Морфологията като дял от граматиката



страница4/10
Дата11.01.2018
Размер1.58 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Числително име. Числителното име е дума, която означава броя или реда на съществата и предметите. Числителните имена се делят на 2 основни вида: числителни броини и числителни редни. Броините числителни показват броя на съществата и предметите. Например един, два, три, пет. Редните числителни показват реда на съществата и предметите. Например първи, втори, пети. На всяко числително броино отговаря числително редно. От бройни числителни имена се образуват умалителни числителни. От бройни числителни се образуват съществителни за означаване на неща, белязани с бройно числително име. Бройните числителни имена имат мъжко лични ф-ми. Някои броини числителни имена имат ф-ми за приблизителен брой-апроксимативини. Числителните редни се образуват от числителните броини с наставка и. Например пет- пети, шест- шести, десет- десети, двайсет- двайсети. Изключение правят числителните редни първи и втори, които не се ообразуват от числителните бройни един и два. Редните числителни имена се изменят по род и число. Имат и членувани ф-ми. Например втори, втора, второ, вторият, втората и т.н. Числителните имена са много употребявани в речта, затова се поддават на книжовни и некнижовни и съкращения.
ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ.СЕМАНТИЧНИ,МОРФОЛОГИЧНИ И СИНТАКТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ. Числителното име като част на речта означава количество, брой, а също и ред,кратност-можем да обобщим,че според традиционната ни траматика числителните имена изразяват някакъв количествен признак на предметите /техния брой или техния ред/.Числителните имена са твърде близки до прилагателните и съществителните.Някои от числителните обаче си имат свои морфологически особености,които ги отличават и от прилагателните,и от съществителните,докато други числителни в граматическо отношение напълно съвпадат с прилагателните или съществителните. Числителните се делят на две основни групи:бройни и редни.Бройните числителни означават броя на предметите като техен количествен признак:пет къщи,седем цвята.Можем да кажем че само бройните числителни са “истински числителни” като отделна част на речта,защото се отличават от съществителните и прилагателните по това,че поначало нямат род и не се менят нито по род,нито по число /с малки изключения/.Да вземем например числителното бройно пет и да го сравним със същ.име плет и с прилагателното клет.Освен по лексикалното си значение тези три думи се разграничават твърде ярко и по морфологическите си особености.Съществителното плет е от м.р.ед.ч. /в мн.ч-плетове/. Прилагателното се мени по род:клет мъж,клета жена,клето дете,мени се и по число:клети деца.Числителното пет нито има род,нито се мени по род,то не се противопоставя и по число-граматически не бихме могли да твърдим,че то е в мн.ч. само защото означава количество по-голямо от еденица.

От числителните бройни само едно и две се менят по род,защото все още пазят характера си на прилагателни имена,каквито са били в старобългарския език.Всъщност едно може да се мени и по число:един мъж,една жена,едно дете,едни деца.Числителното две има само две форми за род:два за м.р. /два коня/ и две за ж.р. и ср.р. /две кобили,две кончета/

Числата наредени в т.нар. естествен ред на числата,са безкрайно много и не е възможно всяко число да си има свое название.В действителност има твърде малко основни /прости/ числителни бройни,от които се получават всички останали.Ние имаме отделни прости числителни за десетте числа от десетичната система:едно,две,три,...,десет.След това имаме просто числително за “десет по десет”-сто,и после “десет по сто”-хиляда.Допълнително в по-ново време към простите числителни са прибавени съществителните с количествено значение-милион и милиард-те обаче макар да означават определено число,граматически не са числителни,защото имат род /един милион,един милиард/ и се менят по число /два милиона,три милиарда-много милиони,много милиарди/.Разбира се ние условно приемаме и милион и милиард за числителни,вземайки под внимание тяхното значение,но особеностите на тяхното формообразуване сме длъжни да обясним с принадлежността им към съществителните като част на речта.

Особен интерес представлява хиляда.Мнозина не си дават сметка че в бълг.език има две думи за означаване на това число,които звуково съвпадат,но се различават по ударението:хиляда и хиляда.Хиляда е същ. име,то е от ж.р.,мени се и по число-в мн.ч.е хиляди.Когато казваме стотици и хиляди,ние употребяваме две съществителни с количествено значение-стотица и хиляда /съответните числителни са сто и хиляда/.Думата нула също не е числително,а граматически е същ.име:нула,нулата,нули,нулите.

Сложни числителни се образуват по два ночина:чрез умножение и чрез прибавяне.Умножението се използва при еднородни числителни категории /десетици и стотици/-така са се образували класовете на десетиците и стотиците.Два пъти по десет е дало двайсет,след това тридесет и т.н.Два пъти по сто е дало 200,след това 300,400 и т.н.Някои от тези форми са се “съкратили”:двадесет-двайсет;тридесет-трийсет;шестдесет-шейсет.Съкратение форми са се възприели като напълно правилни,напълно книжовни.Даже “пълните”форми вече изглеждат свръх “официални”,малко архаични.

Чрез прибавяне са се получили числителните между десет и двайсет.Прибавянето е ставало чрез подлога “на”,като на първо място се поставят едениците,а после десетиците.



Пример:тринадесет,четиринадесет и т.н.И тук е настанало опростяване:дванадесет става дванайсет,четиринадесет-четиринайсет и т.н.

За всички останали числа има само съставни числителни,т.е. съчетания от прости и сложни числителни ,употребени като самостойни думи.И тук използваме умножението и прибавянето.Чрез умножение се образуват съставни числителни при еднаквите категории /хиляди,милиони,милиарди/,например:две хиляди,пет милиона,три милиарда.При смесени категории се използва “прибавянето”,като се започва от най-високата категория,например:шейсет и пет хиляди,двеста трийсет и пет.

В нашия език числителните бройни имат и една специална форма,която наричаме “мъжколична”,защото се използва само при лица от мъжки пол.Тя се образува с наставка –ма или –има Пример:двама,трима,четирима,петима,шестима.Необходимо условие за да се употребимъжколичната форма на числителното име е в групата да има поне един мъж или дете от мъжки пол.Така например ще употребим изразапишете ми как сте вие тримата ако имаме предвид група от трима мъже,или мъж,жена и момче,или две жени и едно бебе момченце.Ако със същ.име от м.р. по необходимост се назовават жени,тъй като няма съответно същ.име от женски род,тогава също по необходимост ще трябва да използваме и мъжколична форма на числителното,макар че в групата има само жени.Например ако две жени министри подпишат някакъв документ,ние ще съобщим за това така:Двамата министри подписаха протокол за...Това обаче както стана ясно е изключение.Приблизително число се изразява чрез специални форми при някои числителни-десетина /Дай ми десетина лева-“около десет лева”/,двайсетина,петнайсетина,стотина.В изречението Там заварих стотина души-може да се прибави и около,но то се подразбира:Там

заварих около стотина души.Приблизителност се обозначава и чрез две последователно употребени числителни /пишат се със съединителна частица/:пет-шест;девет-десет;петнайсет-шестнайсет и т.н.

Числителните бройни имена при членуване показват редица особености.Числителното един се членува като прилагателно:единият,едната,едното,едните.Числителнит,които завършват на –а,се членуват с член –та:двата,двамат,двестата,тристата,хилядата.Всички останали числителни се членуват с член –те:петте,шестте,седемте...При писане на членуваните числителни трябва да внимаваме да не пропуснем двойното тт,което се получава при членуване с член –те на числително,завършващо на –т ,например шестте,десетте.

Числителните редни граматически са прил.имена,т.е.те имат формообразуване напълно като прил.имена.Образуват се от бройните числителни с помощта на –и за м.р., -а за ж.р., -о за ср.р.,-и за мн.ч.

Пример:пет-пети,пета,пето,пети;



девет-девети,девета,девето,девети.

Само първи и втори са образувани от други корени.Членуват се също като прил.имена:първия /първият/,първата,първото,първите.От сто числителното редно е стотен или стотни:стотния лист,стотната страница.Редното числително първи има и дублетна форма пръв само при нечленуваната форма за мъжки род.Можем да кажем еднакво Той пристигна пръв или Той пристигна първи,също и Той ми е първи приятел или То ми е пръв приятел,но в словосъчетанието първи заместник-министър не може да се употреби формата пръв.



Местоимение. Традиционната дефиниция за местоименията казва, че това са думи, които заместват имена, и от тази формулировка произтича наименованието местоимение. Местоимението служи също така за посочване на различни обекти и техните признаци, както и да се пита за тях. В действителност обаче местоименията не са еднородни, не са хомогенен клас думи, а и не всички от тях изпълняват заместваща функция. Една от най-важните черти на личните и на някои други местоимения в съвременния български език е и това, че имат падежни форми, докато имената са загубили напълно падежната си флексия. Местоименията притежават също така граматическите категории род (освен личните местоимения за 1 и 2 лице), число и лице (само личните и притежателните). И понеже местоименията са нееднородни граматически ще ги разглеждаме поотделно. Те са 9 вида:

1. Лични местоимения – чрез тях в езика се обозначават участниците в комуникативния акт. Изразяването става посредством категорията лице. Местоименията имат форми за 3 лица – първо, второ, трето – аз, ти, той, тя, то.

Първо лице е лицето, което винаги говори(авторът на изказването – адресант), то винаги е същинското лице(човека).

Второ лице винаги е персона(човек), само човекът може да възприема езиковия код. Първото и второто лице можем да квалифицираме (характеризираме) с термина комуникатори. Те са участниците в комуникативния акт.

Трето лице е лицето, за което се говори или нещото(обектът), за което говорят първото и второто лице, то може да присъства при комуникацията, но не участва в разговора. Третото лице е некомуникатор. То може да бъде всичко – лице и нелице, всяко понятие от реалната действителност. Има концепции, че категорията лице е двучленна – 1л. и 2л., а 3л. не влиза в категорията.

Категория число – имат форми за ед.ч. и мн.ч. - Аз, ти – ед.ч. + поне най-малко още едно второ или трето лице). Невъзможна е комбинация Аз + Аз. Вие – във 2л., мн.ч. задължително се съдържа едно слушащо второ лице + поне още едно второ или трето лице. Трето лице мн.ч. те изразява най-малко две или повече от едно трети лица, обекти, за което говорят първото и второто.

Категория падеж – личните местоимения имат форми за три падежа – именителни, винителни и дателни. Именителни форми – аз, ти, той, ние; винителните форми – два типа – дълги и кратки – обозначават пряко допълнение, употребяват се след преходни глаголи. Формите са пълни и кратки – мене - ме, тебе - те, него - го, нея - я, нас - ни, вас - ви, тях - ги. Дателните форми също са пълни и кратки и обозначават непряко допълнение, употребяват се след непреходни глаголи – мене - ми, тебе - ти, нему - му, ней - й, нам - ни, вам - ви, тям - им. Последно за лично местоимение само в трето лице ед.ч. съществуват форми за род – той-м.р., тя-ж.р. Във винителен падеж формата него и го представят м.р и ср.р., а нея и я – ж.р. В дателен падеж формите него и му представят м.р и ср.р., а нея и ѣ – ж.р. Дългите дателни форми са архаизирани. Заместват се от дълги винителни + предлог, пример: нему говоря = на него говоря.

2. Притежателните местоимения са думи, които заместват имена или словосъчетания, изразяващи принадлежност. Те също изразяват категорията лице и имат пълни и кратки форми: мой – ми, твой – ти, негов – му, неин - й, наш – ни, ваш – ви, техен – им.

Имената, които се заместват от притежателните местоимения, най-често са притежателни прилагателни, а словосъчетанията – предлог + същ. име, пример: Петровата нива – неговата нива (нивата му)

Категория род при притежателните местоимения – кратките форми не се изменят по род, изключение са: формата за 3л., ед.ч. му (за м.р. и ср.р.) и формата й за ж.р. Те обозначават рода на притежаващото лице. Пълните форми се изменят по род когато са - мой, моя, мое, твой, твоя, твое, негов, негова, негово, нейн, нейна, нейно, наш, наша, наше, ваш, ваша, ваше, техен, тяна, тяхно. Чрез флексиите се обозначава рода на притежаваното явление. Формите за 3 л., ед.ч. негов и нейн обозначават съответно рода м.р. и ср.р. на притежаващото лице. В действителност при формите негов и нейн се изразяват два рода паралелно, по лексикален начин се изразява родът на притежателя, а по морфологичен начин – с окончание(флексия) се изразява рода на притежавания обект – негова къща.

Категория число – кратките форми изразяват по лексикален начин ед.ч. и мн.ч. на лицата, които притежават, например ми – за ед. ч. и за мн.ч. Пълните форми изразяват паралелно два типа число, по лексикален начин – мой, наш се изразява числото на притежаващото лице; по морфологичен начин – чрез формите мой – мои, твой – твои се изразява числото на притежаваното явление – наш дом – наш (мн.ч. на притежателя, дом – притежаваното – ед.ч.).

Категория положение – кратките форми не се членуват, а се членуват пълните – мой – моят, ваша – вашата, негова – неговата. Значението неопределено или определено положение се отнася за притежаваното явление, тоест, членуването е съгласувателно (неговата – трябва да определи 6 граматични неща – 3л., притежателя – м.р., притежаваното – ж.р., ед.ч. – и на притежателя и на притежаваното, определено положение) – неговата къща – неговите къщи – мн.ч., притежателя – тяхната къща – мн.ч.

Пълните форми на притежателните местоимения се употребяват обикновено като съгласувани определения в изречението, пример: моя работа, нейна работа, ваши две лири, моите деди. Кратките форми на притежателните местоимения се употребяват като несъгласувани определения, например: Работата им е качествена. Положевието им е тежко. Успехът им е отличен.

3. Показателните местоимения са думи, които посочват различни явления или техни признаци. Принадлежат към родовите местоимения, притежават морфологичните категории род и число, но не се членуват. Изключение прави показателното местоимение за количествена характеристика толкова, което е

неизменяемо. Повечето от показателните местоимения могат да се противопоставят по близост –

отдалеченост на посочваното явление: този – онзи, тоя – оня, такъв – онакъв.

По значение показателните местоимения биват:

- за посочване на явления, означени със същ. имена: близки – този, тоз, тоя; далечни – онзи, оня.

- за посочване на качества и признаци, означавани с прилагателни имена: такъв, онакъв, толкав, толчав.

- за посочване на количествени характеристики, означавани с числителни имена или други думи, изразяващи количество: толкова, толкоз, толко.

Показателните местоимения нямат форми за лице и не се членуват.

4. Възвратните местоимения биват два подвида: възвратно лични и възвратно притежателни.

- възвратно личини - когато глаголното действие, произлизащо от глаголното лице, т.е. от подлога, не пада върху друго лице или предмет, а се „възвръща“ върху глаголното лице, тогава вместо лични местоимения за съответното граматическо лице за допълнение използваме възвратно лично местоимение. Възвратното местоимение има, както и всички лични местоимения, две кратки форми - за пряко допълнение се и за непряко допълнение си, като лице, число и род също така не се различават - на него му, на мене ми, на нея ѝ, на вас ви, на нас ни, на тях им и т.н. Пълната форма е неизменяема, а противопоставянето се-си е по падеж (се – винителен падеж, си – дателен падеж.) Възвратно личното местоимение изпълнява в изречението служба на пряко или непряко допълнение - познай себе си (пряко допълн.), тя мислеше само за себе си (непряко допъл.)

С помощта на кратките форми се и си се образуват възвратни глаголи, пример: мия – мия се, правя –

правя си.

- възвратно притежателните са думи, които заместват обикновените притежателни местоимения, когато притежателят е подлог в изречението. Спадат към родовите местоимения и по граматичните си характеристики с нищо не се отличават от останалите притежателни местоимения – характеризират се от морфологичните категории число, род и положение; имат пълни и кратки форми, като кратката форма е неизменяема, тя е преосмислена форма на възвратното лично местоимение. Възвратните притежателни местоимения в съвременния български език са:

неопределено положение – пълни форми - свой, своя, свое, свои; кратка форма - си определенио положение – пълни форми – своя(т), своята, своето, своите; кратка форма - си

Кратката форма си е неизменяема.

Пълната форма се изменя по морфологичните категории род и число. Остатъчни форми са своего(винителен падеж), своему(дателен падеж).

Възвратните местоимения се употребяват в определени случаи вместо обикновените лични и обикновените притежателни местоимения.

5. Въпросителните местоимения са думи, които заместват названия на неизвестни явления, когато се пита за тях. Произхождат от стар местоименен корен, съдържащ съгласния к -/ч-. Принадлежат към родовите местоимения и притежават морфологичните категории число, род и падеж (само местоимението кой, употребено за лица), но не се членуват. Местоименията колко, що и колцина са неизменяеми. Въпросителните местоимения за лица, за предмети и за признаци се използват в речта и за изразяване на учудване, възторг и възхищение, тоест, във възклицателни изречения. Тяхната функция в такива случаи е експресивна: Хубава е нашата Пирин планина!

По значение въпросителните местоимения биват:

- за явления, означавани със същ. имена или местоимения: кой, какво и що. Някои от този тип местоимения се употребяват като съществителни: за лица – кой, кого, кому (на кого); за нелица – какво, що; например: Кой е направил това?, На кого говориш?, Кого виждам?, Какво е това?; други се употребяват като прилагателни: кой, коя, кое, кои, пример: Кои писатели изучавате?, Кой път води за селото?

- признаци, означавани с прилагателни имена: какъв, колкав, колчав.

- за признаци, означавани с притежателни прилагателни или местоимения: чий.

- за признаци, означавани с числителни имена или други думи, изразяващи количество: колко, колцина

(за лица).

Въпросителното лично местоимение за лице кой(м.р.) има падежни форми: кой(именителна), кого(винителна), на кого(дателна).

6. Относителните местоимения са думи, които свързват подчинени изречения с главно изречение, като същевременно могат да заместват имена или местоимения, употребени в него. Те се образуват като след въпросителните местоимения се прибавя морфемата то – който, когото, комуто, каквото, щото, какъвто, чийто, колкото. Принадлежат към родовите местоимения и притежават повечето разновидности и всички морфологични категории на въпросителните местоимения. На практика те не се употребяват

самостоятелно, а изпълняват функцията на съюзни подчинителни думи. Изменят се по род, число и падеж –

когото, комуто, на когото.

Специфична съгласувателна особеност на местоименията който и чийто, е че първото се съгласува с предходното същ. име, а второто – с следходното: Жената, която стоеше на прага, влезе. Жената, чийто брат познавах, влезе.

7. Отрицателните местоимения са думи, които заместват чрез отрицание названията на явленията. Те се образуват като пред въпросителните местоимения се прибавя морфемата ни. Различават се следните видове:

– за лица и предмети - никой, никоя, никое, никои (им. пад); никому (дат.пад), никого (вин.пад)

– за признаци - никакъв, никаква, никакво, никакви,

– за притежание - ничий, ничия, ничие, ничии,

– за количество - николко,

– за нелица - никой, никоя, никое, никои, нищо.

Те принадлежат към родовите местоимения и притежават повечето разновидности и всички морфологични особености на въпросителните местоимения.

8. Неопределителните местоимения са думи, които заместват названия на неопределени, неуточнени, неконкретизирани явления. Те се образуват като пред въпросителните местоимения се прибавя морфемата ня или не – някой, някакъв, нечий.

Неопределителните местоимения от този тип принадлежат към родовите местоимения и притежават повечето разновидности и морфологични особености на въпросителните местоимения.

Различават се следните видове:

– за явления, означавани със същ. имена или местоимения – за лица - някой, някоя, някое, някои (им. пад); някому (дат.пад), някого (вин.пад); за нелица - някой, някоя, някое, някои, нещо.

– за признаци, означавани с прилагателни имена - някакъв, някаква, някакво, някакви,

– за притежание - нечий, нечия, нечие, нечии,

– за количествени характеристики - няколко, неколцина.

Неопределителни местоимения се образуват и с други частици – морфеми като еди-, -годе, -да е. Такива местоимения са: еди-кой, кого, кому, коя, кое, кои, какъв, каква, какво, какви, чий, чия, чие, чии, колко, що; кой, кого, кому, коя, кое, кои, какъв, каква, какво, какви, чий, чия, чие, чии, колко, що – годе; кой, кого, кому, коя, кое, кои, какъв, каква, какво, какви, чий, чия, чие, чии, колко, що – да е. кой, кого, кому, коя, кое, кои, какъв, каква, какво, какви, чий, чия, чие, чии, колко – (и) да е

Неопределеността се засилва чрез включването в състава на местоимението на частицата си, пример: някой, някакъв, нечий, еди-кой, еди-какъв, еди-що си.

Във функциите на неопределително местоимение може да се употребява и числителното бройно един, една, едно, едни.

9. Обобщителните местоимения са думи, които заместват в обобщен смисъл названията на явленията. Те се образуват като пред въпросителните местоимения се прибавя морфемата вся, все, вси – всеки, всякакъв, всички.

Различават се следните видове:

– за явления, означавани със същ. имена или местоимения – за лица - всеки, всяка, всяко, всеки /

всякой, всякоя, всякое, всякои (им. пад); всекиму/ всякому (дат.пад), всекиго/всякого (вин.пад); за нелица

- всеки, всяка, всяко, всеки / всякой, всякоя, всякое, всякои, всичко.

– за признаци, означавани с прилагателни имена - всякакъв, всякаква, всякакво, всякакви,

– за количествени характеристики – всичкия (т), всичката, всичкото, всичките, всички. Въпросителните местоимения и останалите, които се образуват на тяхна основа имат еднакво формообразуване и съответно еднакви граматични показатели. Изразяват категориите род, число, падеж. Въпросителните, относителните, отрицателните, неопределителните и обобщителните местоимения могат да бъдат обособени като отделен тип лексеми, отделен тип местоимения. Останалите местоимения, а именно личните, притежателните, показателните и възвратните които вече разгледахме, имат свои специфични граматични лексикални особености.

Местоименията са думи, които стоят на мястото на други имена, на изречения или цели текстове. Местоименията заместват други имена, които вече са споменати предварително в текста. В бълг. език има следните видове местоимения: лични, притежателни, възвратни, показателни, въпросителни, относителни, неопределителни, отрицателни, обобщителни. Личните местоимения се изменят по число, лице, падеж, а формите за 3л.ед.ч. и по род. Най-често се употребяват кратките ф-ми на личните местоимения. По-често се употребяват предложните ф-ми на личните местоимения в дателен падеж. Кратките ф-ми за винителен и дателен падеж нямат свое собствено ударение. Те са енклитики и никога не стоят в началото на изречението. Формите за 2л.мн.ч. се употребяват като форми за учтивост при официални обръщения. В такъв случай те се пишат с главна буква. Например Вие, Вас, Ви, на Вас. В бълг. език може да се употреби едновременно дълга и кратка форма на личното местоимение. Притежателните местоимения са думи, които показват притежание на някого или на нещо от някого или от нещо. Следователно, при употреба на притежателни местоимения може да се говори за притежател и притежавано. Притежателните местоимения, които се употребяват заедн със същ. име, приличат много на прил. имена, особено на относителни прил. имена за притежание или принадлежност. Притежателните местоимения, които се употребяват самостоятелно без същ. име са истински местоимения. Например “Казах моето мнение. Какво е твоето?” Притежателните местоимения се изменят по число, лице и род. Те също имат дълги и кратки ф-ми. Кратките ф-ми са еднакви с тези на личните местоимения в дателен падеж. Дългите ф-ми на притежателните местоимения нямат собствено ударение. Те са енклитики и затова никога не стоят в началото на изречението. Формите за 2л.мн.ч. се употребяват и като ф-ми за учтивост.

Възвратните местоимения биват лични и притежателни. Възвратното лично местоимение “възвръща” действието към самия извършител. Например храня се, храня себе си, казвам си, казвам на себе си. Възвратното притежателно местоимение “възрвъща” притежаваното към самия притежател. Например “Той взема своята чанта.” Кратката ф-ма на възвратното притежателно местоимение няма собствено ударение.

Показателните местоимения са думи, чрез които се показват лица, предмети или техни признаци. Например “Тази книга търся. Дайте ми тази.” Употребата на показателни местоимения е свързана най-често с извънезикова информациа, която е налице в конкретната ситуация на конкретното общуване. Показателното местоимение това е една от най-икономичните и най-често срещани думи в езика. Тя може да замести думи, съчетания от думи, цели малки и големи текстове. Например “Остави това. (това= всичко, което е казано до момента). С въпросителните местоимения се пита за нещо неизвестно. Те заместват онова, което става известно след отговора, което се изразява словестно в отговора. С въпросителните местоимения се пита за неизвестни лица предмети, признаци. Въпросителните местоимения се изменят по род и число. Освен въпросителни местоимения съществуват въпросителни наречия. С тях се пита за неизвестни обстоятелства – за време, за място, за начин, за причина, за количество. Относителното местоимение е свързано с наличието на фраза, наречена сложно-съставно изречение, а още по-точно – със сложно съставно изречение, което има главно и подчинено определително изречение. Относителните местоимения в бг. език се образуват от въпросителните с помоща на частицата то. Те се изменят по род и число. Неопределителните местоимения поясняват лица и предмети по един твърде общ и неопределен начин. С отрицателни местоимения се отрича наличието на лица, предмети, признаци. Например “Никой не е идвал.” В бг. език отрицателните местоимения се образуват от въпросителните с помощта на частицата ни, която се поставя пред въпросителните местоимения. Те се изменят по род и число.

С обобщителни местоимения се обобщават лица, предмети, признаци. Например “Всеки е добър по рождение.” Нечленувана ф-ма на обобщителното местоимение за количество в м.р. не съществува. Нечленуваните ф-ми за ж. и ср.р. почти не се употребяват.Членуваната и не членуваната ф-ма за мн. ч. на количествените обобщителни мест. са еднакви по смисъл, няма разлика в значението. Например “Всички бяха на площада.”


Каталог: onobrazovanie -> files -> 2017
2017 -> Българският експресионизъм в програмни статии и есета. Експресионистичната поетика в творбите на Гео Милев, Чавдар Мутафов, в „Пролетен вятър на Никола Фурнаджиев и други
2017 -> Литература между първата и втората световна война
2017 -> Литература Лит критика през 60- те години
2017 -> Същност на категорията текст І. Граници на понятието текст
2017 -> 1. Време на възражданьето
2017 -> Старобългарска литература (Презентация )
2017 -> Българска фолклорна култура. Класификация на фолклорните текстове
2017 -> 1. Предмет на текстолингвистиката. Текстолингвистиката и другите езиковедски и неезиковедски науки
2017 -> Металингвистическая концепция современности михаила бахтина
2017 -> Българска литература през 80-те години. Националноосбодителните борби и литературата


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница