Мотиви към проекта на Наредба за образованието, практическата подготовка и професионалната квалификация, необходими за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Планински водач“

С влизането в сила на Закона за туризма (26 март 2013 г.) за първи път в нашето законодателство, се създадоха нормативни изисквания към дейността на планинските водачи - професия, безспорно важна за туристическото предлагане и развитието на планинския туризъм.

В продължение на законовите изисквания, в проекта на Наредба са разписани критериите, на които трябва да отговарят лицата, за да положат изпит за придобиване на правоспособност за упражняване на професията «Планински водач» на територията на Република България.

С наредбата се поставят изисквания както към планинските водачи, български граждани, така и към тези, придобили правоспособност за планински водачи в държава - членка на Европейския съюз (ЕС), на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), или на Конфедерация Швейцария.

Планинският водач е лице, което въз основа на регистрация в списъка на правоспособните планински водачи, част Националния туристически регистър по чл. 166, ал. 1 от ЗТ, води и придружава туристи в планинска и природна среда, като по време на осъществяването на избрания маршрут, планинският водач се грижи за сигурността на туристите и им дава информация за природно-географските особености и за забележителностите по него.

Наредбата изрично указва, че не са планински водачи лицата, които водят и придружават туристи при: 1. наблюдение на птици, освен ако избраният маршрут предполага пешеходен преход в планина; 2. конен туризъм; 3. ловен туризъм; и 4. шосейно колоездене.

Наредбата предвижда, че планински водач не може да бъде осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран, както и лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на професията „Планински водач”.

В наредбата са посочени конкретните изисквания за образованието, за практическата подготовка и за професионалната квалификация, необходими за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Планински водач”.

Правоспособността за професията „Планински водач“ е разделена на две нива, във възходяща градация, по реда на изброяването им: първо ниво – “Планиснки водач” и второ ниво – “Алпийски водач”.

Първото ниво дава право на планинския водач да води туристи и групи в планините на страната посредством пешеходен туризъм, а в снежни условия и със снегоходки по маршрути, без използване на алпийска техника и съоръжения.

Второто нивото се придобива след като лицето има минимум 2 г. стаж по първото ниво и има допълнителна квалификация. Нивото дава право на планинския водач да води туристи и групи по алпийски и катерачни маршрути в планините на страната и по света, с използване на съответната алпийска техника и съоръжения, съобразно придобитата допълнителна квалификация.

В случай, че дадено лице отговаря на поставените изисквания, ще е необходимо да положи изпит за придобиване на правоспособност или приравнителен изпит. Последният, според наредбата ще се държи от планинските водачи от ЕС.

Планински водач от ЕС ще може да упражнява на територията на Република България професията си само съвместно с планински водач, вписан в Списъка на правоспособните екскурзоводи, част от Националния туристически регистър, освен ако не е положил и издържал приравнителния изпит.

Изпитът за правоспособност и приравнителният изпит ще се полагат пред изпитна комисия, определена със заповед на министъра на туризма. Изпитната комисия се състои от председател и до 6 членове. Като членове на комисията могат да бъдат включени представители на: Министерството на туризма, Министерството на образованието и науката, Министерство на младежта и спорта, на акредитирани висши училища и на браншови, продуктови и професионални туристически сдружения, вписани в НТР, по преценка на министъра на туризма.

Изпитът за правоспособност и приравнителният изпит ще се провеждат в Министерството на туризма четири пъти годишно през три месеца. Министърът на туризма със заповед ще определя деня и часа на провеждане на изпита, състава на комисията за провеждане на изпита, както и допуснатите до изпит кандидати. Денят, часът и списъкът на допуснатите до изпит кандидати ще се обявяват в 14-дневен срок преди датата на провеждането на изпита в Министерството на туризма и ще се публикуват на официалната интернет страница на Министерството на туризма.

Съгласно предвиденото в наредбата, изпитът за придобиване на правоспособност, съответно приравнителният изпит ще се оценява с "издържал" или "неиздържал". На получилите оценка „издържал”, министърът на туризма ще издава удостоверение за правоспособност за планински водач.

Лицата, с издадено удостоверение за правоспособност за планински водач ще се вписват в Списък, част от Националния туристически регистър, който ще съдържа следните данни за тях: имената и данните за контакт - адрес, телефон, адрес на електронна поща на съответния планински водач; начинът на упражняване на професията (наето лице; самонаето лице; лице, упражняващо свободна професия); номер и дата на идентификационната му карта и на издадения дубликат; извършените промени във вписаните обстоятелства; заповедта за вписване, а при заличаване - заповедта за заличаване.

След вписването в регистъра, министърът на туризма ще издава на вписаното лице идентификационна карта.

Планинските водачи ще бъдат длъжни при упражняване на професията си да носят на видно място идентификационната си карта, по начин, който да осигурява във всеки един момент идентификацията им.

Наредбата изрично посочва случаите, при които министърът на туризма е длъжен да заличи вписания планински водач от регистъра, а именно:

1. по писмено искане на правоспособното лице до министъра на туризма;

2. при смърт;

3. при осъждане с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер или поставяне под запрещание;

4. при подаване на неверни данни при вписването му;

5. при неупражняване на професията в продължение на две години.

Със заличаването от регистъра, планинският водач ще губи своята правоспособност.