Музиката като алтернативно средство за въздействие при деца със соп

Методиката на работа в училище се гради върху отчитането на характерната образност и интелектуалните възможности на тези деца. Емоционалното възпитание на децата със специални образователни потребности се съобразява с яркостта и образността на техните усещания и представи. Музикалното възпитание и музикалните дейности се отличават с увлекателен характер, емоционално - положително отношение и индивидуалност при възприемането на даден музикален материал. Привлекателността на музикалната дейност при децата със СОП е свързана с нейната близост до играта и с елементите на развлекателност, които я съпътстват. Характерното е, че децата възприемат света чрез образност и характерност. Отчитането на тази особеност е важно, за да се изгради правилна система на обучение по музика. Благодарение на едно такова обучение процесите на възпитание и обучение придобиват една по-приятна и лесна емоционална форма, под която децата се обогатяват и развиват. Едни от най-подходящите дейности са слушането на музика, пеенето, игрите и движенията, съпровождащи слушаната и изпълняваната музика. Тези дейности довеждат до изпълнението на следните задачи.

1. Да се изгради елементарно умение за възприемане на музиката, за разбиране и преживяване на нейната специфична изразителност.

2. Да се дадат на децата елементарни знания за музикалното изкуство.

3. Да се създаде положителна емоционална нагласа и слушане на музика.

4. Да се развива спонтанността на децата, тяхното въображение и физическа активност.

5. При децата със СОП музиката може да се използва като средство за релаксиране – в часовете по изобразително изкуство, физическа култура и спорт (като фон засилващ ефекта на определен момент).
1.2 Развитие и корекция на речта на деца със СОП чрез музика

Развитието на речта е свързана с хипотезата на A. С. Виготски за „интерпсихологическия произход” на вътрешните умствени процеси. Въздействието на музиката върху психическата дейност на човека, и съответно речта се формира в резултат на активната дейност на човека, съответно и речта се формира в резултат на активното взаимодействие на индивида с околната среда. Развитието на детето до голяма степен зависи от ориентацията и опознаването на околната среда. При децата се счита, че слуховата чувствителност е по-ниска и не могат да възприемат например сложни музикални структури и да изградят в съзнанието си „фигури”, подобно на трудностите, които имат при разбиране и систематизиране при възприемане на свойствата на предметите и създаването на един образ. Но при въздействие с музика се цели да се активизира вниманието на децата чрез музикалното произведение, за да се потърси по-късно неговото въздействие в рамките на неговото съдържание. За децата музиката трябва да има привлекателен ефект, да им носи радост и това не е трудно да се постигне, защото при тях още с чуването на музикалните тонове настъпва оживление, дори и да не разбират смисъла на песента, както и особеностите на инструменталното изпълнение.

- Първият етап, свързан с развиване на форма на наблюдателност, са впечатленията, които се обогатяват чрез поставените задачи и проучването на явленията и извънкласните условия. При заниманията с музика се отдава значение на наблюдението на музикотерапевта, който въвежда музикалното упражнение - инструментално, практическо, песен и др.

- Вторият етап е внимателно наблюдение на взаимоотношенията по време на музикалните упражнения, които се извършват по зададени инструкции и дават възможност да се усвои конкретното упражнение и съответния обществен опит, за който има информация в играта или заниманието. При тези наблюдения има значение правилно организираното занятие от страна на музикотерапевта, който трябва да изисква да се правят сравнения и да се обогатяват представите, като се повтарят няколко пъти обясненията и се изисква потвърждаване чрез точен отговор няколко пъти.