Мрежи за тънки клиенти Определение: Мрежите за тънки клиенти заемат второ място по

Мрежи за тънки клиенти
1. Определение: Мрежите за тънки клиенти заемат второ място по
популярност след виртуалните частни мрежи. Фразата „тънки клиенти” означава „икономични клиенти”. Отнася се за клиенти, които за изграждане на мрежи използват технологии, които позволяват спестяване на хиляди долари от закупуване на хардуер. Тънките клиенти използват маломощно или остаряло оборудване за изпълнение на популярни приложения (текстообработка, електронни таблици, презентации и др.), които нормално изискват повече процесорна мощ и памет, отколкото позволява използваното оборудване.
Постига се посредством софтуер, специално предназначен за тънки клиенти, като например Microsoft Terminal Services, Citrix XenApp и др. Той позволява на клиента да се свързва със сървър, наричан терминален сървър и върху него да изпълнява нужните му програми. Потребителят работи на своята машина, но същинската обработка на информацията се осъществява от сървъра. Резултатът от обработката се предава обратно по мрежата и се изобразява върху екрана на клиентската машина. По този начин клиентът получава на разположение
виртуален десктоп.
Необходимо е да се отбележи, че изложената концепция не е нова. Преди появата на персоналните компютри се използваха голямогабаритни изчислителни машини
(mainframe – мейнфрейм), свързани с терминали (екран плюс клавиатура плюс малко електроника) – устройства, лишени от възможността да обработват информация. Посредством терминалите потребителите подаваха задания на мейнфрейма. Последният извършваше обработката на информацията, а резултатите от изпълненията на заданията се изпращаха на съответните терминали, където биваха изобразявани. Все пак технологията „тънък клиент” (thin-client terminal server computing), макар че наподобява модела с мейнфрейм, се различава от него. Тук терминалите са персонални компютри или друг тип устройства (PDA, мобилни телефони и др.), които за разлика от терминалите притежават все пак някаква, макар и ограничена, процесорна мощност, която позволява локално изпълнение на приложения.
През последните десетилетия настолните операционни системи непрекъснато се развиват, като става все по-мощни, по-съвършени, но същевременно все по-гладни за компютърни ресурси – памет и процесорна производителност. Така например за MS DOS бяха достатъчни 64 КВ памет и 4.77
MHz скорост на микропроцесора, за Windows 95 те са съответно 16 MB и 66-90
MHz, а за Windows 2000 64 МВ и 333-450 MHz. Заедно с операционните системи
„набъбват” и приложенията. Непрекъснато променящите се изисквания към хардуера водят до неговото бързо „морално” остаряване и до нуждата от честата му подмяна или ъпгрейдване, което в глобален мащаб, а и за организациите, струва огромни средства. Излезлите от употреба компютри се трупат в складове или се даряват на нетърговски организации.
При това положение съвсем естествено възникна стремежът да се пестят парични средства, като продължи по-нататъшното използване на остарелите хардуер и софтуер или пък да се използват евтини компактни операционни системи, като например „тънък Linux”, който се побира върху една дискета и

работи с 4 МВ памет. За повечето организации тези подходи се оказват непригодни, тъй като стандартизираните приложения (текстообработка, електронни таблици и др.) се оказват след време несъвместими с тези на техните клиенти и партньори, което препятства нужната интероперативност.
Мрежите за тънки клиенти предлагат начин за по-нататъшно използване на
„остарелите машини”, като в същото време не лишават потребителите от възможнfстта да работят с най-модерните операционни сиiтеми и приложения.
Например те биха могли да работят с Windows XP и да изпълняват приложения от
Microsoft Office 2003, като за целта използват клиентска машина IBM PC 386X или
Macintosh.