Москов бръкна с пръст в раната

Москов бръкна с пръст в раната

"Начинът, по който се определят възнагражденията на българските лекари, е загадка и никой не може да обясни как са формирани стойностите на клиничните пътеки." Това са думи на здравния министър д-р Петър Москов, които чудесно олицетворяват мистерията на лекарските заплати. По принцип трудът на медиците би трябвало да е калкулиран в стойността на клиничните пътеки, но съсловието от години алармира, че те са недофинансирани, и именно парите за работа "се губят" в тях. Системата е издигнала "в култ" оборота на пациенти - колкото повече минат през лекарския кабинет, толкова повече ще получиш в края на месеца. Може би и затова "бройката е злато" и почти никой не се интересува дали болният е излекуван добре. В същото време дори най-натоварените педиатри, които имат стотици, дори хиляди малки пациенти, не могат да скалъпят хиляда лева заплата. Съответно и цели специалности, в които доходите са ниски, а работата е тежка, са оголени откъм кадри.

В анти класацията за лошо съотношение между заплати и натовареност - освен споменатите педиатри, на челно място са фелдшерите, анестезиолозите, спешните медици и джипитата, обслужващи села и паланки, до които почти няма достъп. По данни на здравното ведомство фелдшерите взимат едва 750 лв., може би защото от години никой не може да каже къде точно е мястото им в здравната система. За ожалване бяха и в спешната помощ, но след двете поредни увеличения с по 20%, по думите на заместник здравния министър д-р Ваньо Шарков, вече дори и новопостъпилите там няма да се разписват във ведомостите за по-малко от 1000 лева. За сметка на това схемите за допълнително материално стимулиране са твърде субективни. И се получават парадокси като този в Центъра за спешна помощ в София-област, където дежурните в линейките са взимали по 30 лв. бонус на шест месеца, докато ръководството си е разделило стотици хиляди левове.

Може би единствено в България не е привилегия да работиш в голяма "спешна" болница. Неотдавна стана ясно, че лекарите в "Пирогов" получават средно по 1050 лв. на месец, което е доста под нивото в бранша. Заплатите там зависят от редица фактори - подписания колективен трудов договор, заеманата длъжност, от квалификацията, научните звания, но най-вече от реализираните приходи. А не е тайна за никого, че именно през "Пирогов" преминават най-много неосигурени пациенти и поради тази причина медиците всекидневно работят "на вересия". За най-ощетени могат да се смятат хирурзите, чиито възнаграждения често падат до тези на медицинските сестри. Съответно и бонусите не успяват "да огреят" всички по веригата.

На "две скорости" работят и джипитата. Личните лекари в големите градове като София, Пловдив и Варна имат в листите си хиляди пациенти, от които печелят доволно. В същото време тези в по-малките и труднодостъпни населени места си докарват малко над минималната работна заплата за страната. Преди време председателят на Съюза на общопрактикуващите лекари в Разград д-р Селиме Карагьозова отбеляза, че в областта от 73 практики са заети едва 49, което означава, че на 10 000 пациенти се падат петима лекари. Въпреки това сметките не излизат, тъй като при средно 2000 души на джипи половината са здравно неосигурени. И след като медиците си приспаднат разходите за наем за кабинет, телефон, персонал и пътните, които са солидно перо, накрая остават "чисто" около 500 лева.

"При условие че в Западна Европа заплатата на новозавършил лекар е 4000 евро, няма как да дойдат млади колеги", каза Карагьозова.

Основните доходи на джипитата са от т. нар. ежемесечно плащане на здравната каса за всеки записан пациент. Когато болните са по-малко, а разходите за дейност -по-големи, е логично практиките да фалират или да се местят на по-оборотно място. За "лошите" практики осигурителният фонд плаща допълнително от 100 до над 900 лв. месечно в зависимост от отдалечеността на мястото, но и това не е достатъчно. Поради тази причина от лекарския съюз настояват пред здравната каса да промени методиката за плащане за лекарите, които работят в неблагоприятни райони. Съсловието предлага стартовата заплата на лекар специалист да е 1500 лв, а максималното възнаграждение да бъде фиксирано на 4500 лева.

"Със сигурност някои печелят повече от другите. Едно от нещата, които трябва да се променят, е да се позатвори тази ножица. Не е и нужно всички да получават еднакво, но хора с едно и също образование взимат в пъти различно възнаграждение. Това ще се промени", обеща министър Москов. Ведомството му активно разработва нов начин за остойностяване на лекарския труд, който ще отчита не колко пациенти е прегледал съответният специалист, а дали е добър професионалист и се развива в своята област. Работата на медиците ще се оценява с квалификационна скала, която ще бъде прецизирана от самата гилдия. Новият начин на заплащане ще засегне основно лекарите в болниците, където финансирането зависи от броя преминали пациенти по клиничните пътеки. Ще се вземат предвид и клиниката, квалификацията на лекаря, броят завършени специалности, владеенето на съвременни методи на лечение, както и крайните резултати от манипулациите. Според Москов по този начин се работи по целия свят и е крайно време и ние да "сверим часовниците си". Всъщност дори на Запад няма универсална система_ за определяне на лекарските заплати, като нюансите на национално ниво са доста разнообразни. Да речем, в Люксембург медиците не подписват колективни трудови договори, а сами се пазарят със съответната болница. В Белгия лекарите в университетските клиники са обвързани с рамков контракт, докато тези в останалите също преговарят "на частно". В държави като франция и Словения максималните стойности на възнагражденията са фиксирани и отиват за най-старшите лекари. Във Великобритания най-високоплатени са консултантите, докато в Италия големите пари са за шефовете на болнични отделения. В САЩ системата е сложна и отчита специалността, индустрията, в която се работи, и годините практика. Така рентгенолозите получават около 248 000 долара годишно, докато заплащането на най-известните хирурзи ортопеди надхвърля 500 000 долара.

Лекарите в болница взимат по 160 000 долара, а тези в поликлиниките - с по 12 000 по-малко. Начинаещите тръгват от 152 000, тези с поне 10-годишна практика имат гарантирани поне 176 000, а за 20-годишните ветерани квотата е 190 000 долара. В Унгария лекарските заплати(около 1000 евро) са по-ниски от средната за страната, а във Финландия, Франция и Германия най-ниският доход на медиците е колкото средния за другите професии. За лекарите от цяла Европа най-атрактивни са временните договори по заместване в Обединеното кралство. Медик с визитка може да прави по 150 евро на час, което значи, че дори да вземеш самолета, за да работиш едно денонощие в лондонска клиника, пак ще се прибереш вкъщи с около 3000 евро е джоба. Която и методика на заплащане да "внесем", със сигурност пак ще има доволни и недоволни, както и лекари, търсещи късмета си зад граница.