Мотиви по нохд №528 / 2014 год по описа на софийски окръжен съд

С.о.п. е внесла обвинителен акт в СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД за разглеждане срещу

- подс. К.Т.С. - роден на *** ***, българин, български граждани, неженен, с основно образование, с постоянен адрес ***, ЕГН: **********, неосъждан, с обвинение за това, че на 10. 08. 2014 год., около 10. 30 ч. на МП К., обл. С., е направил опит да пренесе през границата на страната, от Р Б. в Р С. неистински парични знаци - 1 /една/ банкнота в копюр от 100 /сто/ долара със сериен номер , с курс в страната и в чужбина, като е знаел, че е неистинска и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини - извършване на митническа проверка - престъпление по чл. 244, ал. 1, пр. 3, във вр. чл. 243, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, като заявява, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на твърдяното престъпление, като пледира съдът да наложи на подсъдимия С. наказание около предвидения в разпоредбата на чл. 244, ал. 1, пр.3, във вр. чл. 243, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 от НК законов минимум – в размер на две години лишаване от свобода. Счита, че изпълнението на наложеното наказание следва да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години, а вещественото доказателство по делото - - 1 /една/ банкнота в копюр от 100 /сто/ долара със сериен номер, находяща се на съхранение в БНБ, да бъде унищожено по предвидения законов ред.

Защитата на подс. С. по същество оспорва фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, като подсъдимия се възползува от правото си на провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК. Защитникът счита, че подсъдимия не е осъществил деянието от субективна страна, както и че в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и ги прецени във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Подс. К.Т.С. към 2014 год. работел в РГ, но пребивавал и в РБ.. На датата 09. 08. 2014 год. се намирал в гр. С., като заедно със съпругата си - свидетелката М. С. П. посетили пазар, находящ се в квартал „О." с намерение да закупят парфюми на по-ниска продажна цена. Там непознат и неустановен по делото мъж, му предложил да закупи банкнота от 100 долара, като обяснил, че му трябват български левове, но в близост нямало обменно бюро. Подс. С. започнал да се пазари с него като предложил сумата от 80 лева. Мъжът се съгласил, но С. му казал, че ще я купи за 50 лева. Непознатият мъж се отказал и си тръгнал. Върнал се след около 5 минути продължавайки да предлага банкнотата. Подс. С. отказал да я купи за сумата от 50 лв., като държал в ръцете си банкнота от двадесет български лева, каквато сума и предложил за закупуване на банкнотата. Непознатият мъж дръпнал парите от ръцете на подсъдимия, оставил му банкнотата от 100 долара и се отдалечил. С. поставил банкнотата в портмонето си, след което той и свидетелката П., си тръгнали.

Фирма „С. бус" осъществява транспортна дейност. На датата 10. 08. 2014 год., автобус на фирмата - марка „Сетра", с рег.№ ., управляван от свидетелят Д. Л. М. трябвало да осъществи курс по линията С. – Б.. Автобусът тръгнал в 09. 00 часа на 10. 08. 2014 год. от автогара „С." в град С. с 46 пътника. Под номер четири в списъка с пътници, бил подс. С., който пристигнал сам и се настанил в автобуса. Без да спира никъде, автобусът пристигнал на ГКПП К. на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси" и се установил за провеждане на митническа проверка. Един от шофьорите събрал паспортите на пътниците. Свидетелят В. В. К. - митнически служител, около 10. 30 часа започнал проверка на автобуса в рамките на която не констатирал нарушения. Преминал към проверка на пътниците, като отделил на произволен принцип шест лични карти и разпоредил лицата, сред които бил и подсъдимия С., да бъдат извикани от свид. М. за физическа лична проверка. При проверката на наличните парични средства в портфейла на подс. С., митническия служител констатирал видимо неистинска банкнота с номинал 100 долара с № .. На въпрос от страна на свидетеля К. от къде е банкнотата, подс. С. му обяснил, че закупил банкнотата от пазар за сумата от 20 лева и знае, че не е истинска, като заявеното от него било възприето и от свидетеля М.. Банкнотата била взета от свидетеля К., а подс. С. задържан за срок от 24 часа по ЗМВР. За случилото се бил уведомен дежурен разследващ полицай и образувано досъдебно производство на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с първото действие по разследването - разпит на свидетел. С протокол за доброволно предаване от 10. 08. 2014 год., свидетеля В.К. предал банкнотата - веществено доказателство по делото на разследващия орган.

От заключението по съдебно техническа експертиза за истинност - протокол № 2843/20. 08. 2014 год. - е видно, че представена банкнота – веществено доказателство по делото е неистинска. Експертът сочи, че банкнотата е отпечатана върху хартия, която се различава по плътност и морфологични белези от хартията на оригиналните банкноти, емисии на Федералния резерв на САЩ. Маскирана е флуоресценцията на използваната хартия. Липсват воден знак, осигурителна нишка и вградени в хартията червени и сини влакна. Вещото лице сочи също така, че са установени много различия, микротекстът не се чете. Структурата на печатните линии е различна от тази на оригиналните банкноти, липсва характерният за оригиналните банкноти релеф в печата на лицевата и обратната страна. Наблюдават се бледи имитации на водния знак и осигурителната нишка и др. Експертът сочи също, че обект на експертно изследване в НЦА на БНБ са били и други неистински банкноти от 100 щатски долара, характеризиращи се с идентичен начин на изработка с тази по настоящето дело. В съдебно заседание разяснява, че ако едно лице е боравило с щатска валута почти веднага би трябвало да разпознае банкнотата като неистинска по многобройни редица признаци, както и, че фалшификацията не е с добро качество.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

ОТ П Р А В Н А С Т Р А Н А - От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият С. на датата 10. 08. 2014 год., около 10. 30 ч. на МП К., обл. С., е направил опит да пренесе през границата на страната, от РБ. в РС. неистински парични знаци - 1 /една/ банкнота в копюр от 100 /сто/ долара със сериен номер ., с курс в страната и в чужбина, като е знаел, че е неистинска и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини - извършване на митническа проверка, като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.244, ал.1, пр. 3, във вр. чл.243, ал.1, във вр. чл.18, ал.1, пр.1 от НК.

Обект на престъплението са обществените отношения, касаещи и регулиращи паричната система на страната, обезпечаващи правото на емитиране и пускане в обращение на пари само и единствено, от специализирани държавни органи оторизирани да сторят това. От обективна страна подсъдимият С. на датата 10. 08. 2014 год., около 10. 30 ч. на МП К., обл. С., е направил опит да пренесе през границата на страната, от РБ. в РС. неистински парични знаци - 1 /една/ банкнота в копюр от 100 /сто/ долара със сериен номер ., с курс в страната и в чужбина, като е знаел, че е неистинска и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини - извършване на митническа проверка. Също от обективна страна, изпълнителното деяние в третата предвидена от законодателя в нормата на чл. 244, ал. 1 от НК форма е останало недовършено поради независещи от подс. С. причини, а именно – поради предприетата и извършена митническа проверка от свидетеля К. – митнически служител, който при тази проверка е открил процесната неистинска банкнота, предмет на деянието. Предметът на престъплението е неистински паричен знак - 1 /една/ банкнота в копюр от 100 /сто/ долара със сериен номер ., което обстоятелство е безспорно установено по делото.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК - подс. С. с оглед психическата си и житейска зрялост несъмнено е съзнавал всички елементи от обективната страна на престъпния състав а именно, че пренася през границата на страната на банкнота, представляваща неистински паричен знак, поради което същата е негодно платежно средство, предвиждал и целял този резултат, а е и имал намерение да постигне целения престъпен резултат. Това се доказва от обективните действия на подсъдимия при извършване на самото деяние - купува банкнота от непознато за него лице и не от лицензирано за тази дейност място, за сума много под реалната за обмен на долар спрямо български лев, поставя я в портмонето си - на място на което обикновено се поставят парични знаци които ще бъдат вкарани в оборот и с предмета на престъпление, прави опит да премине през границата на страната.

ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО - След извършената преценка на данните по делото, съдът констатира, че в конкретния случай липсват многобройни или изключителни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, поради което и не определи наложеното на подс. С. наказание при условията на чл. 55 от НК.

В частност като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът преценява липсата на лоши характеристични данни, социалната ангажираност, както и факта, че след настъпилата при условията на чл. 88а от НК реабилитация, касателно С. липсват данни за каквато и да е било регистрация за съпричаност към извършване на криминални деяния. Отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства, по делото не се констатират.

Така, при наличие единствено на смекчаващи наказателната отговорност на подс. С. обстоятелства, при условията на чл. 54 от НК, на последния бе определено наказание към възможния законов минимум, а именно – лишаване от свобода за срок от две години.

Така определеното наказание като размер съдът счете за справедливо, необходимо и достатъчно за превъзпитаване на дееца в дух на спазване на законовия ред в страната, съобразно прогласените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието. Наказание в такъв размер би дало достатъчни аргументи против и на други неустойчиви членове на обществото, за извършване на подобно престъпление. Тенденцията към увеличаваща се динамика на подобен род престъпления явяващи се тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, неизбежно изисква решителна и строга наказателно - правна политика по отношение на тези деяния.

Като счете, че целите на специалната и генералната превенции визирани в горепосочената разпоредба на чл. 36 от НК биха били достигнати по – реално и пълно и без да се налага подс. С. ефективно да изтърпява наложеното му наказание, съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на същото, с изпитателен срок от пет години.

Подсъдимият С. бе осъден и да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в полза на Софийският окръжен съд сумата от 75 лв. – направени съдебни и деловодни разноски.

Воден от горното съдът постанови присъдата си.

Председател: