Моята кариера в България

Често съм се питал каква е българската икономическа реалност, какво я отличава от останалите и кое създава пречки за нейното развитие. Със сигурност не може да се отговори еднозначно на този въпрос, но като млад човек съм успял да дам отговор на себе си. Независимо в коя част на обществото погледнем, която и социална група да питаме, мнозинството от хора имат една конкретна идея за родното икономическо битие и тя се характеризира с дума, която дава облик на българската концепция за икономическо развитие – статичност. Значителна част от българите приемат стопанския процес като нещо постоянно, стабилно и неизменно. В подкрепа на това има много аргументи - ценностната система, завещана ни от времето на социализма, ниската и развиваща се предприемаческа култура, огромната публична администация и стабилността, която тя предлага на пазара на труда, за сметка на високите доходи. Българската икономическа идея е тази на оцеляването, поминъка и екзистенциалния минимум. Причината за това е начинът, по който икономиката се е развивала и традицията, която сме възприели. България е страна, бедна на ресурси, които могат да спомогнат за развитието на силна и конкурентна индустрия, но пък има благоприятен климат и условия за развитие на селското стопанство. Неслучайно има поговорка, която казва, че “българин от глад не е умрял”. Тази традиция е продължила векове, наслоила се е в нашите възгледи и е притъпила цялостното ни усещане за пазара и ползите от него. Когато има добри изключения, каквито със сигурност знаем, че съществуват, общото мнение за причините за икономически успех гравитира около думи като късмет, далавера и връзкарство.

И в тази реалност младите хора се израстнали, привикнали и чакат да успеят в живота и да направят кариера. Такъв съм и аз и доката пиша тези страници съм пред същата дилема. На първо място ще дам моята дефиниция за кариера – това е идеята за развитие и за прогрес. Успешната кариера осигурява много неща, които всички желаят – материален статус, обществено признание, право на избор. Но не всички постигат тези неща – някои се носят на вълната на успеха, а други им завиждат и се ограничават в собствения си свят на оцеляване. Причината, която отличава тези два обществени типажа и която е основен и фунадаментален фактор за развитието на кариерата, се нарича мотивация. С други думи казано – искаш ли, можеш. Във всеки млад човек има потенциал, който чака да бъде реализиран, но в България това невинаги се случва. Съвсем нерядка гледка е група млади трудоспособни хора да седят по кафенетата и да обсъждат въпроси като несправедливостта на живота, лошия късмет и ниското заплащане. Очевидно е, че на тях им липсва мотивация, но по този начин те лишават себе си от възможностите за развитие, професионализъм и кариера в България. За да се промени това, трябва да се помисли как те могат да бъдат мотивирани.

Има две основни концепции за мотивацията. Първата гласи “Никой не може да бъде мотивиран” - това значи, че не си ли помогнеш сам, ако промяната не дойде от теб, то никой друг не може да ти помогне. За тази цел трябва смяна на начина на мислене – хората да вярват, че животът е в собствените им ръце, да поемат контрол над нещата, за да могат да бъдат конкурентни, проактивни и следователно успели. Друга концепция е “ Всеки може да бъде мотивиран” – тук се набляга на стимулите, които произтичат от външната среда. Ако има достатъчно хора, които успяват, работят добре, имат материален и обществен успех, то все нещо ще погъделичка младия човек, за може да си каже “Това го мога и аз! Какво трябва да направя?” Естествено, най-правилиният подход би бил комбинация от тези две концепции. Без външни стимули вътрешната мотивация рано или късно изчезва, но колкото и позитивни примери за успех да има, ако човек е пасивен и мързелив, нищо няма да се промени.

• 
  оставане в собствената държава – дори да се абстрахираме от емоционални поговорки, че вкъщи е най-хубаво, оставането в България има свои значителни плюсове. Най-малкото добрият живот в чужбина е силно преувеличен и реките от мед, масло, злато и други обществени блага са отдавна са в архивите на градския фолклор. Младият човек, готов да замине да работи и да се реализира извън граница, ще се срещне с много трудности, които няма да направят живота му по-лесен. Основно са проблемите, свързани с дискриминация – глобализиращият се свят създаде предпоставки за трудова мобилност и от това пострада пазарът на труда в развитите държави, които се оказаха притиснати под натиска на евтина работна ръка. Икономическите емигранти от източна Европа се сбъскват с един нерядко враждебен и дискриминиращ свят, който спъва пътя им за професионално развитие.
  
• 
  познаване на реалността в България – както вече уточних, българската реалност е една и друга такава няма по света. Нейното познаване, особености и механизми на обществото осигуряват значително конкурентно предимство за младия българин вместо непознатия бит и специфики на друга държава. В полза на това говори, че българите всъщност имаме много смътна идея за това, което ни чака извън граница. Общият термин е “чужбина” и с него вървят в комплект цяла поредица от добре заучени фрази като “по-добри възможности”,“по-високо заплащане”,“всичко там е уредено” и т.н. Всички държави са различни и трябва да се знае, че работата във Франция е много по- различна от тази във Великобритания или САЩ.
  
• 
  възможности за кариера – в България младите хора за съжаление са рядкост и нагативните демографски тенденции съвсем нямат намерение да спират. Колкото и тревожен да е този факт, той може да бъде разгледан откъм положителната му страна. В бъдеще ще се изостри търсенто на млади кадри, които ще бъдат все по-дефицитни и следователно ценни. Младите и иновативни хора са най-активни и конкурентни. Дългата ера на комунизма в България създаде няколко поколения , които нямат реални практически умения, а на тях се противопоства следващата генерация, която е динамична, може да работи с нови технологии, с компютър и английски език – неща, които са силно ценени на пазара на труд.
  

• 
  неразвит пазар на труд и ниски доходи – вече повдигнах въпроса за мотивацията от външната среда, а трудовото възнаграждение със сигурност се причислява в тази графа. Българският пазар на труда е изцяло доминиран от работодателя, а неспазването на законите, зле развитото гражданско общество и слабите социални партньори не спомагат за неговото подобряване. Няма нищо учудващо, че много от младите хора не желаят да работят и да се развиват професионално срещу символичното заплащане от 200-300 лв, което не би покрило дори минималните им нужди в столицата или в по-големите градове.
  
• 
  малък мащаб – България е земя като една човешка длан, но по-голям потребителски и корпоративен пазар на всички нас ни е нужен. За съжаление това е факт. Ние не сме силна потебителска сила каквито са Германия и САЩ и засега няма голяма българска корпорация, която да жъне успехи в световен мащаб. Това са фактори, които силно ограничават възможностите за растеж и рано или късно всеки един професионалст се “сблъсква с тавана”
  
• 
  неразбиране на пазарната икономика – 45 години социализъм са оказали крайно нагативно влияние на върху икономическото поведение в България. Все още има много силни тенденции за запазване на статуквото, страх от промяна, разчитане изцяло и основно на държавата за помощ, корупция и връзкарство в икономиката. И макар да се забелязва подем и желание за промяна, старите проблеми все още са на дневен ред.
  
• 
  икономически регионални различия – има явна пропаст в икономическите показатели на отделните региони в България. Някои райони са силно бедни, с много висока безработица, лоша инфраструктура и конкурентноспособност, а други изживяват своя икономически бум. Всичко това създава сериозно социално напрежение, опустяване на цели райони и пренаселване на икономически развитите региони и градове.
  
• 
  дискриминация – на пазара на труда доста често се случва да проявява дискриминация. Засегнати са млади хора без връзки и контакти, бременни жени, хора от етническите малцинства и такива с различна сексуална ориентация. Това е силна пречка за свободно, конкурентно и справедливо икономическо развитие.
  

• 
  бърз икономически растеж – За разлика от много държави от Западна Европа, където растежът е нисък, а пазарът на труда е в стагнация, значителният растеж на Брутния вътрешен продукт на България за последните няколко години и очакванията за надхвъляне на 5 % растеж до влизането в Европейския съюз, играе важна роля за развитието на пазара на труда. Макар и с ниски икономически показатели, България има сериозен потенциал за развитие бизнес климата и да привлече нови инвестиции.
  
• 
  влизането на България в Европейския съюз - с други думи “Защо да ходиш в Европа, тя вече е тук”. Колкото и изтъркано да звучи вече тази тема, това е нещо, което ни засяга всички. Европейският съюз е институция, която с всичките си плюсове и минуси е гаранция за демократично, устойчиво и стабилно обществено и икономическо развитие. Позитивите за България са най-вече с сферата на предприсъедниетелните фондове, които целят да подмомогнат регионалното развитие, селското стопанство и инфраструктурата. Не бива да се изключва и законодателната дейност на Европейския съюз, прилагана чрез т.н. директиви, задължителни за държавите членки, която ще освежи закостенелите български закони. Европейският съюз ще даде достъп до нови пазари и до увеличаване на конкуренцията, което е видно предимство за младите хора.
  
• 
  подобрение на конкурентноспособността – това е процес, който тече умерено от няколко години и ще се развива все повече и повече. Много български фирми вече усвояват модерни и конкурентни подходи в сферата на мениджмънта, маркетинга и финансите. Невидимата ръка на пазара е стимул, който много мениджъри и предприемачи днес разбират много добре. Забелязва се и засилваща се тенденция за обучение и преквалифициране на персонала с цел да се използват максимално човешкире ресурси в ерата на новите технологии и икономиката на знанието.
  
• 
  чужди инвестиции – България може да стане добро място за чуждестранни инвестиции и то не само, защото предлага евтина работна ръка. Ако тенденциите за либерализиране на пазара и олекотяване на данъчната система, съчетани с подобряване на ефективността , конкурентноспособноста и стабилната макро-рамка продължи, то ще има много възможности за кариера пред младите хора. Ще има увеличение на заетостта и следователно на работната заплата, което са значителни предпоставки за икономически успех и кариера.
  

• 
  лоша система на здравеопазване – зациклилата здравна реформа скоро ще доведе до сериозни трудности на пазара на труда и проблеми в сферата на човешките ресурси. Дори сега има заболеваемост, инвалидизация и смъртност на населението в активна възраст, а тези тенденции ще се засилват с времето.
  
• 
  лоша система на образование – добрите традиции на успехи на българското образование са вече мит. Учебниците в България са зле написани, на твърде висок и неразбираем стил, има мъгляви и недостатъчни критерии за преподавателите . Министерсвото на образованието и науката е зле управано и не подмога реално обучителния процес. Висшето образование е на много ниско ниво (което пък се компенсира от ниската му цена) и е лишено от практическа насоченост, а е изцяло теоретично. Връзката между студенти-университет- бизнес реално е много слаба. Всичко това може да доведе до проблеми в бъдеще, когато ще доминира т.н. “икономика на знанието”
  
• 
  слабо гражданско общество – гражданското общество е зле развито в България и фактически няма контрол върху политическата класа и политическо представителство. Съсловните и неправителвени организции имат малко влияние и не могат да оказват реален ефект.
  
• 
  рецесия на международните пазари – България е малка и силно зависима от външни фактори икономика. Това я прави уязвима от различни ценови шокове като цената на петрола например и от мащабната конкуренция на новите икономически тигри като Китай и Индия. Също така държавите- членки на Европейския съюз показват слаб растеж, което не дава добри очаквания за увеличението на експорта и намаляването на високия търговски дефицит.
  

Това са основните фактори, които натежават, когато един млад човек трябва да вземе решение дали да прави кариера в България. На базата ня тях той може да избере в каква сфера да се развива, колко да работи и какво да бъде качеството на труда му. Вярвам, че когато в обществото се създаде образ на “успелия човек”-някой, който е образован, работи усилено и печели, то този успех става еталон и се мултиплицира, мотивирайки и създавайки други подобни хора. Аз съм един от хората, които следват подобен пример и съм убеден, че човек може сам да насочва събитията в живота си и да поеме инициативата, за да е успешен и да се развива професионално. Решен съм да се развивам в България и ще работя максимално усърдно по този въпрос.

Решението за професия и кариера много често се взима с избора на училище или на университетска специалност. За някои това е по-лесен и предопределен избор –студентите по медицина стават лекари, педагозите –учители и т.н. Пред мен, като студент по икономика и по-конкретно по Международно икономически отношения, се разкрива богат избор за реализация в различни сфери. Но това носи своите лоши страни и особености. Икономическата наука претърпява своя най-голям разцвет през последните няколко десетилетия, което я класифицира като млада наука, а също така тя е и интердисциплинарна – включва много заемки и похвати от други сфери. В българските университети, където се изучава бакалавърска степен по икономика, тя има силно теоретична насоченост и е много малко свързана с практиката и работата в реалния икономически живот и безнеса. В резултат на това студентите завършват висшето си образование с една основна рамка от теоретични познания за икономическите процеси и взаимодействия. Един бакалавър по икономика има знания в сферата на маркетинга, мениджмънта, финансите, човешките ресурси, икономическите теории, стокови и фондови борси и много други, но няма почти никаква идея как точно се прави бизнес. Смея да твърдя, че дори има обратно-пропорционална зависимост по отношение на икономистите, които са добри теоретици и тези, които са се насочили към практиката. Хората с добри познания и акадамична насоченост по-трудно успяват да се реализират в бизнеса, защото тяхната ориентация е насочена към анализиране, планиране, гледане на нещата отвисоко и постигане на известна обективност. Това в много отношения предопределя тяхната професинална насоченост – те могат да бъдат добри консултанти, анализатори, научни работнци или преподаватели. От друга страна, студентите, които са по-насочени към практиката, и имат конкурентно пазарно мислене, са много по-добри в сферата на търговията, маркетинга, управлението и т.н. Аз самият съм от втория тип хора и съм се насочил към по-конкретни измерения на икономиката, като имам ясното желание да се занимавам с бизнес и работа, която да е динамична и мотивираща. Разбира се, тази обратно-пропорционална зависимост не е гарантирана и не важи във всички случаи. Още почече, че аз подкрепям и твърдението, че човек трябва да постигне някакъв баланс – да не се занимва само с академична работа и абстрактни величини, за да не се откъсва от реалността, но и да не занемарява теоретичните си познания за сметка на ежедневните си задължения. Още почече, че е абсолютно задължително един млад професионалист да изгради в себе си “система за учене през целия живот”- икономическият и професионален реализъм е много динамичен и ако човек не може да следи всички нови тенденции и правила, той неминуемо изостава и става неконкурентен, независимо от това в коя сфера е.

Моите бъдещи планове са насочени основно в сферата на маркетинга и търговията. Аргументите, които ще дам за това са подчинени на моите личностни характеристики като човек. Аз търся динамичност, активност, изменяша се и стимулища външна и вътрешна среда. Още повече, че двете специалности за взаимно свързани – един добър търговец трябва да разбира от маркетинг и обратно. След като вече съм взел избора за насочеността на моята бъдеща кариета, аз трябва да помисля как и с какви темпове ще се развива тя. На първо място стои въпроса с продължаване на образованието – както вече споменах бакалавърската степен по икономика е нещо хубаво, но недостатъчно, за да има човек нужните знания и умения, за да успее. И тук възниква въпроса – веднага след завършване ли да започна магистърска степен или да изчакам? Моето лично мнение и наблюдение върху други хора ме е довело до идеята, че може би ще е по-ефективно, ако изчакам за период от 1 или 2 години. За това мое решение има няколко причини, които аз ще аргументирам. На първо място магистърската степен често трае над една година, а съчетано с предишните четири, се получава един много дълъг процес на учене, който може да надхвърли пет, дори шест години. От своя страна това оказва негативен ефект върху анагажираността и мотивацията на един млад специалист –той има висока самооценка за себе си и добър образователен ценз, но няма капка практически опит. Той изпитва трудности да си намери подходяща работа, защото има много високи критерии, но има очевидна невъзможност да бъде назначен на ръководна мениджърска длъжност на млада възраст и без никакъв опит. Също така сливането на бакалавърската и магистърската степени за един общ период може да доведо до негативен ефект по отношение на усвояване на знанието. Фактичеси студентът учи, но го прави маханично, много често зазубряйки материала. Аз мисля, че един магистър в една икономическа специалност трябва да има известен натрупан опит, за да може да осмисли реално стойността на учебния материал и да разбира неговата практическа приложимост. Пример за това е, че в най-престижните бизнес университети по света хората в специалност Магистър по бизнес администрация са на възраст над 25 години и са нерядко работещи хора с мениджърски амбиции и желание за бъдещо развитие в кариерата. Обучението е инвестиция и тя трябва да се премисли много внимателно. Още повече, че в наши дни се предлагат много качествени и удобни програми за обучение, които позволяват на човек да учи, да работи и да се развива. Ето затова моето решение е да изчакам известно време с продължаването на образованието, а да се съсредоточа повече върху работата и опита.

Втората стъпка, към която трябва да пристъпя е изборът на работа и работно място. Преди да започна самото търсене, аз трябва да си задам въпроса какви качества притежавам, какви очаквания имам към работата, какви ще бъдат моите задължения и и в каква посока ще се развивам. На първо място искам да спомена, че в момента съм стажант в отдел Човешки ресурси в Кока Кола Хеленик Ботълинг Кампъни – позиция, която аз открих и получих чрез професионалните въможностите, които предоставя интернет страницата на JobTiger, за което искам да изразя своята благодарност и признателност. Работата ми като стажант в сферата на човешките ресурси досега ми е била изключително полезна – научих много нови неща, създадох си трудови навици, които са нужни за работа в една голяма и успешна компания, а също и започнах да правя реална разлика между учебния материал, изучаван в университета и реалните знания и умения. JobTiger допринася не само за развитието на един млад човек(какъвто съм аз), но и за прогреса и успеха на бъдещето набиране на кадри, които да са добре подготвени.

Въпреки, че съм се спрял на конкретнна идея за професионално развитие(търговия – маркетинг), аз мисля, че един млад професионалист трябва да придобие по-широк кръг от знания и начални умения в началото на кариерата си. В много от по-големите компании има практика служителите да се запознават с работата в различни отдели и да преминват през целия работен процес, който протича в едно предприятие. Това има силно позитивно въздействие в няколко посоки. Човек придобива по-добри знания за работата на компанията като цяло – той разбира по добре функцията на другите отдели, научава как да цени труда на другите и е по-ефективен, когато работи в екип. Още повече, че един млад професионалист е бъдещ мениджър и лидер, и е от изключителна важност той да е запознат с цялостната картина по отношение на работата в компанията, за да може да прилага по-добре управленския процес. Ето защо аз се виждам в близките 2 години, работейки в различни сфери, които ще имат подготвителен характер, за да мога да върша работата си професионалсно занапред. Най-добри възможности за развитие в тази насока дават големите и международни компании, които са в България. Ето защо аз възнамерявам в началото да се насоча към работа в такава компания. Вярвам, че имам и нужните качества за това – имам подходящо образование, зная отлично английски и мога да работя с компютър. Аз виждам професионалното си бъдеще най-вече по отношение на развитие на кариерата – за мен е важен растежът и прогресът. Ето защо съм си изградил някои предварителни очаквания по отношение на работата ми:

• 
  Възможност за професионална мобилност – ако кариерата се ограничава с едно постоянно работно място, то това не е никаква кариера. Аз вярвам, че един професионалсит трябва да може да е готов да смени работата си и да приема нови предизвикателства. Много хора днес търсят сигурност и спокойствие на работното място, но по този начин те се лишават от възможността за развитие.
  
• 
  Конкурентна външна и вътешна среда – конкуренцията е един от най-великите стимули и мотиватори. Ако няма съревнование, което да придава динамичност на работата, то тя се обезсмисля и се превръща в скучно ежедневие. Ето защо този фактор е важен за мен.
  
• 
  Възможност за растеж – вече споменах, че има много млади хора, които отказват да започнат работа поради недостатъчно високо заплащане, което не може да ги мотивира. Но съществува парадокс, че един млад човек, който в началото на кариерата си е нещо като стажант, не може да бъде назначен като експерт или мениджър. Аз вярвам, че това е само началната стъпка в кариерата. Дори при недостатъчно високо заплащане в началото, по-важно е да има възможност за развитие и професионален растеж по йерархичната стълба.
  
• 
  Работа в екип – амбицията и конкурентния дух са нещо много хубаво, но не и когато са прекалени. Нерядко човек проваля добрите перспективи пред себе си, защото е твърде амбициозен и напорист и не може да постигне разбирателство с колегите и партньорите си. Никой не може да върши всичко сам и затова е от голямо значение успешната работа в екип. За тази цел трябва да се развият качества като доверие, способност да се делегират отговорности, компромисност и т.н. Неслучайно се казва, че добър мениджър е онзи, чийто екип може да работи добре и без него.
  
• 
  Международен опит и иновативност – развитието е постоянен процес и затова е нужно човек да може да се учи за цял живот. В глобализиращия се свят на бизнеса, всичко се променя с голяма скорост и конкуренцията е жестока. Ето защо е нужно да има постоянен процес на усвояване на нови знания, умения и идеи. България е малка страна и за съжаление не сме дали много на света по отношение на бизнес и икономика. Въпреки това имаме потенциала да усвоим международни похвати и идеи, които други са разработили, за да даде тласък на бизнеса. Такъв пример може да бъде Ирландия - преди 20 години една от най-бедните държави-членки на Европейския съюз, но благодарение на образователни реформи и напредничави стандарти, днес тя е една сред най-богатите. Това, което важи за една страна, важи и за една компания – обучението и преквалификацията на служителите и мениджърите е задължително, за да бъдат конкурентни и успели.
  

Един млад човек започва да гради кариера, когато завърши образованието си и се чуства свободен да печели и успява със собствени сили. Но има и друг начин да дадеш тласък на своя професионализъм и то още докато си студент. В България от 15 години съществува международна студентска ораганиция AIESEC, а световен мащаб, тя е на повече от 50 години. AIESEC е най-голямата международна, неправителствена, независима, образователна, изцяло управлявана от студенти организация с нестопанска цел. Глобалната мрежа на AIESEC обединява повече от 800 университета в  91 страни и територии по целия свят. В нея членуват над 30 000 студенти и наскоро завършили млади хора, които имат интереси в областта на социалните науки, информационните технологии и бизнеса. AIESEC е международна платформа за младите хора да развият своя потенциал, за да могат да играят положителна роля в съвременното общество и да бъдат бъдещи лидери. Организацията не дискриминира на основата на раса, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация, вяра, национален или етнически произход. Целта й е да се осъществят стабилни връзки между бизнеса, университетите и студентите, като се работи както на локално и национално, така и на международно ниво. Основната дейност на организацията навсякъде по света е работа по програми за международен професионален обмен на млади специалисти. Всички конкретни проекти и дейности на членовете на AIESEC са съсредоточени в тази област, макар че организацията е много повече от това. Аз съм член на AIESEC от две години и макар в началото да не осъзнавах истинските ползи, които мога да получа от това, нито пък нещата, с които мога да допринеса за обществото, днес съм силно мотивиран и напълно разбирам моята роля в тази организация. Нашият лозунг е “It’s up to you”(“Зависи от теб”) , защото AIESEC насърчава проактивността и лидерските умения. Към днешна дата моята позиция и отговорност в организацията е координатор “Медийна комуникация и маркетинг”. Занимавам се активно с моите задължения и това ми е дало възможност да постигна много от целите, които ще ми трябват за развитието на бъдещета кариера: работа в екип, индивидуално поемане и делегиране на отговорности, презентационни и комуникационни умения, международен опит, разговори и работа с компании и неправителствени организации. Партньори и спонсори на AIESEC България са някои от най-големиете и успешни компании – лидери в бизнеса, които разбират нуждата да се даде тласък на младите хора.