Мотиви по нохд №345/2011 Г. По описа на елинпелинския районен съд

ПО ОПИСА НА ЕЛИНПЕЛИНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД,

ІV СЪСТАВ

Срещу подсъдимия Р. Р. Д. е повдигнато обвинение за това, че на 07 срещу 08.01.2011г., в село С. , Софийска област от склад на бивше предприятие – ДК „С. ”, собственост на фирма „Аличо” ЕООД, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел от владението на фирма „Аличо” ЕООД, чужди движими вещи – един брой електрически кабел силов, модел СВТ 14х1,5 на стойност 84.24 /осемдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, евин брой електрически кабел силов, модел СВТ 16х1.5, на стойност 82,26 /осемдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/, всичко на обща стойност 166,50 /сто шестдесет и шест лева и петдесет стотинки/, лед съгласието на съответните длъжностни лица представляващи собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като за кражбата е използвано техническо средство - въже, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал.1 НК.

Соченото в обвинителния акт за ощетено юридическо лице „Аличо” ЕООД, редовно призовани не явяват и не се представляват в съдебно заседание и не се конституират като граждански ищец.

В съдебно заседание представителят на ЕПРП поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Предвид обстоятелството, че по делото е проведено съкратено съдебно следствие и с оглед обстоятелството, че подсъдимият е признал вината си във фазата на досъдебното производство и е допринесъл за бързо и обективно изясняване на делото, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, обвинението предлага по отношение на подсъдимия Д. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.

Защитата на подсъдимия излага аргументи относно съдействащото поведение на подсъдимия, допринесло за изясняване на делото, както и относно тежкото му материално положение. В тази насока и предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, защитникът моли на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в шест месечен срок за това наказание. Подсъдимият Д. поддържа защитната теза на своя защитник. Признава се за виновен, изказва съжаление за извършеното и моли да му се наложи по-ниско по размер наказание.

И в хода на досъдебното производство, и в съдебната фаза на процеса, подсъдимият се признава за ввиновен. Признава фактите, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Моли делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие. В тази насока са и исканията на защитника му.

Съдът прецени, че изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което прие, че са налице предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие. Поради това и на основание чл.372 , ал.4 от НПК, вр. чл.371 т.2 НПК, при постановяване на присъдата съдът използва самопризнанията на подсъдимия Д., без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В тази насока и предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като преценката в този смисъл се основава на направените от подсъдимия самопризнания и подкрепящите ги доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.

Въз основа на самопризнанията на подсъдимия Д. относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се подкрепят от цялостния доказателствен материал, събран в досъдебната фаза, в съответствие с изискванията на закона – чл. 373, ал. 3 НПК, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият Р. Р. Д. е роден на ******г. в гр. С. , жител и живущ в с. С. , Софийска област, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, притежава ЕГН **********.

На 7 срещу 8.01.2011 година късно вечерта в село С. , Софийска област подсъдимият Р. Р. Д. отишъл към складовете на бившето ДК С. /сега собственост на фирма „Аличо” ЕООД/, с намерение да отнеме метални предмети, които да продаде на вторични суровини, за пари. Прехвърлил се през оградата и влязъл в двора на предприятието, след което се насочил към складовете. На едно място имало дървено платно подпряно на две дъски, откъдето подсъдимият се качил на втория етаж, счупил едно стъкло и през него влязъл в помещенията. След това разкъртил и извадил няколко тухли от стената, като през образувалата се дупка, влязъл в склада. Вътре започнал да размотава кабел от дървена макара, за да може да вземе и изнесе кабела. Във времето на размотаване установил, че да две парчета кабел – едното с дължина около двадесет метра, а другото с дължина около петнадесет метра. Д. първо взел по-дългият кабел – силов, модел СВТ 14х1,5 с дължина 19,50 метра. Издърпал го по обратния път и го изтегли през оградата с помощта на въже, което предварително носел със себе си. След това се върнал обратно и по същия начин изнесъл и по-късия кабел – силов, модел СВТ 16х1,5 с дължина 16 метра.По – дългия кабел Д. пренесъл в дома си в село С. , а по-късият оставил при панел, в близост до предприятието ок което го отнел. На следваща сутрин около 8-9 часа подсъдимият Д. отишъл до мястото където оставил по – късия кабел и го запалил, за да му изгори обвивката. В един момент забелязал един от пазачите на ДК С. /Лазар Иванов/ да се приближава към него. Побягнал в посока дома си изоставяйки кабела. Свидетелят Иванов разпознал бягащия като Р. Р. Д. и веднага сигнализирал РУП – Е. П. за видяното от него. Подсъдимият след като се прибрал в дома си решил да обгори и извади жилата от откраднатия от него по-дълъг кабел. За целта извикал свидетелите Стоян Илиев и Боян Пандуров да му помогнат, срещу уговорено заплащане. Двамата се съгласили и помогнали при изгарянето и почистването на кабела. След като били готови, тримата навили кабела, сложили го в чувал, който напъхали в една раница, за да не прави впечатление. След това с маршрутно такси се придвижили до гр. Е. П. , където предали жилата в пункт за вторични суровини, находящ се на бул. Петковско шосе 10, на касиер приемчика Еленка Бранкова. Последната премерила жилата и установила че тежат 8,3 кг. Било отразено в дневника, че жиците се предават от Стоян Илиев, тъй като само той носел в себе си лична карта. За предадените жила получили 74.70 лева, които били взети от подсъдимия. Непосредствено от излизането им от пункта били спрени от полицейски служители от РУП – Е. П. и отведени н полицейското управление.

Според заключението на съдебно-оценителната експертиза, стойността на вещите, предмет на деянието, към момента на извършването му - 07/08.01.2011 г., е в размер на 166,50 лв.

С постановление от 13.10.2011г. на разследващия полицай, одобрено от наблюдаващия прокурор от ЕПРП, инкриминираните вещи са върнати на управителя на ощетеното юридическо лице.

Описаната фактическа обстановка се признава от подсъдимия и се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, а именно: показанията на свидетелите Манолов, Трайков, Иванов, Илиев, Пандуров, Милатинов, Механджийски, от изготвената съдебно-оценителна експертиза, протоколите за доброволно предаване, характеристична справка, справки за съдимост. Направеното от подсъдимия Д. самопризнание в извършване на престъплението, за което е обвинен, се подкрепя изцяло от събрания доказателствен материал, въз основа на който обвинението е възприело фактическата обстановка по делото, и която и настоящият съдебен състав приема за категорично и несъмнено установена. Горепосочените доказателства, които подкрепят тезата на обвинението, изложена в обвинителния акт, са единни и непротиворечиви, напълно кореспондиращи помежду си и при преценката им, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със самопризнанията на подсъдимия, у съдебният състав се формира категоричното убеждение, че подсъдимият е виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Р. Р. Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал.1 НК. С оглед на установената фактическа обстановка съдът намира, че е установено по несъмнен начин времето, мястото, начинът на осъществяване на инкриминираното деяние, предмета на кражбата и нейният автор.

От обективна страна подсъдимият Д. е отнел от владението на Аличо ЕООД описаните по-горе движими вещи без съгласието на съответните длъжностни лица. Той е прекъснал фактическата власт на досегашния собственик върху предметите на престъплението и е установил без съгласието му свое владение. Предметът на кражбата е установен по несъмнен начин по делото, като събраните по делото доказателства водят до единствения несъмнен и категоричен извод, че именно подсъдимият Д. е отнел инкриминираните вещи от владението на техния собственик.

При извършване на престъпното посегателство от фирма Аличо ЕООД подсъдимият е счупил прозорец през който влязъл в помещението на предприятието, тоест повредил е преграда, здраво направена за защита на лица и имот, поради което престъплението е осъществено при квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 3. В резултат действията на подсъдимия тази вещ не може да служи съобразно предназначението си – да ограничи достъпа на трети лица до това помещение и да го предпазва от въздействието на различни природни сили, и се е променила отрицателно по отношение на първоначалното си състояние и предназначение. Налице е повреждане, тъй като съществува възможността, монтирайки нов прозорец, отново да бъде възстановено нормалното му състояние съобразно предназначението й.

При извършване на кражбата подсъдимият е използвал въже. Въжето е техническо средство, чието използване в случая е улеснило отнемането на инкриминираните вещи. Ето защо съдът намира, че кражбата е квалифицирана и като извършена чрез използването на техническо средство т.е. налице е съставът по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл и с присвоително намерение, обективиран в неговите действия по отнемане на инкриминираните вещи. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици, като е налице и намерение за противозаконно присвояване на вещите, предмет на престъплението. Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че отнема предмети, собственост на други лица, а не лични вещи, което се обективира и в последващите му действия на разпореждане със същите чрез продажба.

Относно наказанието:

При определяне вида и размера на наказаниито съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК и определи наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като наложи “лишаване от свобода” под предвидения в закона минимум. При преценка на наказанията съдебният състав взе предвид обществената опасност на деянието и подсъдимия и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, спазвайки предвидените в наказателния закон изисквания за индивидуализация на наложеното наказание. По отношение на подсъдимия смекчаващите отговорността обстоятелства са неговото самопризнание в извършването на престъплението и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина още във фазата на досъдебното производство. От друга страна обаче, са налице и отегчаващи вината обстоятелства - предишните осъждания и утвърдените трайни престъпни навици, което налага определяне на наказанието над предвидения в закона минимум от 3 месеца на наказанието лишаване от свобода /чл. 39 НК/. Подсъдимият Д. е бил осъждан и очевидно наложените му наказания не са постигнали целта си да въздействат поправително и възпиращо върху него. Ето защо съдебният състав му наложи наказание «Лишаване от свобода» за срок от 6 месеца с първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното на, чрез настаняване в затвор. С така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция и ще бъде превъзпитан и поправен деецът. Налагането на по-ниско наказание не би съответствало на изискванията за справедливост на наложеното наказания и съответствието му с извършеното престъпление.

Подсъдимият остава осъждан по НОХД № 325/2011 на Районен съд – Е. П. , с което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т. 4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, което престъпление и настоящето престъпление са извършени от подсъдимия преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ето защо съдът на основание чл.25, ал.1 от НК във вр. с чл.23, ал.1 от НК кумулира така наложеното на подсъдимия Р. Р. Д. по настоящето дело наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като му наложи най-тежкото от тях – „лишаване от свобода” за срок от шест години.

Съдът на осн. чл.61, т. 2 от ЗИНЗС определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Р. Р. Д. най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

На основание чл.25, ал.2 от НК приспадна от така наложеното на подсъдимия Р. Р. Д. най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено му по НОХД № 325/2011 на Районен съд – Е. П. .

С така определеното наказание и начинът му на изтърпяване ще бъдат постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция и ще бъде превъзпитан и поправен деецът.

На основание чл. 189 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата направените разноски по наказателното производство в размер на по 35.00 лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

30.01.2012г.

МОТИВИ ПО НОХД № 345/2011 Г.

ПО ОПИСА НА ЕЛИНПЕЛИНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД,

ІV СЪСТАВ

Срещу подсъдимия Р. Р. Д. е повдигнато обвинение за това, че на 07 срещу 08.01.2011г., в село С. , Софийска област от склад на бивше предприятие – ДК „С. ”, собственост на фирма „Аличо” ЕООД, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел от владението на фирма „Аличо” ЕООД, чужди движими вещи – един брой електрически кабел силов, модел СВТ 14х1,5 на стойност 84.24 /осемдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, евин брой електрически кабел силов, модел СВТ 16х1.5, на стойност 82,26 /осемдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/, всичко на обща стойност 166,50 /сто шестдесет и шест лева и петдесет стотинки/, лед съгласието на съответните длъжностни лица представляващи собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като за кражбата е използвано техническо средство - въже, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал.1 НК.

Соченото в обвинителния акт за ощетено юридическо лице „Аличо” ЕООД, редовно призовани не явяват и не се представляват в съдебно заседание и не се конституират като граждански ищец.

В съдебно заседание представителят на ЕПРП поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Предвид обстоятелството, че по делото е проведено съкратено съдебно следствие и с оглед обстоятелството, че подсъдимият е признал вината си във фазата на досъдебното производство и е допринесъл за бързо и обективно изясняване на делото, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, обвинението предлага по отношение на подсъдимия Д. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.

Защитата на подсъдимия излага аргументи относно съдействащото поведение на подсъдимия, допринесло за изясняване на делото, както и относно тежкото му материално положение. В тази насока и предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, защитникът моли на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в шест месечен срок за това наказание. Подсъдимият Д. поддържа защитната теза на своя защитник. Признава се за виновен, изказва съжаление за извършеното и моли да му се наложи по-ниско по размер наказание.

И в хода на досъдебното производство, и в съдебната фаза на процеса, подсъдимият се признава за ввиновен. Признава фактите, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Моли делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие. В тази насока са и исканията на защитника му.

Съдът прецени, че изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което прие, че са налице предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие. Поради това и на основание чл.372 , ал.4 от НПК, вр. чл.371 т.2 НПК, при постановяване на присъдата съдът използва самопризнанията на подсъдимия Д., без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В тази насока и предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като преценката в този смисъл се основава на направените от подсъдимия самопризнания и подкрепящите ги доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.

Въз основа на самопризнанията на подсъдимия Д. относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се подкрепят от цялостния доказателствен материал, събран в досъдебната фаза, в съответствие с изискванията на закона – чл. 373, ал. 3 НПК, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият Р. Р. Д. е роден на ******г. в гр. С. , жител и живущ в с. С. , Софийска област, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, притежава ЕГН **********.

На 7 срещу 8.01.2011 година късно вечерта в село С. , Софийска област подсъдимият Р. Р. Д. отишъл към складовете на бившето ДК С. /сега собственост на фирма „Аличо” ЕООД/, с намерение да отнеме метални предмети, които да продаде на вторични суровини, за пари. Прехвърлил се през оградата и влязъл в двора на предприятието, след което се насочил към складовете. На едно място имало дървено платно подпряно на две дъски, откъдето подсъдимият се качил на втория етаж, счупил едно стъкло и през него влязъл в помещенията. След това разкъртил и извадил няколко тухли от стената, като през образувалата се дупка, влязъл в склада. Вътре започнал да размотава кабел от дървена макара, за да може да вземе и изнесе кабела. Във времето на размотаване установил, че да две парчета кабел – едното с дължина около двадесет метра, а другото с дължина около петнадесет метра. Д. първо взел по-дългият кабел – силов, модел СВТ 14х1,5 с дължина 19,50 метра. Издърпал го по обратния път и го изтегли през оградата с помощта на въже, което предварително носел със себе си. След това се върнал обратно и по същия начин изнесъл и по-късия кабел – силов, модел СВТ 16х1,5 с дължина 16 метра.По – дългия кабел Д. пренесъл в дома си в село С. , а по-късият оставил при панел, в близост до предприятието ок което го отнел. На следваща сутрин около 8-9 часа подсъдимият Д. отишъл до мястото където оставил по – късия кабел и го запалил, за да му изгори обвивката. В един момент забелязал един от пазачите на ДК С. /Лазар Иванов/ да се приближава към него. Побягнал в посока дома си изоставяйки кабела. Свидетелят Иванов разпознал бягащия като Р. Р. Д. и веднага сигнализирал РУП – Е. П. за видяното от него. Подсъдимият след като се прибрал в дома си решил да обгори и извади жилата от откраднатия от него по-дълъг кабел. За целта извикал свидетелите Стоян Илиев и Боян Пандуров да му помогнат, срещу уговорено заплащане. Двамата се съгласили и помогнали при изгарянето и почистването на кабела. След като били готови, тримата навили кабела, сложили го в чувал, който напъхали в една раница, за да не прави впечатление. След това с маршрутно такси се придвижили до гр. Е. П. , където предали жилата в пункт за вторични суровини, находящ се на бул. Петковско шосе 10, на касиер приемчика Еленка Бранкова. Последната премерила жилата и установила че тежат 8,3 кг. Било отразено в дневника, че жиците се предават от Стоян Илиев, тъй като само той носел в себе си лична карта. За предадените жила получили 74.70 лева, които били взети от подсъдимия. Непосредствено от излизането им от пункта били спрени от полицейски служители от РУП – Е. П. и отведени н полицейското управление.

Според заключението на съдебно-оценителната експертиза, стойността на вещите, предмет на деянието, към момента на извършването му - 07/08.01.2011 г., е в размер на 166,50 лв.

С постановление от 13.10.2011г. на разследващия полицай, одобрено от наблюдаващия прокурор от ЕПРП, инкриминираните вещи са върнати на управителя на ощетеното юридическо лице.

Описаната фактическа обстановка се признава от подсъдимия и се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, а именно: показанията на свидетелите Манолов, Трайков, Иванов, Илиев, Пандуров, Милатинов, Механджийски, от изготвената съдебно-оценителна експертиза, протоколите за доброволно предаване, характеристична справка, справки за съдимост. Направеното от подсъдимия Д. самопризнание в извършване на престъплението, за което е обвинен, се подкрепя изцяло от събрания доказателствен материал, въз основа на който обвинението е възприело фактическата обстановка по делото, и която и настоящият съдебен състав приема за категорично и несъмнено установена. Горепосочените доказателства, които подкрепят тезата на обвинението, изложена в обвинителния акт, са единни и непротиворечиви, напълно кореспондиращи помежду си и при преценката им, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със самопризнанията на подсъдимия, у съдебният състав се формира категоричното убеждение, че подсъдимият е виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Р. Р. Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал.1 НК. С оглед на установената фактическа обстановка съдът намира, че е установено по несъмнен начин времето, мястото, начинът на осъществяване на инкриминираното деяние, предмета на кражбата и нейният автор.

От обективна страна подсъдимият Д. е отнел от владението на Аличо ЕООД описаните по-горе движими вещи без съгласието на съответните длъжностни лица. Той е прекъснал фактическата власт на досегашния собственик върху предметите на престъплението и е установил без съгласието му свое владение. Предметът на кражбата е установен по несъмнен начин по делото, като събраните по делото доказателства водят до единствения несъмнен и категоричен извод, че именно подсъдимият Д. е отнел инкриминираните вещи от владението на техния собственик.

При извършване на престъпното посегателство от фирма Аличо ЕООД подсъдимият е счупил прозорец през който влязъл в помещението на предприятието, тоест повредил е преграда, здраво направена за защита на лица и имот, поради което престъплението е осъществено при квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 3. В резултат действията на подсъдимия тази вещ не може да служи съобразно предназначението си – да ограничи достъпа на трети лица до това помещение и да го предпазва от въздействието на различни природни сили, и се е променила отрицателно по отношение на първоначалното си състояние и предназначение. Налице е повреждане, тъй като съществува възможността, монтирайки нов прозорец, отново да бъде възстановено нормалното му състояние съобразно предназначението й.

При извършване на кражбата подсъдимият е използвал въже. Въжето е техническо средство, чието използване в случая е улеснило отнемането на инкриминираните вещи. Ето защо съдът намира, че кражбата е квалифицирана и като извършена чрез използването на техническо средство т.е. налице е съставът по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл и с присвоително намерение, обективиран в неговите действия по отнемане на инкриминираните вещи. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици, като е налице и намерение за противозаконно присвояване на вещите, предмет на престъплението. Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че отнема предмети, собственост на други лица, а не лични вещи, което се обективира и в последващите му действия на разпореждане със същите чрез продажба.

Относно наказанието:

При определяне вида и размера на наказаниито съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК и определи наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като наложи “лишаване от свобода” под предвидения в закона минимум. При преценка на наказанията съдебният състав взе предвид обществената опасност на деянието и подсъдимия и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, спазвайки предвидените в наказателния закон изисквания за индивидуализация на наложеното наказание. По отношение на подсъдимия смекчаващите отговорността обстоятелства са неговото самопризнание в извършването на престъплението и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина още във фазата на досъдебното производство. От друга страна обаче, са налице и отегчаващи вината обстоятелства - предишните осъждания и утвърдените трайни престъпни навици, което налага определяне на наказанието над предвидения в закона минимум от 3 месеца на наказанието лишаване от свобода /чл. 39 НК/. Подсъдимият Д. е бил осъждан и очевидно наложените му наказания не са постигнали целта си да въздействат поправително и възпиращо върху него. Ето защо съдебният състав му наложи наказание «Лишаване от свобода» за срок от 6 месеца с първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното на, чрез настаняване в затвор. С така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция и ще бъде превъзпитан и поправен деецът. Налагането на по-ниско наказание не би съответствало на изискванията за справедливост на наложеното наказания и съответствието му с извършеното престъпление.

Подсъдимият остава осъждан по НОХД № 325/2011 на Районен съд – Е. П. , с което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т. 4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, което престъпление и настоящето престъпление са извършени от подсъдимия преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ето защо съдът на основание чл.25, ал.1 от НК във вр. с чл.23, ал.1 от НК кумулира така наложеното на подсъдимия Р. Р. Д. по настоящето дело наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като му наложи най-тежкото от тях – „лишаване от свобода” за срок от шест години.

Съдът на осн. чл.61, т. 2 от ЗИНЗС определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Р. Р. Д. най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

На основание чл.25, ал.2 от НК приспадна от така наложеното на подсъдимия Р. Р. Д. най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено му по НОХД № 325/2011 на Районен съд – Е. П. .

С така определеното наказание и начинът му на изтърпяване ще бъдат постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция и ще бъде превъзпитан и поправен деецът.

На основание чл. 189 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата направените разноски по наказателното производство в размер на по 35.00 лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: