Мотиви към присъда №33/ 22. 11. 2013 год., постановена по н о. х д. №220 / 2013 год по описа на Софийски окръжен съд

В съдебно заседание представителят на Софийска окръжна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.115, вр.чл.18, ал.1, пр.2 вр. с чл.63, ал.1, т.2 от НК. Поддържа се становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК.

Представителят на обвинението е поискал подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като при индивидуализация на наказанието съдът да му наложи наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК, към средния размер , а именно три години „лишаване от свобода“, като на осн. чл.66 ал., вр. чл. 69 ал.1 НК изпълнението на наказанието да бъде отложено за срок от три години.. Прокурорът е дал становище да се уважи и предявения от гражданския ищец граждански иск, тъй като са налице основанията за това.

В съдебно заседание на 31.05.2013 год. пострадалият М. Х. С. е редовно призован, явява се лично и е нпаравил искане да бъде конституиран в качеството на частен обвинител и граждански ищец, като претендира за обезщетение в размер на 500.00 лв.ведно със зцаконната лихва от датата на увреждането- 25.01.2013г. До окончателното изплащане на сумата за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинените му увреждания в резултат на удар с брадва по главата в лявата теменна област с което му е причинена тежка черепно-мозъчна травма,

С протоколно определение от 31.05.2013 год. съдът мотивирано е констатирал наличието на предпоставките на чл.74 – чл.79 и чл.84-чл.88 от НПК и е приел искането за допустимо и основателно, поради което е конституирал М. Х. С. като частен обвинител и граждански ищец по НОХД № 220 / 2013 год. по описа на Софийски окръжен съд и е допуснал за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство предявения от него срещу подсъдимия П. М. П.граждански иск с правно основание чл.45, вр.чл.52 от ЗЗД. Същият в хода на наказателното производство се представлява от сл. повереник адв.Р.Т. – САК, който в хода на съдебните прения е дал становище, че повдигнатото обвинение на подсъдимия се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, поради което същият следва да бъде признат за виновен и да му бъде наложено предложеното от представителя на държавното обвинение. В хода на съдебните прения адв.Т. е посочил, че размерът на наказанието трябва да бъде такъв, че да въздейства възпитателно на дееца. Повереникът е поискал е от съда да уважи предявения граждански иск в пълния му размер, тъй като същият е претърпял болки и страдания при причиняване на уврежданията, които продължават и понастоящем.

Пострадалият М. Х. С. в хода на съдебните прения е заявил,, че поддържа изцяло казаното от адв.Т.

В хода на съдебното производство подсъдимият П. М.П. се представлява от сл. защитник адв. А.Г. и резервен защитник адв.А.Б.

В хода на съдебните прения адв. Б., който е изразил становище, че фактическата обстановка не е изяснена, не е доказано авторството на деянието, тъй като са налице противоречия в свидетелските показания. Ето защо е поискал от съда подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият П.М.П. в хода на съдебното следствие е заявил, че е запознат с повдигнатото му обвинение и не се признава за виновен, че е извършил престъплението по чл.115, вр.чл.18, ал.1, пр.2 вр. с чл.63, ал.1, т.2 от НК.Същият е заявил, че ще се ползва от правото си по чл.115, ал.4 от НПК и няма да дава обяснения.

В дадената му последна дума е поискал от съда да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият П. М. П. е роден на .. в гр.С.Той е българин, българско гражданство, неосъждан, неженен, с постоянен адрес гр.С., обл.С., ул."3."

На 24.01.2012 година, около 22.00 часа, свид. М. Х. С., който живеел в гр. С., ул."3." . отишъл на гости на съседа си свид. С. К., а свид. Е. С. А. с която живеел на семейни начала останала в къщи. Двете къщи били в непосредствена близост, като ги разделяла ограда представляваща телена мрежа. В дома на свид. Сл.К. бил и свид. М. Я. П. който се познавал със свид. М. С. И тъй като свид. Сл.К.имал рожден ден тримата мъже започнали да употребяват алкохол. По едно време свид. М. П. поискал да играе на канадска борба със свид. М. С. Последният първоначално не искал, но в крайна сметка след продължително настояване се съгласил. Свид. М. С.победил М. П. След малко в къщата пристигнали синовете на свид. М. П. - свид. Я.П. и подсъдимият П.П., които разбрали , че баща им бил победен на канадска борба от свид. С. Подсъдимият П. П. се ядосал и на свой ред поискал да играе на канадска борба със свид. С., който отказал. Гостите говорели на висок тон, поради което в стаята влязъл свид. Я. К. /баща на свид. С. К./ и им казал да си тръгват, тъй като щели да събудят децата които спели в къщата. Всички гости си тръгнали. След като си тръгнали свид. М. С.и съпругата му свид. Е. А., която дошла да го прибере минали през къщата в която живеели, взели пари и отишли до намиращ се наблизо магазин, находящ се на ул. "И. ш." в същия квартал за да си купят бира. Магазинът се намирал в дворно място, в което в отделна постройка живеела собственичката - свид. Д. Н. А . След като закупили по едно шише бира свидетелите С. и А. тръгнали към дома си. Пътят им минавал покрай къщата където живеел подсъдимият П. П. със семейството си. Около 00.15 часа на 25.01.2012 г. свидетелите М. С.и Е. А.забелязали свид. Я. П.и подс. П., които били на улицата пред къщата им. Свид. М. С. ги попитал дали има някакъв проблем, братя не му отговорили и свидетелят С. заедно със съпругата си продължили по пътя.След като изминали няколко метра, братя се затичали към свид. М. С. и свид. Е. А. Свид. Я. П. носел ска за пързаляне, а подс. П. държал в ръцете си брадва и казал „Сега ще видиш колко си силен" и с тъпата част на брадвата нанесъл удар насочен към главата на свид. М. С.. Ударът бил силен и попаднал в лявата теменна област на главата, поради което свид. М. С. изпитал силна болка и паднал на земята облян в кръв. След нанасянето на удара, двамата братя напуснали мястото на инцидента. С така нанесения удар, подс. П. причинил на свид. М. С.тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в открито многофрагментно импресионно счупване на черепния покрив в областта на лявата теменна кост. Свид. Е. А., която също била ударена леко от свид. Я.П. започнала да вика за помощ. Малко по-късно след подаден сигнал на тел. 112, на място пристигнал екип на „Бърза помощ" и служители на МВР. Пострадалият М.С. бил транспортиран до УМБАЛ „С. А." АД - гр. С. където му е била оказана спешна медицинска помощ. След успешни медицински интервенции същият бил изписан от болницата на 01.02.2012г.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебномедицинска експертиза на пострадалия М. Х. С. (т. ІІ л.38-л.44 , ДП № 104/12 г. по описа на РПУ – гр.С.). Видно от приетото като доказателство и неоспорено от страните експертно заключение е, че пострадалото лице е получило тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в открито многофрагментно импресионно счупване на черепния покрив в областта лявата теменна кост, което нараняване проникнало в черепната кухина и е причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота.

От заключението на назначената допълнителна съдебно¬медицинска експертиза (том II, л.47-л.54 ДП № 104/12 г. по описа на РПУ – гр.С.) се установява, че риска за живота на пострадалия в следствие на нанесеното телесно увреждане е бил реален, като въз основа на описаната морфология, локализация и механизъм на причиняване на увреждането са възможни два варианта - действие на твърд тъп предмет с добре изразен ръб или ръбове или действие на предмет с не остър режещ ръб, т.е. каквито контактуващи повърхности има в предмет тип брадва.

В хода на съдебното следствие е извършен разпит на вещото лице д-р Д.Н., изготвил горепосоченото експертно заключение, който е посочил, че в конкретния случай нанасянето на травмата на пострадалия може да бъде нанесена от незрял индивид свикнал с физическа работа. В хода на разпита вещото лице е посочило, че увреждането на пострадалия е причинено с предмет брадва, механизмът за причиняване на уврежданията е нанасяне на удар с такъв предмет, какъвто е брадвата, независимо от дължината на дръжката (113 см. или 85 см.) Вещото лице е категорично , че за дееца е по-лесно нанасяне на травмата от тази брадва с по-дълга дръжка , като удара е бил нанесен задно-странично.

В хода но досъдебното производство е назначена съдебно-психиатрична експертиза (том I, л.87-88) и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза (том I, л.91-98) Видно от прочетеното, неоспорено и прието като доказателство експертно заключение се установява че подс.. П. П. не боледува от психично заболяване и няма такава фамилна обремененост. Същия е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си по време на извършване на деянието. Деянието не е извършено поради лекомислие и увлечение и същото не е извършено в състояние на физиологичен афект, като подсъдимият П. П. е със съхранени възприятно представени възможности през инкриминирания период и е в състояние да дава адекватни обяснения и да участва в наказателното производство.

На досъдебното производство е назначена съдебномедицинска експертиза на иззети по делото веществени доказателства № 73/2012г. (т.І, л.105-л.108). Видно от прочетеното при условията на чл.282, ал.1 от НПК, прието и неоспорено от страните по делото експертно заключение е, че кръвно-груповата принадлежност на пострадалия М. С.е А /бета/, като по дървената дръжка на предоставеният за изследване обект №1 /брадва/, приобщена с протокол за доброволно предаване към досъдебното производство се доказва наличие на човешка кръв, чието малко количество е недостатъчно за последващи серологични изследвания и се запазва за ДНК изследвания.Вещото лице е дало заключение , че по дървената дръжка на представения за изследване обект № 2 (брадва) бензидиновата леакция – ориентировъчна проба за кръв е положителна.

Според заключението на назначената по досъдебното производство ДНК експертиза (том I, л. 119-л. 121) от обтривките от дръжки на брадви (секири) /обекти №1 и №2/ приобщени с протокол за доброволно предаване към досъдебното производство се определят смеси на биологичен материал от две или повече лица, които предвид визуализираните алели не може да бъде посочено дали по изследваните обекти има биологичен материал от М.Х. С.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на ;

а/ Доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства :

свидетелски показания, дадени в хода на досъдебното производство от свидетелите: М. Х. С. (т.І л.36-л.37) , Д.Н. А.,(т.І л.35), Е. С. А. ( т.Іл.39), А. П.В.( т.1 л.50-л.52), В.И.К. (т.1 л.43), С. Г. Г. (т.І л.42), Я. М. П. (т.1 л.44-л.45) и Л. С. А. (т.1 л.48-л.49).

б/Експертизи – назначените в хода на досъдебното производство и прочетени при условията на чл.282 от НПК : съдебно-психиатрична експертиза (том I, л.87-88), съдебно-психиатрична и психологична експертиза (том1, л.91-98), съдебно¬медицинска експертиза на ВД (том.1, л. 105-108), ДНК експертиза (том I, л. 119-122), Съдебно-медицинска експертиза (том II, л.38-44), допълнителна СМЕ (том.II, л.47-54),

в/Протоколи и други документи по чл.283 от НПК - прочетените и приети като доказателства на основание чл.283 от НПК : протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с препис и фотоалбум (том.1, л.2-7), докладни записки на служители от МВР (том I, л.8-9), свидетелство за съдимост на обв. П. (том I, л.32), протоколи за доброволно предаване ведно с преписи (том I, л.70-80), протокол за оглед на ВД ведно с фотоалбум (том I, л.81-85),протоколи за вземане на образци за сравнително изследване (том.1, л.101 и 111), фиш за СМП от 25.01.12г. (том.1, л.102), заверени копия от медицинска документация (том II, л.2-35),

протокол за разпознаване на лица и предмети ведно с фото-албум (л.56-58), протокол за освидетелствуване (том II, л.59-60), екземпляри от заповед за полицейско задържане (том II, л.86-87), декларация (том П, л.88), протокол за личен обиск (том П, л.89-90), протоколи за предупреждение (том II, л.91-92), характеристична справка за обв. П. (том.П, л.99)

г/Веществени доказателства – два броя брадви (секири) и един брой ска предназначена за каране на ски с надпис „FISCHER".

В хода на досъдебното производство в протокол за разпит на обвиняем от 28.01.2013 обвиняемият П. П. е дал обяснения по обвинението и се е признал за виновен по така повдигнатото му обвинение, като в последващ протокол за разпит на обвиняем от 01.04.2013г. е заявил, че не се признава за виновен и се ползва от правото си да не дава обяснения.

В хода на съдебното следствие подсъдимият П. М. П. не се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение и е заявил, че няма да дава обяснения, като се възползва от правото си по чл.115, ал.4 от НПК.
В хода на съдебното следствие са разпитани като свидетели Д. А.-(л.67), В.К. (л.68), С. Г. (л.70), А. В. ( л.104), Е.А.– съпруга на пострадалия ( л.111), Л.А.(л.113), Я. К.(л.114) и С. К. ( л.114)

Съдът следва да отчете заинтересоваността на свид.Е.А. от изхода на делото предвид факта, че същата е съпруга на пострадалия. Свидетелката е последователна при отразяване на фактите и обстоятелствата, които е възприела лично относно ситуацията, непосредствено по време и след извършване на деянието, както и факта, свързан с поведението на подсъдимия преди извършване на деянието. Показанията й са последователни и житейски логични, като тя добросъвестно възпроизвежда всичко онова, което е възприела преди, по време и след деянието. Освен това свидетелските й показания се подкрепят от изготвените в хода на досъдебното и съдебното производство експертни заключения, поради което същите следва да бъдат кредитирани, тъй като разгледани поотделно не се откриват противоречия в самите свидетелски показания, а при съпоставянето им с останалите доказателства, кореспондират с тях. Не се откриват противоречия между фактите, установени със свидетелските й показания и фактите, които се установяват с другите доказателства - експертните заключения и писмените доказателства.

В хода на съдебното следствие е разпитана като свидетел А.П.В. – майка на подсъдимия П. На същата изрично й е разяснено правото по чл.119 от НПК. Същата в съдебно заседание е заявила, че няма да се възползва от това свое право и ще даде свидетелски показания. В свидетелските си показания свидетелката сочи фактите, касаещи обстановката на инкриминираната дата в двора и на улицата пред дома й. Същата е дала показания противоречиви с тези дадени на досъдебното производство. Съдът, след като взе предвид, че свидетелката е майка на подсъдимия и е заинтересована от изхода на делото, намира, че показанията й не следва да бъдат кредитирани в частта относно авторството на деянието. Свидетелските й показания в тази част не следва да бъдат кредитирани не само заради заинтересоваността й, а и с оглед на това, че същите не кореспондират с останалите доказателства по делото.

Настоящият съдебен състав счита, че свидетелските показания на свидетелите Я.К., С. К., В. К.- полицай РУП- С. , С. Г.- полицай РУП С. и Д. А., дадени в хода на съдебното следствие, трябва да бъдат кредитирани изцяло, защото същите разгледани поотделно не са противоречиви. Свидетелите са последователни при отразяване на фактите и обстоятелствата, които са възприели лично относно ситуацията, непосредствено преди, по време и след извършване на деянието, както и фактите, свързани с поведението на подсъдимия преди извършване на деянието.

Съдът кредитира изцяло назначените в хода на досъдебното производство и прочетени при условията на чл.282, ал.1 от НПК : съдебно-психиатрична експертиза (том I, л.87-88), съдебно-психиатрична и психологична експертиза (том1, л.91-98), съдебно¬медицинска експертиза на ВД (том.1, л. 105-108), ДНК експертиза (том I, л. 119-122), Съдебно-медицинска експертиза (том II, л.38-44), допълнителна СМЕ (том.II, л.47-54). Същите са пълни и компетентни. Заключенията, съпоставени с останалите доказателства, налагат извода, че те кореспондират с тях и не отразяват противоречиви констатации. В заключенията си, а и в хода на разпита на експертите, те са мотивирали обосновано отговорите на зададените им въпроси. Съдът споделя доводите им в тази насока, защото са обосновани, тъй като почиват на констатираното от тях и почиват на разработена научна методика, която е приета от експертите при работата им по назначените експертизи.

Писмените доказателства, прочетени и приети на основание чл.283 от НПК, както и изисканите в хода на съдебното следствие, разкриват по-горе очертаната фактическа обстановка, не противоречат на останалите доказателства и установяват идентични факти и обстоятелства с тези, които са установени с другите събрани по делото доказателства.

От ПРАВНА СТРАНА съдът намери за установено следното:

Видно от внесения обвинителен акт по НОХД № 220 / 2013 год. по описа на Софийски окръжен съд от страна на С. окръжна прокуратура е, че подсъдимият е обвинен в извършването на престъпление по чл.115, вр.чл.18, ал.1, пр.2 вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК. С оглед на изложеното съдът е длъжен да спази нормативното изискване на чл.301, ал.1 от НПК, а именно да обсъди и реши въпросите, залегнали в цитираната разпоредба, относно престъплението, за което е повдигнато обвинение на П. М. П.

Относно повдигнатото обвинение на подсъдимия П. М. П. за извършено престъпление по чл.115, вр.чл.18, ал.1, пр.2 вр. чл.63, ал.1,т.2 от НК.

По чл.301, ал.1, т.1 от НПК съдът счита, че подсъдимия е извършил цитираното по-горе деяние и го е извършил виновно.

По чл.301, ал.1, т.2 от НПК извършеното от дееца деяние съставлява престъпление по чл.115, вр.чл.18, ал.1, пр.2 от НК.

По чл.305, ал.3, изр.1 и изр.2 от НПК съдът констатира, че събраните по делото и кредитирани от съда гласни и писмени доказателства, както и експертните заключения по назначените на досъдебното производство експертизи, кореспондират помежду си. Липсват противоречия в самите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

По чл.31, ал.2 от НК - несъмнено е, че подсъдимия отговаря на изискванията за субект на престъплението и за субект на наказателна отговорност. Субект на престъплението по чл.115 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Видно от събраните по делото доказателства е, че П.М. П. е непълнолетно физическо лице / роден е на 16.02.1996год./ към датата на извършване на престъплението – 25.01.2012год., което е извършило деянието в състояние на вменяемост. По делото не съществува никакво съмнение, а и липсват каквито и да било индиции или доказателства, за да се направи изводът, че подсъдимият е действал при условията на една от хипотезите на невменяемост, посочени в чл.33, ал.1 от НК. Следователно към момента на извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, което е основна предпоставка за съществуването на виновно поведение.

От неоспореното от страните и прието като доказателство заключение по назначената в хода на досъдебното производство психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият П.М. П. не страда от психично заболяване . Сочат, че въпреки непълнолетието си по време на инкриминираното деяние, същият не е бил лишен от психична годност за да може да определи действията си като наказуеми от закона. При извършената експертиза вещите лица са отчели, че подсъдимият П. е психично здрав и адекватно за възрастта си психично развит.

Вещите лица сочат, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си по време на инкримираното деяние. Вещите лица приемат, че инкриминираното деяние не е извършено поради лекомислие и увлечение, подсъдимият не е извършил деянието в състояние на физиологичен афект или на правния му аналог „ силно раздразнено състояние“.

Престъплението по чл.115 от НК е уредено в Глава ІІ - „Престъпления против личността", раздел I „Убийство". Системата на престъпленията против личността е сложна, защото обхваща различни посегателства с множество непосредствени обекти. Тя обхваща четири групи престъпления :

-престъпленията против живота и здравето на личността – тази група обхваща престъпленията против живота, против здравето на личността и злепоставянето, които престъпления са уредени в първите три раздела на Глава ІІ от Особената част на НК. Обособяването на тези престъпления в една група е свързано с обстоятелството, че те са сродни по въздействието си върху жертвата. Много често дадено престъпление против здравето поставя в опасност и човешкия живот. А злепоставянето понякога поставя в опасност както живота, така и здравето на човека.

-престъпления против свободата на личността- това е втората група престъпления, обособена в тази глава от Особената част на НК. Тези посегателства засягат свободата на придвижване и тази на самоопределяне и волеизявление, като са уредени в раздел ІV и раздел V на същата глава.

-престъпления против доброто име, честта и достойнството на личността-това са престъплението издаване на чужда тайна и обидата и клеветата, уредени съответно в раздел VІ и раздел VІІ на Глава ІІ. Тези две престъпления са обособени в една група, защото засягат духовни блага и не са свързани с форми на насилие върху личността.

-престъпления против половата неприкосновеност и против половия морал -тези престъпления са уредени в раздел VІІІ от Глава ІІ от Особената част на НК.

- трафика на хора – тези престъпления са уредени в раздел ­­IX на Глава II от Особената част на НК.

В конкретния случай престъплението по чл.115 от НК попада в първата група престъпления против личността.

Родовият обект на престъпленията против личността обхваща обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на системата от лични права и законни интереси на отделния човек, прокламирани и уредени от Конституцията и законите на страната.

Непосредствен обект на престъплението по чл.115 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкия живот и без които личността не може да съществува. Предмет на тези отношения е правото на живот, уредено като най-важното човешко благо в чл.28 от Конституцията на РБ. Предвидено е също така, че посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление. Ето защо се приема, че предмет на тези отношения е правото на живот , което възниква за всеки човек от момента на неговото зачатие и съществува до биологичната му смърт.

От ОБЕКТИВНА СТРАНА по отношение на престъплението по чл.115, вр.чл.18, ал.1, пр.2 от НК е характерно следното :

Предмет на престъплението по чл.115 от НК е живият човешки организъм, което се определя от използваните термини в самите норми. Например в чл.115 от НК е казано, който умишлено умъртви другиго, което доказва този извод. Предметът на престъплението, както е известно от теорията, представлява необходимата материална предпоставка за съществуването на конкретно обществено отношение, негов елемент или материален израз, чрез посегателството върху който се засяга самото отношение. Предмет на престъплението по чл.115 от НК е пострадалият, жертвата, защото деецът въздейства пряко и непосредствено върху пострадалия и по този начин уврежда обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкия живот.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.115, вр.чл.18, ал.1, пр.2 от НК е очертано с думата умъртви. Умъртвяването представлява такова въздействие върху организма на жертвата, което е от естеството да предизвика неговата биологична смърт, като въздействието може да бъде от различно естество – физическо, химическо или биологично. Най-често това престъпление се осъществява чрез действие – причиняване на огнестрелна или прободна рана в жизненоважни органи на организма на жертвата. Но е възможно престъплението да се осъществи и чрез бездействие, когато деецът е бил длъжен да извърши определени действия, които са били необходими за запазване и поддържане на живота на пострадалия, които субектът не е осъществил и е настъпила смъртта на жертвата.

Престъплението по чл.115 от НК е от категорията на така наречените резултатни престъпления, за които се изисква настъпването на съставомерен резултат. Те биват две групи : престъпления, които поставят в опасност и увреждащи престъпления. Убийството по своята същност е от групата на реалните увреждащи престъпления, които са довършени с настъпването на определено увреждане на обекта. В чл.115 от НК съставомерните последици са очертани със същия термин, с които е очертано изпълнителното деяние, а именно „умъртви”. Резултатът от това престъпление е настъпването на биологичната смърт на жертвата, която настъпва в момента, в който престава да функционира главният мозък.

По отношение на престъплението „убийство” може да имаме както довършен опит, така и недовършен опит. Съгласно чл.18, ал.1, пр.2 от НК довършен опит е налице, когато деецът е осъществил изпълнителното деяние, но не са настъпили общественоопасните последици. При престъплението по чл.115 от НК довършен опит ще имаме, когато е осъществено изпълнителното деяние, но не е настъпила смъртта на пострадалия поради независещи от дееца причини. Разпоредбата на чл.18, ал.1, пр.1 от НК очертава недовършения опит, който е налице, когато изпълнителното деяние е започнало, но не е довършено, което е причината смъртта да не е настъпила. Опит за убийство винаги има само, когато деецът е действал с пряк умисъл. И това произтича от разпоредбата на чл.18, ал.1 от НК : „… и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление”.

Друг важен и съществен елемент от обективна страна на престъплението по чл.115 от НК е причинната връзка между деянието и престъпния резултат. В теорията и практиката се приема становището, че смъртта може да настъпи непосредствено след извършване на деянието или по-късно, в резултат на един по-продължителен причинно-следствен процес. Невземането на своевременни мерки за спасяване на живота на пострадалия или неуспешната медицинска интервенция не може да изключи причинната връзка между деянието и настъпилия съставомерен резултат – смъртта на жертвата. Приема се в практиката и становището, че ако и след успешната медицинска интервенция пострадалият умре поради невъзможността органите му да поемат функциите на засегнатите органи, причинната връзка също не се изключва.

От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.115 от НК. За да направи този извод настоящият състав взе предвид телодвиженията на дееца, използваното средство за извършване на престъплението и мястото, където е нанесъл удара с брадва. Безспорно от доказателствата събрани чрез гласни доказателствени средства – свидетелските показания на свид.Е. С.А. се установява, че подсъдимият е останал доста разочарован от факта, че съпругът й – М. С. е победил баща му на „канадска борба“ и е отказал да играе с него.След като свидетелката А. и съпруга й си тръгнали от дома на свид. Сл.К.те си купили бира от едно капанче и се отправили към дома си. По пътя зад тях били Я. П. и брат му подс. П. П., който ударил мъжа й с острото на брадва в областта на главата. В изготвената в хода на досъдебното производство СМЕ, която е прочетена и приета от съда, вещото лице е заявило категорично, че причинената тежко черепно-мозъчната травма в лявата част на главата е причинена от действието на твърд тъп предмет с изразен ръб или ръбове, каквито има по „ тъпата“ страна на праедмет тип „брадва“

Престъплението по чл.115 от НК не е довършено от подс.П.М.П. и е останало недовършено във фазата на опита и по-точно налице е довършен опит. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1, пр.2 от НК довършен опит ще имаме, когато е осъществено изпълнителното деяние, но не е настъпила смъртта на пострадалия поради независещи от дееца причини. В конкретния случай сме изправени пред тази форма на опита, защото изпълнителното деяние е довършено, тъй като деецът е нанесъл фаталния удар с брадва в областта на лявата теменна кост на пострадалия М. С. което е носело значителна опасност за живота на пострадалия. Но не са настъпили съставомерните последици на престъплението, които са искани и целени от дееца, а именно биологичната смърт на пострадалото лице поради причини, които не са зависели от волята на дееца.

Предвид горното съдът намира, че подс. П. М.П. с деянието си е осъществил от обективна страна признаците на престъплението по чл.115, вр.чл.18, ал.1, пр.2 от НК.

От СУБЕКТИВНА СТРАНА съдът намира за установено следното:

По своята същност престъплението по чл.115 от НК е умишлено, като може да бъде извършено както с пряк умисъл, така и при условията на евентуален умисъл.

Теорията и съдебната практика са приели, че за съдържанието на умисъла се съди от насоката и силата на нанесените удари, от средствата, с които е извършено деянието, от мястото на нараняването, от интензивността на посегателството, от уязвимостта на органа, върху който се посяга, както и от всички други обстоятелства по делото.

По отношение на престъплението по чл.115, вр.чл.18, ал.1, пр.2 от НК, за което е повдигнато обвинение на подс.П., съдът приема, че същото е извършено от него с пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване успоредно и независимо от основната си цел да увреди пострадалия. До този извод съдът достигна след анализ на събраните по делото доказателства, причинените наранявания на пострадалия, силата и насочеността на удара, както и средството, с което същият е нанесен и областта от човешкото тяло, където е нанесен.

В конкретния случай подсъдимият е нанесъл един целенасочен удар в анатомична област, богата на големи нерви и важни кръвоносни съдове, където в близост се намира най-важният човешки орган-мозъка. Деецът е съзнавал, че ще причини смъртта на пострадалия С. с оглед именно на силата на удара, средството, с което го е нанесъл, както и мястото, където го е нанесъл. Подсъдимият е бил напълно наясно какво цели и какво може да постигне с действията си. Той достатъчно добре е разбирал последиците от своето поведение, но това не го е възпряло.Напротив, той е нанесъл удара с брадва в областта на главата на пострадалия с цел именно да го увреди. Подсъдимият хладнокръвно изчакал пострадалия да го подмине по улицата, за да му нанесе удар в гръб. Целенасочено извършил нападението, като нанесъл удар, насочвайки го в жизнено важен орган в тялото на пострадалия. С тези свои действия е ясно, че подс. П. е желаел умъртвяването на жертвата. Нараняването било тежко и рискът за живота на пострадалия е бил реален, ако същия не е бил транспортиран за оказване на своевременна квалифицирана медицинска помощ. Настъпването на този резултат бил съзнаван и желан от подсъдимия, което се извежда също така и от действията му след извършването на деянието — след нанасяне на удара, той не направил нищо по собствени подбуди за да помогне на пострадалия, като вместо това напуснал местопроизшествието.

Не на последно място следва да се отбележи, че едно престъпление може да остане недовършено във фазата на опита само, когато деецът е действал при форма на вина – пряк умисъл. В тази насока е и константната практика на ВКС на РБ, която изхожда и от последното изречение на чл.18, ал.1 от НК : „…и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление”.

ЮРИДИЧЕСКИ СТАТУС:

От приетото и приложено по делото в хода на съдебното следствие като доказателство свидетелство за съдимост на подсъдимия е видно, че К.Ц.Д. не е осъждан.

По чл.301, ал.1, т.3 от НПК - ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

Несъмнено е, че с оглед на извършеното престъпление, деецът следва да понесе съответната наказателна отговорност и подлежи на наказание, извършеното от него деяние.

По чл.54, ал.1 и ал.2 от НК - на първо място следва да се съобрази степента на обществена опасност на деянието. Съдът приема, че то е с изключително висока степен на обществена опасност, защото с него се накърняват драстично обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкия живот и без които личността не може да съществува.

Степента на обществената опасност на подс.П. не е висока. Същият е неосъждан,. Съдът намира, че проявата му на25.01.2012 год. е инцидентна и се дължи на емоционални действащи на подсъдимия фактори.Причина за извършване на деянието се дължи и на ниското му правно съзнание и морал, неговите слаби морално - волеви задръжки и пренебрежителното му отношение към спазване на законовия ред, което способствало за извършване на престъплението.

Смекчаващи вината обстоятелства - съдът приема като такива : чистото съдебно минало на подсъдимия,

Отегчаващо вината обстоятелство - съдът приема като такова незачитането на правовия ред, неуважението на общоприетите ценности в обществото и лошите характеристични данни – подсъдимият не посещава училище, контактува с лица от криминалния контингент и не се ползва с добро име сред съгражданите си.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият П. М. П. е направил опит на 25.01.2012г. умишлено да умъртви М.Х.С.като му е нанесъл удар с брадва по главата в лявата теменна област. Предвид горното подсъдимият осъществил изпълнителното деяние, но предвидените в закона общественоопасни последици не са настъпили поради причини, независещи от него. Видно от заключението на приетата в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, че черепно-мозъчната травма е причинена с не остър режеш ръб, какъвто е брадвата, т.е. може да бъде причинена от удар с брадва, каквито доказателства са налице от свидетелските показания на свид. М.С. и свид. Е.А.

Изпълнителното деяние е довършено, като е нанесен удар с остър режещ ръб, но не са настъпили обществено опасните последици – умъртвяването на пострадалия поради причини, независещи от дееца и бързата намеса на лекарите. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК

За престъплението по чл. 115 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години, което наказание на осн. чл. 63, ал.1,т.2 от НК следва да се замени с лишаване от свобода до пет години , тъй като към инкриминираната дата подсъдимият П. е бил непълнолетен. От анализа на обстоятелствата, имащи значение за наказателната отговорност на подсъдимия, е видно, че наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващи вината обстоятелства в размер над средния, получен след редукцията по чл.63,ал.1,т.2 от НК . Предвид обстоятелството, че престъплението е останало в етапа на довършения опит, съдът намира, че на подс.П. М.П. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години.

Основният критерий за съразмерността на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи, е справедливостта. Съдът оценява обстоятелството, че макар и по независещи от дееца причини, смъртта не е настъпила и това не изисква да се налага строго наказание, каквото несъмнено би следвало да се наложи при загубата на един човешки живот по насилствен начин. С така наложеното наказание съдът цели да въздейства предупредително върху подсъдимия. Няма доказателства по делото, от които да се направи извода, че този подсъдим следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с което то да бъде предпазено за един дълъг период от време. Неизбежно, но не твърде строгото определено наказание, ще има за своя последица, да мотивира дееца към спазване на законите и добрите нрави, макар деецът да се е отнесъл към човешкия живот твърде безразлично и с ниска степен на задръжки. Съображението за даване възможност за реинтегриране в обществото в случая е добър аргумент, тъй като с това си деяние деецът, макар и представляващо инцидентна проява, не е прекъснал докрай връзката си с обществото. С този си невисок размер на определеното наказание на подс. П., съдът намира, че то ще допринесе за осъществяването на генералната и специалната превенция. И най-вече със своята неизбежност така определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите и добрите нрави. Това наказание би дало достатъчно аргументи против и на други неустойчиви членове на обществото за извършване на подобни престъпления.

Като взе предвид размера на наложеното наказание степента на обществената опасност на деянието и дееца и подбудите за извършване на деянието , съдът счита, че подсъдимият П. М. П. не е наложително да изтърпи наложеното наказание.Съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки на чл.69, ал.1 от НК и че следва да бъде отложено изпълнението на наложеното наказание - три години лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила, което е в изпълнение на изискването на чл.69,ал.1 от НК.

По чл.301, ал.1, т.10 от НПК - да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер.

По делото като граждански ищец е конституиран М. Х. С. и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от гражданския ищец против подсъдимия П. М. П. граждански иск с правно основание чл.45, вр.чл.52 от ЗЗД в размер на 500 лева, представляващи обезщетение за претърпените от неяго неимуществени вреди – болка и страдание от извършеното спрямо него престъпление , ведно със законната лихва от 25.01.2012 год. до окончателното изплащане на сумата.

Така предявения граждански иск е доказан по основание и е уреден в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, където е предвидено задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил другиму. Безспорно по делото е установено виновното извършено противоправно деяние от подсъдимия П. М. П., причинения вредоносен резултат и пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между осъщественото виновно деяние и вредните последици –тежка черепно –мозъчна травма.

Искът е предявен от лице, принадлежащо към кръга лица, очертан от законодателя в чл.84 – чл.88 от НПК и постоянната съдебна практика, които имат право да предявят граждански иск в наказателното производство и да бъдат конституирани като граждански ищци. При определяне основателността на исковете по размер съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. При определяне размера на обезщетението по предявения иск от пострадалия съдът се е ръководил също от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

В резултат на нанесения му удар с брадва по главата в лявата теменна област изразяваща се в открито многофрагментно импресионно счупване на черепния покрив, което увреждане проникнало в черепната кухина , пострадалия е получил разстройство на здравето, временно опасно за живота му. Оценката на доказателствения материал в тази насока дават на съда основание да приеме, че сума в размер на 500лв ще обезщети /доколко това е възможно/ гражданския ищец за претърпените от него болки и страдания вследствие на получените травми от извършеното спрямо него престъпление. При определяне на обезщетението съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Свид. Е.А.- съпруга на пострадалия, която е била с него именно по време на деянието и след него, като е била свидетел на всичко, което свид. С. е преживял – болките и страданията от нараняването, от хирургическите интервенции и болките и страданията, които пострадалият преживява с оглед постоянните болки в главата.

С оглед на горното съдът счита, че искът следва да бъде уважен в размер именно на 500 лева, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 25.01.2012 год.,

По чл.301, ал.1, т.11 от НПК.-По делото като веществено доказателство са приобщени- два броя брадви (секири) и един брой ска предназначена за каране на ски с надпис „FISCHER. Същите са собственост на М. Я. П. Същите не са собственост на дееца и те не са нито средство, нито предмет на престъплението. По отношение на тях не са налице условията на чл.53 от НК и чл.112 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.111, ал.1 от НПК веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. Ето защо с оглед приключването на наказателното производство описаните по-горе вещи трябва да бъдат върнати на собственика им – М. Я. П.след влизане на присъдата в сила.

По чл.301, ал.1, т.12 от НПК.-В хода на досъдебното производство са направени разноски в размер на 1133.57лв., а в хода на съдебното следствие разноските са в размер на 968.00лв. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, когато съдът признае за виновен подсъдимия, че е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, го осъжда да заплати направените по делото разноски, както и държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист относно присъдените разноски на основание чл.190, ал.2 от НПК.

Ето защо подс.П. трябва да бъде осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на РУП-гр.С. направените на ДП разноски в размер на 1133.57лв. и в полза на Софийски окръжен съд направените по делото разноски от 968.00 лева,

Съгласно разпоредбата на чл.2 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс за граждански искове по наказателни дела се събира пропорционална държавна такса в размер на 4 % върху уважената част от иска, но не по-малко от 50 лева.

В конкретния случай предявеният граждански иск в настоящото наказателно производство е уважен в размер от 500 лева поради което се дължи държавна такса в размер на 50.00лв. лева, която подсъдимият трябва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски окръжен съд.

Водим от горните съображения съдът постанови присъдата си.