Глава 4. Опазване на здравето, медицинско обслужване, благосъстояние и социално осигуряване

1. Всяка държава-членка гарантира, че всички моряци, намиращи се на борда на кораби, плаващи под нейно знаме, са обхванати от подходящи мерки за опазване на тяхното здраве и имат достъп до навременно и подходящо медицинско обслужване, докато работят на борда.

2. Опазването и обслужването по алинея 1 на това Правило принципно се предоставят на моряка без заплащане.

3. Всяка държава-членка осигурява на моряците, които работят на борда на кораби, намиращи се на нейна територия, и които се нуждаят от спешна медицинска помощ, достъп до медицинските услуги на брега на тази държава-членка.

4. Установените в Кодекса изисквания по отношение опазването на здравето и медицинското обслужване на борда включват норми за мерки, с които се цели да се предоставят на моряците опазване на здравето и медицинско обслужване съизмеримо, доколкото е възможно, с тези, предоставени на работниците на брега.
Стандарт А4.1 - Медицинско обслужване на борда на кораба и на брега

1. Всяка държава-членка с цел да опази здравето на моряците, работещи на борда на кораб, плаващ под нейно знаме, както и за да им осигури медицинско обслужване, включително основни зъболекарски услуги, гарантира приемането на мерки, които:

(а) гарантират, че по отношение на моряците се прилага общото законодателство относно опазването на здравето на работното място и им се предоставя медицинско обслужване, съответстващо на техните задължения, както и се прилага специално законодателство, специфично за работата на борда на кораб;

(b) гарантират опазване на здравето на моряци и предоставянето им на медицинско обслужване, съпоставими с тези, които са общодостъпни за работещите на брега, включително навременен достъп до нужните лекарства, медицинско оборудване и средства за диагностициране и лечение, както и до медицинска информация и експертиза;

(c) в посещаваните пристанища предоставят правото на всички моряци да посещават квалифициран лекар или стоматолог без забавяне, когато това е осъществимо;

(d) гарантират, че в рамките на националното законодателство и практики на държавата-членка за периода на пребиваване на борда на кораб или в чуждо пристанище услугите по здравеопазването и медицинското обслужване се предоставят безплатно за моряците; и

(e) не се ограничават само до лечение на болните или пострадалите моряци, а включват също така и мерки с превантивен характер, като например насърчаване на здравословния начин на живот и програми за здравно образование.

2. Компетентната власт одобрява стандартен формуляр за медицински доклад, който да се използва от капитаните на кораби и съответния медицински персонал на борда на кораба и на брега. Съдържанието на попълнен такъв формуляр е поверително и се използва единствено за улесняване на лечението на моряците.

3. Всяка държава-членка приема законодателство, с което установява изисквания по отношение на болничните и медицинските средства и оборудване, както и медицинското обучение на борда на корабите, които плават под нейно знаме.

4. Националното законодателство като минимум обезпечава следните изисквания:

(а) оборудването на всички кораби с медицинска аптечка, медицинско оборудване и медицинско ръководство, чиито спецификации се указват и регулярно инспектират от компетентния орган; националните изисквания отчитат факторите, като вида на кораба, броя на лицата на борда, както и естеството, направлението и продължителността на рейсовете, както и съответните национални и международни препоръчителни медицински норми;

(b) наличието на квалифициран лекар на борда на кораби, които обикновено извършват международни рейсове с продължителност над три дни и превозват 100 или повече души, който е отговорен за предоставянето на медицинско обслужване; националното законодателство, отчитайки така също специално факторите, като продължителността, естеството и условията на рейса, както и броя на моряците, определя за кои други кораби се изисква да имат на борда си квалифициран лекар;

(c) за корабите без квалифициран лекар на борда се изисква или да имат на борда поне един моряк, който да отговаря за медицинското обслужване и предписването на лекарства, като част от обичайните му задължения, или поне един моряк, компетентен да предоставя първа медицинска помощ; от лицата, натоварени с медицинското обслужване на борда, които не са лекари, се изисква да са завършили успешно курс на обучение по медицинско обслужване, който съответства на изискванията на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г., както е изменена (STCW); моряците, които са определени да предоставят първа медицинска помощ, трябва да са завършили успешно курс на обучение по първа медицинска помощ, който съответства на изискванията на същата Конвенция; националното законодателство, като отчита преди всичко факторите, като продължителност, естество и условия на рейса, както и броя на моряците, определя изискуемото ниво на обучение; и

(d) компетентната власт посредством предварително изградена система гарантира на корабите 24-часов достъп до медицински консултации, включително консултации със специалист, чрез радио- или сателитна връзка до корабите на море; медицинските консултации, включително последващото предаване на медицински съобщения чрез радио- или сателитна връзка между кораба и тези, които дават консултацията от брега, се предоставят безплатно за всички кораби, независимо от знамето, под което плават.

1. При определяне нивото на медицинското обучение, което трябва да се предоставя на борда на кораби, за които не се изисква наличие на квалифициран лекар на борда им, компетентната власт трябва да изисква:

(а) наличието на борда на кораби, които в нормални условия могат да достигнат за осем часа до места, където може да се предостави квалифицирана медицинска помощ и в които се разполага с необходимото медицинско оборудване, на поне един определен моряк от екипажа, който да е преминал одобрен курс на обучение по първа медицинска помощ съгласно изискванията на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г., както е изменена (STCW), което обучение му позволява да предприеме незабавни ефективни мерки в случай на произшествие или болест, които могат да възникнат на борда на кораба, както и да използва получен чрез радио- или сателитна връзка медицински съвет; и

(b) всички други кораби трябва да имат на борда поне един моряк, преминал одобрен курс на обучение по медицинско обслужване съгласно изискванията на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г., както е изменена (STCW), включително практически занимания и обучение по животоспасяващи техники и умения, като интравенозна терапия, което обучение би позволило на съответното лице да участва ефективно в координирани схеми за медицинска помощ на кораби на море, както и да предоставя на болните или претърпелите злополуки задоволително медицинско обслужване за времето, през което има вероятност същите да останат на борда.

2. Посоченото в алинея 1 на това ръководство обучение се организира въз основа на последното издание на Международния медицински корабен наръчник, Международния наръчник за първа помощ при произшествия, свързани с опасни стоки, Документа с указания - Наръчник за обучение по международно морско дело и медицинския раздел на Международния кодекс на сигналите, както и други подобни национални наръчници.

3. Посочените в алинея 1 на това ръководство лица, както и други моряци по преценка на компетентната власт, следва да посещават опреснителни курсове, за да поддържат и разширяват своите познания и умения и за да бъдат добре осведомени за последните нововъведения в тази област, на периоди приблизително от около пет години.

4. Медицинската аптечка и нейното съдържание, както и медицинското оборудване и медицинският наръчник на борда, трябва да бъдат поддържани надлежно и да бъдат проверявани на редовни интервали не по-дълги от 12 месеца, от отговорни лица, определени от компетентната власт, които трябва да се уверяват, че етикетите, сроковете на годност и условията на съхранение на всички лекарства и упътвания за тяхната употреба са проверени и цялото оборудване функционира според изискванията. При приемането или ревизирането на националния корабен медицински наръчник компетентната власт трябва да отчита международните препоръки в тази област, включително последното издание на Международния медицински корабен наръчник, както и другите наръчници, упоменати в алинея 2 на това ръководство.

5. Когато товар, който е определен като опасен и не е включен в последното издание на Наръчника за първа медицинска помощ при произшествия, свързани с опасни стоки, необходимата информация за естеството на веществата, съответните произтичащи рискове, необходимите лични предпазни средства, съответните медицински процедури и специфични противоотрови трябва да са на разположение на моряците. Винаги при превоз на опасни товари на борда на кораба следва да има в наличност специфични противоотрови и лични предпазни средства. Тази информация следва да съставлява интегрална част от корабните политики и програми за безопасност и здраве при работа, описани в Правило 4.3 и свързаните с него разпоредби на Кодекса.

6. Всички кораби трябва да разполагат на борда с пълен и актуален списък на радиостанциите, чрез които могат да получат медицински консултации; с пълен и актуален списък на крайбрежни земни станции, чрез които могат да получат медицински консултации в случаите, когато корабите са оборудвани със система за сателитна комуникация. Моряците, които са отговорни за предоставяне на медицинско обслужване или първа медицинска помощ на борда, трябва да бъдат инструктирани как да използват корабния медицински наръчник и медицинския раздел на последното издание на Международния кодекс на сигналите, за да могат да разберат информацията, от която се нуждаят и която получават от консултиращия ги лекар, както и получените напътствия.
Ръководство В4.1.2 - Формуляр за медицински доклад

1. Стандартният формуляр за медицински доклад, който се изисква съгласно Част А на този Кодекс, трябва да бъде оформен по начин, който да улеснява обмена между кораба и брега на медицинска и друга подобна информация, отнасяща се до отделни моряци, в случай на болест или злополука.

1. Разположените на брега служби за лечение на моряци трябва да бъдат подходящи за целта, а лекарите, зъболекарите и останалият медицински персонал трябва да притежават съответната квалификация.

2. Изисква се да се предприемат мерки, които да гарантират на моряците, когато последните се намират в пристанище, достъп до:

(а) амбулаторно лечение в случай на болест и злополука;

(b) хоспитализация, ако е необходимо; и

(c) зъболекарско обслужване, особено в спешни случаи.

3. Изисква се да се предприемат мерки, които да подпомогнат лечението на заболелите моряци. В частност моряците следва да бъдат приемани бързо в клиники и болници, разположени на брега, без създаване на трудности и независимо от тяхната националност или религиозна принадлежност и когато е възможно и нужно, да се предприемат мерки за осигуряване продължение на лечението в допълнение към предоставяните на моряците медицински услуги.
Ръководство В4.1.4 - Оказване на медицинска помощ на други кораби и международно сътрудничество

1. Всяка държава-членка трябва да предвиди участието си в международното сътрудничество във връзка с програми и проучвания в областта на опазване на здравето и медицинското обслужване. Това сътрудничество може да включва:

(а) разработване и координация на действията по търсене и спасяване, организиране на бърза медицинска помощ и евакуация на море на тежко болните или пострадали от злополука на борда на кораб чрез прилагане на такива средства като системи за периодично докладване на местонахождението на корабите, центрове за координиране на спасяването и спешни хеликоптерни услуги в съответствие с изменената Международната конвенция за търсене и спасяване на море, 1979 г., и Международния наръчник за въздушно и морско търсене и спасяване (IAMSAR);

(b) оптимално използване на всички кораби, на борда на които има лекари, както и на установените на море кораби, които могат да предоставят болнични и спасителни услуги;

(c) съставяне и поддържане на международни списъци с лекари и медицински услуги за предоставяне на спешна медицинска помощ на моряците по цял свят;

(d) сваляне на брега на моряци, нуждаещи се от спешно лечение;

(e) репатриране на хоспитализирани в чужбина моряци във възможно най-кратки срокове, като се отчитат предписанията на наблюдаващите лекари, както и желанията и нуждите на моряка;

(f) осигуряване на придружаващо лице на моряците по време на тяхното репатриране, като се отчитат предписанията на наблюдаващите лекари, както и желанията и нуждите на моряка;

(g) полагане на усилия за откриване на здравни центрове за моряците, в които:

(i) да се извършват проучвания на здравословното състояние, медицинското лечение и превантивните здравни грижи за моряците;

(ii) да се обучава медицински и здравен персонал по морска медицина;

(h) да се събират и анализират статистически данни за трудовите злополуки, болести и произшествия сред моряците и тези данни да се интегрират във и хармонизират с действащата национална статистическа база данни за трудовите злополуки, болести и произшествия, отнасящи се до други категории работници;

(i) да се организира международен обмен на техническа информация, учебни материали и преподавателски персонал, както и да се организират международни курсове за обучение, семинари и работни групи;

(j) да се осигури достъп на всички моряци в пристанищата до специални лечебни и превантивни медицински услуги или да им се осигури достъп до общите здравни, медицински и рехабилитационни услуги;

(k) да се урежда репатрирането на тела или кремирана пепел в съответствие с желанието на близките на починали моряци във възможно най-кратък срок.

2. Международното сътрудничество в областта на опазване на здравето и медицинското обслужване на моряците трябва да се основава на двустранни и многостранни споразумения или консултации между държавите-членки.

1. Всяка държава-членка трябва да вземе мерки за осигуряване на подходящо и достатъчно медицинско обслужване на лицата, които са на издръжка на моряка и които живеят на територията на тази държава-членка, докато очакват разкриването на служби за медицинско обслужване, достъпни за всички работници и за лицата на тяхна издръжка, когато такива служби не съществуват, както и да уведомят Международното бюро по труда за предприетите в тази насока мерки.

1. Всяка държава-членка гарантира, че на корабите, плаващи под нейно знаме, се прилагат установените с Кодекса мерки с цел да се предостави на моряците, наети на тези кораби, правото на материална помощ и подкрепа от страна на корабособственика във връзка с финансовите последици, вследствие на болест, злополука или смърт, възникнали по време на службата им съгласно трудовия договор на моряка или възникнали по време на службата им съгласно такъв договор.

2. Това Правило не накърнява други законови средства, които морякът може да потърси.
Стандарт А4.2 - Отговорност на корабособственика

1. Всяка държава-членка приема законодателство, което установява отговорността на корабособствениците на кораби, плаващи под нейно знаме, за опазването на здравето и медицинското обслужване на всички моряци, които работят на борда на тези кораби, в съответствие със следните минимални норми:

(а) корабособствениците са длъжни да поемат разходите за моряците, работещи на техните кораби, свързани с болест или злополука на тези моряци, настъпили в периода между датата на започване на службата и датата, на която те се считат за навременно репатрирани, или възникнали вследствие на тяхната работа в периода между тези дати;

(b) корабособствениците са длъжни да осигурят финансова гаранция за обезпечаване на компенсация в случай на смърт или дълготрайна неработоспособност на моряци поради трудова злополука, болест или професионален риск в съответствие с установеното в националното законодателство, трудов договор на моряците или колективен трудов договор;

(c) корабособствениците са длъжни да поемат разходите за медицинско обслужване, включително за медицинско лечение и снабдяването с медикаменти и други лечебни средства, както и храната и квартирата извън дома, до излекуването на болния или пострадалия при злополука или до установяването на постоянен характер на болестта или на постоянна неработоспособност; и

(d) корабособствениците са длъжни да поемат разноските по погребението в случай на смърт, настъпила на борда на кораба или на сушата по време на изпълнението на трудовия договор.

2. Националното законодателство може да предвиди ограничаване на отговорността на корабособственика за покриване на разходите за медицинско обслужване, храна и квартира за период, който не може да бъде по-кратък от 16 седмици считано от деня на злополуката или от началото на болестта.

3. Когато болестта или злополуката причинява неработоспособност, корабособственикът е длъжен да изплати:

(а) пълния размер на възнаграждението за периода, през който болният или пострадалият при злополука моряк се намира на борда, или до момента, в който същият бъде репатриран, в съответствие с тази Конвенция; и

(b) пълния размер на възнаграждението или част от него, както това е установено от националното законодателство или както е предвидено в колективните трудови договори, за периода от репатрирането или слизането на брега на моряка до пълното му оздравяване или до момента, в който това лице има право на парични обезщетения в съответствие с предвиденото от националното законодателство на съответната държава-членка, в зависимост от това кой от двата момента настъпва по-рано.

4. Националното законодателство може да предвиди ограничаване на отговорността на корабособственика само до изплащане на пълния размер на възнаграждението или на част от него на моряк, който не се намира на борда на кораба, за период, който не може да бъде по-кратък от 16 седмици считано от деня на злополуката или от началото на болестта.

5. Националното законодателство може да освободи от отговорност корабособственика по отношение на:

a) злополука, която не е настъпила по време на службата на кораба;

b) злополука или болест, причинени от умишлено действие, умишлена вина или от лошо поведение на заболелия, увредения или починалия; и

c) болест или недъг, умишлено прикрити в момента на наемането на работа.

6. Националното законодателство може да освободи от отговорност корабособственика по отношение покриването на разходите за медицинско обслужване, храна, квартира и разходите за погребение, ако тази отговорност е поета от обществените власти.

7. Корабособствениците или техните представители предприемат мерки за съхранение на личните вещи, оставени на борда от болен, пострадал от злополука или починал моряк, както и за връщането им на неговото семейство.
Ръководство В4.2 - Отговорност на корабособственика

1. Изплащането на пълния размер на възнаграждението, което се изисква съгласно алинея 3(а) на Стандарт А4.2, може да не включва премии.

2. Националното законодателство може да предвиди прекратяване на отговорността на корабособственика за поемане на разходите за болен или пострадал от злополука моряк от момента, в който този моряк има право на медицинско обслужване по схема за задължително здравно осигуряване, задължително осигуряване срещу злополука или компенсация при трудова злополука.

3. Националното законодателство може да предвиди застрахователна институция да възстанови на корабособственика извършените от него разходи за погребение в случаите, в които е заплатена премия за погребение на починалия моряк, съгласно законодателството, регламентиращо социалното осигуряване или компенсациите за работещите.

1. Всяка държава-членка гарантира, че моряците, които работят на кораби, плаващи под нейно знаме, се ползват от система на опазване на здравето при работа и живеят, работят и се обучават на борда на корабите в безопасна и здравословна среда.

2. Всяка държава-членка след консултации с представителните организации на корабособствениците и на моряците и като взема предвид прилаганите кодекси, ръководства и стандарти, препоръчани от международните организации, националните администрации и организации на корабоплавателната индустрия, разработва и публикува национални ръководства за управление на безопасността и здравето при работа на корабите, които плават под нейно знаме.

3. Всяка държава-членка приема законодателство и мерки за регулиране на въпросите, предмет на този Кодекс, като отчита съответните международни норми и установява стандарти за безопасност и здраве при работа и предотвратяване на злополуки на корабите, плаващи под нейно знаме.

1. Законодателството и другите мерки, които се приемат в съответствие с алинея 3 на Правило 4.3, включват следните въпроси:

(а) приемането и ефективното прилагане и насърчаване на политики и програми за безопасност и здраве при работа на корабите, плаващи под знамето на държавата-членка, включително оценка на риска, както и обучение и инструктаж на моряците;

(b) приемането на разумни предпазни мерки за предотвратяване на трудови злополуки, травми и професионални болести на борда на кораба, в т.ч. мерки за намаляване и предотвратяване на риска от излагане на вредни нива на факторите на околната среда и химикали, както и опасността от злополука или болест, които могат да възникнат в резултат на експлоатацията на оборудването и машините на борда на кораба;

(c) програми на борда на кораба за предотвратяване на трудови злополуки, травми и професионални заболявания и за непрекъснато подобряване на опазването на здравето и безопасността при работа с участието на представители на моряците и на всички други лица, отговорни за тяхното осъществяване, като се вземат предвид превантивни мерки, включително проектен и инвеститорски контрол, замяна на процеси и процедури за колективни и индивидуални задачи и използването на лична предпазна екипировка; и

(d) изисквания за проверки, докладване и коригиране на опасни условия и за разследване и докладване на трудови злополуки на борда.

2. Посочените в алинея 1 на този Стандарт разпоредби:

(а) отчитат съответните международни норми в областта на опазването на здравето и безопасността при работа по принцип както и при специфичните рискове и се отнасят до всички проблеми във връзка с предотвратяването на трудови злополуки, травми и професионални заболявания, които могат да се прилагат по отношение работата на моряците и особено тези, които са специфични за работата на море;

(b) определят ясно задълженията на корабособствениците, моряците и другите заинтересовани лица във връзка с изпълнението на прилаганите норми, политиките и програмите за безопасност и здраве при работа на кораба, като се обръща особено внимание на безопасността и здравето на моряците на възраст под 18 години;

(c) определят задълженията на капитана или на определеното от капитана лице, или и на двамата, за поемане на конкретна отговорност за изпълнението и спазването на политиките и програмите за безопасност и здраве при работа на кораба; и

(d) определят пълномощията на моряците, определени или избрани за представители по безопасността за участие в срещите на комитета по безопасност на кораба; такъв комитет се създава на борда на всеки кораб с екипаж от пет или повече моряци.

3. Посочените в алинея 3 на Правило 4.3 законодателство и други мерки се преразглеждат регулярно и в консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците и ако е нужно, се ревизират, за да отразят промените в технологиите и проучванията, за да се осигури непрекъснатото подобряване на политиките и програмите за безопасност и здраве при работа и за да се предоставят безопасни условия на труд на моряците на кораби, плаващи под знамето на държавата-членка.

4. Спазването на изискванията на прилаганите международни норми относно приемливите нива на излагане на риск на работното място на борда на кораби и разработването и изпълнението на политиките и програмите за безопасност и здраве при работа на корабите се счита за изпълнение на изискванията на тази Конвенция.

5. Компетентната власт гарантира, че:

(а) трудовите злополуки, травмите и професионалните заболявания се докладват по надлежен ред, като се отчитат указанията на Международната организация на труда по отношение на докладването и документирането на трудовите злополуки и болести;

(b) се води, анализира и публикува подробна статистика за този вид злополуки и болести и когато е подходящо, тези действия биват последвани от проучване на основните тенденции и идентифицираните рискове;

(c) трудовите злополуки се разследват.

6. Докладването и разследването на въпросите на безопасността и здравето при работа са организирани по начин, гарантиращ защитата на личните данни на моряците, и като се отчитат указанията на Международната организация на труда по този въпрос.

7. При предприемането на мерки за информиране на всички моряци относно конкретните рискове при работа на борда на кораби, например чрез поставяне на официални известия, съдържащи съответните инструкции, компетентната власт си сътрудничи с организациите на корабособствениците и на моряците.

8. Компетентната власт изисква от корабособствениците при извършването на оценка на риска във връзка с управлението на безопасността и здравето при работа да се позовават на съответната статистическа информация от техните кораби, както и на предоставената от компетентната власт обща статистическа информация.

1. Посочените в Стандарт А4.3 разпоредби следва да отчитат Кодекса на МОТ относно препоръчителните практики за предотвратяване на злополуки на борда на корабите на море и в пристанищата от 1996 г. и последващите версии и други аналогични норми, препоръки и кодекси за препоръчителни практики на МОТ и на други международни организации в областта безопасността, опазването здравето при работа, включително нивата на излагане, които тези нормативни актове могат да установяват.

2. Компетентната власт трябва да гарантира, че националните препоръки относно управлението на безопасността и здравето при работа обхващат следните въпроси:

(а) общи и основни разпоредби;

(b) особености на конструкцията на кораба, включително начини на достъп и рискове, свързани с азбеста;

(c) машини;

(d) последиците от прекалено ниските или прекалено високите температури на повърхностите, с които моряците могат да имат контакт;

(е) последици от шума на работното място и в жилищните помещения на борда на кораба;

(f) последици от вибрациите на работното място и в жилищните помещения на борда на кораба;

(g) последици от факторите на околната среда, освен тези, упоменатите в подточки (e) и (f), на работното място и в жилищните помещения на борда на кораба, включително тютюнев дим;

(h) специални мерки за сигурност на и под палубата;

(i) товарно-разтоварно оборудване;

(j) предотвратяване и борба с пожари;

(k) котви, вериги и въжета;

(l) опасен товар и баласт;

(m) лични предпазни средства на моряците;

(n) работа в затворени пространства;

(o) физически и психически последици от умората;

(p) последици от зависимости от алкохол и наркотици;

(q) предпазване от и предотвратяване на ХИВ/СПИН; и

(r) действия при аварийни и спешни случаи.

3. При извършване на оценка на рисковете и намаляването на излагането на вредни въздействия, посочени в алинея 2 на това Ръководство, трябва да се вземат предвид последиците за физическото здраве вследствие на работата, включително ръчно боравене с товари, шум и вибрации, химическите, биологичните и психическите последици за здравето в резултат на работата, физическите и психическите последици от умората и трудовите злополуки. Необходимите мерки трябва да отчитат принципа на превенцията, при който освен всичко останало борбата с риска при източника, приспособяването на работата към индивида, особено по отношение на подредбата на работното място и замяната на опасното с безопасно или по-малко опасно, имат приоритет пред личните средства за защита на моряците.

4. В допълнение компетентната власт трябва да се увери, че се държи сметка за последствията по отношение на безопасността и здравето, особено в следните области:

(а) действия при аварийни и спешни случаи;

(b) последици от зависимости от алкохол и наркотици;

(c) опазване от и предотвратяване на ХИВ/СПИН.

1. Компетентната власт съвместно с компетентните международни органи и представителите на съответните организации на корабособствениците и на моряците трябва периодично да преразглеждат проблема с шума на борда на кораба с цел подобряване на предпазването на моряците, доколкото това е осъществимо на практика, от неблагоприятните последици от излагането на шум.

2. Посоченото в алинея 1 на това Ръководство преразглеждане следва да отчита вредните за слуха, здравето и удобството на моряците последици от излагането на прекален шум, както и препоръчаните или предписаните мерки за намаляване шума на борда с цел предпазване на моряците. Предвидените мерки следва да включват:

(а) инструктиране на моряците относно опасностите за слуха и за здравето от продължително излагане на високи нива на шум и правилната употреба на средства и оборудване за защита от шум;

(b) предоставяне на одобрено оборудване за предпазване на слуха на моряците, когато това е нужно; и

(c) оценка на риска и намаляване на нивата на излагане на шум във всички жилищни помещения, помещенията за хранене и почивка, както и в машинното отделение и други машинни пространства.

1. Компетентната власт съвместно с компетентните международни институции и представителите на съответните организации на корабособствениците и на моряците, като отчита при необходимост съответните международни норми, трябва да изследва периодично проблема с вибрациите на борда на кораба с цел подобряване в рамките на възможното на предпазването на моряците от вредното въздействие на вибрацията.

2. Посоченото в алинея 1 на това Ръководство изследване трябва да обхваща въздействието върху здравето и удобството на моряците на излагането на прекомерна вибрация, както и препоръчаните или предписаните мерки за намаляване на вибрациите на кораба с цел предпазване на моряците. Предвидените мерки следва да включват:

(a) информиране на моряците относно опасностите за тяхното здраве от продължителното излагане на вибрация;

(b) доставяне на одобрени лични предпазни средства за моряците, когато това е необходимо; и

(c) оценка на рисковете и намаляването на излагането на вибрации в жилищните помещения, помещенията за отдих и възстановяване и хранене чрез приемане на мерки в съответствие с препоръките, съдържащи се в Кодекса за препоръчителни практики на МОТ относно факторите от околната среда на работното място от 2001 г., както и евентуалните му последващи ревизии, взимайки предвид разликата между излагането на вредно въздействие в тези места и на работното място.

1. По принцип всички задължения на корабособственика за предоставяне на защитна екипировка или други предпазни средства срещу злополуки трябва да се съпътстват от разпоредби, съгласно които от моряците се изисква да използват това оборудване и средства, както и да спазват съответните мерки за защита от злополуки и опазване на здравето.

2. Необходимо е така също да се вземат под внимание член 7 и 11 на Конвенция № 119 относно обезопасяването на машините, 1963 г., и съответните разпоредби на Препоръка № 118 относно обезопасяването на машините, 1963 г., които, от една страна, създават задължение за работодателя да осигури изпълнение на изискването използваните машини да са надлежно обезопасени и че е забранено използването на машини, които не са надлежно обезопасени, и, от друга, за работника да не използва машина, на която липсват предвидените по конструкция и на съответните места предпазни елементи, както и да не ги изключва по време на работа.
Ръководство В4.3.5 - Докладване и събиране на статистически данни

1. Всички трудови злополуки, травми и професионални заболявания трябва да се докладват с цел да бъдат разследвани и събраните статистически данни да се съхраняват, анализират и публикуват, като се държи сметка за задължението за защита на личните данни на моряците. Докладите не следва да се ограничават единствено до случаите на смъртоносни заболявания и злополуки, свързани с кораба.

2. Посочените в алинея 2 на това Ръководство статистически данни трябва да включват броя, естеството, причините и последствията от трудовите злополуки, травми и професионалните заболявания и доколкото е практически възможно, да се посочи ясно в кое точно отделение на кораба е възникнала злополуката, видът на злополука и дали тя е възникнала на море или в пристанище.

3. Всяка държава-членка трябва да вземе под внимание всички международни системи или модели за регистрация на злополуки с моряци, установени от Международната организация на труда.

1. Компетентната власт трябва да предприеме разследване на причините и обстоятелствата за всички трудови злополуки, травми и професионални заболявания, довели до загуба на човешки живот или до тежка контузия, както и други подобни случаи, които могат да са определени от националното законодателство.

2. В разследването е необходимо да се предвиди включването на следното:

(а) условия на труд, като например работна повърхност, разположение на машините, начин на достъп, осветление и методи на работа;

(b) честота на случаите на трудови злополуки, травми и професионални заболявания по възрастови групи;

(c) специални физически или психологически проблеми, породени от условията на кораба;

(d) проблеми, породени от физическото напрежение на кораба, в частност като последица от увеличена работна натовареност;

(e) възникнали в резултат на техническото развитие проблеми, както и въздействието на това развитие по отношение състава на екипажа; и

(f) проблеми, породени от човешки грешки.
Ръководство B4.3.7 - Национални програми за защита и превенция

1. С цел създаване на солидна основа на мерките за насърчаване на безопасността и здравето при работа и предотвратяването на злополуки, травми и професионални заболявания, дължащи се на конкретни рискове, свързани с работата на море, е необходимо да се извърши проучване на общите тенденции, както и на рисковете, разкрити от статистиката.

2. Изпълнението на програми за защита и превенция, целящи подобряване на безопасността и здравето при работа, трябва да е организирано по начин, който да позволява на компетентната власт, корабособствениците и моряците или техни представители и други подходящи органи да играят активна роля, включително чрез средства като информационни сесии, указания на борда относно максималните нива на излагане на потенциално опасни фактори на работното място и други рискове или резултати от систематичната оценка на риска. В частност трябва да се изградят национални или местни общи комитети, ad hoc работни групи или комитети на борда на корабите по безопасност и здраве при работа и предотвратяване на злополуки, в които да са представени интересите на организациите на корабособствениците и моряците.

3. Когато такива дейности се осъществяват на ниво предприятие, следва да се предвиди участието на моряци във всеки комитет на борда на корабите по безопасност и здраве при работа на съответния корабопритежател.

1. Във функциите на комитетите и другите органи, посочени в алинея 2 на Ръководство B4.3.7, е необходимо да се предвиди включването на следното:

(а) разработването на национални ръководства и политики за управление на системи за безопасността и здравето при работа, както и разпоредби, правила и ръководства за предотвратяване на злополуки;

(b) организиране на програми и обучения по безопасност и здраве при работа и предотвратяване на злополуки;

(c) организиране на рекламна дейност във връзка с безопасността и здравето при работа и предотвратяването на злополуки, включително филми, плакати, съобщения и брошури; и

(d) разпространение на литература и информация за безопасността и здравето при работа и предотвратяването на злополуки, така че те да достигат до моряците на корабите.

2. При изготвянето на текстове, отнасящи се до мерките или препоръчителните практики по безопасност и здраве при работа и предотвратяване на злополуки, трябва да се вземат под внимание съответните разпоредби и препоръки, приети от съответните национални власти или организации или международни организации.

3. При съставяне на програмите за безопасност и здраве при работа и предотвратяване на злополуки всяка държава-членка трябва да взема под внимание всички публикувани от Международното бюро по труда кодекси за добри практики относно безопасността и здравето на моряците.

1. Посочените в алинея 1 (а) на Стандарт А4.3 програми за обучение трябва да се преразглеждат периодично и да се осъвременяват в светлината на развитието на корабите по отношение техните размери, видове и оборудване, както и на промените в практиките по окомплектуването на корабите с екипаж, националността, езика и организацията на работата на борда на кораба.

2. Информирането по отношение на безопасността и здравето при работа и предотвратяване на злополуки трябва да е постоянен процес. Това информиране може да се осъществява посредством:

(а) образователни аудио-визуални материали, като филми, които да се използват от центровете за професионално обучение на моряци и където е възможно - да се прожектират на борда на корабите;

(b) поставяне на плакати на корабите;

(c) включване на статии относно рисковете при работата на море и мерките за осигуряване на безопасността, опазване на здравето при работа и предотвратяването на злополуки в периодични издания, четени от моряци;

(d) специални кампании чрез използване на различни обществени медии за обучение на моряците, включително кампании във връзка с практиките за безопасна работа.

3. Посоченото в алинея 2 на това Ръководство информиране трябва да отчита различните националности, езици и култури на моряците на борда на корабите.

1. Правилата относно безопасността и здравето трябва да се включват във всички общи разпоредби относно медицинските прегледи преди и по време на работа и относно предотвратяването на злополуки и опазването на здравето при работа, които могат да се прилагат по отношение работата на моряците. Тези правила трябва да определят мерките, които ще сведат до минимум рисковете при работа за младите моряци при изпълнение на техните задължения.

2. С изключение на случаите, в които компетентната власт е признала даден млад моряк за напълно квалифициран за определена длъжност, правилата следва да установяват ограничения по отношение на младите моряци за извършване на определени видове работа при липса на подходящ надзор или обучение, които могат да носят особен риск от злополука или вредно въздействие върху здравето им или физическото им развитие или изискват определена степен на зрялост, опит и умения. При определяне на видовете работа, които следва да бъдат ограничени посредством тези правила, компетентната власт следва да отчете по-специално следното:

(а) вдигане, местене и носене на тежки товари или предмети;

(b) влизане в котли, резервоари и водонепроницаеми камери;

(c) излагане на вредни нива на шум и вибрации;

(d) работа с подемна и други видове тежка техника и инструменти или работа като подаващи сигнали на работещите с такава техника;

(e) работа с въжетата за швартоване или влачене или завързване на кораба на док;

(f) такелаж;

(g) работа нависоко или на палубата при лошо време;

(h) нощна вахта;

(i) обслужване на електрическо оборудване;

(j) излагане на потенциално вредни материали или вредни физически агенти, като например опасни или отровни вещества, и йонизиращи радиации;

(k) чистене на инструментите за готвене; и

(l) опериране или управление на корабните лодки.

3. Компетентната власт следва да предприеме практически мерки или да приложи съответни механизми, за да доведе до знанието на младите моряци информацията относно предотвратяването на злополуки и опазването на тяхното здраве на бодра на кораб. Тези мерки могат да включват подходящи курсове и официални информационни кампании за предотвратяване на злополуки, предназначени за млади моряци, както и професионален инструктаж и надзор на младите моряци.

4. Програмите за образование и професионално обучение на младите моряци както на брега, така и на борда на кораба трябва да включват обучение относно вредните последици за здравето и доброто им състояние от злоупотребата с алкохол и наркотици и други потенциално вредни вещества, както и за рисковете и проблемите, свързани с ХИВ/СПИН и други действия, пораждащи рискове за здравето.
Ръководство В4.3.11 - Международно сътрудничество

1. Държавите-членки с подкрепата на съответните междуправителствени и други международни организации и като си сътрудничат помежду си, трябва да се стараят да постигнат възможно най-голяма съгласуваност в действията за повишаване на безопасността и здравето при работа и предотвратяването на злополуки.

2. При разработване на посочените в Стандарт А4.3 програми за повишаване на безопасността и здравето при работа и предотвратяването на злополуки всяка държава-членка трябва да взема под внимание съответните кодекси с препоръчителни практики, публикувани от Международното бюро по труда и съответните норми на международните организации.

3. Държавите-членки трябва да отчитат нуждата от международно сътрудничество по отношение на непрекъснатото насърчаване на дейностите във връзка с повишаването на безопасността и здравето при работа и предотвратяването на трудови злополуки. Това сътрудничество може да приеме формата на:

(а) двустранни и многостранни споразумения за уеднаквяване на стандартите и средствата за опазване на здравето и безопасността при работа;

(b) обмен на информация за конкретни рискове за моряците и за средствата за насърчаване опазването на здравето и безопасността при работа и предотвратяването на злополуки;

(c) оказване на помощ при изпитанията на екипировка и извършването на проверки по линия на прилагане изискванията на държавата на знамето в съответствие на националното законодателство;

(d) сътрудничество по отношение на подготвянето и разпространението на разпоредби, правила и ръководства относно опазването на здравето и безопасността при работа и предотвратяване на злополуки;

(e) сътрудничество по отношение на производството и употребата на тренировъчни средства; и

(f) използване на обща материална база и оказване на взаимопомощ при обучението на моряците по безопасност и опазване на здравето при работа, предотвратяване на злополуки и безопасни методи на работа.

1. Всяка държава-членка обезпечава лесен достъп до материалната база на брега за осигуряване на благосъстоянието на моряците там, където има такава. Държавите-членки насърчават развитието в определени пристанища на такава база и услуги, както същите са изброените в Кодекса, с цел да предоставят на моряците, чиито кораби се намират в тези пристанища, адекватна материална база и услуги за осигуряване на благосъстоянието им.

2. Кодексът установява отговорностите на съответната държава-членка по отношение на материалната база на брега за осигуряване на благосъстоянието на моряците, които включват културни, развлекателни и информационни средства и услуги.
Стандарт А4.4 - Достъп до материална база на брега за осигуряване благосъстоянието на моряците

1. Всяка държава-членка изисква там, където съществува на нейна територия материална база на брега за осигуряване благосъстоянието на моряците, тя да е на разположение за ползване от всички моряци независимо от тяхната националност, раса, цвят, пол, религия, политически възгледи или социален произход и независимо от знамето, под което плава корабът, на който те работят.

2. Всяка държава-членка насърчава развитието на материална база на брега за осигуряване благосъстоянието на моряците в подходящи пристанища на нейна територия и след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците определя кои пристанища следва да се считат за подходящи.

3. Всяка държава-членка поощрява създаването на съвети по благосъстоянието на моряците, които редовно преразглеждат материалната база и услуги на брега за осигуряване благосъстоянието на моряците, за да се гарантира, че същите са подходящи от гледна точка на промените на потребностите на моряците, произтичащи от техническото и функционалното развитие, както и от всички други нововъведения в корабоплавателната индустрия.

1. Всяка държава-членка трябва:

(а) да предприеме мерки, за да гарантира, че на моряците в определените пристанища на посещение се предоставят подходяща материална база и услуги за осигуряване на тяхното благосъстояние, както и подходяща защита на моряците при упражняване на тяхната професия; и

(b) при осъществяването на тези мерки да вземе под внимание специалните потребности на моряците, особено когато те се намират в чужди държави и когато влизат в зони на военен конфликт, по отношение на тяхната безопасност, здраве и занимания в свободното им време.

2. Предприетите мерки във връзка с упражняването на контрол върху материалната база и услугите за осигуряване благосъстоянието на моряците трябва да включват участието на съответните представителни организации на корабособствениците и на моряците.

3. Всяка държава-членка трябва да предприеме мерки, целящи ускоряването на свободното разпространяване между корабите, централните агенции за доставка и службите по осигуряване на благосъстоянието на моряци, на материали във връзка с благосъстоянието на моряците, като например филми, книги, вестници и спортна екипировка за употреба от моряците на борда на корабите им и в изградените на брега центрове по благосъстояние на моряците.

4. Държавите-членки трябва да си сътрудничат в насърчаването на развитието на благосъстоянието на моряците на море и в пристанищата. Това сътрудничество трябва да включва:

(а) консултации между компетентните власти, целящи предоставянето и подобряването на материалната база и услуги за осигуряване на благосъстоянието на моряците както в пристанищата, така и на борда на корабите;

(b) споразумения за обединяване на ресурси и съвместно предоставяне на материална база и услуги за осигуряване на благосъстоянието на моряците в големите пристанища, за да се избегне ненужното дублиране;

(c) организиране на международни спортни прояви и поощряване на моряците да участват в спортни дейности; и

(d) организация на международни семинари по въпросите на благосъстоянието на моряците на море и в пристанищата.
Ръководство В4.4.2 - Материална база и услуги за осигуряване на благосъстоянието на моряците в пристанищата

1. Всяка държава-членка трябва да предостави или да гарантира предоставянето на такава материална база и услуги за осигуряване на благосъстоянието на моряците, от каквито може да има необходимост в съответните пристанища на държавата.

2. Материална база и услуги за осигуряване на благосъстоянието на моряците трябва да се предоставят в съответствие с националните условия и практики от една или повече от следните институции:

(а) обществените власти;

(b) съответните организации на корабособствениците и на моряците на базата на колективно споразумение или други договорености; и

(c) доброволни организации.

3. В пристанищата следва да се изгради и развива необходимата материална база за осигуряване на благосъстоянието, отдиха и възстановяването на моряците. Тази база трябва да включва следното:

(а) според нуждите, заседателни зали и зали за отдих;

(b) спортни съоръжения, включително и такива за спортни занимания на открито, включително и за състезания;

(c) образователни средства и пособия; и

(d) когато е подходящо, условия за изповядване на религия и за лични консултации.

4. Такава материална база и услуги могат да се осигурят на моряците в съответствие с техните потребности и чрез предоставянето им на достъп до материална база и услуги, предназначени за общо ползване.

5. Когато голям брой моряци от различни националности, намиращи се в дадено пристанище, се нуждаят от услуги, като хотели, клубове и спортни площадки, компетентните власти или органи на държавите, чиито граждани са тези моряци и под чиито знамена плават корабите им, както и съответните международни асоциации трябва да се консултират и да си сътрудничат с компетентните власти и органи на държавата, в която се намира пристанището, както и помежду си с оглед обединяване на ресурсите и избягване на ненужно дублиране.

6. Подходящи хотели и общежития за моряците следва да се осигурят в местата, където има потребност от тях. Те трябва да предоставят услуги, сравними с тези на хотел от добра категория и когато е възможно, трябва да са разположени на добро място и да не се намират в непосредствена близост до доковете. Върху такива хотели и общежития трябва да се упражнява подходящ контрол, цените трябва да са в разумни граници и когато се налага и е практически възможно, трябва да се вземат мерки за настаняване на семействата на моряците.

7. Всички моряци независимо от тяхната националност, раса, цвят, религия, политически убеждения или социален произход и независимо от знамето, под което плава корабът, на който тези моряци са наети, ангажирани или работят, следва да имат достъп до тази материална база и услуги. Без да се накърнява по никакъв начин този принцип, в някои пристанища може да се окаже необходимо да се предоставят различни видове материална база, съизмерими по категория, но пригодени към обичаите и нуждите на различните групи моряци.

8. Изисква се да се предприемат мерки, гарантиращи наемането на пълен работен ден, в случай на нужда, на технически компетентни лица за обслужване на материалната база и услуги за осигуряване на благосъстоянието на моряците в допълнение към евентуалните доброволци.

1. На ниво пристанище, на регионално или национално равнище, в зависимост от нуждите, следва да се създадат съвети по благосъстоянието. Техните функции трябва да включват:

(а) да контролират дали съществуващата материална база и услуги за осигуряване благосъстоянието на моряците отговаря по подходящ начин на техните потребности и да следят за възникването на необходимост от осигуряване на допълнителна или извеждането от употреба на неизползвана материална база и услуги; и

(b) да подпомагат и консултират лицата, отговорни за предоставяне на материална база и услуги, и да осигуряват координация между тях.

2. В състава на съветите по благосъстоянието трябва да се включват представители на организациите на корабособствениците и на моряците, компетентната власт и когато това е подходящо, доброволчески организации и социални органи.

3. В съответствие с изискванията на националното законодателство и доколкото е подходящо, в работата на пристанищните, регионалните и националните съвети по благосъстоянието следва да се привлекат консулите на морски държави и местните представители на чуждестранни организации по благосъстоянието.

1. В съответствие с националните условия и практики финансовата подкрепа за материалната база за осигуряване на благосъстоянието на моряците в пристанищата следва да се предоставя посредством един или повече от следните източници:

(а) субсидии от обществени фондове;

(b) данъци или други специални вземания от корабоплавателни източници;

(c) доброволни помощи от корабособственици, моряци или техните организации; и

(d) доброволни помощи от други източници.

2. Налаганите данъци, такси и специални вземания за осигуряване на благосъстоянието на моряците могат да се ползват единствено за целите, за които същите се събират.
Ръководство В4.4.5 - Разпространяване на информация и мерки за улеснение

1. Сред моряците трябва да се разпространява информация относно материалната база и услугите, предоставяни на широката общественост в пристанищата на посещение и по-специално такива като транспорт, благосъстояние, забавления, образование и места за религиозни служби, както и по отношение на материалната база и услугите, предвидени специално за моряци.

2. На моряците следва да се предоставят подходящи транспортни средства на умерени цени по всяко разумно време, за да могат да се придвижат от удобни места на пристанището до градските райони.

3. Компетентните власти трябва да предприемат всички подходящи мерки, за да сведат до знанието на корабособствениците и моряците, влизащи в пристанището, всички специални закони и обичаи, нарушаването на които може да застраши свободата им.

4. Компетентните власти трябва да оборудват зоните на пристанището и пътищата за достъп с подходящо осветление и маркировка, както и да осигурят редовни патрули за гарантиране на защитата на моряците.
Ръководство В4.4.6 - Моряци в чуждо пристанище

1. С цел осигуряване на защитата на моряците в чужди пристанища следва да се предприемат мерки за улесняване на:

(а) достъпа до консулски служител на държавата, чиито граждани са моряците; и

(b) ефективно сътрудничество между консулите и местните или националните власти.

2. Съдебното производството срещу моряци, задържани в чужди пристанища, трябва да бъде бързо, законосъобразно и при оказване на подходяща консулска защита.

3. В случай на задържане на моряк по каквато и да е причина на територията на държава-членка компетентната власт трябва да уведоми незабавно държавата, чийто гражданин е морякът, и държавата, под чието знаме плава корабът му, ако морякът изиска това. Компетентната власт трябва незабавно да информира моряка за правото му на такова искане. Държавата, чийто гражданин е морякът, трябва бързо да уведоми неговото семейство. Компетентната власт трябва да позволи незабавен контакт на консулските служители на тези държави с моряка и редовни посещения през целия период на задържане на моряка.

4. Всяка държава-членка трябва да предприеме мерки, когато това е необходимо, за осигуряване на безопасността на моряците от агресия и други незаконни актове, докато техните кораби са в нейните териториални води и особено когато приближават пристанища.

5. Отговорните лица в пристанищата и на борда на корабите трябва да положат всички усилия, за да улеснят кратките престои на моряците на брега, във възможно най-кратък срок след пристигането на кораба в пристанището.

1. Всяка държава-членка гарантира, че всички моряци и доколкото това е регламентирано от националното й законодателство, и техните семейства имат достъп до социалното осигуряване в съответствие с Кодекса, без това да накърнява всякакви по-благоприятни условия, посочени в алинея 8 на член 19 от Устава на Международната организация на труда.

2. Всяка държава-членка предприема мерки съобразно националните условия индивидуално и чрез международно сътрудничество за постепенно постигане на всеобхватно социално осигуряване на моряците.

3. Всяка държава-членка гарантира, че моряците, които са обект на нейното законодателство в областта на социалното осигуряване и доколкото това е регламентирано от националното й законодателство, и техните семейства имат право да се ползват от социално осигуряване, което не е по-малко благоприятно от това, от което се ползват работниците и служителите на брега.

1. С оглед постигането на предвиденото в Правило 4.5 всеобхватно социално осигуряване трябва да се отчитат следните видове социално осигуряване: медицинското обслужване, обезщетения при болест, обезщетения при безработица, обезщетения за възраст, обезщетения за трудови злополуки, семейни обезщетения, обезщетения при майчинство, обезщетения за неработоспособност, наследствени обезщетения, които допълват осигуряването, установено в Правило 4.1 за медицинското обслужване и Правило 4.2 за отговорността на корабопритежателя, както и в други глави на тази Конвенция.

2. В момента на ратифициране осигуряването, което всяка държава-членка предоставя в съответствие с алинея 1 на Правило 4.5, включва най-малко три от деветте вида социално осигуряване, изброени в алинея 1 на този Стандарт.

3. Всяка държава-членка предприема стъпки в съответствие с националните си условия за предоставяне на допълнителното социално осигуряване, предвидено в алинея 1 на този Стандарт, на всички моряци, които имат постоянно местожителство на нейна територия. Това задължение може да бъде изпълнено например чрез съответните двустранни или многостранни споразумения или чрез система на осигурителни вноски. Така полученото осигуряване не може да е по-малко благоприятно от осигуряването, което ползват работниците на брега, които живеят на нейна територия.

4. Независимо от разпределението на отговорностите, предвидено в алинея 3 на този Стандарт, държавите-членки могат чрез двустранни и многостранни споразумения и чрез разпоредби, приети в рамките на организации за регионална икономическа интеграция, да определят други правила относно законодателството в областта на социалното осигуряване, приложимо по отношение на моряците.

5. Отговорностите на всяка държава-членка по отношение на моряците, намиращи се на кораби, които плават под нейно знаме, включват предвиденото в разпоредбите на правила 4.1 и 4.2, както и свързаните с тях разпоредби на Кодекса, а така също и установеното в нейните общи отговорности по силата на международното право.

6. Всяка държава-членка проучва различните начини за предоставяне на съизмерими помощи на моряците в случай на липса на достатъчно покритие по посочените в алинея 1 на този Стандарт видове социално осигуряване и в съответствие с националното законодателство и практика.

7. Предвиденото в алинея 1 на Правило 4.5 обезщетение според конкретните обстоятелства може да се регламентира в закони или наредби, в частни схеми или в колективни трудови договори или в комбинация от тях.

8. Доколкото е съвместимо с националното законодателство и практика, държавите-членки си сътрудничат чрез двустранни или многостранни споразумения или други начини, за да гарантират правото на всички моряци на социално осигуряване чрез схеми със или без вноски, което те са придобили или са на път да придобият независимо от тяхното местожителството.

9. Всяка държава-членка установява справедливи и ефективни процедури за уреждане на спорове.

10. В момента на ратифициране всяка държава-членка уточнява видовете социално осигуряване, за които се предоставя предвидената в алинея 2 на този Стандарт защита. Впоследствие тя уведомява генералния директор на Международното бюро по труда, когато предостави защита за един или повече от останалите видове социално осигуряване, изброени в алинея 1 на този Стандарт. Генералният директор поддържа регистър с тази информация и я предоставя на всички заинтересовани страни.

11. Докладите по член 22 на Устава на Международната организация на труда до Международното бюро по труда включват така също информация относно стъпките, предприети в съответствие с алинея 2 на Правило 4.5 за разпростиране на защитата и над други осигурени социални рискове.

1. Предвидената в алинея 2 на Стандарт А4.5 защита, която следва да се предостави в момента на ратификация, трябва като минимум да включва медицинско обслужване, обезщетения при безработица и обезщетения при трудови злополуки.

2. В посочените в алинея 6 на Стандарт А4.5 случаи съизмеримите помощи могат да бъдат предоставяни чрез застраховки, двустранни или многостранни споразумения или други ефективни средства, като се вземат под внимание разпоредбите на съответните колективни трудови договори. Когато такива мерки са приети, моряците, по отношение на които тези мерки се прилагат, трябва да бъдат консултирани относно начините, по които се предоставят различните видове социално осигуряване.

3. Когато моряците са обект на повече от едно национално законодателство по отношение на социалното осигуряване, заинтересованите държави-членки трябва да си сътрудничат, за да установят на базата на взаимно съгласие чие законодателство ще се прилага, отчитайки такива фактори, като типа и равнището на защита съгласно съответните законодателства, които са по-благоприятни за заинтересованите моряци, както и предпочитанията на моряците.

4. Процедурите, които следва да се създадат по силата на алинея 9 на Стандарт А4.5, трябва да бъдат предназначени за обхващане на всички спорове, отнасящи се до исканията на заинтересованите моряци, независимо от начина, по който се осигурява това обхващане.

5. Всяка държава-членка трябва да предостави установеното в Конвенцията социално осигуряване на всички моряци, нейни или чужди граждани или и двете, които работят на борда на кораби, плаващи под нейно знаме, в зависимост от това, кое е приложимо, и трябва периодично да преразглежда изброените в алинея 1 на Стандарт А4.5 видове социално осигуряване с оглед определянето на допълнителни видове, подходящи за заинтересованите моряци.

6. Моряшките трудови договори трябва да определят средствата, чрез които корабособственикът ще предоставя на моряка различните видове социално осигуряване, както и всяка друга свързана с това информация, с която корабособственикът разполага, като например установени със закон удръжки от заплатите на моряка и вноски на корабособственика, които могат да се извършват в съответствие с изискванията на определени упълномощени органи съгласно съответните национални схеми за социално осигуряване.

7. Държавата-членка, под чието знаме плава корабът, упражнявайки ефективно своята юрисдикция по социалните въпроси, следва да се увери, че корабособствениците изпълняват своите отговорности относно социалното осигуряване, като включително изплащат изискваните от тях вноски по схемите за социално осигуряване.