На абсолютните, на съвършенните- идеите имат йерархична структура на върха на която стои идеята за общото благо

-на абсолютните, на съвършенните- идеите имат йерархична структура на върха на която стои идеята за общото благо.

-на несъвършенните, сетивни копия от първия свят- на върха е идеята за идеалната държава.

П.изследва идеалната държава, а не отделните полиси. За него полит.общество образува едно цяло със свое достойнство и общо благо.Това твърдение контрастира с атомистичния възглед на Демокрит, че сбора от индивиди, които могат да съществуват един до друг мирно или активно в естест.враждебност. Този принцип на П.не означава, че съществуват над индивидуалистичната си част.П.не казва нищо, което може да се използва от т.нар.органични теории (Хегел) и обратно “либералите” да виждат в лицето на П.защитник на индив.свобода.

Най-важната прилика с лицето на душата:разум, чевства и воля, в сравнение с държавата са нейните три начала:съвещателна, защитна и делова и трите съсловия: управници, воини и производители. Справед.е хармонията межде тях. Работата на управниците е да се грижат за обществото. Щом държавата е вечно въплатение на общото благо, то целта на управниците е да се грижат за него. Има различни видове полит.теории според субектите:-индивидуалистични-полит.субект е отделния индивид.-колективистични теории-субекта е цялото общество или голяма социал.група (П.).

Сполед П.спрадедливо общество е да има съгласие между всички страни, т.е. общество с хармония.

Обща класификация на полит.теории:1.Консенсусни- П., Лок.Властта и политиката е способност да се постигне съгласие за общи действия. 2.Принудителни – Тразимах, Хегел, Вебер, Маркс.Конфликтни идеи, да се прави политика е да се прилага насилие.

Вторият принцип на П.-полит.общество трябва да гледа на своето общо благо, който в конфликт с други цели иба предимство. Благото на индивидите включва техните естест.права, които са суверенни от обществото. Обучението на бъдещите управници трябва да е цензурирано. П.признава равноправието на жените, Децата на управниците, които нямат необходимите качества да се изключват от управ.класа. Деца от други соц.групи имат същите права.

П.е защитник на част.собственост, но в регулирани граници, идеята за общото благо противоречи на на личие на голяма собственост в управл.класа.Философите имат превес над обикновения човек, защото само те разбират общото благо като една недостижима истина. Моралните и полит.решения не са в резултат на взети решения от мнозинството, а е въпрос на обективната истина и достижими факти до които могат да се доберат само философите.За П.философ е който схваща цялата истина, може да разбере вечните същности на битието, неговите форми (доброто, красивото, справедливото).Този който може да схваща идеите заобщото благо и бъде безкористен (няма частни интереси, а само духовни). П.поставя осн.полит.въпрос:КОЙ трябва да управлява и на КАКВО основание. Образованието на управниците и войните-стражи трябва да е цензурирано, да нямат собственост, деца (да не знаят кои са родителите му), военен начин на живот. П. Класифицира държ.устройства според господстващата в тях ценност.Най-добрата форма е аристокрацията – изпълнен с дързост уравник. Олигарфията – държавна уредба, която зависи от имуществената оценка на хората и управляват богатите. Демокрацията- бедните побеждават, предават равни права за власт, длйжностите се разпределат чрез жребий. Тиранията – властта е самоцел. Ученикът на Сократ създава първата утопична система: държава в която да няма конфликти и да се цели общото благо.
2.Аристотел. Основоположник на полит.наука. Въвежда и термина политика. А.създава научни теории, дословен и аналитичен. Идеите му са логически процес с техните различия. А.подрочно изучава практ.съществуване на държавните системи в гръцкия и варварски свят в историческо-сравнителен и структурно-функционален аспект. Създава още независима полит.наука, чрез определяне на политически, етическите и икон.понятия. Точно ги дефинира по правилата на логиката. Понятието е първична форма на мислене и тъй като човек мисли както е ежедневието си така и в науката, то разделението е :-ежедневни;-научни-определянето на понятието е логически коректно. Определят се по най-близък род и видова специфика.

Етическите и икономически възгледи са ключ за оценяване на политическите. Изискването при човек е да действа по един истински начин се нар.ЕВДЕМОНИЯ (щастие). Цел на етиката е да покаже как се постига евдемония, но в политиката се постига на практика. Изто(ника на щестие е практическия живот в обществото. Благото на индивида е неотделимо от благото на държавата. АВТАРКИС (самодостатъчна) независеща от друга форма за осъществявяне на благото като цел.

За А.държавата е полиса, а не нация като Египет.Ограничава до полисите, защото по-малките групирания са недостатъчни за да бъдат автархис. По-големите не могат да поддържат автархис. Полиса е предшестван от две други обединение:ойкия-дом и коме-селище.Селищата – от обединяване на домове. Дъжавата – обединение от полиси. Границата м/у политиката и икономиката е селището и полиса. Исторически семейството се управлява от бащата, предшествайки полиса. Така се обяснява и факта, че най-ранните държави са монархии. Ч/з обичая авторитета на мъжа се прехвърля на монарха. Властта на бащата не е еднаква в/у всички членове, при монарха всички са еднакво подчинени на него. Това е разликата м/у семейство и държава. Държавата е вид общуване (А.слага начало на особен вид косенсусни теории, комуникативните теории, т.е.държавата и политиката са вид общеване), но не икономически за обмяна на блага. В държ. общуването е политически, целта е благия живот. Обединения м/у семейста и родове за благ живот.

А. Различава общо и частно в политиката и икономикат. За него политиката е общуване м/у равни. Вън от дома, елените са граждани с равни полит.права за обмен на дела и речи, а не стоки (икономика). Държ. не е сфера на господство, а на общуване във всеобщата съвместна дейност – реч, дела, за това човек по природа не е ЗОО ПОЛИТИКОН (полит.животно), който живее вън от държавата или е бог или животно.

Природната същност на човека е политическа, следователно основната теза на А може да се приеме, че политиката не създава човека, а го взема такъв какъвто е. Природата е създала хората неравни, за това класовото деление е природна даденост. Естествено е съществуването на господари и роби. А. Е против насилието, но за да избегне насилието в робството той говори за два вида робство:естествено и по закон след завоевание, заради дългове, по донос. А. измества проблема за робството от политикат в икономиката. Робът е част от дома. Гражданин сподед А е този, който участва в съда и в нар.събрание, т.е. има полит.права., държавата е група от хора упражняващи тези права. Гражданската добродетел се състои в умението да властващ над свободните хора и да им бъдеш подвластен. Но свободни хора не са всички свободнородени, а само избавените от грижите на насъщното препитание.

Държ. е самоуправляващо се цяло на свободни граждани, Общата система на властта, ч/з която се изпълняват държ. ф-ии е конституцията. В нея са определени броят и взаимоотношенията на държ.органи, методите им на действие и разположението на върховната суверенна власт. По последния принък се отличават видовете котституции. Има 6 вида по следните признаци: по количеството на сувенена и по защитаватия интерес. Това са:монархия, аристокрация и полития (правилни форми)тирания, олигарфия и демокрация (неправилни), защото властта е в полза на управляващите.

Над всяка власт независимо дали е на един, на малцина или на всички стои законът, изчистен от влиянието на човешките страсти.

3.Цицерон. Стоичестата философия разпространява идеите за световната държава, за естест.справедливост, за универсалното граждаство. Това е вярването, че светът е обект на свещенно управление на Бога, който е добър и разумен и се отнася към хората като баща към децата си. Тези идеи до християнството следват две главни линии. Първата е етическата, коята се занимава с религиозното значение на идеята, че правото и управлението имат божествен план за ръководсто на човешкия живот.Втората линия, легалистичната е че държ.е творение на закона и трябва дада се анализира в термините на законните права и компетенции. Такъв анализ не съществува в елинското мислене, но той е част от полит.теория от римско време до днес. Ц. Стои в втората линия, докато Сенека се приближава до бащите на християнството.

Речите и писанията на Ц целят от морална гледна точка при упадъка на републиката да възвеличае традиционната римска държ.доблест. Идеята на Ц е по индуктивен път ч/з опита на рим.история, а не ч/здедукция както у Платон да се изгради теория на най-добрата държава. За Ц най-добрата форма на управление е смесената: консулата изразява монархическото начало, сенатът – аристократическото, а комициите – демократическото.

За полит.наука Ц извежда 3 осн.концепции: Прво, идеята за естест.закон и естественото право (у Платон е етическа и има абстрактен х-р).

Ц.търси вечната справедливост в провидението на боговете не като идентични с природата, а като нейни създатели. Оттук той пряко свързва универсалния разум и божествения закон с дейността на човека и с гражданското законодателство. У гърците термитът “право” е добро или правилност, у римляните – добива смисъл на привилегия за определен индивид или група. При гърците правото е независимо от закона и е негов източник, то за Ц правото е подчинено и зависимо от закона. Тази идея извежда така: цялата природа се управлява от Бога, а човекът е най-висшето от създанията, защото ч/з разума си се отличава от тях и прилича на своя създател. Така човекат участва в принципите на правото и справедливостта – принципи на закона, с който Бог управлява Вселената. И всички хора притежават съзнание за тези принципи, защото са разумни. Така законът на природата е източник на естест.права. Вторият теоретичен принос на Ц е наговата трактовка на човешкото равенсто. За Аристотел свободното гражданство беше отношение м/у равни, но тъй кота хората по природа не се раждат равни, то гражданството трябва да се ограничи до внимателно подблана група. Ц – обратно, хората са подиченени на един закон и така са съграждани, те трябва в тозаи смисъл да са равни. Оттук следва и третата коцепция. Държ.зависи от съзнанието на взаимни задълнжения и взаимно признаване на правата, което споява нейните граждани заедно. Държ. е морална общност на група от личности, които притежават държавата и нейния закон. Ц определя държ. с една фраза – тя е “res populi, res publika” – достояние на народа, дело на народа. Само тогава , когато принадлежи на народа държавата е истинска, а тиранията изобщо не е държава.

Основ.изводи са 3: 1.Държ.и закона са общо достояние на народа, нейния авторитет са основава на колективнота сила и воля на народа.2. Полит.власт е корпоративна власт на народа. Магистратите правят тава само по силата на длъжностите си.3.Държ. и закона са винаги подчинени на божествения закон
4.Римските юристи. Спадат Гай, Папиниан, Павел, Улпиан и Модестин – пишат текстове, казуси и кодекси както за практ.употреба, така и за теоритическа цел. Събрани и публикувани през 533 в Астиниановата кодификация. Сборникът съдържа политически и правни аргументации. Това са повторение и доравитие и деите на Цицерон и стоиците.

Рим.класическо право вече е станалонеподходащо за нарастващата империя. Било необх. Регулиране на ОО м/у покорените народи и римляните. Отговор на тези потребност е формулирането на гражданско право, на право на народите и естествено право-на право, общо за всички народи общо за всички хора.На пръв поглед съществува съвпадение м/у двете права, доколкото общата практика на всички наради изглежда да е естест.право. Така У.вижда разликата м/у тях не в същността, а в кръга на субектите попадащи под действие на правото – Дали са всички живи същества или само хората? Според него природата е научила всички същества, тъй ката то е присъщо не само на човешкия род, но и на всички животни. Общест.институти като бракът и възпитаването на децата влизат в сферата на естест.пр.

Естест.пр.като идеал е винаги добро. Робството става граница м/у Юс натурале и Юс генциум – по природа хората се раждат равни и свободни , но робството е разрешено от правото на народите.

Никой от юристите не се съмнява в наличието на висш универсален закон, който стои над разпоредбите на отделните държави. Следвайки Цицерон те схващат закона като рационален, универсален и божествен поне в главните принципи на правото.Оттук и осн.идея – идеята за еъответствие с природата на човека като разумно и социално същество. Според У.справедливост е неотменима въля да се дава на всеки човек неговото право. Предписание на правото е: да се живее, честно, да не се причинява вреда на другия, всикиму да се предстви това, което му принадлежи.

Естест.пр.се интерпретира от рим.юристи като равенство пред закона, вярност към ангажиментите, местни сделки, предимството на делата пред думите, опека над безпомощните.

За на са важни 3 идеи на римляните: “Аукторитас” – притежаване на някакво лично качества или на социална или семейна позиция, което извлича подчинение дори когато не съществува пр.задължение или принуда. “Империум” – държ.вл., която е сувнеренна,неограничена, издава закони и изисква подчинение. Обществото може да я прехвърли на който е избрало да действа от негово име, както се прехвъля пр.на собст.

Т.утвърждава свободата на човешката воля, като интелектът е първичен и по пририда предшества волята и я изпреварва така както причината предшества движещия се предмет. Доброто, познато с разума движи волата. В томизма свободната воля – това е добрата воля. Извършеното по свободна воля действие е осъществяване на разумността в земния живот при съблюдаване на божествения порядък на света и на човешкото общежитие. Човекът е разумен и в познанието на божествения ред достиго до доброто. А.търси доброто в християнството. Като Цицерон А.дава превес на закона, който е правило и мерило за действия, ч/з които човек се пробужда към действие или бездействие. Това е първата дефиниция на закона от А, но той прави връзка с разума, а ч/з него и с Бога.Също както Аристотел Тома смята, че общото благо на закона е за цялото общество. Субекта на нормотворческво е целия народ.Третото изискване е волеизявлението на закона да е съгласувано с разумно правила, за да може волята на суверена да е за общото благо. За да няма злоупотреби разумната правила последно произтича от Бог, но не непосредствено, а ч/з общото благо като негова цел. В томиза са налице почти всички елементи на едно съвременно разбиране на законността. Законът е общо правило и мярка за поведение, което изразява волята на законодателявъв формата на общо благо и се осигурява от властното прилагане на санкции. Но А прибаве и това, че трябва ДА СЕ ОБНАРОДВА за да служи като мяра. Т е противник на тиранията. Политич.институции са естествени, но те идват от Бога. М/у Бог и земния владетел има опосредстващи цели, които властите трябва да изпълнят.Не само кралят е божи наместник, тази зависимост е опосредствана от божии цели,т.е. общото благо. Т.въприеима арист.теза за щастието, като цел на земния живот, но главната е спасението на душата, за което се грижи църквата. За това дух.власт е по-висша от светската. За първи път при А се среща частен интерес, мира (съхраняване единството на обществото).Грижата на управника е мира. За това най-добрата форма на управление е монархията. Сравнявайки Бог като единствен, на земята трябва да има е дин управник – абс.монарх.

За Г.егоизмът и агресивността не са ест.качества на човека. Вроден стремеж е благоразумието и желанието за общуване. Съсествуват минимални условия за да се поддържа човешкото общество – сигурност на собст., добра вяра, честни сделки, съгласие за последиците от постъпките. Вътрежно благо на човешката природа е осигуряване на мирен соц.ред. Г.въвежда една нова идея в естест.право – хуманистично съдържание. Тоъ све още вижда Бога, природата и разума само като различни имена на една метафизична основа на живота, която за хората изглежда въплътена в правото.Но тази основа вече не е абстр.Разум и не е толкова Бог, колкото конкретната природа на човека. Г разширява сферата на ест.право извън границите на дъж.То става основа на всички обществени организации. Г.не пренебрегва силата на политиката в м/унар.отношения. С помоща на закона хората принуждават себе си със сила да съблюдават справедливостта. Г.дефинира суверенитета като власт, неподлежаща на законен контрол от друг, разграничава общ притежател или субект на властта - едно или няколко упълномощени лица, образуващи правителството. Така той поставя един важен въпрос – как да се разпределят функциите на публ.вл.м/у държ.и отделните институции.По-късно конституционалистите Лок и Монтескьо ще я раработят. Гл.заслуга на Г.е тезата, че държ.не могат да съществува изолирани една от друга. Принудени да се съюзяват да да се съхранят, те стл.д-ри, основани на ест.пр.по същия начин както индивидите. Съществува още и право на народите, което трябва да се съблюдава за да не се наруши социалният ред. За да се запазва мира трябва да се спазват скл.д-ри. За Г.има несправедливи и справедливи войни.В прочутата си доктрина за спрадев.война Г. твърди, че война не бива да се започва освен за отстояване на праваи и трябва да се води в границите на закона и добрата вяра. Войната е оправдано средство за постигане на справедливост в случаите когато не съществува законен съд. Войните се водят, защото няма по-висша организация в такова отношение към отделните държ.Докато такава организация в бъдеще се създаде, състествуват три метода за избягване на войната – конференции, арбитраж и жребий. Но справедливитевойни трябва да се водят благоразумно за да не носят страдания на мирното население и да се граби ттимуществото на победения народ.

1.Тя има правов, справедлив х-р в съответствие с природата и законността. За разлика от Аристотел Б не вкл.общото благо като крайна цел на държ. Самото правно, справедливо управление предполага поддържане на вътр.мир, социално единство и защита от врагове.

2.Тя е общност на семейства (елементарни соц.частици). Сем.е естест.общност, от която възникват другите общности и държ.е наи-голяма.Б.следва рим.концепция, че юрисдикцията на държ.свършва пред вратите на къщата без да забелязва, че именно само държ.може да определя една бощинска власт като законна. В това се намира и отрицание на робството.

3.Част.собств. – държ.е управление на притежанията на сем.Сем.с неговото право на собст.е моаст.сфера, държ.-публ. Свързващата роля м/у държ.и сем.се поема отдругите човешки общности. Това са групи от семейства възникващи за обща отбрана или взаимна изгода - . села, градове, корпорации. Когато тези общности са обединени от суверенната власт се образува държ.Средният термин обединяващ сем.в държ.е гражданина. У Аристотел бащата на сем.ставаше гражданин щом пракрачи вратите на своя до и стане участник в публ.дела. В полиса несе прави разлика м/у поданик и гражданин. За Б.робът е поданик, а гражданин е свободният човек, подчинене на държ.вл. Съединяването на сем.и граждените в държ.се постига с общото им подчиняване на полит.вл..

4.Суверенната вл.- отношение на господстващи и подчинени, в противен случай настътва анрхия, която води до разпадане и гичел на общностите. Същност на полит.вл.е нейният суверенен х-р.

Признаците на суверенитета: Постоянен х-р, т.е.за неопределен срок. Диктаторът в Рим има временни правомощия, следователно не е суверен.Върх.вл.е абсолютна, неограничена от никакви условия.Неиният насител може да се ползва от нея и да се разпорежда безусловно, дори да я предава на друго лице. Суверенът е източник на закони, да обявява война или мир, да назначава чиновници, да бъде съд от последна инстанция, да сече монети, да налага данъци.

Ако съществува смесена форма на управление настъпва анархия, в добра уредената държ.властта е на едно място. Така Б.стига до едно оригинално и точно определение на революция като изместване на суверенитета, преминаването му от едни ръце в други.
8.Томас Хобс.(17в. Анг.) Х универсализира геометрията и механиката като разпространява методите им в/у ОО, в това число и в/у политиката и вл.(“Левиатан”). Той пръв се опитва да помести егоистичното понятие да интереса в социално рамки. Х. Представя ест.състояние като “война на всички против всички”. Причините за тази борба се коренят в човешката природа – ест.равенство на хората е равната им уязвимост. Войната се подклажда от недостатъка на ресурси и от взаимното недоверие и жажда за слава.

Целта на Х.е логически анализ на ест.състояние. Дори ест.състояние да не е съществувало сред индивидите, то винаги го има сред суверените.

За разлика от предишните общества на производители, които обменят само продуктите си на пазара, сега тук има и пазар на труда.В тези условия енергията е на индивида , но те се разглеждат като негова притежание, чиято упротреба е предоставя с/у заплащане. Вл.на човека е средство с което за вбъдеще ще добие някакво благо. Пред ликето на чуждата вл.индивида се стреми да увеличава вл.си и вл.на единия се съпоставя с вл.на другия. За Х.вл. не е ОО, тя е стрособност да се направи нещо.

Обществото не е нищо друго освен средство за задоволяване на личния интерес. ВЛ.на държ.и авторитета на законаса оправдани ,закото допринасят за сигурността на индивидите. Общото благо изчезва и се заменя от сумата на отделните себични интереси. Обществото е просто "изкуствено тяло", мъртъв бог, Левиатан.

Обществения д-р, който индивидите под диктата на разума скл., за да си осигурят мир и взаимна сигурност е държ. Изпълнението на този д-р става когато е налицеобщест.вл., която да наказва дори и със сила. За легитимация на силата Х.възражда античната идея за общ.д-р, но изк.сувер.вл.като страна на д-ра, който обвързва само гражданите не и правителството.Д-ра е съглашение м/у онези индивидите, ч/з което те изоставят правата си на самощащита, с които разполагат в ест.състояние и се подчиняват на суверена.

За Х няма разлика м/у държава и общество, също и м/у закон и морал, защото и двете са волеиявления на суверена. Това което го предпозва от злоупотреби не е закона, а вл.на поданиците. ВЛ.е физична величина дори и в политиката, във физиката вл.се спира с вл.

Х е основоположник на индивидуализма – мощно идейно течение, което ще се изрази не само в класическия личерализъм и в анархизма на 19в и в полит.плурализъм. Въвежденето на интереса като движеща сила в политиката, морала и закона е теза на Х.
9.Джон Лок. Основоположник на либералната политическа теория. Мотото на либерализма е СВОБОДА НА ИНДИВИДА. Ограниченията на полит.вл., правото на собст.и религ.толерантност са 3 главни проблема на теорията на Л. Както при Хобс, изходна точка на Локовия тезис е предполит.приридно състояние на индивидите, но не “война на всички против всички”, а “мир, добра воля, взаимопомощ и запазване”. Това е така, защото природният закон дава ест.пр.на индивидите. В ест.състояние всеки има право да изпълнява закона на приридата като наказва нарушаващите го доколкото там липсва върховен авторитет, който да прави това. Моралът е тървичен пред правото. Държ.са задължени да подсилват с техните закони това, което вече е ест.и морално правилно. За да се подсигурят индивидите се обединяват в държ.организации за да подсигурят техните ест.пр. Това става като прехвърлят в/у полит.вл.правото на всеки да е съдия и изпълнител на природ.закон. Полит.вл.също трябва да има ограничител, т.е. да се създаде такова управление при което да се гарантират ест.пр.на хората. Тези права да са над държ. За да ги упражняват хората трябва да са свободни от икономически, религиозни и други ограничения. Управлението има такива права каквито са му били прехвърлени от индивидите. Така възн.въпроса за обществения д-р м/у хората и полит.вл., народа прехвърля част от правата си на вл.,но при едно важно условие, което е и осн.принцин на либерализма: Държ.има своите отговорности, но тя не може да упражнява вл.си извън границите на общ.д-р. Тя трябва да защитава живота, собствеността и свободата на членовете си.

Теорията на Л. Съдържа де части. Едната урежда образуването на гражд.общество и социалните институции, а другата – на държавата и полит.институции. За първит път Л.прави разлика м/у общество и държ. Общест.д-р е двустепенен. Полит.права на държ.са ограничени и тя остава извън сферата на икономиката, религията и др. Членовете на обществото имат още едно основно право: да се съпротивляват на полит.вл.,ако нарушава общ.д-р.

Институтът на част.собст. е съществен фактор, който дава власт и статус на индивида да защитава свободата си. Целта е да се обясни как всеки има право да вземе от общата собст.нещо за своя употреба без съгласието на другите, т.като биха умрели от глад, ако трябва да се иска съгласие.

Не на последно място е и правото на свободата на съвестта. Не бива да се налагат религ.идеи на гражданите, дори и да се приложи сила може да се прамени поведението, но не и мисленето., т.е. трябва да има религ.толерантност.

С теорията си Л.поставя осн.пр. на гражданите главната цел на едно управление. Ето защо той започва с тях още от ест.състояние на индивидите до обр.на държ. като полит.организация.
10.Шарл Монтескьо. “Духът на законите “ е опитът на М да обвърже изучаването на обществото като една система. Обществото е представено като структура от различни равнища, всяко от които има свои собствени закони. Основната теза е съпоставката на общест.закони с геогражски и физически фактори: климат, почви ,релеф и религия, нрави ,бит, поминък. М. Изоставя старата представа за съществуване на вечно ест.пр. и развива социолог.теория за държавата, политиката и правото. Той токазва структурата и функционирането им зависят от обстоятелствата при които хората живеят.

Две главни теми занимават М- класификацията на полит.структури и сравнителната полит.социология. Според него, ако вл.иска да е стабилна, то трябва да отговаря на конкретните природни фактори и да има признанието на всички човешки институции. Другата тема е конституционните условия за полит.свобода.

Типовете полит.управление за М са: република, монархия и деспотия. Те се разграничават по природа и по принцип

Под “природа” на управлението се разбира субекта,т.е. личността или глупата управляващи. Под “принцип” – мотиват в х-ра на субектите, от който се извлича властта. По природа в републиката е управлява част от народа, в монархията един човек съобразно законите. Според М това се “канали по които тече вл. На монарха. Това са : местно правосъдие на аристокрацията, парламенти с полит.ф-ии, духовенство със свои права, градове с истор.привилегии. По природа в деспотията управлява един човек неограничен от никакви закони. Принцип на републиката е добродетелта, на монархията – честта, а на деспотията – страхът. Обратната страна на деспотизма е полит.свобода. Гл.идея на М е да определи съотнощението свобода и закон, съществуването на свободата и начина и на запазване. Своботата е действието на човек по свободна воля, но М осъзнала, че действията не може да са произволни и неограничени. Това е да имаш възможност да правиш онова,което трябва да искаш. Сигурността да се действа по тод.зи начин може да ила само при законно управление. Свободата изисква подчинетие на закона,не на човека.

М смята че свободата изисква ограничаване на правителствената вл. И тъй като нормите въвежат това ограничение, законодателната вл.трябва да бъде отделана от изпълнителната,т.е.властите да се самоконтролират и възпират. Идеята за разделение на властите е съществувал още от дълбока древност Аристотел и Платон, Цицерон и рим.юристи, Средновековие, но при М се показват нейните ограничения в един политол.начин към вл. Правото и законите не са достатъчно средство за ограничаване на вл., защото в последна сметка самата тя приема нормите. Тази доктрина е конституционна и по-късно става основа на всички конституции.
11.Жан-Жак Русо. В теорията на Р главна морална ценност и осн.пролит.субкт е обществото, а не отделният индивид. За Р възниква въпросът: Откъде индивидите вземет всички тези способности ако не от обществото? И отговаря , само вътре в него може да има индивидуалност, свобода, личен интерес и т.н. От обществото се черпи възможности и в него се извършват дейности, за това основна, морална и политическа категория е гражданинът.Ест.свобода на човека се състои в това, че той не е като животните прост обект в ръцете на природата, нито е подчинен на волатята на друга личност. Р смята, че част.собственост е причина за възникване на гражданското, на полит.общество. Неравенството в обществото е причинето от неест.соц.уредби, които предизвикват несправедливост, загуба на свободата .

Най-забележителното произведение на Р е “Общественият договор или принципите на полит.право” в което отбелязва , че по силата на обществения д-р всеки индивид доброволно връчва на общносттацялата си вл.и всичките си права. Образува се една обща вола изградена изцяла от индивид.воли на участниците,т.е.волата на народа. И това корпуративна тяло е народа. Веднага следва и друг важен въпрос: Как подчинението на една воля може да означава свобода? Всеки поставя своята власт във централно разположение на общата вола и създава неотменим суверен, чиито команди са освобождаващи закони. Човек губи ест.си свобода, но печели гражданска – подчинението на закона, което ние предписваме на себе си. Подчинявайки се на общата вола човек се подчинява на себе си. Индивид.. воля се покрива с общата само когато индивидът се волеизявява коректно, т.е. когато желае не от гледище на своя частен интерес, а в съгласие с общия. Общата воля не е воля на мнозинството. Разликата м/у общата воля, волята на мнозинството и вълята на всички е тази, че докато общата воля общваща само общия интерес, то волята на мнозинството и дори волята на всики взема предвид частния интерес и не е повече от сума на особени воли.

Тезата на Р за общата вола отнема всякакви права на изпъл.вл. Суверенитетът принадлежи само на народа като корпоративно тяло. Единственото свободно управление е пряката демокрация, в която гражданите участват на общо събрание.
12. Едмънд Бърк. Основоположник на консерватизма и пророк на политическата десница. В “Размишления за революцията във Франция” Б напълно отрича ВФР. Ти разграничава анг.и амер. Революции от фр.по това, че двете целят запознаване на неоспоримите права и своцоди от узурпация на тираните, докато последната е революция в чувствата, маниерите и моралните мнения, разрушаваща всичко добро в стария ред. Б може да се е страхувал, че ако не отрече ВФР идеите й ще се разпространят и в Англия. Той обезценява и фр.опит да се създаде К, която направа изисква много време и традиции.

Б е съмишленик на ценр.управление и отрича предложеното фр.федеративно, което щяло да разпокъса народ. За не държ.е един организъм, едно цяло.

Народът е организирана от вековете група с история и институции, бит авторитет,т.е. полит.личност.

Склонен е да повярва, че фр.ще направят правителство, но накрая то ще действа със сила и няма да могат да създ.свободно управление на гражд.общество.

Според Б най-добрата форма на управление е конституционната монархия от бпитански тип, в която кралат, лордовете, църквата и общините заемат балансирани места установени със закон. Б смята, че фр.монархия е трябвало да се раформира по британски тип.

Легитимацията на вл.е също грижа на Б, който обвинява фр.революционери в налудничеви дейстия по разружаване на мнения , котиподкрепят управлението и достига до пророческо наблюдение, че скоро управнизите ще си служат с насилие. В легитимирането на вл.роля има и религията.

Б за първи път вижда, че правителството има нужда от подкрепата на по-голяма част от парламента, т.е. партия. Дефиницията, която важи и до днес: “ Партията е орган от хора, обединени за прокарване с техни общи усилия на националния интерес понякакъв особен принцип, в/у ккойто те всички са съгласни”.
13.Джерами Бентам. Целта на Б е най-голямото щастие на най-много хора. Той извежда тази формула от цялата теория за държавата, също и висшите норми , от които трябва да се ръководи законодателят и които ще му пречатда злоупотребява с правото си да издава закони.

Утилитаризмът е главно бритарски феномен и представлява сбор от емпирична философия, хедонизъм, асоциативни идеи и либерален хуманен подход към полит.и икон.въпроси. За упилитариста изучаването на политиката трябва да се основава на прости правила и принципи, добити с емпирично проучване на чов.природа и на мотивите за чов.поведение. Така теорията е едновременно и научна и нравствена, защото обяснява и това което е и това което трябва да бъде в политиката.

Принципът е , че действайки в своя собствен интерес хората търсят удоволствие и избягват болката – двете състояния, които определят чов.поведение. Полезността на всяко нещо зависи от приноса му към доброто и към избягване на злото.

Б допуска, че болката и удоволствието са съизмерими като дадено количаство от едното уравновесява подобно количество от другото. Семата от удоволствия може да се изчисли, което ще определи най-голямото щастие на индивида. Тако се постига т.нар. “морална аритметика” и по четири измерения на удоволствието маже да се изработи цяла таблица на съответните ползи, блага и интереси. Тази таблица ще се прилага в законодателството и политиката