Неизменяеми части на речта

Наречието е: пълнозначна, самостоятелна и неизменяема дума. То е дума модификатор. Тя модифицира глагол, по-рядко прил. или друго наречие. Например Той работи много. Той е много добър. Макар че понякога пояснява и др. думи, наречието спада към групата на глагола. Малка чат от наречията в БГ са оригинални. Например тук, там, вътре, много, вън. По-голяма част от наречията са образувани от други думи. Произведените наречия от местоимения се нар. местоименни наречия. Те служат за замяна на други наречия или изрази. По семантика наречията се подразделят на разл. групи. Те биват: наречия за начин (добре, зле), за време (днес, сега), за място (горе, напред), за количество (много, често).

Предлозите са: непълнозначни, несамостойни и неизменяеми думи. Това са думи, които служат за връзка м/у другите думи, за изразяване на отношения м/у думите. Наричат се още коректори. Предлозите имат по-широка употреба в аналитичните езиц, какъвто е бг. По-малките по звуков състав предлози в речта нямат собствено ударение. Например без, в, върху, до, за, зад, у, чрез, при, с и др.

Съюзите са: непълнозначни, несамостойни и неизменяеми думи. Те са думи, които свързват думи или изречения. Те свързват еднакви части в простото изречение и прости изречения в сложното. Различават се: истински съюзи (а, но, че), местоимения (кой, който) и наречия съюзи (как, както, къде). Обикновено кратките съюзи не носят свое ударене, те са проклитики- присъединяват се в акцентно отношение към следващите думи.

Частиците са: непълнозначни, несамостойни и неименяеми думи. Частиците са обикновено малки думи, които изпълняват модификационна, деривационна и формативна функция.
Нелични глаголни форми. Причастията са нелични глаголни форми. Неличните глаголни форми са тези форми, които не се менят по лице и число. Те представляват преходна форма между глагол и друга част на речта.Съчетават граматическите особености на глагол и прилагателно име. Причастията по време са сегашни и минали, а по залог са деятелни и страдателни.

Причастието е глаголно-именна форма, означаваща действие, което се приписва на лице или предмет като негов признак, проявяваш се във времето. „Кондукторът, учуден, вижда един старец, който маха с шапка към летящия влак”.

Причастието съдържа, от една страна, граматически категории на глагола, а от друга страна-граматически категории присъщи на прилагателното име. Като глагола то притежава категориите време и залог, с глагола причастията се свързват предимно чрез основата , а близостта с прилагателното откриваме в използването на еднакви флексии за използване на граматична категория -род и число. Формите му също така могат да се членуват.

Според залога си причастията биват деятелни и страдателни. Когато причастието означава действие, извършвано от определяния с него обект, то е в деятелен залог или съкратено деятелно, например: цъфнали овошки, летящ влак и пр.

Когато причастието означава действие, което идва отвън и засяга определяния с него обект, или пък състояние, резултат на действие, извършено от друг деятел върху определяния обект, то е в страдателен залог, или съкратено – страдателно, например: прочетена книга, засята площ и пр.

Според времето си причастията биват сегашни и минали.

Когато причастието означава действие, извършващо се едновременно с момента на говорене, то е в сегашно време, например: тичащ кон, падащи звезди.

Когато причастието означава действие, което се е извършило преди момента, за който се говори, то е в минало време, например: недопята песен, побеляла коса и пр.

В съвременния български книжовен език съществуват следните причастия: сегашно деятелно причастие(четящ), минало свършено деятелно причастие(чел), минало несвършено деятелно причастие (четял) и минало страдателно причастие (четен).

Миналите причастия могат да се употребяват и като част от сложни глаголни форми, напр. чел съм, четено е, бях чел, била е четена и др., и като съгласувани определения, тоест като прилагателни: четена книга, прочелите книгата ученици. Сегашното деятелно причастие се употребява само като определение – пишеща машина, запомнящо се устройство.

Причастието като прилагателно притежава категориите род и число. Следователно то има отделни форми за мъжки, женски и среден род в единствено число и една обща форма за трите рода в множествено число. Родът и числото на причастието се определят от рода и числото на на съществителното име, което се пояснява от него, напр.:
Единствено число Множествено число

м. р.	ж.р.	ср.р.	трите рода
летящ влак	летяща птица	летящо ято	летящи влакове
(птици, ята)

изоран блок изорана нива изорано място изорани блокове

(ниви, места)

Неоп. ф. облякъл облякла облякло облекли Опр. ф. облеклия(т) обляклата обляклото облеклите [облеклийъ(т)]

Членуването на формата за мъжки род единствено число с пълният вяриант –ят [йът] се ръководи от същото синтактично правило, както при прилагателните имена.

В Съвремения Български книжовен език съществуват няколко вида причастия: Сегашно деятелно причастие, Минало свършено деятелно причастие ,Минало несвършено деятелно причастие, Минало страдателно причастие и Деепричастие.

Сегашни деятелни причастия могат да се образуват само от несвършени глаголи, като чета, пиша, говоря, викам, стрелям и др. Формите им се получават от сегашната основа на глагола по следните начини:

При глаголите от I и II спрежение

Когато ударението в сегашно време пада на последната сричка, окончанието на формата за 1 лице ед. число се заменя с наставката –ящ ( след ж, ч, ш, с –ащ).

I спрежение
чет-а – четящ	четяща	четящо	четящи
плета-а – плетящ	плетяща	плетящо	плетящи

При образуване на сегашно деятелно причастие от глаголите влека, пека, сека, тека [к] се променя в [ч], а наставката е –ащ:

влека – влечащ влечаща влечащо влечащи пека – печащ печаща печащо печащи

II спрежение
лет-я – летящ	летяща	летято	летящи
греш-а – грешащ	грешаща	грешащо	грешащи

Когато ударението в сегашно време не пада на последната сричка, окончанието на формата за 1 лице ед. число се заменя с наставката –ещ.

I спрежение

пиш-а – пишещ пешеща пишещо пишещи дрем-я – дремещ дремемща дремещо дремещи
II спрежение

мол-я – молещ молеща молещо молещи труд-я се – трудещ се трудеща се трудещо се трудещи се

служ-а –служещ служеща служещо служещи

От глаголите от I и II спрежение, които имат ударение в сегашно време на последната сричка, се допуска образуване на сегашни деятелни причстия и с наставка –ещ, например: четя – четящ и четещ, седя – седящ и седещ и др.

Сегашно деятелно причастие се образува, като към основата се прибавя наставка -щ, например:

Сеганшно деятелно причастие е сравнително ново в съвременния български книжовен език, макар че е съществувало още в старобългарския език, но впоследствие е било изчезнало при развоя на езика ни. Затова то не се среща в народните говори, с изключение на думи на вонещ и горещ, които са се превърнали в чисти прилагателни и сега се различават от съответните сегашни деятелни причастия вонящ и горящ.

Сегашното деятелно причастие означава признак на предмет, признак, извършван от самия предмет – можем да кажем „активен признак на предмета”. Названието сегашно е до голяма степен условно, тъй като сегашното деятелно причастие изразява признак от действие, което може да бъде не само сегашно, но също и минало и бъдещо – винаги обаче едновременно с действието, означено с глагола сказуемо, напр:

Видях човек, четящ вестник; Виждам човек, четящ вестник;Ще видиш на пейката човек, четящ вестник.

Тъй като сегашно деятелно причастие показва едновременност, то се образува само от несвършени по вид глаголи.

Формите на сегашни деятелно причастие най-лесно и безизключително се получават от минало несвършено врме, 1 лице ед. число: заменя се –морфема ‘х’ с –‘щ’, напр. четях – четящ, мислех – мислещ, летях – летящ, гледах – гледащ и т.н. Както се вижда от примерите, при глаголите от I и II спрежение под ударение сегашното деятелно причастие се образува с –ящ, а когато последната сричка не е ударена – с –ещ (също като при минало несвършено време). Знаем, че това се дължи на факта, че тази тази основна гласна е по призход „ятова”, тоест променлово я. Много важно е обаче да се изтъкне и да се запомни, че при сегашното деятелно причастие гласната „я” под ударение или ласната „е” без ударение не се менят в зависимост от характера на следваща сричка. Това означава, че са правилни формите в летящи чинии, а не „летещи чинии”, спящи, а не „спещи”, бдящи, а не „бдещи”, напр. у Иван Вазов:

Един само буден сред толкова спящи, ти един за всички като демон бдящи...

Също и при членуваната форма за м. р. в ед.ч.”я” под ударениене преминава в „е”, напр. спящият, а не „спещият”, летящия холандец, а не „летещия” и др.

Необходимо е обаче да се изтъкне, че в книжовния ни език са приети „якавски” и „екавски” дублети при сегашно деятелно причастие, ако пред ударението –ящ има шушкава съгласна ж, ч, ш или гласна: за правилни се приемат мълчащ и мълчещ, лежащ и лежещ, стоящ и стоещ. Все пак през последните десетилетия се наблюдава явна тенденция в книжовния ни език да се наложат навсякъде форми с -ящ под ударение – дава се предпочитание на „хвърчащ” пред „хвърчещ”, на бръмчащ пред „бръмчещ”, на тежащ пред „тежещ”. Допускат се грешки и я обратната посока, тоест пише се и се изговаря понякога и - ящ без ударение при глаголи от I и II спрежение: неправилната форма е „носящ” – задължителна е формата носещ; също водещ, а не „водящ”. Книжовноезиковата норма се стреми да отхвърли и остарелите форми с крайно ударение от типа мислящ, говорящ, учащ, служащ – препоръчват се формите с некрайно ударение и -ещ: мислещ, говорещ, учещ се, служещ.

Глаголите от III спрежение образуват сегашно деятелно причастие винаги с неударено -ащ или съответно

Минало свършено деятелно причастие се образува от основата на минало свършено време с наставка -л. пиша – писа-х – писал писала писало писали

Когато коренът завършва на съгласен звук [д] или [т], тези съгласни изпадат пред наставката –л. (да) доведа – довед-ох – довел (вм. доведл), довела, довело, довели;

Когато коренът завършва на друг съгласен, между този съгласен и наставката -л във формата за мъжки род ед. ч. се вмъква [ъ].

Минало свършено деятелно причастие представя преход между глагол и прилагателно име. Като глаголна форма то изразява категорията време (минало свършено) и залог (то е деятелно); освен това, както беше казано, причастието може да бъде от свършен или от несвършен вид. Като прилагателно име миналото свършено деятелно причастие се мени по род и число, а също така се и членува: писал, писала, писало, писали; писалият, писалата,писалото, писалите.

Този вид причастие най-често се включва в състава на сложните глаголни форми (бях писал, бих писал), но могат да се употребчват като прилагателни имена (Изпратилите писмото да се обадят).

Минало несвършено деятелно причастие е нова форма в нашия език. То е образувано в народния език, а оттам е преминало в книжовния, за разлика напр. от сегашно деятелно причастие, което е изцяло присъщо само на книжовния език и се използва в нашия език специално, за да може да се преизказва минало несвършено време . Минало несвършено деятелно причастие се среща само в българки език и в нито един друг славянски език, защото в дугите славянски езици няма преизказни глаголни форми.

Минало несвършено деятелно причастие е причастие на минало несвършено време и се образува от него. Изходна е формата за 1 л. ед. ч., като окончанието -х се заменя с наставката за образуване на причастието

-л: четях – четял, пиех – пиел, водех – водел и др. Ударението се запазва на същата сричка и съвпада с ударението в сегашно време, тъй като и основата на минало несвършено време се получава от основата на сегашно време без промяна на ударението.

Когато основата на минало несвършено и на минало свършено врме са еднакви, двете причастия напълно съвпадат звуково, но би могло да се разграничат единствено чрез ударението, тъй като при минало свършено деятелно причастие в определени случаи се допуска преместване на ударението. Пример: идвал е и минало несвършено, и минало свършено деятелно причастие, тъй като глаголът идвам е от III спрежение, но миналото свършено деятелно причастие може да се изговори и с преместено идарение идвал. Обаче причастието летял, което също може да бъде минало несвършено и минало свършено, не може да се различи с помощта на ударението по никакъв начин, защото в този тип глаголи с крайно ударение никакво никакво придвижване на ударението не се допуска.

Миналото несвършено деятелно причастие се мени по род и число, за се съгласува с рода и числото на подлога: Иван знаел, че Мария знаела, Цялото селознаело, Всички знаели. Но това причастие не се членува, защото никога не може да се употреби като определение, т.е. в именна функция – не може да се каже пиелият, пиелата, пиелите (а може с минало свършено деятелно причастие съответно пилият, пилата, пилите). По същата причина отрицателната форма за минало несвършено деятелно причастие никога не се пише сл

Миналото страдателно причастие е много стара глаголна форма в нашия език – съществувало е и широко е било използвано още в старобългарския език. Формите му се образуват от основата на минало свършено време с помощта на наставката -н или -т.

С наставка -т се образува минало страдателно причастие от малък брой глаголи ,всички от I спрежение. Това са глаголите, които в основната си форма завършват на -на: бръсна – бръснат, мина – минат, вдигна – вдигнат. С наставката -т образуват минало страдателно причастие и глаголите, които в основната си форма имат коренова гласна пред окончанието -я: изпия – изпит, бия – бит, чуя – чут, мия – мит, изплюя – изплют, изпея – изпят (и изпян). Важна особеност на редица глаголи на -ен е двоякото образуване на минало страдателно причастие: полея – полят и полян, нагрея – нагрят и нагрян, засея – засят и засян. Минало страдателно причастие означава резултат от извършено действие върху предмета, представен като признак на предмета. Това значи, че признакът е „пасивен”, т.е. върши се не от определяния предмет, а от друг предмет или лице, затова причастието е страдателно. За да означава резултат, ясно е, че действието е извършено преди съответния момент, затова причастието е минало – и като цяло минало страдателно: наказан ученик, научен урок, признат грех и др.

Минало страдателно причастие има извънредно честа употреба в нашия език, както в говоримия, така и в писмения. То изпълнява службата както на съгласувано определение (обособено и необособено), така и на съставна част на сложни глаголни форми, които служат за сказуемо. Като определение то се среща много по-често в сравнение с останалите причастия и тази си функция пази още от старобългарския език. Миналите страдателни причастия се пишат слято с отрицателна частица не: некосена ливада, ненаказан престъпник, недопята песен, незапалена печка.

Деепричастието е неизменяема глаголна форма, която по същността си представлява „глаголно наречие” Образува се от основата на минало несвършено време с помощта на наставките –айки, -ейки -ийки. Тъй като при глаголите от I-во и II-ро спрежение, гласната на основата на минало несвършено време е

променливо я и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред -йки за първите две спрежения е винаги е.

Затова най-добре би било като изходна форма при образуването на деепричастието да се приеме формата за 3-то лице ед. ч. на минало несвършено време — като махнем окончанието -ше и прибавим наставка -йки, ще получим винаги правилната форма на деепричастието, и то при глаголите от трите спрежения. Ясно е, че при това положение основната гласна (гласната пред -йки) ще бъде винаги е — и под ударение, и без ударение: летѐше — летѐйки, но̀сеше — но̀сейки, но само за глаголите от първите две спрежения, докато в III спр. ще има винаги -айки или -яйки, и то без ударение: стрѐляше — стрѐляйки, глѐдаше — глѐдайки. Деепричастието изразява второстепенно действие, което съпътства основното действие в изречението.

Основно изискване при употреба на деепричастието е подлогът на действията, изразени със сказуемото ( главния глагол в изречението ) и с деепричастието, да бъде един и същ. Употребата на деепричастието е характерна предимно за книжовната реч, а не за разговорната.

Този вид причастия се включват в сложни глаголни форми за изразяване на страдателен залог. Тази грамема се маркира именно чрез морфеми –н,- т , съдържащи се в страдателни причастия.

Като част от сложната глаголна система на Цъвремения Български език причастията са форми с висока честота на употреба. Тяхната значимост се увеличава и от факта , че повечето могат да имат и именна употреба (прил. от п причастия). В речта те функционират като част от сказуемото или като определения.

Наречията са неизменяеми думи, т.е. не притежават словоформи за изразяване на граматични значения. Изключение правят наречията, образувани от качествени прилагателни, които привидно могат да се степенуват (добре, по-добре, най-добре; строго, по-строго, най-строго). В случая те са адвербализирани форми на прилагателни имена, т.е. по-строго е наречие, образувано от формата за сравнителна степен на прилагателното име строг.

Някои наречия имат словообразователни разновидности (бързо – бърже, тука – тук и др.), но и в този случай не може да става дума за словоформи.

По състав наречията биват прости, сложни и съставни:

а) Простите наречия са прости думи от словообразователно гледище: вън, вътре, лете, зиме, долу, кога, как и др. (Кога ще дойдеш отново? Вътре в стаята беше много задушно.)

б) Сложните наречия са сложни думи, т.е. те имат две коренни морфеми – многостранно, разнообразно, отдолу, нагоре, докога и др. (Многостранните цветове преливаха в картината. Старецът се изкачваше бавно нагоре.)

в) Съставните наречия са образувани от две или повече думи, но имат едно лексикално значение: горе-долу, по братски.

С оглед на произхода си наречията също се делят на няколко групи:

а) Наречия от прилагателни имена са най-голямата и най-продуктивната група. Характеризират се със окончания (от звършеци) -О, -Е, -И, -ОМ, - ОМУ, -АТА. Например: силно, страшно; майсторски, юнашки; добре, зле, твърде; здравата, бързата; тихом, скришом; по военному, по нашему. Тапицира дивана майсторски. Скришом си взе един бонбон.

- най-многобройна група сред тях са наречията на –О, образувани от форми за среден род на прилагателни имена: силно, хубаво, седмично и пр.;

- наречията на –И са образувани най-често от прилагателни имена на –СКИ: майсторски, по шампионски и пр., останалите са изключения: вълчи и пр.;

- наречията на –Е са малко на брой и представляват стари форми на прилагателни имена (вероятно субстантивирани) за местен падеж: добре, зле, наяве, насаме и пр.;

- наречията на –АТА са по произход членувани форми на прилагателни имена за женски род: слепешката, здравата, старешката и пр.;

- наречията на – ОМУ с предлог по са съставни – предложни съчетания от стар дателен падеж: по обикновеному, по провинциалному; образуват се и от притежателни местоимения: по нашему, по моему, по своему и пр.

б) Наречията от съществителни имена са неголяма група и представляват стари вкаменели падежни форми:

- за родителен падеж: довечера, вчера, снощи (Снощи си легнах късно. Купих си роклята вчера.)

- за винителен падеж: днес, нощес, сутрин, вечер (Днес отивам на почивка. Вечерта ще излизам с приятели.)

- за местен падеж: зиме, лете, утре, горе, долу, вкъщи (Забравих си мобилният телефон вкъщи. И лете, и зиме той работи на полето.)

- за творителен падеж: денем, нощем, гърбом, силом (Не мога да заспя нощем от болка.)

в) Наречията от числителни имена произлизат от числителни редни или други думи, образувани от числителни имена. Тук спадат наречия от числителни редни и наречия от прилагателни, в състава на които влиза числително име: първо, двойно, веднъж и пр. Остатък от стара творителна падежна форма е наречието първом (от числителни редни са формите за среден род единствено число: първо, второ, трето и пр. - Първото колело, което имах беше най-хубаво. Изядох второ парче торта.; от прилагателни имена, в състава на които влиза числително име, са: двойно, тройно, веднъж, дваж, изведнъж и пр. Използвах двойно повече сила от обикновено. Ни веднаж, ни дваж се вратна колелото.)

г) Наречията от глаголи се свързват със стари сегашни деятелни причастия:

- наречия на -ЕШКОМ: тичешком, плачешком, вървешком, лазешком и пр. (Лазешком излезе на другия край на долчето. Тя направи знак с пръст и крадешком хвърли поглед към Елена.)

- наречия на -ЕШКАТА: тичешката, плачешката, седешката и пр (Седешката те се обърнаха към болния и като видяха, че плаче майка им, заплакаха и те.)

- деепричастия: пеейки, вървейки, мислейки (Пеейки вървяха към стадиона. Вървейки към дома си, подмина къщата на приятеля си.

д) Наречия от местоимения (местоименни наречия) са особена група. Както по произхода си, така и по функциите си те са много близки до местоименията. Те са думи-заместители и указатели. От друга страна обаче, те са неизменяеми думи и според синтактичните си функции са типични наречия.

Основните местоименни наречия са следните:

• 
  Показателни: за място - тука (тук), там; за време - сега, тогава; за начин - така, тъй, инак, иначе;
  
• 
  Въпросителни: за място - къде, где, де; за време – кога; за начин – как;
  
• 
  Относителни: за място - където, гдето, дето; за време – когато; за начин – както;
  
• 
  Неопределителни: за място- някъде, негде, нейде; за време – някога, нявга; за начин – някак;
  
• 
  Отрицателни: за място – никъде, нигде, нийде; за време – никога, нивга; за начин – никак;
  
• 
  Обобщителни: за място – всякъде; за време – всякога; за начин - всякак
  

Според характера на признака, който изразяват, наречията са :

а) квалификативни: хубаво, смело, добре и пр. (Смело се изправи пред врага. Момичето рисува много хубаво.)

б) квантитативни: много, малко, колко и пр. (Много хора се бяха събрали на площада. Колко деца ще поканиш на рождения си ден?)

в) пространсвени: горе, долу, там, насам и пр. (Там в гъсталака се крие котака. Горе в небето обикалят орлите.)

г) темпорални: денем, нощем, зиме, лете, вечер и пр. (Денем спи, а нощем работи.)

д) каузативни: защото (Избяга, защото е страхливец. Не дойдох на партито, защото бях болна.)

е) модални: вероятно, може би, наистина, действително и пр. (Много е вероятно да не ни стигне времето. Наистина прекали като се скара на детето.)

По значение наречията са:

а) за начин: бързо, бавно, сладко, майсторски, някак, така и пр. (Не карай бързо! Сестра ми готви майсторски.)

б) за време: днес, утре, снощи, сега, тогава, когато и пр. (Днес ще ходя на фитнес. Когато стана веднага ще ти звъна.)

в) за място: долу, горе, напред, назад, отляво, тука, там и пр. (Горе на тавана можеш да намериш това, което търсиш тук. Хоро се вие, там на полето.)

г) за количество и степен: много, малко, често, веднъж и пр. (Сладките, които направих са малко и няма да стигнат. Често ходя на пазара за зеленчуци.)

д) за причина и цел: защо, затова, понеже, за нещо и пр. (Не успяха да дойда навреме, понеже попаднах в задръстване. Защо не ме предупреди да не казвам?)

е) за логическо уточняване и модални отношения: може би, наистина, сигурно, сякаш, прочее, предимно и др. (Може би наистина не е излагал. Чета предимно криминални романи.). Голяма част от този тип наречия са модални модификатори, които заедно с цяла група частици изграждат периферията на функционално-семантичното поле на модалността (с ядро – морфологична категория наклонение).

Има основания да се обособи отделна група думи, наречени модификатори, но в нея да влязат е само т.нар. модални думи, а и всички частици, наречия и местоимения (а и различни словосъчетания), които изразяват по лексикален път граматични значения, например темпорални (сега, вчера, утре, преди това), определителни (този, тази, това, онези, един, една, едно, едни, някой), преизказни (кай, каже, казват, според него, по думите на), модални (може би, вероятно, очевидно, сигурно, май, уж) и др.

ж) предикативните наречия се обособяват въз основа на синтактична характеристика. Те се свързват с абстрактни глаголи като съм, бъда, стана, ставам и са семантичен компонент на съставното именно сказуемо: трудно е, беше мъчно, ще бъде жалко, стана тъмно и т.н.

Употреба на наречията в изречението:

- като обстоятелство;

- като несъгласувано определение: Много весел празник.