Морфологията като дял от граматиката


НАРЕЧИЕТО КАТО ЧАСТ НА РЕЧТА. ВИДОВЕ-МЕСТОИМЕННИ И НЕМЕСТОИМЕННИ



страница9/10
Дата11.01.2018
Размер1.58 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

НАРЕЧИЕТО КАТО ЧАСТ НА РЕЧТА. ВИДОВЕ-МЕСТОИМЕННИ И НЕМЕСТОИМЕННИ. Наречието е единствената неизменяема,но самостойна част на речта,т.е. дума,която не се мени по форма,но в изречението изпълнява служба на огделна част.Наречието означава признак на действие,на предмет или на друг признак,затова то се отнася най-често към глагол /учи се добре,говориш високо,пристигнал е вчера,работим много и т.н./по-рядко към същ.име /градът нощем,разходка пеша,къщата отсреща/ или към прилагателно име /много висок,твърде полезна,своеобразно красив/ и към друго наречие /много добре,ужасно зле/.Както се вижда от примерите,независимо от това,че наречията не менят формата си в изречението те могат да изпълняват функция както на обстоятелствено пояснение,така и на определение /но несъгласувано/.Само малка част от наречията са непроизводни думи,например:вън,пак,тук,още.Обикновено наречията са получени от имена и глаголи.Съвсем закономерно се получават много наречия от прилагателни имена,по-точно от преосмислената форма за ср.р.ед.ч.,сравняваме хубаво изпълнение-свири хубаво,силна среща-играха силно.В тази група наречия има и няколко старинни на –е:добре,зле,твърде.Има наречия и на –ски,съвпадащи с формата на прилагателни в м.р.ед.ч. /същевременно и на мн.ч./,например мъжки характер-постъпи мъжки,физически закон-физически силен.Има наречия с разговорен харектер,които са получени от членуваната форм на прилагателни от ж.р.ед.ч.:хубавата постъпка-накарах му се хубавата,мъжката работа-работихме мъжката.Лесно е да се установи разликата между прилагателното и наречието,като се проследи менят ли се по род и число,сравняваме например физически закон,но физическа закономерност и физически силен-физическа силна.

От стари /наричат се и “вкаменели”/ падежни форми на същ.имена са се получили значителен брой наречия,например горе-долу,утре,лете /от стар местен падеж/;гърбом,кръгом,денем,нощем /от стар творителен падеж/;днес,нощес,зимъс,лятос /от стар винителен падеж/ и довечера,снощи,отръки,отстрани /от стар родителен падеж с предлог/.

Наречия са получени и от числителни /първо,второ,двойно,дваж/,а също и от глаголни форми-от сегашно деятелно причастие,като –щ- се е опростило в –ш- /стоешком,плачешком,лежешком и стоешката,плачешката,тичешката/.Деепричастията както е известно,всъщност са от глаголни наречия:тичайки,плачейки.

С голяма честота на употреба са местоименните наречия,които имат разновидности като местоименията.Местоименните наречия са:

-показателни-тук/тука,там (за място),сега,тогава (за време),така/тъй,инак/иначе (за начин)

-въпросителни-къде,где,де (за място),кога (за време),как (за начин)

-относителни-където,гдето,дето (за място),когато (за време),както (за начин)

-неопределителни-някъде,нейде (за място),някога (за време),някак (за начин)

-отрицателни-никъде,нийде (за място),никога (за време),никак (за начин)

-обобщителни-всякъде,всъде (за място),всякога (за време),всякак (за начин)

По значение наречията могат да се разделят в няколко групи:

-за начин-говори добре,тихо,майсторски,здравата

-за време-говори днес,утре,вчера,лятос,сега

-за място-говори вкъщи,тук,всякъде,нагоре-надолу

-за причина и цел-затова говори,защо говори

-за количество и степен-много говори,много хляб,малко,веднъж,доста,достатъчно

-за логическо и модално уточняване-сигурно,явно,наистина,вероятно,може би,сякаш,почти,особено,тъкмо,нарочно,сравнително и много други

Наречията като самостойни думи си имат отделно ударение.При степенуване частиците се пишат с чертица /по-добре,най-добре,но повече-за разлика от най-вече,повече има само едно ударение и не се схваща като сравнителна степен на вече/.



СЛУЖЕБНИ ЧАСТИ НА РЕЧТА: ПРЕДЛОГ, СЪЮЗ, ЧАСТИЦА. СЕМАНТИКА, ОБРАЗУВАНЕ, ВИДОВЕ.

1.Предлог-неизменяема несамостойна част на речта,която означава отношение на същ.име /или други самостойни части/ към други думи в словосъчетанието и изречението.Предлогът няма свое собствено лексикално значение,затова е несамостойна част на речта-не може да изпълнява ролята на отделна част на изречението.По тези причинипредлозите са неизменяеми думи,които нормално нямат свое отделно ударение,а се изговарят като една “фонетична дума” заедно с думата,към която се отнасят и пред която стоят.

Предлозите биват първични /прости/ и производни,вторични /сложни/.В СБКЕ се употребяват /някои от тях много рядко/ следните предлози:без,в /във/, вместо, всред, въз, върху, въпреки, до, зад, заради, из, извън,иззад,измежду,из под, като, край, към, между, на, над, накрай, наместо, насред, низ, о, около, покрай, помежду, поради, посред, пред, през, при, против, пряко, с/със/,свръх,след,според, спроти, спрямо, сред, срещу, у, чрез.

Прието е предлозите “в” и “с” да се удвояват и да се пишат “във” и “със” пред думи,започващи съответно с “в”, “ф” и “с”, “з”:във влака,във факултета,със седем,със земята.Трябва да се прави разлика между двойни предлози като “иззад”, “изпод”, “откъм”, “посред” и др. и удвоена употреба на предлози,т.е. използването едновременно на два предлога един след друг,например:за към гарата,до към пет часа,за в краен случай,за пред хората и т.н.

След отпадането на падежната система в бълг.език ролята на предлозите и тяхната употреба се е засилила-измежду подчинителните синтактични връзки предложното свързване заема първостепенно място.Предлозите не са отделни части на изречението,но тяхната роля в синтактичната организация е особено важна.Всяка самостойна част на изречението,въведена от предлог е подчинена,зависима.

Най-често употребявания български предлог е “на”,който има и най-много и най-разнообразни значения.Добрия стил изисква да се избягва прекомерното натрупване на последователно употребени предлози “на”.Това може да се постигне чрез преустройство на фразата,чрез възможна замяна с друг предлог или чрез някои допустими изпускания след отглаголни съществителни на “-не”,например:допускане на студенти на изпит на поправителна сесия-допускане студенти до изпит на поправителна сесия.

2.Съюз-неизменяема несамостойна част на речта,която служи за връзка на еднородни части на простото изречение и на прости изречение в рамките на сложното.Съюзите могат да свързват и единства по-големи от изречение,т.е. дадено изречение /просто или сложно/може да започва направо със съюз:

Пример:Или ще речете:такива думи в литературата не се приказват.Моля,чакайте да се разберем.Че литературата да не е нещо седефено,да не е нещо като баклава или кадиф?/Св.Минков/

Съюзите са обикновено кратки неударени думи,но има и по-нови производни съюзи,които могат да имат и ударение,например:въпреки че,макар че,освен че,като да.Както се вижда,сложните съюзи се образуват от един “истински” съюз и предлог /без да,за да,преди да,освен че/,от наречие и предлог /само че,сякаш че/,от съюз и съюз /а пък,или-или/.Прости по състав съюзи в СБЕ са: а, ако, ала, ама, ами, да, дето, и, или, като, ни ,нито,но,па,то,ту,хем,че,я.

Като служебни /несамостойни/ думи съюзите не могат да бъдат части на изречението, но те играят важна структурообразуваща роля при оформянето на изреченията /и на простите,и на сложните/.Има обаче и съюзни думи,които изпълнявайки функцията на съюзи /без да бъдат същински съюзи/,същевременно са и част на изречението,например подлог,допълнение и прочие.Това са преди всичко относителните и въпросителните местоимения и местоименни наречия,например:Имах аз един приятел,който страдаше също като вас от язва-относителното местоимение “който” е съюзна дума /може да се нарече и “местоимение-съюз”,защото свързва подчиненото изречение с главното,но същевременно е част на подчиненото изречение /подлог,но ако е пряко допълнение съюзната дума в случая ще стане когото:Имах един приятел,когото оперираха от язва/.Ето един пример за съюзна дума относително наречие:Идеше сякаш съдбоносната минута,когатонещастието дохожда изведнъж,като гръм./Й.Йовков/.

По значение съюзите се делят на съчинителни и подчинителни.Съчинителните съюзи свързват само равноправни /еднородни/ части на простото изречение /баща и деца,строг,но справедлив/или равноправни изречения в рамките на сложното съчинено изречение /Ще отида само до библиотеката и няма да се забавя;Ще отида само до библиотеката,но ще се забавя/.Подчинителните съюзи се употребяват само в сложното изречение и те винаги свързват неравноправни синтактични еденици-следователно сложно изречение,в което има подчинителен съюз,е сложно съставно или сложно смесено,но не може да бъде сложно съчинено.Съюзните думи изпълняват функцията само на подчинителни съюзи,а не на съчинителни.

Съчинителните съюзи се делят на съединителни,съотносителни /разделителни/ и противопоставителни,в зависимост от разновидността на съчинителната връзка в сложното съчинено изречение.Съединителните съюзи са:и,и-и,та,па,не само и,хем-хем,нито-нито.Съотносителните съюзи са:или,или-или,ли-или,ли-ли,дали-или,я-я,ту-ту,било-било.Противопоставителните съюзи са:а,ала,ама,ами,но,обаче,пък,само че,камо ли,нежели.

Основни съюзи,характеризиращи в смислово отношение всяка от тези групи съчинителни съюзи са:за съединителните-и;за съотносителните-или;за противопоставителните-че,да.Всички останали са съюзни думи /неистински съюзи/.

3.Частица-неизменяема несамостойна част на речта,коятовнася в изречението различни отсенки в значението,видоизменя или засилва значението на отделна дума или форми на думи.Частиците обикновено са кратки думи,повечето от които са с неясен произход.Частиците са сравнително малък брой служебни думи,чиито граници не са точно определен,затова има известни разлики при представянето им в граматиките.Според т.нар. Академична граматика /граматика на СБКЕ,издателство на БАН,1983г./ за частици се приемат следните думи:а,а бе,ама,ами,ами че,аха /аа/, але, анджак, ба, бе, беки,б елким, би, божем, бозна,бре,брей,гиди,-годе,да,даже,даже и,дори,дори и,еди-,ей,ей че,ето,ето на,ето ти,ето че,зер,и,именно,кешки,ки,ле,леле,ли,ма,май,май че,мари,ми,ми ти,мигар,мори,му,на,надали,най, нали, например,не,невям,негли,недей,нейсе,нека,ни,нима,нито,о,ой,па,по,пък,санким,се,си,сиреч,те,ти,тоест,уж,ужким,ха,хай,хайде,хайде де,хе,хей,хем,хи,хий,хич,холан,чак,че,чунким,що,-що,я.

В този списък влизат много думи,които са същевременно съюзи,местоимения или наречия,глаголни форми и прочие.Следователно трябва да си изясним точно функцията,която изпълнява,например “че”:едно е функцията му в изречението Той каза,че трябва да си легна. / “че” е подчинителен съюз,свързващ двете прости изречения в сложно съставно изречение/ и Че легни си де /тук “че”, “както и “де”,е усилителна частица към формата на повелителното наклонение-легни,сравняваме:че тръгвай де и прочие/

Най значителна е групата на частиците,които променят семантико-синтактичното съдържание на изречението.Те могат да се поделят на:

-въпросителни-ли,дали,нали и др.

-потвърдителни-да,аха,я.Например:Ще дойда,я

-отрицателни-не,ни,нито и др.

-емоционални-а,леле,море и др.

-за съмнение-май,едва ли,уж и др.

-за желание-да,дано

-показателни-ето,ей,хе и др.

-за обръщение и подбуда-бе,бре,мари,ма,ей и др.

-усилителни-а,ха,дори и др.

Различни граматични форми се образуват с частиците да, нека /повелителни форми:да каже,нека каже,нека да каже/,ще /за бъдеще време:ще кажа/,недей /отрицателни форми:недей да казваш,недей казва/,по- и най- /за сравнителна и превъзходна степен,макар че тези частици могат да се разглеждат и отделно:по-смел,най-смел,по юнак,най мразя/

Словообразувателни частици са се и си /за образуване на възвратни глаголи:оглеждам се,пуша си/,-годе,еди-,и да е /за неопределителни местоимения:кой-годе,еди-кой,кой да е,който и да е/

Отрицателната частица не се пише поначало разделно /не обичам,не искам/,но има случаи,когато се пише заедно /недочувам,нехая,нерядко,неблагодарен и др./.

Предлогът е неизменяема служебна дума, която означава отношения между явления, изразени с пълнозначни части на речта, означени с имена. Терминът предлог означава дума, стояща пред друга друма, към която се отнася. Предлозите нямат собствено ударение и образуват една акцентна цялост заедно със следващата дума.

Предлозите свързват всички пълнозначни части на речта, но преди всичко те изразяват отношения на съществителното име и на други части на речта във функциите на съществителното име. Предлозите изразяват отношения между явления, означени с имена, което пък съвпада със семантичното съдържание на морфологичната категория падеж. Следователно предлогът е служебна част на речта, която изпълнява предимно морфологични функции, докато съюзът изпълнява предимно синтактични функции.

Предлозите, които се употребяват в съвременния български език са: без, в (във), вместо, всред, въз, връз, върху, въпреки, до, за, зад, заради, из, извън, иззад, измежду, изпод, като, край, кръз, към, между, на, над, накрай, наместо, наспроти, насред, низ, о, около, освен, от, отвъд, откъм, относно, отсам, оттам, оттатък, по, под, подир, покрай, помежду, поради, после, посредством, пред, при, против, пряко, с (със), свръх, след, според, спроти, спрямо, сред, срещу, у, чрез. Може да са между: съществително име и съществително име, глаголи съществително име, съществително име и местоимение, съществително име и числително име, съществително име и прилагателно име, съществително име и наречие, глагол и местоимение, глагол и наречие, глагол и числително име, числително име и прилагателно име, числително име и местоимение, числително име и местоимение, числително име и наречие, числително име и числително име, прилагателно име и местоимение, прилагателно име и наречие, прилагателно име и прилагателно име, местоимение и наречие, местоимение и местоимение, наречие и наречие.

По състав биват прости и сложни:

а) Простите (първичните) предлози се състоят от една морфема. Те принадлежат към най-старите пластове на лексиката и поради това много от тях са общи за всички славянски езици, а някои имат паралели и в редица индоевропейски езици. Такива предлози са без, въз, до , за, зад, из, към, на, над, о, от, преди, при, след, сред, у, чрез (Втурнах се без да мисля. Над мен грееше ясно слънце. От погледа му разбрах, че нещо не е наред.).

б) Сложните (производните) предлози са образувани от свързването на прости предлози с други предлози, с наречия или имена, напр.:

- предлог и предлог: всред (в + сред), помежду (по + между), поради (по + ради), покрай (по + край) - Поради тази причина си останах вкъщи. Озовах се помежду им.

- предлог и име: вместо (в + место), около, според, свръх - Вместо сок, бих желала вода. Според мене Калин не беше прав.

- предлог и наречие: извън, въпреки - Въпреки, че го предупредих, той отново прибърза с изводите си.

Функциите на предлози могат да изпълняват съчетания от две или повече думи, които най-често са устойчиви словосъчетанияи имат смислово единство. Наричат се предложни изрази. Такива изрази са: за да, с оглед на, по отношение на, по повод на, въз основа на, предвид на и др.



Класификация на предлозите по значение. Повечето предлози са полифункционални. Най-точната класификация би могла да се осъществи по модела на категорията падеж, т.е. да се разграничат предлози с винително, предлози с дателно, предлози с родително, предлози с локативно (местно) и предлози с творително отношение. Най-общи семантични сфери, в които се проявява употребата на предлозите. При това трябва да се има предвид, че първоначално всички предлози са имали пространствено значение, като по-късно развиват други функции.

а) отношение за място се изразява с предлози като: в, върху, до, зад, из, между, на, над, под, пред, през, при, след, у и др., напр. Оставих книгата върху масата. , Намерих завещанието скрито зад картината.

б) отношение за време се изразява с предлози като в, до, на, от, по, преди, през, след, сред и др. - Дойдох преди минута. От вчера се опитвам да те намеря. Преди изгрев.

в) отношение за начин се изразява с предлози като без, освен, от, по, с, чрез и др. - С твоите указания реших задачата., Без помощта ти не бих успяла. Без колебание.

г) отношение за причина се изразява с предлози като за, от, по, поради и др. - Излъга ме, без да му мигне окото, Свидетелят не може да се яви поради заболяване.

д) отношение за цел се изразява с предлози като до, за , заради, към и др. - Очаква се да получи обаждане към обяд. Грижа се за успеха си.

е) отношение за средство, оръдие на действието се изразява с предлози като с (със), на, чрез, посредством и др. - Успях с помощта на Иван., Посредством интернет намерих адреса.

ж) отношение за основание, мнение, съответствие, съобразност се изразяват с предлози като според, по и др. - Според мене е по-добре да кажеш истината., По повод на това, не сте прав.

з) отношение за означаване предмета на мисълта се изразява с предлози като за, по, например и др. - За мен е важна победата в състезанието., Това , например е портрет.

и) отношение за притежание се изразява най-често с предлога на - Тази блуза е на Ива. На кого е този учебник? Зората на цивилизацията.

й) отношение за произход, част от цялото се изразява най-често с предлога от - Мъжът е родом от Пазарджик., Стоката идва от Китай., От морето.

к) отношение за количество се изразява най-често с предлозите на, с и др. - С много усилия го накарах да ми каже какво е намислил., По този начин вреди на всички около нея.

л) отношение за надминаване на предел се изразява чрез предлога свръх - Това е свръх естествено явление., Свръх сили.

Съюз

Съюзът е неизменяема служебна дума, която свързва еднородни части на просто изречение и прости изречения в състава на сложно изречение. Докато предлогът е служебна дума с морфологични функции, функциите на съюза са синтактични.

Терминът съюз означава свързване, обединяване, и отговаря на функциите на този клас думи. Същинските съюзи нямат собствено ударение и образуват акцентна цялост със следващата ги дума, т.е. и те като предлозите са проклитики: момичетата и момчетата; не сега, а веднага.

Най –често употребяваните същински съюзи са: а, ако, ала, ама, ами, да, дето, и, или, като, ни, нито, но, па, пък, та, то, ту, хем, че, я. Наред с тях съществуват и сложни съюзи, образувани от съчетанието на две или повече лексикални единици. Функциите на съюзи изпълняват много често и т. нар. съюзни думи – местоимения и наречия.

По състав същинските съюзи са :

а) Прости съюзи, които се състоят само от една лексикална единица. Такива са изброените по-горе съюзи. Напр.: Ще дойда, ако обещаеш да не ме оставяш сама. Баща ти дойде, а майка ти?

б) Сложните съюзи включват повече от една дума, например :

- предлог и съюз: без да, за да, като да, освен да, преди да, въпреки че, като че, като че ли, освен като, след като и др. (Тръгнах към него, без да помисля, че е по-едър от мене. След като си тръгнах, се замислих какво ще стане.)

- наречие и съюз: затова че, така че, само че и др. (Обещах, само че не бях сигурен дали ще го изпълня. Обещах, така че ще го осведомя.);

- съюз и съюз: а пък, ако и да, и да, нито -нито, или-или, макар че, макар да, ами че и др. (Нито съм я виждал, нито съм я чувал. Усмихнах се, макар че бях много разтревожен.);

Съюзните думи са местоимения и местоименни наречия, които пазят основните си синтактични функции и едновременно с това изпълняват и функциите на съюзи – служат за връзка между простите изречения в състава на сложното изречение.

а) местоименията-съюзни думи са въпросителните и относителните местоимения: кой, коя, кое, кои, кого, кому, какъв, каква, какво, какви, чий, чия, чие, чии, колко, който, която, което, които, когото, комуто, какъвто, каквато, каквито, чийто, чиято, чието, чиито, колкото и т.н. Що се отнася до относителните местоимения, тяхната основна функция е именно на съюзни думи. Например: Не разбрах кой е виновен.

б) наречията-съюзни думи са въпросителните и относителните местоименни наречия: къде, докъде, откъде, кога, докога, откога, как; където, докъдето, откъдето, когато, откогато, докогато, както, откакто и др. (Къде да отида като съм си забравила ключа? Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш.)

Според синтактичните си функции съюзите биват съчинителни и подчинителни.

а) съчинителните съюзи изразяват отношение на равноредност (съчинение, координация, паратаксис) между еднородни части на просто изречение или между прости изречения в рамките на сложно изречение. От своя страна те се делят на:

- съединителни съчинителни съюзи: и, па, та, че, и - и, ни – ни (нито - нито), както – така и, не сам – но и, колкото – толкова и, и – както и, така също и др; (Колкото успея да напиша, толкова ще преведа. Помощникът работил невнимателно, та повредил машината.)

- разделителни (съотносителни) съчинителни съюзи: или, или – или, а –а , било – било, ни – ни (нито - нито), ли – или, ли – ли, дали – или, било че – било че, ту – ту, я – я, ха – ха, бре - бре и др. (А си проговорил, а си сгрешил. Или ние, или вие.)

- противопоставителни (съотносителни) съчинителни съюзи: а, ала, ами, но, пък, а пък, но пък, обаче, нито пък, само, само че, не само – но и, не само – ами и, не само – а и, не че – а, не – но, не стига че – а и, не стига че - но и др. (Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец,..... Хем ти не дрънкай, ами карай, че вече се мръкна.....).

- заключителни съчинителни съюзи: и тъй, и така, следователно, ето защо, затова, тогава, прочее, тъй че, така че, и др; (Сгрешихме, ето защо трябва да поправим бързо грешката си. Мисля, следователно съществувам.)

- пояснителни съчинителни съюзи: тоест, сиреч, а именно и др.

б) Подчинителните съюзи изразяват отношение на неравноредност (подчинение, субординация, хипотаксис) в сложно изречение. Според вида на подчиненото изречение, което въвеждат те биват:

- определителни съюзи са най-често относителните местоимения който, какъвто, чийто; въпросителните местоимения и частици кой, какъв, чий, дали, ли; относителните местоименни наречия където, дето, когато; въпросителните местоименни наречия кога, къде защо; същинските съюзи че, да и др; (Тази стая, която му служеше за работа и за спалня, беше широка и гола. Вятърът рони пожълтелите листа от дърветата, които са покрай реката.)

- допълнителни съюзи са че, да, въпросителните местоимения, местоименни наречия и частици кой, какъв, чий, кога, къде, как, защо, дали, ли и др. (Най – после разбра, че не може да чака помощ от никъде. Не разбрах кой беше другият.)

- обстоятелствените съюзи биват за място – където, гдето, дето, откъдето, докъдето, за където (Където не го сееш, там никне. Минава, откъдето му дойде.); за време – като след като, докато, щом, щом като, преди да, откак, откакто, докле, дорде, когато, докогато, откогато, кога, докога, докогато (Докога ще го чакаме? Кога ще ме поканиш на гости?); за начин и сравнение – без да, като, като че, като че ли, като да, сякаш, сякаш че, както и др. (Изгледа ме така, сякаш я карам насила. Направи го без да иска.); за количество и степен – колкото, доколкото, отколкото, колкото да, нежели и др. (Издържах на натоварването, колкото можах.); за причина – защото, че, тъй като, понеже, дето, задето, затова че, по причина че и др. (Забавих се, понеже не можех да си намеря чадъра. Сложи си слънцезащитен лосион, защото слънцето е много силно.); за цел - за да, да, та да, само и само да, дано, дано да и др. (Смъмрих го, за да побърза. Само и само да не му се карат, си почисти стаята.); за условие – ако, ако ли, да, стига да, ли, в случай че, при условие че и др. (В случай че не успееш, ми звънни. Ако имаш желание, всичко е възможно.); за отстъпка – макар че, макар (и) да, ако и да, и да, при всичко че, при все че, въпреки че, независимо от това че, дори и да, даже и да и др.; за последица – че, та, така че, тъй че и др. (Помолих ги, така че склониха да ми помогнат.).

- съюзи, въвеждащи подложни изречения са: относителното местоимение в именителен падеж който и още ако, да, дали, доколкото, защо, как, какъвто, като, като да, кога, когато, колко, че и др. (Който не работи, не трябва да яде.)

- съюзи, въвеждащи сказуемноопределителни изречения са без да, да, дето, как, като, какво, като че, като че ли, който, че и др.




Каталог: onobrazovanie -> files -> 2017
2017 -> Българският експресионизъм в програмни статии и есета. Експресионистичната поетика в творбите на Гео Милев, Чавдар Мутафов, в „Пролетен вятър на Никола Фурнаджиев и други
2017 -> Литература между първата и втората световна война
2017 -> Литература Лит критика през 60- те години
2017 -> Същност на категорията текст І. Граници на понятието текст
2017 -> 1. Време на възражданьето
2017 -> Старобългарска литература (Презентация )
2017 -> Българска фолклорна култура. Класификация на фолклорните текстове
2017 -> 1. Предмет на текстолингвистиката. Текстолингвистиката и другите езиковедски и неезиковедски науки
2017 -> Металингвистическая концепция современности михаила бахтина
2017 -> Българска литература през 80-те години. Националноосбодителните борби и литературата


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница