“На Светата Троица ви оставям – сега и навеки” св. Патриарх Евтимий
Изтегляне 216.14 Kb.
|
“ |
На Светата Троица ви оставям – сега и навеки”
ВТИМИЕВЕНОРИЙСКИЛИСТ|
Някои бележки за храмовия иконостас Д-р Ваня Сапунджиева Иконостасът в православния храм синтезира в своите форми и съдържание основните принципи, залегнали в същността на православното учение за нашето спасение. В него се съвместяват историята на християнството – чрез поместването на изображения от Сътворението на света – в цокълния ред, до кръста с Разпятието на Иисус Христос – най-горе; основните догмати на православието – чрез изображенията на Господ Иисус Христос, св. Богородица и другите светци, поместени в т. нар. Царски и апостолски (Деисисен) ред и естетиката на православната култура – чрез формите и колорита на целия иконостасен ансамбъл. Въпреки единното развитие на олтарната преграда, след ХV в. балканският иконостас, поради различната историческа обстановка, има своя еволюция и характерни черти. Най-колоритен и богат в историята на българското християнско изкуство остава иконостасът, който заблестява с хармонията и финеса си най-общо през периода на българското възраждане. Това е времето, в което той се явява като композиционен и смислов център на все по-рядко украсяваните със стенописи храмове. Така освен иконите по дървената конструкция започват да се появяват резбовани фигурални изображения, в синхрон с тези на изписаните светци. Изваяните от фантазията и ръцете на майсторите резбари птици, серафими, херувими, животни са пряко свързани с идеята за рая и райската градина. Поместването на сцените от Сътворението в цокълните пана на иконостаса следва същата смислова линия – да напомня за създаването и предназначението на човека да обитава рая. Вдъхновени от историята на Сътворението, търсейки все по-сложни композиционни решения, резбарите поместват отделни епизоди от Стария завет и сред декоративната украса на иконостаса. Вниманието, отделено на началото на човешката история се корени в ключовото значение на православното разбиране за спасението на човечеството. В същия ред, но вече насочвайки към идването на Иисус Христос на земята се помества Благовещението върху светите двери. Следва редът с т. нар. Царски икони – заради доминиращия им размер и особено предназначение. Образите на св. Богородица и на Господ Иисус Христос са композиционен и смислов център на всеки иконостас. Тяхното централно разположение се обуславя и от мястото и ролята им в литургичното последование. Броят на останалите икони в реда може да варира, в зависимост от условията и възможностите, които предоставя вътрешното пространство на храма. Когато проследяваме сюжетите, изобразени върху иконостаса, както вече бе споменато по-горе, ще обърнем внимание и на една особеност, която е характерна за иконостасите създадени на Балканите. В техния образен свят, освен растителни украсни елементи са вплетени множество фигури на животни и хора. Някои от тях имат символично значение – като птиците, които символизират човешката душа, когато кълват плодове или гроздове, се свързват с причастието и приобщаването на човека към „плодовете на духа“. Освен птици и животни, сред резбованите колонки и люнети ще срещнем архангели с копия, св. Георги и св. Димитър, св. Константин и св. Елена и др. Естествен център, който е най-богато украсен с изображения е входът със светите двери. Там е мястото, където се извършва причастяването на християните, където се четат молитви пред иконите, където винаги се насочва погледа на стоящите пред иконостаса вярващи. Затова и изображенията са пряко символизиращи Евхаристията – резбованата лозница, гроздовете, кълвани от птици, Жертвоприношението на Авраам, потир с Христос Жертва. Във връзка със светата Евхаристия често над светите двери се поставят изображения на Христовия Убрус или на Тайната вечеря, когато е установено самото тайнство. Върху горната половина на дверите често се изобразяват на пръв поглед причудливите фигури с тела на дракони, чиито опашки завършват с глави на птици или лами, понякога тези аморфни митологични същества са прободени от архангели, сюжет, изцяло илюстриращ Откровение (12:7-8), където се говори за битката на арх. Михаил с дракона (Сатаната) и победата над него, осъществена посредством кръвта на Агнеца. Откровението на св. Йоан Богослов (20:1,2) е послужило за основа на оформянето на още един много устойчив при украсата на иконостаса елемент – разполагането в близост до кръста с разпятието на Иисус Христос на оковани дракони или лами. Над окованото зло се издига разпнатия и победил смъртта образ на нашия Спасител. Тези кратки бележки във връзка с оформлението на иконостасната преграда възникнаха, като част от изпълнението на довършителните работи по изписването на липсващите медальони и композиции на иконостаса на българската православна община в Париж. Като едно съвременно произведение, той носи характеристиките на своето време, поръчители и създатели. В неговите форми са вплетени традиционни мотиви и символически изображения, които са решени за едно нетрадиционно по характер храмово пространство. Въпреки отдавна отминалото време на екипната работа по създаването на един църковен ансамбъл – иконостас, стенописи..., българският храм в Париж способства за смисловото обединение на резбари и иконописци от различни краища на България, които имаха обща цел – да създадат един издържан в православната културна традиция ансамбъл, в който да се изразят чертите на типичния балкански резбен иконостас от времето на нашето възраждане, с образност, напомняща епохата на исихазма и на св. Патриарх Евтимий Търновски, който е патрон на парижката ни общност и с разказ за Сътворението на света от предиконоборческите времена. Тази на пръв поглед особеност изцяло съвпада с една основна характеристика на православната иконографска традиция – изобразеното, сцена, персонаж или цял цикъл, хармонично предадена чрез форми и багри от безброй творци, да ни насочва към вечността, към Царството Божие, към спасението и светостта, целта на човешката история. Духовният характер на иконата Източник : Pravoslavie.bg Проф. д-р Теодор Дамян За св. Йоан Дамаскин иконата е тайнство, разбирано не като божествена проява, а като божествено присъствие. Разглеждайки мястото и литургичната й роля, присъствието и участието й в църковната епиклеза (призователната част от Евхаристийната молитва за призовавенето на Св. Дух да слезе над предложените дарове, бел. на ред.), виждаме, че иконата носи благодатта на Светия Дух. Както почитта към иконите е насочена не към материала, а към изписания персонаж, така благодатта на Светия Дух, която е присъствала в живота на тази свята личност, остава и в духовното й изобразяване.
Иконата е място за разговор между нас и светеца. Силата й идва от нашата готовност за общуване. Свети Йоан Дамаскин казва, че "в земния си живот светците били изпълнени със Светия Дух. След тяхната смърт благодатта на Светия Дух пребивава в душите им и в телата им в гроба, както и във формите на иконите им - не по същност, а като благодат и енергия".
Свята и благословена, иконата ме приема в духовното си пространство и аз ставам съпричастен на нейното благословение. Съществува една взаимност между мен и иконата, защото аз се движа в духовното й пространство, но и предлагам място за нея в сърцето си. Тази реципрочна диалектика на духовното място ме ангажира в динамиката на един спасителен процес на даряване и приемане. В този контекст приемането обаче, се разбира като откриване към другия, като самодаряване, а даряването се разбира като приемане на другия в личното ми пространство. Този път на двойно служение води към Царството Божие. Следователно, като проводник на благодат, иконата е благословена и осветена от Светия Дух чрез молитвите на Църквата и вярата на народа Божий. В този смисъл иконата наистина е понятие на вярата, а истинската вяра извършва чудеса.
С други думи, ако Светото причастие е толкова необходимо за душата ми, колкото храната за тялото, тогава самият аз ще стана евхаристийна личност, тъй като приемащият Евхаристията сам става Евхаристия. В църковната традиция иконата има духовен характер, защото тя въвежда вярващите в духовния живот. Когато чрез нея се извършват чудеса, те не трябва да бъдат обяснявани, а приемани от вярата.
Ако поставим иконата във връзка с дадено божествено събитие, тя се превръща в молитва, защото това е, което правя в молитвата си - заставам пред Бога и насочвам мисълта си към Него, за да Го помоля да се намеси в живота ми по един преобразяващ начин. В този контекст иконата се превръща в посредник между мене и Бога. В нашия живот за всеки вид проблеми използваме посредници. Тук е същото. За да бъдем във връзка с Бога от гледна точка на освещението и обожението, ние имаме нужда от нещо или някой, който да улесни процеса. Както думите са посредници при молитвата, същото можем да кажем и за иконите. Св. Василий Велики и св. Йоан Дамаскин казват, че каквото е словото за слуха, това е иконата за зрението. Иконата е посредник; път, който ни помага да следваме Христа и чрез и в Христос да бъдем в общение с Бога.
Иконата ме подтиква към Бога, към светлината. Носейки благодатта на Светия Дух, иконата ме освещава и ми помага да преобразя живота си в светлина, да преобразя материята в светлина, така, както ми помагат словата - и това е възможно, защото на това ниво не съществува противоречие между материя и дух. Преобразяването на материята от Духа ни е разкрита още в акта на Творението, когато материята се появява чрез Божието Слово. Същото Слово Божие прави чудеса след Въплъщението Си, както и чрез делата на светите апостоли. То продължава да работи в Църквата. Словата действат. Но те трябва да бъдат подходящи и на съответен език. Църквата свидетелства за силата на словото, извършило много и различни чудеса в живота на вярващите. Иконите ясно посочват приоритета на духа над материята чрез силата и благодатта, която носят. Тяхното присъствие е повече в духовната, отколкото в земната област. Както отбелязва Дийн Макензи, този факт е представен иконографски с това, че „светците на иконите нямат сенки”.
Природата не само позволява да бъде проникната от обожествяващия дар, а очаква с нетърпение да бъде преобразена и възобновена в първоначалното си състояние. Да се върне към истинската си цел - да бъде носител на дух и да може да изразява общението си с Твореца в славословна радост. Св. Григорий Нисийски говори често за духа, който стои над материята. Материята не може да се съпротивлява на Божията сила. Елементите на материята са сътворени от нищо и са обединени с помощта на божествената енергия. Те имат форма, благодарение на Божията воля.
По същия начин, обяснявайки връзката между материя и дух, св. Григорий Нисийски говори за евхаристийното преобразяване на елементите в Тяло и Кръв Божии. Идването от небитие в битие само по себе си е вид трансформация, а преминаването от едното състояние към другото е възможно само чрез волята на Бога. Следователно, духовният характер на иконата в пълнота се основава на присъствието на Светия Дух в живота на Църквата.
засягащо Страшния съд и възкресението) измерение на иконата
Като пророческо пресъздаване на Царството Божие, иконата се явява вид откровение за края на света, за което ни и подготвя. Ние вървим към него, носейки в себе си цялата история на човечеството. Есхатологичният характер на иконата пресъздава връзката между минало и бъдеще на нивото на настоящето.
Знаем, че настоящето е времето на Бога. Следователно, иконата ни обръща внимание на това, че живеем в Божието време, което надхвърля наши времеви граници. Иконата обозначава срещата между човека и Бога, между времето и безвремието, или вечността
Превод от румънски: Камелия Константинова В памет на свещеник Атанас Иванов Велков от с. Лъки Стоянка Атанасова Григорова от село Лъки, Неврокопско, Гоце Делчев сега Благоевградско  Баща ми беше свещеник Атанас Иванов Велков. Бог да го прости, вечна му памет! Учи в Неврокопската семинария през 1932-1933 г.
Била съм на 2 години, когато се завръща като свещеник. На края на селото го посрещат с хляб и сол. Всички се радвали, че ще имат млад поп, защото другия свещеник вече бил пенсионер. А преди това, дядо ми казал: „Ще видите, че от моя род ще има свещеник!” И така и станало. Защото се предава не само по наследство, но и по желание за посвещение в църковните дела. Баща ми беше много добър, тих и спокоен. Всички го уважаваха и идваха за съвети при него, казваха му: „Попче, кажи какво да правим!” За хубаво и лошо, той никого не връщаше, без да го посъветва и да му вдъхне кураж и и да му даде благословията си. Никога не взимаше нищо, помагаше на кой от каквото има нужда. Имахме една крава, която беше купил за нас, да имаме мляко, защото бяхме вече пет деца и той с кравата и вола изораваше всичките ниви. Посявали сме от всичко, изкарвали сме си прехраната с много труд и всяка година сме посаждали и тютюн. За тютюна всички сме били ангажирани от малкото до най-голямото дете. През 1941-1942 г. Беломорието беше под Българско владение. Понеже в село Лъки имаше двама свещеника, старият остана в село, а баща ми го командироваха в село Каруково, Драмско. Бяхме пет малки деца, аз на 12 години, другите на през две години по-малки. Спомням си, тръгнахме сутринта рано с две мулета, магарето и багаж. Не се знаеше колко време ще останем там. Минахме през с. Лавча, където сега е границата с Гърция, минахме през Старчища и през планината Боздак, чийто връх се наричаше Кръста, имаше много бункери и войници. Нас ни беше страх, защото имаше вече и гръцки партизани, но никой не ни закачи за нищо. Слезнахме в село Калапот, там ни посрещнаха много хора и се радваха, че ще има и за тяхното село кой да служи. Всички целуваха ръка на татко и той ги благославяше. Пристигнахме вечерта в Каруково, настаниха ни в къща с българи, които са живяли и през гръцко, бяха много мили с нас. Селото беше много голямо, две махали - гръцка и българска, но хората винаги са живеели спокойно и мирно. Точно срещу нашата къща беше църквата. Баща ми имаше задължение всеки ден, в неделя и в празници, идваха много българи и гърци, нямаше много разлика между тях. Всеки ден го викаха за кръщене, за сватба, за погребение, за молитва за здраве или за болен. Ползваше се с голямо уважение в селото. 1944 година. През септември всички българи започнаха да се връщат в България. От митрополията в България, разбрахме, че веднага трябва да потегляме. Събрахме багажа си и с магарето и кравата си тръгнахме. През Калапод и по планината минахме спокойно. Пристигнахме в село Старчища много късно и преспахме в свещеника, приятел на татко. Запомнила съм, че казваше на татко, че ако останем под английско ще е добре, но ако останем под руско ще е тежко, и съветваше баща ми да отидем по-далече от нашето село, защото може да пострада от комунистите, а баща ми казваше: „Аз нямам никаква вина, а и с тия малки деца, къде да отида?” В началото на септември 1944 г. бяхме вече в село и разбрахме, че партизаните са слизали в селото (от нашето село имаше партизани и ятаци) и убили един наш съселянин. В името на народната власт взеха кмета, дядо ми и други и са ги закарали в една местност, където са ги били с голяма жестокост. Дядо ми по това време е бил на 70 години. После вкъщи ги налагаха с кожи, за да им минат синините и болките. През една зловеща вечер, аз доях кравата, а братчето ми Георги ми светеше с газената лампичка, някой отвори портата и направо каза: „Георги, горе ли е татко ти? Иди го викни да слезе долу!” Брат ми се качи горе. Аз видях пистолета в ръката на човека и се уплаших много. Татко слезе, излезе от портата, а аз тичам горе, всички плачат, знаеха къде го отведоха. Решихме, майка ми, аз и брат ми Димитър да отидем към мястото, където са завели баща ми. Пред обора имаше часовой, там видяхме и брата на стринка ми и братовчед му. Чичо ми не го биха, стринка ми беше от комунистическо семейство, но тя беше много добра и ние окуражени, като видяхме, че е свата ни и го питаме: „Сватле, къде е татко?” А той ни каза: „Отивайте си сватимко, той ще си дойде.” Ние си тръгнахме, но изведнъж по нас започнаха да се хвърлят дървета. Аз като разбрах това, чудя се кой път да хвана. И лелината къща беше най-близко, портата беше заключена и видях, че дувара до портата от външната страна беше нисък, и няма накъде, скачам и отивам при вратичката на стълбата и чукам, леля слезна и като ме видя се уплаши, била съм бяла като платно и цялата трепереща. Калеко беше вече малко излекуван от побоя, но плачеше и казваше: „Миличкият ми поп, знам какво правят с него.” Леля ми даде ракия за да се успокоя, как да е, преспах у тях и на сутринта като си отидох вкъщи, татко лежеше наложен с кожи, а тялото му беше синьо от побоя. Минаха се 3-4 дни и дойдоха да го арестуват и да го водят в Неврокоп. Сложихме му възглавница на коня, за да му е по меко, че всичко го болеше. Заведоха го и не се върна, и там го били, скубали му брадата и му викали фашист. Бил в безсъзнание, оставили го в карцер за няколко дни. И за какво е било всичко това? Че е помагал на всички, които са го мъчили? Че ги е кръщавал, венчавал, че се е молил за тях... Оставиха го в затвора. Ходихме на свиждане, майка, аз и едно от братчетата ми. Носехме от оскъдната ни храна, но не знаехме дали са му я давали. Майка ми беше бременна и един ден като се връщала от свиждане, окъсняла, стъмнило се и когато минавала през местноста Гарвиница, качена на мулето на леля започнали да вият вълци и да идват по пътя към нея. Но тя се окуражила, прекръстила се и казала: „Боже, пази ме!” И мулето пръхтяло, но бързало и вълците останали на мястото си. Майка ми на 42 години роди близнаци момче и момиче на 7 месеца, момчето беше едричко, баба го кръсти Тома, защото беше в Томина неделя, а момичето Мария на св. Богородица. Тома на петия ден почина, а по-дребничката Мария остана и майка много се измъчи и все мислеше, че и тя ще умре. Въпреки всичките мъки Мария остана жива, направи 64 години, нека ми е жива и здрава още много, много години! Дойде време за Народния съд, само майка и леля отидоха. Чували как комунистите от село Лъки викали: „Смърт на фашистите!” Баща ми беше осъден на доживотен затвор! По онова време имах две годишна дружба с Григор, ходихме заедно на свиждане и баща ми ни се зарадва много, беше щастлив като разбра, че Григор е сериозен и добър. Остана доволен, че ни е видял заедно и много ни благославяше. От тогава съм му имала благословията и съм живяла щастливо със скъпият ми съпруг Григор цели 57 години, вечна му памет на него и на родителите ни! До тук все пак беше добре, че виждахме баща ни. Един ден научихме, че всички политически затворници са преместени в Сливенския затвор. Като нямахме никакви средства от пет години, никой от нас, децата, не можа да отиде да го види, само майка ми ходи един път и като се върна плака много и ни каза: „Деца, деца, татко ви е на много лошо място!” Там, където е бил в затвора, отвсякъде течало вода. Ние всички плачехме, идваха писма и ние му отговаряхме. С Григор имахме вече четири годишна дружба, да не казвам любов, защото отношенията ни бяха чисти и святи. През 1950 г. се оженихме. Беше назначен в село Садово като учител, където отидохме да живеем. Аз бях бременна, когато един ден научихме, че татко са го освободили и си е вече в село. И аз, с лелите от Садово, защото баба ми е от това село, отидохме с магарета и багаж за да видим татко. Беше много слаб, разболял се от захарна болест. Като видели, че е вече много тежко болен, го освободили. Татко много ми се радваше, много беше доволен, че Григор наистина е бил сериозен и заслужава уважение. В нашето село Лъки, Неврокопско много от хората от селото са комунисти и сега е същото. Направиха ТКЗС, първото в Пиринския край. Които бяха в ТКЗС имаше за тях брашно и всичко, но за нас, които не сме в ТКЗС, нищо не се даваше. Нашето семейство колко глад е видяло през ония години. Много пъти ни казваха: „Влезте в стопанството, ще го пуснем попа!” Но на наше име нямаше никакъв имот. Всичко бе на дядо, а той беше против да дава нивите си. Баща ни изпадна в кома и го вземаха в болницата в Неврокоп. Аз през това време се случих в града, брат ми идва и ми казва, че татко е в болницата. Отиваме веднага и какво да видим татко се намира в кома, на сутринта баща ни почина. Видяхме татко на свобода само за две седмици. Закарахме го в църквата, там и го погребахме при останалите свещеници. Дойдоха много хора от всичките околни села, близки и приятели, и от нашето село, повечето жени. Казвали си: „Ще го изпратим, защото е нашия поп, той ни е кръщавал и венчавал, и децата ни е кръщавал.” И така пак си нямахме татко. Аз бях вече по-добре, че се омъжих в добро семейство и имах по-добри условия за живот. А останалите пет деца бяха в голяма мизерия и глад. Но оживяхме и всички се задомихме и създадохме семейства и благодарим на Бога, че ни запази живи и здрави. Баща ми почина на 24.11.1950 г. на света Екатерина. Помня, че леля Катерина казваше на майка ми, че татко е светец като е починал в празник. Татко като се върнал от затвора само на нея разказвал къде и как са го мъчили и тя след като той почина ни разказваше за страданията му. Когато са го освободили от затвора, тръгнал пеша болен от Неврокоп, а брат ми Димитър с чичовия кон тръгнал да го посреща от село. Отдалече татко не го познал, но брат ми го видял, викнал му със силен глас: „Татко!” Прегърнали се и плакали от радост, татко си виждаше децата след толкова години, а и децата, вече си имаха татко. Но Бог отредил за малко. Вечна му памет и Бог да го прости, нашия баща! „Притежаваме онова, което даваме...” Св. Йоан Златоуст иподякон Иван Карагеоргиев Не искам да ви пиша нито за прекрасните гръцки плажове, нито за изписаните толкова богато църкви, понеже за всичко това сте чували, а може би сте го и виждали, иска ми се да ви пиша за един човек, монах с когото Бог ни сподоби да се срещнем. Основното в този разказ не е нито, че е грък, нито, че е монах, (и при това - дясната ръка на митрополита в Хания - о. Крит), а просто, че е човек. Часът е 05,05 призори. Слънцето свенливо се подава от хоризонта, корабът от Атина е достигнал до пристанището на Хания. Суматоха! От кораба излиза всичко, за което може да се сетите - коли, тирове, хора..., а посредата на пристанището стои един монах, облечен в черно, със скуфия на главата, с поглед, изгубен някъде в тълпата, поглед търсещ, чакащ ни... Този поглед искам и да имам винаги пред очите си..., с него той ни и изпрати, благодарейки ни за радостта, която сме му донесли, с този си поглед той ни и питаше дали е останала от водата, която ни е купил, за да си пийне, незабравяйки да ни благодари след това, че сме му дали от онова, което той ни е дал... Това е основното, което искам да споделя с вас, това е и може би смисълът на земното ни съществуване - да даваме онова, което Бог ни е дал безвъзмездно, без да искаме нещо в замяна, и така да притежаваме всичко, да го притежаваме не като деспоти, да притежаваме не роби, нито предмети, които придобиваме днес, за да изгубим утре, а да притежаваме човешки сърца, които са се поверили нам свободно. Притежаваме онова, което даваме, или по-скоро, притежаваме онзи, на когото се поверяваме безрезервно, без задни мисли, без условия... Това пътуване ме събуди от съня, в който много време пътувах – живота не е само математика. Този монах ни покани, съзнавайки, че ние в замяна не можем да му дадем НИЩО. Живеем във време, в което следваме доста по-различна и логична система – свикнали сме да даваме при определени условия, даваме на хора, които ще ни върнат жеста, които ще направят нещо за нас, помагаме, за да ни помагат, правим услуги за да ни услужат... Ще ми кажете нормално е, съгласен съм с вас, нормално е, но не и християнско. Спасителят дойде за да преобърне именно този егоистичен порочен цикъл, в който, ако се замислим, всичко правим не за да помогнем на другия, на ближния, а за да можем да помогнем на себе си, сиреч под благовидното було на дара, ние се прикриваме толкова умело, че дори и сами понякога не разбираме, че всъщност не служим на нашия ближен, а на нашето паднало его, което не вижда нищо друго, освен себе си и начини, чрез които другите биха могли да му служат. Безпредметно е да ви напомням, че Спасителят и с живота Си и със смъртта Си ни учи точно на противоположното – да се молим за враговете си, да обичаме онези, които ни мразят..., всичко останало не е любов, а добре пресметната инвестиция - помагам на еди кой си и след това този човек ми остава длъжен за цял живот, става ми слуга, също като крепостен селянин... Ако лявата ръка не забравя какво прави дясната, ако не забравяме добротата в същия миг, в който я правим, то просто тогава нека поне да не се заблуждаваме, че служим Богу. « Какво имам, което да не ни е дадено » възкликва св. ап. Павел, сиреч давайки, ние никога не даваме от онова, което е наше, а от онова, което Бог ни е поверил, а как можем да искаме нещо за нас при положение, че не даваме нищо наше... и при все това не спираме да искаме..., а Бог не спира да ни изпраща хора, които да ни показват, че живота е нещо повече от добра инвестиция, че Той е Любов - колкото по-абсурдна, толкова по-истинска, увенчана с Кръст - единственото сигурно доказателството, че Възкресението е близо... съвсем близо! 14.08.2010 г., Атина, Гърция В навечерието на Успението на Нашата Майка |
ПРОГРАМА НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ БОГОСЛУЖЕНИЯ
Септември - октомври 2010 г.
05.09 – 15 Неделя след Петдесетница.
10,00 часа – Утреня. 10,30 часа – св. Литургия.
12.09 – Неделя пред Въздвижение.
10,00 часа – Утреня. 10,30 часа – св. Литургия.
14.09 – Въздвижение на св. Кръст Господен. (Кръстовден) (Строг пост).
10,00 часа – Утреня. 10,30 часа – св. Литургия.
19.09 – Неделя след Въздвижение.
10,00 часа – Утреня. 10,30 часа – св. Литургия.
26.09 – 1 Неделя след Неделя подир Въздвижение.
10,00 часа – Утреня. 10,30 часа – св. Литургия.
12,00 часа - Годишно отчетно събрание на общината.
03.10 – 2 Неделя след Неделя подир Въздвижение.
10,00 часа – Утреня. 10,30 часа – св. Литургия.
10.10 – 3 Неделя след Неделя подир Въздвижение.
10,00 часа – Утреня. 10,30 часа – св. Литургия.
17.10 – 4 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на св. Отци от VІІ Вселенски събор. 10,00 часа – Утреня. 10,30 часа – св. Литургия.
24.10 – 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение.
10,00 часа – Утреня. 10,30 часа – св. Литургия.
31.10 – 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение.
10,00 часа – Утреня. 10,30 часа – св. Литургия.
За контакти със свещеника и църковното настоятелство:
архим. Емилиян - тел. 06 68 83 44 40;
иподякон Николай Радков - касиер, Maриус Устабашиев - тел. 09 53 67 25 56;
Николай Рангелов - тел. 01 53 26 78 61;
Администр. адрес на общината и адрес на църквата: 1, rue de la Croix Moreau, 75018 Paris,
Електронна страница: http://www.paroissebg.fr
Каталог: wp-content -> uploads -> 2010
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Закон за ветеринарномедицинската дейност /извадка/ в сила от 02. 05. 2006 г
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Закон за здравето /извадка/ в сила от 01. 01. 2005 г
2010 -> Закон за радиото и телевизията /извадка/ Отразена деноминацията от 07. 1999 г
2010 -> Закон за храните /извадка
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас десето състезание по математика
2010 -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /извадка/ в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Закон за ветеринарномедицинската дейност /извадка/ в сила от 02. 05. 2006 г
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Закон за здравето /извадка/ в сила от 01. 01. 2005 г
2010 -> Закон за радиото и телевизията /извадка/ Отразена деноминацията от 07. 1999 г
2010 -> Закон за храните /извадка
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас десето състезание по математика
2010 -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /извадка/ в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г
Изтегляне 216.14 Kb.
Сподели с приятели: