Мотиви по присъда №6/01. 03. 2016 година, постановена по нохд №132/15 година по описа на Софийския окръжен съд

по присъда № 6/01.03.2016 година, постановена по НОХД

№ 132/15 година по описа на Софийския окръжен съд

С.о.п. е повдигнала обвинение пред съда, както следва:

на подс. В.М.И., роден на *** г. в гр. Е., Софийска област, с ЕГН **********,***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, за това, че на 15.02.1012 г. пред къща в с. Д., община П., Софийска област, в съучастие като съизвършител с И.М.И. с ЕГН **********, умишлено е умъртвил Л. С.Н. с ЕГН ********** ***, като деянието е извършено с особена жестокост – нанесъл множество прободнопорезни наранявания с нож, локализирани в областта на гърба и дясното бедро – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр.чл. 115, вр.чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК;
и на подс. И.М.И., роден на *** г. в гр. Е., Софийска област, с ЕГН **********,***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, за това, че на 15.02.1012 г. пред къща в с. Д., община П., Софийска област, в съучастие като съизвършител с В.М.И., с ЕГН **********, умишлено е умъртвил Л. С.Н. с ЕГН ********** ***, като деянието е извършено с особена жестокост – нанесъл множество прободнопорезни наранявания с нож, локализирани в областта на гърба и дясното бедро – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр.чл. 115, вр.чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В съдебни прения прокурорът счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства в хода на съдебното производство и приобщените такива от досъдебното производство. Сочи се, че не се установява от тях - като се набляга по-специално на заключение на СМЕ, свидетелят Б. И. да е ударен при посещението му в заведението на селото, а и ръстът му не предполага нанасянето на удари с глава в областта на устата от свидетелите Д. Н. и В. Н.. Твърди се, че не е имало влизане в двора или къщата от страна на групата на пострадалия Л. Н.; че установените следи от удари с режещи предмети по металната врата на двора са нанесени след извършване на убийството от страна на свидетеля Д. Н., а преди това групата лица, сред които пострадалият, са удряли по нея с дървени колове, взети от къщата на съседите. Сочи се, че липсват доказателства за оказано въздействие от страна на свидетеля Т. Х. върху подсъдимия В.И. преди депозиране на обясненията на подсъдимия в присъствието на защитник пред орган на досъдебното производство, с цел поемане на вината. Сочи се, че установената рана на пръста на подсъдимия И.И., видно от разпита на вещото лице в съдебно заседание, може да бъде причинена от порязване от самия него. Счита се, че единственият възможен извод, направен от събраните в хода на съдебното производство доказателства, е този в подкрепа на обвинението, повдигнато на двамата подсъдими, като свидетелските показания се съпоставят и се изтъква кореспонденцията им със заключенията на извършените експертизи – съдебно-медицински, съдебно-медицински на веществени доказателства и ДНК изследване; а обясненията на двамата подсъдими се анализират като изградена от тях защитна версия, целяща оневиняването им.

Представителят на държавното обвинение счита, че за деянието на подсъдимия В.И. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на седемнадесет години лишаване от свобода, като бъде отчетена младата му възраст, липсата на предходни осъждания, извършения от него опит за предотвратяване на случая посредством обаждане на тел. 112, както и оказаното съдействие при проведеното предварително разследване. Счита, че за деянието на подсъдимия И.И. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в предвидения максимален размер от двадесет години, като бъде отчетено обремененото му с присъди за различни деяния по НК съдебно минало, което не е изиграло своята възпираща роля спрямо него, както и фактът, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходна присъда. Пледира се привеждане в изпълнение по отношение на подсъдимия И.И. на отложеното наказание, за уважаване на гражданските искове в пълния им размер, за възлагане на осъществените разноски на двамата подсъдими.

В реплика на пледоариите на защитата прокурор М. подчертава, че липсват данни за извършено престъпление по чл. 119 от НК, тъй като извършеното от подсъдимите не може да се счита при неизбежна отбрана – никой не е влязъл в двора, още по-малко в къщата; няма доказателства пострадалият Л. да е носил брадва; няма нападение, от което да се защитават двамата подсъдими, а е налице нападение от подсъдимите; вместо да изчакат пристигането на полицията, подсъдимите са предприели действия по отваряне на входната врата на двора и нападение над пострадалия Л. Н., като подсъдимите не са били застрашени по никакъв начин, стоейки в къщата.
Лицата с права да се конституират като граждански ищец и частни обвинители са поискали от съда да бъдат конституирани като частни обвинители и са предявили граждански искове, както следва:

- М.Ц.Н., с ЕГН **********, Ц.Л.С., с ЕГН **********, К.Л.С., с ЕГН **********, С. Л.С., с ЕГН **********, и В.Л.С., с ЕГН **********, в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на обвинителния акт; ведно със законната лихва от датата на увреждането 15.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата;

- С.Н.С., с ЕГН **********, и В.Р.С., с ЕГН **********, в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на обвинителния акт; ведно със законната лихва от датата на увреждането 15.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените граждански искове и е конституирал посочените по-горе лица в процесуалното качество на граждански ищци и частни обвинители.

В съдебни прения повереникът на гражданските ищци и частни обвинители – адв. П. от САК, от името на същите пледира за уважаване на гражданските искове в пълния им размер и за заплащане от подсъдимите на законната лихва върху сумите от датата на деянието до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на осъществените разноски. Подчертава се, че починалият Л. Н. е бил опората както на своите съпруга и непълнолетни деца, така и на възрастните си родители; че липсата неминуемо ще се отрази както на отглеждането и възпитанието на децата му - които са лишени от бащина грижа, така и на живота на родителите му.

По отношение на повдигнатото на двамата подсъдими обвинение се счита, че същото е несъмнено доказано от събраните в хода на производството гласни доказателства, при извършена съпоставка на същите със заключенията на изготвените съдебно-медицински експертизи, съдебно-медицински експертизи на веществени доказателства и ДНК изследване; прави се подробно изложение на възникналия пред къщата на свидетеля Т.Д. инцидент, като се подкрепят изводите, направени от прокурора за осъществяване на престъпното деяние от страна на двамата подсъдими, и изключване на възможността това да е сторено от други от присъствалите на мястото лица.

Иска се по отношение на подсъдимия В.И. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в рамките на максимално предвидения срок за това наказание – а именно двадесет години лишаване от свобода, тъй като единственото смекчаващо отговорността обстоятелство се явява чистото му съдебно минало. Иска се по отношение на подсъдимия И.И. да бъде наложено наказание доживотен затвор без право на замяна, тъй като са налице единствено отегчаващи отговорността обстоятелства, сред които с относително най-голяма тежест е обремененото му съдебно минало.

В реплика към пледоарията на защитата адв. П. сочи, че от данните по делото не се установява непосредствена реална опасност, насочена към подсъдимите – те са били вътре в къщата и пострадалият Л. Н. не е можел да ги нападне там; както и че с излизането си на улицата двамата подсъдими не са отблъсквали нападение, а са се саморазправяли с пострадалия.

В реплика към представителите на държавното и частно обвинение адв. Т. сочи, че двамата подсъдими е трябвало да се защитят от предприетото спрямо тях нападение; че те са излезли на улицата, за да видят какво става; че не е изследвана сабята, носена от свидетеля Т. Х., за да се установи съвпадат ли нараняванията на пострадалия Л. и свидетеля В. Н., а представителите на държавното обвинение не са събрали необходимите доказателства, въз основа на които да искат налагането на осъдителни присъди в рамките на заявеното в съдебно заседание.

Подсъдимият И.И. в съдебни прения и в последната си дума пред съда заявява, че иска да бъде оправдан по обвинението.
Служебният защитник на подсъдимия В.И. – адв. Д.А. от САК, се присъединява към пледоарията на адв. Т., досежно изложените от нея доводи. Счита се, че неправилно обвинението спрямо свидетеля Т. Х. е било само по чл. 129 от НК касателно причинената от него телесна повреда на свидетеля В. Н., като е изключено участието му в престъплението, предмет на настоящото производство. Твърди се, че от страна на държавното обвинение неправилно са интерпретирани показанията на свидетеля В. Н., че СОС неправилно не е изискал всички доказателства, а се позовава само на събраните от СОП – в този смисъл се цитира съдебна практика. Счита се, че ако евентуално подсъдимите са виновни, то квалификацията на деянието, извършено от тях, следва да е по чл. 119 от НК. Сочи се, че има допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е налице несъответствие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитивите на повдигнатото спрямо двамата подсъдими обвинение – докато в обстоятелствената част на обвинителния акт са цитирани часа на сбирката в къщата и часа на инцидента, то часът на деянието липсва в диспозитива на повдигнатото обвинение – като се прави позоваване на ТР № 2/ 2002 г. на ВКС. Подчертава се, че лицата с по-нисък интелект могат по-лесно да бъдат манипулирани – противно на твърденията на представителя на частното обвинение.

В реплика към представителите на държавното и частното обвинение се сочи, че не е изяснена в цялост фактическата обстановка, и се подчертава, че следва да бъде взето предвид, че именно подсъдимият В.И. се е обадил на полицията.

Подсъдимият В.И. в съдебни прения и в последната си дума пред съда заявява, че иска да бъде оправдан по обвинението.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимите В. и И. И., които са братя, по поръчение на свидетеля Т.Д. се грижели за собствения му недвижим имот, находящ се в с. Д., Софийска област – двуетажна къща с двор; като пребивавали преимуществено в имота.

На 14.02.2012 г. двамата братя решили да отпразнуват С. В. в къщата на Д.. За целта след обяд се събрали заедно със свидетелите Н. Я. А. (която по това време била в близки отношения с подсъдимия В.И.), Д. П. М., Х. В. В. (по прякор Б.) и Б. М.И. (брат на двамата подсъдими); като закупили и занесли в къщата алкохол и хранителни продукти, свидетелките подготвили мезетата и всички седнали около масата на първия етаж, черпейки се по случай празника. Подсъдимият В.И., който по принцип не употребявал алкохол, не пил такъв и тогава.

Вечерта към компанията се присъединили и свидетелите Т. М. Т., В. Ц. П. (син на свидетеля Ц. П. Х.) и П. Т. П., по прякор Е./Е. (син на свидетеля Т. П. Х.).

Тъй като на компанията се приискало да слуша музика, около 22.30 часа свидетелят Б. И. тръгнал със свидетеля П. П. да вземат лаптоп, който да бъде използван за тази цел, като след вземането на лаптопа се наложило да потърсят оставения от свидетеля П. П. кабел за него на сина на свидетелката Л. И. В., при което се насочили към заведението му, находящо се в центъра на селото.

По това време синът на свидетелката Л. В. не бил в заведението, а в него освен тази свидетелка се намирали като клиенти свидетелите С. Д. И., Х. Г.Н., Д. С.Н., Г. Д. С., Д. В. Д. (съпруга на свидетеля Д. Н.), П. Г. П., П. С. П., С. П. Н. (баща на свидетеля П. С. П.) и В. С.Н., както и пострадалият Л. С.Н. (брат на свидетеля В. Н.). Част от посочените свидетели през деня участвали в клане на прасета в селото, където употребили неустановено количество алкохол (ракия). Носейки със себе си необходимите за клането ножове и брадва, след това участниците в мероприятието се установили в заведението, където към тях се присъединили и останалите, като седнали около две от масите и продължили да пият алкохол (бира и червено вино), а ножовете и брадвата поставили под масите.

Свидетелката Л. В. се занимавала с дейности по приключване на работния ден на заведението, а съпругът й – свидетелят Ц. Н. В., й помагал.

Когато свидетелите Б. И. и П. П. стигнали до заведението и видели подпийналата компания, свидетелят П. П. се притеснил и останал отвън. Свидетелят Б. И. влязъл в заведението, отправил се към свидетелката Л. В. и я попитал знае ли къде синът й е оставил кабела за лаптоп, за да му го даде. Свидетелката Л. В. му казала, че не знае, и той тръгнал да излиза. Тогава свидетелят Д. Н. го попитал има ли проблем със свидетелката, двамата разменили реплики на висок глас, след което свидетелят В. Н. станал и ударил с глава в лицето свидетеля Б. И., издърпвайки го от заведението. Когато пострадалият Л. Н. станал и също излязъл от заведението, свидетелят Б. И. хукнал да бяга, като заедно с него се затичал и свидетелят П. П..

След тях побягнали с викове и закани всички посочени по-горе свидетели, намиращи се в заведението, с изключение на свидетелката Л. В. и съпругът й – свидетелят Ц.В., като целта на групата била да се саморазправи със свидетелите Б. И. и П. П.. Между бащата на свидетеля П. П. (свидетелят Т. П. Х.), от една страна, и свидетелят Д. Н. и братята В. и Л. Н. - от друга, съществувала стара вражда, а пострадалият Л. Н. същата вечер обвинил свидетеля Б. И., че извън заведението му ударил шамар, при което на повлияните от алкохола свидетели идеята да ги накажат, независимо от обстоятелството, че по това време те били деца, се сторила добра, макар свидетелят Г. С. в началото да се опитал да спре пострадалия Л. Н..

По пътя си към къщата на Х. Д. тълпата се въоръжила освен с употребяваните за клане на прасета ножове и брадва, и с дървени колове („колове за домати” – според свидетеля В. Н.), които се намирали до къщата на свидетелите П. Н. Н. и К. Р. Н. (майка и син, живущи в съседство); както и с арматурно желязо (за което не е установено кой от тях и откъде го е взел). Свидетелят П. С. П., който също тичал към къщата, поради състоянието си вследствие на значителната употреба на алкохол на няколко пъти падал и ставал по пътя, като не следвал групата, а използвал друг от възможните пътища до къщата, различен от избрания от останалите.

Междувременно свидетелите Б. И. и П. П. достигнали, тичайки, до къщата на Т.Д. и влезли вътре, като свидетелят Б. И. споделил, че се връща без кабел и че са го „закачали” в заведението.

Когато пристигнали до имота на свидетеля Д., тръгналите от заведението свидетели започнали да блъскат по металната врата на поставената около него ограда, като освен удари с крака и ръце нанасяли такива и с носените от тях ножове, брадва и арматурно желязо, при което на металната врата били причинени множество деформации, част от които представлявали прорези и преминавали през нея. В същото време свидетелите с викове на ромски език се заканвали на намиращите се в къщата лица, като ги предизвиквали да излязат навън и да се бият с тях. Свидетелят В. Н. нанасял удари по металната врата с нож, а пострадалият Л. Н. – с брадва, а в отговор намиращите се в къщата подсъдими започнали да хвърлят шишета от терасата на втория етаж на къщата.

Предвид случващото се пред вратата на дворното място, подсъдимият В.И. извел свидетелките Н. А. и Д. М., както и свидетелите Б. И. и Х. В., на втория етаж на къщата, където свидетелките се скрили от страх в гардероба.

Случващото се пред процесната къща било възприето от свидетелите Д. Й. Д. и Р. М. Д. – семейство, което обитавало срещуположно разположената къща на същата улица, които чули виковете на намиращите се на улицата хора и нанасянето на удари на входната врата на дворното място, макар да не разбрали употребените на ромски език реплики и да не разпознали никого от присъстващите поради зимното им облекло.

Свидетелят П. П. позвънил по мобилния си телефон на родителите си – свидетелите Т. и Н. Х., и поискал баща му да отиде до къщата на Т.Д., като съобщил, че са нападнати от свидетеля В. Н. и пострадалия Л. Н. – първо в заведението в селото, след което гонени до къщата, в която се скрили. Свидетелите Т. и Н. Х. незабавно се качили на лекия си автомобил и се отправили към посоченото от сина им място. Свидетелят П. П. позвънил по мобилния си телефон и на чичо си – свидетеля Ц. П. Х., на когото съобщил същото; свидетелят Ц. Х. споделил чутото със съпругата си – свидетелката М. И. Х., и двамата също се качили на лекия си автомобил – марка мерцедес, и потеглили в указаната от племенника им посока.

Междувременно подсъдимият В.И. се обадил в 23.05 ч. през телефон 112 в ОДЧ на РУ на МВР П., като съобщил на свидетеля Е. С. (дежурен по това време) за случващото се пред къщата, и по сигнала впоследствие бил изпратен автопатрул в състав свидетелите Г. Н. и П. В..

По времето, когато протичали описаните по-горе събития, свидетелката А. В. Д. се обадила по телефона на приятеля си – свидетелят Г. П. Г., и го попитала няма ли да празнуват деня на влюбените, като му съобщила, че в къща в с. Д. се е събрала компания. Свидетелят Г. Г., който спял преди обаждането на приятелката си, станал и заедно с брат си - свидетелят П. П. Г. тръгнали с лек автомобил червен на цвят марка „Опел”, модел „Астра”, управляван от свидетеля Г. Г., взели свидетелката А. Д. и се отправили към къщата на Т.Д.. Когато наближили къщата, тримата видели събраната на улицата тълпа от хора и чули виковете им, при което свидетелят Г. Г. спрял автомобила на значително разстояние. Свидетелите разпознали сред групата лица сестрата на свидетелката А. Д. – свидетелката Д. В. Д., и съпругът й – свидетелят Д. Н.. Изплашена, свидетелката А. Д. слязла и побягнала, отдалечавайки се от къщата, а по-късно се обадила по телефона на свидетеля Г. Г., че е добре и да не се притеснява за нея.

Свидетелят Д. Н. се приближил до автомобила, отворил вратата му и казал на свидетеля Г. Г. да слиза, на което последният отказал с думите, че в случай на нужда ще го откара донякъде. Тогава свидетелят Д. Н. се качил в автомобила и поискал да бъде откаран до къща в селото, където казал на свидетеля Г. Г. да спре автомобила, слязъл и след кратко време излязъл заедно със свидетеля М. В. Н. (братовчед на свидетеля Д. Н.), и всички заедно се върнали пред къщата на Т.Д..

Докато свидетелите Д. Н. и Г. и П. Г. пътували, пред къщата останали двамата братя Л. и В. Н., както и свидетелите С. И., Г. С., Д. Д., С. Н., П. П. и Х. Н.; като братята продължавали да удрят по входната врата на дворното място – свидетелят В. Н. с ножа, а Л. Н. с брадвата.

Междувременно повиканите от сина си – свидетелят П. П., свидетели Т. Х. и Н. Х. пристигнали с автомобила си пред къщата.

Свидетелят В. Н. и пострадалият Л. Н. спрели за момент да удрят по металната врата, като свидетелят В. Н. се насочил към автомобила, управляван от свидетеля Т. Х., последният отворил вратата на автомобила и слязъл, носейки в ръце неустановен предмет с режеща част (оприличен от свидетелите като сабя), насочил се към свидетеля В. Н. и го попитал какво правят и защо се бият. Започнала взаимна размяна на реплики на висок глас, придружени с псувни, като свидетелят В. Н. посегнал да удари свидетеля Т. Х., от своя страна свидетелят Т. Х. нанесъл удар на свидетеля В. Н. с тъпата част на носения от него предмет и двамата се сбили, като по време на сбиването свидетелят В. Н. изпуснал носения от него нож – като не е установено какво се е случило с ножа след това и същият не е намерен.

Междувременно, след като намиращите се в къщата лица видели фаровете на автомобила, управляван от свидетеля Т. Х., металната врата на портата била отворена и на улицата излезли подсъдимите В.И. и И.И., и свидетелите Б. И., П. П., Х. В. и Т. Т.. Подсъдимите носели в ръце всеки по един нож, като носеният от подсъдимия В.И. нож бил сгъваем; а свидетелят Х. В. на излизане взел със себе си намиращата се до барбекюто в имота брадва.

Свидетелят Х. В. се насочил с брадвата към свидетеля С. И., последният побягнал, а свидетелят Х. В. бързо се отказал да го гони и се върнал пред къщата.

След като излезли през металната врата, двамата подсъдими възприели сбиването между свидетелите Т. Х. и В. Н., както и взаимната размяна на заплашителни реплики между двете обособени групи лица – тези на пристигналите от заведението свидетели и на пристигналите родители на свидетеля П. П.. Пострадалият Л. Н. се насочил към двамата подсъдими, като не носел нищо в ръцете си (не е установено от събраните в хода на съдебното следствие доказателства кога същият е преустановил държането в ръце на употребената преди това от него за нанасяне на удари по металната врата брадва и къде се е намирала тя по това време), сблъскал се с тях, при което започнал да нанася на подсъдимите удари с ръце, а двамата подсъдими започнали да замахват с ножовете и да нанасят с тях удари, които прониквали на различни места в неговото тяло, като освен това го удряли по главата с ръце. За кратко време двете обособени групи биещи се лица се срещнали, като взаимната размяна на удари продължила да е между участниците във всяка от тези групи, без лицата, които ги съставяли, да нанасят удари на лицата от другата група, след което групите отново се разделили – в получилата се по описания начин тълпа от хора се намесил за кратък период и свидетелят Б. И., като не се установява същият да е предприел нанасянето на удари върху някое от лицата.

След това свидетелят Т. Х. се върнал обратно към свидетеля В. Н. и продължил да му нанася удари както с тъпата и с режещата част на неустановения предмет, така и с ръце – по главата и тялото. По този начин с единия от ударите с острата режеща част на неустановения предмет свидетелят Т. Х. причинил на свидетеля В. Н. порезна рана в областта на дясното коляно с прерязване на сухожилието на колянната капачка, което увреждане му причинило трайно затруднение движението на десния долен крайник за срок по – голям от 30 дни; а с други два от ударите със същата част на предмета причинил две порезни рани в областта на лицето и една на дясното бедро, причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. С нанесените с ръце и с тъпата част на неустановения предмет удари свидетелят Т. Х. причинил на свидетеля В. Н. кръвонасядания на клепачите на двете очи и на кожата на челото вляво и охлузване в основата на десния показалец, причинили болка и страдание.

Междувременно пострадалият Л. Н. паднал на земята с лицето надолу, а двамата подсъдими се надвесили над него и продължили да му нанасят удари с различна сила с ножовете - по тялото, и с ръце – по главата, като подсъдимият В.И. се намирал от дясната му страна, а пострадалият се опитвал да се изправи, подпирайки се на ръце и крака. Те се намирали между двата спрели на улицата пред къщата автомобила – тъй като почти по същото време, още докато пострадалият Л. Н. бил в изправено положение, пристигнали с автомобила си свидетелите Ц. Х. и М. Х.. В близост до тях, приклекнала зад единия от автомобилите, пищяла свидетелката Д. Д..

На пострадалия Л. Н. били нанесени от двамата подсъдими с мушкащи удари с различна сила още неустановен брой удари, които заедно с тези, нанесени докато бил прав, причинили общо дванадесет прободно-порезни рани, девет от които локализирани в областта на гърба вляво и вдясно, от които едно проникващо в гръдната и коремна кухини със засягане на белия дроб, диафрагмата и черния дроб, и три прободно-порезни наранявания, локализирани по задната външностранична повърхност на дясното бедро, причинили нараняване на магистралните кръвоносни съдове, морфологични данни за остра значителна кръвозагуба, наличие на въздух и кръв в гръдната кухина вдясно - хемо-пневмоторакс, кръвоизливи под ендокарда на лятата сърдечна камера – петна на М., отпусната и със сбръчкана капсула слезка, куховата и бледа срезна повърхност на вътрешните органи. На пострадалия била причинена и порезна раничка на трети пръст на лявата ръка по гръбната му повърхност; а с нанесените удари с ръце от подсъдимите били причинени кръвонасядания по лицето и главата на Л. Н. и разкъсноконтузна рана на лявата му вежда.

Свидетелят Ц. Х. спрял автомобила срещу този на свидетеля Т. Х. (негов брат), след което слязъл. Той се насочил към брат си и започнал да го дърпа с помощта на съпругата си – свидетелката М. Х., двамата го отделили от свидетеля В. Н. – който по това време се намирал седнал на земята, повален от ударите на свидетеля Тодор Х.; след което качили свидетеля Т. Х. в автомобила му, в който освен съпругата му вече се намирали и свидетелите П. П. и Т. Т., и свидетелят Т. Х. потеглил към къщи.

След това свидетелят Ц. Х. се насочил към лекия си автомобил и по пътя видял как подсъдимият В.И. се отправя тичешком към двора на къщата и влиза в него, а подсъдимият И.И. продължавал да удря падналия на земята пострадал Л. Н. – вече само с ръце, като не е установено къде се е намирал по това време носеният от него преди това нож и същият не е намерен. Свидетелят Ц. Х. хванал подсъдимия И.И. и го отделил от пострадалия, като успял да го избута до металната порта на имота.

По времето, докато се развивали посочените по-горе събития, свидетелят Д. Н., който все още не бил пристигнал отново при къщата, позвънил по мобилния си телефон на свидетеля В. В. Ц. и му съобщил, че братята В. и Л. Н. участват в конфликт с подсъдимите; при което свидетелят В. Ц. събудил баща си – свидетелят В. Ц. Н., и със свидетеля Й. В. Ц. (син на свидетеля В. Н. и брат на свидетеля В. Ц.) тръгнали в посока на къщата на Т.Д.. В близост до къщата те видели пристигането на автомобила, управляван от свидетеля Г. Г., от който слязъл свидетелят Д. Н. – като последният междувременно се бил обадил по телефона и на племенника на свидетеля С. Ц. Н. с молба последният да отиде на мястото на инцидента.

След като слязъл от автомобила на свидетеля Г. Г., свидетелят Д. Н., който носел със себе си неустановен предмет (оприличен от свидетелите Ц. Х., Б. И. и Х. В. като тръба, а според подсъдимия И.И. - брадва) се насочил към металната врата на къщата, като пред нея в този момент се намирали свидетелят Ц. Х. и подсъдимият И.И.. Свидетелят Д. Н. замахнал и ударил с неустановения предмет подсъдимия И.И. по главата, като по този начин му причинил рана в областта на главата вляво-теменно, а подсъдимият паднал на земята при металната врата. През вратата се показал подсъдимият В.И., издърпал вътре подсъдимия И.И. и затворил вратата – в близост до която в двора стоял и свидетелят Х. В., а свидетелят Д. Н. започнал да рита по вратата.

След това свидетелите Ц. и М. Х. си тръгнали с автомобила си.

Подсъдимият В.И. изхвърлил носения от него нож – с дължина на острието 10 см., остър връх и режещ ръб, върху покрива на барбекюто в къщата, намиращо се в двора; като от събраните в хода на производството доказателства не се установява какво се е случило с употребения от подсъдимия И.И. нож – едноостър, с дължина на острието в рамките на 13 – 15 см. От своя страна свидетелят Х. В. скрил носената от него, но неупотребена в нито един момент на събитията по друг начин освен за заплаха посредством вдигането й брадва, в един от гардеробите в къщата.

В неустановен в хода на съдебното следствие момент двамата свидетели П. С. П. и С. П. Н., които били роднини по сватовство на подсъдимите, влезли в къщата и останали там – като свидетелят П. П., който бил повлиян в значителна степен от употребеното количество алкохол, сторил това преди баща си, прескачайки оградата на дворното място.

След разпръскването на посочените по-горе лица, свидетелката Д. Д. отишла до пострадалия Л. Н., приклекнала и започнала да плаче над него, а избягалите по-рано свидетели Г. С. и С. И. се върнали обратно на мястото.

Пристигналите пред къщата свидетели Ц. (баща и двама синове) видели свидетеля В. Н. и пострадалия Л. Н. – и двамата лежащи на земята, на известно разстояние един от друг (около 5- 6 метра) и потънали в кръв. Свидетелят В. Н. се приближил до свидетеля В. Н. и поискал от стоящите до него лица да намерят ключовете за автомобила му, при което те пребъркали джобовете му, намерили ключовете и му ги предали. Свидетелите В. Ц. и Д. Н. отишли до пострадалите братя, като свидетелят Д. Н. започнал да вика пострадалия Л. Н. по име и заедно със свидетеля В. Ц. започнали да го тупат по гърдите – при което ръцете им се окървавили, а пострадалият не реагирал.

Тогава пред къщата дошъл с автомобила си повиканият от свидетеля Д. Н. свидетел - С. Ц. Н., като свидетелят В. Н. и пострадалият Л. Н. били натоварени от свидетелите В. Ц., Й. Ц. и Д. Н. в автомобила, и откарани в болнично заведение в град Ботевград, където била установена смъртта на Л. Н..

Свидетелят В. Н. отишъл до дома на свидетеля В. Н., съобщил на случилото се на свидетелката Й. В. С. (дъщеря на свидетеля В. Н.), след което съпругата на свидетеля В. Н. и свидетелят В. Н. с известно усилие поради студеното време успели да приведат в движение лекия автомобил на семейството, използвайки взетите от джоба на свидетеля В. Н. ключове, и потеглили с него към болницата в град Ботевград, а свидетелката Й. С. отишла пеша към центъра на селото.

След прибирането си в къщата подсъдимият В.Н. в 23.24 часа повторно позвънил чрез тел. 112 в ОДЧ на РУ на МВР П..

По желание на свидетелките Н. А. и Д. М. подсъдимият В.И. се обадил на свой приятел, който пристигнал с автомобила си, свидетелките се качили и напуснали къщата.

Пристигналите на местопроизшествието служители при РУ на МВР П. – свидетелите Г. Н. и П. В., не заварили никого на улицата, тъй като и останалите след откарването на двамата пострадали братя свидетели вече се били разпръснали. Когато влезли в къщата, те установили двамата подсъдими в къщата, заедно със свидетелите Х. В. – който пиел водка, Б. И., С. Н. и П. П.. Свидетелите забелязали, че главата на подсъдимия И.И. е наранена, като той им казал, че е ударен с дърво от неизвестно лице при извършеното срещу тях нападение от двамата братя В. и Л. Н. и други лица. На въпроса на полицейските служители какво обяснение имат за кървавите петна върху снега на улицата, някой от двамата подсъдими (неустановено в хода на съдебното следствие кой от тях) заявил, че предния ден са клали прасе и кръвта е оттам.

Полицейските служители снели обяснения от намиращите се в къщата лица и тръгнали да се връщат в районното управление, когато полученият междувременно от болничното заведение в Б. сигнал за починалия Л. Н. им бил предаден от дежурния от ОДЧ, при което останали на мястото и запазили местопроизшествието до пристигането на компетентните служители, които с извършените от тях действия сложили началото на досъдебното производство във връзка със случая.