Мотиви към присъда №159/11. 09. 2013г по нохд №142/2013г по описа на рс-гълъбово

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение при фактическа обстановка подробно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание на основание чл.197, т.3 от НК, тъй като до приключване на съдебното следствие причинените имуществени вреди са възстановени.

Защитникът на подсъдимия не оспорва обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като моли на същия да бъде наложено минимално наказание поради младата му възраст.

Подсъдимият Х.И.Д. не се явява в съдебно заседание, като на основание чл.269, ал.3, т.1 от НК съдът разгледа делото в негово отсъствие.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства във връзка с повдигнатото обвинение приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х.И.Д. и свидетелят М.А.М. били в добри отношения и двамата били ученици в ПГЕЕ “Владимир Заимов” гр.Гълъбово. Свидетелката Й.И.С. притежавала павилион за закуски в близост до същото училище. На 05.12.2012г. свидетелката Й.С. обслужвала клиенти на павилиона до около 10,30ч., след което решила да отиде до дома си. Прибрала парите от продажбите под тезгяха, затворила гишето на павилиона, което представлявало плъзгащ се прозорец от алуминиева дограма, като го застопорила отвътре с дървена летва, за да не може да бъде отворен от външна страна, излязла от павилиона и заключила вратата. По същото време подсъдимият и свидетелят М.А.М. били в близост до павилиона. Те решили да проникнат вътре и да вземат парите от оборота. Подсъдимият Х.И.Д. с натиск успял да отвори прозореца на гишето на павилиона и да влезе вътре. През това време свидетелят М.А.М. пазел отвън. Подсъдимият взел наличния оборот – 110 лв., три тунквани вафли “Морени” и два пакета обикновени бисквити, които подал през прозореца на свидетеля М.А.М.. Двамата се отдалечили от павилиона и си разделили парите и вещите. Свидетелката Й.И.С. се върнала в около 11,00ч. в павилиона и е констатирала, че е отворен прозореца на гишето, от който продава и че парите от оборота и горецитираните стоки липсват. Уведомила РУП-Гълъбово.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите М.А.М., Й.И.С. и Р.С.Ш., тъй като са безпротиворечиви и взаимно се допълват, като описват една логически издържана в своята последователност фактическа обстановка, а именно - съответстваща на приетата за установена от съда в тази й част. От показанията на свидетелите безспорно се установява авторството на извършеното престъпление.

Съдът кредитира с доверие показанията на М.А.М., който се е признал за виновен в извършването на престъплението и друг състав на РС-Гълъбово е одобрил сключеното между него и РП-Гълъбово споразумение за същото деяние.

На основание чл.279, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 от НПК съдът прочете обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство в присъствието на защитника му. В обясненията си подсъдимият признава вината си и описва фактическата обстановка на извършеното от него деяние по идентичен с гореописания начин.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава и от протоколите и другите документи, приложени към досъдебното производство и прочетени в хода на настоящото съдебно следствие на основание чл.283 от НПК. От приетата в хода на съдебното следствие съдебно-оценъчна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните, се установява стойността на отнетото имущество, а именно 112,23лв.

По описания начин, с деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият Х.И.Д. осъществил престъпният състав на чл.195, ал.1, т.3, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

Деянието е осъществено от подсъдимия виновно – при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал и целял тяхното настъпване. Като смегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено чистото съдебно минало на подсъдимия.

Причина за извършване на престъплението е желанието на подсъдимия да се облагодетелства по престъпен начин.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че на 05.12.2012 година в гр.Гълъбово подсъдимият Х.И.Д. в съучастие с М.А.М., като съизвършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 3 бр. тунквани вафли “Морени” на стойност 1,35 лева, 2 пакета обикновени бисквити на стойност 0,88 лева и пари на стойност 110 лева – вещи и пари на обща стойност 112,23 лева, собственост на Й.И.С., от нейно владение, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие откраднатите вещи са били върнати, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

В хода на съдебното производство св. М.А.М. /в качеството си на подсъдим/ е възстановил стойността на откраднатите вещи – 112,23 лева, поради което приложение следва да намери чл.197, т.3 от НК.

За да признае подсъдимия за виновен, съдът прие за установено, че същият е извършил конкретното престъпление при пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

При определяне на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от вида и размера на наказанието, предвидено в закона за извършеното престъпление – лишаване от свобода до осем години, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като взе предвид и целите на наказанието, визирани в чл.36 НК. В тази насока съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и младежката му възраст.

Воден от изложеното, съдът определи и наложи на подсъдимия Х.И.Д. наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно “лишаване от свобода” за срок от десет месеца.

Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага същият ефективно да търпи наложеното му с настоящата присъда наказание, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на последното за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.