Мотиви към присъда по нохд №90/2009 година



Дата24.10.2018
Размер186.84 Kb.
#96503

МОТИВИ


към присъда

по НОХД № 90/2009 година

по описа на ЕПРС
Елинпелинска районна прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в ЕПРС с обвинение срещу подсъдимия Д.П.М., роден на ........ г. в с.Т., обл.С. З., б., български гражданин, живущ в гр. С., ж.к. „О. К.” ул.”М. К.” № ..., омъжен, с висше образование, неосъждан, пенсионер, ЕГН ................., за това, че: Към 01.07.2005 г. в с. Габра, Софийска област в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на „М. Ч. ” АД, в кръга на службата си е съставил официален документ – извлечение от сметка 201 – земя-терени, в който е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че имот № 000644 в землището на с.Габра, Софийска област е дълготраен материален актив – земи на представляваната от него фирма „М. Ч. ”АД с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства – престъпление по чл.311, ал.1 от НК.

Със същия обвиниятелен акт Елинпелинска районна прокуратура е повдигнала обвинение рещу подсъдимия Д.П. М. и за това, че: На 19.09.2005 г. в гр. Елин Пелин, Софийска област, при условията на продължавано престъпление – в ТДД – Елин Пелин по преписка вх. № 1685/19.09.2005 г. е потвърдил неистина – декларирал е, че представляваната от него фирма „М. Ч.” АД е собственик на имот № 000644 в землището на с.Габра, при положение, че същата не е собственик на имота в писмена декларация по чл.17, вр чл.14 от Закона за местните данъци и такси /ДВ бр.106/2004 г./, даваща се пред данъчната служба за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти

и в канцеларията на нотариус С. А. с район на действие Районен съд – Е. П. , потвърдил неистина – декларирал е, че представляваната от него фирма „М. Ч. ”АД няма непогасени публични и държавни и общински вземания в писмена декларация, която по силата на чл.226, ал.1 от ДПК /обн. ДВ бр.103 от 1999 г. отм./ даваща се пред нотариус за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти за удостоверяване на истинността на обстоятелството, че няма непогасени публични, държавни и общински вземания, при наличието на такива – престъпление по чл.313, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК

В съдебно заседание представителят на ЕПРП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, което счита за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Пледира съдът да наложи на подсъдимия Малаков наказание лишаване от свобода и по отношение на двете деяния което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Сочи, че са налице условията на чл.23 от НК за определяне на едно общо наказание, от двете наказания, които съдът следва да наложи – а именно лишаване от свобода, което също на основание чл. 66 да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Адв.Й. – упълномощен защитник на подсъдимия, излага доводи, че повдигнатите от ЕПРП две обвинения не са доказани по категоричен и бепорен начин, поради което подзащитния му следва да бъде признат за невиновен. Излага подробни аргументи в тази насока.

Подсъдимият заявява, че не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения, тъй като в нито един момент не е допускал, че върши някакво закононарушение. Сочи, че не разбира къде е неговата вина и затова моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 14.09.2005 г. Съвета на директорите на „М. Ч. ” АД в състав – подсъдимият М. и свидетелката А. В. взема решение, с което възлага и упълномощава подсъдимият в качеството му на изпълнителен директор на дружеството да подаде молба за образуване на нотариално производство за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост относно недвижим имот № 000644, целият с площ от 3352.59 дка, находящ се в землището на с.Габра, Софийска област, местността „Гор.мост/Татарица”, като набави, оформи и представи необходимите документи за сделката. С оглед взетото решение и в качеството му на изпълнителен директор подсъдимият М. пристъпил към изпълнение на взетото решение. Крайната цел в случая била след снабдяване с нотариален акт за собственост на името на „М. Ч.”АД процесният имот да бъде продаден. В тази връзка и в качеството си на изпълнителен директор на „М. Ч.” АД, подсъдимият М. следвало да състави извлечение от инвентарния опис по сметка 201 към счетоводния баланс – земи и терени към 01.07.2005 г., необходима по нотариалното дело и да подпише същата, което и сторил. От приложеното по делото извлечение от сметка 201 е видно, че същата е изготвена в табличен вид, като на първия ред е записан имот № 644 с площ от 3352.588 дка, на стойност 292094 лева. От приложия по делото Акт за изключителна държавна собственост № 568/26.11.1999 г. по описа на МРРБ е видно, че недвижим имот № 000644, находящ се на територията на Община Елин Пелин, Софийска област – находище Чукуровски въглищен басейн и находище Чукурово е държавна собственост. От приложените по делото писмени доказателства – Приложение № 2 „Актове за държавна собственост и скици на терените на дружеството” и Договор № РД 01-70/30.11.2001 г. за приватизационна продажба на пакет от 982999 броя акции, представляващи 80% от капитала на М. „Ч.” ЕАД с. Габра се установява, че имот № 000644 в землището на с.Габра не фигурира като имот, собственост на дружеството.

По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че поземлен имот № 000644 по КВС на землището на с.Габра с открита партида на 20.11.2000 г. и закрита на 10.10.2005 г. е с аналитично изчислена пощ по представените координати 3352.59 дка, като части от имота попадат в площта по АДС № 568/26.11.1999 г. – 272.19 дка, площа, отдадена на концесия с договор от 13.06.2002 г. – в размер на 1734.19 дка; площта от АДС застъпваща се с концесионната площ – 1156.06 дка и площ извън очертанията на площта по двата документа – 190.15 дка.

Гореизложеното води до единствения и обоснован извод, че процесния имот № 000644 не е собственост на „М. Ч. ”АД, поради което съставената и подписана от подсъдимия Малаков сметка 201, в която имота е записан като собственост на управляваното от него дружество се явява официален документ с невярно съдържание.

Във връзка със снабдяване и с други необходими документи за нотариалното делото, подсъдимият М. подава молба вх. № 1685/19.09.2005 г. в ТДД-гр.Елин Пелин за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имот № 000644 в землището на с.Габра, Софийска област, към която е подписал и Декарация по чл.17 вр. чл.14 от Закона за местните данъци и такси /ДВ бр.106/2004 г./, в която е декларирал, че представляваното от него дружество е собственик на имот № 000644. В същата декларация подсъдимият е предупреден за наказателната отговорност по чл.313 от НК. Предвид събраните по делото доказателства – Приложение № 2 „Актове за държавна собственост и скици на терените на дружеството”, Договор РД 01-70/30.11.2001 г. за приватизационна продажба на мина”Чукурово” ЕАД и Акт за изключителна държана собственост № 586/26.11.1999 г. по описа на МРРБ подсъдимият М. е потвърдил неистина в подписаната от него декларация - че представляваното от него дружество е собственик на имот № 000644, находящ се в землището на с.Габра, Софийска област.

От назначената по делото съдебно-графическа екпертиза се установява, че подписът върху молба до ТДД/ДП с входящ № 1685/19.09.2005 г. и след текст „подпис на декларатора” в декларация по чл.14, чл.27 пар.2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси, Приложение № 039 са положени от подсъдимия Д. М.

На 19.09.2005 г. в качеството си на изпълнителен директор на „М. Ч.”АД, подсъдимият М. е депозирал молба с приложени към нея писмени доказателства при нотариус С. А. , с район на действие ЕПРС, за издаване на констативен нотариален акт, с който дружеството да бъде признато за собственик на поземлен имот № 000644, находящ се в землището на с.Габра, Софийска област, с площ от 3352.588 дка. Във връзка с депозираната молба е образувано нотариално дело № 278/2005 г. и издаден нотариален акт № 121, т.ІІ, рег. № 2469, нот.д. № 278/2005 г. по описа на нотариус А. с район на действие ЕПРС, с който „М. Ч. ”АД е призната за собственик на процесния имот. За съставянето на нотариалния акт са представени редица документи, като под № 6 в описа на нотариалния акт е посочено Удостоверение за данъчна оценка № 2306001685/19.09.2005 г., а под № 8 – извлечение от сметка № 201 от баланса на „М. Ч. ” АД към 01.07.2005 г..

Още същият ден, след снабдяване с нотариалния акт – на 19.09.2005 г. отново по молба на подсъдимия М. в в качеството му на изпълнителен директор на „М. Ч.”АД и свидетелката С. А. – пълномощник на дружеството ”С. ЕМ” ЕООД с управител свидетелят М. П. В. , адресирана до нотариус А. , с район на действие ЕПРС е образувано нотариално дело № 279/2005 г. във връзка с което е съставен нотариален акт № 122, т.ІІ, рег. № 2470, нот.д. № 279/2005 г. по описа на нотариус А. , с който „М. Ч.”АД продава на „С. ЕМ” ЕООД 500/3353.558 идеални части от поземлен имот № 000644, целият с площ 3352.588 дка, находящ се в землището на с.Габра, Софийска област. По нотариалното дело са представени редица документи, като съгласно изискванията на ДПК е представена и Декларация по чл.266, ал.1 от ДПК, описана под № 8 в нотариалния акт. В същата подсъдимият М. в качеството му на изпълнителен директор на управляваното от него дружество ”М. Ч. ”АД е декларирал, че няма непогасени публични и държавни и общински вземания, след като е предупреден за отговорността по чл.313 от НК за деклариране на неверни данни. В декларацията подсъдимият М. е потвърдил неистина, с оглед представените по делото писмени доказателства - писмо изх. № П-02-6528/1/30.08.2006 г. и писмо изх. № 12-03-00-4759/06 г. на НАП-Териториална агенция гр.София, офис Илинден, от които се установява, че към 19.09.2005 г. „М. Ч.”АД дължи на Община Елин Пелин данък сгради и такса битови отпадъци в размер на 7014.35 лева, а към 25.10.2004 г. има задължения предадени в АДВ в размер на 127 586.44 лева за главница и лихва в размер на 26 290.10 лева, за което е образувано и изпълнително дело № 3220/2003 г. от Агенцията за държавни вземания.

По делото са разпитани свидетелите А. А. В. , П. И. П. , Б. М. Т. , Т. К. Г. , Б. С. Ж. , П. И. Н. , С. С. П. , С. Р. А. , М. П. В. . От показанията на свидетелката А. А. В. ръководител финанси в „М. Ч. ”АД се установява, че не й е известно кой е съставил процесната сметка 201. Твърди, че я е видяла за първи път в прокуратурата, като при необходимост такава сметка следва да бъде съставена от лице на длъжност счетоводител в нейния отдел. Заявява още, че не може да каже кой е предложил да бъде извършена продажба на имот № 000644 и на кой е било възложено да я реализира. Относно задълженията на дружеството свидетелката В. твърди, че към момента на продажбата действително „М. Ч.” е имала задължения, но тъй като те са били разсрочени тя също, както и подсъдимият е счела, че задължения няма. В разпита си свидетелят П. П. – геолог на мината твърди, че не може да каже чия собственост е имот № 644 – известно му е само, че това са терени отчуждени за дейността на мина Ч. .

Свидетелят Б. М. Т. - служител в О. Е.П. заявява, че лично подсъдимият М. е подал молбата и приложенията към нея, с която е поискал издаването на данъчна оценка на имот, находящ се в землището на с.Габра, мина Ч.. Свидетелят Т. твърди, че данъчната оценка е издадена след като подсъдимият М. е представил необходимите документи удостоверяващи собствеността върху имота – скица, извлечение от баланса на активите на дружеството. В случая след като се е уверил, че процесния имот е записан в капитала на дружеството и са представени и другите необходими доказателства, занего са били налице необходимите документи , за да бъде издадена данъчна оценка.

В показанията си свидетелката Т. К. Г. сочи, че като адвокат е консултирала търговското дружество „С. ЕМ” във връзка със сключване на договор за доброволна делба по повод закупени идеални части от имот, съсобствен на дружеството с „М. Ч.”АД. В показанията си свидетелката заявява, че е ходила с изпълнителния директор – подсъдимия М., за да проверят дали скицата и данъчната оценка на имота са готови във връзка с предстоящата продажба, както и че е присъствала по време на попълване на необходимите по нотариалното дело декларации от страна на подсъдимия и му е оказвала съдействие, къде какво следва да се напише. Свидетелката заявява, че не може да каже подробности около представените документи, прегледала ги е и е констатирала, че „М. Ч.” Ад са собственици на имота, с оглед представените по делото данъчна оценка и скица-

Свидетелят Б. С. Ж. твърди, че не е запознат със собствеността на мината, нито с извършената покупко-продажба на имота, тъй като още през 2004 г. е напуснал дружеството.

П. И. Н. – свидетелка по делото и началник на Общинска служба „Земеделие и гори” –гр. Е. П. , заявява, че „М. Ч.” АД редовно вади скици на имотите се, а по отношение на процесния имот е издадена скица на база на акционерната книга, две сметки и Приватизационния договор. Свидетелката Н. твърди, че в регистрите на службата процесният имот № 000644 е записан като имот държавна собственост, но без да се уточнява точно вида на собствеността. На „М. Ч. ” АД е издадена скица, в която формално е отразено, че „М. Ч. ” АД е собственик на имота, тъй като самият програмен продукт на службата не прави разлика между собственик и ползвател и не може да премахне думата собственик. Компютърната система работи по този начин, тъй като издаваните от службата решения се касаят само за собственици на възстановени земи, а не се постановяват решения, с които едно лице да се признава за ползвател на определен имот. По тази причина и в такива случаи, тъй като дружеството не се е легитимирало като собственик на имота с акт за собственост, то в скицата не е конкретизиран и не се отбелязва документа за собственост въз основа на който се притежава имота – това е разликата в скиците, когато лицето е собственик и когато е само ползвател. В скицата издадена на „М. Ч.”АД по отношение на имот № 000644 пише, че дружесството не притежава документ за собственост. Свидетелката сочи, също така, че единственият орган, който е компетентен да издаде скица на имота, в случая е службата по Земеделие и гори, тъй като имота се намира в земеделския фонд.

От разпита на свидетелката С. С. П. се установява, че същата действително е била упълномощена от управителя на „С. ЕМ” АД – свидетелят М. П. В. да сключи договора за покупко продажба на процесния имот, но не може да каже подробности относно подготовката на документите и изготвянето им. Твърди, че след като е подписала договора, по нея преценка всички документи са били изрядни.

От показанията на свидетеля С. Р. А. се установява, че лично подсъдимият М. и адвокати са участвали при подаването на документите за образуване на нотариалните производства и тъй като е липсвала скица и данъчна оценка на имота ги е върнал да ги набавят. След един час липсващите документи са му били представени и тъй като не е констатирал никакви нередности около документите е изповядал сделката.

Свидетелят М. П. В. твърди, че познава подсъдимия М. във връзка с извършената покупко-продажба на процесния имот. Сочи, че самият той не се е занимавал с подготовката на никакви документи, тъй като е имал упълномощен юрист, който да поеме тази работа и не може да каже какви документи е следвало да се набавят, нито е чул да има някакви проблеми във връзка с набавянето им.



Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от прочетените и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по досъдебно производство № 301/2006 г. по описа на РУ МВР Елин Пелин: ТОМ ПЪРВИ от ДП № 301/2006 г. по описа на РУМВР-Елин Пелин - писмо изх. № 10997/21.02.2006 г. по описа на ВКП; справка на Служба по вписванията от л. 4 до л. 7; скица на площта на мина „Ч.; опис приложение № 1 към опис-приложение 1 към договор за залог на търговско предприятие М. “Ч.”- село Г.; Опис - приложение № 2 към договор за залог на търговско предприятие М. “Ч.”, село Габра; опис-приложение № 3 към договор за залог на търговско предприятие М. “Ч. ”, село Габра; Скица изх. № К 06085/20.04.2004 г.; писмо изх. № 879/10.11.2005 г.; 2бр. молби от нотариус С. А. до Съдия по вписванията Е.П.; декларация при прехвърляне или учредяване на вещни права върху имоти по чл. 226 ал. 1 от ДОПК; Акт № 568 за изключителна държавна собственост; писмо изх. № 01-2006-1013/29.03.2006 г. по описа на Централен депозитар АД; писмо изх. № 263/29.03.2006 г. по описа на Агенция по вписванията град Елин Пелин; постановление за предварително обезпечаване изх. № 0115-2813/06.10.2003г. по описа на ТДД София област; справка от Служба по вписванията от 28.03.2006 г.; писмо изх. № РПУ - 228/10.04.2006 г. по описа на ОС”Земеделие и гори” град Елин Пелин; концесионен договор за добив на въглища от находище “Ч.”; молба от Д. М. до Нотариус С. А. ; договор № РД 01-70/30.11.2001г.; извлечение от сметка 201 към земи и терени на М. „Ч.”; скица изх. № Ф00182/16.08.2005 г. по описа на ОС”Земеделие и гори” Елин Пелин; скица № Ф 182/16.08.2005 г. по описа на ОС “Земеделие и гори”; решение № КЗ-2/13.03.1995 г.; 2 бр. платежни нареждания; справка по сметка 201-земи и сметка 203-сгради към 31.12.1999 г.; лиценз № 1700/23.08.1993 г. на Агенция за приватизация; оценка изх. № 549/16.09.2005 г.; временно удостоверение № 1; удостоверение от 15.05.2000 г. по ф.д. № 172/1974 г. по описа на СОС; решение № 5/15.05.2000 г. по описа на СОС, решение №3/16.02.1996 г. по описа на СОС; решение от 11.04.2002г. по ф.д. 172/1994 г. по описа на СОС; удостоверение за актуално състояние от 28.03.2005 г. по ф.д. 11264/2004 г. по описа на СГС; удостоверение за данъчна оценка изх. № 2306001685/19.09.20005 г. по описа ТДД София област;н.а. № 121 т. ІІ рег. № 2469/ дело 279/2005 г. по описа на Нотариус А.; нот. дело № 279/17.09.2005 г. по описа на Нотариус А.; нот. дело № 299/10.10.2005 г. по описа на Нотариус А.; писмо изх. № 92-00-368/19.06.2006 г. по описа на МРРБ; писмо изх. № 92-05-18/12.-06.2006 г. по описа на НОИ; писмо изх. № 33-00-33/04.07.2006 г. по описа на НАП; писмо изх. № П-02-4534-174/16.06.2006 г. по описа на Община Елин Пелин; писмо до ВАС от 22.02.2006 г. ; скица- проект № Ф 00235/21.02.2006 г. издадена от ОС”Земеделие и гори”Елин Пелин; проект за делба № Ф 00215/06.10.2005 г.; скица № К 00085/20.04.2004 г.; писмо изх. № П-02-4534/61/02.02.2006 г.; писмо № ОБ-81/15.02.2006 г. на ОС”ЗГ”-Елин Пелин; писмо изх. № П-02-4534/59/21.02.2006 г. по описа на Община Елин Пелин; писмо № ОБ-141/06.03.2006 г. по описа на ОС”ЗГ”-Елин Пелин; писмо изх. № 2313/12.12.1962 г. на ГС-Елин Пелин; разпореждане № 455/16.03.1962 г. на МС; протокол № 1/12.01.1962 г.; разпореждане № 277/25.03.1957 г. на МС; разпореждане № 742/22.05.1958 г. на МС; 3бр. писма от 1962 г. на Соф.народен съвет; платежно нареждане № 21009/08.12.1962 г.; определение парт. № 87898, том №1106, стр. 29 по описа на СГС; протокол № 13от 17.11.2003 г. на НОИ; акционерна книга на М. “Ч.”; писмо изх. № 12-03-00-4759/13.09.2006 г. по описа на НАП; писмо изх. № П-02-6528-/1/30.08.2006 г. по описа на Община Елин Пелин и приложена справка към него; писмо № 3220/2003/184151/06.10.2006 г. по описа на АДВ; протокол за доброволно предаване от 08.12.2006 г.; молба № 1029А/04.08.2005 г. по описа на ОСЗГ-Елин Пелин; удостоверение по ф.д. №11464/2004 г. от 13.01.2005 г. по описа на СГС; решение по ф.д. № 172/1994 г. от 11.04.2002 г. по описа на СОС; удостоверение по ф. Д. №11464/2004 от 28.03.2005 г. по описа на СГС; акционерна книга на М. “Ч.”; писмо изх. № 11464/04 от 20.10.2006 г. по описа на СГС и приложено удостоверение към него от 20.10.2006 г.; писмо № 1064/20.11.2006 г. по описа на РПУ Елин Пелин; договор за управление от 11.1.2004 г. по описа на М. “Ч.”; писмо изх. № 1100334/19.01.2007 г. по описа на МИИЕ; писмо изх. № 1100334/27.12.2006 г. по описа на МИИЕ; писмо изх. № 11-00-422/2006 г. от 09.02.2006 г. по описа на Областен управител на Софийска област; регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ в землището на село Габра ЕКТЕЕ 14074;

ТОМ ВТОРИ от ДП № 301/2006 г. по описа на РУМВР-Елин Пелин - договор за приватизация № РД -01-70/30.11.2001 г.;

ТОМ ТРЕТИ от ДП № 301/2006 г. по описа на РУМВР-Елин Пелин - решение № 1738-П/19.04.2001 г. по описа на Агенция за приватизация; информационен меморандум на М.“Ч.” АД; концесионен договор;

ТОМ ЧЕТВЪРТИ от ДП № 301/2006 г. по описа на РУМВР-Елин Пелинудостоверение за актуално състояние по ф.д. 11464/2004 г. от 14.02.2008 г. по описа на СГС; Устав на АД М. “Ч.”; удостоверение по ф. д. 11464/2004 от 26.02.2008 г. по описа на СГС; писмо № 301/2006/23.01.2008 г. по описа на М. “Ч.” и приложени към него справка и трудов договор № 51/ 31.01.1992 г.; преписка № 11.00-422/2006 г. по описа на Областен управител Софийска област; протокол от заседание на съвета на директорите на М.“Ч.” от 14.09.2005 г.; протокол № 13/17.11.2003 г. на надзорния съвет на М. “Ч.”; протокол за доброволно предаване от 25.01.2008 г.; преписка № 1685/05 по описа на Отдел “Местни данъци и такси” при Община Елин Пелин; протокол за доброволно предаване от 04.10.2007 г.; регистър на собственици и имоти към 29.09.2007 г. издаден от ПК при Община Елин Пелин; 3бр. протоколи от 1993 г. на Общинска поземлена комисия град Елин Пелин; комбинирана скица за територията на М. “Ч.”, издадена от ОС”ЗГ” Елин Пелин; писмо изх. № РПУ 1507/12.12.2007 г. по описа на ОЗ”СГ” Елин Пелин; справка от регистъра на земеделски земи за имот 000644 от ОС “ЗГ” Елин Пелин; справка от регистъра на земеделски земи за имот 000746 от ОС “ЗГ” Елин Пелин; справка от регистъра на земеделски земи за имот 000743 от ОС “ЗГ” Елин Пелин; справка от регистъра на земеделски земи за имот 000747 от ОС “ЗГ” Елин Пелин; протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 03.04.2007 г., 2бр. от 11.04.2007 г., от 14.02.2008 г.


ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед така установената фактическа обстановка съдът стигна до извода, че подсъдимият Д. П. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.311, ал.1 от НК, като: Към 01.07.2005 г. в с. Габра, Софийска област в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на „М. Ч. ” АД, в кръга на службата си е съставил официален документ – извлечение от сметка 201 – земя-терени, в който е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че имот № 000644 в землището на с.Габра, Софийска област е дълготраен материален актив – земи на представляваната от него фирма „М. Ч. ”АД с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства,

както и състава на престъплението по чл.313, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като: На 19.09.2005 г. в гр. Елин Пелин, Софийска област, при условията на продължавано престъпление – в ТДД – Елин Пелин по преписка вх. № 1685/19.09.2005 г. е потвърдил неистина – декларирал е, че представляваната от него фирма „М. Ч. ” АД е собственик на имот № 000644 в землището на с.Габра, при положение, че същата не е собственик на имота в писмена декларация по чл.17, вр чл.14 от Закона за местните данъци и такси /ДВ бр.106/2004 г./, даващ се пред данъчната служба за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти

и в канцеларията на нотариус С. А. с район на действие Районен съд – Елин Пелин, потвърдил неистина – декларирал е, че представляваната от него фирма „М. Ч. ”АД няма непогасени публични и държавни и общински вземания в писмена декларация, която по силата на чл.226, ал.1 от ДПК /обн. ДВ бр.103 от 1999 г. отм./ даваща се пред нотариус за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти за удостоверяване на истинността на обстоятелството, че няма непогасени публични, държавни и общински вземания, при наличието на такива.


ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА – подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние по чл.311, ал.1 от НК, като чрез своите действия в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на „М. Ч.” АД и в кръга на служата си полагайки подписа си върху документ - сметка 201-земя-терени съставя официален документ, в който отразеното удостоверява неверни обстоятелства, които не съответстват на обективната действителност, а именно, че имот № 000644 в землището на с.Габра, Софийска област е дълготраен материален актив – земи на представляваната от него фирма „М. Ч.” АД с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства. В конкретния случай, макар и по делото да не бе установено кой е изготвил технически сметка 201, то безспорно и категорично бе установено, че подсъдимият в качеството му на длъжностно лице е подписал документа, съзнавайки, че отразеното в него обстоятелство е невярно, но въпреки това този документ ще бъде използван в нотариалните производства с цел доказване правото на собственост върху имота.

Подсъдимият е осъществил и изпълнителното деяние по чл.313, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закона се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - съгласно чл.17 вр. чл.14 от Закона за местните данъци и такси /ДВ бр.106/2004 г./, писмена декларация се подава пред данъчната служба за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти, в която подсъдимият е декларирал, че представляваната от него фирма „М.Ч.” АД е собственик на имот № 000644 в землището на с.Габра, при положение, че същата не е собственик на имота,



и на следващо място подсъдимият М. е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закона се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – съгласно чл.226 ал.1 от ДПК/обн. ДВ р.103 от 1999 г. отм./ декларация се подава пред нотариус за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти за удостоверяване на истинността на обстоятелството, че няма непогасени публични и държавни и общински вземания, като в случая обаче са били налице такива – „М.Ч.”АД е имала непогасени вземания, като деянията са извършени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА – подсъдимият е извършил деянията виновно, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Прекият умисъл на деянията по чл.311, ал.1 и по чл.313, ал.1 от НК е обективиран в действията на подсъдимия, който в качеството си на длъжностно лице, в кръга на службата си полагайки подписа си под официални удостоверителни документи е съзнавал, че носи отговорност за обстоятелтвата, които са отразени в тях. Безспорно по делото се установи, че подсъдимият към момента на изпълнителните деяния е бил изпълнителен директор на „М. Ч.” АД, поради което е имал качеството длъжностно лице. На второ място подсъдимият в длъжностното си качеството е съзнавал, че подписаните от него документи – извлечение от сметка 201–земя-терени на „М.Ч.” АД, писмена декларация по чл.17 вр чл.14 от Закона за местните данъци и такси /ДВ бр.106/2004 г./, даваща се пред данъчната служба за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти и писмена декларация, която по силата на закона се дава пред орган на властта, в конкретния случай нотариус - за удостоверяване истинността на някои обстоятелства съгласно чл.226 ал.1 от ДПК/обн. ДВ р.103 от 1999 г. отм./, ще бъдат използвани като доказателство за удостоверените в тях обстоятелства. Целта на съставянето на всички тези документи е била продажба на земи, които не са бил собственост на управляваното от подсъдимия предприятие. На трето място безспорно по делото се установи, че удостоверените обстоятелства в офцииалните документи по своето съдържание не отговарят на действителността - посоченият в сметка 201 и в декларацията подадена по преписка вх.№ 1685/19.09.2005 г. по описа на Община Елин Пелин имот № 000644 в землището на с.Габра не е собственост на „М.Ч.” АД, както и отразеното в декларацията подадена пред нотариус А., че предприятието няма непогасени публични и държавни и общински вземания също не отговаря на обективната действителност. Към момента на подаване на декларацията пред нотариус А. срещу „М.Ч.”АД от Агенцията за държавни вземания е било образувано изпълнително дело № 3220/2003 г., като към 25.10.2004 г. дължимата главница е била в размер на 127 586.44 лева, а на лихвата – 26.290.10 лв.. Всички тези обстоятелства, касаещи значими за дружеството факти, следва да са били известни на изпълнителния му директор – в случая подсъдимия по делото. Недопустимо и противоречащо на всякаква логика е, един изпълнителен директор да не е наясно, че дружеството има непогасени вземания в размер над 150 000.00 лева и да не е запознат с приватизационния договор на предприятието, което управлява, от който е очевидно, че процесният имот 000644 в землището на с.Габра не е собственост на дружеството.

В тази насока съдът не кредитира показанията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие и приема същите изцяло като израз на защитна позиция и опит за избягване от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по следните съображения: по делото безспорно бе установено, че подписа срещу изпълнителен директор в сметка 201 е положен именно от подсъдимия. Твърденията му, че той не е съставил цитираната сметка, не помни кой я е съставил, а само я е подписал, поради което не е знаел, че отразеното в нея е невярно, целят да разколебаят обвинението, като установят липсата на един от основните елементи на престъплението по чл.311 от НК – че полагайки подписа си върху сметка 201, подсъдимият не е знаел, че отразените в него обстоятелства не отговарят на обективната действителност. Подобни твърдения обаче, съдът счита за нелогични и несъответстващи на събрания по делото доказателствен материал. Подсъдимият М. е дългогодишен служител на предприятието, с богат опит на ръководител и подобни твърдения, че той само подписва представените му от служителите документи без да е компетентен за изложеното в тях, не биха могли да се кредитират като обективни от съда, още повече, че се касае за имот със значителни размери, а като изпълнителен директор на повереното му предприятие, подсъдимият носи отговорност за съдържанието на всеки един документ, върху който е положил подписа си.

Обясненията на подсъдимия относно деянияето по чл.313, ал.1 от НК, че е знаел за задълженията на предприятието, но те са били разсрочени, поради което следва да се приеме, че „М. Ч.”АД към датата на подаване на декларацията няма непогасени задължения също противоречат на събрания по делото доказателствен материал и се опровергават от събраните по делото доказателства. Доказателствения материал сочи, че към момента на изпълнителното деяние „М. Ч.”АД има непогасени задължения към Община Елин Пелин – данък сгради и такса битови отпадъци в размер на 7014.35 лева, както и образувано изпълнително дело № 3220/2003 г. в Агенция за държавни вземания в размер на 127 586.44 лева главница и лихви към нея в размер на 26 290.10 лева. Тези доказателства красноречиво сочат, че се касае за вземания в не-малки размери, които датират от един дълъг период преди подаване на декларацията, във връзка с които е образувано и изпълнително производство, което също е следвало да бъде известно на подсъдимия като ръководител на предприятието. Предвид горното, обяснението на подсъдимия, че задълженията са разсрочени, поради което следва да се приеме, че няма непогасени задължения и затова е попълнил декларацията по този начин, най-малкото изглежда несериозно и не се кредитира от съда, а също по никакъв начин не оневинява поведението на подсъдимия.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на наложеното на подсъдимия Д. П. М. наказание съдът взе предвид наличието на смекчаващи вината обстотелства – липсата на предишни осъждания, добрите характеристични данни, възрастта на дееца и безупречното поведение на подсъдимия по време на процеса, като не установи наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства в настоящия случай. С оглед на горното съдът наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като замени предвиденото в нормата на чл.311, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода, с наказание пробация, като на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК определи следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес три пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.

По отношение на деянието по чл.313, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание Пробация, като замяна на предвиденото наказание Лишаване от свобода, като на основание чл. чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК определи следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес три пъти седмично за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определиедно едно общо наказание – най-тежкото от така определените наказания – а именно „Пробация” със следните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес три пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д. П. М. да заплати в полза на държавата по сметка на ЕПРС направените по делото разноски в размер на 778.00 лева /седемстотин седемдесет и осем лева/.

Причини за извършване на престъплението са незачитане от подсъдимия на установения законов ред в Р България.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница