Мотиви по н о. Х д. №10 258/2001 г на срс, нк, 1 състав



страница1/7
Дата25.07.2016
Размер1.36 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7


МОТИВИ по н. о. х. д. № 10 258/2001 г. на СРС, НК, 1 състав
Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по сл. д. № 478/00 г. на ССлС (по пр. преписка № 32 697/00 г. на СРП) срещу Лилия Димитрова Ангелова - Несторова за извършено престъпление по чл. 314, пр. 1 от НК; четиринадесет престъпления по чл. 313, ал. 2, вр. ал.1, пр. 2 от НК; десет престъпления по чл. 313, ал. 2 вр. ал.1, пр. 1 от НК и две престъпления по чл. 313, ал.1, пр. 2 от НК. В хода на съдебното следствие представителят на прокуратурата изменя обвинението при условията на чл. 285, ал. 1 от НПК при наличие на съществено изменение на обстоятелствената част на първоначално внесеното обвинение за еднакво наказуеми престъпления, като наказателното производство срещу подсъдимата продължава, както следва:

1. за това, че на 24.10.1996 г. в гр. София умишлено е станала причина да се внесат неверни обстоятелства – на основание строеж от ЕООД “Станли” и прекратяването и заличаването на дружеството от търговския регистър при Софийски градски съд по време на брака на едноличния собственик на капитала му - да бъдат признати Лилия Димитрова Ангелова - Несторова и Нестор Драгомиров Несторов за собственици, при условията на съпружеска имуществена общност на следния недвижим имот: дворно място с площ 1435 кв. м., съставляващо парцел ХІІ-А от кв. 32 по регулационния план на вилна зона “Симеоново-север” гр. София, заедно с построената върху него вилна сграда със застроена площ от 204,5 кв. м. и разгъната застроена площ (РЗП) 563,2 кв. м. - в официален документ – нотариален акт за собственост на недвижим имот №164, том ХVІІІ, дело 3707/1996 г./, съставен съгласно установения ред от Валентина Ангелова – нотариус в Софийска нотариална служба при Софийски районен съд, въз основа на заявление на частни лица – молба от 24.10.1996 г., подписана от Лилия Димитрова Ангелова-Несторова и Нестор Драгомиров Несторов за издаване на констативен нотариален акт по реда на чл. 483, ал.1 от ГПК с приложени документи, без да е извършена реално ликвидация на фирма “Станли” ЕООД по реда на чл.266-273 от ТЗ - престъпление по чл. 314, предл. 1 от НК;

2. за това, че на 25.02.1999 г. в гр. София е затаила истина в писмена декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ с вх. № 575/25.02.1999 г. в ДС “Витоша” - София, подписана от нея относно общия годишен доход, получен през данъчната 1998 г., която по силата на закон – чл. 41 от ЗОДФЛ, се дава пред орган на властта (ДС ”Витоша” - гр.София) за удостоверяване истинността на обстоятелства, касаещи сбора от всички парични и непарични доходи, получени от нея като физическо лице през 1998 г., като не е декларирала доход по граждански договор с “БРИБАНК” АД в размер на 156 250 стари лв., като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци с облагаема данъчна основа в размер на 156 250 стари лв. - престъпление по чл. 313, ал. 2 вр. ал. 1, предл. 2 от НК;

3. за това, че на 31.01.2000 г. в гр.София е затаила истина в писмена декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ с вх. № 17-02-2111/31.01.2000 г. в ДС “Витоша” - София, подписана от нея относно общия годишен доход, получен през данъчната 1999 г., която по силата на закон – чл. 41 от ЗОДФЛ, се дава пред орган на властта (ДС ”Витоша” - гр. София) за удостоверяване истинността на обстоятелства, касаещи сбора от всички парични и непарични доходи, получени от нея като физическо лице през 1999 г., като не е декларирала дохода си в размер на 2577 нови лв. от продажбата през месец юни 1999 г. на л. а. “Опел Омега” с ДК № С 03 30 ВВ, представляващ съпружеска имуществена общност, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци с облагаема данъчна основа в размер на 2577 нови лв. - престъпление по чл. 313, ал. 2 вр. ал. 1, предл. 2 от НК;

4. за това, че на 19.07.2000 г. в гр. София в писмена декларация - обяснителна записка, с вх. № 94 -Л-0120/19.07.2000 г., която по силата на закон - чл. 24 и чл. 84 от ДПК се дава пред орган на властта – ТДД - гр. София, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,

- е потвърдила неистина относно общия размер на плащанията по строежа на къща - вилна сграда с разгъната застроена площ от 563,2 кв. м. в кв. Симеоново, ул. “76” № 29, гр. София, касаещи основанията, начина на придобиване на имота, неговата пазарна цена и извършените плащания по строежа, като е декларирала, че през 1994 г. са изразходвани 1 140 000 стари лв. за груб строеж;

- е затаила истина относно общия размер на плащанията по строежа на къща - вилна сграда с РЗП 563,2 кв. м. в кв. Симеоново, ул. 76 № 29 в гр. София, касаещи основанията, начина на придобиване на имота, неговата пазарна цена и извършените плащания по строежа, като не е декларирала изразходваните суми през 1995 и 1996 г.;

като деянието е извършено с цел да се избегне заплащането на дължими данъци - престъпление по чл. 313, ал. 2 вр. ал.1, пр. 1 и пр. 2 от НК;



5. за това, че на 19.07.2000 г. в гр. София в писмена декларация, подписана относно имущественото състояние и източниците на доходи за периода от 01.01.95 г. до 31.12.95 г., която по силата на закон - чл. 109, ал. 8 от ДПК, се дава пред орган на властта - ТДД - гр. София, за удостоверяване истинността на някои обсоятелства, касещи имуществено и финансово състояние, като данъчен субект за посочения данъчен период

- е затаила истина, като не е декларирала недвижим имот, представляващ незавършено строителство на двуетажна вилна сграда в кв. Симеоново, ул. “76” № 29, гр. София, и извършените разходи за нея;

- е затаила истина, като не е декларирала дялово участие в размер на 12 500 стари лв. в капитала на фирма “Интерсит” ООД;

- е затаила истина, като не е декларирала дялово участие в размер на 10 000 стари лв. в капитала на фирма “Астарта-95” ООД, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащането на дължими данъци - престъпление по чл. 313, ал. 2 вр. ал.1 пр. 2 от НК;



6. за това, че на 19.07.2000 г. в гр. София в писмена декларация, подписана относно имущественото състояние и източници на доходи за периода 01.01.96 г. до 31.12.96 г., която по силата на закон - чл. 109, ал. 8 от ДПК, се дава пред орган на властта - ТДД - гр. София, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, касаещи имуществено и финансово състояние, като данъчен субект за посочения данъчен период

- е потвърдила неистина, като е декларирала, че е придобила с нотариален акт 1/2 част от къща - вилна сграда с разгъната застроена площ от 563,2 кв. м. в кв. Симеоново, ул. “76” № 29 гр. София за 2 953 636 стари лв.;

- е потвърдила неистина, като е декларирала, че е придобила апартамент № 6, находящ се на втория етаж, вх. “В”, ул. “Фритьоф Нансен” № 35 в гр. София за 234 167 стари лв. при придобивна стойност 3 781 080 стари лв.,

като деянието е извършено с цел да се избегне заплащането на дължими данъци - престъпление по чл. 313, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 от НК;



7. за това, че на 19.07.2000 г. в гр. София в писмена декларация, подписана относно имущественото състояние и източници на доходи за периода 01.01.97 г. до 31.12.97 г, която по силата на закон - чл. 109, ал. 8 от ДПК, се дава пред орган на властта - ТДД - гр. София, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, касаещи имуществено и финансово състояние, като данъчен субект за посочения данъчен период

- е потвърдила неистина, като е декларирала, че е придобила с нотариален акт през 1996 г. къща - вилна сграда с РЗП 563,2 кв. м. в кв. Симеоново, ул. “76” № 29, гр. София, за 2 953 636 стари лв.;

- е потвърдила неистина, като е декларирала, че е придобила с нотариален акт през 1996 г. апартамент № 6, находящ се на втория етаж, вх. “В”, ул. “Фр. Нансен” № 35, гр. София, за 234 167 стари лв. при придобивна стойност 3 781 080 стари лв.,

като деянието е извършено с цел да се избегне заплащането на дължими данъци - престъпление по чл. 313, ал., 2 вр. ал.1 пр. 1 от НК;



8. за това, че на 19.07.2000 г. в гр. София в писмена декларация, подписана относно имущественото състояние и източници на доходи за периода от 01.01.98 г. до 31.12.98 г., която по силата на закон - чл. 109 ал. 8 от ДПК, се дава пред орган на властта - ТДД - гр. София, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, касаещи имуществено и финансово състояние, като данъчен субект за посочения данъчен период

- е потвърдила неистина, като е декларирала, че е придобила с нотариален акт през 1996 г. къща - вилна сграда с РЗП - 563,2 кв.м. в кв. Симеоново, ул. “76” № 29, гр. София за 2 953 636 стари лв.;

- е потвърдила неистина, като е декларирала, че е придобила с нотариален акт през 1996 г. апартамент № 6, находящ се на втория етаж, вх. “В”, ул. “Фр. Нансен” № 35, гр. София за 234 167 стари лв. при придобивна стойност 3 781 080 стари лв.;

- е затаила истина, като не е декларирала 1/2 идеална част от л. а. “Опел Омега” с ДК № С 0330 ВВ, придобит през месец юни 1998 г. за 18 846 010 стари лв.;

като деянието е извършено с цел да се избегне заплащането на дължими данъци - престъпление по чл. 313 ал. 2 вр. ал. 1 пр. 1 и пр. 2 от НК;

9. за това, че на 19.07.2000 г. в гр. София в писмена декларация, подписана относно имущественото състояние и източници на доходи за периода от 01.01.99 г. до 31.12.99 г., която по силата на закон - чл. 109, ал. 8 от ДПК, се дава пред орган на властта - ТДД - гр. София, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, касаещи имуществено и финансово състояние, като данъчен субект за посочения данъчен период

- е потвърдила неистина, като е декларирала, че е придобила с нотариален акт през 1996 г. къща - вилна сграда с РЗП - 563,2 кв. м. в кв. Симеоново, ул. 76 № 29 гр. София за 2 953 636 стари лв.;

- е потвърдила неистина, като е декларирала, че е придобила с нотариален акт през 1996 г. апартамент № 6, находящ се на втория етаж, вх. “В”, ул. “Фр. Нансен” № 35, гр. София за 234 167 стари лв. при придобивна стойност 3 781 080 стари лв.;

- е потвърдила неистина, като е декларирала, че е придобила с нотариален акт на 21.12.1999 г. празно дворно място на площ от 2560 кв. м. в кв. “Драгалевци”, местността “Равен герен”, гр. София за 57 369,60 нови лв. при придобивна стойност на имота в размер на 104 735 нови лв.;

- е затаила истина, като не е декларирала дохода си в размер на 2577 нови лв. от продажбата през месец юни 1999 г. на 1/2 ид.част от л. а. “Опел Омега” с ДК № С 0330 ВВ, представляващ съпружеска имуществена общност;

- е затаила истина, като не е декларирала придобиването през месец юли 1999 г. на 1/2 ид.част от л. а. “Опел Омега” с ДК № С 5775 РТ за сумата от 12 896 нови лв., представляващ съпружеска имуществена общност,

като деянието е извършено с цел да се избегне заплащането на дължими данъци - престъпление по чл. 313, ал. 2 вр. ал. 1 пр. 1 и пр. 2 от НК;

10. за това, че на 19.07.2000 г. в гр. София в писмена декларация, подписана относно имущественото състояние и източници на доходи за периода от 01.01.2000 г. до 30.06.2000 г., която по силата на закон - чл. 109, ал. 8 от ДПК, се дава пред орган на властта - ТДД - гр. София, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, касаещи имуществено и финансово състояние, като данъчен субект за посочения данъчен период

- е затаила истина, като не е декларирала действителната придобивна стойност през 1996 г. на къща - вилна сграда с РЗП 563,2 кв. м. в кв. Симеоново, ул. “76” № 29, гр. София;

- е затаила истина, като не е декларирала действителната придобивна стойност през 1996 г. на апартамент № 6, находящ се на втория етаж, вх. “В”, ул. “Фр. Нансен” № 35, гр. София, а именно - сумата от 3 781 080 стари лв.;

- е затаила истина, като не е декларирала действителната придобивна стойност в размер на 104 735 нови лв. на придобитото с нотариален акт на 21.12.99 г. празно дворно място на площ от 2560 кв. м. в кв. “Драгалевци” местността “Равен герен”, гр. София,

като деянието е извършено с цел да се избегне заплащането на дължими данъци - престъпление по чл. 313, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК;

11. за това, че на 29.08.2000 г. в гр. София в писмена декларация, подписана относно имущественото състояние и източниците на доходи за периода от 01.01.94 г. до 31.12.94 г, която по силата на закон - чл. 109, ал. 8 от ДПК, се дава пред орган на властта - ТДД - гр. София, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, касаещи имуществено и финансово състояние, като данъчен субект за посочения данъчен период

- е затаила истина, като не е декларирала 1/2 част от реализирания доход в размер на 590 000 стари лв. от продажбата, извършена на 19.05.1994 г. на апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж. к. “Овча купел”, бл. 9Б, вх. “В”, ет. 5, представляващ съпружеска имуществена общност;

- е затаила истина, като не е декларирала 1/2 част от реализиран доход в размер на 225 000 стари лв. от продажбата на движими вещи - обзавеждане, представляващи съпружеска имуществена общност;

- е затаила истина, като не е декларирала недвижим имот, представляващ незавършено строителство на двуетажна вилна сграда в гр. София, кв. Симеоново, ул. “76” № 29 и извършените разходи за нея;

- е затаила истина, като не е декларирала придобиването на 1/2 ид. част от л. а. “Рено 19”, представляващ съпружеска имуществена общност,

като деянието е извършено с цел да се избегне заплащането на дължими данъци - престъпление по чл. 313, ал. 2 вр. ал.1 пр. 2 от НК.



В съдебно заседание представителят на прокуратурата не поддържа обвиненията по пунктове 1 и 4, а за останалите обвинения счита, че са доказани от събраните по делото доказателства. По пункт 2 от обвинението излага, че подсъдимата Несторова не е декларирала доход от 155 000 лв. по граждански договор с “БРИБАНК” АД в писмената си декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ, като основавава извода си на документа, издаден от банката на 17.07.2000 г. - удостоверение № ИД - 0026253, и заключението на допълнителната съдебно - икономическа експертиза, в което се сочи, че превеждането на тези суми е идентично с превеждането на суми по граждански договор на подсъдимата за предишната година. По пункт 3 счита за установено, че подсъдимата не е дакларирала доход от продажбата на л. а. “Опел Омега” с ДК № С 0330 ВВ в размера, посочен от обвинението. Задължението й за деклариране на този доход извежда на основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДФЛ и чл. 19 от СК. По отношение на пункт 5 поддържа, че в декларацията по чл. 109, ал. 8 от ДПК за 1995 г. подсъдимата е затаила истина, като не е декларирала незавършено строителство на вилна сграда в кв. Симеоново, чиято стойност възлиза на сумата, платена в този период по договора за строителство, сключен между подсъдимата и поделение № 62640 на ГУСВ. Счита, че незавършеното строителство представлява имущество, което подлежи на деклариране, тъй като е вид приход в имотното състояние на подсъдимата. По втория абзац на пункт 5 за дяловото участие на подсъдимата в “Интерсит” ООД излага доводи, че то представлява финансов актив, който е следвало да бъде деклариран от подсъдимата в декларацията по чл.109, ал. 8 от ДПК, видно и от указанията в т. 5.33 на заповед № 356/30.06.00 г. на главния данъчен директор. Същите доводи излага и по третия абзац на пункт 5 относно дяловото участие на подсъдимата в “Астарта-95” ООД. По отношение на пункт 6 поддържа, че през 1996 г. е приключило строителството на вилната сграда в кв. Симеоново и декларираната от подсъдимата стойност на сградата и дворното място в нотариалния акт не е вярна, тъй като смята, че стойността на сградата е сумата, платена за строително-монтажните работи (СМР) на поделението на ГУСВ за целия период на строителството, съгласно заключенията на съдебно - икономическата и съдебно - счетоводната експертизи. Относно стойността на апартамента на ул. ”Фр.Нансен” № 35 посочва, че са налице противоречия между показанията на св. Николова, дадени в съдебно заседание и на предварителното производство за това, дали платената за апартамента сума е била в левове или в долари, между показанията на св. Вуцов и обясненията на подсъдимата Несторова за това, дали майката на подсъдимата е присъствала в клона на “ТСБ” в хотел “Шератон”. На базата на тези противоречия и на фактите, че св. Мирянов е получил скоро след сделката от бащата на продавача Евгени Николов сумата от 24 000 щ. долара, а подсъдимата в деня на сделката е изтеглила сума от 27 000 щ. долара счита, че действително платената сума за апартамента е 27 000 щ. д, (а не посочената в нотариалния акт), която подсъдимата е следвало да декларира. По отношение на тази част от обвинението за потвърдена неистина за вилната сграда в кв. Симеоново и за апартамента на “Фр. Нансен” № 35 за различни данъчни периоди по пунктове 7, 8, 9 прокурорът поддържа, че са валидни същите съображения като изложените по пункт 6 за същите имоти. По пункт 8, абзац трети, прокурорът счита, че е налице затаяване на истина, тъй като подсъдимата не е декларирала придобиването на 1/2 ид. част от л. а. “Опел Омега” с ДК № 0330. Обосновава се с общия принцип за личната отговорност при облагане доходите на физическите лица и правилата на съпружеската имуществена общност, от които следвало, че независимо от декларацията на съпруга, в която е декларирано придобиването на автомобила, понеже той е обект на съпружеска имуществена общоност, е трябвало да бъде деклариран и от подсъдимата. Същите аргументи прокурорът излага и по обвинението в п. 9, абзац 4. Отсносно обвинението, свързано с придобиването на недвижим имот в местостта “Равен герен”, прокурорът твърди, че по делото се установява фрапиращо противоречие между показанията на св. М. Георгиева, М. Борисова и Тр. Траянов, дадени в досъдебната и съдебната фаза. Разминаванията между показанията на св. М. Георгиева в съдебно заседание и обясненията на подсъдимата за мястото на плащане на цената давали основание на прокурора да се съмнява в размера на цената и да поддържа обвинението и в тази му част. За абзац 5 - относно недекларираното придобиване на л. а. “Опел Омега”, прокурорът счита, че той е съпружеска имуществена общност и е следвало да бъде деклариран от двамата съпрузи. По пункт 10 за декларацията по чл. 109, ал. 8 от ДПК от 2000 г. излага съображения, че подсъдимата е следвало да декларира цената на придобиване на всеки от имотите и в тази декларация за пети път, тъй като такова е императивното изискване на закона. По пункт 11 поддържа, че са събрани доказателства за това, че сумата, платена за апартамента в ж. к. “Овча купел” е 1 180 000 лв. Тъй като замяната на този апартамент с апартамент, лична собственост на Н. Несторов, е станала по време на брака му с подсъдимата, приема, че тази цена на основание чл. 19 от СК е следвало да бъде декларирана и от двамата съпрузи наполовина. По отношение на вещите от този апартамент, които са били продадени заедно с него, смята, че в съдебно следствие е установено наличието и на 18 бр. вградени кухненски шкафове, които не са лично имущество, тъй като са били нови, поради което подсъдимата е следвало да декларира половината от получената цена от продажбата им. По абзац 3, касаещ незавършеното строителство на вилата в кв. “Симеоново”към 1994 г., прокурорът счита, че то е било част от имуществото на подсъдимата, поради което е следвало да се декларира като стойност на извършените СМР и услуги. По абзац 4 прокурорът оспорва обясненията на подсъдимата за това, че не е следвало да декларира в декларацията за 1994 г. имущество, придобито през 1993 г., тъй като в данъчната декларация е следвало да декларира цялото налично имущество до този момент. Прокурорът подчертава, че обвинението не е за престъпления срещу данъчната система, а за документни престъпления. Поради това моли съда да признае подсъдимата за виновна и да й определи наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства в размер на 3 години лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

Защитатата на подсъдимата изцяло оспорва обвинението от фактическа и правна страна. Счита, че всички инкриминирани деяния са несъставомерни. По пункт 1 защитниците излагат доводи, че обвинението не се подкрепя от събраните доказателства. Не се доказвало посоченото в обвинителния акт съдържание на молбата за издаване на нотариалния акт, тя не съдържала нито един факт, нито изявление на молителите, че са собственици, молбата била изготвена от адвокатска кантора, а самото издаване на нотариалния акт било неприсъствено действие, в което подсъдимата не е взела участие. Освен това се посочва, че ликвидация на “Станли” ЕООД е извършена в съответствие с изискванията на закона и след приключването й ликвидаторката е предоставила земята, собственост на дружеството, на подсъдимата като едноличен собственик на капитала. Поради това считат, че констативният нотариален акт отразява истинското правно положение. Наред с това защитниците приемат, че молбата не е годен предмет на престъплението по чл. 314 от НК, тъй като не е нито повод, нито основание за издаване на нотариалния акт. Изтъква се, че нотариусът издава констативен нотариален акт не въз основа на заявление на частно лице, а само на основата на писмени доказателства. По отношение на пункт 2 защитниците поддържат, че в данъчната декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за 1998 г. подзащитната им е декларирала целия си получен доход, подлежащ на облагане, и не е затаила истина. Посочват, че подсъдимата е декларирала всички доходи, описани в служебната бележка, издадена й от банката за целите на годишната данъчна декларация по ЗОДФЛ. Защитниците приемат, че тази служебна бележка касае само доходите по трудово праоотношение, тъй като, ако е имало и такива по гражданско правовотношение, служебната бележка е следвало да бъде издадена по друг образец. Защитата счита за невярно удостоверение № ИД-0026256/17.07.00г., на което се позовава обвинението, тъй като то се опровергава от банката, която е негов издател, и от данъчната ревизия, извършена от ДП “Витоша” по уведомлението на експерта Св. Димитрова. Освен това според защитата удостоверението не отговаря на утвърдените от министъра на финансите образци за издаване на бележки за доходите. Според защитниците, за да формира размера на твърдяната сума по гражданско правоотношение за 1998 г., експертът по съдебноикономическата експертиза е сумирала произволно взети суми от разплащателната сметка на подсъдимата в “БРИБАНК” АД. По пункт 3 защитниците поддържат, че застрахователната стойност на л. а. “Опел Омега” с ДК № С 0330 ВВ в деня на продажбата му от семейство Несторови е послужила като база за установяване дали се дължи данък върху получения доход. В случая актуализираната цена на придобиване била по-висока от фактическата цена, поради което съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ за този автомобил е нямало данъчна основа. Същевременно в данъчната си декларация от 16.03.00 г. съпругът на подсъдимата декларирал изцяло дохода от продажбата на този автомобил. Защитниците изразяват становище, че съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДФЛ данъчно задължено е физическото лице, получател на дохода. Тъй като получател на дохода в случая е бил Н. Несторов, той е декларирал дохода и е спазил изискването на закона. От друга страна, защитата излага аргументи, че след като данък от продажбата не се дължи, липсва и цел за избягване на заплащането на дължими данъци от подсъдимата. Относно писмото от ДЗИ, на което се позовава обвинението, защитниците считат, че то съдържа произволна застрахователна оценка, тъй като тя е определена две години след продажбата на лекия автомобил, без изследване и оглед на техническото състояние на автомобила. По пункт 4 защитниците молят съда да вземе предвид, че инкриминираната обяснителна записка е дадена от подсъдимата по нейно желание на данъчните органи, както и че тя не е декларация по смисъла на закона, поради което за съдържанието й не може да се търси наказателна отговорност. Независимо от това поддържат, че записаните в обяснителната записка твърдения са верни. Сумата от 1 140 000 лв. действително е платената от подсъдимата сума през 1994 г. по договора за строителство, а не стойността на извършените СМР и услуги за същата година. Поддържат, че в ДПК няма изискване да се декларира незавършено строителство, а през 1994 г. къщата не е била завършена. Подчертават, че тя е декларирана изцяло, когато е била завършена. Освен това сочат, че според прокуратурата подсъдимиата е трябвало да декларира себестойността на незавършеното строителство, а физическите лица, тъй като нямат задължение да водят счетоводство, нямат задължение и да формират себестойност. Относно “незавършеното строителство” защитниците поддържат, че то няма легално определение, не се съдръжа в декларацията по чл. 109, ал. 8 от ДПК, нито в указанията за нейното попълване. Не става ясно, когато строителна фирма извършва строителството, кое незавършено строителство трябва да бъде декларирано - актуваното, изплатеното или приращението към имота. Ако е платен аванс, как да се изчисли към кой период е бил изплатен. Поради това защитниците приемат, че нито физическите, нито юридическите лица имат законово задължение да декларират незавършено строителство. През 1994 г. и 1995 г. подсъдимата не е имала основание да декларира къщата в Симеоново, защото освен че сградата не е била завършена, подсъдимата не е имала и документ за придобиване. След завършване на сградата и удостоверяване правото на собственост подсъдимата я е декларирала по стойността, посочена в нотариалния акт. Тъй като в декларацията в графата “стойности” няма указания каква стойност да бъде декларирана, според защитата е нормално гражданите да декларират по акта, удостоверяващ собствеността. По пункт 5 от обвинението, засягащо декларацията по чл. 109, ал. 8 от ДПК за 1995 г., защитниците оспорват становището на прокуратурата, че направените от подсъдимата разходи по строителството на къщата в кв. Симеоново е следвало да се декларират като имущество. Считат, че към 1995 г. подсъдимата не е имала никакво основание да декларира строежа, тъй като не е имала акт за придобиване, а актовете на ГУСВ и документите за платени суми от инвеститора не са били документи, удостоверяващи придобиването на имота. Като единствен правно релевантен акт за придобиването защитниците определят нотариалния акт, издаден през 1996 г. Те считат, че твърдяната от прокуратурата сума за деклариране не може да бъде данъчна основа за деклариране и за определяне на данъчни задължения. Относно недекларирането на дяловото участие в капитала на фирма “Интерсит” защитата твърди, че физическите лица са длъжни да декларират имуществото си, когато е във вид на доход, а самото дялово участие не е доход, поради което не съществувало законово задължение за подсъдимата за декларирането му. Посочва се, че дяловото участие в капитала на търговско дружество представлява финансов актив само за предприятията, тъй като е уредено като такъв в Закона за счетоводството и на това основание следва да бъде декларирано от тях. Аргументи в тази насока защитниците извеждат от т. 5.3.3 от Указанията на главния данъчен директор за попълване на декларацията. Освен това излагат допълнителни съображения, че фирмата не е имала дейност и подсъдимата не е получавала доход от нея, а когато е попълвана декларацията, дружеството е следвало да бъде заличено на основание пар. 7 от ПЗР на ТЗ. Относно дяловото участие на подсъдимата в “Астарта - 95” ООД, наред с принципните съображения за липсата на задължение за деклариране на дялово участие в капитала на дружество, защитниците поддържат, че подсъдимата не е получавала доход от тази фирма, тъй като още преди регистрацията й е подала молба за напускане на дружеството. Защитата сочи, че от субективна страна липсва умисъл, тъй като подсъдимата е смятала, че при регистрацията на дружеството името й няма да фигурира като съдружник. По пункт 6 защитниците поддържат, че подсъдимата е декларирала къщата в кв. Симеоново по стойността, посочена в нотариалния акт, която представлява пазарната данъчна оценка и по която се формирала данъчната основа. Защитниците твърдят, че стойността на придобиване няма отношение към формирането на данъчна основа, включително и по Закона за местните данъци и такси ( ЗМДТ ), като обръщат внимание и на обстоятелството, че по делото е установено, че за тази къща няма неплатени данъци. По отношение на обвинението за невярно деклариране на придобиването на апартамента на ул. “Фр. Нансен” 35 защитниците приемат за установено от събраните доказателства, че действителната сума, платена от майката на подсъдимата за апартамента, е тази, която е посочена в нотариалния акт, и именно тази сума е декларирана в декларацията по чл. 109, ал. 8 от ДПК. Дължимият данък от подсъдимата за този апартамент бил по ЗМДТ и той е плащан, видно от двата данъчноревизионни актове. Защитниците отбелязват, че при продажбата на апартамента данъчно задължено е лицето, което е получило сумата, а подсъдимата е купувач и за нея тази сума представлявала разход - пари, които вече са били обложени. Считат, че прокуротурата е формирала цената на апартамента в обвинителния акт невярно, като е изчислила левовата равностойност на сумата от 27 000 щ. долара, представляващи банков превод от Ирина Ангелова на подсъдимата в същия ден на продажбата. Поддържат, че подсъдимата е изтеглила тези пари, след като е била завършена продажбата и ги е отнесла в офиса си за други цели. Тази сума подсъдимата била декларирала два пъти като получена и като заем от майка си, а прокуратурата не сочела нито едно доказателство, което да свързва тази сума с изплатената за апартамента. По пункт 7 от обвинението, свързан с декларацията по чл. 109, ал. 8 от ДПК за 1997 г. и по пункт 8, абзац 1 и 2 - декларацията по чл. 109 за 1998 г. и по пункт 9, абзац 1 и 2 за декларацията за 1999 г., касаещи апртамента на ул. “Фр. Нансен”, навеждат същите доводи като по пункт 6, тъй като различието в тези пунктове според защитниците било единствено в данъчния период. По пункт 8, абзац 3, за недекларирането на 1/2 ид. част от л. а. “Опел Омега” с ДК № С 0330 ВВ защитниците поддържат, че той е купен от съпруга на подсъдимата - всички документи за придобиването му били издадени на негово име. Придобиването на автомобила изцяло било декларирано в декларацията по чл.109, ал. 8 от ДПК за 1998 г. Приемат, че по ДПК не се изисквало декларирането да бъде семейно - такива указания не били дадени и със заповед № 356/30. 06. 00 г. на главния данъчен директор. За придобиването на автомобила данък не се дължал. Декларирането на придобиването изцяло от едния съпруг или декларирането му по 50 % от двамата съпрузи не променяло данъчната основа, нито влияело на съпоставката между наличното имущество и получените доходи, предмет на извършената на съпрузите ревизия по реда на чл.109 от ДПК. От обективна страна защитниците считат също така, че посочената от обвинението цена за деклариране на автомобила не е вярна, защото се основавала на произволни застрахователни оценки към произволни данъчни периоди. Меродавната застрахователна оценка според тях е тази, издадена от “Булстрад” АД и точно тя била послужила като база за деклариране за Н. Несторов, който съгласно изискванията на чл. 24 от ЗОДФЛ е декларирал придобиването на амтомобила в данъчната си декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. Като краен извод защитниците обосноват, че след като не се дължат данъци, не може да съществува и цел за тяхното избягване. По отношение на всички обвинения за това, че подсъдимата не е декларирала 1/2 част или 1/2 ид. част от имущество, представляващо съпружеска имуществена общност, защитниците считат, че от правна гледна точка тази трактовка е произволна и невярна. Поддържат, че прокуратурата е премълчала факти, които се съдържат в делото и са относими към предмета на доказване, тъй като в хипотезите, в които се твърди, че подсъдимата не е декларирала 1/2 ид. част от придобито имущество, представляващо семейна имуществена общност, или 1/2 от получения доход от продажбата му, е следвало прокуратурата да изтъкне и обстоятелството, че съпругът на подсъдимата - Н. Несторов, е декларирал това имущество или дохода от разпореждането с него изцяло. Освен това приемат, че от характера на съпружеската имуществена общност като бездялова съвместна собственост следва, че съпрузите нямат изразени дялове и не разполагат с обособени квоти на лично участие от типа на познатата идеална част при съсобствеността. Излагат съображения, че няма нормативен акт, който да задължава съпрузите да декларират в идеални части неделимата съпружеска общност и след като единият съпруг е декларирал изцяло, не може да се иска другият да декларира повторно половината от съответното имущество, от което следвало, че няма нормативно основание единият съпруг да отговаря за невярно деклариране. По пункт 9, абзац 3, за невярното деклариране на придобиването на дворното място в кв. Драгалевци в декларацията по чл.109, ал. 8 от ДПК за 1999 г. от обективна страна приемат за доказано от свидетелските показания, че платената цена за покупката на имота е в размер на посочения в нотариалния акт и именно тя е била вярно декларирана от подсъдимата, поради което не било налице потвърждаване на неистина. По пункт 9, абзац 4, излагат същите доводи като по пункт 3 от обвинението. Получателят на дохода от продажбата на л. а. “Опел Омега” с ДК № С 0330 ВВ бил Н. Несторов, видно от представеното от защитата извлечение от сметка, поради което той бил и данъчно задължено лице. По пункт 9, абзац 5, за придобиването на л. а. “Опел Омега” с ДК № С 5775 РТ от фактическа страна поддържат, че е закупен от съпруга на подсъдимата, всички книжа били издадени на негово име и той го е декларирал изцяло в декларацията си по чл.109, ал. 8 от ДПК за 1999 г. Считат, че средствата за покупката на автомобила са негови лични, а застрахователната оценка, по която е декларирал, е по удостоверение, издадено от Булстрад към момента, когато този Опел е съществувал и е могъл реално да бъде оценен. Придобиването на този автомобил било взето предвид в данъчноревизионния акт, като било констатирано, че за него няма дължими данъци. Поради това твърдят, че фискът не е ощетен, тъй като е без значение за правния мир дали единият съпрут е декларирал 100 % или двамата по 50 % от дохода. По пункт 10 от обвинението, засягащо декларацията по чл.109, ал. 8 ДПК за 2000 г. - за това, че подсъдимата е затаила истина, като не е декларирала стойностите на къщата в кв. “Симеоново”, ул. “76”, апартамента на ул. “Фр. Нансен” 35 и празното място в кв. Драгалевци, защитата признава, че стойностите на тези имоти не са посочени в съответната колона на декларацията, но същевременно подчертава, че имотите са били декларирани вярно, а стойностите им вече са били описани от подсъдиманта в предишните декларации. Данъчните органи при приемане на декларацията не били уведомили подсъдимата, че има несъответствия в тази декларация с оглед изискванията на чл. 57, ал. 1 от ДПК и са я приели в този й вид. Непосочването на тези стойности не оказвало влияние при възникване на данъчни задължения. Защитниците определят деянието като несъставомерно, тъй като в декларацията по чл.109, ал. 8 от ДПК за 1999 г. имотите са декларирани с тяхната стойност, която не се променя през годините, а тази декларация и декларацията за 2000 г. били подадени едновременно по повод на една и съща данъчна проверка. По пункт 11, абзац 1, относно недекларирана 1/2 част от реализирания доход в размер на 590 000 стари лв. от продажбата през 1994 г. на апартамент, находящ се в ж. к. “Овча купел”, бл. 9Б, защитата приема, че този апартамент не е съпружеска имуществена общност, тъй като представлява трансформация на лично имущество на съпруга на подсъдимата, поради което тя не е имала задължение да декларира част от получения доход от продажбата му. На следващо място оспорват посочения в обвинителния акт размер на цената, за която е продаден апартаментът. Считат, че по делото са събрани категорични писмени доказателства за това, че цената е била 1 033 000 стари лв. - декларацията на Н. Несторов по чл. 109, ал. 8 от ДПК и банковата му сметка, по която е постъпил приходът. Действителната цена била декларирана от получателя на прихода и собственик на апартамента и за апартамента нямало дължими данъчни задължения. Защитата приема, че от начина, по който били третирани доказателствата по тази част на обвинението от прокуратурата, личал и нейният незаконосъобразен и необективен подход по делото. По абзац 2 защитниците приемат за установено, че продадените движими вещи са лична собственост на Н. Несторов. Те били продадени от него заедно с апартамента в ж. к. “Овча купел”, поради което той в съответствие с изискванията на закона декларирал 100 % получената за тях цена. Дължими данъци върху прихода от продажбата не били установени, като освен това по действащия към 1994 г. ЗДОД този доход не подлежал на облагане. По третия абзац, касаещ започналото строителство на вилната сграда в кв. “Симеоново”, защитниците поддържат доводите, изложени вече по другите пунктове на обвинението относно незавършеното строителство. По 4 абзац на обвинението за затаяване на истина за придобиването на 1/2 ид. част от л. а. “Рено-19” защитниците посочват, че той фактически е придобит през 1993 г., което се установява от показанията на св. Иванджикова. След като автомобилът е придобит преди началото на периода, за който се е провеждала ревизията, подсъдимата не е имала задължение да го декларира. Защитата принципно приема, че обвинението по всички пунктове за невярно документиране с цел избягване на дължими данъци е напълно голословно, тъй като в противен случай прокуратурата би посочила какви са дължимите данъци, по кой закон и в какъв размер е искала подсъдимата да ги избегне. Защитниците обръщат внимание и на обстоятелството, че докато прокуратурата счита, че подсъдимата и нейният съпруг укриват данъци, според данъчната администрация те нямат данъчни задължения към държавата. Поради това, като се основават на обстоятелството, че подсъдимата плаща данъци по максималната ставка, считат, че тя няма повод, причина и мотив да съставя неверни данъчни декларации, защото това било безпредметно и молят съдът да я признае за невинна и да я оправдае по всички обвинения.

Подсъдимата Лилия Ангелова - Несторова дава подробни обяснения по всички пунктове на обвинението, в които не се признава за виновна. Твърди, че не е укривала данъци по нито един от пунктове на обвинението, което се установявало и от проведените две данъчни ревизии. А след като не дължи данъци и е констатирано превишаване на приходите над разходите, счита, че няма никава причина да декларира невярно и това не й е било необходимо. Моли съда да я признае за невинна и да я оправдае по повдигнатите й обвинения.




Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница