На едно поклоничество Екатерина Чамурлийска



Дата25.06.2017
Размер82.88 Kb.
#24289
Историята

на едно поклоничество







Екатерина Чамурлийска

Херенберг-София

Поредната годишна среща на ЕВропейския съВет по класическа хомеопатия се състоя В Херенберг (Герма­ния), малък пленителен град на 30-тина километра от Щутгарт, потънал В дъждовно-свежа зеленина, сред която като от приказките се появява пъстрилото на един старинен център с къщи от XVII Век и модерни скулптурни композиции почти на всеки ъгъл.

Сесията на ЕССН е заВършила и тръгВаме към аВто- буса, който ни чака, за да ни отВеде незнайно къде. Кри- стине продължаВа тайнствено да мълчи за изненада­та, която ни е приготвила. Попадаме В задръстване, тя говори по мобилния си телефон, притеснена е, но... продължаваме. Автобусът спира пред висока ограда с дискретен надпис:



Institute for the History of Medicine of the Robert Bosch Foundation

Избухваме В шумен смях. Все още не знаем какво ни очаква.

ОчакВаше ни докторът по философия, проф. Мар­тин Дингес, който ни въведе в Музея на Ханеман".

Всъщност това е постоянната експозиция - История на хомеопатията - показана В приземния етаж на „Института по история на медицината на фондация Роберт Бош".

На едната стена В заседателната зала виси пор­третът на Ханеман, рисуВан от втората му съпруга - Мелани. От отстрещната стена пък гледа фон Бьонингхаузен, разположен над шкаф с лекарстВа.

Прелюбопитна е историята на тази толкова ценна не само за хомеопатите, но и за разВитието на лечеб­ното изкустВо колекция. Дълги години хомеопатът д-р Рихард Хаел (1873-1932) събирал „Всичко", което успявал да намери от и за Самуел Ханеман. Той донесъл В Щут­гарт почти Всичко от имението на Ханеман, с изключе­ние на малките наследствени колекции, които при­стигнали от Лондон и Кьотен.

Наред с литературното наследство, което се пази В хранилището на Института, Хаел събрал и една зна­чителна колекция от лични вещи на Ханеман и медицин­ски предмети.




Портретът на Ханеман, рисуван от втората му

съпруга - Мелани



Институтът по история на медицината на фондация Роберт Бош.


т№Ш1ШШШ8к

Предмети от „ханемановия култ"
После превърнал къщата си в светилище на хомео­патията и изложил колекцията си В собствения си дом от 1921 до 1931 г. Книгата му за посетители разказВа, че този „Музей на Ханеман" бързо се е превърнал в „- място за поклоничество" на хомеопатите от цял свят.

Хаел, който е и един от биографите на Ханеман, искал да запази ценната колекция и да я развива, но

обедняВането след Първата сВетовна Война го засег­нало сериозно и затоВа той я предложил на инду­стриалеца Роберт Бош ( 1861-1942), който я купил през 1926 г. След 1932 г. ценната сбирка била оставена на грижите на Обществото на Хомеопатичната болница В Щутгарт, към която Роберт Бош също проявявал значителен интерес. Най-напред истори­ческата придобивка била изложена В приземието на новата сграда на болницата. А по Време на Втората световна война документацията и артефактите били скрити в една солна мина, за да бъдат запазени от бомбардировките. Друга .част от предметите били занесени В сградата на издателската къща „Хипократ" (Hippocrates Publishing House), която също принадлежала на Бош. За нещастие тя била бомбардирана и разрушена и поВечето от експона­тите - загубени напълно.

След войната „остатъците" от уникалната сбирка били пренесени отново в болницата на Роберт Бош.

През 1956 г. помощник медицинският директор д-р Хайнц Хене се заел с изследователската работа по история на медицината и с контрола върху колек­цията. Изследователският отдел дотолкова се разрастнал, че през 1980 г. се превърнал в Институт по история на медицината на фондация Роберт Бош и се преместил в къщата на вдовицата на Бош, къде­то е и днес. Едва след тоВа изложбата отново е подредена и отворена за посетители.

Този институт е единствената по рода си институция в Германия. А фондация Роберт Бош - една от най-големите, свързана с частна компания.

Разбира се, добавя нашият „гид" - хомеопатична­та колекция постоянно и систематично се обогатява и с неща, принадлежали на Ханеман, които са пре­доставени след 1980 г. Именно с помощта на фонда­цията е станало възможно тази уникална сбирка да се разшири и да включи и по-сетнешната история на хомеопатията в Германия и по света.

Някои от най-ценните експонати били получени от наследниците на фон Бьонингхаузен. Всъщност, осиновената дъщеря на Мелани Ханеман - Софи Борер - се омъжила за д-р Карл Антон фон Бьонинг­хаузен, който през 1857 г. поел пратиката на Хане­ман, тъй като Мелани не е имала разрешително да упражняВа хомеопатия, понеже не е била лекар. Така духоВното и литературно наследство на Ханеман преминало у Бьонингхаузен-син.

ОсноВно сбирката съдържа над 50 ръкописи на Ханеман, Включително и VI-то издание на Органона. Има над 100 манускрипта на Клеманс Мария Франц фон Бьонинхаузен.

Не случайто тук е документацията и на Пиер Шмидт, комуто ЕВропа дължи преоткриването на хомеопатията. (Пиер Шмидт е в Лондон по време на грипната епидемия през 1918г. и там се запознава с Кларк и Джон Уеър, които го въвеждат В класическа­та хомеопатия. През 1922 г. той заминава за САЩ където стаВа пърВият еВропеец, дипломиран от Американската хомеопатична фондация - а там той се обучаВал при учениците на Кент - Алонсо Остин и Фредерика Гледуин. Когато се връща в родната си Женева започва обучение на лекари и всъщност даВа на ЕВропа отноВо класическата хомеопатия. НегоВа ученичка е и известната Елизабет Хюбърт.)




Хирургичният трокар на Ханеман



Тапите, изписани прилеукно от ръката му
Щутгартската хомеопатична история се обога­тява и с ръкописите на хомеопати, които са предо-


ставили пациентската си документации. Инсти­тутът събира документи и от пациентските орга­низации - това е начин, казВа проф. Дингес - да раз­берем какви са били обществените изисквания към хомеопатията от миналия век.

Библиотеката на института съдържа над 30 000 „единици" хомеопатична литература - книги, моно­графии, вестници ... и около 5000 тома са посветени на историята на хомеопатията.

Нашата визуална екскурзия из хомеопатията започва с Азбучника на Ханеман, в който са описани болестните симптоми (реперториум). Ситният почерк и приписките по страниците показват неве­роятната упоритост на характера на Ханеман, неговата арсеникова (?) пунктуалност и придирчивост. Проф. Дингес ни обръща внимание на малките лист­чета (изглеждат като джобчета), залепВани по страниците на Органон-а, по които Ханеман е нана­сял корекции и допълнения. Днес ни е трудно с това компютъризирано съзнание да си представим колко физическа работа и изобретателност е изисквало редактирането на един труд или монография...

После се докосваме до ръкописите на Мелани, на Бьонингхаузен (колко изящен е краснописът на хора­та преди два века - навярно поради по-бавното писане са имали повече време и за... мислене). Сред тези манускрипти виждаме и разрешителното за практика на Клеманс фон Бьонингхаузен, страници от журнала му, в който е проследено състоянието на някоя си Анете фон Дросте-Хюлсхоф през години­те 1835-39...

По средата на първата витрина е изложена бро­дираната торбичка за тютюн на Ханеман - ето защо цигарите не са обявени от него за антидот! Страстта си е страст, за да я победим, трябва да й се отдаваме от време на време. Не знам дали точно така е мислил и Ханеман, но за разлика от кафето, нищо не споменава за тютюна. Нещо повече, докато е приемал пациенти, и по време на консултациите, често е пушел лулата си.

По-надолу във витрината е изложена кутийката му с плацебо. Както е известно, Ханеман често е използвал млечната захар особено при пациенти, навикнали да пият редовно хапчета и прахчета. Освен това употребата на плацебо му е давала сигурността, че единствената доза от даденото лекарство ще доведе до желания резултат, без да се повтаря всекидневно.

Пак там е изложен и медицинският инструмента­риум на Ханеман от парижкия му период - хирургич­ния му трокар и стетоскопите му. По онова време лекарите често са използвали трокара за да дрени­рат телесните течности.




Журналът на Мелани

Преди смъртта си Ханеман бил лекуван от д-р Жозеф Антоан Шатрон. Неговата дъщеря предала инструментите на д-р Аноан Небел, чийто син пък ги продал на Института.

Двата стетоскопа също са от парижките му години. Когато Ханеман пристига в Париж през 1835 г. стетоскопите още не са били на мода сред лекари­те, макар този уред, и днес смятан за крайъгълен камък в медицинската история, да е е създаден през 1819 г. Фактът, че Ханеман го изполва показва колко широко е било отворено съзнанието му към техноло­гичното развитие по негово време.

Над стетоскопа, има медалион с кичури коса - на задната му страна е написано: „Коси на великия

Страници от журнала на Бьонингхаузен, в който е проследено състоянието на някоя си Анете фон Дро­сте-Хюлсхоф през годините 1835-39...




Бродираната торбичка за тютюн на Ханеман



Малките листчета, залепвани по страниците на Органон-а, по които Ханеман е нанасял корекции

Ханеман (отрязани от д-р Шатрон) който му затВори очите, Мари Шатрон. След смъртта на Учителя, най-близките му приятели взели кичурите за спомен. Всъщност, лекарят, който е изВикан на смъртното му ложе, ги е отрязал и съхранил.

Ханеман е колекционирал джобни часовници и някои от тях са показани в експозицията. Върху един с ланец, наВярно направен от Мелани, има посвеще­ние на френски: „Моето място е в благородното ти сърце, само това искам аз. Посвещавам го на твоето щастие. До теб аз открих живота си".

Във витрината са изложени и лекарствата на Ханеман - най-отпред е ранният домашен кът, съдържащ 60 надписани малки бутилчици. Ханеман е надписвал сам корковите им тапи. После виждаме джобна медицинска аптечка, друга малка кутийка с надпис Similia similibus curantur, съдържаща 197 бутилчици (но като казвам бутилчици, това не е точната дума, защото те не са по-големи от ... сан­тиметър и половина са толкова тънички, че прили­чат на малките електронни лампи в старите радио­апарати). И други, и други кутийки, пълни с шишенца с гранулки - кои по-големи, кои - по-малки, някои с 250, други с 600 флакончета. Истински лекарства на почти 200 години.

В следващата витрина виждаме различни „знач­ки" с лика на Ханеман. Едни от тях са продавани, за да бъде финансиран паметникът му в Париж. Друг релеф, направен през 1835 г. е отбелязал неговата 80- годишнина, а под N° 39 виждаме гипсов медал, на който е изобразен Ханемановия паметник в Лайпциг - тук Ханеман е с Органон-а в ръце.

И, както казва проф. Дингес, колекцията непре­къснато се обогатява. Могат да се видят различни елементи от развитието на хомеофармацията. Уреди, колби, изсушени растения... Кът от Румъния от 1831 г. (комшиите доста са ни изпреварили); няк­ъде се мяркат три празни шишенца от американски хомеопатични лекарства, голяма преносима аптечка за хомеопатични лекарства от бившата Германска демократична република, лекарства от Индия от 1980...






197 флакончета не по-големи от 1.5 см - джобна хомеопатична аптечка на Ханеман



Портативен домашен кит от Индия



Базова субстанция „Испанска муха" (Cantharis), Аптека към болницата Р. Бош
Историята никога не свършва там, където оча­кваме. Може би в този музей някога ще стоят изло­жени и писанията на първия български хомеопат д-р Миркович, защо не?





Каталог: wp-content -> uploads -> 2011
2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация
2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град
2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование
2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011
2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл
2011 -> Права и задължения на учениците
2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г
2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница