Мотиви към присъда от 06. 04. 2016 г по н о. Х д. №4/2016 г по описа на Софийски окръжен съд, четвърти състав



Дата13.03.2017
Размер129.67 Kb.
МОТИВИ към присъда от 06.04.2016 г. по н.о.х.д. № 4/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд, четвърти състав.
С.о.п. е внесла обвинителен акт за разглеждане в С. окръжен съд, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Н.К.А., с установена по делото самоличност, за това, че на 07.08.2015 г., около 10,00 ч., в с.Р., област Софийска, при условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ – мобилен апарат марка „HUAWEI” с ИМЕИ № *********, на стойност 200 лева, от владението на М. Г.П. ***, с намерение противозаконно да я присвои, като за това е употребил сила – издърпал със значителна сила с ръка мобилния апарат от ръката на пострадалата и заплашване с нанасяне на побой, като й казал да не казва на никого, защото ще я пребие – престъпление по чл.199 ал.1, т.4, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, бук.”а” и „б” от НК.

В съдебно заседание представителят на С.о.п. поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Н.А. така, както е формулирано в обвинителния акт, като заявява, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от приобщените по реда на чл.373 ал.1 от НПК доказателства и доказателствени средства. По отношение на наказанието, представителят на държавното обвинение предлага същото да бъде определено към максималния предвиден в закона размер, предвид обремененото съдебно минало и високата степен на обществена опасност на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия Н.К.А. – адв.З. не изразява становище относно виновността на подзащитния му в извършване на твърдяното престъпление. Прави искане единствено, на подсъдимия А. да му бъде определено и наложено наказание в минимален размер, предвид направеното от него самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК и наличието на смекчаващи вината му обстоятелства – ниската стойност на отнетата вещ, липсата на нанесен побой на пострадалата, неизползването на технически средства при извършването на грабежа.

Подсъдимият Н.К.А. в съдебно заседание се възползва от правото си по чл.371 т.2 от НПК, като призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. По реда на чл.297 ал.1 от НПК, моли съдът да му наложи минимално наказание и изразява съжаление за случилото се.

Съдът, след като прецени направените от подсъдимия Н.К.А. самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК и доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, приема за безспорно установени, на основание чл.373 ал.3 от НПК фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основаната на изнесената от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка, съдът прие за установено по делото следното от фактическа страна:

На 07.08.2015 г., около 10,00 часа, подсъдимият Н.К.А. се придвижвал с велосипед в централната част на с.Р., област Софийска. По същото време и на същото място пострадалата свидетелка М.Г.П. вървяла пеша и говорела по мобилния си телефон с неустановено по делото лице. Мобилният апарат, посредством който пострадалата говорела бил марка „HUAWEI” с ИМЕИ № ******** и бил закупен от нея от представителен магазин на мобилния оператор „Теленор” на изплащане.

Когато подсъдимият застигнал свидетелката М.П. я заговорил, като я попитал къде се намира дома за деца. Тя му обяснила и продължила по пътя си пеша. След малко подсъдимия А. отново я настигнал и я попитал за часа. Свидетелката П. му отговорила, но подсъдимия А. й заявил, че не й вярва, при което последната му показала дисплея на телефона си, като го насочила към него. В този момент подсъдимия хванал телефона и започнал да го дърпа. Свидетелката П. не го пускала и го дърпала към себе си. Започнала да вика. Подсъдимият А. успял да издърпа със сила мобилния апарат от ръката на пострадалата. Последната започнала да му се моли да й върне телефона и му казала поне да й върне намиращата се в мобилния апарат СИМ карта. Вместо това подсъдимия А. я заплашил, като й казал да не казва на никой, защото в противен случай щял да я пребие и я напсувал, след което се качил на велосипеда си и потеглил. Свидетелката П. започнала да тича след него, като викала „Дай си ми телефона”. Докато тичала след подсъдимия, срещнала нейна съседка от селото – свидетелката И.М.. Помолила последната да се обади в полицията, но тя й отговорила, че не може да се занимава. Свидетелката П. продължила да тича и започнала да плаче. Отишла в клуба на пенсионера в селото, където се намирала свидетелката М.П., като плачейки й разказала за случилото се и я помолила да се обади в полицията. Свидетелката М.П. веднага се обадила на спешния телефон за помощ. Междувременно при тях пристигнала и свидетелката В.Н., която разказала, че преди малко видяла на главната улица в посока гр.П., непознат мъж с велосипед. Свидетелката Н. огледала добре външността му, тъй като този мъж не бил от селото. При свидетелката П. пристигнал инспектор от РУП П., който след като я разпитал, уведомил и колегите си от РУП Б., че следва да издирят мъж с жълто колело. По-късно подсъдимия Н.А. бил задържан.

При извършеното на същата дата – 07.08.2015 г. претърсване в къща, находяща се на ул.”******” в гр.Б., обитавана от подсъдимия Н.А., са намерени и иззети мобилен апарат марка „HUAWEI” с ИМЕИ № **********, без СИМ карта в него и един брой велосипед, жълт на цвят, без надписи.

В хода на образуваното досъдебното производство № 141/2015 г. по описа на РУП П. било извършено на 07.08.2015 г. разпознаване от пострадалата свидетелка М.П., при което същата посочил подсъдимия Н.К.А. като лицето „взело със сила телефона от ръката”. Подсъдимият Н.А. бил също разпознат и от свидетелката В.Н. при извършеното на 07.08.2015 г. разпознаване по реда на чл.169 и сл. от НПК.

Според изготвеното заключение по съдебно-оценителната експертиза, пазарната стойност на мобилен апарат марка „HUAWEI” с ИМЕИ № ********, към датата на деянието, възлиза на сумата от 200 лева.

Подсъдимият Н.К.А. е роден на *** *** и живее в същия град, неженен, с начално образование, безработен. Видно от приложената справка за съдимост, същият е осъждан многократно. Съгласно представената характеристична справка за подсъдимия А., същият е криминално проявен и поддържа контакти с такива лица. Характеризира се като агресивна и конфликтна личност, със склонност към нарушаване на обществения ред.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът в съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, прие за установена, като се позова на направените от подсъдимия Н.А. самопризнания по всички факти, изложени в обвинителния акт и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло ги подкрепят, и които приобщи по реда на чл.283 от НПК към доказателствената съвкупност по делото чрез прочитането на съответните протоколи, в които са обективирани процесуалните действия, чрез които тези доказателства са събрани, а именно показания на свидетелите: М.Г.П., Н.Ц.Н., И.В.М., М.Ц.П., В.А.Н., П.Т.С.; заключение на изготвената съдебно-оценителна експертиза /л.83 от досъдебното пр-во/; писмените доказателства – протоколи за разпознаване от 07.08.2015 г. /на л.71-75 и на л.77-81 от ДП/, протокол за претърсване и изземване /л.2-9 от ДП/, справка за съдимост на подсъдимия и характеристика, справка от ГД”ИН”, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и иззетите по делото веществени доказателства – мобилен апарат марка „HUAWEI” с ИМЕИ № ********, без СИМ карта в него и един брой велосипед, жълт на цвят, без надписи.

Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалата свидетелка М.П., тъй като същата възпроизвежда своите непосредствени възприятия за отделните етапи на случилото се и пресъздава събитието по логически последователен, житейски достоверен, безпристрастен и непротиворечив начин. Въпреки, че показанията на пострадалия свидетел се едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените му от престъплението права, в случая съдът не намери основания да не даде вяра на показанията на тази свидетелка, доколкото същите по никакъв начин не се опровергават и не се оборват от останалия доказателствен материал, събран по делото. Напротив, данните извлечени от показанията на свидетелката П., съпоставени с другите събрани по делото доказателства чрез разпита на свидетелите И.М., В.Н., М.П., писмените доказателствени средства, направените от подсъдимия самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК, установяват по категоричен начин релевантните по делото обстоятелства, касаещи предмета на доказване, а именно извършването на деянието, начина на неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия А.. В частност, авторството на деянието в лицето на подсъдимия А. се доказва по несъмнен начин и от извършените действия по разследване, обективирани в протоколи от 07.08.2015 г. /находящи се на л.71-75 и на л.77-81 от ДП/ – разпознаване от пострадалата свидетелка М.П., при което същата посочила подсъдимия като лицето, което й взело със сила телефона от ръката, както и извършеното от свидетелката В.Н. разпознаване на подсъдимия, посочила го като непознатия мъж с велосипеда, който срещнала на процесната дата на улицата в с.Разлив. Посочените разпознавания са извършени при спазване на процесуалните изисквания към провеждането на тези действия по разследване, направени са преди привличането на обвиненото лице в това му качество и към извършването им органът на досъдебното производство е пристъпил, след като участвалите в тези действия свидетели са дали достатъчно подробно описание на външността на лицето, за което са свидетелствали. Предвид това, обсъжданите писмени доказателствени средства се явяват годни такива в полза на обвинителната теза. В тази насока са и показанията на свидетелката И.М., на които съдът също се довери и която свидетелка дава сведения за възприетото от нея на процесната дата – същата видяла свидетелката М. П. тичайки да гони непознат мъж с колело, викайки към него „Дай си ми телефона”. В подкрепа на показанията на пострадалата свидетелка П., сочещи подсъдимия А., като лицето отнело й по насилствен начин процесния мобилен телефон, се явяват и доказателствата, приобщени при извършеното претърсване в къщата на подсъдимия /обективирано в протокол от 07.08.2015 г. – л.2 от ДП/ – същия този мобилен телефон, собственост на свидетелката П..

Съдът кредитира изцяло и възприема за достоверни данните, съдържащи се в прочетените и приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства, тъй като по делото липсват каквито и да са доказателства, които да ги оборват или опровергават.

Съдът възприема изцяло и заключението на изготвената и приобщена по делото по реда на чл.283 от НПК съдебно-оценителна експертиза, тъй като това заключение в пълнота е отговорило на поставените задачи, ясно и обосновано е и с оглед на данните по делото не възниква никакво съмнение относно неговата достоверност.

С оглед на изложеното, съдът прие, че горепосочените доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното производство и приобщени по предвидения в процесуалния закон ред, изцяло подкрепят направеното от подсъдимия Н.А. самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК, като доказват по безспорен и несъмнен начин авторството на същия /подсъдимия/ в извършването на инкриминираната му престъпна деятелност.

При така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия Н.А. на датата 07.08.2015 г., около 10,00 ч., в с.Р., област Софийска, при условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ – мобилен апарат марка „HUAWEI” с ИМЕИ № ********, на стойност 200 лева, от владението на М. Г.П. ***, с намерение противозаконно да я присвои, като за това е употребил сила – издърпал със значителна сила с ръка мобилния апарат от ръката на пострадалата и заплашване с нанасяне на побой, като й казал да не казва на никого, защото ще я пребие, като по този начин от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.199 ал.1, т.4, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, бук.”а” и „б” от НК.

От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимия Н.А. на датата датата 07.08.2015 г., около 10,00 ч., в с.Р., област Софийска, е отнел чужда движима вещ – мобилен апарат марка „HUAWEI” с ИМЕИ № ******** от владението на М. Г.П., с намерение противозаконно да я присвои, като за това е употребил сила и заплашване. Изпълнителното деяние в случая е осъществено от подсъдимия А. с два акта - същия е употребил сила, т.е. физическо и психическо въздействие пряко върху личността на владелеца на посочената вещ – свидетелката П., като издърпал силно с ръка мобилния апарат от ръката й и я заплашил с нанасяне на побой, като едновременно с така осъществената физическа и психическа принуда е осъществил и другия акт от съставното престъпление – „отнемане”, като е прекъснал досегашното владение върху процесната движима вещ осъществявана от свидетелката М. П. и същевременно е установил своя фактическа власт върху тази вещ. Употребената от подсъдимия физическа и психическа принуда по отношение на св.М. П. в случая е била функционално подчинена на реализираното намерение на подсъдимия за прекъсване фактическата власт на тази свидетелка върху процесната движима вещ и за установяване на негова такава. Т.е използваната принуда е била начин за преодоляване на съпротивата на свидетелката П. и за създаване на условия за отнемането на движимата вещ. С преминаване на последната във фактическата власт на подсъдимия А., изпълнителното деяние на престъплението „грабеж” е било довършено.

От обективна страна е налице и квалифициращото обстоятелство, а именно деянието на подсъдимия е извършено при условията на опасен рецидив. Това е така, доколкото деянието, предмет на настоящото наказателно производство е извършено от подсъдимия А., след като същият е бил осъден за тежко умишлено престъпление /чл.199 ал.1, т.4, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.20, вр. чл.29 ал.1, бук.”а” и „б” от НК/ с влязла в сила на 30.10.2006 г. присъда по н.о.х.д. № 482/2004 г. на С. окръжен съд, изменена с решение на САС от 02.02.2006 г. по в.н.о.х.д. № 590/2005 г., с което му е наложено наказание седем години лишаване от свобода и изпълнението на което наказание не е отложено на основание чл.66 от НК, т.е. деянието, предмет на настоящото наказателно производство е извършено от подсъдимия А. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, бук.”а” от НК. От изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по посочената присъда до извършване на деянието, предмет на настоящето наказателно производство, не е изтекъл петгодишния срок по чл.30 ал.1 от НК, тъй като А. е изтърпял това наказание на датата 17.09.2011 г. /видно от справка изходяща от Затвора С. – л.95 от ДП/. Установените от приложената справка за съдимост предходни осъждания на подсъдимия А. са предпоставка за квалификацията “опасен рецидив” и по втората хипотеза на чл.29 ал.1 от НК. Подсъдимият е извършил процесното престъпление след като е бил осъден два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанието по които не е било отложено по реда на чл.66 от НК – по н.о.х.д. № 25/2013 г. по описа на РС Б. и по н.о.х.д. № 697/2012 г. по описа на РС Б..

От субективна страна подсъдимия Н.А. е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същия е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че предмета на престъплението – процесния мобилен телефон, който се намира във владението на свидетелката П., е чужда вещ, която се намира във владение на собственика й, който не е съгласен да й бъде отнета, и че това несъгласие преодолява чрез упражнената спрямо свидетелката П. физическа и психическа принуда. Подсъдимият е съзнавал също и обстоятелството, че извършва деянието си след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, чието изпълнение не е било отложено по реда на чл.66 от НК, както и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер.

От субективна страна е налице и специален субективен признак – подсъдимия А. е отнел процесната движима вещ с намерение противозаконно да я присвои. Противозаконното присвоително намерение на подсъдимия е обективирано в действията му по време на извършване на деянието, както и непосредствено след извършването на деянието, изразяващи се в това, че същия е избягал от местопрестъплението с отнетата вещ, които действия сочат на намерението на подсъдимия фактически или юридечски да се разпореди с тази вещ.



Предвид гореизложеното, съставът на съда призна подсъдимия Н.А. за виновен в извършването на описаното по-горе престъпление по чл.199 ал.1, т.4, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, бук.”а” и „б” от НК и на основание същите разпоредби от НК, приложени във връзка с разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК го осъди на наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ години.

При определянето на размера на така наложеното на подсъдимия Н.А. наказание, настоящия съдебен състав взе предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, в която е установено задължение за съда в случаите по чл.372 ал.4 от НПК да приложи разпоредбата на чл.58а от НК. При спазване на правилата, предвидени в тази разпоредба, съдът определи това наказание на подсъдимия А. в размер над средния такъв на наказанието лишаване от свобода, предвиден в особената част на НК за престъплението, в извършването на което същия е признат за виновен и близък до максималния размер на наказанието лишаване от свобода, предвиден за посоченото престъпление, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 9 /девет/ години. За да индивидуализира така наложеното на подсъдимия А. наказание лишаване от свобода в посочения размер, съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства сравнително ниската парична равностойност на предмета на престъплението, тежкото му семейно положение и материално състояние, изразеното пред настоящия съд съжаление за извършеното. Съдът не отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия А. обстоятелство направеното от него самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК, тъй като същото беше извършено в хода на съдебното производство по делото, като формално волеизявление по реда на цитираната разпоредба и благоприятната последца от него се свежда единствено до прилагане по отношение на подсъдимия на смекчения режим на наказателната отговорност по чл.58а от НК /в този смисъл ТР на ВКС № 1/2009 г./. Като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия А., съдът прецени обремененото съдебно минало на подсъдимия, отрицателните характеристични данни за личността му, мотива за извършване на деянието – да се облагодетелства по неправомерен начин, обстоятелството, че А. многократно е изтърпявал ефективно наложени му наказания лишаване от свобода, като последното такова е изтърпяла само няколко месеца преди извършеното от него по настоящото наказателно производство деяние, което обстоятелство характеризира личността му, като такава с трайно изградени престъпни навици и склонност към нарушаване на закона. В рамките на приетата квалификация на деянието, при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А. съдът не отчита като отегчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства тези такива, които бяха взети в предвид при обосноваването на квалифициращия елемент „опасен рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1, бук. ”а” и „б” от НК. След като анализира така изложените смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства, високата степен на обществена опасност на подсъдимия А. и на извършеното от него деяние /също висока/, с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът определи размерът на наложеното на подсъдимия А. наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите му вината и наказателната отговорност обстоятелства. Така определеното наказание на подсъдимия А. – лишаване от свобода за срок от 9 години, съдът намали с една трета, предвид разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК приложена във връзка с нормата на чл.373 ал.2 НПК, като по този начин наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ години. Предвид материалното положение и имотното състояние на подсъдимия Н.А. /същия е безработен, не получава никакви трудови доходи и не притежава недвижими имоти/, както и за постигане целите на наказанието по отношение на този подсъдим, съдът не намери необходимост от налагане на същия и на наказание „конфискация на имуществото”.

На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от шест години, наложено на подсъдимия Н.А., което на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС същия да изтърпи в затвора. От така наложеното на този подсъдим наказание лишаване от свобода за срок от шест години съдът приспадна на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което същия е бил задържан, а именно времето от 08.08.2015 г. до влизане в сила на присъдата.

Съдът постанови след влизане в сила на присъдата иззетите по делото веществени доказателства, както следва: мобилен апарат марка „HUAWEI” с ИМЕИ № ******, да бъде върнат на собственика му – М. Г.П.; 1 брой велосипед жълт на цвят, без надписи, да бъде върнат на подсъдимия Н.К.А..

Предвид този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Н.А. да заплати по сметка на РУП П. направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 69,92 лева.



По тези съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.

Председател:
Каталог: Acts -> Съдебни%20актове%20по%20Наказателни%20дела -> Съдебни%20актове%20постановени%20през%202016%20година -> 04-Април-2016
Съдебни%20актове%20по%20Наказателни%20дела -> М о т и в и по присъда №7/10. 03. 2015 година, постановена по
Съдебни%20актове%20по%20Наказателни%20дела -> Заседание на дванадесети септември две хиляди и осма година в състав: председател: т г
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202016%20година -> Мотиви по нохд №528 / 2014 год по описа на софийски окръжен съд
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202016%20година -> Мотиви по присъда №6/01. 03. 2016 година, постановена по нохд №132/15 година по описа на Софийския окръжен съд
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202016%20година -> Заседание на двадесет и девети август две хиляди и шестнадесета година в състав
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202016%20година -> М о т и в и по присъда №8/11. 03. 2016 година, постановена по нохд


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница