Мотивационно писмо
В съвременния свят доброто образование се възприема като една от най-висшите общонационални ценности. Ала горчивият опит на съвременната българска действителност показва, че с всяка следваща година просветната система се изправя пред все по-големи трудности: малограмотност на учащите, стесняване на научните познания до минимум, тотална липса на заинтересованост към образователния процес.
Министерството сменя учебни програми, въвежда новаторски и високотехнологични методи на обучение, но въпреки това проблемът все още не е открил своето адекватно разрешение.
Навременната намеса не е задължение само на управляващите и на професионалистите, които са част от системата; тя е ангажимент на всеки един подлежащ на образование, независимо дали той е ученик или студент.
Ние, студентите на СУ "Св. Климент Охридски", като възпитаници на най-престижното висше учебно заведение в България, сме задължени пред обществото и пред собствените си съвест и самочувствие да се трудим колективно за усъвършенстването на условията в нашия университет, за да се превърне той в още по-прекрасно средище на просветата.
Считам, че аз съм сред хората в Софийския университет, които имат потенциала да работят упорито и всеотдайно в името на образователния прогрес. В подкрепа на това твърдение ще изложа в сбит вариант факти от моята биография: досегашният ми живот е минал под знака на културно-просветния процес. Имам високоразвити литературни и езикови компетентности, които улесняват комуникацията ми с околните и ми помагат да вниквам в посланията на устната реч. Имам десетки литературни и театрални награди. Тези две изкуства спомогнаха за личностното ми изграждане във висша степен.
От V до XII клас съм бил постоянен член на Ученическия парламент в моето училище, като четири поредни години бях преизбиран за негов председател. Доверието, гласувано ми от над 70 преподаватели и 700 ученици, е показателно за способностите ми. Организирал съм и съм осъществявал със съмишлениците си множество проекти за подобряване на училищната среда. Акцентирах особено върху културното обогатяване на съучениците си. Парламентът проведе редица срещи с известни поети, прозаици и публични личности, сред които е и евродепутат Маруся Любчева. Познанството си с нея дължа на участието си в национален литературен конкурс, посветен на бележитите годишнини от Балканските войни. Заех първо място сред отличените участници и бях награден: под егидата на евродепутат Любчева посетих редица заседания на Европейския парламент в Брюксел, които обогатиха комуникативните ми умения и общата ми представа за социално-икономическата обстановка в световен мащаб.
В родния си град съм сред популярните публични личности не само заради високите ми постижения в учебната сфера, но и поради факта, че съм официален водещ на всички градски празници и чествания.
Амбицията ми на достоен европейски гражданин ме подтикна да кандидатствам в чужбина. Получих оферти от три световно признати висши учебни заведения: University of Edinburgh, University College London и University of Westminster. Обмисляйки алтернативите, осъзнах, че Софийският университет „Св. Климент Охридски” е най-достойното бъдеще за мен с оглед на възгледите ми за света. Затова днес знам, че моето място е тук и мой дълг е да съхранявам авторитета на най-старото висше училище в страната.
Целокупният ми опит като организатор, лидер и културен деец е гаранция за успешното ми развитие в сферата на публичността и за в бъдеще. Смея да твърдя, че благото на общността се превърна в мисия на живота ми. Вярвам, че Студентският съвет е организацията, която може да развие уменията ми. Ако стана част от него, никога няма да изневеря нито на неговите, нито на своите принципи, а ще работя с колектива за прогреса на образованието и за усъвършенстване на условията за обучение.
Деян Драганов
Сподели с приятели: |