На „Дарик радио

Това, което започнахме от средата на 2015 г., очаквам да продължи и през 2016 г. Така че тази дума (консолидация) може да бъде много актуална и през 2016 г.

Консолидацията е добра дума във финансовия речник . Тя може да означава няколко неща. Може да се изразява в подобряване на финансовата позиция на страната, може да означава, разбира се, и това, което вие казвате, консолидация в банковия сектор. Имах повод да кажа, че това ще бъде една от стратегическите посоки, в които се развива нашият банков сектор.

Всъщност основната част от това упражнение е това, на което казваме оценка на активите на търговските банки. На базата на тази оценка на активите ще се извършат и стрес тестовете. Те трябва да покажат до колко нашите банки могат да действат адекватно при различни макроикономически условия и при различни рискове. Това е много сериозно и важно упражнение. Много страни в Европа вече минават през него. Така че това ще бъде и едно от предизвикателствата на 2016 г. и ние се подготвяме много сериозно да осъществим тази оценка на активите и стрес тестовете по най-добрия начин.

Цялата история с КТБ всъщност разклати доверието в Българската народна банка. Ето защо възстановяването на доверието в Централната банка е един от основните ми приоритети.

Не само, че е необходимо да се променят редица неща в надзора, но тези промени вече се осъществяват. Ние извършихме много сериозна реорганизация на управление „Банков надзор“ с цел да се повиши неговата ефективност, да се подобри вътрешният контрол върху дейността му. Въведохме система на ежегоден одит върху дейността на надзора, а също така променихме и радикално системата на управление на Централната банка по отношение на банковия надзор така, че да се ангажира отговорността на целия Управителен съвет.

Всички тези събития определено създават една неблагоприятна външна среда, която потиска потенциала за икономически растеж. Това, което се опитваме като страна да правим, мисля за сега успешно, е да ограничим негативните ефекти от тези събития. Конкретен пример е предотвратяването на директния пренос на проблеми от дълговата криза в Гърция върху нашата финансова система.

Това беше направено с поредица от стъпки, включително във връзка с изисквания за ликвидността на дъщерните дружества на гръцките банки, ограничаване на експозицията към „майките“ в Гърция, редица решения, свързани с тяхната оперативна дейност, които фактически доведоха до ситуация, в която и страната, и нашите банки нямат експозиция, както към гръцки банки, така и към гръцката държава.

Това е вярно и е част от един по-голям въпрос. Преди няколко дни ЕЦБ взе решение, с което удължи програмата, както те я наричат, за количествени облекчения, свързано основно с покупката на ДЦК на вторичния пазар до март 2017 т. Със същото решение те намалиха лихвения процент по депозитното улеснение с 10 базови точки до минус 0.3 %. Това, което ние правим, въвеждайки отрицателни лихви за свръхрезервите на банките, е всъщност отражение на тези процеси. Имаме увеличена ликвидност в системата. Няма все още адекватно търсене на кредити. Така че това е един комплексен въпрос, който ние следим много внимателно.

Депозитите бележат тенденция на увеличение и са около 62 млрд. лева, от които 41 млрд. лева са депозити на домакинствата.

Сигналите не са еднозначни. От една страна, това е знак на доверие към банковата система. От друга страна, тази увеличаваща се ликвидност е показателна за потенциала, който банковата система има да подпомогне икономическата активност, който обаче към момента не среща адекватно търсене.

Няма определени тенденции в една или друга посока. Общо вземанията по кредити са около 50 млрд. лева, от които около 18 млрд. лева са от домакинствата.

Най-общо казано да.

Сметката не се прави точно по този начин. Имаме значителна ликвидност, която може да се използва. Големият въпрос тук е какво ще стане през следващата година. Според мен тази тенденция на лихвените равнища ще се запази. Още повече в контекста на това решение на ЕЦБ, за което казах.

Общата тенденция е на намаление. Това, което е много важно да се каже, е че корелацията между лихвите по депозитите и лихвите по кредитите няма да бъде и не може да бъде автоматична, тъй като банките при даването на кредитите трябва да оценяват и равнището на кредитния риск.

Валутният борд е стабилен. Ще приключим тази година с исторически най-висок актив по баланса на управление „Емисионно” – около 40 млрд. лева. Покритието на валутния борд с международните валутни резерви е над 150 %. Бъдещето на валутния борд също така е ясно. Той ще продължи да съществува, докато не въведем еврото.

Най-точният отговор се съдържа в нашия договор с ЕС, в който е записано, че ще въведем еврото, когато всички условия за това са изпълнени. Мисля, че сега правилният фокус е върху тези условия - знаем кои са тези условия и в банковия сектор, и в икономиката като цяло, а не във фиксирането на конкретни дати.

Мисля, че взимането на дългове няма пряко отношение и не застрашава стабилността на валутния борд. Дълговете са пряка функция на фискалните дефицити и трябва да се разглеждат именно от тази гледна точка. Има два позитивни факта, когато говорим за нашето дългово равнище. То е едно от най-ниските в ЕС. Това е първият положителен факт. Вторият – ясният ангажимент на правителството, на Министерството на финансите към фискалната консолидация и намаляване на дефицита, което е гаранция, че дългът ще стои в рамките на тези проценти от БВП.

Не, това не е точно. Единственият знак е, че искаме да оптимизираме разходите за парично обращение. Трайността на банкнотите е малко повече от 1 г. и трябва да се печатат много банкноти, докато на монетите може да достигне 30 г. Това намалява общите разходи на паричното обращение и това е единственият знак. Няма нищо друго и друг смисъл в отсичането на новата монета от 2 лева.

Същата, с която започнах. Консолидация. В моя случай гледам нещата от средата на месец юли, когато се върнах в страната и заех сегашната си позиция. Мисля, че консолидация е думата и на 2016 г.