Моята българия ( есе )

Илиана Митрева – ХІІ “г” клас

“Кой има сила твоите картини да забрави? Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покрив …..”

Ето това и за мен е България. Земята на моите деди, която е успяла да се пребори с гнева, болката и се е запазила до днес. Запазила е своята история, култура, език – всичко, което е българско.

В този смисъл не одобрявам постъпката на много хора, да се отричат от българското и дори да се срамуват от своя произход. Много подходящо в случая е друго изречение на Вазов в “Отечество любезно” с което мисля да завърша

“Ти кой си, да, но кой те прилично оценява?”…..

ІІ – ро място

Вили Танева – ХІ “а” клас

Всеки човек си има място, към което принадлежи, в което се чувства между свое. Това място е родината, земята на неговите деди. Когато кажем: “Аз имам родина. Или “моята родина е …….”, ние имаме предвид своя дом, защото родината е наш дом, тя е свещенно място, място, което не може да сравни с никое друго по земята.

Моята родина носи гордото и благозвучно име България. Едно име, запазило през вековете и изпитанията на които Бог поставя моя народ. Тази земя, на която живея и която обичам, за мен е всичко на света. Тя е земята – рай на прабългарите, тя е земята, бленувана от хан Аспарух и хората му. Тя е тази, която ни радва и храни. Когато замина някъде в чужбина и ме попитат откъде съм, аз казвам, че съм от България. Често това име, моята родна България, е подлагано на унижение и ругатни. Плюли са върху това име, обиждали са го. И въпреки това много българи го изговарят с гордост и сълзи на очи. Със сълзи! Да. Със сълзи от мъка заради хаоса, който цари тук, с мъка заради факта, че моята родина е била обект на набези от различни народи. Че вече изстрадалия народ продължава да страда и тегли от чужди и наши управници.

За съжаление България е беззащитна пред набезите на великите сили и те правят със страната ми каквото си поискат. От това ме боли най – много, защото те не зачитат мнението на българите. И въпреки всичко, въпреки цялата си “мощ” не могат да видят онова, което вижда всеки уважаващ се и горд българин, в това число и аз. Те не могат да надникнат в съкровищницата, в сърцето на българския народ. Те не могат да видят красотата му, виждат само лошото в българина. Те дори не знаят къде се намира България, нямат представа какво представляваме. Мислят за нас само по онова, което са разказвали злонамерени хора.

“Моя родина, моя България” – тази тема е колкото хубава, толкова и тъжна. Родината е най – скъпото място за всеки човек. Дори 20 години да си ходил по света и да си посещавал различни красиви места, за теб няма да съществува по – красиво място от дома. Единственият народ, който си няма родина, това са циганите. Те обикалят света и се местят от град на град. Те са свободни, тяхната родина е целият свят.

ІІІ – то място

Камелия Якимова – ХІІ “б” клас

България е една малка страна, разположена на Балканския полуостров, с малко население за разлика от много други страни. Но това не пречи да се гордеем с нея. Винаги трябва да бъдем позитивно настроени към родното ни място.

Територията, на която съм родена и на която предпочитам да живея е България. Но те просто България. Тя е моята България. Моя, защото в нея намирам комбинация от всички необходими неща, за да съм доволна от живота си.

Коя друга страна може да ми даде топлината, любовта и щастието, което получавам в моето китно кътче от планетата Земя, наречено България. Никоя друга държава не може да ме омая повече от моята. Защото тя е величествена, дори и самото и име е такова и вдъхва на хората самочувствието, че са българи, единни и непобедими.

Името е една много малка, но важна чест от цялото величие и хубост на страната ни. Моята България е прекрасна не само защото съм родена и живея в нея, но и защото омайва с чудната си, неповторима природа. Само в тази прекрасна страна могат да се видят красивите снежни върхове, зелените поля и планини и синевата на морето. Този поради тези чудесни кътчета от природата, аз изпитвам и възхищение към нея.

Не само аз се възхищавам от родното си място. Всеки един българин му се възхищава и се гордее с него. Не трябва да има омраза към това свещено място. На пиедестал винаги трябва да бъде любовта. Точно тази любов подтиква Емил Димитров да изпълни песента “Моя страна, моя България”. Само един цитат от песента е достатъчен, за да изрази всеки то нас мнението си за България.

“Моя страна, моя България.

Моя Любов, моя България.

Моя тъга, моя България.

При теб ме връща вечно любовта.”