Мотиви по Присъда №17 от 18. 06. 2013 година, постановена по нохд 31/2013г по описа на Софийския окръжен съд

Заключението по извършената техническа и оценителна експертиза от 16.01.2013 г.; Справка за съдимост; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и Характеристична справка на подсъдимия, се установява следното:

Свидетелката Е. М. Ш. живеела на семейни начала със свидетеля М. Г. В. в къща, находяща се в гр. С. , на ул. . През 2003 година в гаража на къщата Ш. отворила магазин за дрехи втора употреба, който функционирал като обект на ЕТ „МАГЕВЕ - М.В. - Е. Ш.". Входът на магазина се намирал на тротоара откъм ул. . В магазина като продавачка работела лично пострадалата свидетелка Ш., която била и управителка на ЕТ „МАГЕВЕ - М.В. - Е. Ш." .

На 03.12.2012 г. свидетелката Ш. отворила магазина си около 10.00 часа. Около 12.30 часа в магазина влязъл подсъдимия А., който бил облечен с тъмен на цвят анцуг и черно кожено яке. Попитал пострадалата дали преди една седмица майка му си е закупила от този магазин пердета. Свидетелката Ш. попитала А. коя е майка му, но не получила отговор. Ш. казала на подсъдимия, че никой не си е купувал пердета от нея миналата седмица. На това подсъдимия А. заявил, че иска да си закупи перде за два прозореца. Заявил, че не знаел точните им размерите , но били около 120 см. на 150 см. След като пострадалата му предложила едно перде, което било одобрено от подсъдимия, Ш. го сложила на бюрото, за да го опакова. Свидетелката - пострадалата Ш. казала на подсъдимия, че дължи 15 лева за пердето. Подсъдимия отворил вратата на магазина и надникнал навън, като казал на пострадалата, че чака неговия приятел с кола да паркира и да вземе пари от него, за да плати пердето, но в действителност огледал дали навън не идват хора. Пострадалата - свидетелката Ш. тръгнала след него да види дали е дошъл приятелят му и се приближила до подсъдимия А., който стоял зад вратата, от вътрешната страна на магазина. В този момент подсъдимият ударил Ш. няколко пъти от лявата страна на лицето в областта на слепоочието и лявата скула, хванал я за врата с двете си ръце и започнал да я стиска силно. На врата си пострадалата Ш. имала златен синджир с окачен на него златен кръст, които била закупила преди повече от 20 години. Докато стискал силно врата на пострадалата, подсъдимият А. дръпнал силно златния синджир, който се скъсал. Подсъдимия го взел заедно със златния кръст, висящ на него. От ударите и стискането за врата пострадалата Ш. изпитала силна болка. Ш. започнала да вика силно за помощ, а подсъдимият и казал да млъкне и да не вика.

След като отнел от Ш. златния синджир и кръст, подсъдимият бързо напуснал магазина и бягайки се отдалечил от него през улицата и двора на близкото училище „К. Ф.", насочвайки се към центъра на гр. С. . В същото това време свидетелят Г. И. И., който живеел в гр.С. , на ул. 0, в близост до магазина на пострадалата Ш., паркирал автомобила си пред дома си. Свидетелят И. чул виковете за помощ, които идвали от магазина на съседката му Ш. и разпознал нейния глас. И. видял, че от магазина на Ш. излязал подсъдимия, който побягнал в посока към центъра на гр. С. . Видял също, че след подсъдимия от магазина излязла свидетелката Ш. и се свлякла на земята. Свидетелят И. предположил, че Ш. и станала жертва на обир и хукнал след подсъдимия. Виковете за помощ на Ш. били чути и от съпругът и М. Г. В., който бил в двора на къщата. Той също се притекъл на виковете и за помощ и подгонил подсъдимия, но скоро поради възрастта си се отказал от преследването. В началото подсъдимият не забелязал, че е преследван от И., който го настигнал в двора на училище „К. Ф." и му извикал да спре. Подсъдимият А. спрял, обърнал се към И. и насочил към него малко джобно ножче. Свидетелят И. казал на подсъдимия да върне това, което е взел от жената, но подсъдимия казал на И. да се маха, защото нищо не е взел и ще го наръга. Свидетелят И. не се изплашил и направил опит обезоръжи А., като му избие ножа от ръката с ритник, но не успял. В това време подсъдимият А. започнал да се отдалечава бавно, обърнат с лице към И., като повтарял, че нищо не е откраднал от жената. И. набрал от собствения си телефон номера на полицията в гр. С. , сигнализирал за случая и продължил да тича след подсъдимия., като съобщил на полицията, че подсъдимият бяга в посока към заведението с име „Клюкарката", находящо се на пазара, в близост до автогарата на гр.С. .

Служители на РПУ-С. - свидетелите М. И. Я. и С. Н. П., които по същото време били автопатрул, получили по радиостанцията от ОДЧ сигнал за грабежа. С получаването на сигнала полицейските служители Я. и П. се насочили към заведението за бърза закуска „Клюкарката". Полицейските служител видели подсъдимия да бяга, преследван от свидетеля И..Свидетелите Я. и П. задържали подсъдимия А. пред бившия ресторант „Кострома" в центъра на гр. С. , след което А. бил откаран в РУП -С. . Там било направено разпознаване, при което пострадалата

От обективна страна, подсъдимият на 03.12.2012 г. около 12.30 ч. в гр. С. , в магазин, находящ се на ул. е отнел чужди движими вещи - 1 бр. златен синджир, изработен от 14 каратово бижутерско злато, с общо тегло 1,48 гр., на стойност 103,60 лв. и 1 бр. златен кръст, изработен от 14 каратово бижутерско злато с общо тегло 1,00 гр., на стойност 70,00 лв. - всички вещи на обща стойност 173,60 лв., от владението на Е. М. Ш. от гр.С. , с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила - нанесъл и е удари с ръцете в лявата странична част на лицето, в областта на слепоочието и към скулите на лицето, стискал я е за врата с двете си ръце, след което е откъснал златния синджир със закаченият на него златен кръст от врата и, като е избягал с тях.

От справката за съдимост на подсъдимия е видно, че същият е осъждан след навършване на пълнолетие както следва:

С присъда по НОХД № 11364/2008 г. на СРС, влязла в сила на 05.03.2009 г., подсъдимият е бил осъден за престъпление по чл.198, ал.1,предл.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на „лишаване от свобода" за срок от две години и десет месеца , като е постановено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

С присъда по НОХД № 9/2009 г. на СРС, влязла в сила на 04.07.2009 г., подсъдимият е бил осъден за престъпление по чл.198, ал.1,предл.1 и 2 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на „лишаване от свобода" за срок от две години и шест месеца , при като е постановено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С определение, постановено по ЧНД № 3337/2010 г. от 11.06.2010 г. на СРС , влязло в сила на 29.06.2010 г., е определен първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

С присъда по НОХД № 11234/2009 г. на СРС, влязла в сила на 31.12.2009 г., подсъдимият е бил осъден за престъпление по чл.198, ал.1, предл.1 и 2 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на „лишаване от свобода" за срок от две години, като е постановено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

С протоколно определение от 15.06.2010 г. на СРС по ЧНД № 4030/2010 г., на осн. чл.25, ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК е определено едно общо наказание от наложените по НОХД № 11364/2008 г. на СРС, НОХД № 9/2009 г. на СРС и НОХД № 11234/2009 г. на СРС , а именно 2 години и 10 месеца, което на осн. чл.24 НК е увеличено с 6 месеца, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода" за срок от три години и четири месеца в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Определението е влязло в сила на 01.07.2010 г.

С присъда по НОХД № 1379/2010 г. на РС-Л. , влязла в сила на 28.07.2011 г., подсъдимият е бил осъден за престъпление по чл.131а, предл.2, вр. с чл.129, ал.1, вр. с чл.29 ал.1 , б. „А" и б. „Б" вр. с чл.2, ал.2 и Ш. разпознала подсъдимия като лицето, което отнело от нея златния синджир и златния кръст С писменото съгласие на пострадалата Ш. и било извършено освидетелстване (оглед на лице), за което бил съставен протокол. От него е видно, че на пострадалата Ш. са причинени травматичен хематом с кръгловата форма и диаметър приблизително 3 см. в лявата зигоматична област, травматичен хематом с овална форма и размери 3 см. на 4 см. в областта на лявата буза, охлузване на шията в лява стрерна област с дължина 6 см. и широчина 2 см., охлузване по предната повърхност на гръдния кош в областта на средната трета на гръдната кост на две нива с дължина 6 см. и широчина 1 см.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, на пострадалата Ш. са били причинени следните увреждания: кръвонасядане на лявата скула, охлузване на предната повърхност на шията в ляво и охлузване по предната повърхност на гръдния кош. Кръвонасядането на лявата скула е резултат от действието на твърди тъпи предмети като може да се получи при нанасяне на удари с юмрук. Охлузванията в областта на шията и предната повърхност на гърдите са резултат на тангенциално /косо/ действие на твърди тъпи предмети като могат да се получат както от действието на човешки нокти, така и при силно придърпване и притискане на предмет тип „синджир" по кожата. Травматичните увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, като отговарят да са получени по начина съобщен от пострадалата Ш..

Видно от Протокол за доброволно предаване от 08.01.2013 г. подсъдимият е предал синджир с поставен на него кръст , изработени от жълт на цвят метал за които предполага, че са златни. В протокола за доброволно предаване подсъдимият е посочил, че ги е взел на 03.12.2012 г. от госпожата, на която извършил грабеж в магазина.

Видно от Заключението за извършената техническа и оценителна експертиза анализираните накити от жълт метал /синджир и кръст/ са изработени от 14 каратово бижутерско злато. Един брой златен синджир, изработен от 14 каратово бижутерско злато с общо тегло 1.48 гр. е на стойност 103 лв. 60 ст., а един брой златен кръст, изработен от 14 каратово бижутерско злато с общо тегло 1.00 гр. е на стойност 70 лева. Общата пазарна стойност към 03.12.2013 г. на синджира и кръста изработени от 14 каратово бижутерско злато е 173 лв. 60 ст.

С разписка от 22 март 2013 г. вещественото доказателство златен синджир с поставен на него златен кръст е върнато на пострадалата Е. М. Ш. от разследващия орган.

чл.55, ал.1, т.1 НК, на „лишаване от свобода" за срок от две години , като е постановено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

С определение № 655 от 30.09.2011 г. по ЧНД № 1273/11 г. PC -Л. на осн. чл.27, ал.2, вр. ал.1 НК, е присъединил изцяло наказанието от 2 год. лишаване от свобода, наложено по НОХД № 1379/2010 г. към наказанието лишаване от свобода за срок от 3 год и 4 мес. по ЧНД № 4030/2010 г. на СРС и е постановил подсъдимия да изтърпи наказание „лишаване от свобода" за срок от пет години и четири месеца при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Предвид тези осъждания е видно, че деянието е извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив по смисъла на чл 29, ал. 1 буква „а" и буква „б" от НК.

Причини за извършване на деянието са ниското правосъзнание на подсъдимия, слабите му волеви задръжки, утвърданите му престъпни навици и желанието му да се облагодетелства по неправомерен ред.

Сравнително младата възраст на подсъдимия, обстоятелството, че е неграмотен, безработен и без доходи и имущество, както и наркотичната му зависимост са обстоятелства, които смекчават вината му.

Лошите му характеристични данни, многобройните предишни осъждания и факта, че въпреки тях подсъдимия не се е поправил и превъзпитал са обстоятелства, които отегчават вината му.

Съдът счита, че независимо от сравнително ниската стойност на насилствено отнетите вещи, обществената опасност както на деянието, така и на дееца е висока. Този извод следва от обстоятелството, че при отнемането на вещтите подсъдимият е нанасесъл множество удари на подстрадалата и я е душил, за да сломи съпротивата и, от факта, че е извършил е деянието не много след като е бил освободен от затвора поради изтърпяване на наказание лишаване от свобода, от факта, че след като е бил задържан, е избягал от ареста и се е укривал, за да възпрепятства предприетото спрямо него наказателно преследване както и от факта, че въпреки многобройните му осъждания на лишаване от свобода подсъдимият не се е поправил и превъзпитал - с тези наказания не са постигнати целите на специалната превенция.

Съдът призна подсъдимия за виновен в това, че на 03.12.2012 г. около 12,30 ч. в гр. С. , в магазин, намиращ се на ул. № 356 е отнел чужди движими вещи: 1 бр. златен синджир, изработен от 14 каратово бижутерско злато с общо тегло 1,48 гр. на стойност 103,60 лв. и 1 бр. златен кръст, изработен от 14 каратово бижутерско злато с общо тегло 1,00 гр. на стойност 70,00 лв.- всички вещи на обща стойност 173,60 лв. от владението на Е. М. Ш., от гр.С. , с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила (нанесъл и е удари с ръцете в лявата странична част на лицето, в областта на слепоочието и към скулите на лицето, стискал я е за врата с двете си ръце, след което и е откъснал синджира от врата, с поставеното на него кръстче и е избягал с тях), като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1 пр.1, във вр. с чл.29, ал.1, букви „а" и „б" от НК.

На основание чл. 199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1 пр.1, във вр. с чл.29, ал.1, букви „а" и „б" от НК, чл. чл. 36 и 54 от НК и чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл.373, ал.1 от НПК съдът определи наказание „лишаване от свобода" за срок от девет години,

При определяне вида и размера на наказанието лишаване от свобода съдът взе предвид както наличието на смекчаващи, така и наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и относителния превес на отегчаващите над смегчаващите вината му обстоятелства, а така също високата обществена опасност на деянието и на дееца.

След като определени размерът на наказанието, съдът намали така определеното наказание с една трета и наложие на подсъдимия наказание „лишаване от свобода" за срок от шест години.

Съдът постанови подсъдимият да изтърпи така наложеното му наказание при първоначален строг режим - чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор-чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът приспадна при изпълнение на наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 03.12.2012г. до 02.02.2013г. и от 07.02.2013г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати разноските по досъдебното производство в размер на 30 лв. по сметка на МВР, както и разноските по делото в размер на 76 лв., по сметка на Софийски окръжен съд.