На дисертационния труд на доц. Тони Веков, д м. за присъждане на научна степен „Доктор на науките” Тема на дисертационния труд: „

Т. Веков е завършил Математическа гимназия в град Враца (1982-1986 г.), след което продължава образованието си в Софийски университет като завършва специалността „Биотехнологии” с отличен успех през 1993 г. През 2006 г. завършва магистърска степен „Здравен мениджмънт” в МУ София. През 2008 г. защитава успешно дисертационен труд на тема „Обществено и професионално мнение за здравната реформа – сравнителен анали. Оценки, изводи и препоръки” по научната специалност „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията”. През 2010 г. придобива научното звание „доцент” във факултет „Обществено здраве” на МУ-Плевен където работи и досега. Освен това заема и ръководни постове в частен здравно-осигурителен фонд и в СБАЛ по Кардиология – Плевен.

Има 6 специализации (4 от които в чужбина), лектор е в повече от 50 тематични лектории в здравеопазването. Автор на 79 публикации от които 30 – по дисертационния труд.

ІІ. Обща характеристика на труда
Дисертационният труд на доц. Т. Веков е в общ обем от 214 стандартни страници и е структуриран по следния начин: въведение, литературен обзор, цел, задачи и методология, собствени резултати и обсъждане (8 раздела), заключение, препоръки, справка за приносите, списък на научните публикации във връзка с настоящия дисертационен труд (240 източника от които 193 на латиница) и приложения (7 броя). Разработката е илюстрирана богато с 29 фигури и 51 таблици.

Актуалността на избраната тема на дисертационния труд се основава на :

• 
  Фокусирането на труда върху проблеми които са от критично важно естество за по-успешното функциониране на българската здравно-осигурителна система – качеството на извънболничната помощ, която е подценена икономически и здравно-политически и не се явява необходим и ефективен филтър за насочване към по-скъпоструващите нива на вертикално интегрирания здравен сектор;
  
• 
  Предметът на изследванията са терапевтични и здравно-икономически проблеми при сърдечно-съдовите заболявания в България, които са водеща причина за обща смъртност, предотвратима смъртност, и едни от най-масовите заболявания с високо ниво на хронификация и инвалидност. Известно е, че страната ни е в челните редици в негативната класация по смъртност от сърдечно-съдови заболявания сред страните членки на ЕС;
  
• 
  Въпреки наличието на немалък брой изследвания върху здравно-осигурителната система на България и нейни отделни елементи, както и на обобщаващи концептуални оценки, все още липсва едно пространно медико-икономическо проучване, което съчетава емпиричните доказателства за хоризонталните и вертикални връзки на състоянието и динамиката на всички водещи пилони на здравеопазната система – първична и специализирана извънболнична помощ, болнична помощ и лекарствено потребление. Трудът на доц. Веков е най-глобалното и най-информативно изследване на провалите на българската здравно-осигурителна система, като в него се сочат и решения, които могат да бъдат настолна книга за българската здравна политика и стратегия.
  

Във въведението си доц. Веков убедително подчертава, че в развитието на съвременните здравноосигурителни системи, независимо от конкретните модели за управление и финансиране, се наблюдават няколко основни проблема: високи разходи за функционирането им, нарастващ дефицит и опасност от финансова несъстоятелност на здравноосигурителните фондове и неудовлетворително качество на предоставяните здравни услуги. Причините за тези проблеми се крият основно във фрагментацията на здравните системи, пасивността на финансиращият механизъм, целящ поддържане на принципа на солидарността, липсващата връзка между реалната стойност и цената на здравната услуга, което стимулира свръхпотребление, невъзможността на държавата да упражнява контрол върху системата, както и липсата на стимули и възможности здравноосигурителните фондове да контролират здравните разходи. Така че проблемите на оптимизация и реформи на здравноосигурителните системи са изключително актуални днес и особено за страните в преход, към които се отнася и България, и всяка една научна разработка в тази насока би имала огромно практическо значение.

В 8 раздела са представени резултатите и обсъждането на данните от собствените проучвания, на фона на подходящи сравнения с данни на други автори и добри европейски практики.

Анализът на данните от собствените проучвания е проведен на високо методично ниво, което е позволило на автора да достигне до значими изводи и заключения. Ето някои от тях:

1. 
   Налице е значително изпреварващо (в сравнение с нарастването на БВП) нарастване на разходите на НЗОК за болнична помощ за периода 2000-2009 - с 610%, дължащо се не само на постепенното увеличаване на броя на клиничните пътеки, но най-вече на индуцираното търсене на болничните услуги (ясно видимо след 2006 година когато почти цялата болнична помощ бе обхваната), дисбаланси между лимитираната доболнична помощ и отворената болнична помощ (поне до 2010 година), ниската ефективност на първичната и специализирана доболнична помощ, липсата на адекватен контрол от НЗОК и лечение на болни с хронични заболявания в болнични заведения за активно лечение.
   
2. 
   Съществуват очевидни разлики между българската терапевтична практика и европейските медицински стандарти. Установени са и основните причини за слабостите в терапевтичната практика – неправилна реимбурсна политика на НЗОК и нерегламентирано въздействие на медицинските представители на фармацевтичните производители върху прескрипциите на лекарите.
   
3. 
   По-висока икономическа ефективност и здравна резултативност на лечението на сърдечна недостатъчност при пациенти, лекувани и наблюдавани в домашни условия (по-малко усложнения и хоспитализации, по-ниска смъртност и по-високо качество на живот) в сравнение с лекуваните в болнични условия.
   
4. 
   Изследването на връзката между вложените разходи и постигнатите резултати в доболничното лечение на две от най-разпространените хронични заболявания (исхемична болест на сърцето и диабет тип 2) установява статистически значими по-добри резултати при заплащане за качество и резултати (performance indicators), прилагано от НЗС на Великобритания от 2004 г. при ОПЛ вместо системата капитация.
   
5. 
   Реимбурсацията на лекарствените продукти в България не е съобразена с обективната оценка на ефикасността, безопасността и преценката на съотношението риск-полза. За подобряване на достъпността до терапия при основните хронични заболявания важна роля може да има контролът върху цената от страна на пациента, като се определят реимбурсни стойности не на международно непатентно наименование чрез референтни цени, а като се реимбурсира определена стойност на терапевтичен курс за определена диагноза или комбинация от диагнози.
   

Формулирани са 9 препоръки за здравнополитически решения с цел оптимизиране на качествените изисквания в болничната и доболничната медицинска помощ, както и в сферата на лекарствената и реимбурсна политика – например въвеждане на заплащане за качество в доболничната помощ, реимбурсация на терапевтичен курс лечение, въвеждане на мениджмънт на случаите с хронични заболявания, насърчаване на реимбурсацията на генерични лекарства, изграждане на по-стройна система от задължително следдипломно обучение на лекарите и особено на ОПЛ и т.н.

Представеният труд е изграден изцяло върху нови проучвания от последните 3 години и покрива изцяло изискванията за дисертационен труд за „доктор на науките”.

Дисертационният труд е написан на високо научно ниво с използване на ясен и логически обвързан стил на изложение. Дизайнът и илюстративният материал са отлични.

Трудът има несъмнен приносен характер. Потвърждавам напълно отбелязаните 8 приноса, от които 6 са свързани с проведени за пръв път в България клинични проучвания, емпирични анализи и социологични проучвания.

1. 
   За първи път у нас е извършен медико-икономически позитивен и нормативен анализ на терапиите, резултатите и разходите при болни със сърдечно-съдови заболявания.
   
2. 
   Проследено е влиянието на медицинските търговски представители върху предписваните лекарства като се доказва, че „честите терапевтични вариации” оказват по- негативен ефект отколкото терапевтичната инерция.
   
3. 
   Приложен за пръв път е модифициран анализ от типа ”разход-здравен ефект”(cost-effectiveness analysis) за сравняване на относителни величини на разходите и три вида резултати – брой на хоспитализациите, смъртност и качество на живот при две контролирани групи пациенти със сърдечна недостатъчност след хоспитализация – едната получава обучение и посещения на медицински лица, другата – не. Доказва се икономическата и здравната ефективност на домашното лечение с обучение и специализирани домашни посещения.
   
4. 
   Изследвани са основни критерии за включване на лекарствени продукти в Позитивния лекарствен списък като се доказва, че практиката не е съобразена със съотношението „риск-полза” и не отговаря на фармакоикономиески изисквания.
   
5. 
   За първи път са изследвани професионалните познания на ОПЛ и кардиолози относно медицинските стандарти, тяхното приложение и съвременните лекарствени терапии при болни със ССЗ.
   
6. 
   На базата на инкрементален анализ на разходите и здравните резултати при болни с исхемична болест на сърцето и диабет – тип 2 при сравнение между българската и английската практика се доказва, че заплащането за показатели за качество въведено във Великобритания от 2004 г. при ОПЛ е по-ефикасен и мотивационен метод на заплащане в сравнение с широко прилаганата у нас капитация за лечението на хронично болни.
   
7. 
   За първи път е въведен терминът „терапевтична реимбурсация” и се предлага подобен механизъм като по-успешен в полза на качеството на лечението за пациентите и здравно-осигурителните фондове.
   
8. 
   Приведени са доказателства за индуцирано търсене на болнична помощ водещо до свръххоспитализъм в условията на задължително здравно осигуряване в България.
   

1. 
   В разработката са допуснати някои неточности, които не омаловажават значението и : а) използваните термини за метода „разход-здравен ефект” ”(cost-effectiveness analysis) често пъти не отговарят на точния превод на името на метода (например употребяват се термините „разходи-ефикасност”, „цена-ефективност” и други вариации). б) цитираните на с. 21 разходи за здравеопазване в България - 4-5 % са само публични, а не общи разходи. в) на с.66-68 при анализа на разходите за болнична помощ на НЗОК е пропуснато да се отбележи като причина за нарастването им - постепенното и разширяващо се въвеждане на болничното финансиране от НЗОК от 2001 година до 2006 г. когато бе покрита голяма част от болничната помощ.
   
2. 
   Препоръчвам на доц. Т. Веков да публикува труда си в една комплексна монография, която да получи широко разпространение и сред здравните политици и мениджъри.
   

 Авторефератът отразява вярно структурата и съдържанието на труда и акцентира върху най-важните моменти и изводи от изследванията.

Както се вижда от представената таблица доц. Веков изпълнява и преизпълнява изискванията за придобиване на научната степен „д-р на науките”. Многобройните цитирания и самостоятелни публикации са израз на авторитет в научните среди.

• 
  научната продукция съдържа резултати, представляващи научни и научно-приложни приноси в областта на качеството на извънболничната помощ оказвана на болни със сърдечно-съдови заболявания в условия на здравно осигуряване;
  
• 
  допринася за решаването на съществени управленски и здравно - икономически проблеми (неефективността на прилаганите терапевтични практики в извънболничната помощ при пациенти със сърдечно-съдови заболявания и диабет спрямо европейските стандарти, неефективността на реимбурсната политика при лекарства, провалите на здравно-осигурителната ни система и др.);
  
• 
  спомага за въвеждане на по-рационални управленски и здравно-икономически подходи при финансирането и организацията на извънболничната здравна помощ в условията на здравно-осигуряване,
  

поради което препоръчвам на Уважаемото жури към МУ-Плевен да присъди по достойнство на доц. Тони Йонков Веков научната степен “доктор на науките”.

10.06.2011 г. Подпис: