Мотиви по Присъда №13 от 18 март 2014 г по нохд №47/2014 г по описа на Военен съд Пловдив

Подсъдимият *** Т.Д.Д. от военно формирование *** - *** е постъпил на военна служба в БА на 29.03.2007 г. във военно формирование *** – ***, където служи и до момента. По време на службата си се проявил като изпълнителен, дисциплиниран и съзнателен военнослужещ. Четири пъти е бил награждаван, не е бил наказван. Не е участвал в мисии извън граница.

Не е осъждан.
По време на службата си извършил следното:

След като на 29.03.2007 г. подсъдимият бил приет на военна служба, на 12.04.2007 г. сключил договор с баща си - св. ц.л. Д. З. Т. от ***., съгласно който военнослужещият заживял под наем в жилище собственост на баща си намиращо се в ***., кв. „***“, ул. „*** срещу месечен наем в размер на 80 лв., като стриктно изпълнявал наемните си задължения.

Тъй като подсъдимият *** Д. живеел под наем в ***. и служил във военно формирование *** - *** решил да се картотекира във военното си формирование като военнослужещ живеещ при условията на свободно договаряне и да получава компенсационни суми /квартирни пари/ за това.

Редът за картотекиране и изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които живеели при условията на свободно договаряне за времето от 11.09.1998 г. до 14.02.2008 г. бил определен в „Наредба № 3/19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната”, издадена от министъра на отбраната и в „Наредба за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползвали жилища при условията на свободно договаряне”, приета с ПМС № 41 от 06.02.1997 г.

За периода от 15.02.2008 г. до 24.07.2009 г. картотекирането и изплащането на квартирни пари ставало въз основа на „Наредба за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне”, приета с ПМС № 16/05.02.2008 г.

За периода от 25.07.2009 до 09.08.2010 г. този ред бил регулиран от „Наредба № Н-10/18.06.2009 г. за настаняване в имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и в имоти, наети за отдаване под наем“ и „Наредба № Н-17/16.07.2009 г. за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, които живеят при условията на свободно договаряне“- и двете издадени от министъра на отбраната на РБ.

В изпълнение на горните изисквания и тъй като отговарял на тях /*** Д. имал жилищна нужда, не притежавал жилище или вила, годни за постоянно обитаване в населеното място, където служил, след 13.03.1990 г. и пет години преди подаване на документите за картотекиране не бил прехвърлял недвижим жилищен имот/ подсъдимият бил картотекиран във военно формирование *** – *** като военнослужещ, живеещ при условията на свободно договаряне и за периода м. юли 2007 г. до края на м. декември 2009 г. получавал компенсационни суми за това.

Съгласно горепосочените наредби, за да бъде картотекиран един военнослужещ като живеещ при условията на свободно договаряне и да получава квартирни пари е следвало да представи освен всички необходими документи: молби /заявления/-декларации до жилищната комисия и до командира на съответното военно формирование, предложение за определяне степента на жилищна нужда, което първоначално се е подавало до директора на ТД „Управление на частната държавна собственост“ – Пловдив, след това до ТД “Социални дейности“- Пловдив към ИА “СД на МО“ – София, а впоследствие до Директора на „Инфраструктура на отбраната“ – Пловдив/, копие от адресна регистрация копия от актове за брак, раждане на деца /ако е имало такива/ и др., както и договори за наем /оригинал или копие/.

Съгласно Наредбата приета с ПМС № 16/05.02.2008 г., в сила от 15.02.2008 г., а след това по изричното искане на жилищната комисия на военно формирование *** – ***, военнослужещите, които били картотекирани като живеещи при условията на свободно договаряне, за да получават квартирни пари следвало заедно с молбите /заявленията/-декларации до командира на военно формирование *** – *** да представят и документи /разписки за наем, квитанции към разписки за наем, разписки и т.н./, от които да било видно, че тези, които получавали квартирни пари в действителност са заплащали наемите си на своите наемодатели.

С едно от измененията на Наредбата приета с ПМС № 16/05.02.2008 г. /ДВ, бр. 81 от 2008 г. от 16.09.2008 г., в сила от 27.02.2009 г./ била въведена забрана на военнослужещи, живеещи под наем при свои близки /съпруг, съпруга, роднините по права линия, по съребрена до втора степен включително и по сватовство до втора степен включително/ да им се изплащат компенсационни суми затова.

Предвид на това изменение подсъдимият живял под наем в дома на баща си в ***. до м. февруари 2009 г. включително, а на 20.05.2009 г. сключил договор с ц.л. В. И. А. – П. от ***. /починала на 21.09.2011 г./, съгласно който подсъдимият *** Д. заживял под наем в жилището на А., намиращо се в ***., ул. „***, срещу месечен наем в размер на 80 лв.

Подсъдимият нямал роднинска връзка с А., стриктно изпълнявал наемните си задължения и живял под наем в жилището й до края на м. декември 2009 г., след което престанал да се картотекира и да получава компенсационни суми затова.

За нуждите на картотекирането си и за получаване на квартирни пари за периода 27.04.2008 г. до 10.12.2009 г. подсъдимият представил пред жилищната комисия и командването на военно формирование *** – ***, като доказателство, че живее под наем и заплаща наема си 13 бр. частни документи - 3бр. договори за наем на недвижим имот от дати: 28.05.2008 г., 11.10.200- г. /без посочена конкретна година/ и от 26.10.2008 г. г., 2 бр. квитанции към разписки за наем от дати: 27.04.2008 г., и от 28.05.2008 г., 8 бр. разписки от дати: 30.06.2008 г., 25.07.2008 г., 25.09.2008 г., 26.07.2009 г., 25.09.2009 г., 3.10.2009 г., 12.11.2009 г. и от 10.12.2009 г., които обаче били неистински частни документи, защото подписите за „наемодател” в трите договора за наем на недвижим имот от дати: 28.05.2008 г., 11.10.200- г. /без посочена конкретна година/, и от 26.10.2008 г., не били положени от наемодателя на *** Д. - ц.л. Д. З. Д. от ***., а били изпълнени от самия военнослужещ, подписите за „получил сумата“ в 2 бр. квитанции към разписки за наем от дати: 27.04.2008 г. и от 28.05.2008 г. и в 3 бр. разписки от дати: 30.06.2008 г., 25.07.2008 г., 25.09.2008 г. не били положени от наемодателя на *** Д.-ц.л. Д. З. Д. от ***., а били изпълнени от самия военнослужещ, и подписите за „получил сумата“ в 5 бр. разписки от дати: 26.07.2009 г., 25.09.2009 г., 3.10.2009 г., 12.11.2009 г. и от 10.12.2009 г. не били положени от наемодателката на *** Д. - ц.л. В. И. А. от ***., а били изпълнени от самия военнослужещ.

Макар подсъдимият да съзнавал, че съставя неистински частни документи и че ги употребява, като ги представя пред жилищната комисия и командира на военно формирование *** – ***, същият го направил, тъй като добре разбирал, че без тези документи няма да получи съответните квартирни пари.

Горното съставлява престъпление по чл. 309, ал.1, алт. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия *** Д. за това, че през периода от 27.04.2008 г. до 10.12.2009 г., включително, във военно формирование *** - ***, при условията на продължавано престъпление, на 13 /тринадесет/ пъти, сам съставил неистински частни документи: 3 /три/ броя договори за наем на недвижим имот – от дати: 28.05.2008 г., 11.10.200- г. /без посочена конкретна година/, и от 26.10.2008 г., 2 бр. квитанции към разписки за наем от дати: 27.04.2008 г. и от 28.05.2008 г., 8 бр. разписки от дати: 30.06.2008 г., 25.07.2008 г., 25.09.2008 г., 26.07.2009 г., 25.09.2009 г., 3.10.2009 г., 12.11.2009 г. и от 10.12.2009 г., като подписите за „наемодател” в трите договора за наем на недвижим имот от дати: 28.05.2008 г., 11.10.200- г. /без посочена конкретна година/, и от 26.10.2008 г., не били положени от наемодателя на *** Д. – ц.л. Д. З. Д. от ***., а били изпълнени от самия военнослужещ, подписите за „получил сумата“ в два броя квитанции към разписки за наем от 27.04.2008 г. и от 28.05.2008 г. и в три броя разписки от дати: 30.06.2008 г., 25.07.2008 г., 25.09.2008 г. не били положени от наемодателя на *** Д. – ц.л. Д. З. Д. от ***., а били изпълнени от самия военнослужещ и подписите за „получил сумата“ в 5 броя разписки от дати: 26.07.2009 г., 25.09.2009 г., 3.10.2009 г., 12.11.2009 г. и от 10.12.2009 г. не били положени от наемодателката на *** Д. – ц.л. В. И. А. от ***., а били изпълнени от самия военнослужещ и ги употребил като ги представил пред командването и жилищната комисия на военно формирование *** – ***, за да докаже чрез договорите за наем на недвижим имот съществуването на свое наемно правоотношение с ц.л. Д. З. Д. от ***., а чрез квитанциите към разписките за наем и разписките да докаже съществуването и изпълнението на свои финансови задължения по наемни правоотношения с ц.л. Д. З. Д. и ц.л. В. И. А. и двамата от ***..

За периода 25.08.2008 г. до 10.11.2009 г. за нуждите на картотекирането си и за получаване на квартирни пари подсъдимият представил пред жилищната комисия и командването на военно формирование *** – ***, като доказателство, че живее под наем и заплаща наема си 8 бр. частни документи – 1 бр. разписка от дата 25.08.2008 г., 1 бр. квитанция към разписка за наем от 10.08.2009 г., 5 бр. разписки за наем от дати 26.10.2008 г., 25.11.2008 г., 24.12.2008 г., 25.01.2009 г. и 25.02.2009 г. и 1 бр. договор за наем на недвижим имот от 10.11.2009 г., които били неистински частни документи, защото подписите за „получил сумата” в разписката от 25.08.2008 г., разписките за наем от 26.10.2008 г., 25.11.2008 г., 24.12.2008 г., 25.01.2009 г. и 25.02.2009 г. не били положени от наемодателя на *** Д. – ц.л. Д. З. Д. от ***. и подписите за „получих сумата“ в квитанцията към разписка за наем от 10.08.2009 г. и за „наемодател“ в договора за наем на недвижим имот от 10.11.2009 г. не били положени от наемодателката на *** Д. - ц.л. В. И. А. от ***..

Макар че подсъдимият не е съставил посочените по-горе 8 бр. неистински частни документи и от него не би могла да се търси наказателна отговорност в тази насока, същият съзнателно се е ползвал от тях употребявайки ги, като ги представил пред жилищната комисия и командира на военно формирование *** – ***, тъй като добре разбирал, че без тези документи няма да получи съответните квартирни пари.

Горното съставлява престъпление по чл. 316, алт. 1, вр. чл. 309, ал. 3, алт. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия *** Д. за това че през периода 25.08.2008 г. до 10.11.2009 г., включително, във военно формирование *** - ***, при условията на продължавано престъпление, на 8 /осем/ пъти, съзнателно се ползвал от неистински частни документи – 1 бр. разписка от дата 25.08.2008 г., 1 бр. квитанция към разписка за наем от 10.08.2009 г., 5 бр. разписки за наем от дати 26.10.2008 г., 25.11.2008 г., 24.12.2008 г., 25.01.2009 г. и 25.02.2009 г., 1 бр. договор за наем на недвижим имот от 10.11.2009 г., като подписите за „получил сумата” в разписката от 25.08.2008 г., разписките за наем от 26.10.2008 г., 25.11.2008 г., 24.12.2008 г., 25.01.2009 г. и 25.02.2009 г. не били положени от наемодателя на *** Д. – ц.л. Д. З. Д. от ***. и подписите за „получих сумата“ в квитанцията към разписка за наем от 10.08.2009 г. и за „наемодател“ в договора за наем на недвижим имот от 10.11.2009 г. не били положени от наемодателката на *** Д. - ц.л. В. И. А. от ***., и ги употребил като ги представил пред жилищната комисия и командването на военно формирование *** – ***, за да докаже чрез договора за наем на недвижим имот съществуването на свое наемно правоотношение с ц.л. В. И. А. от ***., а чрез разписката, разписките за наем и квитанцията към разписката за наем съществуването и изпълнението на свои финансови задължения по наемни правоотношения с ц.л. Д. З. Д. и ц.л. В. И. А. и двамата от ***., като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност,като деянието представлява маловажен случай.Подсъдимият ще следва да бъде признат за невинен и оправдан по първоначалното обвинение.

Престъпленията са били извършени от подсъдимия с пряк умисъл: той е съзнавал обществено-опасният им характер, предвиждал техните обществено-опасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Разпитан в хода на досъдебното производство, подсъдимият не се е признал за виновен, но в хода на съдебното следствие същият изрази съжаление признание и разкаяние като поиска настоящото производство да се разгледа по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, депозира съгласие да не се извършва разпит на св. *** Б., св. Г. П. и св. *** Д., както и не оспори изготвената в хода на досъдебното производство техническа експертиза /л. 78 от ДП/. В показанията на св. Д. /баща на подсъдимия/, на когото бяха разяснени правата по чл. 121 от НПК/ същият показа, че той собственоръчно е изготвил представеното по делото пълномощно с датата 29.03.2007 г., но нямал спомен защо не е нотариално заверено.

Освен от показанията на свидетелите, за които има съгласие да не се разпитват и чиито показания бяха приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 от НПК, горната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства: заявление-декларация до жилищната комисия на военно формирование *** – *** от 11.08.2009 г., оригинал – 2 листа, заявление-декларация до жилищната комисия на военно формирование *** – *** от 01.11.2009 г., оригинал – 2 листа, заявление-декларация до жилищната комисия на военно формирование *** – *** от 01.11.2009 г., оригинал – 2 листа, молба-декларация до командира на военно формирование *** – *** от 02.11.2009 г., оригинал – 1 лист, молба-декларация до командира на военно формирование *** – *** от 12.12.2009 г., оригинал – 1 лист. По настоящото досъдебно производство е било представено в оригинал пълномощно от 29.03.2007 г. от св.ц.л. Д. З. Д. от ***. - л. 101 от ДП, с което упълномощил сина си – подсъдимия *** Д., с което военнослужещият бил упълномощен да се подписва от името и за сметка на баща си във връзка със сключването на договор за наем на етаж от къщата собственост на св.ц.л. Д. намираща се в ***., кв. „***“, ул. “***. Военнослужещият бил упълномощен още да се подписва от името и за сметка на св. Д., там където било необходимо да удостоверява, че ц.л. Д. е получил наемната цена.

Военно-окръжна прокуратура – Пловдив въобще не кредитира представеното пълномощно като годно доказателство, не е прекратила частично настоящото досъдебно производство.

За престъплението по чл. 309, ал. 1, алт. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК съдът счита, че имайки предвид размера на наказанието, което е до две години лишаване от свобода, следва да се приеме, че подсъдимият е пълнолетно лице, както и обстоятелствата, че не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК и че няма причинени имуществени вреди, не са налице законовите забрани, предвидени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 6 НК, поради което намира, че в случая следва да се приложи чл. 78а от НК.

ПРИЧИНИ: Ниско правно съзнание, липса на контрол от страна на началниците.

МОТИВИ: Користни.

Подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание глоба, която съдът съобрази с: чистото му съдебно минало, направените самопризнания, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното, обстоятелството, че извършеното от него деяние се явява инцидентен случай в живота му и няма данни по делото, след довършването на същото, за други закононарушения. В конкретния случай съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено административно наказание глоба при значителен превес на смекчаващите обстоятелства.

В конкретния случай съдът намира, че следва да се приложи императивната разпоредба на чл. 2, ал. 2 от НК. До влизане на решението в сила са последвали различни закони, в частност е била изменена разпоредбата на чл. 78а НК, досежно минималния размер на предвиденото административно наказание глоба /ДВ бр. № 26/2010 г., в сила от 09.04.2010 г./ Следва да се приложи по-благоприятния закон за дееца, поради което на същия следва да се наложи административно наказание глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева.

ПРИЧИНИ: Ниско правно съзнание, липса на контрол от страна на началниците.

МОТИВИ: Користни.

За да е налице хипотезата по реда на чл. 93, т. 9 от НК съдът приема наличието на чисто съдебно минало, направените самопризнания, с които подсъдимият е спомогнал за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното, обстоятелството, че извършеното от *** Д. деяние се явява инцидентен случай в живота му и няма данни по делото след довършването на същото за други закононарушения. Съдът изцяло се съобрази и с факта, че същият желае да продължи да служи в БА, семеен е и полога грижи за своето семейството.

За извършеното от подсъдимия престъпление – това по чл. 316, алт. 1, чл. 309, ал. 3, вр. ал. 1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, в особената част на закона, е предвидено наказание „пробация” или „глоба” от сто до триста лева. Съдът, след като съобрази датата на довършване на инкриминираното деяние – месец 10.11.2009 г. и с датата на образуване на досъдебното производство намира, че при преценката дали са налице условията за прилагане на давността, следва да се приложат императивните разпоредби на чл. 2, ал. 2 от НК – по-благоприятен закон за дееца, тъй като разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК е предвиждала настъпването на погасителната давност да стане след изтичането на две години. Тази разпоредба е била изменена със ЗИДПНК, ДВ бр. 26/2010 г. и към настоящия момент погасителната давност за същото престъпление би настъпила след изтичането на три годишен срок. По-благоприятният закон в конкретния случай за *** Д. се явява този преди изменението му. Ето защо, подсъдимият следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление, посочено по-горе, като на основание чл. 81, ал. 3 от НК и на същия не следва да се налага наказание.

Веществените доказателства по делото /намиращи се в найлонов джоб, прикрепен към кориците на досъдебното производство/: договор за наем на недвижим имот от 28.05.2008 г., оригинал, 1 лист, договор за наем на недвижим имот от 11.10.200- г. /без посочена година/, оригинал, 1 лист, договор за наем на недвижим имот от 26.10.2008 г., оригинал, 1 лист, квитанция към разписка за наем от 27.04.2008 г., оригинал, 1 лист, квитанция към разписка за наем от 28.05.2008 г., оригинал, 1 лист, разписка от 30.06.2008 г., оригинал, 1 лист, разписка от 25.07.2008 г., оригинал, 1 лист, разписка от 25.09.2008 г., оригинал, 1 лист, разписка от 26.07.2009 г., оригинал, 1 лист, разписка от 25.09.2009 г., оригинал, 1 лист, разписка от 03.10.2009 г., оригинал, 1 лист, разписка от 12.11.2009 г., оригинал, 1 лист, разписка от 10.12.2009 г., оригинал, 1 лист, разписка от 25.08.2008 г., оригинал, 1 лист, квитанция към разписка за наем от 10.08.2009 г., оригинал, 1 лист, разписка за наем от 26.10.2008 г., оригинал, 1 лист, разписка за наем от 25.11.2008 г., оригинал, 1 лист, разписка за наем от 24.12.2008 г., оригинал, 1 лист, разписка за наем от 25.01.2009 г., оригинал, 1 лист, разписка за наем от 25.02.2009 г., оригинал, 1 лист, договор за наем на недвижим имот от 10.11.2009 г., оригинал, 1 лист ще следва след влизане на присъдата в законна сила да бъдат унищожени.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва подсъдимият *** Т.Д.Д. да бъде осъден да заплати направените по делото разноски общо в размер на 180.00 лв.; от които 165.00 лв. в полза на РС „Военна полиция” - Пловдив за изготвената техническа експертиза в хода на досъдебното производство /л. 78/ и 15 лв. в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт разноски направени в хода на съдебното следствие за пътни пари при явяване на вещото лице в съдебно заседание.

Предвид гореизложеното съдът постанови съдебния акт.