Мотиви по нохд №53/2013г по описа на Военен съд Пловдив



Дата11.01.2018
Размер244.54 Kb.
#44745
МОТИВИ по нохд № 53/2013г. по описа на Военен съд – Пловдив

ВОП - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М.П. в това, че на 04.03.2012 г., в периода от 02.30 часа до около 04.00 часа, в гр.П.б. и на стария път от гр. П.б. за с. Г., общ. П.б., обл. С.З., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител, с цивилното лице И.М.Б., с цивилното лице Д.Д.Т. и *** В.И.К., е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст - цивилното лице Р.К.П. ЕГН **********, живуща ***, чрез употреба на сила – престъпление по чл.150, ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.


ВОП - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.Б. в това, че на 04.03.2012 г., в периода от 02.30 часа до около 03.00 часа, в гр.П.б. и на стария път от гр. П.б. за с. Г., общ. П.б., обл. С.З., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с М.П.П., е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст - Р.К.П. с ЕГН **********, живуща ***, чрез употреба на сила, като макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 150, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр.чл. 26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК
ВОП - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия *** В.К. в това, че на 04.03.2012г. в периода от 03.00 ч. до около 04.00 ч. сутринта, в и до лек автомобил „***” с рег. № **** в гр.П.б., в съучастие като извършител с М.П.П. и Д.Д.Т., извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Р.К.П. с ЕГН **********, чрез употреба на сила – престъпление по чл.150, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК
ВОП - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.Т. в това, че на 04.03.2012г. за времето от 03.00 ч. до около 04.00 ч., в и до лек автомобил „***” с рег. № *** в гр. П.б., обл. С.З., в съучастие като извършител с М.П.П. и с *** В.И.К. *** /сега уволнен/, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Р.К.П. с ЕГН **********, чрез употребата на сила- престъпление по чл. 150, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК
Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимите.

Подсъдимите правят признание по реда на чл.371, т.2 от НПК и изразяват съжаление за стореното.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият М.П.П. притежава ниско самосъзнание и бит. Има регистрирани множество противообществени прояви. Демонстрира сила и непокорност, граничещи с чувство на безнаказаност. Не зачита законите на страната, въпреки наложените му наказания, дружи с лица главно от криминалния контингент, има криминалистическа регистрация. Не се ползва с добро име и авторитет сред съселяните си, същите се страхуват от него.

С Присъда № 112„ж“ от 25.08.2008 г. по нохд № 596/2008 г. на Районен съд – К. подс.П. е бил осъден за престъпление по чл. 195 ал.1 т.2 и 4 пр.1,2 и 3 т.5, вр.чл.194 ал.1 и на основание чл. 54 НК му е било наложено наказание 1 година „лишаване от свобода“. На основание чл. 66 ал.1 НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от 3 години и 6 месеца. Присъдата е влязла в сила на 09.09.2008 г.

С Протокол от 03.07.2009 г. по нохд. № 760/2009 г., Районен съд – К. е одобрил споразумение между РП – К. и подс. П., като е признал П. за виновен за извършено престъпление по чл.343в ал.1 НК, като на основание чл.55 ал.1 НК му е било наложено наказание „Пробация“, със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца – два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. На основание чл.343г НК бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година, считано от 05.06.2009 г.Споразумението е влязло в сила на 03.07.2009 г.

С протокол от 27.11.2009 г. по нохд № 1197/09 г., Районен съд – К., е одобрил споразумение между РП – К. и подс. П. за извършено престъпление по чл. 343в ал.2, вр.чл.343в ал.1 НК, като му е било наложено наказание „Пробация“, със следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа в рамките на 1 година. На основание чл. 25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 НК това наказание е било кумулирано с наказанието, наложено по нохд № 760/2009 г. на РС – К., като му е било определено едно общо наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година – три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа в рамките на 1 година. Споразумението е влязло в сила на 27.11.2009 г.

С Протокол от 30.12.2011 г. по нохд. № 1322/2011 г. Районен съд – К. е одобрил споразумение между РП – К. и подсъдимия П., като е признал П. за виновен за извършено престъпление по чл.343в ал.2, вр.чл.343в ал.1, вр.чл.26 ал.1 НК, като на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ и чл.42а ал.2 т.1, т.2, т.4 и т.6 НК му е било наложено наказание „Пробация“, със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, три пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година; безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа в рамките на 1 година и включване в програми за обществено въздействие за срок от 1 година. Споразумението е влязло в сила на 30.12.2011 г.

С Протокол от 01.06.2012 г., по нохд № 582/2012 г. Районен съд – К. е одобрил споразумение между РП – К. и подсъдимия П., като е признал П. за виновен за извършено престъпление по чл.343в ал.2, вр.чл.343в ал.1 НК, вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК и му е било наложено наказание „Пробация“, със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца – два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца. Споразумението е влязло в сила на 01.06.2012 г.

С присъда по нохд № 564/11г. по описа на РС - К. за престъпление по чл.195 НК му е било наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване на същото, в затвор. Със същата присъда е приложен и чл.68 НК по отношение на присъдата му по нохд № 596/08г. по описа на РС-К.. Тази му присъда е в сила от 13.12.2012г.

Подсъдимият И.М.Б. е израснал без майка, която да полага родителски грижи за него. За него се грижели баба му – С.Б., и баща му – М. Б.. Подсъдимият Б. учил в СОУ „***“ – гр. П.б.. Същият не посещавал редовно учебните занятия и закъснявал за час. Контактувал със съучениците си, но нямал трайни приятелски връзки. Бил склонен да проявява вербална агресия, но можел да бъде състрадателен и отзивчив. Имал стремеж към лидерство. Не бил посещавал педагогически съветник. Бил наказван със забележка от класен ръководител и от директор за направени неизвинени отсъствия.

До момента не е осъждан.

Подсъдимият *** В.И.К. *** /сега уволнен/ е роден на *** ***. Постъпил на кадрова военна служба в БА във в.ф. ***– К. на 05.06.2009г. На последната заемана длъжност „***“ бил назначен със заповед № 477/24.07.2009 г. Със заповед № 423/14.06.2012 г. на командир в.ф. *** – К. бил уволнен на основание чл.162, т.1а и чл.146, т.3 от ЗОВС на РБ. По време на службата си се проявявал като изпълнителен и дисциплиниран военнослужещ. Познавал и изпълнявал функционалните си задължения. Изпълнявал поставените задачи в срок. Проявявал стремеж да работи за повишаване на резултатите си и за самоусъвършенстване. Поощряван е два пъти с „****“ е веднъж с нагръден знак. Не е бил наказван.

До момента не е осъждан.

Подсъдимият Д.Д.Т. няма регистрирани противообществени прояви на територията на гр. П.б..Ползва се с добро име и авторитет сред съселяните си. Няма криминалистическа регистрация.

Не е осъждан до момента.


Пострадалата Р.К.П. на 04.03.2012 г., около 02.00 ч., отишла заедно със св. Д.К. в дискотека „***” в гр. П.б.. По същото време в дискотеката били и подсъдимите П. и Б.. Пострадалата и подсъдимият П. имали интимна връзка, продължила около една година, която била прекратена от свидетелката в началото на 2012 г. Подсъдимият Б. отишъл до пострадалата П., като й казал, че П. иска тя да излезе навън, за да говорят за нещо, но пострадалата отказала. Същото се повторило след няколко минути, като П. пак отказала. Малко по-късно пострадалата П. тръгнала да отива до тоалетна, като в този момент към нея се приближили двамата подсъдими, двамата я хванали с ръце от двете й страни за ръцете и я извели зад дискотеката. Било около 02.30 ч. на 04.03.2012 г. Зад дискотеката подсъдимият П. казал на П., че неговата дума трябва да се изпълнява и я ударил силно по лицето с юмрук. След този неочакван удар П. се разплакала от болка. Подсъдимият П. й заповядал да върви напред, което тя изпълнила, а двамата подсъдими тръгнали зад нея. Докато се движили в посока градския парк на гр.П.б., П. помислила, че може да избяга и забързала походката си, но усетил намеренията й, подсъдимият П. й казал да не си и помисля това, тъй като ще я стигне и хване. Стигнали до пейка в градския парк, където подсъдимият Б. й казал: „***, сега ще те ебем”, а подсъдимият П. й казал: „Сега ще ни правиш свирки и на двамата”. Подсъдимият П. разпоредил на П. да седне на пейката, което тя изпълнила. Изплашена от поведението на подсъдимите и от нанесените й удари, от късния час и от усамотеното място, П. треперела от страх. На тази пейка в градския парк на гр.П.б. двамата подсъдими започнали да извършват блудствени действия с П., въпреки нейното несъгласие, като извършили действия на орално сношение с нея. Най-напред подсъдимият Б. поставил половия си член в устата на П., а след него подсъдимият П. сторил същото. По време на тези действия П. ударил П. още веднъж с юмрук по окосмената част на главата. След няколко минути подсъдимият П. казал, че на това място работата нямало да стане и че ще отиде да вземе автомобила си, за да отидат другаде, а на подсъдимия Б. казал да пази П., за да не избяга. Тръгнали през парка към главния път, излизащ извън града, като по пътя не срещнали никакви хора. След тръгването на П., П. се разплакала и умолявала Б. да я пусне, но той отказал. Помъчила се да го бутне, но не успяла, при което Б. й заявил: „Ела в парка да ми направиш една свирка и ще те пусна”. За да се спаси, П. обещала някой друг път да изпълни желанието му. В този момент П. пристигнал с управлявания от него автомобил марка „***” с рег. № *** и накарал П. да се качи на задната седалка в автомобила зад него, което тя от страх изпълнила. Б. също се качил в автомобила на задната седалка.

Подсъдимият П. потеглил с автомобила от гр. П.б. в посока стария път за с. Г., общ. П.б.. По пътя Б. казал на П., че пострадалата искала да избяга, при което подсъдимият П. се извъртял и ударил П. с шамар по лицето и я накарал да се съблече, което П. от страх изпълнила.

Около 02.45 ч. подсъдимият П. спрял автомобила на около 100 метра от главния път, на стария път за с.Г.. Той разпоредил на П. да слезе от автомобила гола, което тя изпълнила. Подсъдимите също слезли. Отвън до колата двамата отново започнали да извършват с П. действия с цел да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление, като Б. поставил половия си член в устата на П. и осъществил орално сношение с нея за около пет минути. Същото било прекъснато от П., който заявил, че сега е негов ред, и поставил половия си член в устата на пострадалата П.. След малко П. разпоредил на П. да седне на задната седалка в автомобила и да му прави орална любов, което тя от страх отново изпълнила. П. бил легнал на задната седалка, при което разпоредил на П. да застане така, че да може Б. да проникне в ануса й с половия си член. Желанието му било тези действия - проникването в ануса на П. от Б. и оралното сношение, което пострадалата правила на него, да се изпълняват едновременно. От своя страна подсъдимият Б. направил опит да проникне с половия си член в ануса на П., но не успял. В това време мобилният телефон на подсъдимия П. звъннал. П. се обадил и по време на проведения разговор по мобилния телефон казал, че в момента му правят „свирка” и попитал говорещия с него дали иска и на него да правят „свирка”, след което обещал с думите „ще ти прави и на теб”. П. накарал П. да каже по мобилния телефон, че „ще прави свирка”. Тъй като П. го казала тихо, подсъдимият П. я ударил с юмрук по окосмената част на главата и й разпоредил да повтори думите по-силно, което тя изпълнила. П. провел отново разговор по мобилния телефон, като казал „Събери Д., Б. и още някой и ме чакайте зад дискотеката, сега след десет минути ще дойда” и затворил мобилния телефон. Обърнал се към П. с думите „Сега ще ти докарам пет човека да те ебат, сега ще видиш какво ще стане”.

След телефонните разговори, в които П. уговорил и други лица да се присъединят към извършване на блудствени действия с П., той потеглил с автомобила обратно към дискотека „***” в гр.П.б.. П. седяла на задна седалка, а подсъдимият Б. на предна дясна седалка. През време на пътуването П. не разрешил на П. да се облече.



Около 03.00 ч. тримата стигнали зад дискотека „***” в градския парк на гр. П.б., където П. спрял автомобила. Подсъдимият Б. слязъл от автомобила и казал, че ще отиде до дискотеката, за да си вземе якето, тъй като останало там, след което повече не се върнал. В това време при автомобила дошли подсъдимият Д.Д.Т., св. И. С. Б. и св. Р. Б. Ч.. Подсъдимият П. накарал св. Ч. да се обади по мобилния телефон на подсъдимия *** В.К. да дойде при тях, като му обясни, че имат проблем и нужда от помощ. През цялото това време пострадалата П. стояла гола на задната седалка вляво. В един момент подс.П. й заповядал да започва да прави „свирка“ на подс.Т., което тя изпълнила, като подсъдимият Т. застанал прав до същата отворена врата и започнал да извърша орално сношение с нея, като поставял половия си член в устата й. В същия този момент подсъдимият П. ударил пострадалата с юмрук по главата и й разпоредил „да лапа“ половия член на подсъдимия Т. по-дълбоко, а след това й разпоредил и да му смуче тестисите. П. изпълнила това и в продължение на около десет минути смукала с уста тестисите и половия член на подсъдимия Т., който в крайна сметка еякулирал в устата й. Подсъдимият П., след като получил уверение от Т., че е свършил, попитал П. къде е спермата, на което същата отговорила, че я е изплюла, поради което П. й нанесъл още един удар с юмрук по окосмената част на главата. П. започнал да уговаря св.*** Р. Ч. да участва в орални сношения с П., но Ч. отказал. След подсъдимия Т. на негово място застанал дошлия на мястото подсъдим *** В.К., с изкаран полов член и видимо доволен, а П. получила разпореждане от подсъдимия П. да започва орално сношение с подсъдимия К.. Подсъдимият К. също поставил половия си член в устата на П., като осъществил орално сношение с нея. След това П. накарал пострадалата да слезе от автомобила, да застане на колене и да продължи да прави орално сношение на подсъдимия К., което тя изпълнила. Оралното сношение между нея и К. продължило до автомобила, като по време на същото подсъдимият П. отново нанесъл един удар с юмрук по гърба на П.. Подсъдимият П. също изкарал половия си член и поискал от П. да го поеме с устата си, което тя сторила, а след това да редува това, като прави орално сношение и на него, и на подсъдимия К.. В следващия момент П. поискал от П. едновременно да поеме в устата си члена му и този на К., но тя не могла да изпълни това по удовлетворителен за подсъдимия П. начин. След това П. предложил на подсъдимия К. да осъществи анално сношение с нея. В изпълнение на това П. отново била поставена на задната седалка на автомобила с лице към нея, а подсъдимият К. проникнал с половия си член в ануса й, при което П. изпитала силна болка. Докато К. осъществявал аналното сношение с П., подсъдимият Т. поставил половия си член в устата на П. и започнал да осъществява за втори път орално сношение с нея, като всичко това продължило около десет минути и завършило с еякулация от страна на подсъдимия К. в ануса на П.. През цялото това време П. нанасял удари с дървена пръчица по тялото на П., като й нанесъл не по-малко от пет удара по лява мишница, дясна гърда, десен хълбок и дясно коляно. Пострадалата молила да не бъде удряна, на което П. й отговарял „Няма недей”, а след приключване на блудствените действия й казал „Моето момиче, беше ми много приятно. Чао”. Описаните блудствени действия приключили около 04.00 ч. на 04.03.2012 г.

След това тримата подсъдими - П., К. и Т., както и двамата свидетели – Б. и Ч., се качили в автомобила и потеглили, а пострадалата била оставена гола, сама и без дрехи на мястото. Като се криела непрекъснато от преминаващи хора, тя успяла да се прибере у дома си, където била видяна от майка си в какво състояние се намира.

За времето от около 03.00 ч. до около 04.00 ч. извършваните с пострадалата действия били заснети с мобилните телефони на подсъдимия Т. и на свидетеля Ч..

След подаването на сигнала за извършеното престъпление бил извършен оглед на автомобила на подсъдимия П.. При извършения оглед на лек автомобил марка „***” с рег. № **** били открити и иззети косми от задната седалка.

Насилствените действия по отношение на пострадалата П., осъществени от страна на подсъдимия М.П.,били с цел тя да бъде принудена да изпълни поисканите от нея действия за удовлетворение на половия нагон на всички подсъдими, като същите са били възприети от всички тях като извършени с тази цел.

Видно от СМЕ на том І, л.74-76 от досъдебното производство, на пострадалата П. са били причинени множество отоци, охлузвания и кръвонасядания по главата, лицето, тялото и крайниците, оток и разкъсване в областта на ануса, в прехода между кожа и лигавица. Разкъсването в областта на ануса е напълно възможно да бъде причинено в резултат от опит или въвеждането на полов член, а останалите травматични увреждания съответстват да се получени по начина и по време, както е съобщено от пострадалата.

Видно от СПЕ на т.І, л.102-103 от досъдебното производство, подсъдимият Б. не страда от психично заболяване. Същият по време на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той е глуповат, повърхностен, неглижира собственото си виновно поведение, интелектът му е в зоната на ниския вариант на нормата, обяснява действията си като продиктувани от желание за задоволяване на моментни потребности, извършените от него действия не са в резултат на лекомислие или увлечение.

Видно от СПЕ том І – л.105-107 от досъдебното производство, пострадалата не страда от психично заболяване. Извършеното спрямо нея е възбудило основателен страх за живота й, преживяла е стрес и в тази връзка се е отключила остра стресова реакция. Наблюдава се разстройство в адаптацията и смесена тревожно-депресивна реакция. Тя е в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

Видно от СМЕ на т.І, л. 112-113 от досъдебното производство, представените за изследване косми, иззети при огледа от лекия автомобил „***“ с рег. № *** са човешки, от главата на човека и по своите морфологични признаци показват сходство с космите от главата на пострадалата.

Видно от допълнителната СМЕ на т.ІІІ, л.2-8 от досъдебното производство, допълнително при нея се установява, че драскотините по тялото й е напълно възможно да са били получени от нанасяне на удари с пръчка с бодли. Същите се намират на лява мишница, две на дясната гърда, една на десния хълбок и шест на дясното коляно. На седалището има повече от 7-8 броя, което означава, че са й били нанесени не по-малко от пет – шест удара с такава пръчка. Било й е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

Видно от допълнителната СМЕ в т.ІІІ, л.12-18 от досъдебното производство, всички описани травматични увреждания по пострадалата не се виждат на приложените по делото фотоалбуми, в които тя е била заснета, тъй като същите са некачествени, снимани са в тъмно време и с ниска резолюция и не е възможно да се виждат детайлите. Отделно от това уврежданията са разположени в окосмената част на главата и на последно място част от уврежданията са получени след извършването на снимките.

Видно от ТЕ на л.29-33, том ІІІ от досъдебното производство, в представения за изследване мобилен телефон „***“ са се намерили и извлекли общо 19 снимкови файла с дата на създаване 04.03.12г., всички съдържащи сексуални сцени.

От представения за изследване мобилен телефон марка „*** са извлечени 25 снимкови файла с дата на създаване 04.03.12г., съдържащи всички сексуални сцени.

Видно от СТЕ в т.ІІІ, л.37-63 от досъдебното производство, в представения компютър с марка ***за времето от 03,00 часа до 09,00 часа на дата 04.03.2012г. се намериха записани 506 видеофайла от шест видеокамери с общ обем памет 277,3 мегабайта, откопирани на съответния магнитен носител.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена, както от направеното от всеки един от подсъдимите признание по реда на чл.371, т.2 НПК, но и от показанията на разпитаните по делото свидетели Б., М.Б., Б., П., К., К., К., Ч., Т., К., П., Ч., К., К., Д., Ф., К., Д., Т. Г., Р., Р. П., от обясненията на подсъдимия Б., а така също и от събраните по делото писмени доказателства, изготвените експертизи, веществените доказателства, фотоалбуми, протоколи за оглед и другите протоколи, справки и др.

Съдът кредитира заключенията на експертите като компетентно изготвени, с необходимите задълбочени познания и опит в съответната област на науката, както и като неоспорени от страните. Същите се подкрепят от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства.

Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като те са депозирани добросъвестно, в тях няма противоречия, допълват се взаимно, всеки от свидетелите разказва със свои думи онова, което обективно е възприел в съзнанието си, а и същите не са заинтересовани от изхода на делото, като показанията им се подкрепят от писмените и веществените доказателства по делото, а така също и изготвените експертизи. Показанията на пострадалата П. следва да бъдат подложени на един по-внимателен анализ, имайки предвид обстоятелството, че тя е в двояко качество в процеса-от една страна като свидетел, а от друга страна - като пострадала от престъплението със съответните права. В нейните показания обаче не се наблюдава никакъв стремеж към изопачаване, напротив същите са логични, последователни, безпротиворечиви, като се допълват от показанията на св.К., К., Р.П., К., а отчасти и от обясненията на подсъдимия Б. за онова, на което той е присъствал. Показанията й се подкрепят и от извършените СМЕ на пострадалата, които експертизи потвърждават думите й относно претърпените от нея травматични увреждания, респективно за начина и времето на тяхното получаване. Показанията й се допълват и подкрепят и от иззетите по делото веществени доказателства, от извършените огледи на същите и съответно изготвените фотоалбуми, съдържащи информация от иззетите веществени доказателства. Показанията й са обективни и в тях не се наблюдава стремеж към преиначаване на събитията или към преиграване и стремеж към лично отмъщение. Напротив, тя е последователна в своите показания, същите са достоверни и искрени и думите й, както вече бе посочено по-горе, се потвърждават от останалите гласни, писмени, веществени доказателства и изготвените експертизи. Ето защо нейните показания се кредитират напълно от съда, още повече че тя е единствения свидетел, който може да даде яснота за всички подробности, свързани с извършеното спрямо нея престъпление.

Съдът не кредитира показанията на св.Б., тъй като неговите показания са изолирани от всички останали събрани по делото доказателства. Свидетелят дава уклончиви отговори на поставяните му въпроси, неискрен е, страхува се да не уличи себе си в престъпление, само той твърди обстоятелства, неспоменавани от никой друг /напр. за паднала броня, за търсене на тел, за присъствие на други лица на мястото, а не установените по делото и т.н./



Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите П., Т. и К., тъй като същите се явяват израз на тяхната защитна позиция, а и освен това са в пълно противоречие не само с останалите гласни доказателства по делото, кредитирани от съда, но и следва да се има предвид и заключението на изготвените експертизи и събраните по делото веществени доказателства и особено извлечените от приложените по делото мобилни телефони снимки от датата на извършване на престъплението. Обясненията на подсъдимия П. се опровергават не само от пострадалата П., но и от обясненията на подсъдимия Б., който разказва за събитията в парка и след това на пътя за с.Г., като подробно описва не само своето участие в престъплението, но и действията на другия подсъдим П.. От показанията на пострадалата е видно, че спрямо нея четиримата подсъдими са извършвали блудствени действия въпреки нейното несъгласие за това и една от причините за нейното поведение е било употребената сила от страна на подсъдимия П. спрямо нея. Твърденията на подсъдимите, че всичко е било извършено от П. доброволно, се опровергават и от нейните показания, и от показанията на майка й, а също и от показанията на свидетелите К., както и от изготвените по отношение на пострадалата медицински експертизи. От същите става ясно, че на нея са й били причинени множество травматични увреждания, най-вече от страна на подсъдимия П. /като изключим нараняванията в областта на ануса, причинени от подсъдимите Б. и К./, което опровергава думите на подсъдимите. За упражненото спрямо пострадалата насилие се потвърждава и от заключението на експертизите по отношение на П., от които се виждат характера и механизма на причинените й телесни повреди. За липсата на доброволност от страна на пострадалата свидетелства и нейното поведение след инцидента - била е разстроена, подтисната, мълчалива, а видно от заключението на назначената по отношение на нея СПЕ се вижда, че извършеното спрямо нея е възбудило основателен страх за живота й, преживяла е стрес и в тази връзка се е отключила остра стресова реакция, придружена с разстройство в адаптацията и смесена тревожно-депресивна реакция. Като допълнителен елемент на казаното се явява и характера на извършеното на инкриминираната дата спрямо нея - очевидно се наблюдава стремеж у подсъдимия П. да реализира една “наказателна„ акция по отношение на момичето, с което доскоро са били интимни приятели и което вече не иска да има нищо общо с него. Като проява на този вид особено „наказание“ се явява не само „предлагането“ й на останалите трима подсъдими, като момиче, готово да прави по всяко време анален и орален секс, но и след това, когато по негово изрично волеизявление пострадалата е оставена без дрехи, сама, като са й оставили само очилата, за да може поне да вижда. Това допълнително унизяване на нейната чест и достойнство са били напълно целенасочени от страна на П., тъй като е бил наясно, че тя няма как да се прибере спокойно в дома си в това си състояние и че най-вероятно ще бъде забелязана от други хора, като се има предвид, че мястото, на което са я оставили в ранните часове на деня, е бил градския парк на гр.П.б..

Ето защо техните обяснения не се кредитират от съда, а се приемат като една защитна теза, напълно опровергана от останалите събрани по делото доказателства.

При така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна всеки един от подсъдимите е осъществил съставомерните признаци на следното престъпление, както следва:

За подсъдимия П. - на 04.03.2012 г., в периода от 02.30 часа до около 04.00 часа, в гр.П.б. и на стария път от гр. П.б. за с. Г., общ. П.б., обл. С.З., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител, с цивилното лице И.М.Б. ЕГН **********, с цивилното лице Д.Д.Т. ЕГН **********,*** и *** В.И.К., ЕГН ********** от в.ф. *** – К., е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст - цивилното лице Р.К.П. ЕГН **********, живуща ***, чрез употреба на сила – престъпление по чл.150, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК;

За подсъдимия Б. - на 04.03.2012 г., в периода от 02.30 часа до около 03.00 часа, в гр.П.б. и на стария път от гр. П.б. за с. Г., общ. П.б., обл. С.З., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с М.П.П. ЕГН **********,*** е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст - Р.К.П. с ЕГН **********, живуща ***, чрез употреба на сила, като макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 150, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1 т.3 НК;

За подсъдимия К. - на 04.03.2012г. в периода от 03.00 ч. до около 04.00 ч. сутринта, в и до лек автомобил „***” с рег. № *** в гр.П.б., в съучастие като извършител с М.П.П. ЕГН ********** *** и Д.Д.Т. ЕГН **********,***, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Р.К.П. с ЕГН **********, чрез употреба на сила – престъпление по чл. 150, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр.ал.1 НК;

За подсъдимия Т. - на 04.03.2012г. за времето от 03.00 ч. до около 04.00 ч., в и до лек автомобил „***” с рег. № *** в гр. П.б., обл. С.З., в съучастие като извършител с М.П.П. ЕГН ********** *** и с *** В.И.К., ЕГН ********** от в.ф. *** – К., извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Р.К.П. с ЕГН **********, чрез употребата на сила – престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1НК.

От субективна страна престъплението е било извършено от всеки един от подсъдимите при пряк умисъл - всеки един от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, като всеки един от подсъдимите е съзнавал, че останалите действат наравно с него за постигането на целения общ противоправен резултат и обективно с действията си допринасят за неговото настъпване.



За умисъла на дейците съдим от цялостното им поведение на инкриминираната дата. Умисълът се извлича не от обясненията на подсъдимите след извършването на престъплението или действията им след това, а от действията им преди и по време на самото престъпление. Видно от събраните до момента и приети от съда доказателства е, че четиримата подсъдими са извършили координирани действия на инкриминираната дата при срещата си с пострадалата П., с главен организатор и координатор подсъдимия П., които действия са били насочени не към провеждането на разговор с нея, не към желание да се разходят или нещо подобно, а са били целенасочени към сломяване на съпротивата на пострадалата П., като последващите им действия показват и тяхното намерение, техния общ умисъл не да си говорят с нея или да я водят на разходка, а да удовлетворят своя полов нагон без значение методите и средствата за това. Още с излизането от дискотеката пострадалата е била ударена силно с юмрук от П. в областта на лицето и е била предупредена, че думата му следва да се изпълнява. След това подсъдимите Б. и П. я отвеждат на пусто място в градския парк, където под давление на нанесени удари от страна на подсъдимия П. е била принудена да прави фелацио и на двамата подсъдими. След това, пак противно на волята й, била качена в автомобила на П. и отведена извън населеното място. И двамата подсъдими са съзнавали, че П. не желае да тръгва с тях, обективираните от нейна страна действия ясно са показвали, че тя не желае не само каквато и да било интимна близост с тях, а че изобщо не желае да има нищо общо с тях, че тяхното поведение е неправомерно. Въпреки волята на пострадалата тя била изведена от двамата подсъдими на място извън града, място безлюдно, където тя не е можела да разчита на помощ. Дори и само това действие на подсъдимите е достатъчно, за да се приеме, че насилието спрямо нея вече е упражнено. /В този смисъл вж. Р № 93/15,06,92г. по н.д.№97/92г.ВКС./Съобразно решение от 04.12.2003г. по делото на М.Ч. срещу България, Европейския съд за правата на човека приема, че”…съгласието на жената за осъществяване на полово сношение трябва да бъде дадено доброволно, като резултат от свободната воля на жертвата, преценена в контекста на заобикалящите я обстоятелства….”. Непълнолетният подсъдим непосредствено и съзнателно е участвал в осъществяването на упражнената спрямо П. принуда - хванал я с ръце, за да я изведе от дискотеката, след това в парка не й позволил да си тръгне, докато подсъдимият П. се бил отдалечил, за да си вземе колата, възползвал се от упражнената сила от П., за да възбуди и удовлетвори половото си желание. Общия им умисъл за осъществяването на престъплението се вижда от синхрона в действията им, изразил се в самото начало с извеждането на пострадалата от дискотеката и отвеждането й в парка, в насилственото качване на жертвата в автомобила и отвеждането й извън населеното място, в продължаването на блудствените действия извън населеното място с разпределянето на ролите на двамата извършители. След връщането на пострадалата в градския парк на гр.П.б. подсъдимият Б. си тръгнал, но на място дошли другите двама подсъдими, предварително уговорени по телефона от подсъдимия П.. С тях били и свидетелите Б. и Ч., които стояли отстрани и безучастно наблюдавали случващото се. Още с идването си режисираната от подсъдимия П. оргия продължила, като най-напред подсъдимия Т., а след него и подсъдимия К. започнали да възбуждат и удовлетворяват половото си желание. И двамата ясно са съзнавали, че пострадалата не иска да има нищо общо с тях, че не желае да им прави фелацио, че не е съгласна да прави анален секс, че всичко, което извършва, е в резултат на упражняваното спрямо нея насилие, не само чисто физическо от страна на подсъдимия П., което те са възприемали непосредствено с очите си, но и насилие, свързано с извеждането й, както вече бе посочено и по-горе, на едно отдалечено и безлюдно място, където не може да разчита на помощ от никого. Особено показателно е поведението на подсъдимия К., който е чакал с изваден полов член подсъдимия Т. да приключи с пострадалата, за да може да заеме неговото място. И К., и Т. са били наясно, че пострадалата изпълнява нарежданията на П., придружавани и с нанасянето на удари от негова страна, като са били наясно, че това, което прави тя, не е в резултат на свободно изразена нейна воля, а се дължи на упражняваното спрямо нея насилие. И в тяхно присъствие подсъдимият П. продължил да ръководи действията на всички и да ги координира, като непрекъснато измислял нови и нови начини за удовлетворяване на половия си нагон и половия нагон на останалите си съучастници.

При така посочената правна квалификация, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 НК, както и като взе предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК, съдът прие, че наказанието на всеки един от подсъдимите следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 НК вр. с чл.54 НК, като за всеки един от тях то следва да бъде определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а по отношение на непълнолетния подсъдим Б. - и при съобразяване с разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 НК. Като такива смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимите Б., Т. и К. съдът приема чистото им съдебно минало, младежката възраст на подсъдимите, добрите им характеристични данни, ползват се с добро име сред населението, нямат констатирани никакви противообществени прояви до момента, стореното от тях може да се приеме като един изолиран случай в живота им. По отношение на подсъдимия П. следва да се приеме неговата младежка възраст, изразеното съжаление за стореното. По отношение на никой от тях обаче не са налице предпоставките по чл.55 НК, а именно за налагане на наказанието при наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед извършеното престъпление. Касае се до престъпление, засягащо половата неприкосновеност на жените, до престъпление, което се явява с изключително висока степен на обществена опасност, извършителите, макар и с оглед на посочените положителни данни за тях, да не се разкриват като личности с изключително висока степен на обществена опасност, нямат никакви изключителни или пък многобройни доказателства, които да са събрани по делото, които да обусловят налагането на наказание на който и да е от тях при условията на чл.55 НК. Подсъдимият П. пък е осъждан неколкократно и се разкрива като една личност с трайно установени престъпни навици, която е склонна да върши престъпления.

Ето защо, по отношение на подсъдимия П., за извършеното от него престъпление по чл.150, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 вр.с ал.1 вр.с чл.26, ал.1 НК, съдът намери, че най-справедливо ще бъде и следва да му се определи наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, което, съгласно чл.58а, ал.1 НК следва да бъде намалено с една трета, или иначе казано - същият следва да бъде осъден на наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода.

По отношение на подсъдимите Т. и К., за извършеното от тях престъпление по чл.150, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр.с ал.1 НК, съдът намери, че най-справедливо ще бъде да им се определи наказание в размер на по две години лишаване от свобода, което, съгласно чл.58а, ал.1 НК следва да се намали с една трета, или иначе казано, на тези двама подсъдими следва да им се наложи наказание в размер на по една година и четири месеца лишаване от свобода.

По отношение на подсъдимия Б., за извършеното от него престъпление по чл.150, ал.1, вр.с чл.20, ал.2, вр.с ал.1, вр.с чл.26, ал.1, вр.с чл.63, ал.1, т.3 НК съдът намери, че най-справедливо ще бъде да му се определи наказание в размер на една година лишаване от свобода, което, съгласно чл.58а, ал.1 НК следва да се намали с една трета, или иначе казано следва да бъде осъден на осем месеца лишаване от свобода.

Имайки предвид участието на всеки един от подсъдимите в осъществяването на престъплението и личния им принос за това, съдът прие, че по отношение на подсъдимия П., имайки предвид и обстоятелството, че е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и не е реабилитиран, наказанието му от две години и четири месеца лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно от него ефективно. Демонстрираната от него престъпна упоритост в осъществяването на намисленото деяние, желанието му на всяка цена и с всякакви, включително и непозволени от закона средства, да задоволи половия си нагон, показват, че за неговото превъзпитаване за вбъдеще, за постигането на целите на генералната, а и на специалната превенция по отношение на него, ще следва наказанието му да се изтърпи от същия при първоначален строг режим, съгласно чл.61, т.2 ЗИНЗС, в затвор. Така в най-пълна степен на същия ще може да му се окаже положително въздействие и чрез изолирането му от обичайната среда, в която е свикнал да живее, ще му се даде възможност не само да осмисли извършеното, но и да докаже след това с поведението си, че се е поправил.

По отношение на подсъдимия Б.-тъй като до момента подсъдимия не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,а размера на наложеното му наказание не надвишава три години,то за постигане на целите на наказанието и преди всичко с оглед на неговото поправяне съдът счете,че не се налага той да търпи ефективно това си наказание и да бъде откъсван от естествената си среда на живот,а ще следва,на осн.чл.69 вр.с чл.66 ал.1 НК да се отложи изпълнението на наказанието му с изпитателен срок от три години,считано от влизането на присъдата в сила.Така ще може да докаже пред себе си и пред обществото,в което живее,че си е взел поука от извършеното,че това действително е един изолиран случай,който няма да се повтаря.

По отношение на подс.К. и Т.-тъй като до момента нито един от тях не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,а наложените им наказания не надвишават три години,то съдът намира,че по изключение, по отношение на тях двамата, за постигане на целите на наказанието и преди всичко с оглед на тяхното поправяне, не се налага те да търпят ефективно така определеното им наказание лишаване от свобода, а ще следва, на осн.чл.66 ал.1 НК да се отложи изпълнението на същото за срок от по три години, считано от влизането на присъдата в сила за всеки един от тях поотделно. Така ще им се даде шанс с бъдещото си поведение да покажат, че са осмислили поведението си, както и че са се превъзпитали в насока спазване на установените порядки в обществото. Не следва да бъдат откъсвани от естествената си среда, а с честното си отношение към труда и установените в страната порядки ще могат да докажат, че са си взели поука и извършеното от тях престъпление представлява един изолиран случай.

На осн.чл.59 ал.1 НК от така наложеното на подс.П. наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода следва да се приспадне времето,през което същият е бил задържан под стража,а именно считано от 17,10ч. на 05.03.12г.до влизането на присъдата в сила.

Тъй като подс.Б. е непълнолетен,то ще следва,на осн.чл.67 ал.4 НК препис от присъдата,след нейното влизане в сила по отношение на него,да се изпрати на местната комисия за БППМН-гр.П.б.,за да могат да организират възпитателни грижи по отношение на него.

Граждански иск няма предявен.

Причини за извършване на престъплението – ниска правна култура, незачитане на телесната неприкосновеност на личността, занижен самоконтрол, стремеж към удовлетворяване на половия нагон без оглед на средствата и начините за това.

Веществените доказателства, приложени по делото – един брой мобилен апарат марка „***” следва да се върне на свидетеля Ч. и един брой мобилен апарат марка „***” следва да се върне на подсъдимия Т. след влизане на присъдата в законна сила.

Вещественото доказателство, приложено по делото-един брой компютър марка ***, намиращ се по делото, следва да се върне на С. П. Г. след влизане на присъдата в законна сила.

Веществените доказателства, приложени по делото-диск DVD-R марка ***l, диск CD - R 52Х и плик с косми на лист 116 от том първи по ДП, следва да се унищожат, като вещи без стойност, след влизане на присъдата в законна сила.

Подсъдимите следва да заплатят, всеки един от тях поотделно, по 75,00 лева разноски на РС ”Военна полиция” – П.; по 124,25 лева по сметка на ОД - МВР – С.З., както и да заплатят по 12,00 лева разноски, в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


31,05,2013г.
Каталог: img -> File -> prisadi
prisadi -> Заседание доказателства по делото съдът приема за установено следното
prisadi -> Мотиви по Присъда №16 от 16. 11. 2015 г по нохд №22 / 2015 г по описа на Военен съд Пловдив
prisadi -> Мотиви по Присъда №13 от 18 март 2014 г по нохд №47/2014 г по описа на Военен съд Пловдив
prisadi -> Г., към 20. 00 часа, на стадиона в с., общ., обл., непосредствено след края на футболната среща от „**“ между отборите на с., общ и с., общ., Б. Д. Б., като съизвършител с ц л. Л. Л. Б., Ударил с юмрук в гърдите М. Г. Г
prisadi -> Заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното
prisadi -> Мотиви по нохд №232/16г по описа на военен съд Пловдив
prisadi -> О п р е д е л е н и е №15 в името на народа днес, 28 август 2015 год., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив сградата на съда, в закрито съдебно заседание


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница