Мз се отказа от по-ниското доплащане за лекарства



страница1/7
Дата07.05.2018
Размер420.36 Kb.
#67765
  1   2   3   4   5   6   7



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
06.12.2016
Национални вестници



МЗ се отказа от по-ниското доплащане за лекарства


Ана АТАНАСОВА

Сега  стр. 3 

След няколко отлагания здравното министерство се отказа от идеята да се въведе т.нар. ценови коридор при лекарствата. Целта му беше пациентите да доплащат по-малко за частично поетите от НЗОК медикаменти. От МЗ искаха доплащането за лекарства в дадена терапевтична група да не е повече от 60% от стойността на най-евтиния медикамент в групата.

Последните планове на министерството бяха таванът за доплащането да влезе в сила от началото на 2017 г., но след оценка на въздействието ведомството се е отказало от тази мярка. В свой доклад здравният министър в оставка Петър Москов посочва, че допълнителният анализ на мярката показва, че голяма част от сега съществуващите лекарства на българския пазар няма да могат да отговорят на изискванията и ще бъдат изтеглени, което да доведе до компрометиране на започнало лечение или до неговото преустановяване. Той припомня и че има заведено дело срещу въвеждането на ценовия коридор.

Сериозна част от промените на Москов бяха спрени от съда - на първа инстанция ВАС отмени пръстовия отпечатък, бяха спрени редица медицински стандарти, въвеждането на анкети за удовлетвореност на пациентите, от които да зависи финансирането на болниците. Конституционният съд отмени и текста за разделяне на пакетите лечение на НЗОК на основен и допълнителен.

Въпреки че Москов е в оставка, министерството обяви тези дни електронния търг за лекарства за 150 болници за следващите 2 години. Поръчката е за 1.2 млрд. лв.

11% от българите не се лекуват, защото нямат пари


70 на сто ходят при личния си лекар поне веднъж годишно

Янина ЗДРАВКОВА

Сега  стр. 4  

10.7% е делът на хората у нас, които по финансови причини не са получили медицински преглед или лечение или са ги получили със забавяне, сочат данните от българската част на европейското здравно интервю, публикувани от НСИ. Под финансови причини се разбира или че лечението е твърде скъпо за гражданина, или че не се покрива от здравната каса.

На зъболекар поради липса на пари не са отишли 12.6 на сто от анкетираните, а предписаните лекарства не са си купили 9.6 на сто от хората. Въпреки лимитите, налагани от здравната каса, делът на хората, които не са получили здравни грижи или са ги получили със забавяне, защото е трябвало да чакат твърде дълго, е 4.3%. Заради отдалеченост достъп до здравни грижи не са имали 3.7 на сто от хората.

Въпреки това, данните показват ръст както на посещенията при лекар, така и на профилактичните прегледи. През 2014 г., когато е правено интервюто, към общопрактикуващия си лекар са се обърнали 71% от анкетираните българи. През 2008 г., когато е предишното европейско здравно интервю, те са били малко под 60 на сто. Към лекар специалист преди 2 години са се обърнали 30.9 на сто от българите при 27.7% през 2008 г. Расте и броят на хората, които посещават стоматолог. Те са 44 на сто през 2014 г., докато през 2008 г. са били 31%. 10 на сто от запитаните са заявили, че са лежали в болница.

Положителна е тенденцията при профилактичните прегледи. За последните 12 месеца на 64% от хората им е мерено кръвното при лекар. 51 на сто са проверили холестерола си, също толкова и кръвната захар. Расте броят на жените, които си правят мамография и цитонамазка.

Като много добро определят здравето си 23% от българите - с 3 на сто по-малко от 2008 г. Зо добро смятат здравето си 43 на сто от хората - с 2% повече от предишното изследване. Задоволително е то за 22%, лошо - за 8 и много лошо за 2.8 на сто от анкетираните, като последните два показателя почти нямат промяна от 2008 г. досега. Българите в това отношение са със средни за Европа показатели. За най-здрави се смятат ирландците - над 80 на сто от тях смятат, че здравето им е много добро или добро. Следват Швеция, Холандия и Кипър. За най-болни се смятат в Португалия, където под 50 на сто се определят като в добро или много добро здраве.

***

КАРТИНА

През 2014 г. най-разпространеното хронично заболяване у нас от включените във въпросника е хипертонията - 29.6%. Съпоставяйки данните с 2008 г., се наблюдава значително увеличение в разпространението на това заболяване както сред мъжете - с 32%, така и сред жените (с 30.4%). На второ място сред наблюдаваните хронични заболявания и здравни проблеми са уврежданията, засягащи долната част на гърба или други хронични нарушения на гърба, посочени от 10.1% от хората. Наличие на исхемична болест на сърцето или стенокардия декларират 7.9% от мъжете и 10.2% от жените. Артроза имат 7.5% от лицата, като заболяването е значително по-разпространено сред жените - 10.2%, отколкото при мъжете - 4.5%. Диабет имат 6.4% от населението.





Над 62% от мъжете и 47 на сто от жените са с наднормено тегло


Тихомир ТОНЧЕВ

24 часа  стр. 6  

С наднормено тегло са 62,2% от мъжете и 46,8 на сто от жените у нас. Това показва европейско здравно интервю, проведено от НСИ. Средното тегло на българина е 81 кг, а на българката - 67 кг, при ръст съответно 175 и 163 см.

В края на 2014 г. е отчетено, че 43,4% от мъжете и 26,9% от жените у нас са пушачи. България е на 3-о място в ЕС след Кипър и Латвия по най-голям дял на ежедневно пушещи мъже - 36,4 на сто. За сравнение в Швеция и Финландия всеки ден пушат съответно 92 и 14,4 на сто.

При мъжете у нас преобладават тези, които палят 20 и повече цигари дневно, докато при жените този дял е 6,5%.

В изследването има данни и за консумацията на алкохол. Всеки ден пият 14,9% от мъжете и 3,6 на сто от жените.

Въпреки широко разпространените вредни навици у нас самооценката на българина за здравето му е висока. 43,1% от анкетираните са го определили като "добро", а 23,5 на сто като "много добро". Като "лошо" и "много лошо" са оценили здравето си съответно 8,3 и 2,7%.






Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница