На работа в науката и администрацията



Дата23.07.2016
Размер210.75 Kb.
#2455
На работа В науката и администрацията

С заповед издадена от КНИК (Комитет за наука изкуство и култура) от 1 септември 1952 г. бях назначен за асистент към катедрата "Счетоводна отчетност" при Финансово счетоводният факултет при ВИИ "Карл Маркс". Институтът, като ново висше икономическо учебно заведение, е създаден по решение на Министерския Съвет през 1950 г. Той е наследник на така наречения Свободен университет, който е основан още през 1920 г. Свободният университет многократно е закриван и сливан със Софийския университет и е съществувал като Стопански факултет към него.

През 1952 г., когато бях назначен за асистент, ректор на института беше проф. Тодор Ненов, роден в Осковица Ботевградско. Той е бил политически емигрант в СССР. Там е станал професор и е преподавал политическа икономия на социализма, която дисциплина продължил да преподава и тук. По това време в института имаше 4 факултета:

1. Финансово счетоводен;

2. Планово статистически;

3. Промишлено транспортен; и

4. Търговски.

Занятията се осигуряваха от 15-те новосъздадени катедри:

а/ Политическа икономия; б/ Народно стоп. Планиране;

в/ Статистика ; г. /Счетоводна отчетност;

д/ Стопанска история; е/ Икономика на промишлеността;

ж/ Икономика на вътрешната търговия; з/ Икономика на транспорта;

и/ Икономика на външната търговия; к/ Финанси и кредит;

л/ Право; м/ Марксизъм ленинизъм;

н/ Катедра по езици; о/ Катедра по военно обучение

п/ Катедра Физкултура.

Имаше един заместник ректор по учебната работа. Това беше проф. Дим. Димитров, член на БЗНС. Той беше и ръководител на правната катедра. Декан на финансово счетоводния факултет беше проф. д-р Димитър Йорданов, преподавател по промишлено счетоводство. Завършил е в Свищов, а докторската си дисертация е защитил в Германия. Ръководител на катедра "Счетоводна отчетност" беше доц. Петко Бахчеванов. Членове на катедрата бяха: проф. Димитър Добрев, проф. Димитър Йорданов, проф. Св. Минчев, доц. Г. Дечев и Ат. Атанасов и асистентите: Георги Другунчев, К. Пергелов, Е. Караиванова, Н. Върбанов, Конст. Стойчев, Н. Гурев и аз.

Тук искам да вметна, че през учебната 1952/53 година във Висшият икономически институт постъпи едно ново попълнение от завършили в СССР: аз, Давид Давидов, Ангел Чаушев, Иван Илиев, Крум Радев, Груди Желев, Руен Мъжкодански, Иван Виденов и др. Това ново попълнение с преподавателски кадри се посрещаше добре от институтския колектив. На нас се гледаше като на носители на новите познания в областта на социалистическата икономика. И действително те бяха непознати за старите кадри в института, които в болшинството си бяха завършили в Германия, Франция, Австрия и др. Пък и завършилите у нас не познаваха организацията и икономиката на държавното социалистическо стопанство. Поради това не бяхме лишени от желанието на много от по-старите преподаватели да беседват с нас и да получават така да се каже една нова ориентация.

Първият семестър на учебната 1952/53 година, за мен беше познавателен. Посещавах лекциите на доц. П. Бахчеванов по Теория на счетоводството и на проф. Д. Добрев по Анализ на стопанската дейност. Характерно беше и за двамата, че с желание се преустройваха на новите социалистически основи. Другояче не можеше и да бъде, тъй като бяха настъпили сериозни изменения в стопанството на страната. То беше преведено от частни на обществени и държавни релси. Трябва да призная, че и за мен беше полезно посещението на лекциите на Бахчеванов и проф. Добрев. Получавах възможност да се запозная с техните възгледи и познания. Те обладаваха и висока култура, тъй като единият беше завършил във Франция а Д. Добрев беше завършил в Австрия и принадлежеше към школата на Зьомбарт, голям учен в областта на Теориите за организацията и управлението на стопанството на запад. Така изтече зимният семестър. Най-лошото беше, че нямах квартира. Преспивах в шурея ми Боян Сотиров и при приятеля ми, офицер във вътрешните войски, Максим Асенов с когото се познавахме от Пернишката гимназия.

През съботните и неделни дни прескачах до Брезник при семейството си. През зимата пътуванията ми до Брезник бяха трудни и мъчителни, защото малко рейсове пътуваха до там и използвах камиони. Пътуванията с тях бяха случайни, а и през зимата беше студено. Започнах да преспивам на бюрото в института, поне там беше топло. През април 1953 г. се роди синът ми Сергей.

През втория семестър повече се ориентирах към лекциите и упражненията по Анализ на стопанската дейност. Първоначално, упражненията се водеха от Ат. Атанасов, но той четеше и лекции по дисциплината Контрол и ревизии. Започнах да водя самостоятелно упражнения на две групи, една от специалност счетоводна отчетност и другата - финанси и кредит. На първо време използвах за записките си от СССР, но постепенно следваше да ги променям и съобразявам с лекциите на проф. Добрев и с нашата действителност, която пък аз по-малко познавах.

През това време, с помощта на шурея ми Боян Сотиров започнахме да издирваме къде има свободни квартири и да водя дела за настаняване1. Водих две дела - и двете безуспешно. Имах вяра в нашето правосъдие, но уви разочаровах се. Собствениците наемаха силни адвокати и използваха неподозирани за мен доводи и така аз губех делата и в крайна сметка не можех да се сдобия с квартира, та състояща се и макар и от една малка стая.

В края на годината, при провеждането на първото годишно отчетно събрание на партийната организация при Финансово счетоводният факултет, бях избран за партиен секретар. Партийната организация наброяваше около 60 човека. Тя беше обща за студентите и преподавателите. От нашата катедра членове на БКП бяхме Бахчеванов, Г. Драгунчев, бивш политически затворник, Н. Върбанов и аз, а от катедрата Финанси и кредит нямаше партийни членове. Впоследствие, за да се засили партийното ядро сред преподавателите във факултета към нас бяха причислени и партийните членове от катедрата по марксизъм ленинизъм. По-късно при нас постъпи като асистент Стоян Михайлов, който тогава не беше партиен член .

През учебната 1953/54 година, по решение на академичния съвет въз основа на предложение от факултетния съвет бях назначен за заместник декан на Финансово счетоводния факултет в помощ на проф. Димитър Йорданов. Така започнах да използвам деканската канцелария за нощуване. Ставах преди 6 часа, за да не ме заварят чистачките, че спя в канцеларията. Заварваха ме на бюрото, че нещо чета или пиша. През 1954 години в института постъпи и приятелят ми Михал Савов. Първоначално и той беше без квартира и двамата спяхме на бюрата в деканата. Бахчеванов знаеше моята одисея и ми даде електрическа печка.

Междувременно водих още едно две дела за квартири, които приключваха с решение за отказ на съда. Ректорът на института ми даде удостоверение, че съм крайно нуждаещ, с която отидох на среща с кмета на Столична община. Тогава кмет беше. Димитър Попов, който по-сетне, след Кирил Лазаров, стана министър на финансите. На срещата с него също получих отказ. Той ми посочи, че единствения начин да се добия с квартира е съдът. Така, че и тук ударих на камък. Заедно с Михал Савов поискахме среща и със секретаря на Градския и Областен комитет на партията Иван Райков. Той ни прие и му разказахме, че сме млади научни работници и безнадеждно търсим квартири. Поискахме неговото съдействие. Получихме отказ. Тогава го помолихме да ни съдейства да бъдем освободени от работа в Института, където сме по разпределение и да ни съдейства да се върнем на работа в Брезник. И това наше предложение беше отхвърлено от него. Така аз изгубих всякакво надежда, че някога ще имам квартира..

Двамата с Михал Савов преведохме от руски една книга, която притежавах, за организацията на кооперативните пазари в СССР. В някои от другарите възникнал интерес и ме потърсиха да им дам литература, свързана с икономиката и организацията на търговията в СССР. Не им отказах и им предоставих тази, с която разполагах. Преведената книга била приета в колегиума на Министерството на вътрешната търговия. Така, по време на колегиума, към мене проявил интерес и поискал да се срещнем министър Пело Пеловски. През септември 1954 година получих покана за среща. Отзовах се. Той ми предложи да постъпя на работа в Министерството като началник на финансово счетоводният отдел. Най-важното беше, че ми обеща квартира в новостроящия се блок на министерството намиращ се на бул. Дондуков. Той каза, че ще уреди освобождаването ми от института и от зам. деканството. Помолих го, ако може да не скъсвам с преподавателската работа защото вече бях избран и назначен за преподавател по анализ на стопанската дейност. Пеловски се отнесе с разбиране и по този въпрос. Така се разделихме и в началото на октомври при Ректора пристигна решение на Политбюра на ЦК на БКП, че дава съгласие да бъда назначен на началник на финансово счетоводният отдел в Министерство на вътрешната търговия като остана хоноруван преподавател в института. Този път събитията се развиха по най-благоприятния за мен начин. Другарят Пеловски ме извика и ми връчи заповед за назначаването със заплата от 765 лв.

По съществуващото тогавашно разписание нямаше длъжност началник на отдел, а се назначавах като референти. В зависимостта от важността на отдела референтите биваха I, II и III категория. Финансово счетоводният отдел беше I категория.

При назначаването ми Пеловсии ме посъветва занятията в института да бъдат в извън работното време - или сутрин или вечер, като ми каза – “Не забравяй, че идваш в по-друга, чиновническа среда, където завистта е в по-голяма.” Аз му отвърнах, че имам само 4 часа заетост седмично, които ще помоля да сложат в разписанието сутрин от 7 часа. Така в 9 ч. ще бъда на работното си място. Работата в министерството започваше от 9 часа. Пеловски не възрази. Много по-късно разбрах, че за да стигне до решението да ме вземе в министерството, Пело Пелсвски се е съветвал с членовете на колегиума. Оказало се, че двама от колегиума ме познавали и били с отлични впечатления от мен при производствената ми практика през 1951 г. в тогавашното държавно предприятие за търговия на едро "КОЛСТОК". С най-положителни отзиви за мен се застъпили Иван Кобарелов и Климент Робев.

С голям труд смогвах да си говя лекциите, но никога не ги пропусках. Те не пречеха на служебната ми работа, която в по-голямата си част ме ангажираше след работно време.

След внимателно проучване организацията на работата в отдела разбрах, че преди мене са се сменили двама началници на отдела. Главен недостатък в работата се сочеше закъсняването с отчетността. Предложих на сътрудниците в отдела да организираме работата в 4 направления:

А) Сектор бюджетно счетоводство да се занимава с планирането, изпълнението и отчитането на бюджетните средства. Към бюджета на министерството се включваше и бюджета на Търговския техникум;

Б) Сектор методология на счетоводната отчетност в държавната търговия на дребно и едро;

В) Сектор сводиране отчетите на държавните търговски организации и

Г) Сектор ревизии на държавните търговски организации.

Определих и отговорниците за работата в посочените сектори. Силно беше ангажирано вниманието ми какво ново може да се внедри в методиката на отчитането, за да се създаде ред и дисциплина в счетоводните колективи и да не са закъснява с изготвянето на счетоводните отчети. Ново в тази област беше журнално-ордерната форма на отчитане. Когато учех, чувах само откъслечни неща за нея. Тя беше въведена от Министерството на търговията в СССР. Обърнах се към Главния счетоводител на министерството на търговията на СССР др. Трифонов да ми изпрати документите свързани с нея, тъй като мислим да я въведем у нас. Получих материалите, запознах се с тях и разпоредих на сътрудниците в Сектор методология да я изучат и да ми доложат какво е необходимо да се направи, за да я въведем при нас, както и да уредят дискусия, на която всеки да каже какви положителни неща и недостатъци вижда в нея. За моя радост сътрудниците виждаха повече положителни неща и проявяваха готовност експериментално да пристъпим към въвеждането й. За целта предварително подготвихме главните счетоводители и счетоводните работници. Мислех, че ще срещнем съпротива, защото новата форма изискаше желязна дисциплина и ажурно водене на отчетността. Отдел методология при Министерство на финансите даде съгласие да проведем експеримента. Мобилизирахме всички сили и през 55 година я въведохме, а финансите я узакониха и препоръча и на други ведомства. Това беше едно ново направление в работата на отдела, което въведохме с работниците на отдела. В методологията ме подпомогнаха Д. Костов и Данев. Така постепенно се избавихме от постоянните критики за закъснения със счетоводното отчитане.

Като студент бях изучавал и работил с електро-механически машини за обработка на счетоводната отчетност. Занимаваше ме мисълта как да се сдобием с такива машини. За щастие, веднъж при разговор Димитър Димов, работещ в отдел Цени, ми разказа че такива машини има в България. Внесени били през 1939 г. за нуждите на статистиката при преброяването на населението. След това, известно време били използвани от Министерство на железниците. По време на войната машините били скрити някъде в Троянско, а сега се чакало нареждане от IBM да се върнат в Съединените Щатите. Каза ми още, че е имало акционерно дружеството IBM-България, което било ликвидирано при национализацията. Оказа се, че той познава двама от акционерното дружество. Точно през този период България нямаше дипломатически отношения със Щатите, но на тяхното бивше посолство висяха стари задължения към ДТП "Топливо" които се водеха като несъбираеми вземания. Направих среща с посочените представители от ликвидираното дружество IBM-България и реших да инсталираме и пуснем машините в експлоатация, а като се уредят дипломатическите отношения със САЩ да изравним задълженията. Така и стана, към Министерството като отделно мероприятие на самоиздръжка създадохме Машинно-изчислителна станция за обработка и сводаране на счетоводните отчети на държавната търговия. За директор беше назначен Димитър Димов. Така към отдела създадохме още едно ново направление, което обработваше счетоводната отчетност на търговските предприятия срещу заплащане. В началото ръководствата на предприятията не искаха да намаляват счетоводния персонал под предлог, че ръчната обработка им била по евтина. Но с течение на времето се убедиха в предимствата на машинната обработка на счетоводната отчетност.

Всички тези нови неща, пък и безпрекословното доверие, което имаше към мен министър Пеловски дразнеха някои колеги и еснафлъка, и чиновническата завист започнаха да си показват рогата. Някои от тях идваха при мен и изтъкваха връзките си с отговорни другари. Така Н. Василева, началник на отдел хранителни стоки и др. Рачев, началник на отдел промишлени стоки, които бяха от Габрово, постоянно изтъкваха връзките си с Райко Дамянов, др. Петков с Борис Тасков и т.н. Не липсваше подобно поведение и в заместник министрите. Винаги когато отивах при Б. Благоев на доклад, той вземаше пред мен телефона и “разговаряше” с Райко Дамянов като се обръщаше към него с думите “бай Райо” и с подбив провеждаше разговори от типа “е та какво, създаде изчислителна станция, която по-скъпо взема отколкото да се обработват документите ръчно” и т.н. Не му се сърдех, такъв му беше манталитетът – средно интелигентен човек, със сравнително ограничен кръгозор. Другият заместник министър Ат. Костов беше по-сдържан, но и той не пропускаше пред мен да изтъква роднинските си връзки с Антон Югов. Не зная от какви съображения правеха това - дали за да ме убедят, че са несменяеми или да ме откъснат от другаря Пеловски, който беше светъл, принципен и предан човек, поставящ интересите на народа над всичко. Други колеги се мъчеха да разберат кой стои зад мен. Даже някои бяха ходили при Димитър Димов да го питат кой от Политбюро стои зад мен. Той с насмешка им отговорил – “Та не знаете ли кой стои зад него? Него го подържа цялото Политбюро. Там решенията се вземат с болшинство, а Ваклиев дойде в Министерството с тяхно решение.” По такъв начин задоволил любопитството им.

Другарят Пеловски ме уважаваше и често ме взимаше със себе си когато обикаляше търговската мрежа из страната. Веднъж ме помоли да му предложа човек за заместник директор на ДТП "Топливо", с перспектива да стане евентуално директор на същото предприятие. Предложих му Станой Васев, който беше директор на РКС Брезник. Уведомих Пело Пеловски, че той е млад с висше образование, политически затворник е, но е изключен от партията и за него ще възникнат проблемите за жилище и софийско жителство. Вероятно е проучил това мое предложение, защото го назначи за заместник директор на Централно Управление на "Топливо" и съдейства за получаване на жителство и квартира.

В навечерието на Новата 1955 г. стана разпределението на квартирите в новопостроения жилищен блок на Министерство на вътрешната търговия на бул. Дондуков. С разпределението се занимаваше министърът заедно с ръководителите на обществените организации в министерството. Другарят Пеловски ме извика и ми предложи да избера кой апартамент да ми бъде даден. Той настоя, като бъдещ научен работник, да се ориентирам към тристаен. Аз му отговорих, че не бива защото имам само две малки деца и няма какво да сложа в него. Той малко се учуди на тези мои съображения и ме помоли да помисля, но аз отвърнах че съм решил. След този разговор, комисията ми издаде заповед за настаняване в един двустаен апартамент на трети етаж. Беше даден апартамент и на Станой Васев. В началото на януари 1955 г. прекарахме багажа си, с които разполагахме и се настанихме в новите си квартири.

През 1955 г. на нашето министерство гостува търговска делегация от Полша. Министърът беше уредил през ноември 1955 г. наша делегация да гостува в Унгария и Полша. В делегацията освен него участваха началникът на отдел търговия в Хасково др. Запрянов, началникът на управление хлебопроизводство Н. Ефтимов, една архитектка от проектантската организация и аз. Когато пристигнахме в Будапеща никой не ни посрещна, а на гарата се чувстваше напрежение. Някакъв служител от гарата ни обясни, че става нещо лошо като ни заяви дословно “не губете време и бягайте за Полша”. Той ни уреди прехвърлянето на друг влак, който заминава за Варшава. Така се отзовахме във Варшава. От гарата се обадихме в Министерството на вътрешната търговия, от където дойдоха да ни приберат. Настаниха ни в Хотел до Съветското посолство. И във Варшава кипеше. Бейрут беше свален от поста първи секретар и на негово място беше избран Гомулка. На митинги масово се издигаха лозунги в полза на Гомулка и срещу Рокосовски2 - да си върви в Москва. Там разбрахме, че в Унгария са настъпили сериозни събития, при които има дадени и човешки жертви. Министър на търговията в Полша беше Минор и др. Пеловски остана с него по програма. За нас останалите членове на делегацията, въпреки напрежението, организираха посещение в Лодз, Шльонск, Краков и лагера Освиенцим. Нагледахме се на бурни протести и манифестации. При завръщането ни във Варшава. Минор даде за делегацията вечеря в двореца Белведер, около който също имаше непрекъсната манифестанти.

1955 г. София, заедно с полските колеги. Гр. Ваклиев е първия от ляво.

От Варшава заминахме за ГДР в Берлин. Там бяхме посрещнати от хора в министерството. Програмата ни беше кратка. Посетихме един хлебозавод и разгледахме търговските обекти в града. Вечерта ни беше дадена вечеря от министъра Маер. Той подробно ни информира за събитията в Унгария и за решенията на ЦК на Полската партия. Те уредиха министър .Пеловски да се върне през СССР, а за нас да пътуваме с влак до Прага и от там с български самолет да се върнем в София.

1955 г. Варшава. Гр. Ваклиев е втори от ляво.

До Прага стигнахме безпрепятствено. На летището се качихме на българския самолет. В него бяхме само ние - делегацията и екипажа. Уведомиха ни, че ще ни дадат закуска. По едно време през илюминаторите на самолета видях димни облачета. Оказа се че ни обстрелват тъй като без предупреждение сме навлезли във въздушното пространство на Унгария. Извадих тефтерче и започнах да записвам по минути кога какво се случва. Самолетът започна да набира височина и почувствахме, че се задушаваме. После самолетът слезе на по-малка височина и дишането ни се нормализира. След кратко време, от страни на нашият самолет, забелязах изтребители с петолъчки. Със стрелба те трасираха коридора, по които трябваше да се движи нашият самолет. Започнаха да го притискат да се снижава. Оказа се, че без предупреждение ние сме навлезли от Австрийското в Югославското въздушно пространство, където югославски изтребители ни натискаха за принудително кацане на някакво военно летище. междувременно нашите летци се свързали със София и Белград и оправили работата. Видях как самолетът ни беше спуснал колесника за кацане на военното летище когато един от изтребителите ни даде път да летим към София. Самолетът ни прибра колесника и набра височина за полет към София. Чак сега член от екипажа дойде при нас в салона, извини ни се и каза, че след броени минути сме на софийското летище, поради което закуската се отлага. Така живи и здрави се прибрахме в нашата родина на летището в София.

Тук искам да отбележа, че междувременно се записах да карам вътрешна аспирантура. За научен ръководител ми беше определен проф. Димитър Добрев, а за тема на дисертацията ми определихме “Оборотните средства на държавните търговски предприятия и пътища за ускоряване на тяхната обращаемост”. Така успешно съвместявах служебната си работа в Министерството и събирането на материали за дисертацията. Оказа се, че имам богата възможност за това в отдела и при


сводирането на годишните счетоводни отчети и балансите на държавните търговски предприятия за търговия на едро и дребни. Освен това кражбите в стопанството в това число и в търговията се оказваха като бич и своеобразен саботаж подронващ стопанските основи на властта. Това ставаше главно чрез кражбата и отклоняването на оборотни средства, така че и това отношение се създаваше широк простор за изследователска работа.

След 50-те години на минали век към Министерския Съвет съществуваше комисия по контрола за спазването на щатните разписания. Тя направила проверка в нашето министерство и се оказало, че сме нарушили щатното разписаниие. Били са назначени 4 човека в повече. Аз не знаех кога и при какви обстоятелства е станало това. Върху заповедите на тези лица е липсвал моят параф. Като отговарящ, обаче, за изпълнение на бюджета на министерството ме глобиха с 3,000 лв. Проверяващите докладвали на др. Пеловски. След известно време той ме извика и ми връчи заповед за награда от I500 лв. и ми заяви ще пусна още една заповед след време, за да компресирам глобата. Тогава министрите имаха право да награждават до 1,500 лв. Аз възразих. Притеснявах се и от реакцията на колегите. Той обаче, отговори че не съм виновен, тъй като той не е поискал парафа ми, а що се касаело до колегите, той е помолил заместниците си да разяснят за какво ме награждава. “Така аз изкупувам греха си спрямо теб и възстановявам справедливостта.” Последните му думи ме трогнаха и ме наведоха на сериозни размисли, че при едно социално, некапиталистическо общество справедливостта трябва да се издига в работата.

Получи се нарушаване в хронологията на битността ми като началник на финансово-счетоводният отдел в Министерство на вътрешната търговия. Забравих да отбележа две по-значими за обществото събития. В първите месеци на 55 г. с министър Пеловски посетихме единствения съществуващ хлебозавод в Ссфия. Доколко си спомням, той беше построен по време на войната. Оборудването му е било доставено от Германия. Обзаведен беше с така наречените люлкови линии. Заводът беше аварирал и нашите специалисти безуспешно се мъчеха да го пуснат в експлоатация. Но резултати нямаше. При посещението ни казаха, че навремето с доставката на машините и пускането им в експлоатация се е занимавал някой си инж. Пиперков, който по това време се намираше в Софийския централен затвор. По какви причини излежаваше присъда не ми е известно. Посетихме затвора и се срещнахме с него. В разговора с Пеловски той категорично обеща, че може да отстрани повредите и да пусне машините в експлоатация. Написах доклад от името на Министъра до Главния прокурор на Републиката, да го освободи от затвора, за да пусне завода в експлоатация. Прокурорът се съгласи и разпореди всеки ден който ще работи по ремонта на хлебозавода да му се отчитат за три излежани. Наистина този човек отремонтира машините и за около 30 дни пусна в завода експлоатация и започна редовното производство на хляб.

Вторият факт, също е свързан с хляба на столицата. Делегация от ръководни кадри, в която влизаше и нашият Министър беше посетила СССР в началото на 1954 г.. В началото на 1955 г. Министърът на търговията на СССР Павлов върна визитата. Той видя, че слагаме картофи и тикви в хляба, тъй като брашното не стигаше. Специалистите изчислиха, че за да отстраним примесите в хляба ще са необходими около 50 хил. тона брашно. Павлов прояви готовност да отдели брашно от квотата на Москва, и да ни го предостави, за да подобрим хляба поне в София. Пожела обаче да му се даде писмено искане от ЦК на БКП. Другарят Пеловски уреди среща с Борис Тасков, които по това време беше секретар в ЦК. На срещата ме взеха за преводач. Тасков приятно се изненада и зарадва на готовността да ни се предостави брашно и веднага позвъни на Червенков. Той ги прие и предостави съответното писмено искане за брашното. Така беше решен един наболял въпрос за снабдяването на столичани с хубав и качествен хляб благодарение на оказаната ни помощ от министъра на търговията на СССР - Павлов.

През 1956 година се проведе априлският пленум на ЦК на БКП. Преди пленума, както при всяко по-важно събитие, имаше големи вълнения и приказки сред членовете на партията. Правеха се най-различни коментари. По този повод, споделях свои съображения с Иван Кобарелов, организиран член на партията от преди 9 IX 44 г. Такива коментари съм правил и със заместник министъра Ат. Костов. Последният, преди да бъде назначен при нас е бил началник кадри в Министерството на вътрешните работи, а след това за кратко е бил директор на търговската организация "Нармаг". Преди 9 IX е бил секретар на РМС в Пловдив и като такъв е осъден и е лежал в затвора. Аз, лично, изпитвах доверие към него. Той многократно е изказвал пред мен възмущението си от съветските съветници в Министерството на вътрешните работи. Считаше ги за главни виновници за процесите срещу Трайчо Костов и други отговорни партийни кадри. Аз, без да познавам по същество работата на съветниците в Министерство на вътрешните работи, но като изхождах от поведението на съветника във Вътрешната търговия, който изключително много ни помагаше и не се намесваше в работата ни, често спорех с него и му казвах, че не е прав като генерализира този въпрос. На тази основа с него сме имали известни спорове.

Изказването ми на закритото партийно събрание, когато се обсъждаха решенията на априлския пленум, даде сериозно отражение върху моя живот и развитие по-нататък. Не помня кой беше докладчик, но във всеки случай не беше член на Политбюро или секретар на ЦК. В изказването си, изразих своето несъгласие с избора на генерален секретар на партията от пленума. Обосновах се, че съгласно Устава ако 2/З от членовете предложат може да се свика извънреден конгрес, който би трябвало да се избере генерален секретар, а не както това е направено сега - от пленум, избрал за такъв Тодор Живков. Достоверно знаех, че подобни предложения, срещу избора на Тодор Живков, е имало и на самия пленум. За това ми изказване, Атанас Костов е предал на Антон Югов. На другия ден, на събрание в Министерството на електрификацията, той ме е разобличил като човек с упадъчни и нездрави разбирания и принадлежащ към мътилката в партията. След като такова отношение по повод на моето изказване беше взел Антон Югов, член на Политбюро и избран от априлският пленум за министър председател, то не можеше да остане без последствие. Размишлявах много от какви подбуди е направил това Атанас Костов? Стигах до различни изводи като допусках и този, че е помислил да не би аз да го обвиня за неправилно отношение към съветските съветници, или просто го е направил от завист към един млад специалист в областта на вътрешната търговия.

Със снемането, от пленума, на Вълко Червенков от поста Министър председател, той беше оставен за заместник председател. Беше решено да се слеят министерствата на Вътрешната и Външната търговия в едно, като за министър беше определен Райко Дамянов. Пело Пеловски беше преведен на работа в ЦК на БКП. Всички тези нови обстоятелства не можеше да не окажат въздействие върху по-нататъшната моя съдба и служебно положение.

От въпросното изказване тръгна канонадата срещу мен. На всяко партийно събрание се предлагаше да си правя самокритика за нездравото си и непартийно изказване. Веднъж си направих такава самокритика. Казах, че не съм дооценил момента и неправилно съм поискал свикването на извънреден конгрес макар, че такова право ми е гарантирано от Устава на партията. Но въпреки това на всяко събрание, от един или друг, постъпваха такива предложения.

Подобно "прегрешение" беше направил и приятелят ми Митко Киров, за което беше освободен от Областния Комитет в София и изпратен за секретар в Брезник. На пленума, обаче, Иан Калев се изказа, че под турско робство сме били 500 години и сме се освободили, а от Трънско робство не маже да се освободим. Това изказване силно повлия на членовете на пленума и изборът му стана проблематичен. По това време бях член на пленума на Околийския Комитет на БКП в Брезник. Взех думата и разказах от кога и като какъв познавам Митко Киров. Казах, че сме били арестувани по една и съща конспирация, че него са го осъдили и е лежал в Плевенския затвор. Горещо препоръчах избирането му. Хората ме уважаваха и ме послушах, и успешно беше избран за секретар, но от партийните органи отгоре не го оставиха на. мира.

След това отклонение ще се върна отново на моето положение в Министерството до фактическото ни сливане с Външната търговия. Мисля, че беше в началото на септември 1956 г., когато в нашата партийна организация отново се проведе събрание. Хората бяха в стрес дали ще останат на работа в новото министерство и се надпреварваха кой как да направи добро впечатление. На събранието ни присъстваше Начо Папазов, секретар на градската партийна организация. Отново, по стар навик някои от недолюбващите ме, пак поиска да си правя самокритика. По-долу ще предам накратко развоя на събитията след направеното предложение.

Аз отговорих, че считам за издевателство над мен на всяко събрание да искат да си правя самокритика. Ако партията счита, че толкова много съм сгрешил, да ми каже и аз мога да я освободя от себе си. Все още не ми е иззет пистолета, който притежавам още от преди 9 IX и мага да се гръмна, ако това ще бъде по-полезно за нея. Заявих, че аз не желая да остана да работя в новото общо министерство и да се считам освободен. Накрая си седнах. След другите, най-различни изказвания, последен взе думата Начо Папазов. Част от изказването си посвети на мен. За моя голяма изненада той се обяви в моя защита. Изказването му в основни линии се свеждаше до следното. Каза – “Прав е др. Ваклиев. Не бива да се издевателства над партийните кадри и не бива да ги малтретираме, че са допуснали една или друга грешка. Аз го познавам. Проучвал съм го. Като младеж е бил член на РМС и изцяло се е предоставил на борбата и партията та са го считали неразделна част от борбата й. Ръководните другари от Радомирски отряд го считат за боец от отряда. ГК има вяра в него и партията трябва да използва кадрите като него и в бъдеще, при изграждането на социализма.” Предавам по смисъл най-кратко изказването му. Трябва да призная, че това му изказване ме окуражи и силно изненада, отдъхнах си. За мен стана ясно, че той като интелигентен човек и сравнително по-млад партиен ръководител беше освободен от тесногръдието, което проявяваха други ортодоксални партийни кадри.

След това събрание вече се считах и за освободен като началник на отдела в министерството

По това време около ЦК случайно се срещнах с другаря Пеловски. Оплака ми се, че е болен и има непрекъснат шум в ушите. След това добави – “Исках да те критикувам за изказването, но не ми се отдаде време”. Аз му отвърнах “Др. Пеловски не смятам, че съм сгрешил. Използвал съм едно мое право гарантирано от устава на партията.” Той добави – “Ваклиев едно е писаното, а друго е схващането на хората. Не умееш да се пазиш. Пази се и повече преценявай къде какво ще кажеш.” Така се разделихме с др. Пеловски, които се поболя и по-късно почина.

Накрая, в допълнение на това което казах по-напред за другаря Пело Пеловски искам да изразя отново моите чувства и усещания за него. Трудно е да се пише за хора които многократно ме надвишават морално и духовно. Някой ще каже, че това го правя за отплата за добрините, които е сторил за мен. Считам, че дори и така да е, не е грешка да се изрази една благодарност за сторените добри дела от човека. През онзи период Пеловски се беше издигнал в очите ми като голям държавник и честен стопански ръководител. Тогава не се изискваше от стопанските ръководители да притежават мениджърски качества. Времето изискваше да бъдат честни и всеотдайни. Честността трябваше да бъде всеобхватна, и спрямо хората, и спрямо стопанството, което ръководят. Обществените интереси трябваше да се поставят над личните. Другарят Пеловски притежаваше изброените качества. Защитавайки това си кредо той дълги години е лежал по затворите, а след като е пуснат на свобода веднага се е включил в съпротивата и партизанското движение. От 1943 г. до 9 IX 44г. е бил политкомисар и член на XI въстаническа оперативна зона с център гр. Плевен. Той принадлежеше към плеядата българи, които представляват златният капитал българския народ и на БКП. Непростимо ще е да се оставят на забвението. Макар и за краткия период, през който работих с него такъв е споменът, който остави в мен Пело Пеловски.



Март, 2005 г.


1 Тогавашното законодателство е позволявало такъв тип дела (бел. Н. Ваклиева)

2 Съветски генерал, министър на отбраната на Полша по това време (бел. Н. Ваклиева)




Каталог: www systems engineerig laboratory -> Distance learning systmeng -> Distance Course 1 -> Lekcii Course 1 -> BTU -> BOOK -> BOOK NEW
BOOK NEW -> Отново в института и в ЦК на бкп
BOOK NEW -> На отговорна работа в Министерство на вътрешната търговия
BOOK NEW -> Студентството в страната на съветите – СССР
BOOK NEW -> Това се случи в моите детски години
BOOK NEW -> Бригадирското движение и участието ми
BTU -> Определяне на множеството от максималните по размер производствени кампании
BTU -> 1. Многоасортиментни периодични химико-технологични системи. Моделиране. Оптимални производствени разписания (оперативно оптимално управление). Оптимален синтез


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница