Място и роля на президента в президентската, полупрезидентската и парламентарната държава
Изтегляне 33.35 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- КУРСОВ ПРОЕКТ Тема: Място и роля на президента в президентската, полупрезидентската и парламентарната държава
|
НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" Факултет: "Общовойскови" Учебна дисциплина: " Основи но държавата и гражданско-военните отношения" КУРСОВ ПРОЕКТ Тема: Място и роля на президента в президентската, полупрезидентската и парламентарната държава Изработил: Росен Дианов Георгиев Специалност: НРС Кл.отд: 860 фак №: 1186061 Проверил: ................................ / доц. д-р Г. Чиллев/ Велико Търново 2020г Съдържание 1. Увод
2.1. Президентска република 2.2. Полупрезидентска република 2.3. Парламентарна република 3. Изложение втора част 3.1. Ролята и мястото на президента в президентска република 3.2. Ролята и мястото на президента в полепрезидентска република 3.3. Ролята и мястото на президента в парламентарната република 4. Ролята на президента на България в Държавата 5.Използвана литература 1. Увод
2. Изложение – първа част (Видове републики и спецификации) Република, при която върховната власт се осъществява посредством избрани от населението органи начело не стои монарх. 2.1. Президентска република Президентската република е форма на управление, при която президентът има широки правомощия в държавното управление (например САЩ, Куба, отскоро и Турция).
2.2 Полупрезидентска република Полупрезидентската република е форма на държавно устройство, обединяващо в себе си, както чертите на президентската, така и тези на парламентарната република (Например Русия, Франция, Украйна, Ирландия и др.). От една страна, характерното за полупрезидентската република е извънпарламентарния начин на сформиране на правителството, при която парламентът няма право да гласува вот на недоверие. От друга, президентът има право да разпуска парламента, и въпреки че де юре той не е глава на правителствово, де факто изпълнителната власт е в ръцете му. Според Конституцията на Петата френска република от 1958 г., президентът се избира от гражданите и ръководи правителството, което е характерно за президентската република. От друга страна обаче, назначеното от президента правителство трябва да се ползва с доверието на долната палата на парламента - Националното събрание, което е характерно за парламентарната република. Заедно с това президентът може да разпуска Националното събрание по своя преценка, която черта не е характерна нито за едната, нито за другата разновидност на републикансканската форма на управление. Интересното е, че някои държави, които се определят като парламентарни републики, като Австрия и Ирландия, всъщност имат конституции, които дават повече правомощия на техните президенти, отколкото има президентът на Франция например. По традиция президентите на Австрия и Ирландия не се възползват от правомощията си и тези държави не функционират като полупрезидентски републики. Нещо повече, във Финландия новата Конституция на страната от 2000 г., представлява комбинация от предишните четири основни закона, която ограничава правомощията на президента. Някои правомощия на президента, които по-рано той е могъл да упражнява едностранно, към днешна дата са заложени в новата конституция като поделени между парламента и правителството. Това прави трудно класифицирането на формата на управление на Финландия, която се колебае между полупрезидентска и парламентарна република. Конституционно уредената форма на полупрезидентските републики, застъпена в страни като Франция и Португалия, има както предимства, така и недостатъци. От една страна, двете глави на властта са гарант за разпределяне на отговорността и взаимен контрол, но от друга - пораждат риск от конфликти между титулярите на двете институции на изпълнителната власт, което при политически незрели общества би оказало влияние върху стабилността на държавата. Списък на държави, които имат полупрезидентска форма на управление: - Алжир
2.3 Парламентарна република Парламентарната република е форма на държавно управление, при която начело на държавата е избрано длъжностно лице, назначено с определен мандат. Водеща роля има парламентът (такива държави са България, Албания, Гърция и др.). Дуализъм на изпълнителната власт Принцип на двойното въздействие от страна на парламента срещу правителството (процедурата вот на недоверие, като центъра на тежестта е изместен в полза на парламента върху парламента от президента – възможност за предсрочно разпускане на парламента, което става при невъзможност на парламента да избере правителство или ако парламента системно нарушава конституцията. Основни спецификации на парламентарната република са ограничените права на президента, за метка на което държавата се управлява от парламент начело министър-председател и отделни министри за различните отрасли (министър на образованието, вътрешните работи, отбраната и т.н.) и депутати. От голямо значение за стабилността на парламентарната република като цяло е функционалната връзка между парламент и правителство. В хода на изпълнението на конституционните си функции двете институции се нуждаят от постоянна взаимна подкрепа и сътрудничество, за да могат да реализират безпроблемно политиката на страната. Това е така, защото правителството не би могло да осъществява управленските си стратегии без съответната законодателна, ратификационна, бюджетна и финансова подкрепа от парламента и, обратно, законодателният орган не би могъл сам да привежда законите в действие. Списък на някои от по-известните настоящи парламентарни републики. -Австрия
3. Изложение – втора част (Ролята и мястото на президента в републиката) Държавен глава е общ термин за индивидуална или колективна държавна институция, която е върховен представител на държавата. Държавният глава персонифицира приемствеността и легитимността на държавата. Законодателният орган на страната може да отнеме правомощията на държавния глава чрез импийчмънт. 3.1. Ролята и мястото на президента в президентска република Някои конституции или основни закони предвиждат държавен глава, който не само изпълнява представителни функции, но и упражнява дейността на оглавяващ изпълнителната власт, работейки отделно или независимо от законодателната власт.
3.2. Ролята и мястото на президента в полупрезидентска република Полупрезидентският режим се определя от М. Дюверже като съвместно управление на едно правителство от парламентарен тип и един държавен глава от президентски тип.
3.3 Ролята и мястото на президента в парламентарна република Президентът в повечето парламентарни републики се избира не чрез всеобщо пряко гласуване, а от парламента (например в Гърция, Израел, Чехия, Унгария...). Президентът на Германия се избира от Федералното събрание (съвместно от Бундестага и Бундесрата). Президентът на Италия се избира за 7 години от двете камари на парламента (Камарата на депутатите и Сената на Републиката) и от представители на административните региони. В първите три гласувания е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3 на съставляващите изборната колегия членове, за четвъртото и следващите е необходимо абсолютно мнозинство. Но тук България се изявява като парламентарна република с различна система, т.е. президента не се избира от парламента, а от народа.
4. Ролята на президента на България в Държавата ПРАВОМОЩИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА Президентът на републиката се избира пряко от народа за срок от пет години и съгласно Конституцията на Република България символизира единството на нацията и представлява държавата в международните отношения. Президентът е самостоятелна институция в системата на държавните органи. Неговите правомощия са посочени в основния закон на страната. Държавният глава не принадлежи към нито една от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, но взаимодейства с всяка от тях. Държавният глава има право да отправя обръщения към народа и към Народното събрание. Чрез тях той изразява позиция като обединител на нацията. Президентът информира обществеността и Народното събрание по основни въпроси на осъществяването на държавната власт в кръга на своите правомощия. Взаимоотношения на държавния глава с Народното събрание Президентът насрочва избори за народни представители, които се произвеждат до два месеца след изтичане на четиригодишния мандат на Народното събрание. Държавният глава свиква на първо заседание новоизбраното Народно събрание до един месец след произвеждане на парламентарните избори. На президента принадлежи правомощието при необходимост да свика Народното събрание, ако то не заседава. Освен избори за народни представители, държавният глава насрочва и изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за органи на местното самоуправление при условията и реда на Изборния кодекс. Президентът определя и датата, на която да се произведе национален референдум, когато парламентът е взел решение. Той може да направи предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум при условията и по реда на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Президентът има право на законодателна инициатива за промени в Конституцията. Участва в законодателния процес, като обнародва законите. Държавният глава може в 15-дневен срок от приемането на закон от Народното събрание мотивирано да го върне за повторно обсъждане в парламента, което не може да му бъде отказано (отлагателно вето). Чрез ветото президентът търси нова възможност за обсъждане на спорни пунктове от приет закон – съответствие с Конституцията, с международното право, с европейското право, с действащото законодателство, или по целесъобразност. Ветото може да бъде преодоляно, ако Народното събрание приеме повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители. В този случай държавният глава е длъжен в 7-дневен срок от получаването на закона да го обнародва в „Държавен вестник”. Държавният глава и правителството Държавният глава участва в процедурата за съставяне на правителството. Той провежда консултации с парламентарните групи и възлага проучвателен мандат за съставяне на правителство на кандидат за министър-председател, излъчен от най-голямата по численост парламентарна група. Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър- председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага мандат на втората по големина парламентарна група. Ако и в този случай опитът е неуспешен, държавният глава възлага проучвателния мандат на следваща парламентарна група. Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере министър-председател, който от своя страна предлага състава на Министерския съвет. Конституцията предвижда, че при невъзможност за съставяне на парламентарно подкрепено правителство, президентът разпуска Народното събрание, насрочва избори за народни представители и назначава служебно правителство. Служебното правителство осъществява вътрешната и външната политика на страната и е отговорно пред държавния глава. То води текущите дела в държавата до избиране на правителство от новоизбраното Народно събрание. Отбрана и националната сигурност Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България в мирно и във военно време. Той назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Главнокомандващият по предложение на Министерския съвет и при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България: утвърждава стратегическите планове за действие на въоръжените сили; привежда въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна и оперативна готовност; обявява обща или частична мобилизация; назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицери с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Президентът на републиката има право да изисква от министъра на отбраната, от началника на отбраната и от други държавни органи необходимата и пълна информация за осъществяване на функциите му като върховен главнокомандващ на въоръжените сили. При военен конфликт или война президентът на републиката има конкретни правомощия, чрез които се гарантират националната сигурност и териториалната цялост на държавата. Той обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, при военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи парламентът се свиква незабавно на заседание, за да се произнесе по решението. Държавният глава координира външнополитическите усилия за участие в международните организации и структури за сигурност, с цел прекратяване на военен конфликт или на война. Той ръководи Върховното главно командване, издава актове за подготовката на страната и въоръжените сили за война и за водене на военни действия; привежда в изпълнение военновременните планове по предложение на Министерския съвет; въвежда ограничителен режим върху информацията, свързана с отбраната на страната, внася предложение в Народното събрание за сключване на мир. Съгласно Конституцията, президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон. Съставът на Съвета се определя при условията и по реда на Закона за Консултативен съвет за национална сигурност. Съветът е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност и обсъжда въпроси, свързани с външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност; гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани и действията по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност. Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност. В своята дейност президентът се подпомага от вицепрезидент. Вицепрезидентът се избира пряко от народа в една листа с президента и може да изпълнява ограничен кръг конституционни правомощия по изрично възлагане от страна на президента с указ (чл. 104 от Конституцията). Правомощията, които могат да бъдат възложени на вицепрезидента, са тези по чл. 98, т. т. 7, 9, 10 и 11 от Конституцията (назначаване и освобождаване от длъжност на държавни служители, определени със закон; даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него; предоставяне на убежище; упражняване право на помилване). С Указ № 43 от 23 януари 2017 г. на основание член 104 от Конституцията на Република България президентът Румен Радев възложи на вицепрезидента да упражнява правомощията на Президента по чл.98, т.9, т.10 и т.11 от Конституцията: -дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него -предоставя убежищe -упражнява право на помилване Заедно с това възложи на вицепрезидента да упражнява правомощията на президента по чл. 98, т. 7 от Конституцията по Закона за българите, живеещи извън Република България. Вицепрезидентът дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него. Процедурите, условията и редът, при които се осъществява това правомощие, са подробно уредени в Закона за българското гражданство. Дейността на вицепрезидента се подпомага от специализирана комисия със съвещателни функции. Президентът е възложил на вицепрезидента да упражнява и право на помилване. С акта на помилване може да се опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание, доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - да се опрости или замени (чл. 74 от Наказателния кодекс). При помилване правните последици водят до освобождаване изцяло или отчасти от изтърпяване на наложено наказание от лицето, без да се заличава престъпният характер на извършеното деяние. Помилването се упражнява по хуманни подбуди и в случай на изключителност. Вицепрезидентът може да предоставя убежище. При условията и реда на Закона за убежището и бежанците се предоставя особена закрила на чужденци, които се намират на територията на Република България и са преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. 5. Използвана литература 1. https://bg.wikipedia.org 2. http://mitko.villaverde-bansko.com/Politologia/single-lesson-06-2.html 3. https://m.president.bg/bg/cat72/Konstitucionni-pravomoshtia 4. http://mitko.villaverde-bansko.com/Politologia/single-lesson-08-1.html 5. ebox.nbu.bg › lat_am › 16.Gancheva.pdf 6. konkursi.unwe.bg › documents 7.https://www.capital.bg/biznes/vunshni_analizi/2013/08/25/2128816_formi_na_republikansko_durjavno_upravlenie/ Изтегляне 33.35 Kb. Сподели с приятели:
|