Мотиви по нохд №44 по описа на районен съд п за 2017 година

Производството по делото протече по правилата на съкратеното съдебно следствие, предвидени в глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като от страна на подсъдимия на основание чл. 371, т. 2 НПК са признати всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По делото няма искане от страна на пострадалото лице – Ч.Н.Р. за приемане на граждански иск, като явилият се в заседанието пострадал изрично заяви, че не желае да се конституира като граждански ищец и частен обвинител в производството.

Представителят на Районна прокуратура-П., по време на съдебните прения, поддържа внесеното обвинение по чл.216, ал.1 НК. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание "лишаване от свобода" към минималния размер- 1 година, което да бъде намалено с 1/3 при приложение на разпоредбата на чл.58а НК, чието изтърпяване да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

Подсъдимият Г.Я.А. участва в производството лично и чрез служебния си защитник адв. Н.З.. В защитната си реч процесуалният представител на подсъдимия заема становище за доказаност на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, поради което и подзащитният му се е съгласил производството да се проведе по реда на съкратеното съдебно следствие. Моли съда, при определяне на наказанието, да съобрази смекчаващите обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало и критичното отношение на дееца към извършеното, както и неговата крехка възраст, като бъде наложено наказание към минимума, което да бъде редуцирано с 1/3 и отложено с минималния по закон изпитателен срок.

Подсъдимият А. изразява съжаление за извършеното и моли съда за минимално наказание.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 01.12.2016 г. след обяда обвиняемият Г.Я.А., роден в гр. Л., живущ в с. Ч.,***, излязъл на разходка в селото, заедно с П.Д.Х.- 16 годишна, от с. Ч.. Около 15.30 ч. стигнали пред къщата на Ч.Н.Р. ***, находяща се на ул. „В.К.“ №36. За тази къща А. знаел, че е на някакъв „баровец“, който рядко си идва в с. Ч.. Г.А. решил да проникне в имота и започнал да рита входната врата на къщата, изработена от дърво, в резултат на което изкъртил парчета от нея и счупил стъклото на същата. Влязъл вътре в къщата като извикал и П.Х.. Тя първоначално отказала, но после също влязла, защото я било страх да остане сама навън. Свидетелката Х. неколкократно приканвала обвиняемия А. да напусне имота и да не уврежда имущество, но А. не я послушал. Подсъдимият ритнал една дървена маса, която се счупила. Взел един от краката на масата и с него започнал да чупи витринните стъкла- едното от които в антрето, а другото в банята, с размери 60x40 см., находящи се на първия етаж на къщата. Тъй като междувременно се задействала алармата на инсталираната в къщата сигналноохранителна система на „Радио СОТ“, подсъдимият разбил панела на алармената система. След това напуснал дома на пострадалия Р..

Противозаконно унищожените вещи, собственост на Ч.Н.Р. са на стойност, както следва: външна масивна дървена врата- на стойност 690.00 лв.; панел за алармена система- на стойност 136.00 лв.; 2 бр. стъкла с размери 60x40 см., на стойност 56.00 лв. /единична цена по 28.00 лв./ и 1 бр. кухненска маса- на стойност 75.00 лв., или всички вещи- на стойност 957.00 лв.

Подсъдимият Г.Я.А., е роден на *** г. в гр. Л., с постоянен адрес:*** и настоящ адрес: с. Ч.,***, българин, български гражданин, неосъждан, безработен, с ЕГН: **********.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена въз основа на направените от подсъдимия Г.Я.А. самопризнания по реда на чл. 371, т. 2 НПК, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство № 252/2016 г. на РУП – П.:

- гласни доказателствени средства: обяснения на подсъдимия, дадени непосредствено след второто му привличане като обвиняем на 23.02.2017 г./л.35-36/, показания на свидетелите: П.Д.Х./л. 20/ и Ч.Н.Р. /л. 21/;

Щетите в къщата с административен адрес в с. Ч.,*** /който адрес се установява с точност от приложеното удостоверение от община Ч./ са били оценени със заключението по извършената оценителна експертиза и според вещото лице А.С., възлизат общо на 957.00 лева, като всяка една щета е поотделно описана като стойност. Съдът кредитира експертизата като обективна и компетентна, тъй като вещото лице обяснява, че формираната стойност е обективирана по пазарни цени с начислен процент изхабяване.

Датата на извършване на престъплението е посочена от свидетеля Р., а свидетелката Х., макар да не заявява изрично на коя дата се развиват описваните от нея събития, потвърждава включването на алармата в къщата, с която собственикът е алармиран за инцидента, което само по себе си конкретизира датата именно като 01.12.2016 г., на която дата е извършен и огледът и която дата е потвърдена в самопризнанията на подсъдимия.

Авторството на деянието също е безспорно, доколкото самият подсъдим изрично го признава, а признанието му се подкрепя от свидетелските показания на свидетел-очевидец, а именно П.Х..

От представеното свидетелство за съдимост става ясно, че подсъдимият- А. има чисто съдебно минало и не са констатирани предишни осъждания. Според характеристиката на А., изготвена от полицейски инспектор при РУ-П., той е регистриран за противообществени прояви.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената по категоричен начин от съвкупния доказателствен материал по делото фактическа обстановка, съдът счета, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.216, ал.1 НК.

По делото са налице данни и за извършено по-тежко наказуемо престъпление, а именно: опит към квалифициран състав на кражба чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, което деяние е наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 10 години, за което обаче няма повдигнато обвинение, а съдът не е в състояние да влошава правното положение на подсъдимия, доколкото „никой не може да бъде признат за виновен, че е извършил престъпление, за което не му е повдигнато обвинение“ (Р-115-1991- I н.о. ВКС), а в случая се касае и за по-тежко наказуемо деяние, което препятства съда да се произнася по него.

Непосредствен обект на престъплението унищожаване и повреждане, независимо в коя от двете му форми, е защитата на правото на собственост на лицата. Целта на закрилата е да се гарантира, установеното като право на всеки гражданин с Конституцията и законите на Република България, свободно и ненарушимо право на собственост- възможността на собствениците да ползват своите движими и недвижими вещи според обичайното им предназначение, както и възможността им да се разпореждат с това свое имущество.

Субект на престъплението по чл.216, ал.1 НК може да е всяко наказателноотговорно лице, което е могло да разбира свойството и значението на постъпките си. От събраните по делото доказателства, е видно, че подсъдимият А. е именно такова лице, като няма никакви данни, че същият е действал в състояние на невменяемост.

От обективна страна, предмет на престъплението може да е единствено чужда движима или недвижима вещ. Унищожените вещи, макар и да са били прикрепени към или разположени в къщата, представляват самостоятелни вещи, поради което и са били оценени като такива. Тези вещи, част от имуществото в къщата, са били собственост на Ч.Н.Р., което се установи от представеното удостоверение от община Ч.. Това означава, че вещите са чужди по отношение на подсъдимия Г.А. и попадат в категорията "чужди движими вещи", тъй като не му принадлежат.

Изпълнителното деяние на престъплението може да се изрази в две форми- унищожаване и повреждане. Според ТР 50/79 г. ВС "унищожаването" представлява цялостно засягане субстанцията на вещта, причинило такива вреди, че същата става изцяло негодна за по-нататъшно ползване по предназначение, а "повреждането" е по-малко интензивна степен на засягане, при която вещта е само частично негодна за ползване и същата може да бъде поправена. В конкретния случай е осъществено именно изпълнителното деяние "унищожаване", тъй като вещите има данни да са станали изцяло негодни за употреба- витринните стъкла са счупени, с което необратимо е засегната субстанцията им; аларменият панел също е намерен на парчета; части от вратата са били откъртени, поради което е бил нарушен масивът на същата, а не отделни елементи, които биха могли да бъдат поправени; масата е била лишена от опора, което я е направило изцяло нефункционална и негодна за употреба. Престъплението е резултатно и резултатът се покрива като форма с изпълнителното деяние, а именно "унищожаване".

Деянието на А. е противоправно и наказуемо, защото съществува правен запрет относно засягането на чужди вещи и за извършеното засягане е предвидено наказание. Такива деяния са въздигнати в престъпление. Налице е и причинна връзка между деянието на подсъдимия и щетите върху вещите, а именно защото с поведението си – удари с крак и последователни удари с парче от дървена маса върху лесно разрушими предмети, е предизвикал необратимото засягане целостта на вещите.

От субективна страна се установи, че подсъдимият А. е действал при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Това се установява от начина, по който е действал, а именно, че многократно е нанасял удари върху различни вещи, непоколебимо, без да обръща внимание на молбите на спътничката си да спре, като е преустановил действията си единствено поради смущение от включилата се алармена система.

Случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл.216, ал.4 вр. чл.93, т.9 НК, тай като вредите не са на ниска стойност. Сума в размер на 957 лв. не може да бъде квалифицирана като ниска стойност, тъй като надхвърля стойността на две минимални работни заплати за страната. Освен това, деецът е лице с криминалистични регистрации, макар и неосъждан, действал е без колебание, осъществил е нееднократно въздействие върху вещи в дома на Ч.Р., което свидетелства, че и степента на обществена опасност на самия деец не е достатъчно ниска, че да обуслови квалифициране на случая като маловажен.

С оглед на изложеното, съдът приема, че подсъдимият А. следва да бъде осъден за унищожаване на чужди движими вещи, а именно процесните външна масивна дървена врата на стойност 690.00 лв.; панел за алармена система на стойност 136.00 лв.; два броя стъкла с размери 60x40 см. на стойност 56.00 лв. и кухненска маса на стойност 75.00 лв.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението, за което бе признат за виновен Г. А. е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 5 години.

При индивидуализация на наказанието, съдът прие, че са налице няколко на брой смекчаващи отговорността обстоятелство, а именно чистото съдебно минало на дееца, ниската му възраст и изразеното съжаление за стореното. Налице е отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно лекотата, с която подсъдимият е взел решение да наруши неприкосновеността на чужда собственост и наличието на криминалистични регистрации, което е индиция за склонността на същия да нарушава обществения и правов ред.

При преценка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и при съобразяване на стойността на щетите, нанесени върху вещи в дома на Ч.Р., съдът на основание чл.54 НК вр. чл.36 НК, прецени че наказание в размер на 1 година "лишаване от свобода", което е към минимума, но все пак го надвишава, би изпълнило целите на наказанието и би гарантирало генералната и специалната превенция, които законът предвижда. Определеното като най-справедливо наказание от 1 година лишаване от свобода, с оглед диференцираната процедура на глава 27 НПК, следва да бъде допълнително намалено с 1/3 по правилата на чл.58а НК, като окончателното наказание възлиза на 8 месеца „лишаване от свобода“.

При преценка на начина на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода"- условно или ефективно, съдът намира че са налице всички законови предпоставки за прилагане на чл.66 НК, а именно- наложено е наказание до 3 години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а и за поправянето на осъдения, наказването за който е първо по ред, би било достатъчно да знае, че при бъдещи деяния с престъпен характер, ще бъде приведено в изпълнение отложеното наказание. Поради това, изпълнението на наказанието бива отложено за срок от три години.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Съдът, след преценка на направените по досъдебното /60 лв./ производство разноски, на основание чл.189, ал.3 НК установи, че същите следва да бъдат поставени в тежест на подсъдимия.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.

Мотивите са изготвени на 18.04.2017 г.