На Мейсън и Джъстин. Дано видите Неговия образ в мене и поради това израснете като по-добри и зрели мъже

Извън моя личен опит е, а и книгата е твърде малка, за да съм в състояние да засегна всички въпроси, свързани с възмъжаването и мъжеството. Открил съм, че възмъжаването и дори само порастването не са процеси, които започват с раждането и завършват на определена възраст. Те приличат на едно пътешествие, което поемаме и, доколкото знам, не завършваме, докато не станем „като Него".

Тъй като израстването в мъжество е едно пътешествие, аз не мога да те заведа по-далече от там, докъдето самият съм достигнал. Други хора са успели да изминат по-дълъг път от мене, затова продължавам да се уча от тях. А имам и такива познати, които са тръгнали назад по пътя на незрялост в мислите и делата.

Молитвата ми е следващите страници да ти помогнат с нещо в пътуването ти към мъжеството. Всъщност надявам се да ме задминеш в своето пътуване.

Росен предположи, че тропотът от обувките на някой крадец го бе събудил в ранната мразовита ноемврийска утрин. Той беше дванадесетгодишен и спеше на втория етаж на двуетажното легло в една и съща стая с по-малкия си брат Ради.

Когато се събуди от царството на сънищата, от което го бяха повикали, той с все още замътен поглед съзря ясното очертание на една сянка на стената.

Росен започна да диша учестено, но звукът от дишането бе заглушен от възглавницата му. От леглото той можеше да види само сянката, но не и самия мъж. Мъжът стоеше там, смразяващо неподвижен. Росен почувства, че нашественикът сигурно знае, че той е буден. Момчето съзерцаваше неподвижната сянка на стената в пълно вцепенение. Мъжът беше около метър и осемдесет висок здравеняк. Росен различи очертанията на голям остър ловджийски нож, който непознатият стискаше в ръката си.

Хиляди мисли се заблъскаха в главата му. В тялото на момчето адреналинът започна да се покачва. Сърцето му напомни за себе си с такива силни туптения, че той си помисли, че непознатият ще ги чуе. „Това да не е масовият убиец от филмите на ужасите? Какво ще иска той от малко момче като мене?" запита се Росен. „Да не е дошъл за нашите спестовни касички? Какво ще стане с мама и татко и със сестрите ми, които спят в съседните стаи? Защо кучето ни не излая?" Във въображението си той видя цялото си семейство, потънало в локви кръв и започна да изпада в паника.

„Какво да правя?" запита се той. Спомни си за филмите по телевизията, в които главният герой води борба на живот и смърт със злия враг. Росен се сети за големия нож, който стоеше на етажерката над леглото му. Представи си как се хвърля от леглото с нож в ръка и напада нашественика. Но всички тези героични мисли се изпариха, когато той си представи как попогрешка взема малкото ножче за отваряне на консерви. (Това действие сякаш повече съответстваше на състоянието му.)

Росен обмисли варианта да остане неподвижен и да се престори на заспал. „Но какво ще стане, ако имам работа с някой вманиачен убиец?" си помисли той. „Пък може да ме убие! Освен това разсъждаваше той, дори и нищо да не направя, _вече толкова съм се уплашил, че може да намокря чаршафите." Росен си представи заглавията на утрешните вестници: „Убийство на момче, подмокрило чаршафите преди фаталния край".

Той реши да предприеме някакво действие. Тъй като леглата бяха ъглови, лесно можеше да скочи от своето легло, да рипне леко от леглото, на което спеше брат му, да избяга през отворения прозорец и да тича с всички сили през алеята по пижама, (като при това остави брат си на произвола на съдбата).

Но преди да предприеме безславното си бягство, Росен реши, че трябва да види все пак с кого си има работа. Той се размърда леко, издаде едва доловим хъркащ звук, какъвто издават спящите хора и се обърна на другата си страна, за да може да види по-добре своя противник. Той присви очи, като се стараеше да различи тялото на мъжа. Не можа да го види, но сянката беше все още застинала неподвижно на стената. След като изминаха няколко секунди (които му се сториха часове), Росен скочи на леглото и беше готов да побегне, след като види къде в действителност стои нападателят му. Но той не видя никого. Сигурно нападателят се беше преместил. Тогава Росен забеляза, че сянката му още беше на стената. Изпаднал в паника, той започна да оглежда всички стени и ъгли на стаята, но без резултат. Сянката беше все още там.

Тогава всичко му стана ясно. Както много юноши, които се приготвят за сън, Росен и неговият брат оставиха цял куп ризи, пуловери, панталони и чорапи на пода на стаята. Малко след като си легнаха, майка им влезе, събра дрехите и ги закачи на чифта еленови рога, които чичо им беше подарил, за да украсят стаята си. На лунната светлина купът дрехи и еленовите рога хвърляха сянка на стената, която приличаше на мъжки силует. (Това накара Росен да помечтае как ще изглежда след пет години.)

Той седна на леглото и си каза няколко пъти: „Човече! Ta ти не си истински!"

Много от нас сме имали преживелици, подобни на Росеновата. И тъй като се стремим винаги да бъдем безстрашни мъже, рядко признаваме страховете си един на друг. Почти всички сме попадали в капана на илюзиите и сред сенките на някакви несъществуващи обекти. Можем да се смеем на подобни нелепи обърквания, но някои от нас смесват илюзията с реалността в случаи, когато става въпрос за нещо наистина важно. За съжаление, това е вярно особено по отношение на представата ни за смисъла на фразата „да бъдеш истински мъж". Понякога виждаме сянката на обект, който всъщност не съществува реално. Не знам дали ще ми повярваш, но всеки ден ние стоим пред сянката или образа на истинския мъж. Обектите, които хвърлят тази сянка, са различни, но ефектът от нея е същият.

Един от източниците, които представят неправилно образа на истинския мъж, са средствата за масова информация. Хитрите „акробатични" трикове на подбрани екипи от комици и смехотворци във филми по телевизията, киното и видеото, в музикални клипове и в книгите успяват да убедят много от нас, че призрачните сенки на мъжеството, които те изобразяват, са истинските мъже. Но тези образи не могат да дадат представа за истинското мъжество, така както сенките на движещи се човешки ръце на фона на екран не могат да ни заблудят, че са животни. И въпреки това, средствата за масова информация ни бомбардират с произведенията на изфабрикуваното мъжество.

В младежките си години повечето от нас са изпитали влиянието на подобни „образи", които са били насочени към нашето съзнание. В телевизионните предавания добрите герои ни се представят като корави мъже, които никога не губят. Филмите ни показват модела на „мъжете от стомана" и тънко ни намекват, че те са истинските герои в нашия свят.

Представите на средствата за масова информация за характера на истинския мъж включват най-често следните черти:

Истинският мъж е корав. Той издържа на болка. Ако го бият, остава невъзмутим. На закуска се храни с „гвоздеи", а на обяд с пържола. Нищо не може да го стресне. Той е малко безразсъден и понякога див, но винаги държи положението в ръцете си.

Истинският мъж е независим. Никой не може да му каже какво да прави. Той е самомнителен, често мълчалив самотник с остро чувство за справедливост по западен маниер. Не се нуждае от никого. Той може да се справя сам.

Истинският мъж е физически силен. Той е много здрав планина от мускули и воля. Той е храбър и безстрашен в лицето на опасността. Той е полов атлет. Желанията и апетитите му са неограничени. Жените са очаквани трофеи на победата и се покоряват изцяло само на него.

Той е преуспяващ. Той побеждава. Той сразява. Той превзема. Мрже да го ударят, но никога да го изкарат от играта. Той се радва на успех в работата си и сред нежния пол. Успехът и властта му се измерват с марката на колата, която кара и с хъса, с който работи и играе. Загубата не е дума от неговия речник. Той побеждава или излиза от боя винаги в блясъка на славата.

Той е неемоционален, логичен, упорит и решителен. Никога не плаче, не хленчи, не обяснява и не се моли. Никой не може да го унизи и гордостта му е силно развита.

Това са някои от по-често срещаните черти на мъжеството, които са насаждани в умовете на младежите. Правилни ли са тези идеи? Добри ли са за нас? Кой хвърля тези сенки?

Можем да отговорим, че макар и да има сходство между образа на „коравия мъж", който често се смесва с образа на истинския мъж, и последния, има коренни различия между тях. Непознаването на разликите може да има тежки последствия, така както ако не знаем дали по улицата, която пресичаме, се движи истински товарен камион или неговата сянка. Тъй като много от нашите модели за мъжество произлизат от телевизията и филмите, мъжете, на които подражаваме, може би са лъжливи герои, чиито постъпки не са непременно правилни.

В юношеските си години аз гледах телевизионната версия на филма „Супермен". (Много от вас гледат тези програми в по-късните им варианти.) Актьорът, който играе Супермен, успя да ме убеди, че отговаря на името си. (Или той беше добър актьор, или аз бях наивен.) Един ден майка ми прочете статия във вестника, в която се казваше, че актьорът, който играе Супермен, е мъртъв поради извършено самоубийство. Той сам бе натиснал спусъка на пистолет, опрян в слепоочието му. Аз не повярвах на тази новина. В края на краищата, никой куршум не може да застигне Супермена. Но след като по-късно чух същата новина по радиото и телевизията, трябваше да призная, че тя беше истина. Суперменът беше извършил едно действие, което според мене беше безспорна проява на страхливост. За пръв път този инцидент породи подозрение у мене, че съществува някакъв проблем при представянето на истинските мъже във филмите. Но не извадих поуки от това подозрение, защото и други актьори утвърждаваха същия стереотип на „мъжа-мъжко момче".

Влиянията, които се стремят да накарат юношата да бъде „мъжко момче", започват да действат още отрано, от семейството. Момчетата получават (и искат да получат) играчки, които изграждат у тях образа на мъжете-герои, които те виждат в детските мултипликационни филми. В спортовете ги насърчаваме да се съревновават даже и ако нямат желание или дори малко спортен талант. Te са обкръжени от родителските надежди и очаквания, които искат да видят как пред очите им израства един „малък мъж". Старият пример за бащата, който тича да купи на новородения си син бейзболна бухалка или футболна топка, показва какво очакват от мъжа като характер и поведение.

Повечето от вас, които четете тази книга, вече сте заобиколени от много лъжливи представи за мъжеството. Например колко от вас са си играли с куклите Барби и Кен, а не с войници или космически кораби? Колко от вас гордо са хранили и обличали кукли заедно с приятелите си около вас? Едва ли много от вас са го правили. Това са момичешки работи дори тогава го знаехте. Мисля, че разбирате какво имам предвид. Когато сглобим информацията, която получаваме от средствата за масово осведомяване и от приятелите и родителите, си оформяме представата за истинския мъж. Не казвам, че играта на кукли трябва да е занимание на младежите, но използвам този пример, за да покажа, че от ранна възраст ние вече сме си оформили ясни представи за мъжествеността.

Ако повярваме в тези илюзии, тези „сенки на мъже", ние се намираме в опасност. В следващите глави ще разгледаме качествата, които правят мъжа истински. Някои от тези черти са много близки до представите и образите, с които сме свикнали да мислим за мъжеството. Други от тях може да ви изненадат.

Но да градим поведението си на илюзии и невярна информация, може да се окаже повече от глупаво. Това може да стане опасно, ако не и истински смъртоносно. Понякога информацията и образът изглеждат много близки до истинските. Макар че ядливите и отровните гъби си приличат, ние знаем, че една хапка от отровните означава сигурна смърт. Затова трябва да се научим да ги различаваме.

Не е много трудно да си представим какво се случва, когато се опитваме да постъпваме според едно неправилно виждане за действителността. Следващият пример, макар че е очевидно преувеличен, илюстрира моята мисъл.

Представи си, че не си овладял основните правила за умножение. Ти искрено вярваш, че четири по шест е равно на 23. (Не се притеснявай, че резултатът не излиза, с повечето илюзии и без това е така.) Сега си представи, че си архитект, който проектира и строи небостъргачи. Невярната информация, която не си коригирал в часовете по математика, ще се прояви наяве в очертанията на някоя чудновата по формите си сграда. Тя ще бъде опасна за живеене, може да е грозна, или, най-вероятно, няма да може да се построи.

Няма да е от полза да прикриваш дефекта, ако си повярвал в погрешното нещо; колко искрена е вярата ти е без никакво значение. Може да твърдиш, че правиш нововъведение, че постъпваш творчески и вървиш по свой собствен път. Може да претендираш, че си изключение, специален случай това няма да направи сградата по-стабилна. Единственият изход от този провал е да си признаеш, че не знаеш математическите правила, _да ги научиш и да коригираш равенствата, които провалиха твоя

проект.

Много често приемането на една лъжа за характера на истинския мъж може да донесе тъга или неуспех, понякога то води до ужасна трагедия. Джон Ернандес е подходящ пример, който показва какви са последиците от приемането на една лъжа за истина.

Години наред Джон вярваше неотклонно на примерите на мъжество, които бе виждал на екрана. Той изгради живота си по модела на силния корав мъж, който обича алкохола, показан във филмите за каубои и героите на оръжието. Той се стараеше да бъде такъв мъж. Не позволяваше никой да го използва и никой не се опитваше да си играе с него.

Джон живееше около Лос Анжелис, където топлите пустинни ветрове на Санта Ана често духат и през зимата, като донасят горещините на летния ден и в града. По време на един от тези изключително горещи периоди Джон се беше барикадирал на кушетката в стаята си и гледаше вече цял ден футболни мачове. Заобиколен от шест стека бирени кутии, Джон викаше и ругаеше ядосано футболистите, когато объркваха играта, докато изпразваше бира след бира. По време на една от паузите запасите му привършиха и той реши да отиде до близкия магазин, за да попълни бирения си арсенал преди да е започнала играта макар че беше пил часове наред.

Повечето щати имат строги закони, забраняващи продажбата на алкохол на лица в нетрезво състояние. В щата на Джон те бяха валидни. Като говореше завалено, той се приближи до продавача с бирена кутия под мишницата, задръжките му бяха изчезнали много преди да дойде в магазина.

Съжалявам, Джон каза продавачът но се опасявам, че не мога да ти продам нищо в момента. Защо не си отидеш до къщи и не дойдеш тук след няколко часа?

Продавачът, очевидно притеснен и обезпокоен, започна да избира някакъв телефонен номер, когато един тънък глас извика:

Той казва, че си пиян\ Гласът идваше от един кльощав младеж, отбил се в магазина,

за да купи бонбони и да погледа вестниците и списанията с красавици на кориците, изложени на видно място в магазина.

Какво? невярващо измърмори Джон.

Казва, че си пияница, алкохолик, ясно ли ти е ? наливаше масло в огъня младежът.

Джон избухна в гняв. Ругатните му накараха въздуха да позе-ленее от жлъч, той тръгна с тежки стъпки след младежа, който просто отстъпи няколко крачки назад. Младежът изсипа порой от нови цинизми. Джон се втурна към младежа, който бързо профуча около щанда със списания и го подразни:

Ха, не можеш да ме хванеш, защото си само един стар алкохолик!

Джон се вкамени. Застана неподвижен до бара и след това бавно вдигна ръка към момчето. Той промърмори:

Никое хлапе не може да говори така на мъж като мене. Ще ти покажа какво става, когато се закачаш с мене.

Момчето се засмя и отново се подигра на Джон.

Джон се отдалечи от бара и излезе през вратата, кипящ от ярост. Обидите на момчето го следваха, когато излезе от магазина. Той влезе вкъщи, отиде до чекмеджето на нощното си шкафче и взе своя пистолет. Зареди пълнителя и втъкна оръжието в колана си. Тръгна към магазина, като пътьом премигваше с почервенелите си очи на обедното слънце.

Когато наближи магазина, един младеж излезе през вратата.

Хей, момче извика Джон. Младежът се спря и се обърна към него. Джон бързо извади пистолета си от колана и натисна спусъка. Куршумът се заби в гърдите на младежа и го повали на земята.

Джон отиде с бавни стъпки до своя дразнител. Младежът, който лежеше на тротоара, се гърчеше от болка и страх, погледна към мъжа, който стреля в него и извика, ужасен и шокиран:

Татко, татко...

В пияното си състояние Джон беше объркал младежите. Младежът, който бе излязъл от магазина, беше неговият собствен

син.

В този момент Джон показа какво представляваше неговото

Възприемането на неправилни идеи за същността на истинското мъжество има трагични последици. Те не винаги са толкова тежки, както при Джон, но са не по-малко разрушителни.

Една от първите и най-важни стъпки, за да станеш истински мъж, е да разбереш кой точно си ти и кой не си. Ти не си образът от киноекрана (дори актьорът не е персонажът, който той играе). Никой от нас не е непобедим и истински независим. Ние не можем да разрешим всички проблеми, да носим всички товари или да победим всички врагове. Нуждаем се от това мъжество, което рядко откриваме в книгите, киното или телевизията. Нуждаем се от истинско мъжество. Мъжество, което може да се достигне. Мъжество, което дава своите плодове, което расте в дълбочина и сила когато ние растем на години. То е на светлинни години разстояние от повечето от представите, които ни се предлагат в днешния свят.

Истинското мъжество не се среща толкова често, колкото си мислиш, защото, за да станеш истински мъж, не е достатъчно само да пораснеш физически, да опиташ секса или да направиш мускули.

Ако наистина се интересуваш какъв всъщност е истинският мъж, най-доброто място, откъдето можеш да започнеш, е да се срещнеш с Този, Който създаде мъжете. Тъй като те са Негов модел или копие, логично е да се каже, че Той знае какво е нужно, за да бъдеш мъж, а не пораснал младеж.
когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откакто станах мъж, напуснал съм детинското (1 Кор. 13: 11).

Когато бях дете, аз бях пълен господар на средата, в която живеех. Управлявах владенията си (една тревна площадка). Моят свят беше обозначен. Той се състоеше от тревната площ пред къщи, част от пътеката и един пясъчник.

Доколкото знаех, разстоянието от пясъчника до входната врата беше единственото нещо на света, което имаше значение за мене. Нещата, които бяха зад оградата: другите къщи, пожарният кран, улиците и т.н., нямаха истинско значение. Моят свят беше най-вече в моя пясъчник.

В пясъчника аз имах всякакви играчки, подходящи за него. Това бяха пластмасовите лопатки и много кофички, които ми помагаха по-лесно да пренасям пясък от едната част на пясъчника в другата. Имах формички, с които моделирах мокрия пясък, имах коли и камиончета, които се движеха по пътищата и тунелите, които правех. Имаше дори и едно сложно устройство за пресяване на пясъка, което се въртеше на малко воденично колело, когато пясъкът се прецеждаше през него.

Това бяха моят свят и моите играчки. Но не за дълго. Нещо се случи в мене и желанието ми да си играя в пясъчника намаля. Не ми беше интересно вече. Други неща ме вълнуваха повече. Аз вече мислех за оръдия и войничета играчки и все по-рядко ходех на пясъчника. Разбрах, че започвам, макар и бавно, да се променям.

Промяната се прояви и в други области. Бърт, Ърни и Голямата птица вече не ме вълнуваха както преди. Моят свят се променяше: той се разширяваше. Бях открил тротоара зад оградата.

На този тротоар всяко дете можеше да кара много по-бързо и следователно по-вълнуващо своята тротинетка, отколко-

1?

то на пътеката пред къщи. И с малко повече смелост да дръзне

да стигне до ъгъла на улицата.

От ъгъла ние можехме да караме много по-бързо и затова ни

беше и по-интересно. Скоро напуснахме и ъгъла, за да отидем на стръмната писта на Андерсън. Бяха нужни светкавични рефлекси, за да не излезем от тротоара на улицата.

Промени се и начинът, по който използвах времето си. Вече не спях всеки следобед. Вместо това, трябваше да ходя на детска градина. Тогава започнаха и известните вечерни часове, затова трябваше да си бъда вкъщи преди да се стъмни.Когато светваха уличните лампи, всяко дете се отправяше към къщи и улицата оставаше празна и пуста.

Моят стар свят беше пак там, но аз не играех вече в него. Загубих интерес. Той беше „под мене". Беше детински.

Скоро промените започнаха да идват все по-бързо и по-бързо. Понякога настъпваха преди да бъда готов за тях.

Годината, в която постъпих в прогимназията например, беше пълна с промени. Беше ми съвсем ясно, че учениците не трябваше да си играят с войничета и други детски играчки. Ако някой от нас си играеше и другите научеха, моментално той ставаше за посмешище на цялото училище. Проблемът беше, че на мене всъщност ми харесваха някои играчки, които трябваше вече да съм надрасъл. Аз трябваше да ги вадя през нощта и да си играя, когато никой около мене нямаше да разбере. Накрая страхът ми стана прекалено голям. Опасението, че може да ме разкрият, стана по-силно от удоволствието от играчките и аз трябваше да се сбогувам с любимите си войничета.

Растежът е много важна и често много болезнена страна на живота. Някои обаче не предприемат нужните действия, за да израснат. Всеки расте на години, не всеки израства в мъдрост. Докато децата тръгнат в прогимназията, те изглеждат вече пораснали. Макар че нашата култура не позволява на едно пораснало дете да запази детските си дрехи и играчки, тя често позволява на възрастните да проявяват детинско поведение.

Малките деца често показват невероятно силен егоизъм. Те постоянно искат нещо. Винаги желаят да получат нещо. Ако желанията им не са задоволени, те пищят или плачат, или ако са по-големи, се мръщят и се цупят. Възрастните мъже не могат да викат и плачат като деца. Но ако егоизмът е вкоренен в душата им и са незрели духовно, те пак ще се държат неподходящо, ако не получат това, което искат. Те сигурно няма да плачат или да се _мръщят. Но може да станат мълчаливи и затворени. Или може да бъдат критични и заядливи. Те стават избухливи мърморковци, облечени в мъжки дрехи. Старата поговорка: „Единствената разлика между мъжете и момчетата е в цената на техните играчки" важи за тези мъже, които не са надраснали манталитета на „детето от пясъчника".

Една от тези първи стъпки по пътя към мъжеството е да се различат детинските „играчки" в нашето мислене и поведение. Ако искаме да бъдем мъже, трябва да ги оставим зад гърба си. Трябва да ги заменим с нещо друго, но не с нови играчки, а с нови ценности. За истинския мъж играчките вече нямат значение. За него незрялото поведение, егоцентристката логика и детинският свят са неща, които той вече не желае.

Друг начин на мислене по този въпрос е да си представим свят с едно измерение. Светът, в който живеем, е триизмерен: пространството има дължина, ширина и височина. В едномерния свят вместо куб или квадрат могат да се видят само линии прави вертикални и хоризонтални линии, които не са свързани помежду си.

Да си представим, че в този свят някой изобрети очила, с които може да се вижда в две или дори в три измерения. Ако някой си сложи очилата, ще види, че правите линии всъщност се съединяват в квадрати, правоъгълници и триъгълници. Той ще види не само тези фигури, но и триизмерни изображения.

Хората, които гледат през такива очила, ще имат по-правилен поглед за света. Те няма да пожелаят да видят света отново едномерно.

Така е и с „оставянето на детските играчки". Трябва да решим да изоставим семплия живот на пясъчника заради по-сложния и реален живот в „света зад оградата". Трябва да пожелаем да се откажем от изрази като: „Първо аз", „Дай ми", „Искам" и ги заменим с: „Какво мога да направя за тебе", „Как е правилно да постъпя", „Ти първо, аз след това", „Искам ти да си доволен" „Искам да се усъвършенстваме".

Възрастните хора, които не са се научили да растат в знания и ум, може да се разочароват и се отчаят от света, в който живеят. Като Камен идеалният пример за човек с „манталитет на момчето от пясъчника". Много красив наглед, талантлив спортист, егоцентричен мъж, който поддържаше интимни отношения с много момичета и се стремеше да постигне всичко, което според него изразяваше успех и го постигна. Още преди да стане на 24 години, му плащаха, за да спортува и да показва дрехи, които получаваше безплатно от производителите, _с цел да ги рекламира. Имаше много момичета, всички от които бяха красиви. Имаше слава, пари и скъпи играчки. Но един ден Камен стигна до края на бляскавото си пътуване към успеха и там не откри нищо. Разочарован, той започна да ходи на партита все по-често, да се среща с все повече жени и да живее все по-трескаво и безразсъдно.

Камен постигна целите, за които други мъже работят през целия си живот, но душата му бе останала пуста и празна. Доколкото разбираше, не му бе останало нищо. Радостта от живота бе изчезнала.

Една петъчна вечер, вместо да отиде на парти, Камен отви маркуча от градината пред дома си. Източи останалата в него вода и отиде до колата си. Коленичи и пъхна маркуча в ауспуха. Стана, извади ключовете на колата от джоба си, отвори вратата и влезе в колата. Мушна другия край на маркуча през прозореца и го затвори. Включи двигателя, изключи от скорост, дръпна ръчната спирачка и пусна касета с музика.

Когато след няколко часа приятелите му го откриха, той бе мъртъв поради отравяне с въглероден оксид.

Животът не е игра. Той е сериозно нещо. Да поддържаме „философията на пясъчника" относно Бог, хората и себе си, означава да останем измамени.

Въпреки че сме склонни да ги пренебрегнем, качествата на мъжеството, които са описани на страниците на тази книга, ще придадат цел и стойност на живота ни. Няма да ги открием „над седемцветната дъга на успеха", но, като златото, ще ги достигнем в дълбоките и тъмни места. Трябва да изкопаем галерии, да работим и да ги добиваме с пот на челото. Няма да ги получим лесно. (Те не се изработват лесно.)

Ако си готов да изследваш „света извън своя пясъчник", започвай! Работата върху качествата на истинския мъж, описани в тази книга, е само началото. Когато си ги усъвършенствал, ти всъщност си започнал да се отказваш от „залъгалките" и си тръгнал по пътя на истинската зрялост и мъжеството.

Когато разсъждава върху съвършения пример за мъжество, съвременният млад мъж рядко се сеща за Исус. Поради определени причини много младежи и мъже са получили неточна представа за Него.

Когато мислим за Него, много от нас си спомнят, че са учили за нежния и кротък като агне Исус. Ние сме си изградили една трогателна представа за Него като за слаб и нерешителен човек, който е като „божа кравица" и е прекарал земните си дни в разходки из „зелените поляни", облечен в дълга роба и обут в сандали. На много картини Го виждаме изобразен като бледо и измъчено създание, което странства из Галилейските земи.

Библията представя съвършено различна картина за Исус. Ття не ни рисува аскета, който съзерцава в захлас камъните в пустинята, но ни дава една хармонична картина за Него. Картина за един жив, реален мъж.

Представи си, че стоиш пред тълпа от настроени враждебно към тебе мъже. Те са толкова разярени, че искат да те убият. Представи си, че са те избутали до ръба на една пропаст и се готвят да те хвърлят от скалите в нея. Какво ще направиш? Ще се биеш? Ще викаш за помощ? Ще повлечеш след себе си и някои от тях, за да омекотят удара от падането ти? Ще молиш за милост? Библията пише, че в един определен момент от служе-нието си Исус се изправя лице в лице с подобна тълпа мъже, които са решили да Го хвърлят в една пропаст (виж Лука 4: 28-30). Авторът на Евангелието отбелязва, че вместо да хленчи или да припадне (което можем да очакваме според неправилната представа за Исус, която мнозина са получили), Той просто се обърнал и минал покрай хората и без да викне, да се съпротиви и дори без да каже дума, си отишъл. Всъщност в Библията пише, че разярената тълпа се отдръпнала, за да Му стори път.

В този мъж имало нещо особено и покоряващо, нещо, което смирило гневната тълпа и я накарало да се отдръпне. Нещо в Н_его издавало власт нещо силно, мъжествено и неповторимо.

В един друг разказ четем за Исус, който с бич в ръка събаря масите на среброменителите в храма и ги изгонва от него (виж Йоан 2: 12-16). Ако този разказ ти е познат, замисли се за него_вото значение. Какво ще ти струва да влезеш в някой универса-_лен магазин, да събориш касовите апарати и да изгониш продавачите и собственика с камшик? След колко време хората ще те спрат? След колко време ще дойде полицията, за да те арестува?

Макар че някои от обстоятелствата бяха различни в ситуацията на Христос, ефектът бе същият. Той събори припечеленото от официално признатите търговци и го разпиля из целия храм, но никой не се опита да спре действията Му. Трудно е да си представим как един слаб и нерешителен човечец може да вдигне толкова шум. Ако търсим типа мъж, когото нашето общество възвеличава силният и невъзмутим герой можем с основание да считаме, че Исус влизаше в тази категория. Но това не са единствените качества, които определят Исус като съвършения

мъж.

Тъй като бе съвършен, Той притежаваше съвкупност от уравновесяващи се качества, които правеха възможно да бъде в състояние да изгони търговците от храма и да си играе кротко с децата. Той можеше да плаче на гроба на свой приятел и да стои смело сам пред тълпата, която искаше да Го убие. Исус не само прояви много от качествата на характера, които нашето общество включва в представата си за съвършения мъж, но Той доказа, че е идеален, зрял, уникално съвършен мъж. Той изпитваше болка и самота. Сърцето Му можеше да скърби. Търсеше помощта и подкрепата на приятелите Си, но в същото време можеше да стои смело сам срещу силните на деня. Той можеше да утешава скърбящите. Можеше да бъде смирен и, в същото време, да изповяда истината, че е Бог в плът.

Единственият разказ за детството на Исус, с който разполагаме, е една кратка случка с дванадесетгодишния Исус. След като е прекарал часове в храма, Неговите родители тръгват обратно към родния си град, без да забележат, че Той не е с тях и не след дълго се връщат и започват трескаво да Го търсят. Когато е

смъмрен поради безпокойството, което е причинил на Своите родители, които не Го намират при себе си, Той отвръща: „Не знаете ли, че трябва да бъда около дома на Отца Ми?" Още на 12 години.Той е бил съвършен.

Исус можеше да бъде съвършен, защото беше Бог. Но освен това Той беше и човек. Библията пише, че Исус разбира нашите немощи, защото като човек Той пострада като изкушаван във всичко (виж Евр. 2: 18, 4: 15). Но за разлика от всеки друг човек, Той не се поддаде на никое изкушение, Той беше безгрешен. Никой обикновен човек, колкото и да се старае, не може да бъде без грях. Но Бог действа в нас и ни помага да постигнем целта. Това е една от причините, поради които Бог е изпратил Своя Син на Земята. Исус дойде, за да бъде наш пример. Бог иска всички мъже да се стремят да бъдат като Него. Някои от нас ще участват в Божия план, други ще се противопоставят във всяка негова стъпка, като отчаяно се опитват да прокарат своя път в живота и да дадат свое определение за зрелостта на характера.

В цялата верига от качества на характера, от които се състои мъжеството, липсва едно важно звено, ако не положим клетва за вярност на Съвършения Мъж. Това означава, че ако изобщо желаем да станем истински мъже, трябва първо да се примирим с нашия Създател. Казано с прости думи, това значи, че ако искаме да имаме пълноценен живот, трябва да поканим Христос да бъде Учителят на нашите умове и сърца. Трябва да Го помолим да ни ръководи, да бъде наш Водач, наш Господар. Трябва да се откажем от своите собствени възгледи и да ги заменим с Неговия начин на мислене. Трябва винаги да бъдем ученици, готови да се поучат и заменят неправилното разбиране за истината, с правилното. Трябва да изоставим стремежите си да угаждаме на себе си постоянно, за да можем да се стремим да живеем за Бог. Ще открием, че е лесно да Го зарадваме, но е невъзможно да сме безпогрешни, защото Той няма да спре да ни променя, докато не станем нови хора с нови сърца.

До степента, до която един млад мъж е подобен на Христос, той е истински мъж. Дотолкова, доколкото един мъж живее противно на примера на Христос, той оставав незрялост.

За да станем като Истинския Мъж, ще са необходими усилия. Това не е задача за ленивия мъж. Тя прилича на детското старание да вървим в крак с нашия баща. Крачките на Исус са наистина много големи. Но както в твоето детство, когато не можеш да вървиш с бързината, с която крачи баща ти, Той ще те води или ще те носи на ръце.

Повечето от нас познават някой човек, на чиято дума не може да се вярва. Това е човек, който съчинява истории и ги представя за истински, като ни убеждава да му вярваме. Той дава обещания, които не спазва и не може да пази тайни.

Ако човек, който постъпва така, ни е симпатичен, ние понякога го защитаваме с думите: „Той е склонен към преувеличаване" или „Обича да извърта истината понякога". Ако не ни интересува, за нас той е „отвратителен лъжец и фантазьор". Но истината е, че нечестните хора, които са ни симпатични, са просто симпатични лъжци.

Повечето от нас познават хора, които мамят. В почти всеки клас има един или двама, които отделят повече време, за да си направят пищови, отколкото би им било нужно, за да се подготвят за предстоящото контролно. Слагат ги в ръкавите си, в дрехите, в обувките си и т. н. Ако не ги хванат, получават незаслужена оценка. Ако ги хванат, получават оценката, която им се полага плюс срама от разкриването. Всички ние познаваме и хора, които лъжат в различни хазартни и други видове игри. Те „крадат" пари, когато играят „монопол" или постъпват нечестно в спортни надпревари. Понякога това са същите хора, които твърдят, че не понасят да губят. Странното е, че поведението им показва какви неудачници са те в много по-важното състезание на живота.

Много от нас сигурно познават младеж, който лъже. Той казва, че отива до магазина или на някое друго място, което родителите му разрешават да посещава. Но след като отиде до там, той поема друга посока и отива на място, което родителите му не одобряват. По-късно вечерта, когато родителите му го питат къде е бил през деня, той може да каже, че „наистина" е бил в магазина. Разбира се, той забравя да каже колко дълго е стоял там. Неговата заблуда представлява лъжа, покрита с тънък слой „истина".

Понякога срещаме човек, който краде. Той може да краде от ма_газините (което е много интересно за малките умове) или от п_ознати. Може да краде от приятели или от семейството си

Взема _пар_И от панталоните на баща си, без да го пита, например. „взема назаем" вещи от приятелите си, без да има намерение да ги върне. Естествено приятелството става доста крехко, когато ограбеният младеж разбере, че при всяко посещение на приятеля му заедно с него си тръгват и някои вещи.

Всички тези характеристики са типични за човек, който има проблеми с израстването си като мъж. На него му липсва едно качество, което прави младежа истински мъж. Липсва му честност.

Без значение колко приятен може да изглежда един човек, ако има проблеми с честността, след известно време този негов недостатък става забележим. Не е необичайно той да има много „приятели", да ги сменя често и да се възползва от тях и доверието им, докато загуби тяхното. От друга страна, честния човек има верни приятели, които му се доверяват и го подкрепят.

Липсата на честност се разкрива често по твърде неприятен начин, който не си струва усилието. Познавам един човек на име Димо, който имаше проблеми с честността. Той обичаше да разказва поразкрасени истории за себе си и да ги представя за истина.

Когато Димо дойде в нашето училище, всички бяха много впечатлени от него. Той беше младеж, който до осми клас беше извършил такива подвизи, за които повечето от нас можеха само да си мечтаят. Разказа ни, че е карал делтаплан и описа как го е правил с такива подробности, че никой не се усъмни в думите му. Каза ни, че има черен пояс по карате и никой от нас нямаше намерение да проверява дали това беше истина. Похвали се, че е спечелил състезание на едно друго място в щата и всички му повярваха, защото говореше за него правдоподобно и уверено.

Но след известно време започнахме да си мислим, че Димо се прави на прекалено способен, за да бъдат всичките му думи истина. Независимо на каква тема беше разговорът, той беше правил, можеше да прави или щеше да прави това, за което говорехме. Започнахме да подозираме, че Димо си фантазира. Доверието ни към него силно намаля. Колкото повече се съмнявахме в историите му, толкова по-невероятни ставаха те. Димо сам си слагаше капан и почти всеки младеж можеше да го разобличи в измислиците му.

Един ден това стана. Едно момче влезе в стола и обяви, че са излезли големи вълни в океана. За нашето училище, което беш_е близо до брега, това бе важна новина, защото много от момчетата караха сърф. Изведнъж Димо каза:

Мога да карам сърф, два пъти по-голям от вашите.

Той се бе хванал в лъжите си. Беше попаднал в капан и нямаше кой да му помогне. Изгледахме се съзаклятнически и накрая някой каза:

Димо, зает ли си днес след училище?

Димо, който не знаеше, че го дебне опасност, отговори весело:

Хей! Трябва да си бъда вкъщи чак след шест часа.