Мотиви към Присъда №29 по н ч. Х д. №18/2015 г по описа на рспп, първи състав, постановена на 23. 02. 2017 година

Производството е по чл. 247, ал.1, т.2 от НПК.

С тъжбата тъжителят предявява и граждански иск за обезщетение на понесените от него неимуществени и имуществени вреди на обща стойност от 2600,00 лева, а именно по 1300,00 лева срещу всеки от подъсдимите, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 09.10.2014 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане, като тъжителят е конституиран и в процесуалното качество на граждански ищец.

В съдебно заседание тъжителят поддържа тъжбата и гражданския си иск. Повереникът на тъжителя поддържа тъжбата, в хода на съдебните прения заявява становище за доказаност от обективна и субективна страна на сочените в тъжбата деяния.

Защитникът на подсъдимите твърди невиновност на подзащитните, като заявява, че от обективна страна подзащитните не са извършвали очертаното в тъжбата деяние, че същото не се установява от събраните по делото доказателства.

Подсъдимите не се признават за виновни, възползват се от правото си да не дават обяснения.
Съдът като обсъди доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства и съобразно закона и по вътрешно убеждение намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 09.10.2014 г. около 14 часа в с. А. , отивайки на работа, тъжителят бил нападнат от лицата Н. и Н. П. от А. , които познава. Вървял по улица „Б.” в близост до „Б.”, от дома на дядо му находящ на същата улица към заведението, което стопанисвал заедно с приятелката му К. И. К.. Първоначално двамата се опитали да го блъснат с колата, в която били - сиво „Пежо 206" и после слезлиот нея и го нападнали. Не видял кой шофирал , но мисли, че бил Н.. Н. П. държал в ръцете си тръба и го ударил няколко пъти с нея, а Н. П. го удрял с голи ръце. Приятелката му се опитала да се намеси, да ги спре и да го защити, но и двамата й крещели да не се меси, защото ще пострада и тя. И двамата го нападнали без предисловие, без да ги е предизвикал, без да ги е провокирал. Всичко станало много бързо, но видял, че на улицата имало и други хора, които видели случващото се и които се намесили за да спрат нападателите. От нанесените му удари, след като посетил личния си лекар същия ден, се установило, че има следните увреждания: хематом на дясната буза, инекция на дясното око, множество отоци и хематоми в областта на кръста, по окосмената част на главата, ръцете и лицето. Бил обработен и му било предписано лечение с болкоуспокояващи и успокоителни лекарствени средства. Тъжителят твърди, че на 10.10.2014 посетил УМБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА” - Клиниката по съдебна медицина и ми бе издадено съдебно-медицинско удостоверение. В него са изрично описани травмите получени в следствие на побоя.

От писмените доказателства по делото, приложени и в приети амбулаторен лист, съдебно-медицинско удостоверение №765/2014г., както и приетата съдебно-медицинска експертиза и изслушано вещо лице в с.з., се установи, че от от анализа на всички материали в делото е видно, че на 18.08.2014 г. след нанесен побой, на пострадалия Б. П. А. са били причинени следните травматични увреждания: Кръвонасядания и оток в дясната челна и лявата слепоочно-теменна области на главата; Субконюнктивален кръвоизлив на дясното око: Кръвонасядания на лявата предмишница: Кръвонасядания лява и дясна седалищна области: Охлузвания на дясната скулна област на лицето и на дясната седалищна област, като причинените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети, и по време и начин могат да бъдат получени както съобщава тъжителят А.. От друга страна в описанието на травматичните увреждания няма специфични морфологични белези, сочещи че уврежданията са причинени само и единствено с предмети, съобщени от тъжителят А., причинили му болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 НК.

Установява се от приложени преписка рег.№ 01015/2014 година по описа на ПРП, АНД 65/2014 година по описа на Районен съд-П. , че срещу административнопривлечените Н. Н. П. и Н. Н. П. е образувано УБДХ, което е приключило с решение на РСПп, с което същите са признати за невинни и са оправдани по внесеното обвинение за извършено от тях административно нарушение „дребно хулиганство” по смисъла на чл.1 от УБДХ, като от постановление на ПРП се установява, че в образуванта преписка се съдържат данни за извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК, което се преследва с тъжба от пострадалия.

Установи се от справки за съдимост на РСПп и характеристики, че подсъдимия Н. Н. П. с ЕГН ********** е осъждан/реабилитиран за престъпления по чл.197, т.3, вр.чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК и по чл.343б, ал.1 от НК, а подсъдимия Н. Н. П. с ЕГН ********** е неосъждан. По отношение и на двамата подсъдими не се установиха негативни характеристични данни.

Установи се от разпита на свидетеля Х. К., че същата живее на семейни начала с тъжителя и желае да свидетелства..На 09.10.2014 година около 14 часа с него имало инцидент. С Б. вървели по улицата. Н. и сина му слезли от колата и започнали да бият Б. без да е имало причина. Познава двамата подсъдими и знае как се казват. Н. го биел с водопроводна тръба дълга около 50-60см., а сина му с юмруци. Б. имал кръв по лицето. Спряла една кола и от нея слезли двама души-С. и В. и разтървали Б.. Прибрали се у дома главата му била подута, синини по ръцето, по кръста имал синини. Около 3-4 седмици продължило лечението. Ходили на лекар в С. . Б. не можел да дъвче. Имал кръвоизлив в окото си, просто през този период бил грозен в лицето си. Свидетелката била непрекъснато с него. През този период от време той провеждал лечение. Никой не бил търсил Б. за извинение. Веднага щом като се прибрали уврежданията били видими. Свидетелката лично видяла как Н. П. удрял Б. по лицето с юмруци, а бащата го удрял с тръбата.

Установи се от разпита на свидетеля Н. Н., че не е от с.А. , живее в гр.П. . Ходи в с.А. , когато ходи за риба в м. „Д.”. Познава подсъдимите по физиономия. Н. бил по-възрастния, а Н. е сина му. На 09.10.2014г.след обяд се прибирал от риболов и имало инцидент между тримата. Това станало на главния път след моста от към язовира. Видял как по-възрастния налага А. с една метална тръба дълга около 50-60 см., а сина му го удрял с юмруци. Не е чул А. да ги предизвиква. Бил в колата и видял как го биели. Спрял един автомобил и от него слезли две момчета и ги разтървали. Двете момчета ги познавал само по физиономия. По лицето на А. имало кръв. На мястото на инцидента била приятелката му Х. К. и още едно момче, но то било от другата страна от към магазина. Приятелката му се опитвала да ги разтърве. С точност не може да каже кой къде биел Б.. Инцидентът бил кратък около 5-10 минути. Работи в „Българска железопътна компания”С. , клон П. и познава тъжителя А.. Лично не познава бащата на тъжителя. От 8 години работи в тази компания. Бил спрял с колата по време на инцидента. Всичко се развивало на улицата и не се намесил, не слязъл от колата, а просто си стоял в колата. Имал пряка видимост към инцидента. Движел се отдясно, а от лявата страна ставало всичко, движел се в посока А. -П. . В колата си бил сам.

Установи се от разпита на свидетеля П. Ч., че си спомня за инцидент между Б. А. и подсъдимите. Това било м.10.2014 година. Видял как подсъдимите и Б. А. се бият. Удар видял само един с предмет от възрастния господин върху Б.. Видял как възрастния подсъдим ударил Б.. Не се намесил. Боят се прекратил, но не може да каже кой го прекратил. Там имало и други хора, които ги разтървали. Той го ударил с нещо като пръчка или тръба, ударил го по главата. След това видял рана на главата на Б. и кръв. След инцидента виждал А. и имал следи-синини по тялото и кръв на главата. Не може да каже колко време Б. имал следи от синини. Знае, че Б. е ходил на лекар, но подробности не знае. На мястото, където двамата биели Б., била и приятелката на Б.. Приятелката му не си спомня какво направила по време на сбиването, тя била уплашена. След случая не е имал контакт с подсъдимите. Случката, която описал, станала на „Б.”. Бил на около 30-40 метра от мястото. След побоя видял, че А. имал травма на главата. Познава подсъдимите само по физиономия. Имало и други хора там-едно момче и приятелката на Б.. Имало спряла напречно една кола-една малка сива кола. Тогава работел по 8 часа на ден, пет дни в седмицата.Същият ден бил на работа, но след обед имал лични ангажименти. Работи във фирма „Р.” Инцидентът станал към 14-15 часа. Бил преминал чешма „Ч.” и отивал към „Б.”. Освен подсъдимите и тъжителя, други хора на инцидента не се намирали в залата. Не може да прецени инцидента на какво разстояние е бил до „Б.”. Бил в посока- център. Няма как да знае какво е разстоянието от мястото на инцидента до работното му място, което е на ж.п гара А. . Освен него на инцидента беше приятелката на А. и още две момчета, които прекратили ситуацията, така да го нарече. След като се приключил инцидента, не е ходил в близост до А. за да го види какво е състоянието му. Видял го след един-два часа.

Установи се от разпита на свидетеля Г. Д., че познава Н. П.. Работи на негов обект като прави специални хидроизолационни покрития. Той бил на работа от 8 до 18 часа на обект в град К. с обедна почивка от 12 до 13 часа. Обектът бил извън град К. и работниците били през цялото време там. Не е имало случай П. да напускал обекта, тъй като работата му била специфична. Друг работник не можел да го замества с оглед на специфичната му работа. На 09.10.2014 година от 14 до 16 часа не може да си спомни дали е проверявал П. дали бил на работното си място. Присъствената форма 76 се изготвяла от Р. Й., тъй като той бил управител. Свидетелят е възложител на обекта и като възложител имал контролни функции на обекта. П. не бил негов работник.

Установи се от разпита на свидетеля Р. Й., че познава подсъдимия Н. П.. Той повече от 10 години работил при него. През есента на миналата година работи на обект, който се намирал извън град К. Строяли две козеферми и един хотел и продължавал да работи там. Неговите задължения били да работи по една пантентована тяхна технология, да изпълнява технологията която са направили с него и да изпълнява това което му било наредено. Работата му била такава, че не можел да я прекъсва. За да имало отсъствие, той трябвало да иска от него разрешение. Миналата година есента нямало такъв случай да е искал от него разрешение да напусне обекта. Цялата бригада почивала на място и обядвала на място. В щатното разписание имали длъжност „строителен работник”, който изпълнявал строителни работи. Специално в тази фирма „У.” ООД нямало друг строителен работник. От месец август 2014 година стоял на обекта през цялото време за да следи за строителната работа на обекта. Само Н. П. можел да извършва тази специфична работа. През м.октомври 2014г.той не бил имал отсъствия от обекта. За да напуснел Н. П. обекта, трябвало да има неговото съгласие. Месец октомври 2014г. той не бил напускал обекта. Твърди, че той бил непрекъснато на обекта и не го бил напускал. Идвал бил на работа с различни видове транспорт. Идвал на работа и с личната си кола. В края на работнния ден се определяли задачите за следващия ден. Свидетелят приемал работата извършена от различните бригади, помни наизуст случаите, когато П. бил отсъствал от работа.

Установи се от разпита на В. А., че не си спомня изобщо за такъв случай. Полицаят, който му връчил призовката за днес му казал, че е за бой между страните по делото, но не си спомня за такъв инцидент.

Настоящият съдебен състав положи усилия да бъде издирен свидетеля С. З. и даденти от него показания бъдат приобщени към наказателното производство, като въпреки положените такива, същия не мога да бъде надлежно призован, поради което беше заличен като свидетел.

При обсъждане на гласните доказателства, съдът намира, че показанията на св.Радослав Йовков не следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са противоречиви и не следват логически показанията на останалите свидетели, и не следва да се ценят от съда, като пристрастно дадени в полза на подсъдимия Н. П.. Съдът намира, че не е налице разминаване или противоречие в показанията на свидетелите П. Ч., Н. Н. и Х. К., досежно установените обстоятелства. Съдът намира, че свидетеля Г. Д. установява обстоятелства, което не може да установят фактическата обстановка по делото. При преценка на достоверността, обективността, безпристрастността и евентуалната заинтересованост на показанията на свидетеля К., съдът намира, че показанията и не са заинтересовани в степен, каквато заинтересованост да обуслови извод на съда, че не следва да цени същите. Показанията на В. А. не допринесоха за установяване на фактическата обстановка, независимо, че същия, заедно със С. З., са сочени за непосредствени свидетели на нанесения побой на тъжителя от страна на подсъдимите, като настоящия състав беше възпрепятстван да приложи разпоредбата на чл.281 НПК поради неизвършването на разпит на същите в приложеното административно-наказателно дело. Съдът намира, че не е налице съществено противоречие в показанията на сочените свидетели Ч., Н., К. – те са възприели обстоятелства, настъпили в различни моменти от времето, като кредитира показанията на св.Ч. и Н. по отношение на средството-тръба, с което подсъдимия Н. П. е нанесъл ударите върху тъжителя. Следва да се отбележи, че не се установи по безсъмнен начин състав на престъпление по чл.290 НК по отношение на св.Ч., въпреки положените усилия за същото, което, видно от приложено в делото писмо от управителя на фирмата-работодател на свидетеля, същия не може категорично да каже, че свидетеля Ч. в същия ден и час е бил на работното си място, въпреки въдеденит от него мерки за спазване на трудовата дисциплина, посочени обстоятелствено в удостоверение изх.№ 36/08.10.2015 година издадено от управителя на фирма „Р.” гр.С. .

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства-показанията на свидетелите Ч., К. и Н., и след преценка на показанията и при съпоставката им с останалите събрани по делото писмени доказателства. Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, тъй като намира, че същите са незаинтересовани и безпристрастни, логически последователни и безпротиворечиви. Същите, преценени заедно с останалия доказателствен материал по делото, водят до единствения и категоричен извод на съда, а именно, че случилото се от обективна страна е така, както е възприето по-горе от съда.

Авторството на деянието, и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършването се доказват по безсъмнен начин от събраните доказателства.

Деецът е наказателно отговорно лице.

От обективна страна на инкриминираната дата подсъдимия Н. П. е причинил на тъжителя кръвонасядане в дясната челна част на главата; оток и кръвонасядане в лявата слепоочна част на главата; травма на дясното око; охлузване на дясната скулна област; травма в дясната седалищна област - охлузване и кръвонасядане; травма на лявата седалищна област - охлузване и кръвонасядане; травма на лявата предмишница, групирани кръвонасядания.

От субективна страна се установи, че деянието е осъществено при условията на пряк умисъл - деецът е съзнавал, общественоопасния характер на деянието, като при това е искал извършването на деянието и настъпването с това на обществено опасните му последици. Умисълът е обективиран в действията на подсъдимия-човешка дейност изразяваща се в съзнателно и целенасочено нанасяне на удари върху тъжителя и причиняване на болка от физическия контакт.

По защитната теза – че подсъдимия Н. П. не е причинил лека телесна повреда на тъжителя, съдът намира, че се събраха достатъчно доказателства за авторството на деянието. Съдът цени показанията на Ч., Н. и К. относно авторството на деянието. С оглед обвинителната теза на тъжителя и неговия повереник, съдът намира, че се доказа наличието на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а именно с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като СМЕ потвърждава травматичното увреждане, описано в тъжбата и в приетите писмени доказателства. От установената фактическа обстановка се налага извода за доказаност, както на времето на извършване на инкриминираното с тъжбата деяние, така и за неговото реално извършване, потвърдено и от показанията на посочените свидетели. Техните показания не противоречат помежду си и излагат единна версия, поради което на основание чл.305(3)НК, съда посочва основанието, на база на което ги кредитира с доверие. Показанията на останалите свидетели- Д. и Й., са само косвени доказателствени средства, тъй като не се установи да са видели самото процесно деяние. В настоящия случай, първоинстанционният съд приема, че по делото са установени релевантните факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно посегателство, в следствие на което може да се достигне до извод, че подсъдимия Н. П., в съучастие с Н. П., е автор на процесното престъпление.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира престъпния състав на деянието по чл. чл. 130, ал. 1 от НК, вр.чл.20, ал.2 от НК за осъществен.
Съдът намери за доказано от събраните по делото доказателства, че подсъдимият Н. Н. П. - роден на 07.01.1996 година в град С. , жител и живущ в село А. , С. област, ул. „А.” , българин, български гражданин, с основно образование, ученик в 12 клас в ПГМЕ гр.П. , неженен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 09.10.2014 година в с.А. , С. област, в съучастие като съизвършител с Н. Н. П. е нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, извън случаите на чл.128 и 129, на Б. П. А., удряйки го с ръце по лицето, главата и тялото, с които е причинил следните увреждания- кръвонасядането в дясната челна част на главата; оток и кръвонасядане в лявата слепоочна част на главата; травма на дясното око; охлузване на дясната скулна област; травма в дясната седалищна област - охлузване и кръвонасядане; травма на лявата седалищна област - охлузване и кръвонасядане; травма на лявата предмишница, групирани кръвонасядания, изразяващо се в престъпление по чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК, която правна квалификация настоящия съдебен състав извежда от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Авторството на деянието, и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършването се доказват по безсъмнен начин от събраните доказателства.

Деецът е наказателно отговорно лице.

От обективна страна на инкриминираната дата подсъдимия Н. П. е причинил на тъжителя кръвонасядане в дясната челна част на главата; оток и кръвонасядане в лявата слепоочна част на главата; травма на дясното око; охлузване на дясната скулна област; травма в дясната седалищна област - охлузване и кръвонасядане; травма на лявата седалищна област - охлузване и кръвонасядане; травма на лявата предмишница, групирани кръвонасядания.

От субективна страна се установи, че деянието е осъществено при условията на пряк умисъл - деецът е съзнавал, общественоопасния характер на деянието, като при това е искал извършването на деянието и настъпването с това на обществено опасните му последици. Умисълът е обективиран в действията на подсъдимия-човешка дейност изразяваща се в съзнателно и целенасочено нанасяне на удари върху тъжителя и причиняване на болка от физическия контакт.

По защитната теза – че подсъдимия Н. П. не е причинил лека телесна повреда на тъжителя, съдът намира, че се събраха достатъчно доказателства за авторството на деянието. Съдът цени показанията на Ч., Н. и К. относно авторството на деянието. С оглед обвинителната теза на тъжителя и неговия повереник, съдът намира, че се доказа наличието на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а именно с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като СМЕ потвърждава травматичното увреждане, описано в тъжбата и в приетите писмени доказателства. От установената фактическа обстановка се налага извода за доказаност, както на времето на извършване на инкриминираното с тъжбата деяние, така и за неговото реално извършване, потвърдено и от показанията на посочените свидетели. Техните показания не противоречат помежду си и излагат единна версия, поради което на основание чл.305(3)НК, съда посочва основанието, на база на което ги кредитира с доверие. Показанията на останалите свидетели- Д. и .Й са само косвени доказателствени средства, тъй като не се установи да са видели самото процесно деяние. В настоящия случай, първоинстанционният съд приема, че по делото са установени релевантните факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно посегателство, в следствие на което може да се достигне до извод, че подсъдимия Н. П., в съучастие с подсъдимия Н. П., е автор на процесното престъпление.

Съдът счита, че са налице предпоставките за приложение на чл. 78а от НК - за извършеното престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години или пробация, подсъдимите не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от НК, не представлява голяма обществена опасност, липсват подлежащи на възстановяване съставомерни имуществени вреди, целите на наказанието биха се постигнали с освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно „глоба” в минимално предвидения в чл.78а от НК размер, а именно на 1000,00 лв. за всеки от подсъдимите.

Поради акцесорния характер на гражданските искове и предвид това, че се установи, че подсъдимите са извършители на престъплението по чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, то предявените граждански искове следва да бъдат уважени в размери, посочен от съда, като за пълните предявени размери следва да бъдат отхвърлени като неоснователени, а именно: подсъдимите Н. Н. П. и Н. Н. П., със снета по-горе самоличност, да заплатят солидарно на гражданския ищец Б. П. А. от гр.П. , С. област, ул. , бл., ап.11, с ЕГН **********, сумата в общ размер на 890,00 /осемстотин и деветдесет/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, както следва: За кръвонасядането в дясната челна част на главата - сумата от 150,00 лв.; За оток и кръвонасядане в лявата слепоочна част на главата - сумата от 100, 00лв.; За травмата на дясното око - сумата от 150,00 лв.; За охлузването на дясната скулна област - 50,00 лв.; За травмата в дясната седалищна област - охлузване и кръвонасядане – 100,00 лв.; За травмата на лявата седалищна област - охлузване и кръвонасядане – 100,00 лв.; За травмата на лявата предмишница, групирани кръвонасядания - 100,00 лв.; За освидетелстване и лечение - 40,00 лв.; за претърпените и свързани с травмите чувства на страх, срам и неудобство - 100,00 лв., за причинената телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 09.10.2014 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над уважения размер до предявения пълен размер от 2600,00 /две хиляди и шестстотин/ лева, настоящия съдебен състав следва да отхвърли предявеният граждански иск като неоснователен и недоказан.

По делото са направени от страна на тъжителя разноски в размер на 1262,00 лева, които следва да се възложат на подсъдимите, няма веществени доказателства, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос, съдът следва да възложи на подсъдимите да заплатят по сметка на PC-П. сумата от 50,00лева - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.