На технологични процеси за производство на обувки



страница1/3
Дата08.05.2018
Размер439.55 Kb.
#68515
  1   2   3
Увод
В новите икономически условия прогресивно се явява само това производство, което активно и динамично реагира на възникващите предизвикателства. Принципът " да се произвежда само толкова, колкото е необходимо, тогава когато е необходимо и толкова продължително, колкото е нужно”1 изисква да бъде адаптиран към предприятията за производство на обувки, които на изхода предоставят малки партиди с чести промени в асортимента на обувки , и в повечето случаи се причисляват към малкото серийно производство. Ефективността на фабрика за обувки, а в голяма степен и способността й да оцелява в конкуренцията, ще зависи от способността й в кратки срокове и с минимални разходи да се възстанови производството на даден асортимент от обувки в съответствие с колебанията в търсенето . Чудесна възможност за това предоставя разработването и прилагането на гъвкави производствени системи .

Технологичната и организационна гъвкавост на производствените системи определя вариационния потенциал на предприятията, тяхната способност своевременно и адекватно да реагират на промените в пазарните условия и действа като механизъм за оптимизиране на структурата на технологичната система, за да се намалят разходите за производство на обувки.

Съществуващите научни изследвания на Ю. П. Зыбина, В. А. Фукина, В. В. Костылевой, В.П. Нестерова, В.Т. Прохорова и други позволяват да се класифицират основните области за подобряване и оценка
на технологични процеси за производство на обувки.

Фундаменталните изследвания на теоретичната обосновка и


практическото осъществяване на гъвкавостта на производствената система
са направени за целите на машиностроенето. В този случай обектите на изследване се явяват гъвкави автоматизирани производствена и модули .
В приложението на тези изследвания към проблемите на обувната промишленост, въпросът за гъвкавостта на обувните потоци е слабо застъпен.

Изследваните материали потвърждават значимостта на проблема за


създаването на гъвкави технологични процеси за производство на обувки
и разработването на методики за оценка на ефективността им в
условията на многоасортиментното производство.

Целта на дипломната работа е да се подобри техническата подготовка на производството, разработването на методи за многокритерийна оценка на процесите, които биха подобрили маневреността на предприятието към промяна на обхвата и повишаване на неговата конкурентоспособност.

В съответствие с поставената цел, са изведени следните основни задачи на проучването :


  1. Анализ на формите на гъвкавост , връзката им с динамичната система за производство в съвременната пазарна икономика;

  2. Определяне на оптимална структура на асортимента при производството на обувки;

  3. Разработване на функционални и симулационни модели
    на технологичните процеси за производство на изделия от кожа за оценка на тяхното изпълнение;

  4. Разработване на методите за многокритерийна оценка на
    иновативни технологични процеси за производство на кожени изделия и изчисляване на комплексен индекс на ефективността на технологичните процеси за обработка на обувки .

Обект на изследването се явяват технологичните и производствени процеси за изготвянето на кожени изделия. За предмет на изследване са използвани аналитични методи и инструменти, илюстриращи гъвкавостта на технологично изолирано производство на обувки.

Теоретичната и методологична основа на дипломната работа се базира на метода на анализ на системата, теорията за вземане на решения, теорията на размитата логика .

Информационно-теоретичната основа на разработката са изследвания на чуждестранни учени, свързани с проблема, национално производствени стандарти , технологическа документация, регулаторни и енциклопедични справочни материали .

Точността на резултатите е обезпечена чрез:



  • Използване като теоретична и методологична
    база на дипломната работа изследвания на основните изследвания на автори;

  • Апробиране на теоретичните изводи и насоки
    в научни конференции и в публикувани произведения ;

  • Използване в дипломната работа на методите на
    математическата статистика , методи за проектиране на опити и използването на компютърни и софтуерни пакети при теорията за размита логика Toolbox , Visual Basic for Application, Maple 9 , BPwin 4.0 , 9.0 Arena в операционната система Windows XP .

В научен аспект, новите проблеми, които са засегнати в дипломната работа са както следва:

  • Необходимостта от увеличаване на гъвкавостта на производството на обувки , за да отговаря на съвременните изисквания на пазара. Тук се прави уточнение, че понятието гъвкавост се определя като един от водещите фактори за конкурентна производствена система, която се определя като създаването на такава система за производство , която отразява способността й да се адаптира към бързо променящата се среда на базата на промени във вътрешните организационни и технически параметри за запазване на основните показатели за ефективност и икономичност;

  • Предложен е нов подход за определяне на оптимална структура
    на асортимента въз основа на маржа на счетоводната печалба и разходите за производството на специфични модели за линейни методи на програмиране;

  • Изградена експертна система за изчисление на производството на обувки в зависимост от цялостната пазарна ситуация, колебания в цените и търсенето чрез прилагане на теорията на размитата логика;

  • Чрез използване на метода на функционалната моделиране са разработени функционални симулационни модели и процеси за производство на продукти от кожа, проведен е анализ на технологичните и организационни процеси в обувното производство и са идентифицирани области за подобрение;

  • Разработена е методика за многокритерийни оценки на
    новаторски производствени процеси чрез прилагане на
    методите на целевото програмиране, което позволява да се вземе под внимание производствена програма и собственото й сравнение в дългосрочен план, съчетана с технологиите и оборудването , за да изберете най- ефективната , и на тази основа да се създаде гъвкав технологичен процес, който гарантира работата на многоасортиментни потоци;

  • Разработен е алгоритъм в технологичния процес за производство на обувки и са определени специфичните намалени разходи, представляващи сумата от експлоатационните разходи (себестойност) и капиталовите инвестиции , измерени с помощта на нормативния коефициент за ефективност, отчитайки производствената програма.

Практическото значение на работата се състои в прилагането
ориентация на теоретичното развитие и от факта, че предложените от автора изводи и препоръки допринасят за ефективността и гъвкавостта при производството на обувки чрез чести промени в асортимента , които спомагат за повишаване на ефективността на дейността.

  • Разработена е експертна система за управление на многоасортиментно производство на обувки в предприятието, което позволява да се определи от общия брой на
    произведените обувки , в зависимост от цялостната пазарна ситуация, цените и търсенето, оценените разходи във връзка с пускането на нов асортимента база маржа на счетоводната печалба и разходите за производство на специфични модели.

  • Дадени са препоръки за промяна на дела на разходните позиции
    за остойностяване на производство на многоасортиментна продукция с цел прогнозиране на разходите и обема на продажбите , като се вземат предвид търсене на обувки в даден регион;

  • Разработени са функционални и симулационни модели
    в процеса на производство на обувки , които позволяват
    в реално време да се извлекат данни за продължителността на производствения цикъл , за обема на работата в прогрес и за разходите за труд;

  • Разработени е компютърна програма, която позволява да се създаде
    технологичен процес при производството на обувки и да се определи стойността на неговото производство с производствената програма за определено предприятие;

  • Изчислени са сложни показатели за изпълнение
    иновативни технологични процеси, дадени са съвети относно избора на структурата на процеса и формите на организация на производството. Разгледани са внедрените методи за производство в в руското обувно предприятие "Донобув" АД, град Ростов на Дон със сертификатът за държавна регистрация на компютърна програма номер 2009611871.


Глава I. Теоретични основи на проектирането на гъвкави технологични процеси.


  1. Понятие за гъвкавост в съвременните производствени системи.

Необходимостта от гъвкава организация на производствената система се обяснява от икономическите и институционални закони. Отношенията между производител и потребител обуславят икономическия закон за наличието на взаимна изгода . Организационни закони определят необходимостта от адаптиране на системата за производство в икономики от отворен тип, които от своя страна, се регулират от закона за да се гарантира адекватността на вътрешната структура и организация на възможните видове обувки в производствените условия във външната среда на пазара.

Чрез разширяване на асортимента и осигуряване на високо качество на стоките, предприятията навлизат на нови пазари и същевременни запазват своите позиции на вече завладените пазари. Идеята за работа в полза на отделния потребител позволява на предприятията без да променят основния производствен план , дори и в условията на крупни серийни производства, да изпълняват допълнителни поръчки. По този начин, намалението на масовото производство с чести промени в моделите,


предлага възможност за по-голяма мобилност и гъвкавост.

Гъвкавостта е доминиращата концепция, залегнала в литературата за най-прогресивните тенденции в развитието на съвременната индустрия.


Ето защо е необходимо да се даде ясно определение на това понятие, на базата на анализ на съвременните системи за представяне. На въпроса за гъвкавостта в производството са посветили своята работа: Горнев В.Ф.2, Блехерман М.Х.3, Васильев В.Н.4, Макаров И.М.5, Гинзбург Е.Г.6, Прыкин Б.В.7, Соломенцев Ю.М.8, Самочкин В.Н.910, Мезенцев Ю.А.11, Селиванов С.Г.12 и др.

Следва да се отбележи, че основните проучвания, свързани с гъвкавата производствената система, са осъществени за целите на машиностроенето, поради широкото приложение в индустрията на компютърни програми за управление, включително и на обработващи центрове, промишлени роботи и друго оборудване, контролирано от компютър, които не са характерни за леката промишленост.

Голям брой публикации и автори, занимаващи се с проблема за
гъвкавостта на производството, определят различни подходи към съдържанието на това понятие. Така например В. Ф. Горнев влага в понятието „гъвкавост” възможността да се реагира достатъчно бързо на икономически промени в структурните елементи на производствената система, алгоритми и софтуер. Тази гъвкава система за производство се определя от редица технически промени и елементи на производствената система, гъвкавостта на техническите решения за основното и спомагателно оборудване; времето, необходимо за промяна в работата, подобряване на системата за управление .Авторът сравнява понятието „гъвкавост” с понятието „приспособимост” на производствените процеси. Последното се отнася до способността да се осъществи достатъчно бърз и разходно-ефективен преход към внедряване на нови процеси в резултат на промени в структурни, технически, организационни и икономически фактори и програми за продажба.

М. Х. Блехерман влага в понятието гъвкавост способността на


производствената система да се адаптира към променящите се условия на работа с минимални разходи и без загуба или с много незначителна загуба на производителност.

Понятието гъвкавост според Д. А. Нъйс13 показва способността на системата да остане в рамките на ограниченията, определени от производствените параметри (производителност, точност, рентабилност) при променливи условия и за компенсиране на различни външни


ефекти чрез промяна на вътрешни параметри на съответните критерии в пространството и времето.

Блайтън14 обсъжда концепцията за гъвкавост на Дж. Аткинсон


както гъвкавост на работните сили, включваща функционална, по
брой, време и финансова гъвкавост.

По този начин, гъвкавостта се дефинира като системна характеристика, отразяваща способността на системата да се адаптира към динамиката на вътрешни и външни влияния при осигуряване на необходимото ниво на ефективност на показателите за функциониране. Основните принципи, прилагането на които позволява да се постигне необходимото ниво на гъвкавост са: модулност, променливост, системност, информативност.

Гъвкавата технология отразява способността към структурни промени, бързо адаптиране на елементите на производството по отношение на динамиката. Концепцията за гъвкавост отразява способността на системата да се поддържа в рамките на определени параметри (производителност, разходна ефективност) по време на преходни състояния.

Въз основа на проучване на авторите, имащи възгледи по проблемите за гъвкавостта на производствената система, това понятие може да се заключи в следното определение: "Понятието за гъвкавост се състои във възможността да се създаде такава производствена


система, която отразява способността за адаптивност към променящата се
външна среда, което се основава единствено на промените във вътрешната организация и технически параметри, като същевременно се запазят основните икономически показатели и показателите за ефективност "15.


  1. Критичен обзор на формите и методите за постигане на гъвкавост в производството.

Интеграционните процеси в световната икономика са повлияни от две основни тенденции, които са се развили в новата технологична парадигма: фокус върху подобряване на производителността


и конкурентноспособността. Преструктурирането на икономиката в края на XX век се проведе под въздействието на разпространението на новите информационни технологии, повишената несигурност и разработването на нови модели на управление и маркетинг.

Нововъзникналите процеси са отразени в новата реорганизираща стратегия на Шор , Сабел , Харрисон, Сторпер и бяха обобщени от Мануел Кастелс в неговата работа "Информационната епоха : икономика, общество и култура "16. Обосновката на прехода към новата организационна структура е преминаването от " масово производство към гъвкаво производство" ( Пиоре , Сабел ) или от " фордизма към пост- фордизма " ( Корея ) .

Моделът на масовото производство се основава на увеличаване
производителността чрез икономии от мащаба в механизиран процес на конвейер при производството на стандартизиран продукт, в условията на контрол на голям пазар от конкретна организация - голяма корпорация, изградена върху принципа на вертикалната интеграция и институционализирано социално и техническо разделение на труда. Тези принципи са включени в методите за управление , наречени "тейлъризъм" и "научна организация на труда"17 18.

Когато търсенето става непредсказуемо нито по количество , нито по качество, световните пазари се диверсифицират и по този начин става трудно да се контролират , а темпът на технологични промени превръща в


остаряло високоспециализираното производствено оборудване. Система за масово производство става твърде строга и скъпа за новата
икономика. Предварителният отговор на тези променящи се условия става гъвкавата производствена система. Тя се практикува и теоретично е разбрана в две различни форми: като гъвкава специализация , във формулировките на Пиоре и Сабел, въз основа на опита на индустриалните зони в Северна Италия, където "производство се нагажда към непрестанните промени без да претендира за контрол над тях" в структурата на промишлените занаяти (crafts), или производство по поръчка 19.

При тази концепция гъвкавата специализация се основава на способността за реализацията на "гъвкава парадигма на производство" като най-подходящият отговор на промените на пазара.

В промишлени развитите страни крупносерийното и масово
производство съставлява едва 20%, а единичното, малосерийно и серийно производство - 80%.

В продължение на много десетилетия най-ефективните технологични системи по отношение на гъвкавостта са автоматизираните линии, изградени на модулен принцип на стандартизирани части в условията на масово производство. Тези линии са проектирани с оглед на определена технология, обема и такта на впускане, възможностите и производствената площ на клиента и т.н.

Техническата революция във всички сфери на техниката е довела до чести промени в продуктите. Тенденцията към диверсификация се проявява в създаването на различни модели на всички видове обувки, адаптирайки се към специфичните изисквания на клиента.

Бързо обновяване на асортимента от обувки и намалението на серийното производство в резултат от появилите се модификации (индивидуализация на потребителското търсене) доведоха до факта, че традиционно силно автоматизираната линия в много случаи престава да отговаря на изискванията за модерно развитието на технологиите и прилагането й пречи на производството на нови модели обувки.

За да се разрешат противоречията, причинени, от една страна,
от дребномащабните производствени мощности и, от друга страна, от големия мащаб на производствените методи, са разработени методи за групови технологии.

Тези цели се постигат чрез създаване на технологични системи


за обработка на детайли и компоненти за обувки, представляващи сложен комплекс с висока степен на гъвкавост и на автоматизация. Всички
технически средства в комплекса се контролират от компютър - от различните регулаторни нива за управление на отделните елементи до автоматизираните системи за управление на производството (АСУП) и
автоматизираните системи за управление (АСУ). От тази гледна точка, понятието гъвкавост придобива следното определение: „ способността на технологичната система да поддържа необходимите работни характеристики и параметри в условията на променящите се в предварително зададени цели и задачи в производството на обувки, която се постига чрез промяна на структурата, организации и програмата за действие на системата .

Модерно оборудване за производство в малосерийното производство разполага с почти неограничена гъвкавост, тъй като представлява


универсално оборудване с ръчно управление. В тези системи
беше и си остава най-големият проблем не гъвкавостта, а проблемът за автоматизацията на всички функции при запазване на съществуващата гъвкавост.

По този начин, когато се разработват съвременни модели на обувки,


производствените системи за малосерийно промишленото производство
се характеризира с различни технически и организационни подходи,
гарантиращи постигането на висока степен на гъвкавост.

Идеалният тип гъвкаво производство като цяло има следните


характеристики (Фигура 1) :

- Разпределението на задачите в производствения цикъл между професионалисти, автономни групи или самостоятелни предприятия по такъв начин, че всяка единица да може да максимизира "икономическата скала " и опита, получен от специализацията в дадена област и едновременно с това да може да варира в крайния


продукт чрез количество и форма, без да губи цялостната си ефективност;

- Отказ на тейлъризма (разчитането на уменията, мултифункционалността, участието на работниците в борбата за качествени продукти и приток на идеи; реинтеграция на умствена и физическа работа);

- Децентрализация на вземането на решения (с цел намаляване на
отчуждаването между работници, повишаване на тяхната отговорност и подобряване на скоростта на реагиране в съответствие с променящите се пазарни сигнали);

- Развитието на многоцелеви технологии, гъвкаво приспособими към различни задачи и обеми;

- Култура на сътрудничество, развитие на процеси на преговори между фирми и в рамките на предприятията като ключово условие, поддържащо необходимата взаимозависимост и гъвкавост.

Задачата за постигане на необходимата гъвкавост трябва да бъде решена не толкова за новосъздадените предприятия, колкото за вече действащите. В този случай, тя е разделена на две части : на гъвкавост, свързана с подготовката за производство и гъвкавост, свързана с функционирането на самото производство, която от своя страна се подразделят на гъвкавост на конструктивните решения, гъвкавостта на процеса, гъвкавост на организационната структура, гъвкавост на информацията20 21. Образуваните гъвкави производствени процеси за производство реагират на индивидуалното потребителско търсене, и промяната на продуктите се счита за промяна на целите на производството. От друга страна, изменението в производствените цели изисква преход към новото състояние на системата.

Фиг.1 Методи за постигане на гъвкавост в производството

Да възприемем фигура 2 като регулирана гъвкава система с една
степен на свобода, което е еквивалентно на регулирането на един параметър в системата с произволно число на степен на свобода при допускане на пълна независимост на този параметър от другите . В тази схема X(t) и Y(t) - съответно променливата на целите за производство и променлива на входния параметър с дадените ограничения; f(t) - въздействие на външни смущения; t - време. Например, нека Y(t) - настоящата стойност на разходите за единица продукция,
а X (t) - текущия номер на наименованието на модела, които едновременно са обработвани в гъвкава система, всеки от които се характеризира с
вектор (интензивност на труда, броят на работниците, разходите за експлоатация и ремонт на оборудване, цената на основните и допълнителните материали). Тогава предавателната функция на системата по цели Wu = dY/dX отразява интензитета на промените във входните характеристики на системата, в зависимост от измененията в целите, или с други думи в зависимост от себестойността на измененията, съставляващи указания вектор, който се описва чрез специфичен математически модел.

Ако приемем, че процесът е непрекъснат и връзката е линейна или линеарна, предавателната функция на отворената динамична система може да се използва за честотен анализ на стабилността на състоянието му. Реакцията на системата към външни смущаващи въздействия


се характеризира с предавателната функция към външни влияния WBH =dY/df. Тази функция определя устойчивостта или маржа на устойчивостта на системата срещу външни влияния в стационарно състояние. По този
начин, всяко установено състояние се характеризира с показатели за динамични качества: устойчивост , марж на устойчивост, устойчивост на външни влияния.

Фигура 2. Структурна схема на регулирана гъвкава система



1 – формиране на целите и задачите на обработка;

2 – генериране на варианти на структурата;

3 – вземане на решения;

4 – анализ на взетите варианти;

5 – анализ на отклоненията.


Фигура 2 показва схема на прехода от състояние 1 към състояние
2 и съответстващите допустими области ΔX1 и ΔX2 на регулируемите параметри. Схемата показва, че преходът от състояние 1 към състояние 2
се характеризира с време на преход T, статистическо отклонение X0,
величина на превишаванията δ (колебание) и по така допуснатите
стойности на ΔX1 и ΔX2 регулират параметрите (X2 > X1). По този начин,
скоростта на преодоляване на кризисни ситуации , която е свързана с преориентирането към пускане на нов асортимент от обувки и усвояването на нови технологии, се явява показател за гъвкавостта в технологичния и производствен процес.

Анализът на схемата на динамичния преход към ново състояние позволява гъвкавостта да се разгледа като свойство, което осигурява най-доброто качество в процеса на преход и поддържането на новото състояние.

Чрез представянето на динамичния модел на прехода към ново състояние могат да се формулират две задачи, решението на които трябва да обезпечи свойството гъвкавост. На първо място, това е да се осигури най-доброто качество на преходния процес (време, скорост, точност).На второ място, да се осигури поддържането на новото състояние. Очевидно е, че преходният процес – това е процес на приспособяване към нова гама от продукти, или с други думи, подготовка на производството за прехода към нови продукти. От друга страна поддържането на новото състояние е нищо, както и адаптацията към различни производствени ситуации.

По този начин, гъвкавостта на системата осигурява прехода на динамичната система за производство на обувки от едно устойчиво състояние в друго в съответствие с целите на производство.

Колкото по-големи са необходимите отклонения на системата и колкото по-висока е тяхната скорост, толкова по-сложни регулатори и технически средства са необходими, както и по-високи разходи за създаването и функционирането на системата. Ето защо, съществува икономически рационална гъвкавост при определени условия на производство и рационално равнище на автоматизация за нейната реализация.

Фигура 3. Показатели, влияещи на гъвкавостта на производството




Различните форми на гъвкавост се групират в 2 основни форми: технологична и организационна. Фигура 3 показва влиянието на причините и задачите на адаптацията на производството към преобладаващите икономически условия и форми на гъвкавост, способстващи реализацията на тези задачи, на гъвкавостта на производството според целите. По този начин, създаването на гъвкави производствени процеси се явява сложен преходен процес, реализиран чрез технологичната и организационна гъвкавост.


  1. Гъвкавост на технологичния процес като фактор за конкурентоспособността на обувните предприятия.

Известно е22, че понятието конкурентноспособност може да се отнесе към различни обекти: технологична документация, продукти, производство и други. От всички категории на конкуренция23 - философска, социална, психологическа, пазарна, икономическа, безусловно значение за производството имат пазарната и икономическата, тъй като те характеризират неговата способност като отворена организационно-икономическа система да прогнозира своето бъдеще, пускайки конкретна продукция и да постига такава печалба, която да е достатъчна за нормалното функциониране и развитие.

Конкурентоспособността на предприятията се определя от външни и вътрешни фактори. Факторите на конкурентоспособностт на организацията, определени от външната среда, се явяват елементи, които трябва да бъдат взети предвид при разработването на гъвкавостта на производствената система от всеки вид. Въпреки това, в следващите редове ще бъде разгледано само влиянието на вътрешните конкурентни предимства.

Пазарната и икономическата същност на конкурентоспособността на предприятията и техните продукти са подробно изучавани от М. Портър24, Ж.-Ж. Ламбен25, В. Дж. Стивънсън26 и др.

Така, М. Портър идентифицира като иновации тези, които позволяват създаването на конкурентно преимущество на производства или негови продукти с нови технологии, новите или променени изисквания на клиентите, появата на нов сегмент в отрасъла, изменението на държавните регулации, промени в цената или наличните компоненти на производството. При тази промяна в изискванията на клиентите, появата на нов сегмент в отрасъла, промените в държавните регулации, промени в цената на производствените компоненти според класификацията на Ж.-Ж. Ламбен се отнасят към външните фактори, които не оказват влияние върху себестойността на производството.

Действията на потребителите се проявяват в напълно нови изисквания или като оценката им се променя драстично, което е стимул за проектирането и производството на нови или модифицирани продукти. Появата на нов сегмент в индустрията дава възможност да се генерира нова група от потребители. Промяната в цената на суровините, промените в нормативните регулации, безспорно, се явяват фактори на външното влияние на ефективността на производството.

Тогава разгледаното от М. Портър изменение в компонентите на производството и новите технологии следва да се разглеждат като причини, вследствие на които се проявяват вътрешните фактори за конкурентно предимство на предприятието. Действително, изменението в технологията създава нови възможности за разработването и производството на стоки. За вече съществуващите производства подмяна на целия процес е скъпоструваща мярка и подобряване на отделни етапи предлага реална възможност за подобряване на конкурентоспособността на предприятието. Във всички случаи обновяването на технологиите е почти винаги свързано с допълнителни разходи.

В. Дж. Стивънсън предлага придобиването на конкурентно предимство на предприятията да бъде на база цена, качество , специфични характеристики на стоките или услугите (ориентация към производство или оказване на услуги), приспособимост (гъвкавост) на производството, времето или срока за изпълнение на процесите (срокове за изпълнението на някои операции). От тези фактори към вътрешните трябва да се отнесат


цена, качество, гъвкавост на производството, време и срокове на процесите. Качеството на продукцията, гъвкавостта на производството и продължителност на процеса се определят като основни в
техническото и организационно ниво на предприятията. По този начин се
вижда ясното въздействие върху гъвкавостта на цената на продукта и продължителността на производствения цикъл. Всъщност, гъвкавост позволява бързо преструктуриране на производството в нова гама от продукти, което води до намаляване на времетраенето и разходите за производството му.

Р. А. Фатхутдинов предлага в качеството си на вътрешни, да се вземат под внимание структурните, ресурсните, техническите, управленските и пазарни фактори.



Структурните фактори , които оказват влияние при проектирането на предприятието включват:

- производствена и организационна структура на предприятието;

- мисия на предприятието;

- специализация и концентрация на производството;

- счетоводство и контрол на производствените процеси;

- информационна и правно-методическа основа на управлението и т.н.

Ресурсните вътрешни фактори за постигане на конкуретно
предимствата на предприятието са свързани със специфичните взаимоотношения с доставчици, с отчитането и анализа на всички видове ресурси, с функционално-стойностния анализ на продуктите, оптимизиране на ефективността при използване на ресурсите и т.н.


Техническите фактори на конкурентните предимства на предприятията се осъществяват чрез технически иновации, в това число: времето за патентова на новост или ноу-хау продукти и технологии, увеличение дела на технологично оборудване и намаляване на
средната му възраст и т.н.


Управленческите вътрешни фактори на конкурентно предимство на
организациите, това са самите мениджъри, техните умения, както и
функционирането на системата за управление, информационната поддръжка на взетите решения, управление на качеството на организацията и др.


У условията на все по-ожесточената конкуренция на международния пазар на стоки, потреблението поставя нови предизвикателства пред обувната промишленост. Трябва да се отчете и важността на проблема за времето, необходимо за разработване на продукти и
организацията на продажбите им, както и подобряване на качеството на проектирането и производството и на проблемите, свързани с конкуренцията на пазара при експлоатационното обслужване, и въпросите, свързани с преките разходи (преки капиталови разходи , заплати в
производството и др.).


По този начин, успехът на обувните предприятия зависи от това как
най-бързо ще се определят заплахите за неговото съществуване. Това отново потвърждава, че приспособяването на обувните предприятия към външната среда при първостепенното значението на вътрешната среда, трябва да бъде основополагащо и да залегне в стратегическо прогнозиране и гъвкавото развитие на предприятието.


За обувните предприятията е важно да бъдат в състояние да се движат „в крак” с научно-техническия прогрес, което означава на време да се определят новите тенденции , за да се разработят концепции за развитието на тези достижения в конкретни производствени условия, да се подготвят за тяхното реализация и да се гарантира внедряването им.

Гъвкавостта на предприятието - това е способността на компанията да получи желания резултат, позволяваща й без радикална промяна в наличните дълготрайни активи, да постигнат за определено време
закономерното (необходимо) количество на нови модели на обувки, които
могат да бъдат изискани от пазара и, от своя страна, да даде възможност в бъдеще да бъдат достигнати необходимите резултати, осигуряващи съживяването и развитието на предприятието. 27 28


Структурата на обувното производство е достатъчно сложна и се отличава с разнообразие в асортимента от изходни суровини и на готовите изделия. Особеност на обувната промишленост е честата смяна на обекта на производство (асортимента) . Проектирането на нови модели обувки
предвижда разработването на технологически процеси за тяхното производство. Тази задача трябва да се извърши за кратко време и с минимален разходи при избора на оптимален вариант на производство, тъй като етапът на проектиране на процеса предшества интензитета на дейността на предприятието, т.е. възможното ниво на технически и икономически резултати от работата му. На етапа на проектиране и полагане основа на качеството на продукта, неговите свойства до голяма степен зависят не само от външния вид, функционално предназначение, съответствие с модерните тенденции и т.н., но също така и от производствения процес.


В тази връзка, би било по-правилно да се говори за необходимостта от създаване на структурен модел на обувната промишленост, който да осигурява функционирането на гъвкав технологичен задължителната реализация на основните изисквания – произвеждането на обувки
в асортименти, които да отговорят на нуждите на пазара при прилагане на
изискванията на конкурентоспособността.

Обобщената структурна схема на гъвкавото развитието на обувните


предприятия е представена на фигура 4.
Фигура 4. Обобщена структурна схема на гъвкавото развитие на обувните предприятия

Г- математическа зависимост, определяща развитието на гъвкаво технологичен процес при изготвянето на асортименти от обувки;

Уоб – устойчивост (резултат) от обновяването в различните цикли на развитие на това производство;

Соб – способност за обновяване в различните цикли на развитие на това производство.



Структурният модел на обувното производство ще бъде ефективен само ако бъде отчетено „поведението” на предполагаемия асортимент от обувки през неговия „живот”, т.е. бъдат реализирани всички етапи на жизнения цикъл на изделието:

    • маркетинг и проучване на пазара;

    • проектиране и разработка на технически изисквания към създаването на продукта;

    • материално-техническо обезпечение;

    • подготовка и разработка на технологичните процеси;

    • производство;

    • контрол и изпитание;

    • опаковка и съхранение;

    • реализация или разпределение на продукцията;

    • монтаж, експлоатация;

    • техническа помощ при обслужване (ремонт и т.н.);

    • изхвърляне след употреба на продукта.

Отличителна черта на леката промишленост е
краткият жизнен цикъл на продуктите, което е резултат от
желанието на хората за постигане на индивидуалност в облеклото, обувките, аксесоарите, което от своя страна изисква производството на широка гама от продукти. Това води до чести промени в моделите на производство, намаляване на размерите на произведените партиди и увеличаване честотата на тяхното стартиране.

Организация на многоасортиментно производство на обувки обувки при максимално използване на възможностите на оборудването, трудовите
ресурси и производствените площи и възможността за периодична
промяна и актуализиране на моделите обувки с минимални разходи и време, свързано с организация на производството - това е основното изискване към съвременното производството на обувки.


Като цяло, средната продължителност за производството на единица продукция Tеп се определя от средното време за изпълнение на операции T, средната стойност за подготовката за пускане на съответната партида Tз, средното време подготовка на производството на дадени модели Tпп, средният брой на партидите от произведеното изделие за жизнения цикъл В и от средния брой партиди А. произвеждат продукти за целия жизнен цикъл на B , средната стойност група А. В изражение Tеп би имала следния вид:

Фигура 5. Взаимосвързаност на жизнения цикъл на базовия модел с жизнения цикъл на работещия модел 29



Очевидно е, че общият обем на произведеното изделие въз основа на базовия модел Vб се определя по следния начин:


(1.1)


Където:

Vi – обем производство за i-тия работен модел;

m – брой работни модели, които са били пуснати въз основа на базовия;

От друга страна можем да запишем:


(1.2)


Където:

tб – условен жизнен цикъл на базовия модел;

ti – жизнен цикъл на i-тия модел;

Δ ti – време на съвместяване на жизнения цикъл на работния модел.

При пускането на n модели в годината на основата на база k, трудът за производството на продукта ще бъде:


(1.3)


Където:


- време за подготовка на производство на основата на j-тия базов модел;



- изменение във времето за подготовка на x-тия работен модел на основата на j-тия базов модел.

1 - брой работни модели, пуснати на основа на j базов модел
Влиянието на компонентите на Tз и Tпп на общите разходи за труд
се определя от нивото на продуктовите серии. При малосерийното производство върху общите разходи за труд значително влияние оказват втората и третата съставляващи формули (1.4), определящи средното време за производство на единица продукция Tеп. Те по величина стават съпоставими с първия компонент, тъй като те се явяват едновременно и се разпределят в малък брой партиди и продукти във всяка партида. Във връзка с това, изменението в средното време за изпълнение на основните работни операции не може да оказва съществено влияние върху общите разходи за труд. Оттук става очевидно, че при малосерийно производство нивото на автоматизация и специализация на оборудването не могат съществено да изменят общите разходи за труд.. Това съответства на вътрешната структурата на малките предприятия.


В масовите и крупносерийни производства смяната на модел в течение на годината е относително малък, т.е. продуктите се произвеждат на големи партиди и за по-дълго време. Предприятията от този тип,
по принцип, се специализират в определени обувки, практически без да предлагат различни варианти. В този случай втората и третата формула не оказват значително въздействие на общото време на подготовката за стартиране на производството и времето за подготовка на производството се разпределят в голямо количество продукти. Определящо влияние върху
общите разходи за труд е средното време на изпълнените операции.
Въз основа на това, трябва да се извършва и избора на оборудване
в квалифицираната структурата на персонала.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница