Мотиви към присъда №15 / 14. 04. 2011 год., постановена по н о. х д. №303 / 2009 год по описа на Софийски окръжен съд

Софийска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 18 / 2007 год. по описа на ОДП – С. срещу М. Г. В. за това, че на 09.02.2007 год. около 13.00 часа на 37 – ми километър на автомагистрала „Хемус”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „О.”, модел „А.” с ДК № ., е нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно :

чл.20, ал. от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”.

чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението”.

чл.21, ал. от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч : … пътно превозно средство от категория „В” … по автомагистрала – 130 км/ч”, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на П. М. П. – ЕГН . – престъпление по чл.343, ал., б.”в”, вр.чл.342, ал. от НК.

С присъда № 37 / 10.09.2008 год., постановена по НОХД № 32 / 2008 год., състав на Софийски окръжен съд е признал подсъдимият М. Г. В. за виновен в това, че на 09.02.2007 год. около 13.00 часа на 37 – ми километър на автомагистрала „Х.”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „О.”, модел „А.” с ДК№ ., е нарушил правилото за движение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението”, като по непредпазливост е причинил смъртта на П. М. П. – ЕГН ., поради което и на основание чл.343, ал., б.”в”, вр.чл.342, ал. от НК и чл.54 от НК е осъдил подсъдимия на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е отложил изпълнението му за срок от години от влизане в законна сила на присъдата. На основание чл.343г, вр.чл.343 от НК съдът е лишил подс.М. В. от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.304 от НПК съдът е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по обвинението, че е нарушил правилата за движение по чл.20, ал. от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и по чл.21, ал. от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч : … пътно превозно средство от категория „В” … по автомагистрала – 130 км/ч”.

Съдът е осъдил подсъдимият да заплати на частните обвинители и граждански ищци Т. П. П. – Н., М. П. П., Д. Г. П. и Т. Т. Г. по 10 000 лева, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди – болка и страдание в резултат от смъртта на П. М. П., ведно със законната лихва от датата на причиняването на увреждането – 09.02.2007 година до окончателното изплащане на сумата. Съдът е осъдил подс. М. Г. В. да заплати направените по делото разноски, държавната такса върху уважената част от предявения граждански иск и държавна такса за служебно издаване на изпълнителния лист.

Така постановената присъда е обжалвана пред Софийски апелативен съд чрез подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия. С решение № 51 / 09.03.2009 год., постановено по ВНОХД № / 2009 год., състав на Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда, което е обжалвано от адв.Явор Н., САК с подадената от него касационна жалба.С решение 52 / 02.07.2009 год., постановено по наказателно дело 5 / 2009 год., състав на ІІІ отделение на наказателна колегия на ВКС на РБ е отменил изцяло присъда № 37 / 10.09.2008 год., постановена по НОХД № 32 / 2008 год. по описа на СОС и решение № 51 / 09.03.2009 год., постановено по ВНОХД № / 2009 год. по описа на САС, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд от съдебно заседание. В решението си ВКС на РБ е установил съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал., т. от НПК, допуснато от първоинстанционния съд, като последният е събирал доказателства извън рамките, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт без в последствие да е повдигнато ново обвинение на подсъдимия по реда на чл.287, ал. от НПК с оглед на установените нови факти в резултат на събраните доказателства.

С разпореждане от 01.09.2009 год. на съдия-докладчика е образувано НОХД № 303 / 2009 год. по описа на Софийски окръжен съд.

В съдебно заседание на 01.10.2009 год. на подс. М. Г. В. съдът е разяснил възможността да се приложи диференцираната процедура за приключване на наказателното производство, а именно съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК и приключване на делото чрез споразумение по глава 29 от НПК. Подсъдимият изрично е заявил в същото съдебно заседание, че е запознат с разяснените му възможности и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т. от НПК, като е изразил съгласие да не бъдат разпитвани свидетелите : З. В. Д., Д. Х. Г., Н. Н. М., К. Д. К., Б. В. Б., Г. Й. Г., Н. В. Д., М. В. М., К. Г. Л., И. И. Д. и И. П. В. и вещите лица : А. А., изготвила съдебнохимическа експертиза № А – 95 / 13.02.2007 год., находяща се в том , л.54 от досъдебното производство; д-р. Веселин Т., изготвил съдебномедицинска експертиза на труп № 146 / 2007 год., находяща се в том , л.50 – л.51 от досъдебното производство и И. Д., изготвила съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 37 / 2007 год., находяща се в том , л.59 – л.61 от досъдебното производство. Защитникът на подсъдимия и самия подсъдим са заявили, че държат на разпита на свидетеля Б. И. И.. Предвид горното съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на чл.371, т. от НПК. С протоколно определение от 01.10.2009 год. е одобрил цитираното по-горе съгласие и е отразил, че след прочитане на съответните протоколи и експертни заключения, те ще се ползват непосредствено от съдържанието им при постановяване на присъдата, като е прочел съответните протоколи от разпит на свидетели и експертни заключения на основание чл.373, ал. вр. чл.283 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Софийска окръжна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал., б. “в” вр. чл.342, ал. от НК, за което му е повдигнато обвинение. Прокурорът в пледоарията си твърди, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по безспорен и категоричен начин. Поддържа се становището, че пострадалия се е придвижвал със спокойно тичане, което е било непрекъснато, като от момента в който той се е намирал в началото на защрихования участък, подсъдимия с управлявания от него автомобил е отстоял на 212-214 метра от мястото на удара и е могъл да възприеме пешеходеца. Представителят на обвинението е поискал М. Г. В. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал., б.“в”, вр. чл.342, ал. от НК, за което му е повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът да има предвид чистото му съдебно минало, липсата на лоши характеристични данни, както и съпричиняването от страна на пострадалия, като му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.66, ал. НК да бъде отложено за срок от три години. Освен това е поискано на подсъдимия да бъде наложено и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от една година на основание чл.343г от НК.

Подсъдимият М. Г. В. е редовно призован, явява се лично и със защитниците си адв.М., и адв.Н., САК. В хода на съдебните прения адв.М. е заявил, че според приетите по делото авто-технически експертизи опасната зона за спиране на водача на автомобила е била 164 – 165 м. Отново в приетите по делото експертизи е изчислено отстоянието на автомобила, управляван от подсъдимия до навлизащия в пътното платно пострадал в рамките на 135 метра. За да бъде предотвратено пътнотранспортното произшествие, водачът на автомобила е следвало да се движи с 88 км/ч., каквато скорост не е била изискуема от него нито по закон, нито от конкретната пътна обстановка – на магистрала при отлична видимост. Ето защо твърди, че е налице случайно деяние тъй като подсъдимият не е имал възможността и не е бил длъжен да предвиди настъпилия резултат. Моли съда да признае подсъдимия В. за невиновен и да го оправдае в извършване престъплението за което му е повдигнато обвинение. В хода на съдебните прения адв.Н. е заявил, че е налице косвено доказателство за наличие на препятствие във видимостта между двамата участници в пътнотранспортното произшествие, което е възпрепятствало пострадалия да възприеме грозящата го опасност, както и подсъдимия да възприеме навлизащия на пътното платно пешеходец. Ето защо е поискал от съда да постанови акт въз основа на доказателствата и закона, с който да признае подс. В. за невиновен, а също така да отхвърли предявените граждански искове от страна на гражданските ищци, поради липса на виновно поведение от страна на подсъдимия.

В хода на съдебното следствие подсъдимият не се е признал за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. След покана от страна на председателя на състава се е възползвал от правото си по чл.115, ал.4 НПК и е отказал да даде обяснения, поради което на основание чл.279, ал., т.4 от НПК, съдът е прочел обясненията на подсъдимия В., дадени пред друг състав на съда в съдебно заседание на 09.05.2008 год. по НОХД № 32 / 2008 год. по описа на Софийски окръжен съд. В хода на съдебните прения е изразил съжалението си за случилото се, и е посочил, че счита себе си за невинен, тъй като ударът е бил непредотвратим. В последната си дума е помолил съда да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. Г. В. е роден на 16.12.1973 год. в град С. . Той е българин, български гражданин, женен и не е осъждан. Има завършено висше образование и работи като мениджър във фирма „В.” ЕООД. Живее в гр. С. , ж.к. „” ул. „К. Г.” , ет., ап.11.

От приложения по делото отговор от СД „Полиция”, отдел „Пътна полиция” с Рег. 10 с изх. дата: 27.02.2007 год., подписан от началник отдел „ПП” при СДП, комисар ІІ степен – В. С, което е прието като доказателство /т.2, л.24 от досъдебно производство ЗМ №18 / 2007 год. по описа на ОДП – С. /, се установява, че подсъдимия М. В. е правоспособен водач на МПС с категория „В” от 1994 год.

На 09.02.2007 год. около 11.45 часа пострадалият П. М. П. заедно със свидетелката К. К. тръгнали от гр. С. за гр. Враца с личния автомобил на първия „Ф. Ф.” по АМ „Х.”. След втория тунел на магистралата, автомобила започнал да прекъсва. След като преминали третия тунел на магистралата в посока гр. В., пострадалият Пешев отбил вдясно и спрял автомобила. След като проверил състоянието на автомобила и установил, че по двигателя има петна от масло, той провел разговор със свой познат, който го посъветвал да долее масло в двигателя. В района на 37-ми километър, след като подминал с 500 метра попътната му бензиностанция на фирма „И.”, пострадалият П., спрял в аварийната лента, излязъл от автомобила си, проверил отново маслото, взел мобилните си телефони и решил да закупи масло от намиращата се откъм платното за движение гр.В. – гр.С. бензиностанция на „Л.”. Свидетелката К. останала в автомобила, който бил разположен леко косо по отношение на входа на бензиностанцията – изключването от магистралата за влизане в бензиностанцията, гледано от платното с посока на движение от В. към С. .

Пострадалият П. пресякъл платното за движение С. -Варна и прескочил последователно двете еластични прегради (мантинели) с височина около 0,70-0,74 метра, които разделяли платната за движение на магистралата и отстояли една от друга на разстояние ,70 метра. След това пресякъл и платното за движение с посока гр. В. - гр.С. и влязъл в сградата на бензиностанцията. От персонала П. се осведомил къде наблизо има магазин за авточасти, след което се насочил към находящия се в района на бензиностанцията магазин и автосервиз с намерение да закупи гарнитура и масло за автомобила си. В магазина не разполагали с търсената гарнитура, а цената, на която му предложили маслото, не го удовлетворила. Пострадалият П. излязъл от магазина и тръгнал да се връща към автомобила си.

В това време, около 13.00 часа по АМ „Х” в посока към гр. С. се движел л.а. „О.” с рег. № ., управляван от подсъдимия М. В.. С него в автомобила пътувал св. Б. И.. Двамата се връщали от гр. Л.. Времето било слънчево, настилката суха, а видимостта добра. Пътното платно в района преди бензиностанцията било с три ленти за движение – аварийна, лента за активно движение и лента за изпреварване, с широчина съответно – ,55 м на аварийната и по ,75 м на активната и лентата за изпреварване, с настилка от гладък асфалт, без неравности. В този участък пътят бил и с лек продължителен ляв завой, с радиус на кривата около 521 метра, но без напречен наклон (вираж). Пряката видимост била практически неограничена – на разстояние около 200-250 метра.

На аварийната лента, в участъка преди бензиностанцията, била положена маркировка М 10 „стрелка”, указваща, че задължителната посока за движение от тази лента е за влизане в бензиностанцията, а на активната и изпреварващата пътни ленти – маркировка М 10 „стрелка”, указваща задължително посока за движение направо. В участъка от пътя, от изключването от магистралата за влизане в района на бензиностанцията до изхода от района на бензиностанцията за включване обратно в магистралата, върху аварийната лента била положена маркировка М 15 „коси успоредни линии”, забраняваща движението на пътни превозни средства по нея. В този участък, отдясно на аварийната лента, имало еластична ограда (мантинела), с височина между 70 см и 74 см, а вдясно от тази мантинела – отводнителна канавка, отделяща района на бензиностанцията от пътното платно.

Подсъдимият В. управлявал автомобила си в активната лента за движение. На разстояние около 200 метра преди бензиностанцията подсъдимият настигнал по-бавно движещ се автомобил, който започнал да изпреварва плавно, заемайки лявата крайна лента на пътното платно и движейки се със скорост от около 130 км/ч.

Достигайки района на бензиностанцията, подсъдимият В. възприел на не повече от 60 метра пешеходец – пострадалият П., който бил на нивото на указателната светеща стрелка, насочваща към входа на бензиностанцията и се движел от границата между защрихования участък на пътното платно и активната лента към двете разделителни мантинели, пресичайки с притичване пътното платно леко диагонално в посока към С. и ориентиран с гръб и леко странично наляво спрямо предната част на лекия автомобил. Подсъдимият предприел аварийно спиране, но въпреки това настъпил удар между предната дясна част на автомобила и пешеходеца. След окончателното спиране на автомобила, подсъдимият В. го оставил на място в лентата за изпреварване, като включил аварийните светлини, а св. И. излязъл от него, върнал се назад и видял, че тялото на пешеходеца се намира в затревената площ между двете разделящи противоположните платна на магистралата мантинели. На място по сигнал на св. З. Д. пристигнали служители на ОДП – С. област, сектор „Престъпления по пътищата”, които запазили местопроизшествието, както и лекар с автомобила на звеното „Спешна помощ”, които констатирали смъртта на П. М. П.

При извършения оглед на местопроизшествието, за което е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие от 09.02.2007 год., са открити и фиксирани спирачни следи, които започват (посока гр. С. ) на 51,70 метра преди ориентир № (билборд- табела на бензиностанцията на която се изписват видовете горива и цените им) и са с дължина от 98 метра. Автомобила е намерен разположен в лява лента за движение на платното В – С. на 46, до задно дясно колело и , метра до предно дясно колело след ориентир № . На 10,40 метра преди ориентир № между разделителните мантинели е открито синьо пластмасово устройство, на 9,10 метра преди същия ориентир – декоративна сива маска с емблема на „О”, а на 6,80 метра преди същия ориентир – регистрационна табела ДКН. Успоредно на постоянния ориентир, в изпреварващата лента е открита пластмасова поставка за регистрационен номер.

Трупът на пострадалия П, с множество охлузвания с ампутиран под коляното десен крайник, полуоткъснат до коляното ляв крайник и видима фрактура на дясната мишница, е намерен между двете разделителни мантинели на 27 метра след постоянен ориентир № и на 20 метра от задна лява гума на лекия автомобил „О А”. Ампутираната част от десния крак – подбедрица, обута в черен чорап и черна обувка тип бота е открита на 53 метра след постоянния ориентир и на 6 метра от задна дясна гума на лекия автомобил.

Вещите лица са дали становище, че причината за смъртта на П. М. П. е тежката несъвместима с живота политравма – тежка съчетана травма на гръдния кош, шията, корема и крайниците изразяваща се в травматично откъсване на сърцето, белия дроб, бъбреците и слезката с последващото им разкъсване на части; разкъсване на диафрагмата, травматично прекъсване на продълговатия мозък, многофрагментно счупване на костите на гръдния кош-ребрата, гръдната кост, гръбначния стълб в шийния и гръдния му отдели, счупване на костите на таза и горните крайници, травматична ампутация на дясната подбедрица и открито счупване на костите на лявата, масивен тъканен джоб в областта на гърба и двете подбедрици отзад. Смъртта му е настъпила мигновено.

Съгласно експертното заключение всички описани по-горе увреждания се дължат на грубо механично въздействие с много голяма енергия, като отговарят да са причинени от блъскането на пострадалия от лек автомобил.

Вещите лица са дали становището, че състоянието на трупа по време на аутопсията отговаря на смърт от посоченото време.

Вещите лица са категорични, че преди смъртта си пострадалото лице П. П. не е употребил алкохол, което се доказва от отрицателните резултати на химическия анализ на кръвта. От заключението на назначената във фазата на досъдебното производство химическа експертиза № А – 95 / 13.02.2007 год., прочетено на основание чл.373, ал. вр. чл.283 от НПК, неоспорено от страните и прието като доказателство е видно, че при изследването на изпратената проба от кръв, взета от трупа на Петър Пешев не се доказа наличие на етилов алкохол, както и не се доказа наличие на други летливи редуциращи вещества /метанол, изопрпанол, ацетон и др./.

По делото в хода на досъдебното производство е назначена авто-техническа експертиза, находяща се в т., л.65 – л.67 от досъдебно производство № 18 / 2007 год. по описа на ОДП С. . Видно от приетото и неоспорено от страните експертно заключение е, че при извършване на обстоен технически преглед и динамично изпробване след ПТП-то, автомобилът е бил в следното техническото и функционално състояние – счупване на горната и долната декоративни пластмасови решетки /маски/; счупване на предната броня отдясно; огъване назад на предната носеща част от скелета зад горната декоративна решетка; силна деформация на капака на двигателя отдясно; спукано и прокъсано предно панорамно стъкло на купето /триплекс/ с изразен лъчеобразен център с координати: 12 см. от долния ръб и на 70 см. от десния ръб на стъклото; леко деформиран навътре отпред на - 4 места; нормално задвижване на кормилното управление без усилие до двете крайни позиции; крачната спирачка действа и на 4-те колела, ръчната спирачка действа на двете задни колела; електроинсталацията функционира нормално; двата аербега не са задействани. След изпробване на автомобила в движение не се установиха динамични отклонения.

Въз основа на извършения обстоен технически преглед на лекия автомобил „ОА.”, изпробването в движение на основните системи, касаещи безопасността на движение и анализа на авто-техническите експертни изследвания вещото лице е достигнало до заключение, че описаните по-горе пластични деформации и други повреди са причинени следствие на конкретното ПТП, а преди неговото настъпване, лекият автомобил е бил технически изправен, в добро общо външно състояние и е функционирал нормално без динамични отклонения.

Видно от приетото и неоспорено от страните експертно заключение, по горепосочената експертиза е, че след посещение на мястото на ПТП-то и запознаване с пътната обстановка и след необходимото изчисление, вещото лице е достигнало до заключение, че радиусът на кривата на конкретния завой е около 521 метра без вираж на завоя. Експерта е изготвил и скица на местопроизшествието настъпило на 09.02.2007 год. на автомагистрала „Х.” до бензиностанция „Л.”, местността „З.” в близост до гр. Б. .

В хода на досъдебното производство е назначена комплексна медико-авто-техническа експертиза, находяща се в т., л.70 – л.76 от досъдебно производство № 18 / 2007 год. по описа на ОДП С. . Видно от приетото и неоспорено от страните експертно заключение е, че в момента на инициалния удар между пешеходеца и лекия автомобил, пострадалият П. се е намирал ориентиран с гръб и леко странично наляво спрямо предната част на лекия автомобил. След инициалният удар пострадалият е подхвърлен назад и нагоре върху автомобила при което тялото се е огънало рязко като дъга назад при което са се получили характерните разпуквания на епидермиса в областта на слабинните гънки, а при последващия контакт с автомобила тежките травматични увреждания на скелета и пораженията на вътрешните органи. Тежестта на констатираните увреждания сочи за значителна енергия на удара, което говори за висока скорост на движение на автомобила. Ампутацията на дясната подбедрица се обяснява също с високата скорост на автомобила, като в момента на удара десният крак е бил опорен, тоест тежестта на тялото е била отпусната върху него. Обширните охлузвания на кожата по гърдите и корема са получени при последващото падане и провлачване върху пътната настилка.

В експертното заключение вещите лица са изчислили скоростта на движение на лекия автомобил „О. А.” в района на ПТП и въз основа на нея са определили опасната зона за спирането му, които са, както следва : скоростта на процесния лек автомобил е била 131 км/ч в района на ПТП, а опасната зона за спиране на процесния автомобил при скорост на движение 131 км/ч в конкретната пътна обстановка е била 163 метра.

Вещите лица след анализиране на материалите по делото са стигнали до заключение, че мястото на удара между лекия автомобил „О. А.” и пешеходеца е както следва : по дължина на платното за движение в района на началото на спирачните следи или на около 50 метра преди линията на ориентира; по широчина на платното за движение в лявата част на лявата пътна лента (лентата за изпреварване) за посоката на движение на процесния автомобил, на около ,5 метра надясно от левия край на настилката.

В експертното заключение вещите лица са стигнали до извода, че водачът на процесния автомобил „О. А.” обективно е могъл да забележи за първи път пресичащия платното за движение на автомагистралата пешеходец, когато пешеходецът е навлязъл в дясната (активна) лента за посоката на движение на л.а. „О. А.”.

В хода на досъдебното производство е назначена допълнителна комплексна медицинска и авто-техническа експертиза, находяща се в т., л.101 – л.103 от досъдебно производство № 18 / 2007 год. по описа на ОДП С. . Още в началото на ДКМАТЕ експертите са посочили, че ще дадат отговори на всички поставени задачи в последователност, при която отговорите на предишните ще бъдат използвани при обсъждането на следващите. Видно от приетото и неоспорено от страните експертно заключение е, че скоростта на движение на лекия автомобил „Опел Астра” с рег. № С 8723 ХН при конкретните пътни условия е била около 135-136 км/ч. Използвайки така определената скорост вещите лица са дали заключение, че опасната зона за спиране на лекия автомобил „Опел Астра” при конкретните пътни условия, движение със скорост 135 км/ч и наличието на фабрично оборудвана антиблокираща спирачна система (АБС) е била около 164 – 165 метра.

В експертното заключение вещите лица са анализирали протокола за оглед на местопроизшествие от 09.02.2007 год., показанията на подсъдимия М. В., показанията на свидетеля Б. И. и приложения към делото снимков материал и са достигнали до заключение, че при конкретния ляв завой водачът на лекия автомобил „Опел Астра” с рег. №.е имал обективна възможност да възприеме навлизането на пострадалия в дясната /активна/ лента за посоката на движение на процесния автомобил.

В експертното заключение вещите лица са дали четири възможни варианта за отстояние на л.а. „О. А.” от мястото на удара, от момента в който пешеходеца е навлязъл в дясната активна лента за движение на автомагистралата, в зависимост от това с каква скорост пешеходеца е пресичал пътното платно. При движение на пешеходеца : със спокоен ход 4, км/ч отстоянието на автомобила е 230 метра; с бърз ход 5, км/ч отстоянието на автомобила е 185 метра; със спокойно тичане 7,0 км/ч отстоянието на автомобила е 135 метра и с бързо тичане 10,5 км/ч отстоянието на автомобила е 90 метра. При определените от експертите скорост на л.а. „Опел Астра” – 135 км/ч и опасна зона за спиране на автомобила 164-165 метра, експертите достигат до извода, че в първите два варианта ако пешеходеца се е движил със спокоен ход или с бърз ход определеното отстояние на автомобила до мястото на удара е по-голямо от опасната зона за спиране, което от техническа гледна точка означава, че ударът е бил предотвратим. При третия и четвъртия вариант ако пешеходеца се е движил със спокойно тичане или с бързо тичане определеното отстояние на автомобила до мястото на удара е по-малко от опасната зона, което от техническа гледна точка означава, че ударът е бил непредотвратим. След направените изчисления, че л.а. „Опел Астра” се е намирал на 90 – 230 метра от мястото на удара с пешеходеца, вещите лица са достигнали до заключение, че за да не настъпи удар между автомобила и пешеходеца, скоростта на движение на л.а. „О. А.” е трябвало да бъде под 88 км/ч.

В хода на съдебното следствие е назначена допълнителна авто-техническа експертиза, находяща се на л.152 – л.157 от н.о.х.д. № 303 / 2009 год. по описа на Софийски окръжен съд. Видно от приетото и неоспорено от страните заключение е, че след анализ на показанията на подсъдимия М. В. и тези на свидетеля Б. И., вещите лица са посочили два различни варианта в отговор на поставената им задача. В момента на навлизане на пешеходеца в зоната на защрихования участък от пътното платно, предната част на л.а. „О А.” се е намирала на разстояние от 212 до 214 метра от мястото на удара при спокойно тичане на пешеходеца и на 141-142 метра от мястото на удара при бързо тичане на пешеходеца. Експертите са достигнали до извода, че подсъдимият е могъл да възприеме пешеходеца за пръв път, когато пешеходецът се е намирал в началото на защрихования участък от пътното платно за посоката на движението си.

В отговора си на втората част от задачата на експертизата, вещите лица отново са разработили два варианта. В момента на навлизане на пешеходеца от защрихованото пространство на пътното платно, в дясната пътна лента на платното за движение, процесният автомобил „О. А.” се е намирал на 135-136 метра от мястото на удара при спокойно тичане на пешеходеца и на 90-91 метра от мястото на удара при бързо тичане на пешеходеца. При анализирането на цитираните разстояния и наличните материали по делото, експертите не могат да дадат категорично заключение дали водачът на л.а. „О. А.” е могъл да следи поведението на пешеходеца от навлизането му в защрихования участък, до навлизането му в дясната пътна лента, при спокойно тичане на пешеходеца.

Наказателното производство по НОХД № 303 / 2009 год. по описа на Софийски окръжен съд е приключило при условията на диференцираната процедура „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. Горепосочената процедура има за основна задача да обезпечи приключването на наказателното производство в т. нар. „разумен срок”. Този принцип е залегнал в разпоредбата на чл.22 от НПК. Освен това целта е да бъдат намалени до минимум разходите за процеса. Като предвидения съдебен контрол създава гаранции използването на специалните правила да не доведе до накърняване на принципа за разкриване на обективната истина относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т. от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимият и неговия защитник са дали съгласие да не бъдат разпитвани всички свидетели и експерти по делото. Извършена е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК, съдът с определение е одобрил даденото съгласие, прочел е на основание чл.373, т. вр. чл.283 от НПК протоколите от разпитите на свидетелите и експертните заключения, като е заявил, че съдържанието им ще се ползва непосредствено при постановяване на присъдата.

Предвид горното съдът приема, че по-горе описаната фактическа обстановка е доказана въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по делото на основание чл.283 от НПК, а именно :

а/ Доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства :