На „Разширение на Пристанище за обществен транспорт с регионално значение крз „Порт Бургас”
Изтегляне 1.67 Mb.
|
 „ЛЕМНА ЕКОИНВЕСТ – БЪЛГАРИЯ” АД, гр. Бургас, ДОВОС на „Разширение на Пристанище за обществен транспорт с регионално значение КРЗ „Порт Бургас”
Подземни природни богатства Както вече бе отбелязано Бургаският залив е част от обширна тектонска структура, наричана Бургаска впадина/синклинала/. Тази голожка структура се е формирала от мощни вулканични и вулкано-утаечни комплекси със сенонска възраст, в които са включени магматически интрузии. Разнообразния набор от земни породи, натрупани в коритото на синклинала включват трахити, трахоандезити, андезити, туфи и др. В една или друга степен те са обаганети с тежки и рудни минерали. На юг от Бургас, в зоната на “Върли бряг” и “Меден рид”, концентрацията на рудните минерали в земните пластове достига достатъчно високо ниво, за да се провеждат полиметални рудни разработки. В обсега на конкретно разглеждания обект няма наличие на открити подземни богатства. 3.4. РАСТИТЕЛЕН И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ, ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ТЕРИТОРИИ 3.4.1. Растителен свят 3.4.1.1. Характеристика на растителността и местообитанията, в които ще се реализира инвестиционното намерение и прогноза за въздействието Разглежданият обект обхваща както сухоземна част, така и част от пристанищната морска акватория. Сухоземната част е изцяло урбанизирана и използвана за промишлени цели. На терена, обхванат от инвестиционното намерение липсва растителност. Той е изцяло бетониран и асфалтиран. Местообитанията и свързаните с тях екосистеми в района на инвестиционното предложение се оценяват като урбанизирани и техногенно преобразувани. В прилежащи на пристанище КРЗ „Порт Бургас” територии и свързаните с Бургаския залив водоеми се намират защитени обекти и потенциални защитени зони по Натура 2000. Към потенциалните защитени зони се отнасят: „Бургаско езеро”, заливът „Ченгене скеле” и комплекса „Мандра-Пода”. „Бургаското езеро” е включено в списъка на защитените зони по Натура 2000 по Директивата за хабитатите с код BG 0000273. Като обект на защита в потенциалната защитена зона са предвидени следните местообитания:
На крайбрежните и халофитни местообитания (код 1310) са разпространени предимно едногодишни растителни видове от сем. Chenopodiaceae и сем. Gramineae. Растителните съобщества най-често се отнасят към класовете Thero-Salicornietea и клас Saginetea maritimae. Характерни видове за обособените синтаксони са Salicornia ssp. ( солянка ), Sueda maritimа (L.) Dum. ( морска суеда ), Artemisia santonicum L. (сантонинов пелин ), Aster tripolium L. ( голо димитровче ), Sagina maritimа G.Don. ( приморска мъховка, рядък вид ), Salsoda soda L. ( содово вълмо ), Hordeum hystrix Roth. ( коленчат ечемик ) и др. На местообитанието Средиземноморски солени ливади (код 1410) по крайбрежието на езерето са формирани растителни съобщества с преобладание на острици, дзуки и житни. Преобладаващи видове в съобществата са Juncus maritimus Lam. ( морска дзука ), Juncus littoralis C.A.Meyer ( крайбрежна дзука ), Eleocharis palustris (L.) Roem. and Schult.(обикновена блатица), Aster tripolium(голо димитровче ), Plantago cornuti Gouan ( рогат живовляк, рядък вид ), Elymus elongates (Host.) Run. ( удължен пирей ), Limonium latifolium (Sm.) O.Kuntze (широколистна гърлица ) и др. Хидрофитните растителни съобщества са свързани със сладководните местообитания ( код 3150 ). Свободно плаващите по повърхността на водата растителни съобщества се отнасят към съюза Hydrocharion. Характерни видове в тези съобщества са Lemna ssp. ( водна леща ), Wolffia arrhiza (L.) Hork. ex Wimm. (безкоренова волфия ), Salvinia natans (L.) All. ( плаваща лейка ) Azolla ssp. ( азола). Съобществата с прикрепени към субстрата растения се отнасят към съюз Magnopotamion. Характерни видове в тези съобщества най-често са Potamogeton lucens L. (блестящ ръждавец), Myriophyllum spicatum L. (класовиден многолистник) и др. Западната част на Бургаското езеро с площ 379,4 ха е обявена за защитена местност с цел да се запазят гнездещите колонии на водолюбиви птици. Първоначално Защитената местност “Вая” е обявена през 1973 г. с площ 73 ха. В района на потенциално въздействие на пристанище КРЗ „Порт Бургас” попада и заливът Ченгене скеле, който е включен в списъка на потенциалните защитени зони по Натура 2000 по Директивата за хабитатите с код BG 0000242. Като обекти на защита в потенциалната защитена зона са предвидени следните местообитания от Приложение І на Директива 92/43 ЕЕС:
Местообитанието “Обширни плитки заливи” се отнася към групата Крайбрежни и халофитни местообитания. В крайбрежните плитки води са разпространени съобщества от класовете Zosteretea и Potametea. Като характерни видове за синтаксоните от различен ранг се определят видовете: Zostera marina L. ( морска трева ), Zostera noltii Horn. ( ниска морска трева ), Potamogeton pectinatus L. ( гребеновиден ръждавец ) и др.На местообитението “Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium ( Код 1240 ), на крайморски скали са формирани халофитни скални съобщества, които се отнасят предимно към асоциацията Goniolimoni-Crithmetum maritimi. Като характерни видове се определят Atriplex prostrata Boucher ex DC ( копиелистна лобода ), Crithmum maritimum L. ( морски копър, рядък вид ), Gypsophila trichotoma Wend. (тройновилужна мишорка ), Sagina maritimа G.Don. ( приморска мъховка, рядък вид ), Limonium ssp. ( гърлица ), Parapholis incurve (L.) C.E.Hubb. ( подвит парафолис, рядък вид) и др. През 1995 г. е обявена Защитена местност “Ченгене скеле” с площ 160 ха, която е ортонитологично важно място в България с международно значение. В района на потенциално въздействие на пристанище КРЗ „Порт Бургас” попада и Мандренското езеро. То е разположено на Черноморския бряг и е най-южното от Бургаските езера. Североизточната му част се намира непосредствено до Бургас. Езерото е било полусолено, но е превърнато в сладководен язовир. Между стената му и Черно море е запазена лагуна, обхващаща местностите Пода и Узунгерен. Комплексът „Мандра-Пода” обхваща Мандренското езеро с околните му влажни зони. Основно местообитание в комплекса е езерото със значителна открита водна площ (около 1300 ха), стояща вода и участъци с водолюбива растителност по бреговете. По южния бряг са разположени смесени гори с преобладание на Quercus pedunculiflora C. Koch. (дръжкоцветен дъб), Quercus robur L. (летен дъб), Acer campestre L. ( полски клен ) и др. На различни участъци около езерото има мезофитни тревни съобщества с преобладаване на Festuca pratensis Huds. (ливадната власатка), Poa sylvicola Guss. (броеничеста ливадина ) и др. На засолени местообитания са формирани халофитни тревни съобщества с преобладаване на Puccinellia convoluta (Horn.) P.Fourr. (свит изворник) и др. При вторични сукцесии на растителността са формирани и храсталаци с преобладаване Paliurus spina-christi Mill. ( драка). На лагуната в местността “Пода” е формирана блатна и мочурна растителност с преобладаване на Phragmites australis (Cav.) Trin. Ex Steudel ( обикновената тръстика), Typha sp. (папур), Juncus maritimus Lam. (морска дзука) Bolboschoenus maritimus (L.) Palla (морски болбосхьонус). На плитки соленоводни участъци са формирани съобщества с преобладаване на Salicornia europea L. (европейска солянка), а на пясъчната ивица покрай морето съобщества с преобладаване на пясъчен класник (Leymus racemosus (Lam.) Tzv. subsp. Sabulosus (Bieb.) Tzvelev), тройно вилужна мишорка (Gypsophilla trichotoma Wend.) и др. В района на Мандренското езеро има две защитени територии – Защитена местност “Пода” обявена през 1989 г. и Защитена местност “Устие на река Изворска”, обявена през 1990 г. За защитената местност “Пода” има разработен план за управление. Местността “Узунгерен” представлява дълбоко вдаден в сушата залив, по бреговете на който са формирани съобщества с преобладаване на тръстика (Phragmites australis (Cav.) Trin. Ex Steudel) и папур (Typha sp.) и фрагменти от смесени горски съобщества с преобладаване на различни видове от род Quercus (дъб). Узунгерен е обявена за защитена местност със Заповед № РД – 1152/23.11.2005 с основни цели:
В потенциално защитена зона „Мандра-Пода” с код № BG0000271 по Директивата за хабитатите като обекти на охрана са включени следните типове местообитания от Приложение І на Директива 92/43 ЕЕС:
В местообитанието “Балкано-панонски церово-горунови гори” са формирани смесени дъбови гори с преобладаване на Quercus cerris L. (цер), Quercus frainetto Ten. ( благун ) и Quercus dalechampii Ten. ( горун ). Характерни видове за храстовите и тревните синузии са Ligustrum vulgare L. ( обикновено птиче грозде ), Euonymus europaeus L. ( европейски чашкодрян ), Brachipodium sylvaticum (Huds.) Beauv. ( горски късокрак ), Festuca heterophylla, Poa nemoralis L. ( горска ливадина ), Tanacetum corymbosum (L.) Sch. ( щитовидна вратига), Potentilla micrantha Ram ex DC. ( дребноцветен очиболец ), Physospermum cornubiense (L.) DC. ( физоспермум ), Lathyrus niger (L.) Bernh. (черно секирче ) и др. В местообитанието “Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества” са формирани ксеротермни тревни съобщества със значително участие на субсредиземноморски видове. Като характерни за синтаксони от различни равнища са определени видовете Chrysopogon gryllus (L.) Trin. ( черна садина ), Sesleria latifolia (Adam.) Degen ( широколистна гъжва, балкански ендемит ), Asphodeline lutea (L.) Reich. ( жълто зайче грозде ), Teucrium polium L. ( бяло подъбиче ), Fumana procumbens (Dun.) Gren. And Godron ( полегнала фумана), Scorzonera hispanuca L. ( испански кокеш ), Genista januensis Viv. ( триръба жълтуга ) и др. Цялостният анализ на формираните растителни съобщества на площадките на инвестиционото предложение и прилежащите към тях територии показва, че по флористичния подход на класификация на растителността те се отнасят към следните синтаксони:
ИЗВОДИ:
3.4.1.2. Описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху растителността и местообитанията в резултат на реализация на инвестиционното предложение и генерирането на вредни вещества и отпадъци при нормална експлоатация и при извънредни ситуации а) Строителство При изграждането на Разширението на пристанище КРЗ „Порт Бургас” няма бъдат унищожени растителни видове, предвид това, че на територията - обект на инвестиционното предложение те липсват. При строителството се очаква частично въздействие върху растителността на съседни територии от прахово-газови емисии от неорганизирани източници предимно от строителна техника. Спазването на нормативните изисквания при строителството ще гарантира доброто качество на санитарно-хигиенната обстановка на територията на строителните площадки, от което следва, че при добра строителна дисциплина не се очаква силно негативно въздействие върху прилежащите растителни съобщества. Въздействието върху тях ще зависи от спазване на строително-технологичната дисциплина от строителите и контрола на органите по опазване на околната среда. Териториален обхват на въздействие: локално Степен на въздействие: незначително Продължителност на въздействието: До завършване на строителните работи Честота на въздействието: По време на строителството, при работа на двусменен режим, въздействието е в течение на работното време – 16 часов работен ден Кумулативни и синергични въздействия върху околната среда: не се очакват Трансгранични въздействия – не сe очакват б/ Експлоатация При експлоатацията на Разширението на пристанище КРЗ „Порт Бургас” не се очаква съществено въздействие върху растителността и местообитанията в прележащи територии на площадките. Евентуално въздействие може да бъде оказвано при аварии и разливи. По време на експлоатацията на инвестиционото предложение, при спазване на предвидените технологични изисквания не се предвижда генериране на отпадъчни газове и отпадъчни води над допустимите норми, поради което не се очаква негативно въздействие върху растителността и местообитанията в съседните на инвестиционното предложение територии. Териториален обхват на въздействие: локално Степен на въздействие: Незначително, при спазване на технологичните изисквания за опазване чистотата на въздуха, водите, почвите и третирането на отпадъците Продължителност на въздействието: Периода на експлоатация Честота на въздействието: По време на експлоатацията Кумулативни и синергични въздействия върху околната среда: Не се очаква Трансгранични въздействия – Не сe очакват ИЗВОДИ:
По време на експлоатацията на инвестиционото предложение при спазване на предвидените технологични изисквания не се прогнозира генериране на отпадъчни газове, отпадъчни води и твърди отпадъци над допустимите норми, поради което не се очаква негативно въздействие върху растителността и местообитанията в съседните на инвестиционното предложение територии. Необходимо е, да се отчете и кумулативния ефект свързан с цялостното функциониране на пристанище Бургас и с действуващите в съседство промишлени предприятия. Каталог: ovos Изтегляне 1.67 Mb. Сподели с приятели:
|