Моят букет за вас /Изказването е класирано на второ място на Областния форум за публични изказвания на тема:”Словото”



Дата19.07.2018
Размер21.55 Kb.
#76562
Моят букет за вас

/Изказването е класирано на второ място на Областния

форум за публични изказвания на тема:”Словото”/
Държа в ръцете си букет от цветя - пъстри, ароматни, красиви. Току-що откъснати, ще ги поднеса на човека, когото обичам, който е моята сродна душа, другото ми „аз”.

И думите са като цветята- нежни, бързо увяхват.Те също изискват грижи. Трябва да се посеят първо зрънцата, но преди това да се огледат да не би да са наранени. А после е нужно да ги поливаме с обич, внимание, надежда, за да израснат здрави, смислени, красиви.Когато ги откъснем от душата си и ги подарим на някого, те ще го заредят с нашата емоция, пожеланията ни ще се сбъднат. Такива отгледани с труд слова имат вълшебна сила-те се връщат към създателя си двойно и тройно по-богати, правят го щастлив.

Човешкото слово притежава безкрайна сила, чиято амплитуда е от любов, благоговеене до гняв и агресия, от възкресяване до смърт. В динамичното време, в което живеем, не обръщаме много внимание на подбора на думите си. Приемаме ги като някаква даденост, с която сме се родили и сме с убеждението, че няма сила, която може да ни отнеме способността да говорим.

Ставаме сутрин, често дори без да поздравим родителите си, и сядаме веднага на компютъра.Отиваме на училище, връщаме се, затваряме се в стаята си и пак сядаме пред машината. Там се усмихваме, пращаме поздрави, споделяме интимни неща…, разкриваме душата си понякога пред съвсем непознати. Предметът удостояваме с повече внимание.Болезнено реагираме, ако по някаква причина нямаме интернет, нервираме се, не знаем какво да правим с времето си.

А в същото време може някой от семейството ни да има нужда да поговорим с него, да го погледнем внимателно и да видим тревогата или болката, страха или безпомощността по лицето му. С всеки изминал ден, прекаран пред екрана, ние губим живата връзка с хората, които наистина, а не виртуално ни обичат и доказват това с търпението, грижите за нас, чрез приемането дори на пренебрежението ни към тях..Чрез способността да говорим открито, естествено без посредници, ние можем да проверим и себе си – колко сме чувствителни, добри, способни да прощаваме, помагаме….Ако занемарим речта си, ако не полагаме грижи и труд да създаваме и съхраняваме хубавите думи, да ги пазим от бурените, които ги задушават, те ще започнат да увяхват, а заедно с тях ще угасне част от нас. Словото е всъщност въплътеният Божи дух, то е тъканта, от която е изградена душата ни.

Има пролетните, летни, есенни цветя.Има полски, градински.Едни ухаят силно, зашеметяващо, други са с нежен аромат.Червени жълти, сини, зелени……толкова разнообразни са и човешките думи.Важното е, че сравнението с цветята цели да ви внуши моята ТЕЗА-РЕЧТА Е, ЗА ДА СЪЗДАВАМЕ РАДОСТ, СВЕТЛИНА, КРАСОТА, ДА ТВОРИМ ДОБРО, ДА ПОДГОТВЯМЕ СЪРЦАТА СИ ДА ПОЕМАТ, ПОПИЯТ ХУБАВИТЕ ДУМИ. ЗАЩОТО СПОРЕД МЕН СЛОВАТА СА ОБЛЕКЛОТО НА МИСЛИТЕ НИ, НА НАШИТЕ УБЕЖДЕНИЯ, НА ИСТИНСКАТА НИ СЪЩНОСТ.

Да премахваме плевелите или да не допускаме те да виреят в градината на ума и душата ни, трябва да стане нашата основна грижа. Добри стопани ли сме на себе си?Как да действаме?Ами отговорът е ясен – със словото.

Яна Бисерова, 9.г клас



ПМГ „Иван Вазов”,

Добрич


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница