"Мюсюлманската правна система"



Дата21.06.2018
Размер377.21 Kb.
#75434


Нов български университет

Курсова работа

на тема:
“Мюсюлманската правна система”

По дисциплината:

“Обща теория на правото”

Изготвил: Научен ръководител:

Николета Иванова Галибова доц. Р Ташев

Специалност: Право

Курс: 1

Факултетен номер: F20280



Съдържание:

1. Преплитане на правото и религията.

1.1. Елементи на Шериата. Източници на правото.

2. Характеристика на мюсюлманското право

2.2. Отличителни черти на ислямското законодателство

3. Мюсюлманско право и каноническо право

4. Ислямският фикх и съвременното мюсюлманско общество.

5. Правото на мюсюлманските страни.

6. Съдебната организация в мюсюлманските страни.

6.1. Определяне на съдебната система

6.2. Правни основи на съдебната система

6.3. Квалификациите на съдията

6.4. Служители в съда

6.5. Независимост на съдебната власт Прекратяване на съдийския мандат

6.6.Организация на съдебната система на Катар: Дуализмът на правната система

7. Влиянието на западното право върху мюсюлманските страни.

7.1. Престъпленията според Исляма

8. Кодификацията на персоналния статус.

9. Упадъкът на традиционните съдилища.

10. Различията между съвременните правни системи на мюсюлманските страни.

Източници:
Otp.dir.bg

Islamtoday.net

Islamic Topics www.almuhajiroun.com

Qatar: The Duality of the Legal System, автор K. Azarian

Islamic LawMyths and Realities ,автори Dennis J. Wiechman, Jerry D. Kendall, and Mohammad

МЮСЮЛМАНСКОТО ПРАВО


1. Преплитане на правото и религията.
Науката за мюсюлманското право или по-точно доктриналното изложение на мюсюлманските закони (фикх) има 2 раздела. Първо, тя изучава корените му, обяснява източниците му, възникването му. Второ, тя изучава съдържанието, т. е. правилата за поведение, които се съдържат в мюсюлманското право.
Мюсюлманското право е част от ислямската религия. Тази религия се състои от две части:

а) Теология, която установява догмата и уточнява в какво трябва да вярват мюсюлманите, и

б) Шериат, предписващ на вярващите какво трябва и какво не трябва да правят. Той именно е мюсюлманското право. То не разделя задълженията на мюсюлманина към бога и към другите хора. Всички задължения са възложени от бога. Неизпълнението им влече санкции, налагани от мюсюлманските съдии.
Основите на мюсюлманското право са заложени в Корана и в Суната, както и в творбите на теолозите-юристи. Това право е приложимо само в отношенията между мюсюлмани.
Според Исляма обществото трябва да бъде теократично, т. е. държавата следва да служи на религията.
Ислямът по своята същност, както и июдаизма, е религия на закона. Мюсюлманското право е квинтесенция на мюсюлманския дух, главно звено на Исляма.
1.1. Елементи на Шериата . Източници на правото.
Мюсюлманското право е известно като Шериат и това означава “Път, който следва божието право”. Шериатът е еклектичен в своя подход да напътства хората за ежедневните им дела. Той контролира, управлява и регулира общественото и личното поведение, включително личната хигиена, диетата, сексуалното поведение и елементите на отглеждането и възпитанието на децата. Също така установява специфични правила относно молитвите, поста, даването на милостиня и други религиозни въпроси. Гражданското и обичайното право основно регулират не само общественото поведение, но също така и частноправна материя.
Шериатът може да се използва за разрешаването на спорове между отделни групи, нации, при международни конфликти и войни. Този вид право не изключва което и да било знание от източниците си и то е представено от мюсюлманският свят като средство за решаване на всички граждански, криминални и международни проблеми.

Шериатът има няколко източника, от които черпи напътстващи принципи. Не се позовава на един източник заради широката си база от знания.


Първият и най-важен елемент от Шериата е Коранът. Коранът – свещената книга на исляма. В него са записани посланията на Аллах към Мохамед, последния от пророците и посланиците на бога. Юридическите послания са обособени в специални строфи, наричани правни строфи. Има такива, които установяват личния статус (около 70), гражданското право (също около 70), наказателно-правната процедура (30), гражданско-правната процедура (13), конституцията (10), международното право (25) и пр.;
Той е крайният арбитър и не може да се обжалва.
Вторият източник е Суната, която съдържа ученията на пророка Мохамед, които не са изложени изчерпателно в Корана. Състои се от истории и анекдоти, наречени Хадит, които илюстрират изложените в нея възгледи и дава по-подробна информация от Корана.
Третият елемент на Шериата е Иджма. Иджмите – това са традициите на мюсюлманското общество, следващи от Корана и от Суната. Това са традиции, създавани от компетентни лица (фукаха), а не просто обичаи. Компетентните в исляма лица трябва единодушно да признаят дадено правило за поведение, за да може то да стане иджма. Иджмите понастоящем са действителния източник на мюсюлманското право. Коранът и Суната имат предимно историческо значение. Ислямът използва думата Улама за обозначаване на религиозните учени. Тези учени често биват допитвани за политически и лични въпроси и когато достигнат до консенсус по даден въпрос той става известен като иджма. Принципите и идеите, включени в Иджмата не се съдържат подробно нито в Корана, нито в Суната. Съдиите могат да проучват Иджмата за откриване на много възможни решения, които да се приложат в съвременното технократично общество. Свободни са да създават нови и иновативни методи за решаване на криминални и социални проблеми, които се основават на Иджмата.
Четвъртият източник на Шериата се Киясите, които не са включени подробно в Корана, Суната и Иджмата. Това са нови случаи и съдебни дела, разрешени от висшестоящи съдии. Допуска се използването на прецеденти за решаване на нави дела, съдържащи специфичен проблем. Кияс – това разсъжденията по аналогия. Те са свързани с тълкуването на мюсюлманските закони. В тях се съчетава откровението с разума на човека. Кияс са способи за тълкуване и прилагане на правото. Мюсюлманското право е право, основано на авторитета. Да се допусне разсъждение по аналогия означава да се въведе възможност за рационално тълкуване. Но това не е създаване на нови правни норми
Съдията може да използва широка правна конструкция, за да разреши строго специфичен въпрос. Например компютърните престъпления и измами не са включени в нито един от източниците и съдията трябва да прояви изобретателност и логика, създавайки нов случай в Киясите..
Петият източник е много обширен и всеобхватен. Знание и идеи могат да бъдат взаимствани и от други писани източници: Новото Завещание е пример от тази област на информация, както и една правна дискусия,основана на гражданското и обичайното право или местен обичай или норма, които биха помогнали за решаването на дело
2. Характеристика на мюсюлманското право.
То не се развива радикално от Х век. Неговото развитие е спряно тогава изкуствено за да не се допусне разрушаване на ислямския свят по време на тогавашната криза.

Формира се през средновековието. То е казуистично и му липсва систематизация.

В същото време то е дълбоко оригинално, различно, в сравнение с другите правни системи и особено в сравнение с каноническото право.
Основано на Корана като книга на откровенията, мюсюлманското право трябва да се разглежда като система, съвършено независима от всички други правни системи.

То не влияе на европейските правни системи и те не му влияят.


В мюсюлманското право най-важна е уредбата на личния статус, на семейните и на наследствените обществени отношения.
2.1. Отличителни черти на ислямското законодателство
Ислямските закони регулират три различни фактора: отношенията между индивид и Бог, между индивида и самият него, между индивида и останалите.С първият тип отношения се занимава Законът на Посвещението като това се изразява в норми, съдържащи правила и различни форми на почитание като например молитви и пост..
Отношението между индивида и самия него се изразява р разпоредби, свързани с начина на живот: хранителна диета, облекло всичко, което е свързано с предпазването на духа и тялото.
Отношението между индивида и останалите се регулира от закони, уреждащи воденето на делови операции и наказанията, които се изпълняват от политическата власт.

Законите уреждат отношения, свързани с брака, покупко-продажбите, лизинга, възмездието, определените наказания, дискреционните наказания, присъдите и свидетелския институт.


Регулирането на трите фактора осигурява намесата на Ислямското право във всички сфери на човешкия живот и се изразява в осигуряването на петте нужди : от живот, религия, разум, чест, собственост. С тези нужди е свързано и цялото законодателство. Ако се сравни мюсюлманското право с някоя от другите правни системи се откроява съществена разлика; позитивното право създава норми, регулиращи отношенията между човека и останалите ,околния свят. Не се обръща внимание на вътрешния свят на човека, на факта, че често човекът е най-лошият враг на себе си, нито на връзката на индивида с неговия Създател, който го е сътворил и благодарение на чиято воля той съществува.
Принципът за “разделяне на държавата от църквата ” е отхвърлен и заедно с етиката религията е един от фундаментите на Ислямското право.
Мюсюлманските закони покриват всеки етап от човешкия живот.
Ислямското право защитава човешките права от мига на зачеването на човека, след неговото раждане, през периодите на неговото детство, юношество, зрялост, старини, след смъртта му и живота му отвъд земния. Осигурява защита на индивида, дори когато той е недееспособен – нероден, малолетен, психически болен или след смъртта му както и дееспособните лица от какъвто и да било вид дискриминация.
Отделя се голямо внимание на бъдещето на човешкото същество след края на земния му път, като всеки вярващ се задължава да участва в религиозните ритуали, израз на безусловна вяра.
Създадените от хората закони (позитивноправните) не отделят достатъчно внимание дори на земния живот на хората – обхващат ограничена рамка от отношения, а за етапите преди раждането на и след смъртта няма място въобще.
2. Стабилност и постоянство на принципите и гъвкавост при прилагането им.

Ислямското право се основава на стабилни, непроменящи се принципи, извлечени от Корана и Суната, чиито текстове са внимателно проучени и съхранени. Повечето от тези текстове съдържат разпоредби за създаване на правни норми, без да се посочват подробности при приложението им. Това дава на юристите голяма свобода с оглед на различните предпоставки и обстоятелства.


Ислямската политическа система е добър пример. Религиозните текстове очертават основните насоки на съществуване на системата – справедливост сред гражданството, подчинение спрямо властта, сътрудничество между мюсюлманите, правилно поведение. В същото време оставя приложението на тези правила на конкретните практически обстоятелства, които изискват гъвкавост. Посочени и осъзнати са целите на ислямското управление, но не и начина, по които трябва да се реализират различните форми на това управление. Единственото изискване е да не се влиза в противоречие със свещените текстове. Юристите се позовават на принципа, че нормите се променят в зависимост от времето и мястото.
Към това се добавя и факта, че в Ислямското право двата вторични източника на законодателството са обичайната практика и зачитането на общото благосъстояние. Тези два източника поддържат в хармония правните норми с културната среда, в която възникват.
Постоянството и стабилността на тези основни принципи и гъвкавостта, позволена при приложението им придава на мюсюлманската система специфичност, която я отличава от останалите съвременни правни системи. Правните норми на повечето от тях в опита си да отговорят на нововъзникващите обществени нужди подлежат на поправки и реформиране, но самите системи се нуждаят от здрави принципи и основа, които да ги предпазят от промени на същността и основните принципи. Фундаментите на тези системи често са подложени на промяна и субституция до такава степен, че се превръщат в обект на правен спорт и корупция на законодателите.
3. Липса на сложност и ограничение при изпълнението. Мюсюлманските закони не се отличават с жестокост или сложност.
Нищо в Исляма не е прекалено трудно.
При изследване на ислямските правни норми се забелязва стремеж към премахване на трудностите при приложението им от хората. При изпълнението на молитвите тези, които не са в състояние да стоят прави биха могли да седнат; консумацията на месо, добито от неправилно заклани животни е забранена, но ако възникне остра нужда се позволява. Постът може да бъде пренебрегнат от болни или хора на път.
Осигурени са компенсации за определени грехове. Изобщо, в мюсюлманското право съществуват множество предпоставки за постигане на лекота при изпълнение на правните норми.
4.Разнообразие от идеи.
В ислямските закони се съдържа голямо разнообразие от идеи, които позволяват на правото да се развива според нововъзникващите нужди на обществото чрез тълкуването им . Съществуват четири големи ортодоксални школи на мислене и всяка от тях се отличава с различно мнение по правните въпроси. Развитието на идеите не се ограничава до един мислител или група от философи. Но независимо от броя на съществуващите разлики всички те имат като основа Корана и Суната.
В действителност съществуващите разлики произтичат от разлики и нееднакво разбиране при тълкуването на материята на текстуалната материя. Тези различия не довеждат, обаче да антагонизъм и противоречие.
3. Мюсюлманско право и каноническо право.
И двете са право на църквата, право на вярващите. Но мюсюлманското право за разлика от каноническото право изцяло е неразривна част от ислямската религия. То има характер на откровение, както самата религия. Няма власт, която да може да го измени. Този, който не му се подчинява, е грешник, който ще бъде наказан. Този, който го оспорва, е еретик, който се изгонва от ислямското общество. В обществения живот не се създават други норми, освен религиозни.
Каноническото право никога не се е стремяло да стане християнско право, да урегулира всички отношения. То си е поставяло за задача да допълва римското право. То не е било завършена система от правила за поведение. То не е право на откровенията. То се основава на принципи, установени от християнската вяра и морал. То се създава от хората, а не от бога. То може да се променя от църковните власти. Каноническото право еволюира. То допуска светско право
В ислямските страни не се допуска светско право. Ортодоксалността на исляма не допуска възможност за съществуване на право, което да не съответства на шериата.
4. Ислямският фикх и съвременното мюсюлманско общество.
Все пак развитието на обществото води до момент, в който ислямското право не може да обхване и урегулира всички обществени отношения. Налага се доразвитие на Шериата. Това става при отчитане на достиженията на другите правни семейства.
Съобразяването с новите обществени условия става посредством различни способи:
а) обръщане към обичая – там обичаят по начало не е част от правото, но се допуска мълчаливо съществуването му и използването му;

б) използване на съглашения, на договори;

в) използване на юридически стратегеми и фикции;

г) намеса на владетеля;


5. Правото на мюсюлманските страни.
Мюсюлманското право е само част от правната система на мюсюлманските страни. В тези правни системи правни норми се създават и от правните обичаи и от законодателството. В тях има позитивноправни светски системи. Там се прави разлика между гражданско и религиозно общество.
6. Съдебната организация в мюсюлманските страни.
Мюсюлманският идеал за сливане в единно общество на обществото на вярващите и на гражданското общество никога не е осъществен. Дуализмът винаги е съществувал.
Това проличава и при организацията на съдебните органи. Там съществуват кадии, т. е. съдии, прилагащи мюсюлманското право, и други съдилища, прилагащи обичаи или закони, установени от държавата.
6.1. Определяне на съдебната система
При разглеждането на мюсюлманската съдебна система е необходимо да се спомене, че Ислямът очертава водещи насоки и определя основните принципи в живота като рядко се спира на детайлите. Затова тези основни насоки могат да се използват по всяко време и място.Например установяването на справедливостта е задължение, което трябва да се спазва. Но начините за постигането на тази цел не се споменават в свещените текстове. Хората от всяко следващо поколение трябва да изберат начина, който е най-подходящ с оглед на конкретните обстоятелства. Единственото условие е това, че каквито и методи да бъдат избрани те не трябва да противоречат на мюсюлманското право
Съдебната система на Исляма е система за разрешаване на спорове, жалби с цел да се уредят техните спорове в съответствие с разпорежданията на Свещеното право, разпоредби и закони, взети от Суната и Корана
6.2. Правни основи на съдебната система
Имат се пред вид двата източника: Суната и Коранът:

“Така че раздавай справедливост (о, Мохамеде,) сред тях според това,което Аллах е разкрил и не следвай техните суетни желания, а се пази от тях, за да не се отклониш от това,което Аллах ти е изпратил долу.

“И ако ги съдиш, съди ги справедливо. Наистина, Аллах обича тези, които постъпват справедливо.”

Суната също осигурява основата за съдебната система. :”Ако един съдия даде присъда, като съди по най-добрия възможен начин и тя е правилна ще бъде двойно възнаграден от Аллах. Ако съди по най-добрия възможен начин, но допусне грешка, ще бъде възнаграден един път”

Пратеникът на Аллах казва: “не трябва да искаш да си като останалите хора, освен в два случая:човек, на когото Аллах е дал богатство и той го използва за Истина и друг, когото Аллах е надарил с мъдрост, която му дава възможност да дава присъди и да учи останалите.
”Мъдростта”, която произтича от съдебната система
При изграждането на мюсюлманската съдебна система се има пред вид че:

Съдебната система е необходимост за развитието и просперитета на нациите, необходима е, за да осигури човешкото щастие, да защити правата на потиснатите и да ограничи потисника. Тя е начина да се решат спорове и да обезпечи човешките права. Подпомага установяването на правилното, доброто като забранява неправилното и контролира неморалното поведение.по този начин се установява справедлив социален ред във всички сфери на обществото и всеки индивид може да се чувства сигурен за своя живот, собственост, чест и свобода. В тази обстановка нациите могат да прогресират, цивилизацията може да бъде достигната , а хората са свободни да постигнат това, което е най-добро за тях-материално и духовно. Потисничеството е човешка черта. Ако хората бяха напълно справедливи техните съдии нямаше да работят и нямаше да имат цел.


6.3. Квалификациите на съдията
Те включват:
1. Зрялост: Непълнолетен не може да бъде посочен за съдия. Ако бъде назначен решенията му се считат за невалидни. Пратеникът на Аллах е наредил да избягваме управление, осъществявано от деца. Не само за да се предотвратят вреди.Така, назначавайки деца на официални постове е вредна практика.Също така непълнолетният не може да се грижи за себе си, как тогава да бъде натоварен с властта над други като съдия?
Един съдия трябва да има не само здрав ум и тяло, но и да е дълбоко проницателен , с безгрешно мнение.Не е необходимо да е в напреднала възраст. Трябва да отговаря на останалите изисквания и поне да е преминал възрастта на пубертета, дори да е много млад.

В същото време по-зрялата възраст е желателна, защото допринася за авторитета и престижа на съдията.


2. Вменяемост: Длъжността съдия не може да бъде заемана от луди или психично увредени индивиди. По същият начин ако преценките на даден човек са повлияни от напреднала възраст или заболяване, то той не може да работи като съдия.настоящото изискване може да се сравни с това за зрелост. В действителност е много по-значимо от възрастта. Ако такъв човек все пак е назначен като съдия, то неговите решения не са обвързващи. Относно това условие има единодушно съгласие. За да бъде изпълнено това изискване, умът на даденият кандидат трябва да бъде напълно здрав, така че да понесе правна отговорност за действията си. Той трябва да е интелигентен и да преценява правилно какво е необходимо и да прави избор. Не трябва да е разсеян и небрежен. Интелектът му трябва да бъде достатъчен, за да може да разрешава трудни ситуации и проблеми.
3. Свобода: Един съдия трябва да разполага с пълна свобода. Не може да бъде роб изобщо, роб, които е в процес на откупуване на свободата си или избягал роб. Ако такъв човек все пак е назначен като съдия, то неговите решения не са обвързващи

Причината за това е, че робът не може да поема отговорност и да заема длъжност, даваща му власт върху делата на другите. Работата на роба е подчинена на интересите на неговия господар. Още повече, че за поста на съдията са характерни престиж и чест, които трябва да възпират закоравели престъпници и нарушители .Това е невъзможно ако съдията е роб. Повечето юристи приемат това изискване с малки изключения. Например юристът Ибн Хазм счита,че след като свидетелските показания на робите се зачитат в съда, на същото основание може да бъде назначен и роб за съдия


4. Ислям: Съдийската длъжност е длъжност на обвързване и правна власт. На един неверник не би следвало да се даде власт над един мюсюлманин. Още повече, че съдията трябва да спазва законите на ислямското право, което само по себе си е религиозен акт. Осъществяването на религиозният акт изисква вяра и боязън към Аллах, за да е сигурно, че предписанията ще се изпълнят по правилен начин. Това е невъзможно за един немюсюлманин , защото по този начин той целеустремено ще наруши ислямските предписания или ще ги пренебрегне напълно. Изискването за принадлежност към мохамеданската религия важи също така и за съдии, които правораздават спрямо немюсюлмани. Съществува и гледната точка,че след като немюсюлмани могат да бъдат допускани да дават свидетелски показания, то въз основа на същото основание те могат да бъдат компетентни и като съдии. Един немюсюлманин, живеещ в ислямска страна може да свидетелства за или против други немюсюлмани и следователно може да бъде и техен съдия.
5. Мъжки пол: Това е необходимо изискване за по-голямата част представителите на правната наука. Те считат, че е невъзможно жена да бъде съдия. Този, който я е назначил е грешник и нейното назначаване трябва да се анулира. Решенията и не са обвързващи дори относно дела, в които нейните свидетелски показания са приети. “хората никога няма да успеят ако оставят жени да се разпореждат с делата им.” Жена не би могла също така да заема и висши държавнически постове и да и бъде делегирана политическа власт. Съдията контактува често и свободно с представители на мъжкия пол: адвокати, свидетели,, а за жената това не е препоръчително и е изключително вредно.
6. Честен характер.
7. Възможност за независими юридически разсъждения.: съдията трябва да бъде способен да извлича правото от неговите източници.трябва да има достатъчно знания. Трябва достатъчно добре да познава Корана и Суната , за да може да намира в тях общи и специални закони. Той трябва да знае къде да открива текстове, изясняващи двусмислените закони. Трябва да може да разграничи отменените разпоредби и текстовете, които ги отменят. Също така трябва да владее арабския език и неговата граматика.
8. Притежание на всички сетива: изисква се съдията да притежава способността да вижда, чува и говори, за да може пълноценно да изпълнява задълженията си.

Също така се препоръчва да е в задоволително здравословно състояние, за да буди респект с личността си.


Съдията придобива своята длъжност като политически пост, възложен от най-висшата политическа власт или нейни представители. Това помага да се запази мюсюлманската общност и да се предотвратят граждански конфликти. Съдийският пост несъмнено е политически пост и именно затова единствено висша политическа власт може да назначи някой в качеството на съдия като се изключат случаите на непреодолими обстоятелства. Например ако в даден район няма подобни представители на властта местни образовани хора правят избор на съдия.
Възможно е съдията да има юрисдикция върху всички мюсюлмански територии и всички видове дела; възможно е правомощията му също така да са ограничени по отношение на времето, пространството и вида дело.
6.4. Служители в съда

1. Консултантски съвет: Съдията трябва да избере определен брой учени и други компетентни по въпросите на мюсюлманското право лица, с които да може да се консултира за делата. Това е препоръчително, дори ако самият съдия е учен. Друго предимство от съществуването на такъв съвет са съдебните решения, които участниците в него могат да предложат.


2. Съдебен чиновник: седи пред съдията и записва всичко, което той му диктува. Необходимо изискване за него е познаване на мюсюлманското право.
3. Съдебен пристав: Той представя страните по делото на съдията и е отговорен за постъпването на случаите по определения ред. Тук може да се спази и принципът на последователност при постъпването на делата или да става по предопределена система, където приоритет имат определен вид дела.
4. Разсилен: едно от задълженията му е да информира кога се провеждат съдебните заседания и кога съдията се оттегля за почивка.също така трябва да уведомява съдията когато някой желае да бъде приет и съответно да съобщи дали това е възможно, когато съдията реши.
5. Преводач: съдията може да назначи един или повече преводачи за нуждите на съда, но ако за дадено дело е необходим преводач той може да бъде временно ангажиран, ако отговаря на изискванията за професионализъм. За предпочитане е присъствието на повече от един преводач. Възможно е да бъде и жена. Тяхната работа включва да превеждат изказванията на ищците, защитата, свидетелите, ако съдията не разбира езика, на който говорят.
6. Полицай, който осигурява безопасната работа на съда.
7. Съдебни свидетели: това са благонадеждни хора, призовани в съдебната зала да наблюдават даването на свидетелски показания и по-късно могат да бъдат извикани да потвърдят запаметеното.
8. Съдебни следователи: избират се от съдията и самоличността им остава скрита. Тяхно задължение е да гарантират за личността на посочен им свидетел.
9. Полицаи, които се грижат за дисциплината в съдебната зала.
10. Вещи лица
11. Надзирател в затвора: задължен е ежедневно да докладва на съдията за състоянието на затвора.
6.5. Независимост на съдебната власт
Мюсюлманското право чрез своите свещени текстове забранява държавните власти да се намесват или да влияят върху решенията на съда по какъвто и да е начин.

Мюсюлманското право в своите основни принципи и индивидуални статуси се опитва да реализира първоначалната цел за раздаване на правосъдие, градящо се на монотеизма. Монотеизмът не е просто лицемерие . Реализира се чрез действия, които доказват професията на вяра. Тези действия трябва да включват изпълняването на заповедите на Аллах и предотвратяване на това, което е забранил. Това е колективна отговорност на мюсюлманското общество. Изисква се всички заповеди и забрани на Аллах да бъдат приложени като право и истина.


Съдържанието на свещените текстове разкрива задължителния характер на правосъдието, разкрито от Аллах. Това е универсална заповед, която важи както за управляващите, така и за управляваните. Политическата власт в Исляма е обвързана с правото на Аллах. Не съществува подчинение към управлението ако то е в противоречие с религията. Политическите лидери са доста слабо свързани с държавническите дела. Истинският управляващ е Аллах. Халифът или лидерът не е нищо друго освен един мюсюлманин, равен на останалите. Мюсюлманите го избират и назначават на власт. Те могат да проследяват неговите дейности. Той е длъжен да се консултира с тях. Ако нарушава законите на Исляма и действа срещу интересите на нацията и нейното благоденствие може да бъде свален от поста.
Поради тази причина халифите и управляващите политически лидери спазват решенията на съдебната власт, уважават ги и ги изпълняват. Те приемат решенията на съдията. Дори когато разпоредбите са против тях те трябва задължително да ги изпълнят. По този начин се доказва силата на съдиите дори и в случаите когато техният противник е евреин, немюсюлманин. Съдиите са длъжни да третират всички като равни в съдебната зала.
Ислямът не се ограничава единствено със забраната за намеса на политическият елит върху решенията на съдията като мярка за осигуряване на независимост и сила на съдебната система. Съществуват и други гаранции.
След като съдията заема толкова отговорна и значима позиция в обществото, то би следвало той да се ползва с особен респект сред него, така че хората да бъдат доволни при изпълняването на присъдите му. Затова е необходимо той да съответства на специфични изисквания, за да може да оправдае подобна висока оценка:
Не му е позволено да се занимава с бизнес и каквато и да е комерсиална дейност.

Не е допустимо приемането на подаръци от някоя от страните по делото, за да не прояви пристрастие. Трябва да проявява единствено социално приемливо поведение – да няма прекалено голям кръг социални контакти и в същото време да не страни от обществени ангажименти, свързани с работата му.


Според мюсюлманското право не е възможно политическа власт да отстрани съдията от поста му, освен ако това не е в интерес на обществото. Ако бъде отстранен поради причина, която е невалидна той остава на длъжност.
Прекратяване на съдийския мандат
Съществуват няколко начина за отстраняване на съдия от неговия пост, най-важните от които са:
1. отстраняване на съдията от представители на политическата власт. Допуска се в случаите когато:
- друг е по-квалифициран да заеме поста.

- назначеният съдия е некомпетентен.

- съдията допуска несправедливост заради определена цел.

- съществува ясно доказателство за желателното допускане на несправедливост на съдията.

- неприемливи лични качества и навици – напр. употреба на алкохол,загуба на разсъдъка, намаляване на квалификацията.”

- е уличен в измама

- страда от лудост.

- страда от пълна загуба на слуха, зрението и говора

- страда от прогресиращо заболяване, което пречи за изпълняване на служебните задължения.

- изтече мандата му, който има продължителност една година или след като завърши всички дела, с които се занимава.

- подаде оставка и тя бъде приета от политическата власт.

- при смърт


6.6.Организация на съдебната система
Има две съдебни системи. Първата прилага законите на светската държава и се ръководи от разума. Втората прилага мюсюлманското право и се ръководи от авторитета и вярата. Първата се променя, втората е по същество неизменяема. В наши дни втората система отстъпва на първата. Същевременно се появяват и “смесени” съдилища, прилагащи едновременно и светското, и мюсюлманското право.

Такъв е случаят с Катар


Катар: Дуализмът на правната система
В Катар съществува уникална правна система като това е следствие на две особености. Първо както всяко мюсюлманско общество, Катар разрешава своите спорове в съдилищата на Шериата според правото на Шериата. Второ, независимостта на Катар, придобита през 1971 година белязва края на британския протекторат, както и британската юрисдикция върху немюсюлманските граждани на страната. Като резултат емирът създава съд Адлия (граждански съд) , които да замести досега съществувалата британска юрисдикция.
Тези характеристики , типични за Катар определят съществуването на практически работещ дуализъм на правната система, която е различна от останалите правни системи на страните от Залива. Това не означава, че не съществува дуализъм в правните системи на Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Обединените Арабски Емирства. Но при тях дуализмът не е така ясно обособен. Всяка от четирите династии управлява на основата на ислямското законодателство и на правото на Шериата. Но за разлика от четирите страни, където икономическата дейност и гражданските въпроси на не-мюсюлманите се регулира от специални комисии или съдилища, върху които упражнява надзор Кралят или министър председателят, гражданският съд на Катар не е подчинен на емира или на неговите министри. Съдът до голяма степен е независим орган с ясно изразена структура, нещо, което е неприсъщо за останалите 4 династии. За разлика от прерогативите на министрите на правосъдието на Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Обединените Арабски Емирства катарският министър на правосъдието може да упражнява контрол, но не създава светски закони, което е прерогатив на самият съд Адлия. Този уникален феномен на дуализма може да позволи определянето на степента, до която са съвместими Шериата и съвременното гражданско право на съда Адлия.
Територията на Катар е около 4.400 кв. км., а благодарение на развитието на петролната индустрия страната се нарежда като трета в света по доход на глава от населението, което наброява 300.000 души.
В исторически аспект правната система на страната е преминала през 3 етапа: племенно или пустинно право, Шериат и съвременно право.
Първият етап продължава от образуването на държавата до 18 век, като през него катарските племена прилагат правото на исляма , а основна правораздавателна роля има старейшината, който властва върху територията на племето. Липсва централизирана форма на управление. Ако член на едно племе убие член от друго се прилага пустинното право т.е до третия ден след убийството виновният се наказва със смърт или имуществено.За пустинното право е характерно липса на ясни процедури както и жестокостта. Границата между този вид право и Шериата в последствие се оказва доста размита.
Вторият етап от правното развитие на Катар продължава от края на 18 век до 1916г.

Характеризира се от доминирането на Шериата. За разлика от западноевропейската правна наука, Шериата не е независим раздел на научното познание и буквалният превод означава “път, който трябва да се следва”. Шериата е религиозна система по отношение както на източници така и на правила. При него не се прави разграничение между граждански и религиозни задължения. Той е еднопосочна правна система с отношения Бог-човек. При такава форма на теокрация не се прави разграничение между държавата и религията. През този етап се извършва и разделение на съдебната власт от изпълнителната власт на Емира.


Упражняването на правото на Шериата също така ограничава до известна степен пустинното право.
Третият етап обхваща периода от 1916 до днес. С навлизането на британското политическо влияние и откриването на петрол през 1940 г започва навлизането на западното право. Британските закони упълномощават екстериториално британските власти в Катар да осъществяват съдебна и правораздавателна дейност. Техни обекти са британските граждани, живеещи в Катар, както и немюсюлманите. Британският съд се намира в Британското консулство, като там се прилага британското обичайно право, включващо възможността за адвокатска защита при уреждане на спорове. Като последна инстанция за обжалване на решения е Privy Council в Лондон. Паралелно с това работи и Шериата за всички останали граждани. След възстановяването на независимостта на Катар през 1971 Шериата придобива пълна юрисдикция над гражданите немюсюлмани, като техният статус обаче е несъвместим с принципите му. В отговор на това тогава управляващият емир основава граждански съд -Адлия, който се разграничава от Шериата и в неговите компетенции се включват разрешаването на правни спорове между чужденци и граждани на Катар. По този начин съдът Адлия поема работата на британския съд, а в светлината на настъпващите промени на обществото правното развитие на Катар достига до дуализъм на съдебната система..

Конституцията очевидно бележи началото на опита да се организира съдебната власт. Това организиране довежда и до раздвояването на правната система на Катар на шериатски съдилища и Адлия(западно гражданско право).


Изменената временна конституция от 19 април 1972 г, която отменя временната конституция от 2 април1970г определя в чл.1 новият статут на Катар като “независима суверенна арабска държава, чиято официална религия е Ислямът като основен източник на законодателството е Шериата”.с С изключение на чл.1 , обаче , няма други препратки към правото на Шериата, дори в процедурните чл.9,10,11 или в чл.65, който касае съдиите. Член 65 гласи, че съдиите трябва да бъдат независими при упражняването на своята власт и не трябва да има никаква намеса от когото и да било при администрирането на правосъдието. По този начин е очевидно, че конституцията избягва специфична референтност към вида съдебна система, което се явява очевиден дуализъм. Въпреки това според разпоредбите на президиума на шериатските съдилища от съдиите, работещи в този вид съдилища се изисква да имат степен по шериатско право по право в ислямски университет. Шериатският съд има пълна юрисдикция по отношение на гражданско- и наказателноправни спорове върху гражданите на Катар и мюсюлмани от други страни.
ШЕРИАТСКИ СЪД
Мирови шериатски съд
Този съд се състои от две съдилища, всяко от които има по двама съдии. В юрисдикцията на първият от тях влизат дела, изискващи бързо производство – углавни престъпления(фелония), опит за физическо насилие, кражба.вторият съд разглежда дела, които засягат личния статус – развод, брак, граждански договори.
Върховен съд
Този съд се ръководи от главен съдия, който също така е и президент на президиума на шериатските съдилища и на религиозните въпроси.този съд се явява апелативен по отношение на малкия съд и има юрисдикция относно дела, свързани със сериозни престъпления – убийства и големи кражби. Също така има и широки правомощия по отношение на граждански дела , имащи за предмет семейни и наследствени спорове, имуществени спорове между мюсюлмани. Съдът също е и попечител над имуществото на малолетни и лица с ограничена дееспособност.Решенията на върховният съд са окончателни и не подлежат на обжалване и отменяне.
Президиум на шериатските съдилища
Президиумът е по-скоро административен орган, отколкото съд. Ръководи се от главният съдия на върховния шериатски съд. Президиумът упражнява надзор върху работата на шериатските съдилища , като върховният съдия избира техните съдии, които се назначават на длъжност с кралски указ.
По този начин за разлика от съдилищата, подчинени на обичайното право шериатските съдилища не се позовават на прецедента и не са обвързани да съобразяват с решения предишни дела. Значимостта на шериатските съдилища се подчертава и от липсата на свидетелския институт, който е доминираща черта за обичайноправните съдилища. Съдията всъщност оповестява решението на Бог, уповавайки се на знанията си по шериатско право. Що се отнася до процедурата на съдилищата нито ищецът нито ответникът трябва да бъдат представлявани от адвокат. Мюсюлманите се представляват сами в съда.
Граждански съд Адлия ADLIA COURT
Съдът Адлия е учреден през 1971 с кралски указ. Дейността на този съд се регламентира допълнително от наказателноправни закони на Катар (указ 14), които определят юрисдикционните задължения на съдът адлия по отношение на криминалните дела.
Мирови наказателен съд Petty Penal Court
Този съд се състои от две отделения. Всяко едно се ръководи от главен съдия. В юрисдикцията на този съд влизат дела, заведени по повод на углавни престъпления (фелония), дребни провинения, пътни инциденти ,морални престъпления.

Върховен наказателен съд Grand Penal Court


Начело на съда стои главен(върховен) съдия, наречен още президент на върховния наказателен съд.в този съд се разглеждат тежки престъпления: убийства,крупни финансови кражби. Също така се явява и апелативен съд по отношение на мировите наказателни съдилища. Но членове 17,23,23 от наказателното право уточняват, че определени престъпления като умишлено и непредумишлено убийство, сексуални престъпления – изнасилване, хомосексуалност и проституция, извършени от мюсюлмани са в компетентността на шериатските съдилища. Но по отношение на немюсюлманините мировият и върховният съд имат компетенциите.
Граждански съд Civil Court
Съдът се състои от три отделения. Всяко отделение се оглавява от един съдия. Едното отделение разглежда случаи, свързани с наеми и ренти. Другите две отделения се разглеждат дела, свързани с гражданския, търговския и личния статус на немюсюлманите. Шериатските съдилища запазват юрисдикцията си по отношение на персоналния статус на мюсюлманите.
Система на съдилищата
Трудово съдилище Labor Court
Съдът е основан с кралски указ през 1962г. В този вид съд се разглеждат всички видове спорове, свързани с материята на трудовото законодателство, независимо от религиозната принадлежност на ищеца и ответника. А това означава, че шериатските съдилища са изгубили своята юрисдикция над този тип отношения.
Апелативен съд Court of Appeal
Това е най-висшестоящият съд в системата на съда Адлия. Съдът на апелативния съд също така е и президент на президиума на съдилищата Адлия. Назначава се от емира и избира двама съдии за свои помощници. Апелативният съд се намира в президиума на съдилищата Адлия. Явява се втора инстанция за различните видове съдилища наказателни, граждански, трудови. Разпоредбите му са окончателни и обвързващи.
Президиум на съдилищата Адлия Presidium of the Adlia Courts
Президиумът, който се оглавява от върховният съдия на апелативния съд ,отговаря пред министъра на правосъдието. Президентът избира съдии за отделните съдилища и организира съдебния апарат на съда адлия.
За разлика от шериатските съдилища при съда Адлия правните източници са взаимствани от съвременната западна правна концепция, където нормите са взети от романо-германската правна система. Съдиите, работещи в съда Адлия издават своите присъди във връзка с принципите на гражданското право, където се зачита върховенството на закона и целта е постигане на справедливост. Всички съдии трябва да имат степен по право и съответното образование, получено в акредитирано училище или университет. Съдиите трябва да имат необходимия стаж в сферата на правото. Още повече, че според закона и ищеца и ответника трябва да се представят от адвокат в съда.
Дуализмът се разбира по-скоро като резултат от двузначност отколкото на хармония на правната система. Но за всяка правна система могат да се направят определени заключения. За случая с Катар например това е западането на ролята на шериатските съдилища и въздигането на Ислямският фундаментализъм. Нарастването на броя на гражданските, наказателните и трудовите закони, които са под юрисдикцията на съда Адлия определя отстраняването на шериатското право. Дори се счита, реално то е свързано единствено със семейното право. Доказателство за това са докладите на президиума на шериатските съдилища за намалелият брой дела постъпили в съдилищата, заведени по повод на престъпления и фелонии. Обяснение за това, защо се предпочита дела от такова естества да се разглеждат в съдилищата Адлия е по-съвършената съдебна техника , непозната на шериатските съдилища.
Шериатските съдилища също така винаги са влияели на правителствената политика. Например Шериатът задължава всеки мюсюлманин да плаща закат – задължителна милостиня; но нито съдът Адлия, нито правителствените разпоредби задължават да се извършва това. Още повече Коранът забранява събирането на лихви от хората и въпреки тази ясна забрана на територията на Катар работят 15 търговски банки. Техните операции са под контрола на катарската парична агенция,чийто закони са светски и изцяло отделени от ислямските разпоредби и влияния. Банките предлагат своите услуги на отделни граждани, включително мюсюлмани, начислявайки лихва върху заемите и изплащайки лихва върху спестяванията.
Формирането на новия елит от адвокати е друг важен аспект от дуализма на правната система в Катар. Този нов елит също така е известен и като правните нотабили. Те включват съдии, прокурори и адвокати, обучен персонал, работещ в сферата на обществения и частен сектор\\'.25
Третият извод е свързан с възхода на ислямският фундаментализъм. Радикално настроените фундаменталистки групи в Катар считат, че съдът Адлия е нетрадиционен и е в разрез с разбиранията на шериата. Така разликата между двете съдебни системи се задълбочава и за да може този дуализъм да има резултат се изисква намесата на държавата. Съдебната система трябва да бъде в хармония, като най-вероятно това може да се постигне като шериатското право признае гражданското. Също така много важен е фактът, че за някои от проблемите на правната система разрешенията не могат да бъдат намерени единствено на основите на религиозна вяра.
Традиционните мюсюлмански съдилища вече почти са изчезнали или са с рязко ограничена компетентност.
Вече от юристите в мюсюлманските страни се изисква и светско юридическо образование, а не само мюсюлманско.
7. Влиянието на западното право върху мюсюлманските страни.
Мюсюлманското право винаги е признавало правото на властите да приемат решения, насочени към охрана на обществения ред. Но светските власти са използвали в миналото това свое право съвсем скромно. Но през ХХ век това пълномощие започва да се упражнява много интензивно. Това става чрез приемане на закони (кодекси) или по пътя на съдебните прецеденти. В резултат зад пределите на персоналния статус (т. е. на обществените отношения, запазени за действие на мюсюлманското право, като правен статут на лицето, семейството, наследяването и пр.), в обществените сфери, които не засягат “свещените основи”, прилагането на нормите на мюсюлманското право отстъпва място на норми, заимствани от семейството на континенталното право или от семейството на общото право. Това е особено очевидно в областта на конституционното право, административното право, данъчното право, наказателното право, трудовото право, осигурителното право и пр.
Тенденцията обаче не е към победа на светското (западното) право, а към синтез на мюсюлманското и на светското право.
Например наказателното право – наказанията и престъпленията са дефинирани от традициониите източници, но изборът на санкция и изпълнението се определят от светската власт в лицето на съдията.
7.1.Престъпленията според Исляма
Могат да се разделят на три основни категории:
1. престъпления ХадHad (най-тежки).

2. престъпления Тазир Ta\\'zir (най-леки).

3. престъпления Кизас Qisas (възстановяване на престъпления за отмъщение revenge crimes restitution).
Престъпленията Хад имат за аналогия със западното право фелониите, углавните престъпления и простъпки и провинения за престъпленията Тазир. Кизас нямат аналог в обичайното право.
Престъпления ХадHad Crimes
Престъпленията Хад са наказуеми според вече съществувашо наказание в Корана. Там са описани както тези най-тежки по своята същност престъпления така и съответстващите им наказания. За този вид престъпления не се предвижда обжалване или смекчаване на наказанието.Нямат минимални или максимални наказания, свързани с тях. Наказателната система може да се сравни с определящата присъда, издавана от някои съдии в САЩ.Не съществува гъвкавост и при двата типа налагане на наказания.

Нито един съдия не би могъл да промени или намали наказанието за тези тежки престъпления.

1 Убийство

2. Измяна на Исляма (обявяване на война на Аллах или неговите пратеници);

3. Кражба; 4. Прелюбодеяние.

5. Клевета (фалшиво обвинение за изневяра и извънбрачна връзка);

6. Грабеж;

7. Употреба на алкохол.


За първите четири вида се предвиждат специфични наказания в Корана. Зах останалите три вида няма определени наказания.
Някои по-либерални мюсюлмански съдии не причисляват измяната на Аллах и консумирането на вино към тежките престъпления, а по-скоро ги третират като Тазир.

Престъпленията Хад са престъпления спрямо Бог и Тазир са престъпления срещу обществото. Някои от предпазните мерки срещу Хад не се споменават от медиите. Информира се, че за кражба се отрязва ръката на крадеца. Съдията трябва да се произнесе по случая само когато има убедителни доказателства и е проучил защо е извършена подобна постъпка. Присъдата се издава след като обвиняемият признае своята вина и при наличието на достатъчен брой свидетели на престъплението. Обикновено свидетелите трябва да са двама, но в случаите на прелюбодеяние се изискват четирима. Медията често оставя обществото с впечатлението, че всички са наказани като са използвани неубедителни свидетели и ограничени доказателства. Ислямското право изисква много висока степен на проверка на доказателствата по отношение на тежките престъпления. При съмнение, че вината е по-малка съдията разглежда случая като престъпление Тазир. При липса на доказателства и свидетели наказанието също се смекчава.


Престъпления Тазир Ta\\'zir Crimes
Съвременното ислямско общество се е променило значително от времето на Пророка. Право на всеки мюсюлманин е да знае какво е престъплението и съответно наказанието за него. Например в Египет съществува парламентарен процес и има официален наказателен кодекс, написан и основан спрямо принципите на ислямското право, но в Саудитска Арабия на съдиите им е разрешено да отсъждат наказания за престъпленията Тазир. Според съвременното ислямско право съществуват значителни разлики между тези две нации. Също така предоставя много по-голяма гъвкавост по отношение на наказване на нарушителите. Най-популярният мит е, че съдиите от ислямските нации имат твърдо определени наказания за всички престъпления. В действителност ислямските съдии разполагат с много по-голяма свобода отколкото съдиите, упражняващи обичайното право.
Престъпленията Тазир са по-леки от Хад. Еквивалентът им с фелониите и простъпките може да доведе и до сравнение с “по-леки фелонии”, които не фигурират в Корана и затова съдиите имат пълна свобода да ги разглеждат както преценят за добре

: “наказанията Тазир варират според обстоятелствата. Променят се в зависимост от времето и мястото. Варират според тежестта на престъплението и престъпните наклонности на престъпника.”


Престъпленията Тазир са действия, които се санкционират защото с тях престъпникът е нарушил Божието право и дума. Този вид престъпления могат да бъдат санкционирани и ако нарушават обществен интерес, върху който Шериатът поставя особено ударение. Налагането на наказание е превантивна мярка за предотвратяване на “по-голямо зло в бъдещето”.
Някои от по-често прилаганите наказания Тазир включват :

- консултиране,

- глоби,

- публично или лично порицаване,

- оказване на натиск и подкрепа от страна на семейството и клана,

- конфискуване на имущество,

- лишаване от свобода под формата на домашен арест или престои в специализирано заведение за задържане,

- бой с пръчка.


В някои мюсюлмански страни престъпленията Тазир се определят от законодателният орган. Всяка нация е свободна да установи своя наказателен кодекс като съществува голяма разлика между наказанията за тези престъпления. Най-често разпространените престъпления Тазир са подкупване, продажба на стоки с явни и скрити дефекти, измяна, лихварство, продажба на порнографски снимки. Има съществена разлика в наказанието , предвидено за консумацията на алкохол в Египет и наказанието в Иран или Саудитска Арабия, защото там действат съвсем различни граждански закони.

Ислямското право дава значителна свобода на съдията при избора на санкция и е далеч по-гъвкаво отколкото го представят западните медии.


Престъпления Кизас и Дия Qisas Crimes and Diya
Ислямското право притежава допълнителна категория престъпления, която не е присъща за обичайноправните страни.. Престъплението Кизас изискват възмездие. Ако извършите такова престъпление жертвата има право да потърси отмъщение и възмездие. Точният вид наказание за всяко едно от престъпленията Кизас е описано в Корана.при случай на убийства близките на жертвата имат право да изискат наказание Кизас за извършителя. Наказанията са под няколко форми и могат да бъдат и Дия. Дия се заплаща на семейството на жертвата като част от наказанието.засегнатото семейство също така може да поиска публична екзекуция на престъпника или неговото помилване.
Традиционните Кизас включват:
1. Убийство(предумишлено и непредумишлено).

2. Предумишлено престъпление срещу човешки живот, довело до смърт.

3. Неволно предизвикано убийство.

4. Престъпления, допуснати в следствие на грешка, довело до смърт.


Някои журналисти окачествяват мисълта за “кървавите пари” като варварска, а самата практика за изплащане на такива пари като недемократична и антихуманна. Престъпленията Кизас са основани на криминалогичния принцип за възмездието. Това схващане може да се намери и в един от първите правни източници “Законникът на Хамураби” както и в Библията законът на Мойсей във формата си “око за окото”. Мюсюлманите добавят към тази идея “но е по-добре да се прости”.съвременното западно право все още е изпълнено с идеята за възмездие. Федералният кодекс на САЩ включва “мандаторно минимални” присъди за търговия с наркотици ,а много щати имат определени наказания за наркодейности, насилие и употреба на оръжие. Идеята за възмездие е залегнала в американския начин на правораздаване. Кизас е прост пример за възмездие – престъпникът знае какво го очаква в отговор на постъпката му

.дия датира от времето на Пророка, когато са съществували множество семейства, племена и кланове., за които е бил присъщ номадския начин на живот и непрекъснатото пътуване. Тогава възниква идеята зая парична или друг вид компенсация, за да се овъзмезди вредата, причинена на даден клан или племе. Постепенно тази цена нараства и сега е напълно възможно някои от престъпленията Кизас да бъдат санкционирани по такъв начин.


В днешно време Дия се изплаща от престъпника на жертвата ако е жива, а в противен случай – на нейното семейство, клан или племе.предполага се, че по този начин засегната страна ще получи компенсация за причинените и загуби. Според обичайното право жертвата или семейството и трябва да заведе съдебно дело заради нанесените вреди . Правото Кизас обединява в едно гражданското и наказателно-правното изслушване.
Кизас изискват компенсация за всяко извършено престъпление като се отсъжда определена Дия. Ако извършителят е прекалено беден, тя се заплаща от семейството му или съответно от племето или кланът. Този принцип не е характерен за друг вид правна система. Това задължение е наследимо.
Остава въпросът какво се случва когато се приеме Дия без да е дадено правителствено съгласие. В такъв случай засегнатият или неговите близки са извършили престъпление Тазир за приемане на пари без това да е определено от съдията; приемането на Дия трябва да бъде след одобрението на съдебна или правителствена власт. Според традицията семейството на жертвата може да изиска да осъществи наказанието като погледнато в исторически план това е водело до изтезание на наказвания. Сега това е изцяло в компетенциите на властта и шериата.
8. Кодификацията на персоналния статус.
В последните векове се наблюдава процес на кодификация на правната уредба на личния статус. Това се налага от твърде казуистичната и разпръсната уредба на личния статус. От друга страна мюсюлманските традиционалисти се страхували да не би да се рационализира прекалено много тази уредба, да не би да се загуби божествения характер на уредбата на личния статус, да не би да се смеси с немюсюлманското право.
Все пак след много опити и усилия първата такава кодификация се появява. Това е иранския Граждански кодекс от 1935 год. По-късно специални кодекси за личния статус се появяват в Сирия, Тунис, Мароко, Египет, Йордания, Ирак, Южен Йемен и мн. др. Всички тези кодекси изхождат преди всичко от мюсюлманското право. 9. Упадъкът на традиционните съдилища. В същото време в мюсюлманските държави през последните десетилетия се появяват и други кодекси, които не се отнасят до личния статус и не са чак толкова строго съобразени с мюсюлманското право. Такива са процесуалните кодекси, наказателните, административните кодекси и пр. В тях се реципира западното право.
Заедно с това се повишава ролята на светските съдилища.
10. Различията между съвременните правни системи на мюсюлманските страни.

Различията в съвременните правни системи на мюсюлманските страни ни дават възможност да ги разделим в 3 групи:


а) страни с мюсюлманско население, явяващи се бивши социалистически държави. В тях ислямът не се подкрепя от държавата. С предимство е светското право;

б) страни с мюсюлманско население, в които ислямът е само официална религия. Такива са Афганистан, Пакистан, Бахрейн, Катар, Саудитска Арабия и пр. Тези държави теоретично се придържат към нормите на мюсюлманското право, на практически – към нормите на обичайното право;



в) страни с мюсюлманско население, в които ислямът не е официална религия. В тях мюсюлманското право е сведено чрез прецеденти към обичая, отнасящи се до регулиране на отделни страни на обществения живот, засягащи личния статус и религиозните учреждения. Тази група се разделя на две подгрупи в зависимост от това светското (съвременното) право от кое правно семейство е реципирано – от семейството на континенталното право (Индонезия) или от семейството на общото право (Малайзия, Нигерия).
Турция се явява особен случай. Тя е неарабска и е тясно свързана със Западна Европа и САЩ. Там от 1926 год. личният статус се урежда по европейски образец, като се забранява многобрачието, едностранното разтрогване на брака от страна на мъжа, неравното разделяне на наследството между синове и дъщери и пр. Но Турция не се стреми да отрече мюсюлманското право.
От всички ислямски региони, Турция най-рано избра пътя на разделяне между религия и държава. Този процес започнаха още младотурците с петте големи законопроекта между 1850 и 1881 година, които се ориентираха по модерното тогава френско законодателство. Турската конституция от 1876 година беше написана по модела на белгийската. По-късно Кемал Ататюрк продължи започнатото от младотурците. Ататюрк отмени религиозните училища, така че постепенно в Турция всички образовани хора станаха привърженици на отделяне на църквата от държавата. Ислямът в Турция - за разлика от Египет и Иран - вече не разполагаше със свой собствен интелектуален потенциал. И днес съветниците на Ердоган, който спечели последните избори в Турция, без изключение са интелектуалци, формирани от идеята за разделяне на църква и държава.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница