На величка дичева n 2877 P3 IV курс тема: Неприятели по прасковата и кайсията и мероприятия за борба с тях. Разред Люспестокрили – Lepidoptera



страница1/35
Дата28.02.2022
Размер216.63 Kb.
#113736
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   35
dokumentite.com-nepriqteli-po-praskovata-i-kaisiqta-i-meropriqtiq-za-borba-s-tqh
Свързани:
studentite.bg.2022.02.17.13.32.34, studentite.bg.2022.02.17.13.32.16, fitopatologiya, ЕНТОМОЛОГИЯ, entomologiya-specialna-chast, fitopatologiya (3), НЕНАСЕКОМНИ - ВРЕДНИ ГРИЗАЧИ -ПЛЪХ

Аграрен Университет - гр. Пловдив

ПРОЕКТ
по Специална Ентомология




на
величка дичева N 2877 P3 IV курс

тема:Неприятели по прасковата и кайсията и мероприятия за борба с тях.





Разред Люспестокрили – Lepidoptera


Сем. Вълнарки – Liparidae (Lymantriidae)


Златозадка – Euproctis chrysorrhoea L.
Разпространена е навсякъде у нас. Напада всички овощни и много горски видове. В овощните градини обикновено прелита от съседните гори. Появата й най-често е внезапна, след многогодишен период на почти пълно отсъствие. Златозадката развива едно поколение годишно. Зимува като гъсеница от втора-трета възраст в гнезда оформени от няколко листа, обвити в паяжина и закрепени здраво по клоните на дърветата. В зимното гнездо живеят заедно гъсениците, излюпили се от една яйчна купчинка.
Презимувалите гъсеници се активизират при набъбване на пъпките. Напускат зимните гнезда и нагризват пъпките на овощните и горските видове. Вредят през деня, а през нощта се крият в гнездата. Впоследствие се хранят с листата, като ги омотават в паяжинни гнезда. След като изядат всички листа в гнездото се преместват на съседен участък. Повреждат и цветовете. Гъсениците са много лакоми и могат да обезлистят почти напълно нападнатите дървета. Към края на развитието си живеят самостоятелно. Защитават се от хищните насекоми и птици чрез парлив секрет, който се изпуска от космиците им. Изхранването на гъсениците продължава около един месец. След това те какавидират в рехав пашкул между повредените листа. Пеперудите летят през втората половина на юни и през юли. Без да се хранят те копулират и снасят яйцата си на групи, по долната страна на листата, като ги покриват с жълтите космици от коремната туфичка. Космиците от тези туфички също съдържат парлив секрет и при допир до кожата на човек предизвикват обриви. Средната плодовитост варира от 500 до 600 яйца, а броят в една купчинка е от 50 до 300. Гъсениците се излюпват през юли и в началото на август. Те са съвсем малки и нагризват горния епидермис и паренхима. Повредените листа пожълтяват и увяхват. След като се съблекат втори път те оплитат зимните си гнезда. През зимата издържат температури от – 350 С.
Борба.
През невегетационния период, трябва да се правят обследвания в градините, които са застрашени от нападение или неприятеля е забелязан през предходната година. Зимните гнезда се изрязват и изгарят. До разпукване на пъпките ПИВ е 8-12 гъсеници/100 клонки при стръскване; през вегетацията е 10-15% повредена листна маса. Прилагат се всички контактни инсектициди (органофосфорни, карбаматни, пиретроиди и др.). Няма официално регистрирани препарати. Може да се използват регистрираните средства за борба с пръстенотворката: Вазтак 10ЕК – 0.015%; Ларвин 375 – 0.1%; Нуреле Дурсбан – 0.05% и др. Борбата ще бъде по-резултатна ако се проведе срещу новоизлюпените гъсеници, през юли.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   35




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница