СЪЩНОСТ НА ПСИХОГЕННИТЕ ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА – АНОРЕКСИЯ И БУЛИМИЯ Откъси от монографията на професор Захарина Савова, дм, дм “Анорексия и булимия – болести на съвремието” изд. 2005г. Диагнозата “хранително нарушение” тръгва от описанието на симптоматиката. На този фон съществува значителна сива зона между все още “нормалните“ проблеми с храненето и медицински изразените хранителни нарушения. На база на научни изследвания са идентифицирани и диагностицирани хранителните разстройства – “анорексия невроза” и “булимия невроза”.
В Международната класификация на болестите – 10 ревизия; психични и поведенчески разстройства, в рубриката “Разстройства на храненето”(F–50) са представени: анорексия невроза и булимия невроза. В психиатричния клиничен речник анорексия и булимия етимологично и по смисъл са изяснени така:
Анорексия (anorexia )(от гр. представка an – не и orexis – желание): липса на апетит, безапетитие; липса на желание за ядене при наличие на физиологична нужда от хранене”. “Булимия (bulimia) (от гр. bus – вол, бивол и limos – глад): болестно засилен хранителен нагон; патологично рязко усилено чувство на глад, нерядко съпроводено от обща слабост и болки в стомаха”. Това, което свързва тези две разстройства, са определени характеристични тревоги за формата и теглото на тялото. Тези тревоги и обсесивни (натрапчиви) мисли са особени за анорексия и булимия и са от голямо диагностично значение.
Главна предпоставка за диагнозата – анорексия невроза или булимия е обстоятелството, че нарушението представлява витална заплаха, има проява на сериозни соматични и психични разстройства, нарушава се социалното функциониране на засегнатия човек.
Но проблемът не е само за болния човек, засегнати са всички около страдащия – така, както е и при наркоманиите и алкохолизма.
Наблюдават се промени в хранителното поведение на болния. Манифистират се следните когнитивно-поведенчески модели:
прогресивна редукция (намаляване) на храната и честотата на храненето, създаване на строги хранителни правила, храни с ниска калоричност или пък с много висока калоричност (при булимия);
чувство на задоволство от себе си, добра самооценка, когато лицето успява да се справи с поддържането на диета, и обратно – чувство на вина, когато лицето е яло много или по неправилен начин;
начин на хранене – рязане на храната на много малки парченца; много бавно хранене; консумиране на дъвки и други от този род, за да се дъвче; повишено количество на консумация на топли напитки – чай, кафе и ниско калорични течности (така се контролира чувството за глад);
обсесивно пресмятане на приетите калории;
приемане на еднообразна храна;
неприемане на промени по отношение правилата на хранене; както и неприемане на внимание и неочаквани погледи от другите по време на хранене – всяка такава промяна и наблюдение предизвиква тревога и напрежение;
засилен интерес към всичко, свързано с кухнята и особено голям интерес към здравословното хранене и различни видове диети;
готвене за близките хора; контрол при приготвянето на храната – за да бъде съобразено с техния (на болните) вкус и начин, отделяне на време за подреждане на масата и ястията, но засегнатият от болестта не се храни;
болният подтиква останалите да се хранят и контролира техните порции да бъдат по-големи от неговата, не разрешава на другите да се хранят по-малко от него или се храни сам;
периоди на строга диета и периоди на преяждане;
ставане веднага след хранене от масата и отиване в банята или тоалетната, където се забавя по-дълго, за да повръща;
показва голям апетит в период на стрес (булимия);
периоди, когато яде много, без да следи теглото (булимия);
яде скрито, крие това, което не е изял/а, на места, където обикновенно не се прибира храна;
храната “изчезва “ от хладилника и шкафовете;
хранене, тегло, диета – стават централна тема на всяка дискусия, разговор;
контролът на теглото става натрапчив, качването върху кантара става няколко пъти дневно или пък е отбягвано със страх;
употреба на лекарства, които се предполага, че помагат да се контролира теглото, злоупотреба с лаксативи и диуретици;
поради нарушения в храносмилането – често невъзможност да се храни, болки или други симптоми по време на хранене;
интензивно физическо натоварване – спорт, танци, чистене, разходки и пр. с цел изгаряне на калории, съответно проява на нервност, раздразнителност, ако му/й се отнеме това право;
облича се с широки дрехи, за да скрие тялото си и с по-дебели дрехи от необходимото, поради намалената телесна температура (при анорексия) ;
изпитва тревога, безпокойство по отношение на учебните занимания и постижения, тъй като се ръководи винаги от желанието да бъде перфектен/а ;