На държавна власт в България се открояват и се обсъждат два основни проблема



Дата14.01.2018
Размер57.29 Kb.
#46167
20.08.2009 година Представяне на нов държавен модел с двукамарен парламент
Във функционирането на настоящата система на държавна власт в България се открояват и се обсъждат два основни проблема:

* Първият е създаването на някои закони със съществени недостатъци, което води до възможности за груби грешки при изпълнението им.

* Вторият проблем е наличието на неефективност в работата на правоприлагащите органи, което затруднява санкционирането на правонарушенията.
Съществуването на тези проблеми е обусловено в голяма степен от липсата на специален изборен орган, който да осъществява контрол върху качеството на законодателния процес и върху дейността на правоприлагащите органи. Този орган в развитите западни демокрации е горната камара на парламента – Сенатът. Той одобрява законите, предлагани от долната камара и избира висшата администрация на съдебната система.
От картата на разпространението на двата вида парламенти по света се вижда, че с двукамарни парламенти са повечето държави в Западна Европа ( с изключение на скандинавските страни, Дания и Португалия ) плюс Полша, Чехия, Словения и Румъния, всички членове на Британската Общност, САЩ, Русия, Беларус, всички азиатски членове на бившия Съветски Съюз, Япония, Мексико и мнозинството южноамерикански страни, включително Бразилия и Аржентина.
Необходимо условие за създаване на горна камара на парламента е наличието в страната на високообразовани и опитни политици и магистрати, които да се ползват с авторитет сред народа, за да могат да изпълняват отговорната си контролна функция. Това условие не е било налице в България след Освобождението и затова е бил възприет еднокамарен парламент с наложен отвън владетел. Сега обаче, след трудния преход за завръщане към пазарното стопанство и демократичния правов ред, в страната има много квалифицирани и опитни хора с високи морални качества, които биха могли да бъдат достойни сенатори.
Тъй като Сенатът ще следи и за противоречия на проектозаконите с Конституцията и ще подпомага в значителна степен Конституционния Съд, гражданите трябва да имат право да сезират Конституционния Съд, когато са нарушени техни конституционни права. За сравнение, в Конституционния Съд на Германия, за 55 години - от 7 септември 1953 година до 31 декември 2008 година са заведени 175 880 дела, от които 169 592 или 96,4% са за нарушени конституционни права на граждани. От гражданските дела са решени 167 049 или 98,5% , като уважените искови молби са 4 094.
В момента в България, президентската институция със своите силно ограничени правомощия, донякъде съвместява и функцията на Сенат, но винаги има възможност за противопоставяне между институциите и за нарушаване на единството на държавната власт. С цел да се подобри държавното управление, се изказват предложения за делегиране на по-голяма реална власт на държавния глава и дори за създаване на президентска република.

Въпреки, че президентската република създава единна и стабилна държавна власт, тя намалява контролната роля на колективния изборен орган – парламента и създава предпоставки за авторитарни действия на държавния глава. Мнозинството южноамерикански държави са с тази форма на държавно управление и там не са редки случаите на нарушения на парламентарната демокрация. В Европа и Северна Америка, президентски републики са най-големите военни сили – САЩ, Русия, Франция, за да могат те да предприемат решителни и бързи действия в моменти на международни кризи.


За България ще бъде най-подходящо да се съчетаят предимствата на двукамарната парламентарна република и на президентската република, както това е направено в Чехия. Там държавният глава се избира от двете камари на парламента и му е дадено право да предлага за одобрение и да отзовава правителството и висшата администрация на съдебната система. Чрез използваната преференциално-пропорционална система за избор на депутати се постига пропорционално разпределение на мандатите и пренареждане на партийните листи в рамките на многомандатните избирателни райони, без обаче за всеки избирателен участък да има определен само един съответен депутат. Абсолютната мажоритарна система, използвана за избор на сенатори, дава пряка връзка между сенатора и избирателния район, но липсва възможността за преференциален избор измежду няколко кандидати на една политическа сила.
Предлаганият държавен модел, наречен „Купол на централната власт”, е усъвършенстван вариант на чешкия модел. При избирането на долната камара – Народното Събрание, с едномандатни избирателни участъци и преференциално-пропорционална система се постига пропорционално представяне на политическите сили в национален мащаб и пряка отговорност на всеки депутат пред избирателите. Във всеки избирателен район за горната камара – Сената, чрез преференциално-мажоритарна система се съвместява мажоритарното състезание между политическите сили и вътрешнопартийният избор, като се дава възможност на всички симпатизанти на дадена политическа сила да определят нейния претендент за сенатор. За осъществяване на ефективен контрол върху дейността на народните избраници, се предвижда възможност за извънреден избор на депутат или сенатор веднъж годишно, след писмено изразено желание на не по-малко от десет процента от избирателите в избирателния участък или район.

Следва представяне на държавния модел във вид на блок-схема.

4.02.2010; Ангел Д. Баръмов ; e-mail: angel.baramov@gmail.com

Държавен модел с двукамарен парламент и непряк избор на президент :



КУПОЛ НА ЦЕНТРАЛНАТА ВЛАСТ”



Президент







Конституционен

Съд




Народно

Събрание

Министерски

Съвет

Върховен Съд

Сенат




Области


1.1. На областно предизборно събрание, всяка политическа формация номинира няколко кандидати за сенатор.

1.2. Във всеки избирателен район, претендентът на всяка формация за Сената е кандидатът й, за когото са подадени най-много от нейните гласове. Ако някоя формация има над 50% от гласовете в района, претендентът й заема мандата. Иначе, претендентите на първите две формации отиват на втори тур.

2.1. Политическите формации получават брой мандати в Народното Събрание, пропорционален на всички гласове, подадени за техните кандидати в страната и се определя по райони броя на полагащите се на всяка формация мандати.
2.2. Във всеки участък от избирателния район, мандата в Народното Събрание получава формацията, която има най-голям брой гласове в участъка, до изчерпване на броя мандати, определен за нея в района. Мандатът се заема от този от кандидатите на формацията в участъка, за когото са подадени най-много гласове.






Общини


    1. На общинско предизборно събрание, всяка политическа формация номинира по

няколко кандидати за депутат за всеки избирателен участък, определен за общината.

    1. Издигат се и сенаторски кандидатури за обсъждане на областно събрание.






Основни правила на избирателната система

1.1. Всяка област се счита за един многомандатен избирателен район, а в най-големите

градове се оформят допълнителни многомандатни избирателни райони.

1.2. Всеки район се разделя на едномандатни участъци, с брой, съответстващ на дела на


населението на района от населението на страната. В зависимост от населението на общините,

един участък може да обхваща няколко съседни общини, една община или част от община.

2.1. Веднъж на всеки четири години във всеки район се избира по преференциална

абсолютна мажоритарна система един сенатор и във всеки участък от района се избира по


преференциална пропорционална система един депутат.

2.2. Извънреден мажоритарен избор на депутат или сенатор може да се провежда най-много

веднъж годишно след подписка на най-малко 10% от избирателите в участъка или района.

3.1. Президентът се избира с абсолютно мнозинство и в двете камари на парламента.

3.2. Президентът предлага кандидат за премиер, за председател на Върховния Съд и за
председател на Конституционния Съд.

4.1. Народното Събрание избира правителството и половината от състава на



Конституционния Съд и приема законите.

4.2. Сенатът избира Върховния Съд и половината от състава на Конституционния Съд и има
право да връща новоприетите закони за повторно разглеждане чрез отлагателно вето.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница