На нтсм ХХI национална конференция дефектоскопия’2006



Дата01.02.2018
Размер147.87 Kb.
ISSN 1310-3946




на НТСМ

ХХI Национална конференция ДЕФЕКТОСКОПИЯ’2006

Година ХІІI  Брой 3 (86) Юни 2006 год.



Сертификация на персонала за бъдещето


маг.инж Йордан Мирчев и ст.н.с.д-р инж Александър Скордев

СЦП по КБР към ННТД по дефектоскопия

София, www.ndt-bg-cert.org

Сертификацията е един от основните инструменти за доказване на съответствието. Израз на глобализацията е специфицирането в рамките на ISO на изискванията за сертификация на персонала от различни области на световния пазар на труда и инфраструктурата за нея . База за сертификация на персонала безусловно е обучението. Прилагането на сертификацията на персонала е неразривно свързана с основния принцип на професионалното обучение “Обучение през целия жизнен цикъл (живот)”. Като инструмент, прилаган от трета независима страна тя се явява средство за защита от порочната практика за купуване на дипломи и други документи за завършено “успешно” обучение. Всяка сертификация е свързана с “гласуване на доверие” или с използуване на инструмента акредитация. Във високите технологии, една от които е контролът и изпитването без разрушаване (NDT), тези принципи се използуват отдавна в масовата практика, както и авангардни модели (вече приети на световния пазар) за осигуряване на компетентен персонал на пазара на труда.

Целта на настоящата работа е анализ на състоянието за осигуряване на компетентен персонал за световния пазар на труда чрез глобални модели и представяне на политиката и на действията на Сертификационния център за сертификация на персонала по контрол без разрушаване (СЦП по КБР) към Националното научно-техническо дружество(ННТД) по дефектоскопия за сътрудничество с клиентите си.

Състояние и проблеми на професионалното обучение и сертификацията на персонала

за контрол без разрушаване в България


Специализираното професионално обучение и сертификацията на персонала по контрол без разрушаване(наричан дълго време дефектоскописти) има дългогодишни традиции [1, 2]. В сегашната си форма СЦП по КБР, първият в България акредитиран съгласно съвременните изисквания орган за сертификация на персонала, има вече над 10 годишна история [3].

Ролята на всяко отговорно правителство съгласно философията на глобализацията [ 4, 5 ] е да се стреми да премахне пречките, които спъват прогреса на цивилизацията и да стимулира растежа на онези икономически сили, които всяка нация носи в себе си, създаването на равни възможности на икономическите субектите за задоволяване на потребностите за консуматорско благоденствие, намаляване на пряката намеса на държавните органи в функционирането на икономическите субекти на пазара и даване на предимство на конкуренцията чрез намаляването на административните, граничните и митнически пречки пред развитието и. Глобализацията достигна и инструментите за оценка на съответствието и в частност компетентността на персонала на пазара на труда.

Усвояването на инструментите за оценка на съответствието в условията на преход от планова към пазарна икономика в България е свързано с естествената неподготвеност на мениджърите и специалистите за използуването на тези инструменти. Анархията на прехода в България създаде различни форми на професионално обучение и акредитацията на органите по обучение и за сертификация на персонала въобще и в частност за контрола без разрушаване. В отварящия се пазар на услугите и труда и в националната система за контрол и изпитване без разрушаване започнаха да се проявяват и множество примери за некомпетентност на лица с дългогодишен стаж и което е най-тревожното - със сертификати. Това са сериозни симптоми, заплашващи оцеляването и просперитета на икономическите субекти от тази система в условията на глобизиращия се пазар, най-скоро – в европейския и след това в близкоизточния, африканския, азиатския и т.н.

За съжаление проблемите и не най-добрата практика се проявявя в отделните подсистеми за подготовка и оценка на съответствието на персонала, извършващ контрол и изпитването без разрушаване.



Първо. За състоянието и проблемите в професионалното обучение.

Наред с Школата по дефектоскопия на Висшия учебен център “КВАЛИМА”, която е обучила основната част от дефектоскопистите в България, има дългогодишни традиции и е специализирано заведение за обучение на дефектоскописти, се появиха и цял ред други дружества и субекти, предлагащи услуги за обучение на персонал за контрол и изпитване без разрушаване. Появиха се и купени документи за обучение. Разгърна се пазарна стихия и в общественото пространство се появиха разнообразни доказателства, целящи да докажат, че клиентите трябва да се доверят на този или онзи обучаващ и да спечелят за него нови клиенти. Започналото прилагане на акредитацията като средство за доказване на съответствието на професионално обучение се провали и се “вкара в задънена улица”, след като Законът за професионалното образование ограничи акредитацията само до професии, а Националният класификатор на професиите изключи, признатата няколко десетки години професията дефектоскопист (персонал по контрол без разрушаване). Въпреки това акредитацията на лицата, извършващи професионално обучение по изпитване (контрол) без разрушаване остана да се използува в побългарен вариант, твърде далечен от глобалния подход. Предприемчиви дейци от висшето образование използуват акредитацията си в областта на висшето образование за доказване “легитимността” на професионално обучение на изпълнителски кадри. Акредитираните учебни центрове (бившите ПУЦ и други от тяхния ранг) най-често “пришиват” към традиционните си програми за професионално обучение по признати специалности и такива екзотични и търсени части от професии, каквато е дефектоскопната. И в професионалното образование по контрол без разрушаване се проявиха белезите на стихийността и измамите, които характеризират националната образователна система на България през последните години, за което всички ние плащаме висока цена и подценяваме опасността от драстично намаляване на конкурентноспособността българските физически и юридически лица на глобализиращите се пазари.



Второ: За оценката на съответствието на персонала в специализирани сертификационни центрове.

С административния натиск на държавния орган Изпълнителна агенция ”Българска служба по акредитация” (ИА “БСА”) към Министерството на икономиката (вече и на енергетиката) за удовлетворяване критериите за компетентност на акредитиращите се органи за контрол и изпитвателни лаборатории се сертифицираха няколко стотици лица от персонала. Услугата сертификация се предлага от различни органи: част от тях акредитирани от ИА “БСА”, а част - от намиращи се в чужбина органи, представлявани от български дружества. По различни причини и в унисон с провежданата държавна политика българските държавни органи отвориха пазара за услуги от сертифициращи органи на персонала по контрол без разрушаване, акредитирани в чужбина. Това не би било лошо, ако тези сертифициращи органи действуваха независимо от обучението, което е основния принцип на сертификациата в глобалния подход. На практика под различни форми тази зависимост се скрива и недостатъчният административен капацитет на българските институции остава безнаказано нарушаването на този основополагащ принцип. (Без него сертификацията на персонала е безсмислено занимание и перачница на пари). Този тип сертификати са познати на отговорните инвеститори и държавни органи в Европейския съюз и многократно са обсъждани в Европейската федерация по NDT. В рамките на тази Федерация действува договорът за взаимно признаване на сертификатите на персонала съгласно сертификационната схема на EN 473, в който един от критериите е сертификационните центрове да са към национално представените във Федерацията неправителствени организации. Тук е необходимо да напомним, че съгласно документа CERTIF 97/4-EN на Европейската комисия акредитацията на органите за сертификация се извършва под егидата на държавата, т.е трябва да има един национален орган. Този документ е първичен, а използуването на възможностите за взаимно признаване на сертификатите е вторично. На нас не са ни познати случаи за признаване на сертификати на персонал, издадени от акредитиран от ИА “БСА” орган в някоя от страните на Европейския съюз. Истина е и, че желаещите да практикуват тази професия в тези страни са единици. Тъй като акредитираните от ИА “БСА” органи за контрол и изпитвателни лаборатории не са обект на подписаното споразумение за взаимно признаване на акредитационните сертификати, можем да направим извода, че тази сертификация на персонала, извършена в България, действува само за национални нужди. Това очевидно за времето, в което живеем е архаизъм.

Практиката на пазара на услугите за контрол без разрушаване и на труда на персонала по контрол без разрушаване в България показа, че за повечето инвеститори и мениджъри на обявените поръчки и проекти за финансиране не е решаващо, кой и с каква акредитация е издал сертификата. Важното в случая е сертификатите да внушават доверие към органите и лицата, участвуващи в неговото появяване.

Избраният подход към акредитацията на органи и заведения, имаща отношение към персонала по контрол без разрушаване в България, е пълен с противоречия. Държавният орган (ИА “БСА”), действуващ по спецификациите на световните и европейски стандарти, съществува в средата на други органи, които действуват по свои изисквания. На проблемите и побългаряването на акредитацията в професионално обучение вече се спряхме. Тук е мястото да отбележим противоречията с изискванията на Наредбите за оценяване на съответствието, които действуват в регулираната част на пазара. В частност в Наредбата за съоръженията под налягане [6] се изисква одобряване на персонал, извършващ контрол без разрушаване на заварени съединения (чл.34 от Наредбата), който може да не бъде сертифициран от акредитиран по установения ред орган, а оценката на процедурите за контрол без разрушаване на неразглобяеми съединения се извършва от сертифициран от акредитиран орган персонал. В хармонизираните стандарти за извършване на изпитване без разрушаване се изисквана сертифициран по EN 473 персонал, а в продуктовите стандарти за контрол без разрушаване няма такива изисквания и следва да се считат изискванията на Наредбата. Българската “Гражданска въздухоплавателна инспекция” няма строго документирана политика по отношение на издаването на допуск за работа с въздухоплавателни средства – половината от персонала, допуснат до работа, има сертификат, а другата половина – само обучение. Според нас причините са в тесноведомствения подход и липсата на единна държавна политика по отношение на такава високоспециализирана дейност, каквато е контролът без разрушаване. Гласът на единствената неправителствена организация в тази област не се чува и все по-рядко звучи.

Коренът на противоречията според нас се крие в недостатъчното разграничаване на доброволността на акредитацията и сертификацията в нерегулираната сфера от задължителните изисквания, които държавата в пазарната икономика е в правото си да поставя за изпълнение, в т.ч. и за акредитация и сертификация в регулираната сфера на пазара. В Закона за акредитацията, извършван от Българската служба по акредитация , като основно изискване се определя доброволността (чл.2 ал.3) за ползуване на услугата акредитация. В Наредбите за оценка на съответствието, издадени на основата на Закона за техническите изисквания към продуктите, акредитацията на органите за контрол и лабораториите за изпитване от “БСА” е предпочитаемата форма за допускане да извършват услуги за оценка на съответствието. Както вече отбелязахме, “БСА” не акредитира такива органи и лаборатории, ако персоналът не е сертифициран от акредитирани от него органи или от подобни органи, подписали многостранното споразумение на Европейската организация по акредитация (MLA), т.е акредитацията на органа и сертификацията на персонала “де факто” става задължителна.

Друга причина е, че при акредитацията от ИА “ БСА” не се определя обхвата на действията на акредитираните органи за контрол, изпитвателни лаборатории и органи за сертификация на персонала за регулираната или за нерегулираната части от пазара. Обстоятелството, че този орган е държавен, а не частен или поне държавно частен, както са изискванието на документа CERTIF 97/4-EN, създава презумцията, че той трябва да се отнася само за областта на задължителната акредитация на органи за сертификация, т.е действува само в регулираната сфера на пазара .

Посочените проблеми с акредитацията показват, че в съществуващите условия на България тя не е сигурен инструмент за оценка на съответствието на органите, действуващи за прагматичното и с минимални разходи оценки на съответствието на продуктите на целия пазар. Като се добави неизбежните за прехода и растежа страх от отговорност и бюрократизация на държавните органи става ясно на всеки, че ползуването на този инструмент е нож с две остриета, по близкото от които “се е опряло до гърлото” на субекта, решил да го използува по собствено желание.

Направения анализ показва, че принципите на използуването на инструментите за оценка на съответствието на подготовката и компетентността на персонала не се познават и се поддържат от противоречащи си нормативни актове. Малките предприятия в областта на контрола без разрушаване и средните предприятия със специализирани органи за контрол или на лаборатории за изпитване без разрушаване в България харчат значителни средства да обучение, сертификациия и потвърждаване и когато се срещнат с компетентни и опитни инвеститори или мениджъри на големи инфраструктурни обекти и организации се убеждават, че не са конкурентноспособни и отстъпват по налични сертификати на аналогичните органи и лабораторирии от чужбина, т.е. формално са некомпетентни. Държавната акредитация и други форми за потвърждаване на компетентност за опитния менижър най-често са символи на бюрокрация и възможности за корупционни практики, т.е е съмнителна и не гарантира сигурност на инвестициите и поръчките и ги задължава сами да извършват такива оценки, което обесмисля използуването на инструментите за акредитация и сертификация. Възможностите за просперитет на българските органи и организации в резултат на тази принудена практика се ограничават и направените разходи се обесмислят. Очевидно е, че действията по инерция и практиката от последните години в областта на оценка на съответствието на компетентността на персонала не може да бъде печеливша стратегия.



Спецификация на изискванията на глобалния подход

към сертификация на персонала в областта на контрола без разрушаване

Стандартът БДС ISO/IEC 17024:2003 [7] определя основните принципи и изисквания за акредитация на органи за сертификация на персонала. Основните принципи са: компетентност, независимост, достъпност без дискриминация, безпристрастност и почтенност. Органът по сертификация не трябва да предлага или провежда обучение или да подпомага други в подготвянето на тази услуга. Новото по сравнение с ЕN 45013:1989 e акредитацията да се извършва на основата на приложни стандарти за сертификационни схеми и институционизирането на схемните комитети, отговорни за поддържането и развитието на сертификационните схеми, които включват всички заинтересовани от процеса на акредитация страни и се явяват място на сблъсъка на разностранните интереси на страните в обучението, сертификацията и използуване на персонала. В тълкувателния документ ЕА-8/01 се конкретизира независимостта на обучаващите от екзаминаторите и персонала на органа за сертификация на персонала, като се въвежда критерия за двегодишен срок, определящ незначителност на връзките и не опорочаващ сертификацията. Нови са и изисквания за сертифициране на персонала на сертификационния център.

Сертификационните схеми, които са включени в областта на действия на СЦП по КБР са специфицирани в следните стандарти: ISO 9712:2005 (за персонал за контрол без разрушаване) , ISO 18436:2003 (за персонал по вибрационен контрол на състоянието и диагностика) и ISO 20807:2005 (за персонал за определени приложения за изпитване без разрушаване: определяне с ултразвукови методи на дебелини, ултразвуково изпитване с нормални осезатели на плоски продукти при производство, вихровотоково и електромагнитно изпитване на тръби при производство и вихровотоково и електромагнитно сортиране). Сертификационната схема по БДС EN 473, която е позната у нас и е включена в обхвата на процедурата за акредитация на СЦП по КБР, започнала през 2004 г., е обречена и не е схема за бъдещето. Причината за това е, че всички изисквания за нива, методи, производствени области, минимални часове за обучение, практически опит, за брой въпроси на изпитите и други от ЕN 473 са включени в ISO 9712, т.е в основната си част стандартите са идентични. В последния стандарт има включени метод за изпитване на напрежения (ST) и инфрачервено термографично изпитване (ТТ) и изисквания за сертификация по прилагането им, т.е стандартът на ISO, не е само приложим в целия свят, но е и с по-широк обхват на действие.

Най-важното в системата от стандарти на ISO са стандартите за спецификации от инфраструктурата на сертификационните схеми: програмите за обучение (ISO 25107)[8] и изискванията на обучаващите организации (ISO 25108)[9], което изключва системата на “пътуващите преподаватели” и обучението в заведения без материална база.



СЦП по КБР сертифицира за бъдещето

СЦП по КБР е в процес на акредитация от юли 2004 г. В хода на сертификацията одиторите от акредитиращият орган ни принудиха доброволно да ограничим обхвата си само до традиционните шест метода съгласно БДС EN 473 и да се откажем от обхвата на сертификационните схеми по ISO 9712 и ISO 18436:2003 , т.е персоналът от националната система по контрол без разрушаване освен на допуснатия вече цяла година монопол при сертификацията на персонал, но и е обречен на сертификация по отмираща сертификационна схема.

Това предизвика промяна на политиката на СЦП по КБР , която ние нарекохме сертификация за бъдещето.

За тази политика е важна приемствеността от десетгодишната практика, която се изразява със следното:

1. Непрекъснато гарантиране на независимост на персонала на Центъра при подготовка и провеждане на изпити и надзор на сертифицираните лица с организационни мерки и документирани процедури, недопускане намеса в процесите за сертификация и надзор на лица от ръководството на дружеството и осигуряване на защита от външен и вътрешен финансов, търговски и административен натиск на персонала на Центъра, извършващ дейността.

2.Поддържане на политиката за независимост на дружеството от преференции на центровете за професионална квалификация и обучение на персонала по контрол без разрушаване.

3.Провеждане на постоянна политика за безпристрастност при управление на дейността на Центъра по отношение на заявителите, кандидатите и сертифицираните лица, включително техните работодатели (пълномощници) и клиенти.

4.Учредяване и поддържане на Морален кодекс на дефектоскописта, като основа за етичните действия в колегията и документирана основа за етичността в дейността на Центъра.

5.Готовност за взаимно признаване на сертификатите съгласно договора на Европейската федерация по NDT.

6.Уважение и сътрудничество с клиентите за формулиране на изпълними договори съгласно системата за управление на качеството ISO 9000 версия 2000г.

Новите части в тази политика са:

1.Сертификация на персонала съгласно сертификационните схеми от глобалния подход, определен със стандартите на ISO.

2.Сертификация на персонала, която да задоволи по-широк кръг потребители и най- важното да е валидна не само за България и ограничения български пазар, да задоволява с обхвата си всички държавни органи и органи на Европейските страни и страните, в който е възможно участие на български персонал на пазара на труда.

3.Създаване и надзор на дейността на схемен комитет на Центъра, който безпристрастно и справедливо представлява интересите на всички заинтересовани от сертификационната схема страни без отделни интереси да доминират.

4.Гъвкава ценова политика с промоции и отстъпки, определена от факта, че Центърът не разпределя печалба, защото е в организация с нестопанска цел.

5.Подбор на авторитетни и неподкупни екзаминатори, постоянен надзор на сертифициранияте лица и използуване на мотивиран, компетентен и перспективен ръководен персонал.

6.Младежко дръзновение и мъдрост при управление на процеса за сертификация.

7.Създаване на бариера пред пирамидите в професионалното обучение в обхвата на действие на сертификационните схеми, приети от Центъра.


Изводи


1. Прилагането на сертификацията на персонала за контрол и изпитване без разрушаване е неразривно свързана с основния принцип на професионалното обучение “Обучение през целия жизнен цикъл (живот)”.

2. Принципите и спецификациите за акредитация на организациите за професионално обучение и на органите за сертификация на персонала са побългарени и не отговарят на нуждите на пазара на труда, особено на европейския и глобалния.

3. Със стандарти на ISO са специфицирани изискванията на глобалния подход за акредитация на органите за сертификация и тяхната ифраструктура и основните сертификационни схеми, като дните на познатия у нас стандарт EN 473 са преброени.

4. Действията по инерция на мениджърите и персонала по контрол без разрушаване и практиката от последните години в областта на оценка на съответствието на компетентността на този персонал не може да бъде печеливша стратегия.

5.СЦП по КБР предлага нова политика за сертификация на персонала за контрол и изпитване без разрушаване в най-широкия смисъл ( включително вибрационната диагностика) , която включва голяма част и развива прилаганата през последните 10 години политика за сертификация.

Заключение


Държавната политика и изисквания за сертификация на персонала за контрол и изпитване без разрушаване са противоречиви. Не трябва да се робува на традиционни схеми и представените “истини от последна инстанция” от първия срещнат държавен служител, а е необходимо да се изучат исканията на реалните и потенциални клиенти за обучение и сертификация на персонала по контрол без разрушаване. При равни възможности и при неизвестност най-добрата стратегия е сертификация за бъдещето- тази, която е най-близко до глобалния подход, представен в тази работа.

Литература

1. Наредба 031 на МНЗ и КИАЕМЦ за работа с радиационни дефектоскопи (ДВ бр. 51 от 1974, допълнение ДВ бр. 32 от 1978).

2. Скордев Ал., Д.Аврамов Подготовка на дефектоскописти, Сборник доклади от ІІ научно-приложна конференция по подготовка на кадри за изследване, проектиране и експлоатация на системите човек-техника (София), С., изд.ДКНТП, 1981.

3. Сертификат № 1-ОСПЛ/7.6.2001 за акредитация на СЦП по КБР от Изпълнителна агенция “Българска служба по акредитация”.

4.List Fridrich The National System of Political Economy, 1885.

5.Скордев Ал.Органи за контрол без разрушаване на метали и съоръжения. С., “СКОРДЕВ” ЕООД, 2005.

6.Наредба на съществените изисквания за оценяване на съответствието на съоръженията под налягане. Държ.в. бр.87/13.9.2002.

7.БДС ЕN ISO/IEC 17024 Оценка на съответствието- Общи изисквания за органи, извършващи сертификация на персонал.

7.ISO 25107 Non-destructive testing-Guidelines for NDT training syllabuses.



8.ISO 25108 . Non-destructive testing-Guidelines for NDT personnel training organization.




Каталог: Aplication -> NaucnaDeinost
Aplication -> Организира, съвместно с Клъстр бк, международна конференция „бк в машиностроителното производство", организира успешно завършване на проекта „Клъстер бк в Република България"
Aplication -> Честита Нова 2011 година!
Aplication -> Честита Новата 2013 година!
Aplication -> Отчет за работата на ннтдд доклад на финансовата комисия Приемане на плана за работа и бюджета за 2016 г
Aplication -> Семинар на специалистите в областта на диагностиката на енергооборудването. Желая на всички участници добро здраве, творчески срещи и добро настроение
Aplication -> 1. вести от националното дружество по ефектоскопия
Aplication -> 2011 г е 49 от създаването на ннтдд. През 2012 г ще отбележим 50 годишния юбилей на Дружеството
Aplication -> Уважаеми колеги
Aplication -> Честита Нова 2010 година!
NaucnaDeinost -> Методология на анализа


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница