На 08. 10. 2011г в град Враца проведохме семинар на рнк при АпСъд-София, като една от темите беше „Връчване на нотариални покани



Дата21.01.2018
Размер55.74 Kb.
Уважаеми колеги,

На 08.10.2011г. в град Враца проведохме семинар на РНК при АпСъд-София, като една от темите беше „Връчване на нотариални покани”.Лектор по темата бе съдия Радослава Симеонова – съдия в търговска колегия на ОкСъд-Враца/с ранг на съдия от ВКС/.Лекцията беше много ползотворна и аз си позволих да направя обобщение по темата, позовавайки се на практиката на ВКС касателно връчване на нотариалните покани с цел уеднаквяване на практиката ни.

1. Производството по връчване на нотариална покана/НП/ се осъществява, когато някое лице/ФЛ или ЮЛ/ желае чрез нотариус да отправи покана и/или уведомление до друго лице/чл.592, ал.1 и ал.2 от ГПК/ - т. е до всяко ФЛ или ЮЛ, без значение дали отправящото лице е в някакво правоотношение с адресата.

1.1 НП може да бъде подадена и чрез пълномощник, като той трябва да е изрично упълномощен за това или от естеството на упълномощителната сделка да следва това.Ако поканата се отправя от пълномощник, се представя неговото пълномощно.

1.2 НП може да се отправи чрез всеки правоспособен нотариус-без да се съобразява районът на действие на съответния нотариус с адреса/седалището/ на отправящото поканата лице и на адресата/чл.570, ал.2 от ГПК/.

Забележка: Препоръчително е НП да се отправи чрез нотариус с район на действие, където е и адресът/седалището на адресата.Това се прави,за да може поканата да бъде връчена от служител на нотариуса лично на получателя/чл.50 от ЗННД/ и при евентуален негов отказ да я получи, това да се удостовери по реда на чл.44, ал.1 от ПК.

1.3 При представяне на НП нотариусът трябва да провери съдържанието на НП само относно това, дали не съществува пречка за осъществяване на съответното нотариално действие, съобразно изискванията на чл.574 от ГПК, във връзка с чл.26 от ЗЗД и чл.575 от ГПК.Нотариусът НЕ удостоверява нито съдържанието на поканата, нито подписа на изпращащото я лице.С НП се удостоверява актът на връчване на поканата на нейния адресат.

2. В чл.45 от ГПК е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата.Подчертаването под думата „лично” в разписката за връчване обаче не е достатъчно и не това е предназначението на думите в скоби под графата „получател”.Тези думи са по-скоро указание за връчителя какво трябва да прави и какво да отразява, за да бъде удостоверено връчването правилно съгласно изискванията на чл.44, ал.1 от ГПК.Т.е при връчване лично на лицето връчващият НП трябва собственоръчно да изпише „връчено лично на Х”.

Същевременно обаче, законът е допуснал връчването на съобщението да се извърши и на друго лице.Това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса.

2.1 Под „друго лице, което живее на адреса” следва да се разбира само лице, което живее на същия адрес на който живее и самия адресат, т.е лице, което живее в същото жилище.Този извод следва категорично от логическото тълкуване на разпоредбата на чл.38 във връзка с чл.46, ал.2 от ГПК и от изричната дефиниция на понятието „адрес” на физическите лица, дадена в разпоредбите на чл.89, ал.1 и ал.3 от Закона за гражданската регистрация, според която адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или получава кореспонденцията си и което включва наименование на улица – площад, булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж, апартамент.С оглед на това, следва да се приеме, че получател на съобщението по реда на чл.46, ал.2 от ГПК може да бъде само лице, живеещо в жилището, в което живее и адресатът, без да е задължително същото да е член на неговото домакинство.Или, когато на определен административен адрес се намират повече от едно жилища, лице, което живее в жилище, различно от това на адресата, не може да получава изпратените до него съобщения.Такова лице се явява съсед на адресата и връчването на съобщенията чрез него е недопустимо.

Пример: Х и У са брат и сестра и живеят в къща – близнак, но в отделни жилища, с различни входове.НП е трябвало да се връчи на сестрата У, но нея я нямало и поканата е връчена на брата.ВКС приема обаче, че в случая не може да се приеме, че брата се явява друго лице по смисъла на чл.46, ал.2 от ГПК, чрез което може да бъде извършено връчването./Определение №96 от 24.01.2011г. на ВКС по ч.т.д. №932/2010г., ІІ т.о, ТК/

Пример: в разписката за „получател” е посочен Х с пояснение „син”.Това пояснение не е достатъчно, защото връчителят е трябвало да изпише ясно и точно дали синът е пълнолетен и дали живее на адреса на адресата, а ако има друг адрес-да се посочи адреса му.

3. Отказа на адресата да получи НП също се удостоверява от връчителя.Последният е длъжностно лице овластено да извърши и удостовери връчването, както и обстоятелствата, при които то е извършено или се счита извършено. Разписката за осъщественото връчване, подписана от връчителя е официален свидетелстващ документ, който доказва пълно връчването и всички обстоятелства, релевантни за него./Решение №800 от 21.02.2011г. но ВКС по гр.д.№1613/2010г., ІІІо,ГК/.

4. Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице/на същия адрес/, което е съгласно да получи НП/или други книжа/, връчителят е длъжен ДА ЗАЛЕПИ уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея.В двуседмичен срок от залепването на уведомлението адресатът трябва да се яви на указаното място, за да получи съответните книжа.Когато адресатът не се яви в този срок, с изтичането му се счита, че книжата/НП/ са връчени съгласно чл.47, ал.5 от ГПК.

Пример: С нотариална покана Х е предявил на У издаден Запис на заповед за плащане от 12.08.2008г.От извършеното от нотариуса удостоверяване е видно, че У не е бил намерен на посочения в поканата адрес, поради което нотариусът е залепил уведомление на входната врата и такова е пуснал в пощенската кутия на 08.09.2009г-, на основание чл.47, ал.1 от ГПК.При такава фактическа констатация ВКС е наложил извода, че с изтичане на двуседмичния срок, съобщението се счита връчено и следователно към датата на изтичане на този срок е настъпила изискуемостта на вземането./Определение №517 от 05.07.2011г. по ч.т.д. №187/2011г., ІІт.о, ТК/.

Пример: Банката „Х” е упражнила правомощието си да направи един кредит изискуем, като за целта се е възползвала от предоставената и възможност и с нотариална покана/приложена към заявлението/ е обявила кредита за предсрочно изискуем.Фирмата длъжник по кредита е оспорила по съдебен ред редовността на връчване на нотариалната покана, като е изложила твърдение,че на адреса на изпращане на поканата се помещават офисите на две дружества и след като нотариусът не е намерил лице, на което да връчи съобщението, е следвало да пусне уведомление в пощенската кутия на дружеството длъжник, тъй като има пощенски кутии с изписани наименования на дружествата, поради което нотариалната покана не е редовно връчена.Нотариалната покана е върната с отбелязване, че на адреса липсва табела, която да сочи, кои от жилищата са офиси на фирмите.ВКС с Определение №141 от 02.02.2010г. по ч.т.д. №496/2009г., І т.о.,ТК е възприело,че тъй като липсват данни за изпълнение на процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК, нотариалната покана не е редовно връчена на длъжника и че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила.

5. Чл. 139, ал.1 ТЗ постановява, че общото събрание на ООД се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор.Връчването обаче може да стане и с нотариална покана/НП/.Самото връчване обаче трябва да стане лично на съдружника.Няма пречка връчването да стане и чрез отказ, но този отказ трябва да бъде направен от съдружника на когото се връчва поканата за общото събрание, а не от друго лице, независимо от това в какви отношения се намира то със съдружника./Решение №196 от 17.12.2009г. на ВКС по т.д.№20/2009г.,ІІ т.о, ТК/.В практиката често възникват въпроси относно АДРЕСА, на който се изпраща поканата.Като общо правило – адресът на поканване следва да е този, посочен в дружествения договор, който е устройственият акт, уреждащ отношенията между дружеството и съдружниците.

Извод:Липсата на редовно връчена покана не би могла да се замени с друг способ на уведомяване на съдружника, например публично оповестяване чрез публикация в официален вестник, устно съобщение или подпис в протокол от предходно общо събрание.

5.1 Освен покана за свикване на общо събрание, чрез нотариална покана може да се изпрати на съдружник „предупреждение за изключване”.По отношение на съдружниците в ООД не съществува задължение за лично участие в дружествените дела и съответно адресът на управление на дружеството не става за тях месторабота или място за осъществяване на стопанска дейност или друго място, на което те обичайно пребивават.Поради това адресът на управление на дружеството се явява месторабота само за управителя, но не и за останалите съдружници.Следователно връчването на „предупреждение за изключване” вместо лично на съдружника, направено чрез главния счетоводител е нередовно връчване.Нередовната процедура по връчването на предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ опорочава цялата процедура по изключването на съдружника./Решение №Ф-32 от 23.-4.2011г. на САС по ф.д.№18 от 2010г./.”

Председател на РНК-София област



Нотариус Светла Бошнакова


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница