На резултатите от извършена тематична проверка

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министерство на образованието и науката Регионален инспекторат по образованието - Търговище

Вх. № В-71

06.02.2014 г.

АНАЛИЗ
НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗВЪРШЕНА ТЕМАТИЧНА ПРОВЕРКА

„Работа на учителите по български език и литература при изграждане на практически умения у учениците за създаване на различни типове текстове”

1. 
   Аргументация за избора на тема и на училищата, обект на проверката по български език и литература.
   

Предпоставка за работата с текстове от страна на учениците е четивната им компетентност, това означава да извличат информация, да интерпретират, да се позовават на факти от информацията, да оценяват прочетеното от своя гледна точка. Именно тук се установяват сериозни проблеми при изграждането на комуникативните компетентности на учениците. Те са научени да четат, но не и да разбират прочетеното, учениците не са учени да мислят, а да възпроизвеждат. Те могат да запаметяват, но не и да прилагат запаметеното. Със своите езикови знания и четивни умения българските ученици заемат 46-то място сред 74 държави, сочат резултатите от участието на страната ни в програмата за международно оценяване на учениците PISA 2009. Ниските резултати на българските ученици от международни изследвания до голяма степен намират обяснение с два фактора. Първият е, че в българското училище, поне до VIII клас текстът не заема централно място в учебното съдържание, познавателният фокус е върху езиковите единици- фонеми, морфеми, изречения, доколкото присъстват текстовете, те трябва да илюстрират употребата на изучаваните лингвистични единици. Стандартите и програмите по литература пък съсредоточават учебно-възпитателната дейност изцяло върху художествени текстове, които се отличават със специфичен режим на употреба сред всички други видове текст.

Вторият, до голяма степен определящ фактор е свързан с дейността на учителите и тяхната роля за изграждане на практически умения у учениците за възприемане и създаване на различни типове текстове. Подготовката на учениците за работа с текстове протича през целия курс на обучение по български език и литература в прогимназиален етап. Ако тези умения не са изградени последователно и целенасочено през годините резултатите са незадоволителни. В епохата на интернет нагласите на учениците са да се чете малко, фрагментарно и повърхностно, да се разговоря и пише с шаблонни фрази без спазване на правила. В съвременните условия усвояването само на знания, без умения за разбиране, приложение, анализ, синтез и оценка води до функционална неграмотност. Компетентностите не могат да бъде предадени на ученика от учителя като продукт. Необходимо е ученикът да прояви целенасочени и волеви усилия за да ги придобие. В тази връзка се налага да се работи много повече за засилване на вътрешната мотивацията на учениците чрез възможността да реализират придобитите в училище знания и умения в реални житейски ситуации. Съвременните условия предполагат прилагането на нови подходи и средства за справяне. Осъзнатата роля и нагласа на учителя е изключително важна в този процес на формиране на знания, умения и отношения у учениците. Наблюденията показват, че училищата, които работят целенасочено с различни типове текстове, чрез изпълнение на практически ориентирани задачи и своевременно попълване на съществуващите пропуски в подготовката имат много по-добри резултати и се справят със задачите от формата за НВО в VII клас, дори когато учебния процес се провежда в условията на билингвизъм.

Според формата на речта текстовете са устни и писмени. Проследяването на дидактическите задачи за създаването и възприемането на текстове, нивото на теоретичната и практическа подготовка на учениците ще даде информация за работата на учителите при прилагане на държавните образователни изисквания и проблемите, с които те се сблъскват. Необходимостта от постигане на функционална грамотност поставя с особена острота ориентирането на този процес към изграждане на способности за разбиране, осмисляне и използване на информацията от непрекъснати и прекъснати текстове. На есенните съвещания с учителите по български език и литература при анализа на типовете грешки най-често допускани от учениците в област Търговище на НВО в VII клас се акцентира именно на тези недостатъци в работата и на необходимостта от мотивиране на учениците за работа по изграждане на различни типове цялостни и смислово завършени устни и писмени текстове.

В тази връзка в периода 11.11.2013 г. – 31.01.2014 г.. е проведена тематична проверка „Работа на учителите по български език и литература при изграждане на практически умения у учениците за създаване на различни типове текстове”

Училищата, обект на проверката, са: СУ „ Никола Симов” Търговище, ОУ „Христо Ботев” Лиляк, ОУ ”Христо Ботев” Садина, ОУ „Никола Вапцаров” Врани кон, ОУ „Паисий Хилендарски” Надарево.

Училищата са подбрани от началото, средата и края в класирането по успех в област Търговище на НВО по БЕЛ през май 2013 г. Те са от три общини на областта, в тях не са провеждани други тематични проверки по български език и литература през настоящата учебна година. Проследяването на проблемите в тези училища по изграждане на практически умения у учениците за работа с текст предполага възможност да се откроят силните и слабите страни в работата на учителите и да се направят изводи и обобщения с валидност за цялата област.

2. 
   Определяне на целите на проверката.
   

Определени са задачите на проверката, чрез които да се постигне целта:

• 
  Проверка на прилагането на държавните образователни изисквания за документите за системата на народната просвета – Материална книга за взетите учебни часове, дневници на паралелки при необходимост и друга документация.
  
• 
  Проверка на прилагането на държавните образователни изисквания за оценяване на учениците.
  
• 
  Актуалност на длъжностните характеристики на учителите.
  
• 
  Проверка на индивидуалната карта за квалификация на педагогическия специалист.
  
• 
  Проверка на изпълнението на разработените Мерки за повишаване на резултатите и тяхното прилагане в обучението по български език и литература.
  
• 
  Планирани и реализирани дейности от учителя по български език и литература за изграждане на практически умения у учениците при работата с текстове.
  
• 
  Проверка на планираните и проведените писмени изпитвания на учениците, пълнота на изпитните комплекти.
  
• 
  Училищни практики за подкрепа развитието на всеки ученик.
  
• 
  Посещение на урочна дейност.
  
• 
  Оказване на методическа помощ.
  

Проверката се осъществи чрез използването на: наблюдение на документация, наблюдение на учебни часове, наблюдение на изпитните комплекти, с акцент върху използваните дидактически задачи от учителите за работа върху различни типове текстове, ученически писмени работи, анализ, коментар на наблюденията, разговори с директори на училища, разговори с учители по български език и литература.

4. 
   Резултати от проверката и техният анализ.
   

1. 
   Организация на обучението по български език и литература в проверените
   

Проверена е дейността на общо 6 учители по български език и литература, всички са със степен магистър, петима от тях имат дългогодишен педагогически опит и заемат длъжност „старши учител”, един от тях е с две години стаж по специалността и е на длъжност „учител”. Срещу подпис на всички са връчени актуални длъжностни характеристики. Неразделна част от тях е Етичният кодекс на работещите с деца. В характеристиките подробно са регламентирани задълженията им, както и взаимодействията със заинтересовани страни. Във всички училища са въведени индивидуални карти за квалификация на педагогическия специалист. В някои училища квалификационните форми не изчерпват нуждата на учителите от методическо подпомагане- ОУ Лиляк, ОУ Надарево , СУ Търговище, докато в други са налице добре балансирани и последователно провеждани квалификационни форми- съобразени със специфичните нужди и констатирани дефицити при обучението по предмета - ОУ Врани кон, ОУ Садина.

Материалното осигуряване също оказва въздействие върху нивото на работа на учителите. Различни са условията по отношение на оборудването с ИКТ и възможностите за прилагането на иновативни технологии и методи на работа. В едно училище е осигурена стимулираща учебна среда и мотивираща организация на учебния процес, което пряко се е отразява на резултатите и постиженията на учениците – ОУ Врани кон. Други училища не разполагат с финансови възможности – имат оскъдна материално-техническа база, прилагат се традиционни и неефективни средства на обучение- ОУ Лиляк, ОУ Надарево. Добрата материална осигуреност и условия за работа в СУ Търговище не водят автоматично до по-високи резултати на учениците , поради създадената организация на обучението по предмета и спецификата на спортно-тренировъчния процес. Редуването на тренировки със занимания по общообразователни учебни предмети води до пълна липса на концентрация в заниманията в учебните часове. Учениците не проявяват волеви усилия и реално не участват в учебния процес.

2. 
   Състояние и изпълнение на изготвените Мерки на училищно ниво за
   

При проверката е обърнато специално внимание на изпълнението на Мерките за повишаване на резултати от НВО на училищно ниво. Във всички училища са изготвени различни материали, които отразяват спецификата на работа и резултатите по учебни предмети. В някои училища са налице и мерки, изготвени от учителя по български език и литература за повишаване на резултатите по учебния предмет. Проверката проследява до каква степен в различните материали намират място дейности за изграждане на практически умения, както и такива, които са насочени към подобряване на функционалната грамотност на учениците, защото именно на тези моменти беше поставен акцентът за работа на учителите през тази учебна година. В отделните училища се констатира различна степен на ангажираност на ръководствата и на учителите с изпълнението им. Обикновено Мерките представляват няколко точки, които набелязват неконкретни дейности с отговорници- учители по учебни предмети и срок- през учебната година. Изготвянето на материала в този формат ясно показва намеренията Мерките да бъдат формално изпълнявани и отчитани, липсва яснота какви цели си поставят училищата за предстоящите изпити и с какви средства възнамеряват да ги постигнат, поради това те не са работещ документ, който би могъл да има реален принос за подобряване на училищните резултати от НВО - ОУ Надарево, ОУ Лиляк, СУ – Търговище. Показателен е фактът, че в училищата с най-ниски резултати на изпълнението на Мерките се гледа най-небрежно и от ръководствата и от учителите. Като положителни моменти при планирането и изпълнението на мерките биха могли да се посочат: дейности за усъвършенстване на комуникативната и речева култура, не само на учениците , но и на учителите в ОУ Врани кон, което е прецедент, но има своята логика. В ОУ Садина към мерките на училищно ниво учителката е изготвила цялостна „Стратегия за подобряване на качеството на обучение по БЕЛ” в училището. Стратегията се състои от Анализ на състоянието на подготовката на учениците, Мерки за осъществяване на поставените цели, Очаквани резултати, Акценти за работа с учениците билингви и Пътища за овладяване на българския книжовен език от учениците в прогимназиален етап, в които учителката подробно описва методите и средствата, които прилага при изграждане на практически умения у своите ученици. Приложен е професионален подход и разбиране на езиковите проблеми при учениците, налице е воля за справяне с установените при диагностика дефицити.

3. 
   Състояние на изпитните комплекти от проведени писмени изпитвания на
   

Проследяването на организацията при провеждане на класни и контролни работи- спазването на училищния график, съответствието между планирани и реализирани писмени изпитвания, пълнотата на изпитните комплекти, нивото на съобразеност на задачите с регламентираните в учебните програми очаквани резултати за съответните класове, както и нивото на усвояване на определени писмени жанрове, свидетелства във висока степен за работата на учителите при прилагането на ДОИ. От наличието или липсата на задачи за извличане на информация от текст, балансирано съотношение между задачи за знание, умение и приложение, задачи със структуриран и свободен отговор, както и от начина на отчитане на резултатите също може да се съди до каква степен учителят се ангажира с последователното овладяване от учениците на учебното съдържание за създаване и възприемане на различни типове писмени текстове. При проверката на изпитните комплекти се проследяват дидактическите задачи за работа с различни типове текстове, до каква степен те са с практическа насоченост и какво е нивото на справяне с тях при учениците. Поради протичането на проверката в края на първия учебен срок, в някои училища е проверен начинът на установяване на входно ниво по български език и литература, а в други са проверени проведените контролни или класни работи за първия учебен срок. Резултатите в отделните училища, според изброените показатели, биха могли да се обобщят в следния вид: (Приложение 1)

От наблюдаваното състояние на изпитните комплекти могат да се направят някои обобщения с валидност за цялата област:

-Все още има учители, които формално извършват диагностика на знанията и уменията на учениците, не изграждат практически умения у тях и не прилагат ефективни мерки за преодоляване на дефицитите в подготовката- ОУ Надарево, СУ –Търговище (при единия учител).

-Наблюдава се значим напредък в подготовката на изпитните комплекти при някои учители и ориентиране на работата на учителя към изграждане на практически умения у учениците– ОУ Лиляк

- При определени учители дейностите по създаване на качествени изпитни комплекти, провеждането на системна диагностика и последователното изграждане на практически умения у учениците са довели до много добри резултати- ОУ Врани кон, ОУ Садина.

Без да навлизаме в детайлите, с които се характеризира психолингвистичния механизъм на формиране на умения за уместно изразяване в устна реч е необходимо да отбележим, че напоследък много учители не се отнасят с необходимото внимание към състоянието на устните изказвания на своите възпитаници и неработят последователно дори на елементарно ниво за изграждането на правилен изказ у тях. Показателно е отношението на учителите към състоянието на отговорите, които получават на поставените въпроси в учебните часове. Ако учителят не коригира грешно формулираните и непълни отговори, ако не изгражда у учениците си модел за справяне, то грешките естествено се прехвърлят и върху писмената реч на учениците и се установяват трайно в комуникативната им практика. В някои от проверените училища от учениците почти не се използва нормативен, книжовен български език в разговорната реч, поради условията на билингвизъм в населените места. Отговорите на учениците са или едносрични – да, не, или се състоят само от една дума. Някои ученици билингви се затрудняват много когато трябва да дадат пълен отговор на поставен от учителя въпрос- разполагат с малък запас от думи и използват грешни синтактични конструкции. Почти същото явление се наблюдава и при ученици, за които българския език е майчин, но не са приучвани да дават пълни отговори и да спазват правоговорните норми. Ако на това ниво не са изградени умения у учениците е излишно да се проследява как те ще се справят с по-сложни дидактически задачи, например да преразказват или разказват. Отношението им към речта е повърхностно и интуитивно, учениците не разполагат с основни модели за използването й в различни комуникативни ситуации. Показателен е примерът, при който учителят в СУ – Търговище задава въпрос, състоящ се от няколко изречения, чрез който се опитва да подскаже и получава едносричен отговор. Учителката в ОУ– Лиляк също задава въпроси, на които си отговаря сама, но се налага да прочете и текста на изучаваното произведение, тъй като в класа няма ученик способен да се справи с такава задача. Все още в някои училища са налице учебни часове по български език и литература, в които учителите работят сами със себе си, на учениците не се налага да участват, в някои от случаите дори физическото им присъствие не е задължително. Ако процесът на обучение не е ориентиран към последователно изграждане на макар и елементарни практически умения у учениците, чрез непосредствената им ангажираност в учебните часове, то няма как да се очакват каквито и да е резултати от работата на учителя и напредък при комуникативните умения на учениците.

В други училища учениците са поставени в центъра на учебния процес, учителят подготвя сложни задачи, изцяло с практическа насоченост, концентрацията и прецизността в изпълнението са пълни, учениците са изключително мотивирани за учебен труд и въодушевени от успехите си. Построяват логично, последователно и изчерпателно отговорите си, разполагат с богат речников и стилистичен запас, убедително аргументират мнението си, имат собствен подход и гледна точка при изпълнението на задачите. Коригират своевременно всяка допусната нормативна неточност в изказа на свои съученици и това се случва в селско училище и в паралелка съставена изцяло от деца билингви- ОУ Врани кон. Учениците от VII клас съставят бързо и вярно сложни съставни с различни видове подчинени изречения, само по зададена схема от учителката. Впечатляващото в случая е, че в паралелката няма ученици, които да не са усвоили всички умения, и които да не се справят с всички типове задачи, като основната причина за това е създадената от учителката интерактивна учебна среда.

В наблюдавания урок за нови знания в V клас в ОУ Садина по български език има огромно пространство за практически занимания на учениците, те се ориентират бързо в новия учебен материал и ефективно използват натрупаните умения. Учителката предварително регламентира изискванията си към задачите и държи на тяхното коректното изпълнение от всички ученици. Стимулира постиженията им и своевременно коригира допуснатите неточности в изказа.

5. 
   Силни и слаби страни при изграждането на практически умения за създаване на писмени текстове от учениците.
   

Наблюдаваният изпитен комплект за входно ниво по литература в V клас в ОУ Садина на учителка с две години стаж по специалността се състои от една задача за съставяне на текст – сбит преразказ, въпреки че не се налага и този комплект е снабден със спецификация. Приложени са подробни критерии за оценка. Проведена е детайлна предварителна подготовка, която включва четене в клас, запознаване с особеностите на текста, изясняване на непознатите думи, изготвяне на план, устно преразказване от учениците на отделни пасажи, представяне на примерен ученически преразказ, запознаване с критериите за оценяване, писане на чернова от всеки ученик, редактиране на черновата и писане на белова. Резултатите на учениците са подробно анализирани, отбелязани са типовете грешки, които допуска всеки ученик, работено е за тяхното преодоляване в извършената поправка на писмената работа. Подходът е последователно прилаган при всички класове от прогимназиален етап, разбира се, със съответната специфика при различните жанрове и е довел до много добри умения за изграждане на цялостни и смислово завършени текстове у учениците. В тази връзка се оказва от изключителна важност до колко учителите си поставят конкретни цели в работата си с учениците за изграждане на текстове и доколко имат намерение да ги постигнат, очевидно е, че в единия от случаите резултатите са налице, а в другия липсват такива.

4. 
   Проблеми в работата на учителите при създаване на различни типове текстове от
   

Изграждането на пълноценни умения за общуване у учениците поставя големи предизвикателства пред организацията на учителската работа. Съвременните условия изискват постоянна актуализация на прилаганите подходи, методи и средства. При наблюденията по време на тази и други проверки по български език и литература през учебната година се очертаха кръг от проблеми и недостатъци в непосредствената работа на учителите при изграждане на умения за създаване на различни типове текстове, които е необходимо да бъдат посочени, за да се потърсят адекватни възможности за тяхното разрешаване.

Не е тайна , че в класовете в прогимназиален етап има ученици с липса на базови умения за създаване на текст. Предадените празни листи с името на ученика свидетелстват, че поставената задача до такава степен е непосилна, че ученикът не е направил никакъв опит да се справи и е дълбоко демотивиран да вложи каквото и да е усилие в тази насока. От друга страна учителите обясняват, че са направили всичко необходимо, но не са постигнали резултат. Това състояние на бягство от проблема е твърде често срещано в някои училища. Излишно е да се уточнява , че каквото и да е развитие в такава ситуация е по-добро от пълното бездействие и загуба на време. Ако ученикът не се справя с поставената за изпълнение задача, то учителят трябва да знае до къде се простират способностите му и да му възложи адекватни упражнения за развитие на комуникативните способности. Ако не могат да пишат съчинения, то тези ученици трябва да бъдат научени да разказват последователно случка, да определят основните моменти в развитието на действието, да открояват най-важните моменти, да съставят план на изложението си (устно или писмено), да определят за себе си ясно комуникативната задача и насоченост на текста, който създават, да използват успешно интонацията в устния текст или да оформят граматически и пунктуационно писмения си текст, да изразяват личното си отношение към свой или чужд текст и да аргументират позицията си, да са в състояние да оценяват създадения текст и да могат да го подобряват (редактират), съобразявайки се с поставената им задача. Всяко положено усилие, което води до изграждане на някакво практическо умение в тази насока не е напразно и неминуемо води до положителен резултат в потенциалната комуникативна реализация на тези ученици.

Излишно е да се уточнява, че преписването от интернет не е умение за работа с литературни текстове, макар че за много съвременни ученици обучението по литература се състои именно в това. Ако ученикът не е прочел изучаваното литературно произведение и не се е докоснал до неговата художественост, а е запознат само с отделни фрагментарни моменти по преценка на учителя, или е записал критически интерпретации за автора и произведението в своята тетрадка, то тогава учителят работи за изграждане на висока степен на функционална неграмотност у своите ученици. Четенето и работата с литературните текстове в часовете по литература не е загубено време. Истинският учител не би могъл да постигне високи резултати, ако не възпитава актуални отношения и ценности у своите ученици, ако не ги мотивира да влагат съзнателни усилия в своята подготовка и не им осигури възможност за адекватна изява на способностите. Учителите, които преподават литературата като изкуство и във връзка с другите изкуства и изграждат у учениците усет за непреходните естетически ценности и екзистенциални истини, неминуемо отключват творческите способности у тях и стремеж към личностно развитие и изява. Когато ученикът има изградена ценностна система и е мотивиран, той неизбежно ще открие истинската литература и в интернет и в киното и в музиката и ще й отреди достойно място в живота си.

От изключителна важност е дори най-посредствените ни ученици да знаят какво получават когато усвояват определени умения за работа с различни типове текстове в училище. Ако учителят не дава само знания, а изгражда комуникативни умения с реално приложение в различните сфери на общуване, то учениците ще бъдат далеч по-мотивирани и ще бъдат привлечени като партньори в учебния процес.
Изготвил:

Димитър Петров ..............................

старши експерт по български език и литература

Приложение № 1