Монографията "Мелодрамата в телевизионния сериал" на доц д-р Евдокия Борисова, шу "Епископ Константин Преславски"

на доц. д-р Евдокия Борисова, ШУ “Епископ Константин Преславски”

от

доц. д-р Йорданка Бибина, Институт за балканистика с Център по тракология, БАН и ШУ “Епископ Константин Преславски”

Много по-сложна и не по-малко интердисциплинарна задача си е поставила Евдокия Борисова в своето изследване, посветено на мелодрамата в съвременния телевизионен сериал. Тръгвайки от теоретичното представяне на многообразните жанрове на мелодрамата, и разкривайки сложно-преплетените връзки между телевизионния разказ и приказката, кино-приказката и телевизионния сериал, силата на мелодрамата в тях чрез масовата емпатия (съпреживяване) и зрителското пребиваване в измислените, но «присвоени» светове на мелодрамата, авторката представя и дискутира такива основополагащи понятия като мелодрама и мелодраматично, превъплъщенията (литературни, сценични, екранни) на «лекия» жанр, карайки ни да се замислим дали наистина той е така «лековат» и несериозен, колкото ни подсказва нашето неволно може би, но клиширано съзнание. Особен акцент тя е поставила върху органичната (а и генетична) връзка между мелодрамата и музиката, музикалното изпълнение, функционалността на хора като изразител на «гласа на мнозинството», но и новите културни практики, в които той се превъплъщава – интернет сайтове, форуми, неформални разговори, без които масовото емоционално въздействие на съвременната теле-мелодрама би било немислимо, а силното й въздействие – необяснимо.

Оттук Е. Борисова се впуска в широко и аналитично изследване и представяне на структурата на мелодрамата, на основата на наратологичните теории на Проп, Полти, Кембъл, Борхес и др., нейните мотиви, форми и видове. Нещо повече – тя разглежда взаимосвързаността между литературните творби, литературният материал и тяхното превъплъщение в телевизионната мелодрама, достигайки до обобщението, че: «Големият епически разказ, посветен на профанното човешко съществуване, познат на класически устроената четяща публика като „буржоазен роман”, днес тържествуващо манифестира на телевизионния екран във формáта на сценариен сюжет в десетки и стотици- епизодни сериални платна. Обилно напоени със сълзите на сантименталното (съ)преживяване, тези истории нерядко се оказват интерпретация на познати класически литературни романови творби. Телевизионният сериал-мелодрама се превръща в способ за разбирането и популяризирането на литературни творби и автори – а опосредствано гледането стимулира и четенето.»

Широката ерудираност и теоретична подготовка на авторката намира израз и в поставянето на такива важни въпроси като този за посредничеството на литературния текст в изграждането на образа на света и образа на неговото подобие в хиперреалността на телевизионната мелодрама и за това, как примерно една литературна творба или исторически сюжет се превръщат в изкуство на симулакрума. В това е и същинският обект на изследването на Евдокия Борисова, а именно - романовото и сценарийното писане (и четене); литературната и филмовата/телевизионната рецепция; изкуството на романа и изкуството на сценарийния сюжет, ориентирани към теорията на драматургичния сюжет, но и към мисловните парадигми на мита и вълшебната приказка. Телевизионният сериал с романова сценарийна основа е интерпретиран като своеобразно превъплъщение на класическата романова творба.

След сериозните и задълбочени анализи върху конкретния материал на телевизионните сериали и на Изтока, и на Запада пред авторката стои неизменния въпрос, като че ли през цялото време заключен в подсъзнанието на читателя – а каква е всъщност природата на тези сериали? Субкултурна ли е априори природата на телевизионната мелодрама? Отговорът й е положителен - доколкото и самата телевизия ражда субкултурата, доколкото тя произвежда преимуществено субкултура, респективно и природата на телевизионната мелодрама е субкултурна. При това тя успява с прецизност да открои качествените характеристики на явлението субкултура. Което не означава априори да отричаме правото на съществуване на този жанр, което се прави обикновено от позициите на «високата» и «непрофанна» култура, носеща ореола на интелектуалното и естетическо превъзходство. Защото върху страниците на своето обемисто изследване Е. Борисова успява да ни убеди в необходимостта «Да се мисли мелодрамата като сериозен жанр в съвременното телевизионно изкуство през присъщата й светогледна призма.» Най-малкото защото «тя принадлежи на екзистенциалния оптимизъм и философията на щастието», които така ни липсват днес и които милионните зрители на телевизионните сериали компенсаторно си набавят чрез съпреживяното щастие на героите от любимите си филми.

Като цяло, пред нас е една твърде иновативна и разгърната картина на съвременните явления и процеси в няколко сфери – медийна, литературно-теоретична, интертекстуална, културно-политическа дори, изпълнена с помощта на собствен авторски изследователски модел и богато илюстрирана с аудио-визуален материал: книгата освен увлекателния, но сериозен и задълбочен текст, съдържа препратки към музикалния бекграунд на сериалите със съответния анализ на този така въздействащ синтез между слово и музика, и съответно, музикалните творби, които са интерпретирани като органична, неделима тъкан на сериалните платна.Това не е случайно хрумване, а част от общата структура на това иновативно изследване, което услужливо чертае пред заинтересования читател-слушател днешните постмодерни пътища до обекта на своите изследователски терзания - музикалните анализи.

Поради всичко казано, а и неизказано в рамките на една кратка рецензия, горещо препоръчвам труда на доц. д-р Евдокия Борисова, поради изключителната актуалност на разглеждания от нея материал, а и на самата проблематика. Макар да е едно сериозно научно-изследователско постижение, то в никой случай не би затруднило възприятието и от страна на по-широка читателска публика, защото е написана живо, флуидно, занимателно, с присъщия за авторката оригинален и само неин стил. Нещо повече, като турколог бих й препоръчала отделно да издаде на английски език части от книгата си, ориентирана към турската публика, тъй като в самата Турция липсват подобни задълбочени и оригинални изследвания, още повече през «чуждия» поглед и възприемане. Мога само да пожелая «На добър час!» на тази много интересна, полезна и своевременна книга.