Мултимедия. Работа с мултимедийни продукти мултимедия



Дата26.09.2016
Размер59.82 Kb.
#10715
Мултимедия - теория - 1/3

МУЛТИМЕДИЯ. РАБОТА С МУЛТИМЕДИЙНИ ПРОДУКТИ

Мултимедия – концепция за съчетаване на звук, анимация, видео и други типове медия, целящо осигуряване на среда за обучение, творчество, отдих и развлечения.
Няколко са областите, в които е популярен мултимедийния софтуер:
- Образование. Продуктите на мултимедийно обучение съчетават различни типове информация и ги представят под различна форма (анимация, видео, звук, графика, текст). Те повишават ефективността и положителните емоции по време на обучение.
- Справочници. Компютрите могат да се използват като източник на справочен материал. Използва се хиперлинк технологията за създаване на мултимедийна справочна система, при която чрез щракване с мишката върху определена тема може да се получи повече информация. На този принцип работят мултимедийните енциклопедии.
- Развлечения. Те най-често са свързани със слушането на музика, гледането на видеоклипове и филми, игри.

1) ЗАПИС И ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА МУЗИКА

1. Настройване на РС аудио система.
Има два подхода при изграждане на звукова система: закупуване на комплект високоговорители, проектирани за използване от компютър или свързване на компютъра към съществуваща стерео уредба.
Компютърни тонколонки с вграден усилвател
Високоговорителите на компютрите трябва да се усилят, тъй като звуковата карта няма достатъчно мощност, за да захранва чифт тонколонки. Ето защо компютърните високоговорители обикновено имат ключ за захранване и потенциометър за сила на звука.
За да получат звуковия сигнал, повечето компютърни високоговорители се свързват директно към изходния жак на РС-то. По-новите модели се свързват чрез USB порта на компютъра. USB моделите имат по-чист звук, но са по-скъпи, тъй като всъщност звуковата карта се намира в тонколонките, вместо в компютъра.
Удобно е използването на звукова система с три озвучителни тела, предназначена за компютри. При това подреждане ще има по един високоговорител за всеки от двата стерео канала (ляв и десен) и един нискочестотен високоговорител по средата (т. нар. subwoofer). Ниско-честотният високоговорител се поставя под бюрото или масата, тъй ка-то ниските честоти (басовите тонове) нямат насочено действие и ухото не може да определи откъде идват тези звуци. Малките “сателитни” (satellite) тонколонки (за по-високочестотните звуци – глас, китари, цигулки и други) се разполагат на рафтове или на бюрото.
Добре е тонколонките да имат 15-40 вата RMS (Root Mean Squared) мощност. РМРО (Peak Music Power Output) е обикновино много голямо число, но не означава нищо особено.
Съществуваща аудио система.
Компютърът може да бъде свързан директно със стерео или мини-компонентна аудио система. Трябва да се свърже с кабел изхода на звуковата карта на РС-то и спомагателния (auxiliary или AUX) входен жак (или друг вход с високо ниво като този за тунер, магнетофон или CD плейър) на усилвателя.
Предимството на този подход е, че разполагаме с допълнител¬ните контроли за усилване и корекция на звука (и вероятно до6ри високоговорители) на съществуваща стерео уредба, без до¬пълнителни разходи, освен кабела за свързване на компонентите. Кабелът трябва да има мъжки стерео минижак от едната страна и два мъжки RCA жака от другата. Може да се закупи от всеки магазин за битова техника.
Понякога е добре да се използват слушалки вместо тонколонки. Всеки съвременен компютър има жак за слушалки, обикновено маркиран с малко изображение на слушалки и разположен отзад (отстрани при преносимите компютри). Добре е слушалките да се поставят на ушите след пускане на музиката и след настройване на силата на звука.
Настройването на силата на звука става като се щракне върху малкия високоговорител в системния панел от лентата за задачи (до часовника). Показва се плъзгача за контрол на звука и с влачене нивото може да се регулира.
2. Слушане на аудио CD.
При поставяне на компакт-диск в компютъра Windows го изследва и определя дали става дума за CD с данни или аудио CD. След това компютърът реагира по съответния начин.
Ако настройките на компютъра не са променяни след излизането му от производствената линия, след поставяне на музикално CD би тлябвало да се стартира програмата Windows Media Player, която е част от операционната система Windows. Ако това не стане програмата може да бъде стартирана от Start ? Programs ? Accessories ? Entertainment ? Windows Media Player. След това се щраква върху CD Audio в лявата част на плейъра. С двукратно щракване върху дадено заглавие песента може да бъде прослушана.
Получаване на информация за аудио CD.
При връзка с Интернет, Media Player може да потърси автоматично имената на песните и изпълнителите, както и друга информация за всички песни на CD-то. Приложението прави това, като се свързва с музикални бази от данни (като CDDB) в Интернет. Ако е поставено рядко срещано CD или ако няма връзка с Интернет, ще се виждат само номерата на песните (Track 01, Track 02,…).
Променяне на скинове.
Всяка външна обвивка на плейъра под формата на графично изображение се нарича кожа или скин.
1) Избира се Skin Chooser в долната лява част на прозореца на програмата или от меню View. Появява се списък с наличните скинове.
2) Избира се скин, за да бъде огледан предварително в десния панел.
3) За прилагане на новия скин се избира Apply Skin.
Скиновете работят само в компактния режим Compact Mode на Windows Media Player. Когато се превключи обратно в пълноекранен режим, скинът изчезва и се появява отново режимът Full Mode.
Визуализиране на музика
Визуализациите представляват шарки и движещи се изображения, които се синхронизират с музиката и “танцуват” по екрана. Стартирането им става по следния начин:
1) Превключва се на пълноекранен режим (Full Mode).
2) Избира се View ? Visualizations, а след това се избира някоя визуализация от каскадните менюта.
3) Стартира се музикалният файл.
4) Избира се Now Playing и визуализацията се показва в лявата част на прозореца на Media Player. Има и бутони за бързо преминаване от една визуализация към друга.
3. Слушане на МР3 файлове.
МР3 е тип компресиран звуков файл, който може да съдържа музика, човешка реч или други звуци. Една песен се записва в около 3-4 МВ дисково пространство, докато на аудио компакт-диск тя може да заема над 50 МВ. При това във формат МР3 музиката може да се изпрати лесно по Интернет като прикрепена към електронна поща, да се продава от Web-страница или да се поделя между потребители по целия свят посредством Интернет схема на разпространение. Всеки потребител може да направи свои собствени МР3 файлове от домашни музикални източници, напр. компакт-дискове, касети, грамофонни плочи. Всичко това може да се архивира с помощта на различни компютърни програми за свободно разпространение, най-популярните от които са наречени “музикални кутии” (jukebox програми), тъй като превръщат компютъра в съвременния еквивалент на старите музикални кутии от 50-те години на ХХ век.
Използване на МР3 плейър. (Отново ще работим с Media Player.)
Дейности, които могат да бъдат извършвани с МР3 плейър:
== Организиране на МР3 файлове в библиотека (на практика това е една база от данни). Файловете могат да бъдат сортирани по изпълнител, име на албум и име на песен. Сортирането не подрежда музикалните файлове, а базата от данни. Добавянето на файлове към библиотеката става като се избере File ? Add to Library. И от излязлото меню:
Add File or Playlist (за единични файлове или плейлисти)
Add Folder (за файловете от определена папка)
Add URL (за качен в Интернет звуков файл)
От Library Options ? Choose Columns могат да се изберат колоните, които да се показват в библиотеката. А с щракване в заглавието на дадена колона става сортирането по азбучен ред (или в ред, обратен на азбучния) на колоната. В лявата част може да се избират автоматично създаваните плейлисти (Auto Playlists), собствени плейлисти (My Playlists) и др.
== Създаване на списъци с песни (плейлисти – playlists) – когато искаме песните да се чуват една след друга по определен начин. От бутона Playlists се избира Edit using Playlist Editor. В излезлия прозорец се записва името на плейлистата и се избират песните в нея.
== Търсене на музикални файлове. Това става от полето Search.
== Може да се избират опции като разбъркано възпроизвеждане на песните – Shuffle (Play -> Shuffle), повторение на плейлистата – Repeat (Play -> Repeat) и др.
Някои допълнителни възможности:
== Превръщане на аудио компакт-дискове в МР3 или други формати файлове за съхраняване на твърдия диск – т. нар. рипване (ripping) или компресиране на CD.
== Възпроизвеждане на разнообразни файлови формати, включително видеоклипове, поточно видео и аудио от Интернет и т. н.
== Записване на МР3 на празни записваеми компакт-дискове, които след това могат да бъдат прослушани на произволен плейър за аудио компакт-дискове. Този процес се нарича “прогаряне” (burning) на CD.
Сваляне на МР3 от Интернет
За намиране на МР3 файлове може в търсачка да се зададе като ключова дума “МР3”. Може да се използват и специални програми за търсене на музикални файлове. Има и сайтове за сваляне на музика (напр. www.mp3.com, www.mp3-center.org, www.mp3-bg.com, www.mp3.bol.bg,www.free.bol.bg...).
Превръщане на песни в МР3 файлове
При поставяне на аудио CD и избор на страница Rip се появява списък с всички песни и информация за тях – имена, изпълнител, продължителност, жанр и т. н. Можем да махнем отметките пред песните, които не желаем да преобразуваме в МР3 формат. От Tools -> Options, на страница Rip Music можем да настроим:
== Къде да се запишат преобразуваните песни. По подразбиране е папката My Music, намираща се в My Documents, но може папката да се промени от бутона Change
== От списъка Format избираме формата на файла – MP3 (има възможност и за избор на формат WMA).
== Избира се скоростта на семплиране (sampling rate). Тя определя качеството на записа. Типични скорости но семплиране са 128Кbps, 192Kbps, 256Kbps... По-високите скорости създават по-големи файлове, но с по-добър звук. При 128Кbps един компакт диск се записва на място от 56МВ, а при 160 – 69МВ. Обикновено достатъчно добра скорост на семплиране е 128К.
Избира се бутонът Rip Music и рипването започва.
Създаване (“прогаряне”) на CD
Най-напред се създава плейлиста от избраните за записване песни. В страница Burn се вмъква избраната плейлиста. Тя може да бъде редактирана от бутона Edit Playlist. Най-долу в прозореца с плейлистата се вижда броя песни и общото времетраене. От списъка в дясната част може да се избере устройството, на което ще се записва. При избиране на бутона Start Burn записването започва.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница