На корицата



страница1/8
Дата24.07.2016
Размер1.2 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8









На корицата:
Бог възстановява пророческото помазание, за да обърне сърцата на Своите хора към Себе Си. Но често служението на пророка се свежда само до предсказване на бъдещето чрез слово на знание, вместо заявяване истинското състояние на църквата. Мнозина преситени от повърхностно служение, са готови да приемат истинското пророческо послание.

КАКВО ОЗНАЧАВА „НАГРАДА НА ПРОРОК”? Матей 10:41 наставлява: „Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи”. За финансов успех ли става въпрос? Не виждаме библейските пророци да притежават изобилни материални блага. Да не би да се говори за почести и позиции? Не, пророците в Библията са без почести, особено от страна на най-близките си. Каква е тази награда? Пророците чуват, говорят и виждат точно.

Съприкосновението с истинското пророческо помазание произвежда у тях желание и порив да познаеш и да се покориш на Живия Бог. Това изгражда способността да разпознаваш Исус. Когато Йоан Кръстител говореше за покаяние и прогласяваше Небесното царство, обременените множества идваха и получаваха разбиране. Страдащите тълпи успяха да разпознаят Божия Син в един обикновен дърводелец, докато подкованите със знания фарисеи, книжници и законници бяха слепи за Него. Както никога преди ние се нуждаем от сърца, които чуват какво Духът казва на Своята църква: „Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам, затова бъди ревностен да се покаеш!” (Откровение 3:19).
НЯКОИ ОТ ВЪПРОСИТЕ, ЗАСЕГНАТИ В ТАЗИ КНИГА:
*Истинско и фалшиво покаяние

*Послание на истинското пророческо помазание

*Разпознаване на лъжепророците

*Помазанието на Илия

*Изобличение на заблудите

Благодарности:

Моите най-дълбоки благодарности към: Всички, които се трудиха с нас в молитва, в подготовка и ни помогнаха финансово за завършването на тази книга: към работещите в нашето служение за постоянната им подкрепа и вярност; към Ейми, Анджела и Дъг за многото им таланти. Искам да благодаря на съпругата си Лиза, която помагаше всеотдайно при издаването на книгата, но и за нещо много по-важно - за нейната богоугодност, която беше истинско благословение за мен. Обичам те, скъпа! Специални благодарности към тримата ми сина - Едисън, Остин и Александър, които жертваха от времето си с татко, за да може този проект да бъде реализиран. Момчета, вие сте специални подаръци от небето!

И най-важното - моите искрени благодарности към нашия Небесен Баща за Неговия неизменен дар, към нашия Господ Исус Христос за Неговата благодат и към Святия Дух за непрекъснатото Му водителство по време на моята работа.
Съдържание:
Предговор

Въведение

Глава 1 - Помазанието на Илия

Глава 2 - Пророческото служение

Глава 3 - Глас на един, който вика

Глава 4 - Пригответе пътя за Господа

Глава 5 - Вълци в овчи кожи

Глава 6 - Махнете се от Мене; никога не Съм ви познавал

Глава 7 - Истинско или фалшиво покаяние?

Глава 8 - Евангелието на Аз-а

Глава 9 - Бягайте от идолопоклонство

Глава 10 - Добър корен - добър плод
Предговор
Най-важното нещо в света е спасението. Без него не може да отидеш в Небето, а без покаяние няма спасение. „Глас на един, който вика” е отлична книга за покаянието. Отправям предизвикателство към всеки, който я чете, да остави сърцето и душата му да бъдат пречистени чрез покаяние. Не можем повече да живеем според светските стандарти. Бог ни е призовал към свят живот. Само чрез покаяние можем да се надяваме да придобием оная чистота, която ни дава правилна позиция пред Отец и правото на вечен живот. Сериозно насърчавам лидерите и обикновените църковни членове, да говорят с любов и власт. Престанете да гъделичкате ушите на слушателите, но поведете църквата към покаяние, така че да се намерим без петно и недостатък или бръчка при завръщането на нашия Господ Исус Христос.

Докато четете тази книга, вгледайте се в личните си взаимоотношения с Бога. оставете се тя да ви говори. Не поглеждайте към ближния си осъдително; Господ иска да говори с теб. Той желае да издигне хора, които ще правят нужното за движението на Църквата в правилна посока. Джон Бивиър е един от тези хора. Познавам Джон от доста години и съм открил, че има чисто сърце, дързост в характера и взаимоотношения с Бога, които са го направили непоклатим.


Д-р Норвъл Хейс, учител

Служение „Норвъл Хейс”

Кливланд, Тенеси

Въведение
Тази книга е послание към Църквата. Тя е и за тези, които са напуснали църковната структура поради неудовлетворение или обида. Посланието е за християните от всякакви деноминации и църкви - а и за хората, които искат да упражняват вярата си, независимо от тях. То е както за щатните, така и за нещатните служители. Книгата е за млади и стари, без значение дали познават Господа от много години или са започнали да Му служат отскоро. След като сме навлезли в новия Милениум, определени въпроси стоят пред всички нас. В съживление ли сме? преживяваме ли изливането на Божия Дух и жътвата на души, за които говори пророк Йоил? Можем ли да се сравним с Църквата в книгата Деяния на апостолите? Дали сме прославената Църква, за която Исус се завръща? Готови ли сме за Неговото пришествие?

Възможно ли е през последните няколко десетилетия да сме приели приповдигнатостта и емоционалното вълнение като нищожни заместители на съживлението? Да не би да сме се превърнали в хора, които обичат външната изява, а не същината, и затова в нас да няма дълбочина? Загърбили ли сме благочестието и чистотата заради тъй нареченото „напредване на царството”? Вижда ли светлина Исус Христос в нас чрез искрената ни любов един към друг? Това, което сме видели през 80-те и 90-те години, наша съдба ли е?

Предстоящото съживление, за което Йоил пророкува, ще бъде различно от това, което преживяваме. Няма да бъде чрез църковна система, попила света в себе си. Няма да дойде чрез една хладка, идеологическа църква, нито чрез служения, които взаимно се конкурират. Няма да стане, докато правим компромиси с непорочността заради успеха. Светът няма да бъде привлечен от обаянието и блясъка на Църквата, но по-скоро от нейната слава.

Причината за постоянното отклонение на църквата се крие в нашия начин на живот и проповядването ни през втората половина на двайсети век. Свели сме Евангелието до евтино решение на житейските проблеми. Предлагали сме Исус подобно на продавачи, опитващи се да покрият своята норма. По този начин сме пропускали покаянието в придобиването на нови души. Но нали все пак имаме новоповярвали? Въпросът е: що за новоповярвали са те? Исус казва на служителите по онова време: „море и суша обикаляте, за да направите един прозелит, и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас” (Матей 23:15). Лесно е да се привлекат хора, но дали наистина те са синове на Божието царство?

Настоящата книга засяга всички тези въпроси, както и много други. През есента на 1992 г. Святият Дух ми възложи написването й. Докато пишех, бях в трепетно страхопочитание, защото това, което Бог ми даваше, надминаваше моите представи. Дори по едно време спрях да пиша. Не исках да кажа някои неща със силата, с която идваха към мен. След няколко седмици се върнах към писаното, като се опитах да променя начина, по който бях представил определени въпроси. Не стигнах до никъде. Сякаш помазанието за писане си беше отишло. Прекарвах часове пред компютъра да пиша, но вдъхновението на Духа го нямаше. Започнах да се моля и да търся Бога във връзка с тази книга. Казах: „Господи, ако искаш да напиша тази книга, ще трябва да ми дадеш думите. Като че ли нищо не става, няма живот и помазание.” Господ ми отговори много ясно с думите: „Ти се отклони преди шест седмици от това, което Аз желаех. Върни се там, където преди течеха живот и помазание.” Върнах се към главата, където бях стигнал, и веднага помазанието за писане ме изпълни. Продължих, без да спирам, докато не завърших книгата.

Проповядвал съм голяма част от написаното в нея в Съединените щати и в чужбина. Но много от нещата в тази книга идваха към мен по време на писането. Ето още едно потвърждение, че тя бе вдъхновена от Господа. Знам, че посланието й е викът на Божието сърце към Неговите хора през тези последни дни. Не го приемайте лековато! Насърчавам ви да прочетете книгата от край до край; няма да добиете цялостна представа за нещата, ако вземете само част от нея. Докато четете, молете Господа да приложи тази книга във вашия живот, така че Неговият път да бъде приготвен в живота и служението ви. Църквата ще бъде трансформирана, когато всеки отделен член от Тялото се промени. Твърде често си мислим, че всеки друг трябва да се промени, но не и ние. Много от написаното касае области, за които Бог е работил с мен лично, подготвяйки ме за тези последни дни. Господ наистина се завръща за свята и славна Църква, без петно, без бръчка или някакъв недостатък (Ефесяни 5:27). Нужно е да поддържаме това видение пред себе си, за да не се обезсърчим и да не загубим обещаното. Когато Бог ни призовава към покаяние, то е, за да се променим и да се придвижим към поставената пред нас надежда. Посланието на Йоан Кръстител беше: „Покайте се, защото Небесното царство наближи!” (Матей 3:2). С други думи, той прогласяваше: „Царството наближава, така че за да приемете това, което Бог има за вас, трябва да стане промяна (покаяние).” Проповядването на покаяние без надежда, ще доведе хората до легализъм. Трябва да се променим, за да стигнем до мястото, където да получим обещаното от Бог.

Това послание е послание на милост от Божието сърце и не е осъдително. Милост, защото Той ни предупреждава, че идва в славата Си, без значение дали ние като отделни личности, сме готови или не. Затова, за да получим онова, което Господ има за нас, трябва да променим някои неща, които не са от Него. Така, когато славата Му се яви, ще се зарадваме с неизказана радост.

Моля се, докато четете настоящата книга, да чуете Божия глас към вас: ушите ви да чуват, очите ви да виждат и сърцето ви да разпознава и да разбира това, което Духът на Бога говори на вас и на църквата през последните дни. Също така се моля чрез тази книга Той да ви открие Себе Си и Своята воля, за да бъдете подготвени за това, за което Бог ви е призовал.


Глава първа: Помазанието на Илия
БОЖИЯТ СЪД ЩЕ БЪДЕ СПОРЕД НЕГОВИЯ ПРАВЕДЕН СТАНДАРТ, НЕ СПОРЕД НАШИЯ
Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към чадата, и сърцето на чадата към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклятия” (Малахия 4:5-6).
Денят на Господа

Великият и страшен ден Господен - второто пришествие на Христа - може да е по-скоро, отколкото вие или аз си мислим. Бог казва, че Той ще изпрати пророк Илия преди настъпването му. Ще бъде велик ден за верните и разумни слуги на Господа и страшен за неразумните и нечестиви слуги и за тези, които никога не са приемали Христовото Евангелие. Става въпрос за хората, които макар и да са знаели Неговата воля, никога не са я изпълнявали!

Това се вижда в следните думи на Исус: „Господ каза: Кой е прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава навреме определената храна? Блажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот. Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата и момичетата, да яде, да пие и да се опива, то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните. И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не се е приготвил, нито постъпил според волята Му, ще бъде много бит. А онзи, който не я знае и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват” (Лука 12:42-48).

Великият и страшен ден Господен е завръщането Му, когато ще съди земята. Божият съд ще бъде според Неговия праведен стандарт, не според нашия. В този ден „Гордото носене на човека ще се наведе, и надменността ще се унижи, а само Господ ще се възвиси в оня ден. И идолите съвсем ще изчезнат” (Ис. 2:17-18). Това е ден на въздаяние на гордостта и непокорството на хората, макар сега да изглежда, че гордостта и непокорството минават незабелязани, ненаказани и често дори възнаграждавани. Мнозина днес се мамят. Живеят за себе си, като вярват, че са в добри взаимоотношения с Бог. Техните закоравели сърца са загубили страха от Господа. За тях се казва: „В последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? Защото, откак са се поминали бащите ни, всичко стои така, както от началото на създанието” (ІІ Петр. 3:3-4). Тези мъже и жени следват собствените си себични желания, не Божиите. Някои дела дори се вършат в името на Христос. Стандартът на такива хора не е Исус; те се сравняват с други. Техен стандарт е, да бъдат приети от обществото. Размишленията им са горе долу следните: „Защо да водя свят живот, когато мнозина в църквата не живеят по този начин и остават ненаказани? Те сякаш дори благоуспяват в това, което вършат. Защо да се обременявам ненужно?”

Господ ще се надигне в деня на съда, като каже: „За дълго време мълчах, казва Той. Останах тих, въздържах Себе Си, но сега ще извикам като жена, която ражда, ще погубя и същевременно ще погълна. Ще запустя планини и хълмове” (Исая 42:14-15). Господ е стоял тих и е въздържал Себе Си дълго време. Целта на това забавяне е спасението. Много хора ще се обърнат и ще се завърнат при Бога, докато други ще се закоравяват все повече и повече, като отхвърлят Неговия призив. За тях денят Господен ще дойде неочаквано. „Защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност, тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избегнат” (І Сол. 5:2-3). Денят Господен ще дойде, както в Лотовите дни. Содом и Гомор бяха благоденстващи градове без липса на храна или подслон. Нямаше белези за надвиснал съд. Случи се същото, каквото и с техните бащи. „Ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха” (Лука 17:28). Всичко дойде върху тях съвсем изневиделица. Сигурно са си мислили, че Бог не забелязва състоянието на техните сърца и извратеността на пътищата им. Лот дори не знаеше за идващия съд. Той би могъл да представя плътските християни. Виждаме това по избора му на място, където да живее (между жителите на Содом и Гомор), при жената, която имаше и децата, придобити чрез кръвосмешение - моавците и амонците. Авраам, за разлика от него, избра да живее отделно. Той търсеше града, чийто архитект и строител е Бог. Лот реши да общува с нечестивите, вместо да се отдели. Техните пътища бавно, но сигурно започнаха да принасят плод в него и в семейството му. Неговите стандарти вече не бяха диктувани от Бог, а от обграждащото го общество. На Лот „бе досадил развратния живот на нечестивите, защото този праведен човек, като живееше между тях, измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела” (ІІ Петр. 2:7-8). Денят на съда можеше да дойде и върху него като крадец през нощта, ако не бяха Божиите пратеници, които го предупредиха. Но въпреки това предупреждение за съд, жена му погледна назад, защото бе повлияна от света и вече не се боеше от Господа. Ето защо Исус ни предупреждава: „Помнете Лотовата жена. Който иска да спечели живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го опази” (Лука 17:32-33).
Най-напред идва Илия

Бог казва, че ще изпрати пророк Илия преди великия и страшен ден Господен. Този Илия, който се очаква, не е превъплътеният Илия от книгата Царе 3 и 4. Текстът не касае историческа личност, нито е ограничен просто до някакъв човек. По-скоро той описва истинското значение на „Илия”. „Илия” идва от две еврейски думи - Ел и Ях, като Ел означава сила и мощ, а Ях се свързва с името на единствения истински Бог Йехова. Като съберем думите, се получава „силата или мощта на Йехова, единствения истински Бог”. Това, което Малахия казва, е, че преди деня Господен Бог ще изпрати пророческа мантия или помазание в силата и мощта на единствения истински Бог. Преди първото идване на Исус, архангел Гавраил се яви на Захария, бащата на Йоан Кръстител, и описа призива върху живота на сина му по следния начин: “И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог; той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ” (Лука 1:16-17).

Йоан беше пророк Илия, изпратен да приготви пътя за Господа преди Исусовото първо идване. Той беше “глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него” (Марк 1:3). Целта на неговото служение беше да обърне лицата на израилтяните към Бога, а посланието му: “Покайте се, защото небесното царство наближи” (Мат. 3:2). Покаянието означава промяна на сърцето, не само промяна на действията.

Действията на израилтяните бяха много религиозни, но сърцата им бяха далеч от Бога. Хиляди редовно посещаваха синагогите, без да са наясно с истинското състояние на сърцата си. Затова Бог въздигна пророк Йоан – да разобличи действителното им сърдечно отношение. Той заяви на множествата: “Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Прочее, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не почвайте да си думате, имаме Авраама за баща...” (Лука 3:7-8). Той разобличи заблудата, в която сърцата им уповаваха. Тези хора вярваха, че са оправдани, защото са деца на Авраам, защото редовно посещаваха синагогата и си даваха десятъците. Йоан не бе изпратен при езичниците, които нямаха претенции, че познават Бога; бе изпратен да разбуди “изгубените овце” от Израилевия дом, да ги подготви да приемат Исус.

Йоан Кръстител изпълни пророчеството за Илия за времето преди първото идване на Исус. Малахия обаче пророкува, че това помазание ще бъде изпратено преди великия и страшен ден Господен. Значи ще има две различни изпълнения на пророчеството. Това е обяснено в Матей 17 глава: “И след тези дни Исус взема Петър, Яков и брат му Йоан, и ги завежда на една висока планина насаме: и преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. И ето, явиха се Мойсей и Илия, като се разговаряха с Него” (Мат. 17:1-3). Показателно е, че Исусовото лице светна като слънцето, че дрехите Му станаха бели като светлината и Мойсей и Илия разговаряха с Него. Защото когато Исус се завърне през този велик и страшен ден, Той ще властва и ще управлява земята в продължение на 1000 години в прославеното Си тяло и Неговите светии ще управляват заедно с Него. По-нататък четем: “И като слизаха от планината, Исус им заръча, като каза: Никому не съобщавайте за това видение, догде Човешкият Син не възкръсне от мъртвите. Учениците Му Го попитаха, казвайки: Защо тогава думат книжниците, че Илия трябва първо да дойде? А Той в отговор им рече: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях. Тогава учениците разбраха, че им говореше за Йоан Кръстител” (Мат. 17:9-13). Исус изрече това след обезглавяването на Йоан. Обърнете внимание, че посочва два различни момента във времето на помазанието на Илия: бъдещ (идва) и минал (вече е дошъл). Преди второто идване на Исус Христос, Бог още веднъж ще издигне пророческото помазание. Но този път мантията няма да почива само върху един човек, но върху група от пророци и помазани мъже и жени в Тялото Христово. В книгата Деяния Петър цитира пророк Йоил: “Синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват... още на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват... преди да дойде великият и страшен ден Господен” (Деяния 2:17-20).

Едно от определенията на гръцката дума за “пророкувам” в горния стих е “да говоря под Божествено вдъхновение”. Както можем да видим, помазанието да говорим това, което Бог казва, няма да бъде ограничено само до служението на пророка, но ще слиза върху пастори, учители, евангелизатори и апостоли. Ще слиза върху онези служители, които следват Господа безрезервно, които не са се посветили на изграждането на собствените си служения и не се притесняват от мнението на хора или организации. Помазанието ще идва и върху останалите мъже и жени, които ще последват Бога докрай, без страх от човеци. Млади хора, без да са на щатно служение, ще се движат в това помазание, защото то ще слиза върху онези вярващи, които са устояли пред компромисите. Така Църквата ще се подготви за завръщането на Господа.

Подобно на Йоан Кръстител, тези пророци в духа на Илия ще отидат след изгубените или заблудени овце в църковната структура, а също след хората, които са си заминали през “вратата на обидата”. Има мнозина, които посещават църква и се чувстват готови за идването на Исус. Както хората от времето на Йоан Кръстител, те вярват, че чрез своите дела, добро поведение, ходене на църква, даване на десятък или поради факта, че някога са изрекли молитва на покаяние, ще бъдат оправдани. Може и да вярват, че са оправдани, но истината е, че не са готови за Неговото идване. Има служители, които живеят под стандарта, който Бог е поставил за тях. Личният им живот е изпълнен със стремеж към печалба и удоволствия. Използват служението, за да угодят на себе си и на собствените си цели. Някои живеят като лицемери; пренебрегват или тероризират своите семейства, а в същото време се държат духовно и любящо в църквата. Един лидер не може да надхвърли личното си ниво. Възможно е да претендира за това известно време, но рано или късно нещата ще станат явни. Също като религиозните лидери от Йоановото време те вярват, че чрез тяхното служение, обучение, опит и добрите си взаимоотношения със служители и организации, стоят праведни и в Божиите очи. Или може би вярват, че понеже мнозина следват служението им, Господ също ги одобрява. Фарисеите имаха много последователи, докато Словото на Бог не дойде към Йоан в пустинята и множествата не си тръгнаха от тях. Тогава тези лицемерни служители излязоха да чуят какво Господ говори чрез човека, който не само Му бе предал устата си, но и целия си живот! Да, денят Господен ще дойде върху служителите, които са надменни и горди, Той ще започне с тях. Ще има пресяване на личния им живот и мотиви. Те също са си мислили: “От смъртта на бащите ни досега нищо не се е променило”. Божии служители, очистете сърцата си сега, за да можете да изпълните Неговия призив за вашия живот и да избегнете съда Му!

Преди да пристъпите към следващата глава, приканвам ви да прочетете въведението, ако още не сте го направили. Посланието на тази книга е тежко. Но то е такова, за да спаси живот, а не да погуби. Силно е да спасява служители, а не да ги унищожава. Може дори да премахне неща от вашето служение, които са били изградени чрез силата на плътта. Но запомнете, Бог не унищожава, не изкоренява и не разкъсва области в нашия живот или служение, без да изгради и посади нещо ново и свежо на негово място. Посланието на тази книга е послание за Неговата любов и милост. Той ни предупреждава, за да не бъдем осъдени със света като Лотовата жена!


Глава втора: Пророческото служение
Каталог: library -> duhovni
duhovni -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли
duhovni -> Бог и човекът човешки теории за човека
duhovni -> Обикновеният път
duhovni -> Към световно единство гари Ка
duhovni -> Парчета живот в галерията на Този, Който все още върши чудеса
duhovni -> Новата световна религия гари Ка Бестселър Прекрачване на прага
duhovni -> Превод: Илиана Иванова Редакция и корекция
duhovni -> Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие
duhovni -> Неизбежно като зората Франсин Ривърс


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница