Мотиви по Присъда №16 от 16. 11. 2015 г по нохд №22 / 2015 г по описа на Военен съд Пловдив



Дата23.07.2016
Размер274.41 Kb.
#1966



МОТИВИ по Присъда № 16 от 16.11.2015 г. по нохд № 22 / 2015 г. по описа на Военен съд Пловдив.

От съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседания доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Подсъдимият *** /***/ М.Т.Н. от военно формирование /в.ф./ *** – ***, е постъпил на военна служба в БА на 20.02.2009 г. *** г. Атестиран за 2013 г. ***

По време на службата си, извършил следното :

На 30.11.2012 г., около 19:00 ч., пострадалия св. Р.П. управлявал на къси светлини и улично осветление, товарен автомобил, марка „***“ модел „***” с рег. № *** в посока запад по ул. ”***” в с. ***, общ. ***, обл. ***, със скорост на движение 50 км/час. Пътният участък бил равнинен, покрит със сухо, старо асфалтово покритие, без неравности. Времето било ясно. Последният бил сам в автомобила. Автомобилът бил собственост на „*** ***, с материално отговорно лице св. Т.П.. Докато управлявал товарния автомобил в село *** по ул. „***”, в дясната лента за движение посока изток – запад, в противоположната посока запад – изток, по същата улица се движел л.а. марка „***” модел *** с рег. № ***, управляван от подсъдимия *** М.Н.. Автомобилът бил негова собственост. В зоната на кръстовището на ул. ”***” до дом *** с улица „***”, подсъдимият изгубил контрол над управлението на лекия автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение, по което се движил управлявания от св. П. товарен автомобил. Св. П. забелязал насрещно движещия се лек автомобил, опитал се да избегне удара с маневра на дясно по посока на движението си, но бил блъснат в зоната на кръстовището странично, в левия калник и лявата врата от насрещно движеният се лек автомобил, управляван от подсъдимия. В момента на удара скоростта на движение на двете превозни средства е възлизала на 50 км/час за двата автомобила.

Вследствие на удара, управлявания от св. П. товарен автомобил се завъртял на 180-190 градуса около вертикалната си ос на дясно, като изминал дъгообразно около 18 метра обратно на посоката си на движение и застанал в покой в южната пресечка на ул. „***”. Управлявания от подс. *** Н. лек автомобил, след удара, също се завъртял на 140-150 градуса около вертикалната си ос на дясно, като изминал около 21-22 м. и спрял с предната си част в кирпичена ограда в южната пресечка на ул. ***”, като задната част на автомобила била ориентирана към предната част на автомобила на св. П., в непосредствена близост един до друг. От така настъпилия удар между двете моторни превозни средства, св. П. изпитал силна болка в кръста, опитал да излезе от предна лява врата на автомобила си, но същата, вследствие на удара, била смачкана и блокирана.

Непосредствено след удара, на мястото на ПТП се отзовала св. гр.л. Д Ч., която след като чула удара, излязла от дома си навън и видяла две коли до тяхната ограда. Единият шофьор бил прав до колата и видимо му нямало нищо, а другия се мъчел да излиза от дясната врата, след което се прибрала. Същевременно на мястото на ПТП се отзовали гр.л. Л.М. и *** Д.Г., които се намирали в близка къща и след като чули звук от спирачки и последван сблъсък, веднага излезли да видят какво става, като отишли на мястото, на което били спрели автомобилите след ПТП. По същото време с автомобилите си, пристигнали св. К. Ч. и св. И. Ч.. Видели св. П. да стои в товарния автомобил, а на 4-5 метра от него се намирал спрял лек автомобил, като до багажника му стоял изправен подс. *** М.Н.. Свидетелите Ч., Ч., М. и *** Г. помогнали на св. П. да излезе от дясната врата на автомобила, който постоянно повтарял : “Какво направи тоя човек?“. От своя страна св. М. се обадил от личния си мобилен телефон на телефон 112 и съобщил за инцидента. Допълнително операторката от телефон 112 разговаряла и със св. П., който описал обстановката и пояснил болките по тялото си. През това време, св. Ч. се прибрал в дома си.

Междувременно подс. *** М.Н. отишъл при св. П. и го помолил да се разберат, без да викат полиция, защото щели да го изгонят от работа. Св. П. отказал, като му заявил, че вече пътува полиция и бърза помощ. Веднага след това, подс. *** М.Н. попитал св. *** Г. дали е пил и ако не е пил да каже, че той е управлявал колата му. Св. *** Г. му отговорил, че е пил и отклонил предложението му. Подс. *** Н. отправил същото предложение и на св. гр.л. М., но също получил отрицателен отговор. Веднага след това подсъдимият напуснал местопроизшествието и отишъл в дома си, който се намирал на 120 метра от мястото на ПТП. Позвънил на мобилния телефон на колегата си военнослужещ св. *** Ю.П., като му съобщил, че брат му К. е катастрофирал с автомобила.

След няколко минути, на мястото на ПТП се появил св. гр.л. К.Н. - брат на подсъдимия и отишъл при св. П.. Извинил се и му казал, че той е управлявал лекия автомобила, който го бил блъснал и му предложил да му плати щетите. Св. П. отказал, като му заявил, че не той е управлявал автомобила, а момчето с военните дрехи и го посъветвал да не участва в такива сделки. Двамата свидетели *** Г. и М. също се прибрали.

На местопроизшествието, почти едновременно, пристигнали патрулен автомобил на РУП гр. *** и автомобил на спешна помощ.

Св. П. бил транспортиран от автомобил на спешна помощ до ФСМП – ***, където му била оказана помощ и лечение. Заедно с него до болницата, пътувал и св. Ч..

Полицейските служители Г.Г. и П.Н. заварили до лекия автомобил „***” да стои гр.л. К.Н.. Попитали го дали той е шофьора, който им отговорил, че е той и поел отговорността за случилото се, вместо брат си подс. *** М.Н.. Казал пред полицейските служители, че той е управлявал автомобила, който е участвал в ПТП. На място, гр.л. К.Н. бил изпробван за употреба на алкохол, като пробата била положителна - 1,38 промила, вследствие на което, му бил съставен АУАН № 989915 от 30.11.2012 г.

По-късно на място, дошъл екип на РУП ***, който извършил оглед на местопроизшествието.
Видно, от протокол за разпознаване на лица и предмети, по досъдебното производство, извършен в сградата на РПУ гр. *** на 24.01.2013 г. по снимки, разпознаващото лице Р.В.П., е посочил снимка на лице под № 2, като е разпознал *** М.Т.Н., като водач на лекия автомобил „***“ причинил ПТП /т.1, л.18-19 д.п./.

Видно, от протокол за разпознаване на лица и предмети по досъдебното производство, извършен в сградата на *** гр. *** на 26.06.2014 г. на физически лица, разпознаващото лице Р.В.П. е посочил лицето под № 4 – гр.л. К.Т.Н., като човека, което няколко минути след ПТП на 30.11.2012 г. в с. ***, дошъл при него и му казал, че той е управлявал л.а. „***“ /т.3, л.80 д.п./.

Видно, от назначената химическа експертиза по досъдебното производство, на Р.В.П. за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, не се доказва наличие /т.1, л.25-29 д.п./. В съдебно заседание вещото лице Ц.Т. внд началник група „Химия и биология“ към БНТЛ при ОД на МВР гр. *** поддържа заключението си /л.223-224 с.д./.

Видно, от заключението на съдебномедицинската експертиза, по досъдебното производство, по писмени данни № 20/2013 г., на Р.В.П. на 62 г. се установява, че вследствие на пътнотранспортното произшествие е била причинена – *** /т.1, л.31-35/. В съдебно заседание, вещото лице *** Т.С. поддържа заключението си. Заявява, че е работил по писмени данни, като е използвал предоставените епикризи от проведеното лечение на пострадалия. Рентгенови материали не е видял /л.51 с.д./.

Видно, от заключението на автотехническата експертиза, по досъдебното производство, се установява, че скоростта на движение на двете превозни средства, непосредствено преди настъпване на удара, е съвпаднала със скоростта им на движение в момента на удара и е възлизала на 50 км/час за двата автомобила. Първоначалният контакт настъпил с лява част на предната броня на л.а. „***“ в левия калник и лявата врата на товарния автомобил „***“ в неговата лента за движение. Водачът на товарен автомобил „***“ модел „***” с рег. № *** не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, чрез аварийно задействане на спирачната система. Водачът на лекия автомобил „***”, модел *** с *** *** е имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка и да упражнява контрол върху управлението и скоростта на движение и да предотврати настъпването на произшествието. Основната причина за настъпилото ПТП е навлизането на лекият автомобил „***”, модел *** с ДК№ *** в срещуположната лента за движение - лентата за движение на товарния автомобил „***“ модел „***” с рег. № ***, при което е попаднал в опасната зона за спиране и е поставил в невъзможност водача на товарният автомобил, да предотврати настъпването на произшествието /т.1, л.38-49 д.п./. В съдебно заседание, вещото лице *** И.Ч. поддържа заключението си. Заявява, че е черпил данните от материалите по досъдебното производство и от огледния протокол /л.60-61 с.д./.

Видно, от заключението на стоково-оценителната експертиза, по досъдебното производство, относно нанесените щети на т.а. „***“ модел „***“ с *** *** се установява, че щетата, получена вследствие на ПТП на 30.11.2012 г. в с. ***, е тотална и към датата на събитието възлиза на 2 400,00 /две хиляди и четиристотин/ лева /т.1, л.52-56 д.п./. В съдебно заседание, вещото лице *** И.Ч. поддържа заключението си. Заявява, че е извършил оценката по пазарна стойност, като е приспадал годните части, които могли да се ползват /л.61г с.д./.

От приложената, по досъдебното производство, справка от сектор „***” при ОД - МВР – *** е видно, че *** М.Н. има наложени наказания по ЗДвП и ППЗДвП /т.3, л.116-118 д.п./.

От приложена, по досъдебното производство, справка от НИМХ – БАН – клон Пловдив, касаеща метеорологичната обстановка е видно следното: „На дата 30.11.2012 г., около 19:00 часа, за района на с. ***, общ. ***, метеорологичната обстановка е била следната: Температура на въздуха – 6,4 градуса целзий. Влажност на въздуха - 85 %.. Вятър – няма. Облачност - 0 бала /напълно ясно небе/. Валеж – няма. Видимост - 1000 м. Състояние на почвата – суха.” /т.3, л.95 д.п./.

Видно, от заключението на съдебно-графическа екпертиза, назначена и изготвена по време на съдебното следствие, във връзка с установяване авторството на положен подпис за “Освидетелсван:” в “Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество” от дата 30.11.2012 г., е изпълнен от лицето Р.В.П. /л.79-83 с.д./. В съдебно заседание, вещото лице *** *** И. Г. поддържа заключението. Категоричен е, че подписът е изпълнен от лицето П. /л.109 с.д./.

Видно, от заключението на съдебно-почеркова експертиза, назначена и изготвена по време на съдебното следствие, във връзка с установяване авторството на положени ръкописни текстове и установяване на цяло от части от писмен документ “Протокол за оглед на местопроизшествие” от дата 30.11.2012 г. е, че ръкописно положените текстове на първия е втория лист на “Протокол за оглед на местопроизшествие” – лист 6 и лист 7, са написани от едно и също лице. Ръкописните текстове положени на първия /лист 6/ и на втория белия /лист 7/ от “Протокол за оглед на местопроизшествие” от дата 30.11.2012 г., са написани със сходна химикална паста, най-вероятно са изпълнени с едно техническо средство, един химикал. Описаният ръкописен текст написан на двата отделни лиска, лист 6 и лист 7 от “Протокол за оглед на местопроизшествие” от дата 30.11.2012 г. са части от едно цяло, представляват едно описание от един общ изказ, един общ документ /л.84-93 с.д./. В съдебно заседание вещото лице *** И. Г. поддържа заключението /л.107-109 с.д./.

Видно, от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, назначена и изготвена по време на съдебното следствие, по искане на защитата на подсъдимия, във връзка установяване пострадалия П. получил ли е описаните в обвинителния акт увреждания по време и място; дали е възможно настъпилите увреждания да се получат вътре в автомобила, така както се съобщава от пострадалия; при наличие на направено рентгеново изследване би ли могло да бъде установено *** на пострадалия е, че при станалото ПТП на пострадалия П. е било причинено ***; ***. Описаните увреждания отговарят да са получени от детайли в купето на лек автомобил при инкриминираното ПТП. Описаните тра***тични увреждания е напълно възможно, по начин и време, да са получени така, както се посочва в обвинителния акт. Напълно възможно е при рентгенография - фасова, да не се забележат счупванията на ***, че на снимката се припокриват няколко кости, образуващи тазовия пръстен с една и съща плътност. Едва при КТ /компютърна томография/ изследването на същия, се установява *** /л.165-172 с.д./. В съдебно заседание вещото лице *** М.Б. заявява, че поддържа заключението по експертизата. Заявява, че при постъпване на пострадалия на лечение в *** “*** ***” гр. *** с ***, е било направено изследване и рентгенография на таз, тъй като е имало съмнение и на нея не се вижда не вижда нищо. Но при изследването във *** и било установено това счупване, което обстоятелство се установява от извършената компютърна томография. Подчертава, че често в медицинската практика счупванията може да не се видят в първоначалния преглед и по-късно са установяват такива, въз основа на допълнителни медицински изследвания. Пояснява, че ако не е имало счупване, нямало да има болки в кръста. За да се получи такова счупване, трябва да има тра*** в областта на кръста. Най-вероятно това счупване е станало при това ПТП. Счупването не е диагностицирано в гр. ***, защото не е имало апаратура, а е установено на по-късен етап, имал е симптоматика. В съдебно заседание вещото лице *** П.П. заявява, че поддържа заключението по експертизата. Заявява, че при такъв характер на сблъсъка страничните натоварваия, упражнени върху тялото на пострадалия, са били значителни и концентрацията на травмите са показателни и са преобладаващо в лявата част на пострадалия /л.224г-226 с.д./.
С горното, подсъдимият *** М.Н., е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.3, предл.6, вр.ал.1, буква „б“, предл.2, вр.чл.342, ал.1, предл.3 от НК, тъй като на 30.11.2012 г., около 19:00 часа, в село ***, общ. ***, обл. ***, при управление на моторно превозно средство, лек автомобил марка „***”, модел *** с *** ***, негова собственост, по ул. „***” до дом *** в посока запад - изток, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

Чл.5, ал.1 от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата:

т.1 „с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди” - като с поведението си е създал опасност за движението, навлизайки в насрещната лента.

Чл.8, ал.1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго” - като не е използвал дясната лента за движение.

Чл.15, ал.1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най - дясната свободна лента” - като не се е движил в дясната лента за движение.

Чл.16. ал.1 от ЗДвП: На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:

т.1 „Когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне” - като е навлязъл в лентата за насрещно движение;

Чл.20, ал.1 от ЗДвП: (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” - като не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС.

Чл.20, ал.2 от ЗДвП: (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.” - като не се е съобразил с характера и интензивността на движението и не е спрял при възникнала опасност.

Чл.3 от ППЗДвП: Участниците в движението са длъжни:

т.1. „да спазват правилата за движение” - като не спазвал правилата за движение.

т.2. „да пазят живота и здравето на хората” - като не пазил живота и здравето на хората - водача на насрещно движещия се т.а. марка „***“ модел „***“ с рег. № ***.

т.3. „да не създават опасности или пречки за движението” - като с поведението си е създал опасност за движението, навлизайки в насрещната лента.

Чл.67, ал.1 от ППЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи възможно най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка - да използва най-дясната свободна лента” - като не е използвал дясната лента за движение.

Чл.68 от ППЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:

1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне” - като навлязъл в насрещната лента за движение.

като, вследствие на тези нарушения, предизвикал пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се товарен автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ***, собственост на „*** ***“ ***, с МОЛ гр.л. Т.Д.П. ***, вследствие на което, по непредпазливост, причинил *** на гр.л. Р.В.П., с ЕГН: ********** ***, ***, като след деянието е избягал от местопроизшествието.
ПРИЧИНИ : нарушения на ЗДВП и ППЗДвП

ФОРМА НА ВИНА : непредпазливост


Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П., П., Г., Н., П., Г., М., Г., Ч., Ч. и Ч., от протокола за оглед ПТП, съдебномедицинската експертиза, автотехническата експертиза, оценителната експертиза, протоколите за разпознаване на лица, протокола за следствен експеримент, справката от ***, справката от Община-***, справката от ***, справката от ***, кадровата справка, служебната характеристика, служебния картон, справката съдимост, оригинала на АУАН № 4814 от 30.11.2012г. и талона за медицинско изследване № 0377882, медицинската документация на лицето Р.В.П., протокола за химическа експертиза, графологическата, почерковата, комплексната съдебномедицинска и автотехническа екпертизи и от останалите доказателства по делото.
С обвинителния акт, *** М.Т.Н. е предаден на съд и за това, да е извършил престъплението, като е нарушил чл.44, ал.1 от ЗДвП : „При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства” - като не осигурил достатъчно странично разстояние с насрещно движещото се пътно превозно средство - т.а. *** *** с рег.№ *** и навлязъл в насрещната лента и чл.92, ал.2 от ППЗДвП : „При разминаване водачите са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства” - като не осигурил достатъчно странично разстояние с насрещно движещото се пътно превозно средство и навлязъл в насрещната лента, и предизвикал пътно транспортно произшествие с насрещно движещия се т.а. *** *** с рег.№ ***. Съдът намира, че тези нарушения, извършени от подсъдимия, не са в пряка причинна връзка със съставомерния резултат и не са във връзка с определяне на наказанието, като отегчаващи обстоятелства, поради което намира, че подсъдимия следва да бъде признат за невиновен по тези обвинения.
Представителят на военно-окръжна прокуратура Пловдив, в съдебно заседание, поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато. Пледира, че в проведеното съдебно следствие се е установило по безспорен и категоричен начин, описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, която се подкрепя от свидетелските показания на М., Г., П., П. и Г.. Всички тези свидетели са заявили, че подсъдимия е дошъл впоследствие и част от тези свидетели, били уговаряни от него, да поемат неговата вина, за да не бъде уволнен от военна служба. Обръща внимание, че след като подсъдимият не успял да уговори тези свидетели, той уговорил неговия брат К. Н.. Прокурорът изтъква, че основния свидетел - пострадалия П., който е бил в ясно съзнание и въпреки, че е търпял болки, е разпознал подсъдимия като водач на автомобила, който го е блъснал. Сочи, че комплексната съдебно и автотехническа експертиза обосновано е обяснила възможността тра***та на пострадалия П., да е получена именно при това ПТП. Изтъква, че в този случай, подсъдимият е основна причина за настъпването на ПТП, вследствие на нарушение на правилата за движение по пътищата, които прокуратурата му е вменила с обвинителния акт. Поради тези съображения и изброени доказателства, прокурорът предлага подсъдимия *** М.Н. да бъде признат за виновен за деянието, което е описано в обвинителния акт, като му наложи наказание лишаване от свобода, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл.66 от НК. Предлага подсъдимия да бъде лишен от правото да управлява МПС, съобразно практиката на съда и да му присъди всички разноски по делото.

Частният обвинител, чрез повереника си, също счита, че напълно и ясно е изяснена фактическата обстановка. Пледира за виновност за подсъдимия. Изразява мнение, че проведеното съдебно следствие потвърждава описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Подкрепя изброените от прокурора достатъчно ясните мотиви, които са довели до това престъпление подсъдимия и опитите му, да попречи за разкриване на обективната истина. Дава заключение, че безспорно е установено, че подсъдимият е извършил и осъществил нарушенията по закона за движение по пътищата, визирани в обвинителния акт, освен чл.44, ал.1 от ЗДвП и чл.92, ал.2 от ППЗДвП. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които сочат по един безспорен начин вината на подсъдимия, имайки предвид разпитите на свидетели, проведените очни ставки, извършените разпознавания от страна на пострадалия и заключенията на съответните експертизи. От заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза се установява, че телесните увреждания са се получили в автомобила, а не след датата на ПТП, което обстоятелство се подкрепя и от записа на тел.112, в който пострадалия съобщава какви са телесните му увреждания и къде чувства болки. Счита, че протокола за оглед на местопроизшествие е съставен по реда на НПК, въпреки, че имало приложен допълнителен лист. Тази негова констатация, кореспондира със заключението на вещото лице, изготвило почерковата и графологичната експертизи. Констатира, че поведението на подсъдимия не е достойно на млад човек под пагон от българската армия. Моли съда да признае подсъдимия за виновен, по така повдигнатото и предявено обвинение от прокурора и поддържано от частния обвинител, и да му наложи наказание лишаване от свобода към средния размер, с изпитателен срок към максималния размер, както и да бъде лишен от правото да управлява МПС не по-малък от срока на лишаване от свобода. Моли съда да присъди на подсъдимия направените от частния обвинител разноски по делото, въз основа на представените за това писмени доказателства по делото.

Частният обвинител е солидарен със становището на повереника си.
Защитата на подсъдимия счита, че в случая въпросът кой е виновен и изобщо има ли виновен за ПТП или е случайно събитие, по никакъв начин не е доказано от държавното и от частното обвинение, както изисква НПК. Нямало нито едно пряко доказателство по делото, кой е управлявал автомобила „***“ в момента на инцидента. При извода, че пострадалият няма как да разпознае подсъдимия, че той е бил водача на лекия автомобил, тъй като е загубил съзнание след ПТП и поради тази причина, не бил пряк очевидец на факта, че подсъдимия е шофирал автомобила. Базира се на факта, че пострадалият не е съобщил на полицаите, че има подмяна на водача на другия автомобил. Обръща внимание, че свидетелите Г., М. и Г. не са свидетели на опита за подмяна на водачите на лекия автомобил. Акцентира, че свидетелят М. дава различни показания по досъдебното производство и съдебното следствие и поради това, не следва да се дава вяра на неговите показания пред съда. Пояснява, че обвинението се крепи и на протокола за оглед на произшествието и автотехническата експертиза, извършена по досъдебното производство. Защитата сочи аргументи, че протокола за оглед, съставен от два отделни листа, така както е приложен по досъдебното производство, не е едно функционално цяло и не може да се цени като доказателствено средство. Прави бележка, че е възможно дознателката да е накарала лицата, присъствали на огледа, само да се подпишат и след това в канцеларията си, да допълни протокола на лист 7. Защитата прави извода, че телесните увреждания на пострадалия, изразяващи ***, не са били доказани ясно, категорично и еднозначно, съобразно НПК. Констатира, че извършената на пострадалия П. *** категорично не е установила наличие на фрактура на таза, като това е бил единствения валиден метод за диагностика фрактурата на кости. Какво се било случило вече след 30.11.2012 г. защитата не я касаело, тъй като след около 12 дни, след постъпване на пострадалия в болница в София, там е открита фрактура на тазовите кости. Защитата прави бележка, че това увреждане би могло да се получи на други места и по друг начин, но не и при настъпилото ПТП. Моли съда да изключи като доказателство и протокола за разпознаване на лица, който бил извършени при особено съществено процесуално нарушение, тъй като е извършен по снимки, а не на живи лица. Също така моли да бъдат изключени като доказателства представената информация с телефонни разговори с „***“, тъй като искането било направено по реда на чл.250а от ЗЕС и лицата, които са го направили, не са били упълномощени от закона да изискват такава информация. С оглед изложеното, защитата иска съдът да оправдае подсъдимия, поради липса на преки и косвени доказателства. Тъй като защитата е дълбоко убедена, че подсъдимия е невинен, не прави алтернативно искане.

Подсъдимият *** М.Н. разбира в какво е обвинен. Не се признава за виновен в извършването на престъплението. Не дава обяснения по повдигнатото обвинението, както на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие. В негова защита заявява, че е солидарен с казаното от защитата му. Моли да бъде оправдан.


Съдът, след като анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становището на страните по повдигнатото обвинение, стигна до извода, че с деянието си подсъдимият *** М.Н. е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд. За да стигне до този извод, съдът взе предвид следното : Безспорно по делото е установено, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за правоуправление на МПС категории “В, АМ, М и В1”, което се установява от приложената към делото справка от началник сектор „***” гр. ***. Установено е по делото, че подсъдимият е собственик на лек автомобил марка „***“ модел „***“, което е видно от приложения договор за покупко-продажба на МПС. Обстоятелството, че лекият автомобил „***“ е навлязъл в лентата за движение на товарния автомобил „***“ се установява от протокола за оглед на местопроизшествие, показанията на св. П. и заключението на автотехническата експертиза. Пострадалият П. заявява, че се движел в негова дясната пътна лента. На около 100 метра пред него видял в насрещното платно да се движи срещу него друг автомобил. Когато приближавал към него, навлязъл в неговата лента за движение, чул как набил спирачки и буквално връхлетял върху автомобила му. Вещото лице, въз основа на анализ данните по делото - огледния протокол, а именно : местоположение на падналите предмети и отломки от разрушени детайли; наслоени следи от гуми и механични предмети по уличното и крайуличното пространство; деформации по превозните средства и местоположението на превозните средства след претърпяното ПТП и показанията на пострадалия П. е дало заключение, че първоначалния контакт между двата автомобила настъпил с лявата част на предната броня на л.а. „***“ в левия калник и лявата врата на товарния автомобил в лентата за движение на т.а. „***“, при скорост на движение от 50 км/ч и за двата автомобила. Водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез аварийно задействане на спирачната система. С това си виновно поведение като водач на МПС, подсъдимият е нарушил чл.5, ал.1, т.1; чл.8, ал.1; чл.15, ал.1; чл.16, ал.1,т.1; чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, както и чл.3, т.1, т.2 и т.3; чл.67, ал.1 и чл.68, т.1 от ППЗДвП. Нарушаването на посочените правила от страна на подсъдимия, е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – причиняване на телесни увреждания на пострадалия П..

Обстоятелството, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил „***“ се установява от показанията на пострадалия П. и впоследствие от извършеното от него разпознаване. Същият заявява, че след сблъсъка между превозните средства, при него дошъл водача на лекия автомобил, който бил млад мъж, с гола глава и облечен в камуфлажни дрехи и му предложил да му заплати вредите по товарния автомобил, за да не викат КАТ, тъй като щяло да бъде уволнен от армията, на което предложение пострадалия П. отказал. Фактът, че непосредствено след ПТП на местопроизшествието са били само двамата шофьори, се констатира от показанията на св. очевидец Ч., която заявява, че чула удар от катастрофа. Излязла от къщата навън и видяла две коли до тяхната ограда. Единият шофьор бил прав до колата, а другия се мъчел да излезе от дясната страна на колата. Фактът, че водача на лекия автомобил - подсъдимия, е разговарял с пострадалия П., се установява от показанията на св. очевидец *** Г.. Същият заявява, че видял до бялата кола да стои М. - подсъдимия, който е военнослужещ и бил облечен в камуфлажна униформа, а вътре в колата имало човек - П.. Те двамата разговаряли. Констатира се и от показанията на св. очевидец М., който заявява, че М. - подсъдимия, бил до ***-то отзад. Бил облечен с военни дрехи камуфлажни. Видял, как М. отишъл да говори нещо с пострадалия - П.. Останал с впечатление, че нещо не се разбрали. Косвено се потвърждава от показанията на св. П., която заявява, че съпругът й по телефона споделил, че след ПТП при него дошъл военен, който вместо да му помогне да излезе, му предложил да се споразумеят и да не викат полиция, че бил военен и нямало да може да ходи на мисии. Съдът намира показанията на тази група свидетели за последователни, логични, взаимно допълващи се и подкрепящи се едни с други, които пресъздават описаната по-горе фактическа обстановка.

Състоянието на пострадалия П. и това на т.а. „***“ след ПТП се установя от показанията на св. очевидец Ч., който заявява, че когато дошъл, имало пикап. Шофьорската врата на пикапа не можела да се отвори, тъй като била намачкана. Шофьорът се мъчел да излиза от другата врата, със задника напред. Имало още двама-трима мъже. Потвърждава се и от показанията на св. очевидец Г., който заявява, че колата била доста ударена в дясната страна от към шофьора. Имало още две момчета, които били на място. Помогнали на пострадалия да излезе от колата. Констатира се и от показанията на св. очевидец Ч., който заявява, че видял колата на П., която била много ударена от страна на водача. Той – П. му казал, че другия автомобил го е ударил. Имало и други хора.

Обстоятелството, че подсъдимият е предлагал на други лица да поемат вината му, се установява от показанията на св. очевидец *** Г.. Същият твърди, че М. го попитал, дали ще поема отговорността да каже, че той е карал ***-то, на което му отговорил, че не е съгласен. От показанията на св. очевидец М., който заявява, че М. му предложил да каже, че той карал автомобила, но му отказал. Двамата свидетели са категорични, че подсъдимият ги е молил да кажат, че те са управлявали лекия автомобил. За да удостовери по някакъв начин, че не е управлявал лекия автомобил, подсъдимият се обадил на мобилния телефон на свой колега военнослужещ и семеен приятел св. *** П., който е предишния собственик на автомобила и му съобщил, че брат му блъснал колата. Съдът намира показанията на св. П. за повлияни от желанието да помогне на колегата си подсъдимия *** Н.. Показанията на този свидетел се опровергават от показанията на свидетелите П., Г., М. и Г..


Обстоятелството, че след тези последвали откази от страна на *** Г. и на М., подсъдимият е напуснал ПТП и повече не се е появявал на местопроизшествие, а се появил неговия брат, който впоследствие е заявил пред полицейстките служители, че той е управлявал лекия автомобил „***“ се установява от показанията на пострадалия П., който заявява, че докато чакали полицията и бърза помощ, водачът на лекия автомобил, който го бил блъснал изчезнал някъде. След около 3-4 минути при него дошло друго момче, което му поднесло извинения за случилото се и му казало, че той го е ударил и му предложил да му плати щетите, без да чакат полиция. П. му отвърнал, че този който го е ударил, бил с гола глава и камуфлажни дрехи, след което го посъветвал да не участва в подобни сделки. Подкрепя се от показания на св. Г., която заявява, че впоследствие дошъл К. – брат на подсъдимия и след като дошли служители на КАТ, той им казал, че той е карал. От показанията на св. *** Г., който заявява, че докато вадили човека от колата, М. отишъл някъде и след това дошъл брат му К.. К. и пострадалия също разговаряли, като К. заявил, че той е карал колата, но пострадалия му каза, че не той я карал. Подкрепя се и от показанията на св. М., който заявява, че той звъннал на тел. 112, казал им, че има катастрофа и ударен човек, след което предал телефона си на пострадалия. След това М. изчезнал някъде и дошъл брат му К.. Той разговарял с пострадалия и му каза, че той е карал. Пострадалият му отговорил, че не е той, а момчето с военните дрехи.

Обстоятелството, че брата на подсъдимия - К. е заявил пред органите на КАТ, че той бил водача на лекия автомобил, се установя от показанията на св. п.Г., който заявява, че другия водач бил до „***“-то. Колегата го тествал за алкохол. Водачът казал, че той е управлявал „***“-то. От показанията на св. п.Н., който заявява, че водача на „***“-то бил сам, и че нямал травми и не се нуждаел от медицинска помощ. Тествал го за алкохол, като резултата бил положителен. Съставил му акт за ПТП и за алкохола.

Въз основа на изготвената съдебномедицинска експертиза на живо лице, е установен характера и степента на телесните увреждания на пострадалия, механизмът на причиняването им. От своя страна, заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, дава отговори на въпросите за механизма на причиняване на уврежданията на пострадалия, имал ли е причинно-следствена връзка с получените при ПТП увреждания, мястото на удара, скоростта на движение на моторните превозни средства, било ли е предотвратимо произшествието от техническа гледна точка, механизма и причините за него и други. Заключението на вещото лице, относно характера на телесните увреждания на пострадалия, се потвърждава и от разговора между пострадалия и дежурния приел обаждането на тел.122, където пострадалият съобщава какви са телесните му увреждания и къде чувства болки по тялото – приложен по делото диск /т.3, л.92 д.п./.

Подсъдимият *** М.Н. не е дал обяснение, както по време на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие, поради което съдът е бил лишен от възможността да извърши анализ на тези обяснения.

Свидетелят гр.л. К.Н. – брат на подсъдимия, се е възползвал от правата, делегирани по чл.121, ал.1 от НПК, и е отказал да дава показания, поради което съдът също е в невъзможност да извърши анализ на тези показания.

Предвид всички тези гореизложени доказателства, които съдът кредитира изцяло, стигна до своя извод, отразен в съдебния акт.


В съдебно заседание, в пледоарията си, защитата на подсъдимия е навела доводи при решаване на делото да не се ценят като доказателство огледния протокол, тъй като не бил едно цяло, показанията на свидетелите П., П., Ч., *** П., Г. и *** Г., от които показания не ставало ясно кой е управлявал лекия автомобил, комплексната автотехническа и медицинска експертиза, тъй като не било констатирано, при извършения първоначален преглед на пострадалия, наличие на телесни увреждания в областта на кръста и искането до „*** гр. София. Съдът намира, с оглед приложените материали по делото, че тези възражения на защитата са неоснователни.

Съдът не споделя извода на защитата на подсъдимия, че пострадалия нямало как да разпознае подсъдимия, че той е бил водача на лекия автомобил, тъй като е загубил съзнание след ПТП-то и поради тази причина не бил пряк очевидец на факта, че подсъдимия е шофирал автомобила. В хода на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие не се събраха доказателства, че пострадалия след претърпяното ПТП е изпадал в безсъзнание. Единствено пострадалият П. заявява, че е имал световъртеж и чувството, че ще припадне, но не е изпадал в безсъзнание.

Съдът, отхвърля възраженията на защитата на подсъдимия, че следва да се изключи, като доказателство, протокола за разпознаване на лица, който бил извършени при особено съществено процесуално нарушение, тъй като е извършен по снимки, а не на живи лица. Съдът намира, че от органите на досъдебното производство са спазени всички изисквания на чл.170 и чл.171 от НПК, което е видно от протокол за разпит на свидетел преди разпознаване на основание чл.170 от НПК. Свидетелят е запитан дали познава лицето, което предстои да разпознае, за особеностите, по които може да го разпознае, за обстоятелствата, при които е наблюдавал лицето, за състоянието, в което се е намирал при възприемане на лицето. Пострадалият П. е заявил, че ще разпознае лицето /т.1, л.17 д.п./. От протокол за разпознаване на лица /т.1, л.18 д.п./ с приложения към това изготвен фотоалбум. Пострадалият П. е заявил, че разпознава лицето по остриганата до гола глава, хоризонталните вежди, овала на лицето, врата почти равен с главата и че това било лицето, което първо се доближило до него веднага след ПТП /т.1, л.19-20 д.п./.

Съдът намира становището на защитата на подсъдимия, че обвинението не било доказано по един несъмнен и категоричен начин, и че не са били събрани данни, които да подкрепят твърдяното от прокуратурата, че автор на ПТП се явява подсъдимия за несъстоятелно, не почиващо на събрания доказателствен материал по делото и целящо единствено оневиняване на подс. *** Н.. Съдът не споделя доводите на защитата, че изготвения огледен протокол не отговаря на изискванията на НПК и, че не следва да се цени като доказателствено средство. Видно е, от заключението на съдебно-почеркова експертиза, че ръкописно положените текстове на първия и втория лист на “Протокол за оглед на местопроизшествие” – лист 6 и лист 7, са написани от едно и също лице. Ръкописните текстове положени на първия /лист 6/ и на втория белия /лист 7/ от “Протокол за оглед на местопроизшествие” от дата 30.11.2012 г. са написани със сходна химикална паста, най-вероятно са изпълнени с едно техническо средство, един химикал. Описаният ръкописен текст написан на двата отделни лиска, лист 6 и лист 7 от “Протокол за оглед на местопроизшествие” от дата 30.11.2012 г. са части от едно цяло, представляват едно описание от един общ изказ, един общ документ. Отделно от това, към досъдебното производство, непосредствено след огледния протокол е приложен и препис от него, подписан от разследващия п., ведно с изготвения фотоалбум /т.1, л.9-12 д.п./.

Съдът, не споделя твърдяното на защитата на подсъдимия, че нямало нито едно пряко доказателство по делото, кой е управлявал автомобила „***“ в момента на инцидента. Показанията на свидетелите П., П., Ч., *** П., Г. и *** Г. категорично опровергават твърдението на защитата.

Съдът, не споделя доводите на защитата на подсъдимия, че пострадалия не е съобщил на полицаите, че има подмяна на водача на другия автомобил. Установено е, от показанията на полицейските служители, че пострадалия не бил питан от тях, кой е бил водача на лекия автомобил, още повече, че преди полицейските служители да установят водача на лекия автомобил, пострадалия вече е бил качен в линейката и откаран в медицинско учреждение.

Съдът, отхвърля и възраженията на защитата на подсъдимия, че телесните увреждания на пострадалия, изразяващи се в ***, не са били доказани ясно, категорично и еднозначно, съобразно НПК, че извършената на пострадалия П. *** категорично не е установила наличие на фрактура на таза. Това се опровергава от заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, където вещото лице *** Б. пояснява, че при постъпване на пострадалия на лечение в *** “*** ***” гр. *** с болки в кръста, е било направено изследване и рентгенография на таз, тъй като е имало съмнение и на нея не се вижда нищо. Но при изследването във *** е било констатирано това счупване, което обстоятелство се установяна от извършената компютърна томография. Подчертава, че често в медицинската практика счупванията може да не се видят в първоначалния преглед и по-късно са установяват такива, въз основа на допълнителни медицински изследвания. Пояснява, че ако не е имало счупване, нямало да има болки в кръста. За да се получи такова счупване, трябва да има тра*** в областта на кръста. Най-вероятно това счупване е станало при това ПТП. Счупването не е диагностицирано в ***, защото не е имало съответната апаратура, а е установено на по-късен етап, имало е симптоматика. Опровергава се от заключението на вещото лице *** П., който заявява, че при такъв характер на сблъсъка, страничните натоварваия, упражнени върху тялото на пострадалия, са били значителни и концентрацията на травмите са показателни и са преобладаващо в лявата част на пострадалия – мястото на удара. Съдът, след като обстойно обсъди тази експертиза намира, че няма основание на същата да не се дава вяра. Не възникват съмнения относно заключението на експертите, както и че тя е напълно достатъчна и ясна и трябва изцяло да бъдат възприети нейните заключения. Чрез научни методи в областта на медицината и техниката, експертите обосновано и обстойно са отговорили на поставените им задачи.

Съдът не споделя твърдяното от защитата на подсъдимия да бъде изключени като доказателство представената информация с телефонни разговори с „***“, тъй като искането било направено по реда на чл.250а от ЗЕС и лицата, които са го направили, не са били упълномощени от закона да изискват такава информация. Видно, от приложеното към досъдебното производство официално искане от Началник РУП гр. *** до „***“ *** ЕАД гр. София е поискано на основание чл.159 от НПК, от орган на досъдебното производство /т.1, л.77 от д.п./.

Поради изложените по-горе съображения, съдът споделя напълно доводите, релевирани от прокурора и повереника на частния обвинител в пледоарията им и ги намира за правилни, обосновани и юридически издържани. На същата база, съдът намира възраженията на защитата на подсъдимия за несъстоятелни и необосновани.
Съдът, като се съобрази с материалите по делото намира, че са налице предвидените в чл.78а от НК условия за освобождаване на подсъдимия *** М.Н. от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание – глоба. Подсъдимият е пълнолетно лице. За това престъпление, което е непредпазливо, се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. Същият не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти, глава осма от НК. Щетата, нанесена на т.а. „***“ модел „***“ вследствие на ПТП на 30.11.2012 г. в с. *** възлиза на 2 400,00 /две хиляди и четиристотин/ лева. Минималната работна заплата към 30.11.2012 г. е била в размер на 290 лв. Тази стойност е значително по-ниска от равностойността на 14 минимални работни заплати към момента на деянието – приет критерий за наличие на значителни имуществени вреди, поради което същите са несъставомерни, по отношение на престъплението по чл.343, ал.1, буква „а“ от НК. Не е при условията на множество престъпления и не са причинени тежки телесни повреди или смърт, не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.

При определяне размера на наказанието, съдът взе впредвид смекчаващите отговорността обстоятелства : младостта на подсъдимия, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност, наложените поощрения и чистото съдебно минало, както и отегчаващите отговорността обстоятелства : неоказал помощ на пострадалия, страх от отговорност за извършеното и склонявал други лица да поемат вината му, липса на критичност и разкаяние, наложените дисциплинарни наказания, лош пример, който е дал с поведението си като военнослужещ от БА и съобразявайки доходите, му определя административно наказание глоба над средния размер, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно 3 000 /три хиляди / лева.

Съгласно чл.78а, ал.4 от НК, съдът, който налага глобата по ал.1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, ако лишаването от такова право е предвидено за съответното престъпление. По разбиране на съда, за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия се налага да бъде лишен от право да управлява МПС. Съдът, като взе предвид, че подсъдимия *** М.Н. е правоспособен водач на МПС категории “В, АМ, М и В1”, че има наложени наказания като водач на МПС от органите на КАТ намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.78а, ал.4, вр.чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК, като го лиши от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години.

Съдът, като взе предвид, че по делото са приложени веществени доказателства рентгенови снимки на лицето Р.В.П. намира, че след влизането на Присъдата в законна сила, следва да се върнат на *** „*** *** ***“ *** гр. ***, като техен собственик.

Съдът, като взе предвид, че подсъдимия *** М.Н. е признат за виновен, намира че на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на РУП гр. *** направените по досъдебното производство разноски в размер на 320.00 /триста двадесет/ лева за възнаграждения на вещи лица, за изготвените съдебномедицинска, автотехническа и оценъчна експертизи, а в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд гр. Пловдив, сумата от 777.12 /седемстотин седемдесет и седем лева и дванадесет стотинки/ за възнаграждение на вещи лица, за защита в съдебно заседание на съдебно медицинска, автотехническа и оценъчна експертизи; за възнаграждение на вещи лица, за изготвяне по време на съдебното следствие и защита в съдебно заседание на графическа, почеркова и комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертизи.

Съдът, като взе предвид, че подсъдимия *** М.Н. е признат за виновен намира, че на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден да заплати направените разноски от частния обвинител по делото Р.В.П., с ЕГН: ********** ***, сумата от 960.00 /деветстотин и шестдесет/ лева за адвокатска защита по досъдебната и съдебната фаза на делото /л. 40-47 с.д./.


Водим от горното, въз основа на събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, съдът постанови присъдата си.

ВОЕНЕН СЪДИЯ :
гр. Пловдив,

03 декември 2015 г.







Каталог: img -> File -> prisadi
prisadi -> Заседание доказателства по делото съдът приема за установено следното
prisadi -> Мотиви по Присъда №13 от 18 март 2014 г по нохд №47/2014 г по описа на Военен съд Пловдив
prisadi -> Г., към 20. 00 часа, на стадиона в с., общ., обл., непосредствено след края на футболната среща от „**“ между отборите на с., общ и с., общ., Б. Д. Б., като съизвършител с ц л. Л. Л. Б., Ударил с юмрук в гърдите М. Г. Г
prisadi -> Заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното
prisadi -> Мотиви по нохд №232/16г по описа на военен съд Пловдив
prisadi -> О п р е д е л е н и е №15 в името на народа днес, 28 август 2015 год., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив сградата на съда, в закрито съдебно заседание
prisadi -> Мотиви по нохд №228/2015г по описа на Военен съд Пловдив


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница