Морфология- morfologija
Изтегляне 389.16 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Пълнозначните думи
- Непълнозначните думи
Морфология- Morfologija Думите служат за номиниране на одушевени и неодушевени предмети и същества, за абстрактни понятия, действия, процеси, свойства, отношения, чувства и др. Понякога думите се състоят от няколко фонеми, но се срещат и такива, които са изградени от една фонема (напр. съюзите, предлозите, частиците, междуметията). Само при междуметията може в известна степен да се говори за пряка връзка между означаваното и означаващото (срв. напр. buch, tik-tak, pras, mjaw, pip, pst и др.). Всички думи в един език образуват неговия речников състав. Но той сам за себе си все още не прави езика, това е, така да се каже, неговият строителен материал. За да можем да изразим дадена мисъл, трябва да знаем правилата, по които думите се свързват в словосъчетания и в изречения. Освен собствените си лексикални значения думите (и техните форми) са в състояние да изразяват и други, по-абстрактни, граматични значения. Всички форми на думата образуват нейната парадигма. Например парадигмата на думата nan в горнолужишкия език е следната: Ед. ч.: nan, nana, nanej, nana, z nanom, wo nanje, nano!; Мн. ч.: nanojo, nanow, nanam, nanow, z nanami, wo nanach; Дв. ч.: nanaj, nanow, nanomaj, nanow, z nanomaj, wo nanomaj. При образуването на отделните форми много от думите променят коренните си гласни, напр.: rjad – w rjedźe, měd – mjedu, nós – nosa, pěc – pjecy, sól – sele, wjesoły – wjeseli, jaty – jeći, swjaty – swjeći. Флексиите обикновено сигнализират за наличието на повече от едно граматично значение. Така например флексията –ojo от формата nanojo изразява именителен падеж, множествено число и семантичния признак “мъжколичност”. Или флексиите –u, -m от формите widźu, dźěłam изразяват първо лице, единствено число. При имената обаче е възможно няколко падежни грамеми да имат една и съща падежна морфема например родителната и винителната форма при одушевените съществителни от мъжки род (nana, konja) или дателно-творително-местната форма за двойствено число (mužomaj, žonomaj); в такъв случай се говори за падежен синкретизъм. В някои от случаите отделните форми в парадигмата на дадена дума се образуват от различни основи например парадигмата на личните местоимения (ja, mje, mi) или пък парадигмата на спомагателния глагол być (sym, sy, je; smy, sće, su; smój, staj, -ej, staj, -ej); в такъв случай се говори за суплетивизъм. Изменението на съществителните, прилагателните, местоименията и числителните с оглед на категорията падеж се нарича склонение (деклинация); съответно изменението на глагола с оглед на глаголните категории (лице, число, време, наклонение, залог) се нарича спрежение (конюгация). Има обаче и неголяма група чужди съществителни, които притежават само една форма, т. е. не се скланят. Това са например съществителните baby, jury, aku или някои прилагателни като fajn, ryzy, nazeleń, načerwjeń. Съществува също така и голяма група думи, които не притежават собствено лексикално значение, а придобиват някакво значение единствено в комбинация с други думи, които имат собствено лексикално значение (това са предлозите, съюзите и частиците). Например предлозите w chěži - местно значение; po njedźeli – времево значение. Съюзите свързват думи, словосъчетания и цели изречения, напр.: nan a mać, stary čłowjek a morjo, Ja dźěłam abo wotpočiwam. Групата на частиците изразява отношението на говорещия към съдържанието на изказването, напр.: Hdy ha přińdźeš? Wón pak to był njeje! Особено положение заемат междуметията, напр.: ow, ach, i, hop, buch, pras, plumps. Части на речта – Słowne družiny На основата на своите морфологични, словообразувателни, синтактични и семантични признаци отделните думи се обединяват в по-големи групи, наричани традиционно части на речта (или класове думи). Отделят се съответно пълнозначни и непълнозначни думи, изменяеми и неизменяеми, самостоятелни и служебни. Пълнозначните думи имат свое собствено лексикално значение. Те са знаци, които служат за номинирането на: живи същества, предмети, абстрактни понятия: muž, kóń, blido, ćopłota, lubosć; динамични признаци (процеси, действия, състояния): dźěłać, wuknyć, ležeć, spać; статични признаци (качества, отношения): rjany, wulki, běły, drjewjany, nanowy; обстоятелства и състояния (психични, природни): pomałku, nisko, styskno, derje; количествена представа за явленията от действителността: jedyn, dwaj / dwě, tři, štyri, jedne, dwoje, troje, prěni, druhi; посочване на лице или предмет: ja, ty, wón, tón, ta, to, naš, waš, štó, što. Непълнозначните думи нямат собствено лексикално значение. Те осъществяват връзките и отношенията между думите или пък сигнализират за отношението на говорещия към съдържанието на изказването. Непълнозначните думи в горнолужишкия език са: Предлози – функционират като формална връзка в рамките на падежните конструкции: do jstwy, ze jstwy, w stwě, bjez wołojnika, z wołojnikom, k nanej, wo nanje; Съюзи – служат за връзка между думи, словосъчетания и цели изречения: ja abo ty; Hdyž njetrjebam, njepřińdu; Частици, модални думи – смислово модифицират основното значение на думите, а и на изказването: Hdy ha je to było? Tamle je naša chěža. Je pječa wo tym wědźał; Междуметия – различават се от гореописаните; представляват реакция на душевни преживявания, чувства или пък на звуци от природата: ow, aw, ach, i, nó, brr, buch, pras, klus. И така, за горнолужишкия език се различават единадесет части на речта:
Частите на речта обаче не са нещо абсолютно и неподлежащо на промяна. Много често границите между отделните групи не са така ясно очертани, а в зависимост от функциите си в определен контекст дадена дума може да приема характеристиките на думи от други групи. В такъв случай се говори за транспозиция на частите на речта, т. е. преминаване от една част на речта в друга. В съвременния горнолужишки език се наблюдават следните по-характерни случаи на транспозиция при частите на речта: Деепричастие Наречие:
Причастие Прилагателно: bolace (boleć), myjaca lapka (myć), wopłokowaca woda (wopłokować), tołčene běrny (tołc); Причастие Частица: mjenujcy (mjenować); Отглаголно съществително Съществително: haćenje (haćić), sykanje (sykać); Прилагателно Съществително: žónska, policajski (= policajski muž), bunjacy, Francoska (= francoska zemja), Pólska, Čěska, dobro, zło; Предложна конструкция Наречие: změrom (z měrom), počasu (po času), poprawom (po prawemu), klětu (k lětu), pomałku (po małku), sćežka (z ćežka); Съществително Предикатив: hódź, žel; Звателна субстантивна форма Междуметие: mój swěće!, čłowječe!, božo!, božičkecy!; Наречие Съюз: runjež (runje), byrnjež (by runje); Наречие Предлог: niže wsy, blisko města; Частица Съюз: hač, -li. Каталог: elena lyubenova -> gramatika gramatika -> Derje čita. Šuler wjele gramatika -> Свързване чрез съгласуване (kongruenca) gramatika -> се различават безличните глаголни форми (Mjerznje) gramatika -> Приложение Кратък горнолужишко-български gramatika -> Литература Гугнин А. А. Серболужицкая литература XX века. Москва 2001 gramatika -> Елена Любенова gramatika -> Naměsto z radnicu a z cyrkwju gramatika -> Название на знака Произношение gramatika -> Числително име Ličbnik gramatika -> Уча лужишки езици Изтегляне 389.16 Kb. Сподели с приятели:
|