Мотиви по присъда от 16. 02. 2009 година, постановена по внохд №7/2009 година по описа на Софийския окръжен съд

№ 7/2009 година по описа на Софийския окръжен съд

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия Владов – адв. Емил Николов, като се твърди, че е постановена в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което е неправилна.

Поддържа се, че по делото не са събрани доказателства, че подсъдимият Владов е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а установената по делото концентрация на алкохол е в резултат на проба, направена няколко часа след като Владов вече не е управлявал автомобил и не е имал задължение да се въздържа от употреба на алкохол след като е преустановил управлението му. Същевременно, чрез показанията на двама от свидетелите, че подсъдимият е миришел на алкохол, не може да се направи извод за това каква е била концентрацията на алкохол в кръвта му към момента на управлението на МПС.

По тези съображения защитникът е поискал отмяна на присъдата и постановяване на НОВА (ВЪЗЗИВНА) присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 НК.

В съдебно заседание прокурорът от СОП оспорва основателността на жалбата и застъпва становище, че първоинстанционният съд правилно е признал подсъдимият Владов за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и му е наложил наказание, тъй като концентрацията на алкохол в кръвта е установена по надлежния ред и не са допуснати процесуални нарушение.

Иска се потвърждаване на проверяваната присъда като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подс. Владов – адв. Николов, поддържа жалбата срещу първоинстанционната присъда по изложените в нея съображения.

Подсъдимият Владов не се явява пред въззивния съд.

От вниманието на съда е убягнало, обаче, че от момента на описания пътен инцидент до момента, в който подсъдимият е бил изпробван в ПУ Божурище с техническото средство „Алкомер 931” и в последствие му е била взета кръвната проба, чието изследване е установило наличието на алкохол в кръвта в концентрация 1,9 на хиляда, е изминал период от време от около 2 часа, през които подсъдимият не се е намирал на местопроизшествието, (обстоятелство, установено и от показанията на разпитаните други свидетели), а според показанията на св. Чавдарова, с която подсъдимият живее на съпружески начала и неговите обяснения, той е изоставил автомобила си и се е прибрал в дома си, където е употребил алкохол.

В конкретния случай първостепенният съд неправилно е оценил показанията на св. Чавдарова и на подс. Владов като е приел, че те са недостоверни, неправдиви и опровергани от останалите гласни доказателствени средства.

Подсъдимият в този казус не е имал задължение нито да остане на място до идването на служителите на КАТ, нито да не консумира алкохол. Подобни задължения са му вменени съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДвП единствено и само в случаите на произшествие с пострадали хора или с имуществени вреди, а конкретният случай очевидно не е такъв. Колкото и недостоверно да са прозвучали на първостепенния съд подобни обяснения и показания от страна на подсъдимия и свидетелката, те по никакъв начин не могат да бъдат изключени от доказателствения материал и приети за въздигната от подсъдимия защитна версия, а още по-малко – за преценени като опровергани от другите доказателства и доказателствени средства.

Това е така, тъй като протоколът за химическата експертиза № 1258/07.05.2007 година установява единствено и само, че в 23,25 часа на 06.05.2007 година подс. Владов е бил с концентрация на алкохол в кръвта 1,9 промила. Каква е била концентрацията на алкохол в кръвта му към момента на възникване на инцидента – т.е. към 19.30 часа, когато подсъдимият всъщност е управлявал автомобила си и дали тази концентрация е била над 1,2 на хиляда - не е установено по надлежния ред. Липсват положителни доказателства, които да опровергават обяснението му за приет междувременно алкохол, а чрез показанията на свидетелката Владова, (възприела неразбираемия говор на подсъдимия, обстоятелството, че мирише на алкохол и криволиченето му по пътя), е невъзможно установяването на действителна концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия към 19.30 часа.

При това положение държавното обвинение не е доказало елемент от обективната страна на престъпния състав по чл. 343б, ал. 1 НК – подсъдимият да е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и изводите на районният съд в обратния смисъл са резултат на превратно тълкуване на доказателствата по делото.

По изложените съображения настоящият състав намери, че жалбата на защитника на подсъдимия е основателна и първоинстанционната присъда следва да бъде отменена, като въззивната инстанция постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия Владов за невиновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

(Т. Грозданова)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

(Я. Бозаджиева)

(В. Иванова)